Р Е Ш
Е Н И Е
№………………/16.09.2022 г.
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание
на първи март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело
№ 76 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на Е.Л.Д.А.ЕООД, ЕИК *****(н) чрез
синдика Н.Г. срещу У.Л.АД, ЕИК *****.
Ищецът Е.Л.Д.А.ЕООД,
ЕИК *****(н) чрез синдика Н.Г. твърди, че между дружеството в несъстоятелност и
ответникът е сключен договор за финансов лизинг 86200/30.10.2008 година. По
силата на договора, ответникът като лизингодател се
задължава да заплати описания в приложение 1 самолет, с фабричен номер 5625, а
ищецът като лизингополучател – да вземе на лизинг
самолета. Към договора са подписани и 6 приложения. В приложение 4 са описани доставна цена, погасителен план, първоначална вноска,
месечна вноска , и размер на финално плащане. На същата дата е сключено и
споразумение към договора за финансов лизинг 86200, с което страните са се
споразумели да се извърши прихващане на две насрещни и изискуеми задължения до
размера на по-малкото, във връзка със сключен преди това и договор за
покупко-продажба от 30.10.2008 г. между същите страни, с който ищецът като
доставчик (продавач) продава на ответника
като купувача същият самолет с покупка цена 29 500 000 евро без ДДС. По силата
на споразумението, лизингодателят (ответник) ще
заплати на лизингополучателя (доставчик) разликата от
пълната цена на самолета, намалена с прихваната сума от 8 260 000 щатски долара
и – първоначална вноска и 132 750 щатски долара – такса управление, намалени с
предварително заплатени от лизингополучателя 8 000
евро за инспекция. Бил съставен и приемо-предавателен
протокол, с който ответникът предал на ищеца като лизингополучател
лизинговия актив. Впоследствие са сключени анекси и споразумения, с които се
констатира закъснение на лизингополучателя за
заплащане на лизингови вноски, както и се преуреждат
задълженията.
На
29.11.2012 г. ответникът се снабдява с изпълнителен лист за сумата от 5 000 000 щатски долара – част от предсрочно настъпилата
изискуемост на задължението за заплащане на главница съгласно чл. 16, ал.1 от
Анекс 3/27.12.2011 г., заедно със законна лихва и разноски.
На
09.04.2013 г. е издаден в полза на ответник като лизингополучател за сумата от 3 836 969,44 щатски долара –
остатък от предсрочно изискуема главница лихва и разноски.
Твърди се,
че принудителното изпълнение по тези два изпълнителни листа срещу ищеца и съдлъжника П.Х.АД е започнало първо при ЧСИ М.П., с район
на действие РС-Варна и по искане на взискателя са
прехвърлени при ЧСИ М.Б., рег. номер 838
в КЧСИ, район на действие СРС, а после при ЧСИ М.П.. Твърди се, че е постигната
спогодба между ответника, съдлъжника П.Х.АД и КТБ АД
(н), банката да погаси задълженията на лизингополучателя
по договора за лизинг. Поради това, на 20.11.2013 г. между КТБ АД и ответникът
е сключен договор за цесия, с който задълженията на ищеца са прехвърлени от
ответника на КТБ АД (н), като на 02.12.2013 г. ответникът като кредитор е
уведомил ищеца като длъжник за цесията, с която е прехвърлил изцяло
задълженията си по договора за финансов лизинг.
След това
прехвърляне, солидарния длъжник П.Х.АД погасява изцяло задължения по
изпълнителните дела, включително и непадежиралите
вноски. Сочи се, че без да зачита направените погасявания, на 17.01.2014 г.
ответникът изпраща уведомително писмо, че разваля договора за финансов лизинг,
а на 20.01.2014 г. трето дружество – П.Л.АД е уведомило ищеца, че е придобила
по силата на договор за покупко-продажба от 18.12.2013 г. с ответника като
продавача собствеността върху посочения самолет, като на 20.01.2014 г. ищецът е
предал самолета на третото дружество.
Въз основа
на изложените факти, ищецът сочи, че след разваляне на договора за финансов
лизинг от лизингодателя първоначалната вноска в
размер на 8 260 000 щатски долара се явява платена на отпаднало основание, тъй
като не представлява лизингова вноска.
Също така
се, сочи, че за периода 01.02.2014 г. – 01.05.2018 г. ищецът като лизингополучател не е дължал лизингови вноски, тъй като
договорът за финансов лизинг е предсрочно прекратен от лизингодателя,
поради което и лизинговите вноски в размер на 7 984 059,18 щатски долара за
посочения период се явяват също дадени на отпаднало основание. Моли съда да
осъди ответника да му заплати посочените суми.
Евентуално
се предявяват искове за сумата от 8 260 000 щатски долара – първоначална вноска
и за сумата от 7 984 059,18 щатски долара - лизингови вноски за периода 01.02.2014 г. –
01.05.2018 г. като обезщетение за неправомерно разваляне на договора за лизинг
от страна на ответника, тъй като срещу същите не стои насрещна престация.
С влязло в
сила определение 2527/08.05.2019 г. Съдът е върнал ИМ в частта относно
евентуално предявените искове.
Ответникът У.Л.АД,
ЕИК *****, оспорва исковете. Твърди, че не е получил плащане под никаква форма
на посочените суми, чието връщане се претендира. Не се спори, че са сключени
договор за покупко-продажба, договор за лизинг от 30.10.2008 г., както и
споразумение за прихващане, сключено в същия ден. Твърди се, че въз основа на
тези договори и споразумението което страните по делото са се съгласили да
прихванат насрещните си задължения – за продажната цена от една страна (29 500 000
щатски долара без ДДС) и за първоначална вноска (8 260 000 щатски долара) и за
такса управление по договора за лизинг от друга страна - 132 750 щатски
долара, намалена със заплатена преди това суми за първоначална инспекция на
самолета за 2400 щатски долара, при което изцяло е било погасено задължението
за заплащане на началната вноска и такса управление, а ответникът е заплатил
остатъка от сумата по банков път. Сочи се, че след подписване на договора за
лизинг, с три анекса, с които са отсрочвани задълженията на ищеца поради негова
забава, поради което и на 17.01.2014 г. договорът за лизинг е бил развален от
ответника. Поради липсата на ефективно плащане на сумата от 8 260 000 щатски
долара, а погасяването чрез прихващане на задължението на ищеца към ответника
за заплащане на тази сума, не се дължи връщане на тази сума при разваляне на
договора. Допълнително се сочи, че развалянето на договора за лизинг няма
обратно действие, поради което и дори и да имаше плащане, не се дължеше връщане
на дадените суми до датата на разваляне на договора. Задължението за
първоначална вноска станало изискуемо с датата на подписване на договора,
поради което и не се дължи връщането на полученото, при развалянето, ако беше
дадено. Поддържа се твърдение, че първоначалната вноска има същият характер
като лизинговите вноски и е била дължима към момента на изпълнение на
задължението за заплащане, поради което не се засяга от последващото
разваляне на договора.
В
допълнителна ИМ ищецът сочи, че процесният договор за
финансов лизинг от 30.10.2008 г. не е такъв по смисъла на чл. 342 от ТЗ, тъй
като доставчикът, от когото лизингодателя е следвало
да придобие лизинговата вещ не е трето лице, а е самият лизингополучател.
Поради това се твърди, че е налице хипотезата на обратен лизинг, чието
основание е даване и получаване на паричен кредит, с предварително прехвърляне
в полза на кредитодателя на собствеността на
лизинговата вещ с цел обезпечаване вземанията на кредитодателя
по връщане на кредита. Поради това се излагат твърдения за нищожност на
основание на чл. 152 от ЗЗД на договора за покупко-продажба и договор за лизинг
от30.10.2008 г., като се сочи, че в съвкупност двете обективират
съглашение, което противоречи на закона. Сочи се, че след разваляне на договора
за финансов лизинг от лизингодателя (така
молби-уточнения от 25.02.2019 г., 30.04.2019 г. и ДИМ от 26.06.2020 г.)
първоначалната вноска в размер на 8 260 000 щатски долара се явява платена на
отпаднало основание, тъй като не представлява лизингова вноска, а част от
продажната цена по договора за покупко-продажба, по силата на който е
прехвърлил собствеността върху процесния самолет на
ответника като купувач, погасена чрез прихващане с насрещното му задължение да
заплати част от сумата по договора за финансов лизинг, съгласно споразумението
към договора за финансов лизинг. Твърди се, че тази сума е извън частта от
цената, финансирана от лизингодателя и е приспадната
именно във връзка със споразумението към договора за финансов лизинг, като
срещу нея не стои насрещна престация от лизингодателя.
Относно иска
за връщане на лизинговите вноски в размер на 7 984 059,18 щатски долара се
заявява, че се прави изменение на основанието, а именно сумата се претендира на
основание чл. 59 от ЗЗД, като се сочи, че
третото лице П.Х.АД (н) е
кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на ищцовото дружество със сумата от 7 984 059,18 щатски
долара, представляваща непадежирали главници по
договор за финансов лизинг 86200/30.10.2008 г., платени от това дружество на
КТБ АД (н) като цесионер
на вземането на ответника към ищеца по договора за финансов лизинг и анексите
към него. Твърди се, че ответникът се е обогатил, чрез намаляване на пасивите
си с посочените суми, а ищецът е обеднял, чрез
пораждане на задължението към трето лице – П.Х.АД (н).
Ответникът
подава отговор на допълнителната искова молба, в който излага подробни
аргументи за непоследователност във фактическите твърдения на ищеца и взема
позиция по тях, според своето тълкуване какви искания са направени.
С влязло в
сила определение 261454/16.11.2020 г. СГС е върнал исковата молба в частта
относно претенцията за сумата от 7 984 059,18 щатски долара като дадена на
отпаднало основание поради неотстраняване в срок на нередовност на ИМ и поради
недопустимост.
С протоколно
определение от 01.03.2022 г., въз основа на изрично уточнение от страна на
процесуалния представител на ищцовото дружество, е
допуснато уточнение на фактическите твърдения, на които ищецът извежда
претенцията си за връщане на сумата от 8 260 000 щатски долара – първоначална
вноска, като дадена на отпаднало основание, а именно, че е налице разваляне на
договора за лизинг от 30.10.2008 г. по право, тъй като с прехвърляне на процесния самолет от ответника като лизингодател
на трето дружество на 18.12.2013 г., ответникът се е поставил в обективна
невъзможност да изпълни задължението си да прехвърли собствеността върху процесния самолет на ищцовото
дружество като лизингополучател, съгласно клаузите на
договора за лизинг между страните. И поради развалянето по право се твърди, че
ответникът дължи връщане на получената първоначална вноска.
Съдът
като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
От вписванията
по партидата на Е.Л.Д.А.ЕООД, ЕИК *****в ТРРЮЛНЦ се установява, че с решение №
2309/06.12.2017 г. по т. д. № 3017/2017 г. на СГС, ТО, VI-14 състав е открито
производство по несъстоятелност, поради настъпила неплатежоспособност с начална
дата 31.12.2013 г., като дружеството е и обявено и в несъстоятелност.
По делото е
приложен договор за покупко-продажба на самолет № Air
Lasur-UCL-1, сключен на 30.10.2008 г. с нотариална заверка на подписите, по
силата на който Е.Л.Д.А.ЕООД, ЕИК *****продава на У.Л.АД, ЕИК ***** 1 брой
самолет Bombardier CL-600-2-B16 Challenger,
модел 604, фабричен сериен № 5625 и Български , за сумата от 29 500 000 щатски
долара. Със срок на доставка – 30.10.2008 година.
В договорът
за покупко-продажба е посочено, че продавачът е и лизингополучател.
Представен е
и договор за финансов лизинг № 86200/30.10.2008 година, сключен между У.Л.АД,
ЕИК ***** като собственик и лизингодател и Е.Л.Д.А.ЕООД,
ЕИК *****като лизингополучател.
Според
посоченото в Раздел I „Дефиниции“
"първоначална вноска" означава всички суми в щатски долари (ЩД),
дължими от лизингополучателя преди подписването на приемо-предавателния протокол, намаляващи размера на
финансирането, независимо дали тези плащания са направени на лизингодателя или на продавача на самолета. Първоначалната
вноска възлизала на сумата 8 260 000 щатски долара и е дължима след сключване
на договора, преди да се направят каквито и да е плащания от лизингополучателя към лизингодателя
или към продавача на самолета и преди подписване на приемо-предавателния
протокол.
В раздел II са уточнени
т.нар „Предварителни и последващи условия“. Според
Раздел II. A –Предварителни
условия за заплащане на покупната цена, задължението на лизингодателя
за заплащане на покупната цена ще е предмет и ще е под условие за получаването
от страна на лизингополучателя на (а) първоначалната
вноска или прихващане на първоначалната вноска, (б) такса управление или
прихващане на такса управление;
Съгласно
раздел IV “Лизинг” Лизингодателят следва да закупи описания в Приложение 1
Самолет и да го отдаде на лизинг на Лизингополучателя,
а Лизингополучателя се задължава да вземе на лизинг
от Лизингодателя самолета за срока на лизинг и съгласно
условията на договора.
В раздел IV, т.(2) –(5)
са посочени условията при които лизингополучателят
може да придобие собствеността върху Самолета по време и при изтичане на
лизинговия договор.
В раздел V
от договора „Лизингови вноски“ е посочено, че лизингополучателят
ще заплати 132 лизингови вноски, включващи главница и лихва, платими в края на
всеки календарен месец, съгласно погасителен план.
В раздел ХХ
са посочени т. нар „Събитията на неизпълнение“. Събития на неизпълнение са ако лизингополучателят не плати в срок сума, дължима и
изискуема съгласно договора и по отношение на сумите по лизингова вноска – ако
неплащането продължи повече от 5 работни дни, считано от датата на падежа, или
по отношение на всякакви други суми, дължими и изискуеми съгласно договора –
ако това неплащане продължи повече от 15 работни дни след получаване на покана,
изпратена от лизингодателя на лизингополучателя
(т.1), или ако лизингополучателят нарушава или
неизпълнява някое от своите задължения извън тези по т.1 и т.2, поети с
договора и не преустанови това нарушение или неизпълнение в срок от 30 дни от
настъпването (т.3).
Мерките за
неизпълнение са уредени в раздел ХХI. Съгласно т.1 ако настъпи събитие на
неизпълнение след датата на предаване, лизингодателят
може, ако това събитие продължава: да прекрати договора с уведомление до лизингополучателя и да изиска от него да предаде обратно
самолета и/или лизингодателят може да установи по
всяко време владение върху самолета. Според т.2 в случай на прекратяване на
договора от страна на лизингодателя по раздел ХХ
/събитие на неизпълнение/, последният има право да задържи всички вече платени
от лизингополучателя суми по договора в качеството им
на фиксирано възнаграждение за използването на самолета от страна на лизингополучателя. Въпреки това лизингодателят
си запазва правото да претендира от лизингополучателя
обезщетение за всякакви вреди, които лизингодателя е
претърпял над размера на това фиксирано възнаграждение, при което лизингополучателят третира лизингодателя
по същия начин, както ако договорът беше изпълнен надлежно. С оглед на това лизингополучателят плаща на лизингодателя
обезщетение в размер на всички неизплатени вноски, които са вече дължими или ще
станат дължими до края на лизинговия срок, дисконтирани
на базата на приложимия към рефинансирането лихвен процент /без да се включва спредът на лизингодателя/ плюс
финалното плащане, дължимо с последната лихвена вноска.
Към договора
е приложен и погасителен план.
От
представеното споразумение към лизингов договор № 86200, сключено между ищеца,
в качеството му на продавач и лизингополучател и
ответника, действащ като купувач и лизингодател, се
установява, че същите на 30.10.2008 г. са постигнали съгласие, дължимата
продажна цена за самолета в размер на 29 500 000 щатски долара (без ДДС) да
бъде прихваната с дължимите от продавача - лизингополучател по
договора за финансов лизинг първа вноска в размер на 8 260 000 щатски долара и
такса управление в размер на 132 750 щатски долара, намалена с предварително
заплатените от лизингополучателя 2400 евро за
инспекция на самолета, преизчислени в щатски долара по официалния курс на ЕЦБ в
деня преди прихващането.
Съгласно
Анекс 1 към договор за финансов лизинг № 86200/30.10.2008 г. П.Х.АД встъпва
като съдлъжник.
С анекс 2 от
20.09.2010 г. страните се споразумяват
за промяна на падежа на лизинговите вноски и увеличаване на срока на договора
С анекс №
3/27.12.2011 г. сключен между У.Л.АД, ЕИК *****, солидарните длъжници „Е.Л.-Д.А.“ ЕООД (н), "П.Х.АД и встъпилия в
задълженията по силата на анекса съдлъжник "Е.Л."
АД, било постигнато съгласие за разсрочване на задълженията на лизингополучателя, като бил подписан нов погасителен план.
Констатирани са размер на просрочената неплатена главница към момента - 1 134
878.38 щатски долара, просрочена възнаградителна
лихва, неустойки и други просрочени плащания. В т. 16 от анекса страните
предвидили неизпълнението на лизингополучателя на
което и да е задължение по договора да поражда правото на лизингодателя
да направи вземането си за главница до края на договора предсрочно изискуемо за
целия или част от неговия размер. В т. 19 на анекса страните са предвидили
платените лизингови вноски, такси и застрахователни премии да не подлежат на
връщане при разваляне на договора.
Видно от
погасителния план, задължението по договора за финансов лизинг № 86200/30.10.2008
г. възлиза на 20 182 515,49 щатски долара, платимо на 93 месечни вноски, като
към 01.02.2019 г. се дължало и заплащането на остатъчна стойност в размер на 5
900 000 щатски долара.
Установява
се, че в полза на У.Л.АД, ЕИК ***** срещу „Е.Л.-Д.А.“ ЕООД (н), "П.Х.АД и
"Е.Л." АД са издадени изпълнителни листове от 11.07.2012 г. по ч. гр.
дело 9322/2012 г. по описа на Варненски районен съд, въз основа на
заповед за изпълнение 5076/04.07.2012 г. за сумата от 531 955,84 щатски долара
-главница, 261 307,39 щатски долара договорна лихва, 18 450,79 щатски долара –
неустойка по договора за лизинг 86200/30.10.2008 г. , изпълнителен лист от
03.08.2012 г. по ч гр. дело 10737/2012 г. на Варненски районен съд за сумата от 32 843.95 щатски долара -
главница за периода 02.06.2012 г. -1.07.2012 г., 105.504.21 щатски долара –
договорна лихва, 10924,20 щатски долара – неустойка и разноски, изпълнителен
лист от 29.11.2012 г. въз основа на заповед 9473/27.11.2012 г. по ч. гр. дело 17
355/2012 г. по описа на Варненски районен съд за сумата от 5 500 000 щатски
долара – частична главница по анекс № 3/27.12.2011 г. към договор за финансов лизинг 86200/30.10.2008 г.
,заедно със законната лихва от 23.11.2012 г. до окончателното заплащане и
разноски, и изпълнителен лист от 09.04.2013 г. по заповед 2705/04.04.2013 г. по ч. гр. дело 4594/2013 г. по описа на
Варненски районен съд за сумата от 32 969 щатски долара - просрочена главница
за периода 02.07.2012 г. - 01.08.2012 г., за сумата от 71101,09 щатски долара –
договорна възнаградителна лихва за периода 02.07.2012
г. - 01.08.2012 г., 3 836 969,44 щатски долара – частична предсрочно изискуема
главница по анекс № 3/27.12.2011 г. към договор
за финансов лизинг 86200/30.10.2008 г., 241 961,79 лева - мораторна лихва върху предсрочно изискуемата главница за
периода 21.08.2012 г. – 31.03.2013 г., заедно със законната лихва и съответните
разноски.
Въз основа
на изпълнителните листове взискателят – ответник по
делото е образувал производство за принудително събиране на присъдените
вземания - първоначално образувано при ЧСИ № 715 М.П., препратено за
продължаване на действията на ЧСИ № 838 М.Б., при който е образувано под №
20138380402821. Към ИД 20138380402821 по описа на ЧСИ М.Б. е присъединен за
удовлетворяване и изпълнителния лист от 09.04.2013 г., издаден по гр. д. № 4594/2013
г. на РС-Варна.
Видно от уведомление
от У.Л.АД, ЕИК ***** до ЧСИ М.Б. по изп. дело №
20138380402818 на ЧСИ Бъзински, взискателят
У.Л.АД, ЕИК ***** и "КТБ АД са уведомили съдебният изпълнител, че помежду
им бил сключен на 20.11.2013 г. договор за цесия, въз основа на който
вземанията по издадените изпълнителни листове били прехвърлени на банката,
съответно цесионерът направил искане изпълнителното
производство да продължи при ЧСИ Мариян Петков, № 851.
С нотариална
покана peг. № 8676 от 08.08.2012
г., том 2, акт 92 на нотариус В.В., № 320 на НК, лизингополучателят „Е.Л.-Д.А.“ ЕООД е поканен от лизингодателя У.Л.АД да заплати просрочените към 23.07.2012
г. вноски в общ размер от 1 583 658.27 щатски долара подоговор
за финансов лизинг 86200/30.10.2008 г. в срок от 7 дни. При неизпълнение в
предоставения допълнителен срок, лизингодателят е обявил
за предсрочно изискуема сумата от 9336 969 щатски долара - част от общия размер
на дължимата по договора непадежирала главница след
01.07.2012 г. на основание чл. 16, ал. 1 от анекс № 3/27.12.2011 г. към
договора. Нотариалната покана е връчена на лизингополучателя
на 13.08.2012 година.
С
уведомление за цесия, вх. номер на ищцовото дружество
1322/02.12.2013 г., У.Л.АД, ЕИК ***** е уведомил ищеца, че е прехвърлило
паричните си вземания по договор за финансов лизинг 86200/ 30.10.2008 г. и
анексите към него срещу „Е.Л.-Д.А.“ ЕООД и солидарните длъжници
"П.Х.АД и "Е.Л." АД в
размер на 10 628 306,48 щатски долара – главници, 253 734,82 щатски долара възнаградителна лихва и 612 450,87 лева – разноски, заедно
със законната лихва. за които вземания са издадени описаните в уведомлението
изпълнителни листове.
С уведомително
писмо, вх. номер на ищцовото дружество 14009/17.01.2014
г. лизингодателят У.Л.АД, ЕИК ***** е уведомил „Е.Л.-Д.А.“
ЕООД, че във връзка с просрочие на дължими суми по
договора за финансов лизинг 86200/30.10.2008 г. и анексите към него в общ
размер от 11 375 340,87 щатски долара и неизпълнение на задължението за
учредяване на обезпечения (ипотеки) разваля договора за финансов лизинг
86200/30.10.2008 година. Отправена е покана за предаване на самолета.
На
20.01.2014 г. до лизингополучателя е отправено
уведомление от трето лице - "П.Л." АД за предаване на фактическата
власт върху лизинговия актив - самолет Challenger,
фабричен сериен № 5625, поради придобиване на собствеността му въз основа на
договор, сключен с У.Л.АД, ЕИК ***** на 18.12.2013 година.
Представен е
договор за покупко-продажба на въздухоплавателно средство от 18.12.2013 г.
,сключен между "П.Л." АД като купувач и У.Л.АД, ЕИК ***** като
продавач ,с предмет самолет Challenger, фабричен
сериен № 5602 и самолет Challenger, фабричен сериен №
5625.
Видно от
договора, продавачът прехвърля на купувача собствеността на описаните два
самолета, като окончателното приключване на сделките се осъществява до
28.02.2014 г. при кумулативно изпълнение на посочени в договора условия, при
което настъпва и транслативния ефект на договорите.
От приемо-предавателен протокол от 20.01.2014 г. се
установява, че на посочената дата - самолет Challenger,
фабричен сериен № 5625 е предаден от У.Л.АД, ЕИК ***** действащо чрез „ Е.Л.-Д.А.“
ЕООД на "П.Л." АД.
От удостоверение,
изх. № 67187/15.10.2018 г. по изп. дело №
20138510403045 на ЧСИ М.П., всички дължими в производството суми били заплатени
на 06.01.2014 година, което включва и задълженията по изпълнителни листове от
29.11.2012 г. и от 09.04.2013 г. въз
основа на заповед 9473/27.11.2012 г. по ч. гр. дело 17 355/2012 г. по
описа на Варненски районен съд и заповед 2705/04.04.2013
г. по ч. гр. дело 4594/2013 г. по описа на Варненски районен съд.
От справка
по партидата на ищцово дружество в ТРРЮЛНЦ се
установява, че в списъка с приети вземания в производството по несъстоятелност
е включено вземане на "П.Л." в размер на 36466576, 32 лева -
главница, представляваща извършено погасяване на задълженията на лизингополучателя по договори за финансов лизинг от
31.03.2008 г. и 30.10.2008 г., заедно със съответните изтекли мораторни лихви, които са приети за удовлетворяване в
производството по несъстоятелност на ищеца.
Предявените
от ответника У.Л.АД, ЕИК ***** вземания по договор за финансов лизинг на
самолет № 86200/30.10.2008 г. са включени в списъка с неприети вземания и
възражението на този кредитор по чл. 692 от ТЗ е оставено без уважение.
В
производството е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, които
съдът кредитира като безпристрастно и обосновано. Заключението не е оспорено от
страните.
Вещото лице З.Д.,
след проверка на счетоводните книги на страните, е установило, че във връзка с
договор за финансов лизинг 86200/30.10.2008 г. и споразумениеот30.10.2008 г., Е.Л.
Д.А.ЕООД е издало на У.Л.АД фактура **********/30.10.2008 г. за сумата от 44
262980левас равностойност в щатски долари 29 500 000 щатски долара. У.Л.АД е
издал на Е.Л. Д.А.ЕООД фактура **********/30.10.2008 г. на стойност 12 849
474,06 лева с равностойност в щатски долари 8 389 685,20 щатски долари на основание
първоначална вноска и такса управление (сумата се получава като към
първоначалната вноска в размер на 8 260 000 щатски долара се добави
комисионната за управление, дължима от лизингополучателя,
намалена с таксата за инспекция на самолета, платена от лизингополучателя).
По така
издадената фактура У.Л.АД е заплатил на 04.11.2008 г. сумата от 21 110 378,41
щатски долара.
Сумата 8 260
000 щатски долара -първоначална вноска по договор за финансов лизинг
86200/30.10.2008 г., съставна част от фактура **********/30.10.2008 г. е
осчетоводена при ответника У.Л.АД като вземане по сметка 411 Клиенти,
аналитичната партида на Е.Л. Д.А.ЕООД. Вземането е закрито с начисленото
задължение на У.Л.АД по сметка 401 Доставчици към Е.Л. Д.А.АД по издадена
фактура **********/30.10.2008 г. на стойност 44 262 980лева,сравностойност
29 500 000 щатски долара.
Няма
осчетоводено плащане на сумата от 8 260 000 щатски долара.
Вещото лице
е констатирало, че общият размер на сумите, за които У.Л.АД е останал кредитор
на ищеца възлиза на 1 179 888,50 щатски долара, от които главница 580 074,68
щатски долара (към 20.11.2013 неизплатена със сумата по цесията падежирала до тази дата главница и 70 20,12 щатски долара –
падежирала главница за периода 20.11.2013 г. –
17.01.2014 г.).
Към 20.11.2013
г. непогасените главници по издадени от ответника фактури са в размер на 11 138
176,05 щатски долара, като в таблицата, изготвена от вещото лице е отразена и
сумата от 9 336 969,44 щатски долара – предсрочно изискуема главница. Към
17.01.2014 г. непогасените падежирали задължения на Е.Л.
Д.А.АД възлизат на 1 179 888,50 щатски долара, от които 135 272,36 щатски
долара падежирали неплатени възнаграждения за периода
20.11.2013 г. – 17.01.2014 година.
Последното
плащане по договора за финансов лизинг от страна на ищеца е извършено на
21.12.2012 г. в размер на 25000 щатски долара.
При така
установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
По иска с
правно основание чл. 55,ал.1,предл. 3 от ЗЗД за суматa от 8 260 000
щатски долара:
Предпоставките
за основателност на иска са :
1)
Наличие на договор между страните;
2)
Изпълнение на задължение на ищеца да
даде посочената сума по договора;
3)
Отпадане на договорната връзка между
страните на твърдяното от ищеца основание – в случая поради наличието на
обективна невъзможност за изпълнение (съгласно последното уточнение на ИМ);
Като
разгледа и анализира в съвкупност клаузите на договора за покупко-продажба на
самолет Air Lazur
UCL-2/30.10.2008
г. и договора за финансов лизинг 86200/30.10.2008
г., Съдът намира, че договора за финансов лизинг 86200/30.10.2008 г. има
характеристиките именно на такъв договор
- за финансов лизинг, уреден в чл. 342, ал. 2 ТЗ.
Както е
посочено в решение № 102 от 03.08.2010 г. по т. д. № 897/2009 г., ТК, ІІ ТО на
ВКС, с договора за финансов лизинг лизингодателят се
задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу
възнаграждение. За разлика от оперативния лизинг, финансовият лизинг съчетава
мандатния елемент - поръчката на лизингополучателя с
финансово-кредитния елемент - придобиването на вещта от лизингодателя
с негови средства и последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за
ползването - лизингови вноски.
По своята
същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за
предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя.
С него лизингодателят, финансирайки със свои средства
покупката на съответната вещ по поръчка на лизингополучателя,
на практика отпуска кредит на лизингополучателя в
размер на покупната цена, като си осигурява възстановяване на инвестицията чрез
заплащане на лизингово възнаграждение, плащано чрез отделни лизингови вноски на
определени интервали от време. За разлика от оперативния лизинг, при договора
за финансов лизинг размерът на лизинговото възнаграждение /общата стойност на
лизинговите вноски/ е калкулирано по такъв начин, че покрива първоначалната
стойност на актива /вещта/, разноските на лизингодателя
и неговата печалба, поради което се съдържа и клауза за закупуване на този
актив от лизингополучателя.
При
оперативния лизинг не е налице мандатен елемент - поръчката на лизингополучателя за придобиване на вещ от трето лице. При
него стойността на вещта не се покрива изцяло от лизинговите вноски, плащани
през установения в договора срок, и лизингодателят
има интерес от остатъчната стойност на вещта, като разчита на възможността за
продажбата му или за повторното му предоставяне за ползване от друг лизингополучател. Докато при оперативния лизинг интересът
на лизингодателя е получаване на отделната лизингова
вноска, при финансовия лизинг интересът е получаване на цялото лизингово
възнаграждение.
Процесният договор за
лизинг има характера именно на договор за финансов лизинг, с неговата
разновидност т.нар обратен лизинг. Лизингодателят -
ответник по иска, се е задължил да придобие конкретна вещ - самолет, срещу
задължението на лизингополучателя да заплати
лизинговата цена в размер 29 500 000 щатски долара на отделни лизингови вноски,
включващи първоначална вноска в размер на 8 260 000 щатски долара,132 месечни
вноски, и финално плащане, дължимо с последната лизингова вноска – 20 % от
покупната стойност на самолета - 5 900
000 щатски долара (така дефинициите в договора).
Както е
обобщено в определение № 60612 от 26.11.2021 г. по т. д. № 2327/2020 г., ТК, ІІ
ТО на ВКС (постановено по сходен иск между страните в настоящото производство)
нито в практиката на ВКС, нито в българското
законодателство, нито в правната теория е отречена възможността за сключване на
договор за обратен лизинг като разновидност на договора за финансов лизинг.
Съгласно съдебната практика с оглед принципа на договорната свобода, установена
в чл. 9 ЗЗД, който намира приложение на основание чл. 288 ТЗ и към договора за
лизинг, договорът за обратен лизинг като разновидност на договора за финансов
лизинг, е действителен. Спецификата на този вид лизинг се изразява в съвпадане
на лицето - доставчик /продавач/ или производител на стоките и лизингополучателя, като по силата на договора за обратен
лизинг лизингодателят предоставя за временно
възмездно ползване на лизингополучателя стоките,
които последният е предоставил или произвел. В този случай също възникват
правоотношения по два договора - договор за финансов лизинг и договор за
покупко-продажба на стоките, като едно лице встъпва в договорно правоотношение
с друго лице - лизингодателя, веднъж в качеството на
продавач по договор за покупко-продажба и втори път като лизингополучател
по договора за финансов лизинг.
Именно
такава е хипотезата и в настоящия случай – налице е договор за покупко-продажба
от 30.10.2008 г., по силата на който ищецът е продал на ответника процесния самолет и успоредно с него сключен договор за
финансов лизинг 86200/30.10.2008 година (видно от съдържанието на договора за
покупко-продажба – продавачът е декларирал, че разбира, че самолетът се
закупува именно за да му бъде отдаден на лизинг от купувача, който е лизингодател, а в договора за финансов лизинг
86200/30.10.2008 г. е посочено, че плащането на покупната цена по договора за
покупко-продажба е под условие заплащане/прихващане на първоначалната вноска по
договора за лизинг).
Именно
поради това и ВКС в цитираното определение по сходен договор между същите
страни е посочил, че при наличието на международен счетоводен стандарт МСС 17
"Лизинг", приет с Регламент /ЕО/ № 1725/2003 на Комисията от
29.09.2003 г. относно приемането на някои международни счетоводни стандарти в
съответствие с Регламент /ЕО/ № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета
на ЕС, и Национални счетоводни стандарти - НСС 17 Лизинг (отм.), регламентиращи
счетоводните аспекти на продажбата с обратен лизинг като сделка, свързана с
продажба на актив от доставчик и отдаването под наем на същия актив обратно на
доставчика, при взаимосвързаност на лизинговото
плащане и продажната цена като договаряни в пакет /чл. 6.1 и сл./, е безспорен диспозитивния характер на уредбата на лизинговия договори и действителността на неговата
разновидност „обратен лизинг“ като договорна схема в отношенията между
търговци.
За пълнота
следва да се отбележи, че при тази хипотеза не се налага прилагане на
императивната норма на чл. 152 от ЗЗД (чиято приложимост Съдът следваше да
съобрази, дори и при липса на изрично възражение – ТР от 27.04.2022 г. по т.
дело 1/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС, доколкото се касае за хипотеза, при
която твърдения порок би бил изводим пряко от съдържанието на двете сделки).
Следва да се
отбележи и изрично посоченото по настоящия състав е определението от 16.11.2020
година относно противоречивите твърдения на ищеца, касаещи действителността на
договора за финансов лизинг.
Както
настоящата съдебна инстанция вече е посочила,
в ДИМ ищецът е развил тезата на нищожност на договора за лизинг,
съответно на отделни клаузи от същия, като едновременно с това поддържа и
твърденията за разваляне на договора, което имплицитно означава твърдения, че
договорът е валиден и съответно пораждане на права за връщане на даденото на
основание разваления договор.
Както бе
посочено и в определението от 14.10.2020 г., с което на ищеца бе дадена
възможност да уточни твърденията си, съгласно чл. 372, ал.2, изр. първо от ГПК
в срока за допълнителна искова молба ищецът
може да измени предявения иск, да привлече трети лица и да предяви
искове срещу тях, да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно
съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата
молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.
В конкретния
случай, видно и от молбата - уточнение на ИМ от 09.11.2020 г., с наведените
твърдения за нищожност на договора за
лизинг, респ. на свързаните с него други договори или отделни клаузи, ищецът не
иска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или
несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение,
а напротив, сам излага твърдения за нищожност на договорите, връщане на
даденото по които претендира, поради твърдяното тяхно разваляне. Така
направените уточнения не касаят искане за установяване на нищожност на оспорено
от ответника правоотношение, а установяване на нищожност на договори, на които
като валидни, а след това развалени, самият ищец е основал исковата си
претенция. Претендирането на исковата сума на допълнително основание – в случая
като дадена на основание нищожен договор, т.е без основание, представлява последващо обективно кумулативно съединяване на исковете,
което настоящата съдебна инстанция намира, че не може да се допусне след фазата
на предявяване на исковете.
Поради това,
ако се сподели тезата на ищеца за приложимост на разпоредбата на чл. 152 от ЗЗД
в процесния случай (което Съдът по изложените по-горе
съображения, намира, че не може да бъде направено), искът би бил неоснователен
само по тези твърдения, доколкото предмет на производството е връщане на
даденото по развален договор (така въведен от ищеца в ИМ), който би следвало да
е действителен, а не при начална липса на основание (каквато би била хипотезата
на дадено по нищожен договор), какъвто иск обаче не е предявяван. Съдът дава
правна квалификация на исковете, но въз основа на конкретните фактически
твърдения.
Изложеният
анализ от ищеца на взаимоотношенията между страните макар и да изхожда от
съответстващи на закона аргументи – за характера на финансовия лизинг, и на
договора за обратен лизинг, необосновано сочи на извод за незаконосъобразно
„прикриване“ на договор за заем, кредит. С договора за обратен лизинг, както и
договора за финансов лизинг се търси именно кредитиране във веществена форма на
лизингоплучателя и е насочен именно към последващо придобиване на вещта от лизингоплучателя,
като при обратния лизинг реално се стига (при нормално развитие на
правоотношенията) до повторно прехвърляне на собствеността.
Допълнителните
доводи за прикриване на договор за заем в конкретния случай, по съображенията,
изложени и в ТР от 27.04.2022 г. по т. дело 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС,
доколкото не са своевременно наведени, не следва да бъдат разглеждане, а ако
бяха основателни биха довели до неоснователност на иска по твърдения.
По
изложените съображения се доказа първата предпоставка по иска.
Относно
втората предпоставка – получаване
на нещо / даване на нещо:
В процесния случай не се спори между страните, че
задължението на лизингополучателя по договора за
лизинг за заплащане на първоначалната вноска погасено не чрез реално
изпълнение, а чрез прихващане с част от задължението на лизингодателя,
който е и купувача по договора за покупко-продажба за заплащане на покупната
цена на процесния самолет.
Както е
обобщено в ТР № 2 от 18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2020 Г., ОСГТК на ВКС институтът на
прихващането е уреден в чл. 103 - чл. 105 ЗЗД, като изисква насрещни вземания
за пари или еднородни заместими вещи. Необходимо е
вземането на прихващащия (активното вземане) да е изискуемо, а задължението на
прихващащия (пасивното вземане) може да не е изискуемо,като е достатъчно да е изпълняемо. След като по правило длъжникът може да изпълни
преди срока (чл. 70, ал. 2 ЗЗД), той може и да прихване преди срока. Другата
предпоставка е ликвидността,която е изискване само към активното вземане.
Потестативното право на
прихващане се осъществява чрез изявление на прихващащия. За да породи
предвидения в закона ефект - погасяване на насрещните вземания до размера на
по-малкото, изявлението трябва да съдържа белезите, които индивидуализират
всяко едно от тях по страни, основание и размер. Извършено извън процеса,
т.нар. в практиката и доктрината "извънсъдебно прихващане",
изявлението е безусловно и за да породи действие, трябва да достигне до
адресата.
Във всички
случаи обаче се приема, че действието на прихващането (и извънсъдебното и
съдебното) като погасителен способ винаги е обратно, т.е от първия ден, в който
прихващането е могло да се извърши, т.е. когато активното вземане е било
изискуемо, а пасивното - поне изпълняемо.
Именно с
оглед тези характеристики на прихващането и като отчита, че в общите
облигационни разпоредби на ЗЗД прихващането е
посочено като способ за погасяване на задължения, заедно с подновяването
и опрощаването, а не е способ за изпълнение на задължение (раздел ІІІ т. 1, съответно
раздел V от Обща част на ЗЗД) (така решение № 239 по т.д. № 986/17 на I TO на ВКС),
настоящата съдебна инстанция намира, че при хипотезата на развален договор, при
който задължението на едната страна е погасено чрез прихващане с друго насрещно
вземане, не може да се търси реституция на даденото по реда на чл. 55,ал.1,предл. 3 от ЗЗД, именно защото няма ефективно разместване
на блага, няма получаване (така и решение 11657/22.07.2020 г. на САС по т. дело
1505/2020 г., недопуснато до касационно обжалване, постановено по повод сходен
казус между настоящите страни по повод друг договор за лизинг на самолет, с
идентично съдържание).
Ищецът – лизингополучател не е заплатил реално исковата сума като
първоначална вноска, а се е съгласил това негово задължение да бъде погасено с насрещно вземане, което
има от ответника. След като прихващането е породило действието си, с вземането
на ищеца по договора за продажба е погасено неговото задължение по договора за
лизинг за началната вноска, но няма какво да се върне в патримониума
му.
Следователно,
може да се приеме, че е налице намаляване на патримониума
на ищеца с вземането му за част от продажната цена по договора за
покупко-продажба, но не и със самата сума за първоначалната вноска. При
твърдения, че за лизингополучателя не е съществувало
задължението да плаща началната вноска, това води до ненастъпване на ефекта за
прихващане, т.е липса на погасяване на задължението на лизингодателя
по другия договор между страните – за покупко-продажба на самолета, и
отношенията между страните следва да се уредят по повод договора за покупко – продажба на процесния
самолет, в рамките на иск във връзка с този договор, но не и в рамките на
настоящото производство (сходна хипотеза – напр. решение № 168 от 07.02.2017 г.
по т. д. № 1933/2015 г., т. к., II ТО на ВКС).
Поради това
не се установи втората предпоставка за основателност на иска по чл. 55, ал. 1,
т. 3 от ЗЗД – получаване на нещо от ответника.
Относно
третата предпоставка – разваляне на договора на посоченото от ищеца основание.
Съгласно
последното уточнение на ИМ, ищецът твърди, че договорната връзка по договора за
финансов лизинг от 30.10.2008 г. е прекратена поради създадена от ответника
като лизингополучател обективна невъзможност да
изпълни задължението си да осигури ползване на лизинговата вещ и прехвърляне на
собствеността на същата поради разпореждането със същата в полза на трето лице.
Установява
се по делото, че на 18.12.2013 г. ответникът като продавач е сключил с трето
лице – П.Л.АД договор за покупко-продажба на въздухоплавателни средства, като
единият самолет, за който се отнася договор е самолетът, предмет и на договора
за лизинг между страните.
Основно
задължение за лизингодателя по договора за финансов
лизинг е да предостави лизинговата вещ на лизингоплучателя,
както и да осигури прехвърляне на собствеността след изтичане на срока на договора
или при условията, посочени в самия договор, доколкото лизинговата стойност при
финансовия лизинг, както бе посочено и по-горе е калкулирана по такъв начин, че
покрива изцяло първоначалната стойност на актива /вещта/, разноските на лизингодателя и неговата печалба.
Настоящата
съдебна инстанция, намира, че ако би се установило, че лизингодателят
се е разпоредил с лизинговата вещ в полза на трето лице, при което би бил в
невъзможност да представи лизинговата вещ на лизингоплучателя,
съответно да му прехвърли собствеността при условията в договора, не се касае
за настъпване на невъзможност за изпълнение, водеща до разваляне на договора за
лизинг по право по смисъла на чл. 89 от ЗЗД.
Както е
посочено и в решение № 375 от 11.02.2019 г. по т. д. № 527/2018 г., ТК, ІІ ТО
на ВКС прекратяването на договор по право на основание чл. 89 ЗЗД е обусловено
от наличието на невиновна невъзможност
за изпълнение, за която длъжникът не отговаря. Последният се освобождава от
отговорност в случай на неизпълнение, ако то се дължи на случайно събитие или
на непреодолима сила. Общото при тези две причини за невъзможност за изпълнение
е, че липсва виновно поведение на длъжника. В конкретния случай това би била
грижата на добрия търговец, доколкото и двете страни са търговски дружества и
се касае за търговска сделка.
Ако лизингополучателят се постави в невъзможност да изпълни
задълженията си по договора, това не е обективна невъзможност за изпълнение, а
би довело до евентуално виновно неизпълнение на договорните задължения на лизингодателя – ответник по иска и съответните права на лизингополучателя - ищец.
Поради това
и твърденията на ищеца, че договорът за финансов лизинг от 30.10.2008 г. е
прекратен по право с разпореждането от страна на лизингополучателя
с лизинговата вещ в полза на трето лице, са неоснователни.
Следва да се
отбележи и, че този довод е неоснователен и по същество, тъй като не се
установява, че лизингодателя се е разпоредил с
лизинговата вещ по време на действащ между страните договор за лизинг. Видно от
съдържанието на договора за покупко-продажба от 18.12.2013 г., същият е сключен
под отлагателно условие – прехвърляне на собствеността е предвидено да се
осъществи при сбъдване на посочените в чл. 3 седем последователно сбъдващи се
условия, като съгласно чл. 3 (1), т.1.3 продавачът прекратява действието на
договор за финансов лизинг 86200/30.10.2008 година. Прекратяване на договора за
лизинг е посочено и като задължение за продавача по договора за
покупко-продажба от 18.12.2013 г. – чл.
2.2 и чл. 2.4.
Следователно,
към момента на изпращане на предизвестието за прекратяване на договор от
17.01.2014 г., лизингодателят не е бил в невъзможност
да изпълни задълженията си по договора за лизинг, доколкото договорът от
18.12.2013 г. не е породил транслативно-вещния си ефект
поради сключването му под отлагателно условие (чл. 25 от ЗЗД вр. чл. 24 от ЗЗД и чл. 23, ал.1 от Закона за гражданското
въздухоплаване).
За пълнота
следва да се отбележи и, че твърденията на ищеца, че договорът за финансов
лизинг е развален поради обективна невъзможност, настъпила в резултат на
действия на лизингополучателя (което твърдение, както
бе посочено е вътрешно противоречиво, доколкото няма възможност едновременно да
е налице обективна невъзможност и същата да се дължи на действията на едната страна
по договора), е неоснователно и с оглед наличието на специалната разпоредба на
чл. 343 от ТЗ.
Както е посочено
в решение № 67 от 09.12.2019 г. по т. д. № 1553/2018 г., ТК, ІІ ТО на ВКС при
наличие на случайно събитие или непреодолима сила е налице обективна
невъзможност за изпълнение, като неблагоприятните последици от нея са за сметка
или на длъжника, или на кредитора, съобразно правилата за риска. Нормите,
уреждащи риска, са диспозитивни, поради което
страните могат да уговорят нещо различно.
При двустранните
договори общото правило е, че рискът се носи от длъжника. То се съдържа в чл.
89 ЗЗД, като изречение първо регламентира последиците при пълна невъзможност за
изпълнение, а изречение второ - при частична такава. Съгласно, чл. 89, изр.
1-во ЗЗД, при пълна невъзможност за изпълнение, с настъпването й договорът се
прекратява по право занапред, страните се освобождават от задълженията си, като
рискът се носи от длъжника, тъй като понесените от него вреди остават за негова
сметка.
Няма обща
норма относно случаите, в които рискът при обективна невъзможност за изпълнение
се носи от кредитора, като регулацията е с отделни разпоредби. Една от тях е
нормата на чл. 343 ТЗ, която предвижда, че рискът от случайното погиване или
повреждане на вещта при финансов лизинг е за лизингополучателя
- кредитор.
В случаите,
в които рискът се носи от кредитора (чиято престация
е възможна), не могат да се приложат правилата на чл. 89 ЗЗД, тъй като те
уреждат последиците при носене на риска от длъжника. Развалянето на двустранен
договор по чл. 89, изр. 1-во ЗЗД е следствие на това, че рискът от случайното
събитие по този договор тежи върху длъжника - върху страната, която се
освобождава от задължението си, поради обективна невъзможност то да бъде
изпълнено. Тъй като рискът е за длъжника, той не може да получи насрещната престация, поради което задължението на другата страна по
договора също се погасява, предвид синалагматичната
връзка между престациите на страните. Именно с оглед
на това, когато рискът при пълна обективна невъзможност за изпълнение е за
длъжника, правилото на чл. 89, изр.1-во ЗЗД предвижда, че договорът се
прекратява по право. Когато обаче кредиторът носи неблагоприятните последици от
случайното събитие, тъй като задължението му не е погасено, поради обективна
невъзможност, той следва да го изпълни, но срещу него няма да получи (изцяло
или частично) изпълнение от другата страна по договора. Ето защо, когато
рискът е за кредитора, договорът не се разваля (прекратява) по чл. 89, изр.1-во
и 2-ро ЗЗД.
Поради това
ВКС е посочил, че при настъпване на
случайно събитие по договор за финансов лизинг не се прилага чл. 89 ЗЗД, защото
това би довело до игнориране на специалното правило на чл. 343 ТЗ, според което
рискът е за кредитора, освен ако страните по договорен път изрично не са го дерогирали. Това следва от особения характер на договора за
финансов лизинг като "кредит във вещева форма по избор на лизингополучателя", като рискът се носи от лизингополучателя, независимо от наличието или не на
включена клауза за изкупуване - в този смисъл решение № 170 от 23.07.2012 г. по
т. д. № 806/2010 г. на II ТО на ВКС. Поради това, в специалната норма на чл.
343 ТЗ се съдържа общо правило за разпределение на последиците от риска при
обективна невъзможност за изпълнение на договор за финансов лизинг, което е
приложимо при всички проявни форми на случайно
събитие, а не само за конкретно изброените в нормата хипотези на случайно
погиване или повреждане на вещта, което е видно и от наименованието на
разпоредбата - "Риск". ВКС приема, че е възможно страните да дерогират диспозитивната норма на
чл. 343 от ТЗ, което обаче в процесния случай не се
установява.
Поради това,
ако би се приело, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на
договорните задължения на лизингодателя, то това не
би довело до разваляне на договора за финансов лизинг. Поради това и само на
това основание, искът би бил неоснователен, доколкото не се установява
прекратяване на договорната връзка на посоченото и твърдяно от ищеца основание.
Независимо,
че не се установи разваляне на договора на твърдяното от ищеца основание, с
оглед наведените и други твърдения, Съдът намира, че е необходимо да изследва
въпроса дали договорът за лизинг между страните е развален на друго основание.
Ответникът
твърди, че е развалил договора за лизинг поради неизпълнение на задълженията на
ищеца като лизингополучател да заплати посочените в
изявлението за разваляне, връчено на 17.01.2014 г. лизингови вноски, включващи
както просрочени такива за главница и договорна лихва за периода 01.09.2012 г. -17.01.2014 година, така и
посочени предсрочно изискуеми лизингови вноски, както и неучредяване на
уговорените обезпечения.
Както е
посочено и в мотивите на ТР № 1 от 02.07.2021 г. по тълк.
дело № 1/2019 г., ОСГTК на ВКС развалянето на договора е право на кредитора на
неизпълненото задължение поради причини, за които длъжникът отговаря, и поради
това то винаги е алтернатива на другите способи за защита на кредитора при
неизпълнение по чл. 79 ЗЗД - искане за реално изпълнение с мораторно
обезщетение (неустойка за забава) или искане за компенсаторно обезщетение
(компенсаторна неустойка), съответно намаляване на насрещната престация. От друга страна, само изправната страна може да
иска разваляне на договора поради виновно неизпълнение от противната страна, и
този общ принцип на облигационното право е свързан с общите положения и цели на
договора и договорната отговорност - съхраняване на възможността за изпълнение
и обезвреда, съобразена с интереса на изправния
кредитор. Последиците от неизпълнението биха могли да бъдат различни според
неговата воля - изправният кредитор/ може да развали договора; може и да запази
облигационната връзка, като поиска заплащане на компенсаторно обезщетение или престиране на друга вещ (даване вместо изпълнение).
Установява
се, че с нотариална покана (стр. 269 по делото), връчена на 19.08.2012 г. на ищеца, ответникът – лизингодател
е обявил част от главницата, дължима за периода след 01.07.2012 г. в размер на сумата на тази част - 9 336 969,44 щатски долара (не се
твърди, а и не се установява ищецът като лизингоплучател
да е изпълнил задължението си заплати вече изискуемите лизингови вноски за
периода 01.02.2012 г. – 01.06.2012 г. в указания в нотариалната покана
срок).
За тази
предсрочно изискуема част от главницата са издадени описаните ИЛ от 29.11.2012
г. за сумата от 5 500 000 щатски долара – част от предсрочно
изискуема главница по договора за лизинг и ИЛ от 09.04.2013 г. за сумата от
3 836 969,44 щатски долара (сумата възлиза на 9 336 969,44
щатски долара). А тези вземания на ответника са предмет на цесията от
02.12.2013 година, където изрично са посочени като част от прехвърлените
вземания от лизингодателя на КТБ АД (така и договорът
за цесия – стр. 280-290 по делото).
Именно обаче
с оглед обявената за предсрочно изискуема част от вземането за главница за
лизингови вноски с поканата
от 13.08.2012 г., доколкото ответникът, чиято е доказателствената
тежест не установи кои точно вноски за главница (за периода след 01.07.2012 г.)
са обявени за предсрочно изискуеми, с
оглед правилото на чл. 76 от ЗЗД, следва да се приеме, че се касае за
следващите като период лизингови вноски, т.е лизинговите вноски за периода след
01.07.2012 година. За да определи кои точно вноски са обявени за предсрочно
изискуеми с нотариалната покана от 13.08.2012 г., за които са издадени и
изпълнителни листове, с оглед правилото на чл. 162 от ГПК, Съдът съобразява
приложения към Анекс 3/27.12.2011 г. погасителен план и посочените там размери
на месечните вноски за главница. С елементарни математически изчисления (събиране на вноските за главница за периода
07.2012 г. – 08.2019 г.), се установява, че за предсрочно изискуеми са обявени
всички лизингови вноски за периода 01.07.2012 г. – 01.08.2019 година, и част от
вноската за месец 09.2019 година.
Както бе
посочено, вземанията за предсрочната изискуема главница (т.е за лизинговите
вноски за периода до 08.2019 г.) са предмет на договора за цесия с третото лице
КТБ АД от 20.11.2013 г., и Съдът намира, че неплащането на същите не може да е
основание за цедента да развали договора с длъжника.
Няма данни цедентът - лизингодател
по договора от 20.11.2013 г. да е прехвърлил правото да се иска разваляне на
договора поради неплащане на посочните вноски на цесионера (така Ал. К., Облигационно право Общо учение за
облигационното право, Софи Р, 1994, Книга 2, стр. 54). За да се обоснове право
да се развали договор за едната страна по същия, следва да е налице
неизпълнение на договорно задължение именно към иницииращия развалянето. След
прехвърляне на вземането си по договора с длъжника на трето лице, цедентът вече не разполага с потестативното
право да развали договора с длъжника поради неизпълнение на цедираното
вземане.
В
допълнение, дори и да се приеме, че цедентът може да
упражни правото да развали договора и след прехвърляне на вземането, послужило
като основание за развалянето, с оглед данните по делото, че е налице изцяло
плащане на посочените задължения в рамките на образуваните изпълнителни
производства по издадените ИЛ, то следва да се приеме, че това вземане,
послужило като основание за разваляне на договора поради неплащане (в размер на
вноските за периода 01.09.2012 г. – 17.01.2014 година), е било погасено чрез
плащане (относно погасителния ефект на плащане от солидарен длъжник/поръчител –
чл. 123 от ЗЗД и чл. 141 от ЗЗД).
Както бе
посочено, не се установи другата част от вземането за главницата, която е
посочена в нотариалната покана като основание за разваляне на договора – т.нар непадежирала дължима главница в размер на
8 723 925,75 щатски долара (касае се за част от последната вноска за
09.2019 г. и финалното плащане/остатъчна стойност) и възнаградителна
лихва в размер на 1 471 945,18 щатски долара, да е обявена за
предсрочно изискуема по надлежния
начин. Т.е не се установява посоченото
основание за разваляне на договора за лизинг.
Действително,
не се доказа от лизингополучателя, чиято е доказателствената тежест, че е учредил уговорените
обезпечения по договора за лизинг в чл. 23 от анекса към 17.01.2014 година.
С оглед
обстоятелството, че по делото се установи, че лизингополучателят
е обявил за предсрочно изискуеми задълженията за внасяне на лизингови вноски за
целия период на договора за лизинг, и същите са събрани принудително (с
изключение на част от последната месечна вноска и последната вноска, която
обаче е за т.нар остатъчна стойност/наречена в договора за лизинг „финално
плащане“, платима с последната лизингова вноска, с цел придобиване
собствеността върху лизинговия самолет – чл.IV, т.4 от
договора за лизинг), Съдът намира, че към 17.01.2014 г. за лизингодателя
не е било възникнало право да развали договора за лизинг, дори и при
констатирано неизпълнение на задължението на лизингополучателя
да учреди уговорените обезпечения.
Лизингодателят е избрал да
търси реално изпълнение на договора за лизинг като е предприел действия по
принудително събиране на вноските по договора за лизинг, с лихви за забава и
неустойка, и то за период няколко години наред, поради това не може да му се
признае право да развали договора за лизинг след като принудително са събрани
дължимите лизингови задълженията за
бъдещ период, тъй като не са му учредени обезпечения. Тези обезпечения следва
да гарантират вземанията, които той вече е събрал. По аргумент от чл. 87, ал.4
от ЗЗД неизпълнението само на това задължение за учредяване на обезпечения
следва да се приеме за несъществено за
интереса на кредитора към този момент. В допълнение – и трите уговорени
обезпечения са втори по ред ипотеки/особен залог върху имущество, собственост
на лизингополучателя, като първите ипотеки/залог също
са в полза на У.Л.АД. Т.е не се касае за неизпълнение на съществено задължение.
По
изложените съображения, Съдът намира, че процесният
договор за лизинг не е развален надлежно от лизингодателя
с уведомлението от 17.01.2014 година.
И по тези
съображения, не се установи и третата предпоставка за основателност на
предявения иск.
За пълнота
следва да се отбележи, че Съдът не споделя довода на ответника, че по принцип
при разваляне на договор за лизинг не се дължи връщане на първоначалната
вноска.
Както е
посочено и в решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, І ТО
на ВКС с оглед характера на насрещните престации - за
продължително изпълнение на лизингодателя
/предоставяне на ползването на вещта/ и за периодично изпълнение на лизингополучателя /за заплащане на лизинговата цена/
развалянето на договора за финансов лизинг има действие занапред.
Т.е при
разваляне няма основание да се върнат периодичните лизингови вноски, тъй като
те не са дадени на отпаднало основание, защото договорът за периода до
развалянето си запазва действието си и лизинговите вноски са дадени за
предоставеното ползване на вещта. На връщане подлежали обаче дадената
първоначална вноска, тъй като тя покрива част от първоначалната стойност на
вещта - част от покупната цена, и поради разваляне на договора за финансов
лизинг и инкорпорирания в него предварителен договор за покупко-продажба на
лизинговата вещ (както е в случая) лизингополучателят
не би могъл да придобие собствеността върху автомобила (аргументи и от решение
№ 49 от 26.06.2017 г. по т. д. № 89/2016 г., ТК, ІІ ТО на ВКС).
Относно разноските:
С оглед този изход на
делото, на ответника следва да се присъдят направените разноски, за които е
представен списък и платежни документи.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
дължимата държавна такса по предявения иск.
Водим от горното, СГС, VI-10 състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.Л. – Д.А.” ЕООД (н), ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, срещу „У.Л.” АД, ЕИК *****, гр. София, ул. *****иск
с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за
връщане на сумата от 8 260 000 щатски долара - първоначална вноска по
договор за финансов лизинг № 86200/30.10.2008 г. относно самолет Bombardier CL-600-2-B16 Challenger,
модел 604, фабричен сериен № 5625 като дадена на отпаднало основание, като 0неоснователен.
ОСЪЖДА „Е.Л. – Д.А.” ЕООД (н), ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „У.Л.” АД, ЕИК *****, гр.
София, ул. *****на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 36 7000 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Е.Л. – Д.А.” ЕООД (н), ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 620, ал.5 от ТЗ да
заплати по сметка на СГС сумата от 649 169,92 лева – държавна такса по
отхвърления иск.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: