№ 492
Гр. Перник, 14.11.2019
година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и осми
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно
дело № 369 по описа за 2019 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161
от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба
на „****“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. „****“
№ 13, представлявано от управителя С.В.М. срещу Ревизионен
акт № Р-22001418003240-091-001 от 20.02.2019 година издаден от Г.И.М.– възложил ревизията и А.А.Н. – ръководител на ревизията,
с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит по фактури издадени
от „****“ ЕООД в общ размер на 144 801.51 лева, от които главница 126 666.79 лева и лихва в размер на 18 134.73
лева за данъчните периоди от месец 05.2017 година до месец 12.2017 година,
потвърден с Решение № 809 от 13.05.2019
година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно
– осигурителна практика“ С..
Жалбоподателят твърди, че така издадения РА, потвърден
с Решение № 809 от 13.05.2019 година на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – С. е
постановен при неправилно приложение на материалния закон, тъй като е налице
реалност на доставките получени от „****“ ЕООД, както и са свързани с
икономическата дейност на ревизираното дружество. В подкрепа на твърдените си
прилага към подадената жалба фактури, опис към фактурите, платежни нареждания,
товарителници, пътни листа и договори за покупко – продажба. Твърди, че са
налице кумулативните изисквания за признаване правото на данъчен кредит по
фактурите издадени от „****“ ЕООД. Моли съда да отмени РА, като
незаконосъобразен, неправилен, необоснован и противоречащ на правото на Съда на
Европейския съюз.
В проведеното съдебно заседание на 28.10.2019 година
жалбоподателя „****“ ЕООД редовно призован не се представлява.
В проведеното съдебно заседание на 28.10.2019 година
ответникът по жалбата – директора на Дирекция „ОДОП“ С. редно призован не се явява
и не се представлява. Подробни съображения развива в представените писмени
бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура Перник, редовно уведомена за
възможността за встъпване в настоящото производство, не изразява становище по
жалбата.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация в срока по
чл. 156, ал. 1 от ДОПК, поради което следва да се разгледа по изложените в
същата доводи.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административното производство по издаване
на оспорения ревизионен акт е започнало със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-22001418003240-020-001 от 06.06.2018 година, издадена от М.С.Х.– началник
сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП С., с която на основание
чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е възложено извършването на ревизия на настоящия
жалбоподател /„****“ ЕООД/ за определяне на задължения на дружеството по ЗДДС за
данъчните периоди от 01.05.2017 година до 31.12.2018 година. В заповедта е
определен срок от три месеца за извършване на ревизията. Издадената заповед е
връчена на дружеството – жалбоподател по електронен път на 02.07.2018 година,
съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК.
Със Заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-22001418003240-020-002 от 02.10.2018 година на
основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК срока
на ревизията е продължен, като е указано да завърши до 02.11.2018 година.
Издадената заповед е връчена на дружеството – жалбоподател по електронен път на
25.10.2018 година, съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК.
Със Заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-22001418003240-020-003 от 01.11.2018 година на
основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК срока
на ревизията е продължен, като е указано да завърши до 02.12.2018 година.
С Ревизионен доклад
/РД/ № Р-22001418003240-092-001 от 11.12.2018 година,
в срока по чл.
117, ал. 1 от ДОПК е установено от проверяващите органи по
приходите, че дружеството – жалбоподател е вписано в Търговския регистър на Агенцията
по вписванията на 28.08.2008 година като ЕООД с наименование „****“, с
управител и едноличен собственик на капитала С.В.М.. През ревизирания период основаната
дейност на дружеството е външна и вътрешна търговия със строителни материали,
арматура, рамкови скелета, метални, алуминиеви и дървени едроплощови кофражи,
доставени предимно от Италия. Дружеството разполага със собствен транспорт и
механизация за осъществяването на икономическата си дейност. Дружеството
притежава дълготрайни и краткотрайни материални активи, като същите не се
използват за лични нужди от собственика, от работниците и служителите, както и
трети лица. В тази връзка е издадена заповед от 01.01.2016 година по повод
промените в ЗДДС. Финансирането на дружеството е от оборотни и заемни средства.
Към момента на проверката са налице действащи договори със седем лица. Дейността
си дружеството осъществява от следните обекти: поземлен имот с площ от 782
кв.м., находящ се в гр. Р., кв. „****“ , ул. ****“ № 13, който имот се използва
за складова база, арматурен двор, съответно в притежава имот в гр. С., ул. „****“
****. Регистрацията по реда на ЗДДС е от 30.03.2010 година. Задълженото лице
прилага двустранна форма на счетоводно записване, като счетоводното отчитане е
в съответствие с изискванията на Закана за счетоводството. В РД е установено,
че „****“ ООД е регистрирано по реда на ЗДДС, като на 02.02.2017 година е
дерегистрирано. В дневника за продажби на „****“ ООД са отразени следните
фактури: № 17/14.06.2017 година, № 19/29.06.2017 година, № 20/10.07.2017
година, № 21/14.07.2017 година, № 23/14.09.2017 година, № 34/22.10.2017 година,
№ 38/12.11.2017 година и № 49/15.12.2017 година, съответно фактури: №
10/20.05.2017 година и №
15/25.05.2017 година не са отразени, с които са доставени стоки с начислен общ
размер на ДДС 126 666.79 лева. С оглед на събраните доказателства е направен
извод, че не се доказва по несъмнен начин извършването на реални доставки, като
предпоставка за възникване и упражняване правото на данъчен кредит по фактури
издадени от „****“ ЕООД за данъчните периоди от месец 05.2017 година до месец
12.2017 година.
Въз основа на издадения РД в срока по чл.
119, ал. 2 от ДОПК е бил издаден и Ревизионен акт /РА/ № Р-22001418003240-091-001 от 20.02.2019 година.
С процесния РА е установено,
че срещу РД дружеството е подало възражение вх. № 2155 от 07.02.2018 година. С
РА е установено, че липсват доказателства за реалност на доставките от „****“
ЕООД за данъчните периоди от месец 05.2017 година до месец 12.2017 година, като не е признато правото на приспадане на данъчен кредит
в общ размер на 126 666.79 лева на
основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6
от ЗДДС и лихва в размер на . В случая ревизионен акт е издаден от
компетентен орган, в изискуемата се форма и при спазване на административно – процесуалните
правила.
В срока по чл.
152, ал. 1 от ДОПК РА е обжалван от ревизираното дружество изцяло
пред директора на Дирекция „ОДОП“ С. при ЦУ на НАП с жалба вх. № 53-06-2326 от 05.03.2019
година. С подадената жалба са представени посочените по – горе фактури,
товарителници, пътни лиса, платеж нареждания и договори за покупко – продажба.
От фактура № 10/20.05.2017 година, издадена от „****“ ЕООД
и получател „****“ ЕООД /настоящ жалбоподател/, последното е получател на
следните строителни материали – акрилна боя, боя за покриви,
ръждопреобразувател, телена четка за бормашина, метални скоби, безшевни тръби,
метални пътеки и метални скоби за скеле „жабки“, с данъчна основа 66 667.24
лева и ДДС 13 383.45 лева, ведно с приложени към нея заповед за извършване
на превоз от 20.05.2017 година, по маршрут гр. Р. – гр. С. – гр. Р., пътен лист
№ 299703 от 20.05.2017 година с водач на товарен автомобил Б.В., товарителница
№ 52/20.05.2017 година, с изпращач „****“ ЕООД и получател „****“ ЕООД /с товар
описан по фактурата/ , ведно с договор за покупко – продажба сключен между
посочените дружество от 20.04.2017 година.
С фактура № 15/25.05.2017 година издадена от „****“ ЕООД
и получател „****“ ЕООД /настоящ жалбоподател/, последното е получател на
следните строителни материали – материали по опис, с данъчна основа 10 000.00
лева и ДДС 2 000.00 лева, ведно с приложени към нея заповед за извършване на
превоз от 25.05.2017 година, по маршрут гр. Р. – гр. С. – гр. Р., пътен лист №
299704 от 25.05.2017 година с водач на товарен автомобил Б.В., товарителница № 54/25.05.2017 година, с
изпращач „****“ ЕООД и получател „****“ ЕООД /с товар по опис/.
С фактура № 17/14.06.2017 година издадена от „****“ ЕООД
и получател „****“ ЕООД /настоящ жалбоподател/, последното е получател на
следните строителни материали – арматурно скеле /7 250 кв.м./, с данъчна основа
72 500.00 лева и ДДС 14 500.00 лева, ведно с приложени към нея заповед за
извършване на превоз от 14.06.2017 година, по маршрут гр. Р. – гр. С. – гр. Р.,
пътен лист № 299705 от 14.06.2017 година с водач на товарен автомобил Б.В.,
товарителница № 49/14.06.2017 година, с изпращач „****“ ЕООД и получател „****“
ЕООД /с товар по опис/, приемно – предавателен протокол № 17 от 14.06.2017
година /за арматурно скеле/, извлечение от разплащателна сметка № 6/15.06.2017
година и платежно нареждане от 14.06.2017 година.
С фактура № 19/29.06.2017 година издадена от „****“ ЕООД
и получател „****“ ЕООД /настоящ жалбоподател/, последното е получател на
следните строителни материали – арматурно скеле /1 500 кв.м./, с данъчна основа
15 000.00 лева и ДДС 3 000.00 лева, ведно с приложени към нея заповед за
извършване на превоз от 14.06.2017 година, по маршрут гр. Р. – гр. С. – гр. Р.,
пътен лист № 299704 от 29.06.2017 година с водач на товарен автомобил Б.В.,
товарителница № 56/29.06.2017 година, с изпращач „****“ ООД и получател „****“
ЕООД /с товар по опис/, приемно – предавателен протокол № 19 от 29.06.2017
година /за арматурно скеле/.
С фактура № 20/10.07.2017 година издадена от „****“ ЕООД
и получател „****“ ЕООД /настоящ жалбоподател/, последното е получател на
следните строителни материали – рамково скеле /10 000 кв.м./, с данъчна основа 112
500.00 лева и ДДС 22 500.00 лева, ведно с приложени към нея заповед за извършване
на превоз от 10.07.2017 година, по маршрут гр. Р. – гр. С. – гр. Р., пътен лист
№ 299707 от 10.07.2017 година с водач на товарен автомобил Б.В., товарителница № 56/10.07.2017 година, с изпращач „****“ ЕООД
и получател „****“ ЕООД /с товар по опис/, приемно – предавателен протокол № 20
от 10.07.2017 година /рамково скеле/ и извлечение от разплащателна сметка № 17
от 17.07.2017 година.
С фактура № 21/14.07.2017 година издадена от „****“ ЕООД
и получател „****“ ЕООД /настоящ жалбоподател/, последното е получател на
следните строителни материали – рамково скеле /10 000 кв.м./, с данъчна основа 112
500.00 лева и ДДС 22 500.00 лева, ведно с приложени към нея заповед за
извършване на превоз от 14.07.2017 година, по маршрут гр. Р. – гр. С. – гр. Р.,
пътен лист № 299708 от 14.07.2017 година с водач на товарен автомобил Б.В.,
товарителница № 57/14.07.2017 година, с
изпращач „****“ ЕООД и получател „****“ ЕООД /с товар по опис/ и извлечение от
разплащателна сметка № 17 от 17.07.2017 година.
С фактура № 23/14.09.2017 година издадена от „****“ ЕООД
и получател „****“ ЕООД /настоящ жалбоподател/, последното е получател на
следните строителни материали – материали по опис, с данъчна основа 49 250.00
лева и ДДС 9 850.00 лева, ведно с приложени към нея заповед за извършване на
превоз от 14.09.2017 година, по маршрут гр. Р. – гр. С. – гр. Р., пътен лист №
299710 от 14.09.2017 година с водач на товарен автомобил Б.В., товарителница № 65/14.09.2017 година, с
изпращач „****“ ЕООД и получател „****“ ЕООД /с товар по опис/, приемно –
предавателен протокол № 23 от 14.09.2017 година.
С фактура № 34/22.10.2017 година издадена от „****“ ЕООД
и получател „****“ ЕООД /настоящ жалбоподател/, последното е получател на
следните строителни материали – скеле за рециклиране с необходими за това
части: тръби, жабки, талпи, пети, лули за закрепване, с данъчна основа 35 000.00
лева и ДДС 7 000.00 лева, ведно с приложени към нея заповед за извършване на
превоз от 23.10.2017 година, по маршрут гр. Р. – гр. С. – гр. Р., пътен лист №
299710 от 23.10.2017 година с водач на товарен автомобил Б.В., товарителница № 65/23.10.2017 година, с изпращач „****“
ЕООД и получател „****“ ЕООД /с товар по опис/, приемно – предавателен протокол
№ 34 от 22.10.2017 година и вносна бележка от 25.10.2017 година и вносна
бележка от 02.11.2017 година за сумата от 42 000 лева по издадената
фактура.
С фактура № 38/12.11.2017 година издадена от „****“ ЕООД
и получател „****“ ЕООД /настоящ жалбоподател/, последното е получател на
следните строителни материали – рамково скеле, метални тръби, арматурно желязо,
метални болтове и метални шпилки, с данъчна основа 63 500.00 лева и ДДС 12 700.00
лева, ведно с приложени към нея заповед за извършване на превоз от 13.11.2017
година, по маршрут гр.
Р. – гр. С. – гр. Р., пътен лист № 299711 от 13.11.2017 година с водач на
товарен автомобил Б.В., товарителница № 74/13.11.2017 година, с
изпращач „****“ ЕООД и получател „****“ ЕООД /с товар по опис/, приемно –
предавателен протокол № 38 от 12.11.2017 година и вносна бележка от 29.11.2017
година за сумата от 76 200.00 лева по издадената фактура.
С фактура № 49/15.12.2017 година издадена от „****“ ЕООД
и получател „****“ ЕООД /настоящ жалбоподател/, последното е получател на
строителни материали, с данъчна основа 90 416.66 лева и ДДС 18 283.33 лева,
ведно с приложени към нея заповед за извършване на превоз от 15.12.2017 година,
по маршрут гр. Р. – гр. С. –
гр. Р., пътен лист № 299712 от 15.12.2017 година с водач на товарен
автомобил Б.В., товарителница № 84/15.12.2017 година, с изпращач „****“ ЕООД и
получател „****“ ЕООД /с товар по опис/.
По делото са представени 4 броя договори за покупко –
продажба сключени между „****“ ООД – купувач и „****“ ЕООД, сключени съответно
на:14.06.2017 година, 29.06.2017 година, 10.07.2017 година и 14.09.2017 година,
относими към съответните фактури. В тази връзка по делото е разпитан в
качеството на свидетел Д.К.Д., в качеството на управител на „****“ ЕООД, която
в проведеното съдебно заседание на 28.10.2019 година заявява, че подписа положен
на графа „продавач“ е неин.
С Решение № 809 от 13.05.2019 година, постановено в
срока по чл.
155, ал. 1 от ДОПК директора на „ОДОП“ С. е потвърдил Ревизионен
акт /РА/ № Р-22001418003240-091-001 от 20.02.2019 година
на установения резултата по ЗДДС за периода от месец май 2017 година до месец
декември 2017 година в размер на 12 776.18 лева, ведно с лихва в размер на
18 134.73 лева. Така издаденото решение
е постановено от компетентен орган, в изискуемата се форма и при спазване на административно
– процесуалните правила.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт, достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото
на собственост или друго вещно право върху стоката, а съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката
е прехвърлена или услугата е извършена.
По аргумент от чл.
68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е
субективно публично право на данъчно задълженото лице /ДЗЛ/ с насрещен субект
приходната администрация. По общото правило на чл.
154, ал. 1 от ГПК, във връзка с § 2
от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването
на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно
притежаването на данъчния документ по чл.
71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по
облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл.
68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. В настоящия случай предмет на
процесните доставки са строителни материали /подробно описани по представените
фактури и описи към тях/, които безспорно са родово определени вещи, като за
прехвърлянето на правото на собственост върху тях е необходимо
индивидуализирането им по съгласие на страните или чрез предаване /чл.
24, ал. 2 от ЗЗД/. В случая органите по приходите са
формирали изводи за отсъствието на реални доставки, съответно на прехвърляне на
правото на собственост върху стоките, заради тяхната недоказаност, а именно
каквито и да са документи удостоверяващи реалното им изпълнение. Така
направения извод е напълно неоснователен и не се споделя от настоящия съдебен
състав. В административната преписка са ангажирани убедителни писмени
доказателства за реалното изпълнение на доставките от „****“ ЕООД по посочените
10 броя фактури, по които е отказано да се признае правото на данъчен кредит на
получателя – дружеството жалбоподател. Такива доказателства са приложените към
всяка една от десетте фактури /подробно описани по – горе/ описи на
строителните материали, вносни бележки с посочена банкова сметка, ***
/собственост на жалбоподателя/, товарителници за обществен превоз в страната и
приемно – предавателни протоколи. Посочените документи съответстват и
кореспондират на всяка една от фактурите за съответната доставка на строителни
материали. Налице е еднозначна връзка между фактурите и съответните търговски
документи. Представените писмени доказателства не бяха оспорени от процесуалния
представител на ответника по жалбата, съответно се ползват доказателствена
стойност. Съвкупната оценка на тези писмени доказателствени източници сочи на пълно
количествено съответствие на стоките по фактурите с тези отразени в обсъжданите
документи.
Несъвместимо с
неутралността на ДДС е признаването на реалността на доставката за целите на
плащането на начисления от доставчика данък, но не и за правото на приспадане
на данъчен кредит от получателя по нея.
В тази връзка е практиката на СЕС по Решението от
21.06.2012 година по съединени дела C-80/11
и C-142/11. Разпоредбите на чл. 167,
чл.
168, буква а), чл.
178, буква а) и чл.
273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да
признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е
уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска
упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал
е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е
изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената
стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава
други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на
посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива
2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването
на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за
евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател." /т. 2 от
диспозитива на решението/.
В разглеждания казус притежаването на данъчния
документ по чл.
71, т. 1 от ЗДДС, определяемостта на родово определените вещи
по представените описи с отбелязване на „Приел“ и „Предал“, наличието на
плащане по всяка от фактурите, пътните листа и товарителниците сочат на
осъществяване на предпоставките на правото на приспадане на данъчен кредит.
Задължението за извършването на оценка на доказателствата е за националната
юрисдикция и то по правилата на националния правопорядък /вж. т. 32 от
решението на СЕС по дело С-285/11/.
При този извод за реалност на доставките правото на приспадане на данъчен кредит
не може да бъде отказано, съгласно т. 33 от Решението по дело С-285/11
на СЕС. Санкцията на отказа на право на приспадане на ДДС е недопустима при
липса на обективни данни за участие от ДЗЛ в данъчна измама, съгласно т. 39 – т.
41 от цитираното решение. В посочения смисъл е съдебната практика на Върховния
административен съд на Република България, обективирана в Решение № 53 от 04.01.2013
година, постановено по адм. дело № 5302/2012 година, I отд., Решение № 26 от 03.01.2013 година, постановено
по адм. дело № 4038/2012 година, I отд. и Решение
№ 7703 от 25.06.2015 година, постановено по адм. дело № 9274/2014 година, I отд.
Поради всички изложени по – горе съображения се налага
изводът, че процесните фактури, издадени от „****“ ЕООД за данъчните периоди от
месец 05.2017 година до месец 12.2017 година удостоверяват осъществени облагаеми
доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от
ЗДДС, които са надлежно документирани с първичен счетоводен
документ, и осчетоводени на база същите, по които е начислен правомерно данък,
и които формират данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл.
68, ал. 1 и чл.
69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, който неправилно е отказан на получателя,
поради което така постановения отказ следва да бъда отменен.
С оглед на изложените мотиви настоящия съдебен състав намира,
че обжалвания РА се явява неправилен и незаконосъобразен, поради неправилно
приложение на материалния закон и като такъв следва да бъде отменен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото направеното искане от страна
на процесуалния представител на ответната страна главен юрисконсулт Ж.Н.за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 160,
ал. 1 от ДОПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22001418003240-091-001 от 20.02.2019
година издаден от Г.И.М.– възложил ревизията и А.А.Н. – ръководител на ревизията,
с който на „****“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Р.,
ул. „****“ № 13, представлявано от управителя С.В.М. е отказано право на
данъчен кредит по фактури издадени от „****“ ЕООД в общ размер на 144 801.51
лева, от които главница 126 666.79 лева и лихва в размер на 18 134.73 лева за
данъчните периоди от месец 05.2017 година до месец 12.2017 година, потвърден с
Решение № 809 от 13.05.2019 година на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ С., като незаконосъобразен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14 – дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/