Присъда по дело №1672/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 76
Дата: 15 ноември 2022 г. (в сила от 1 декември 2022 г.)
Съдия: Силвия Александрова Цанкова
Дело: 20225300201672
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 септември 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 76
гр. Пловдив, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Ал. Цанкова
СъдебниРалица Попова

заседатели:Анни Георгиева
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
и прокурора Галина Андреева-Минчева
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Наказателно дело от общ
характер № 20225300201672 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия А. М. П. - роден на *** г. в гр. П., живущ в град
А., б., български гражданин, неработещ, неженен, със средно образование,
осъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 30.08.2022 г.-
31.08.2022г. в гр.Асеновград, обл.Пловдив, при условията на опасен рецидив
- извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил
осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК, без надлежно разрешително е
държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества-
марихуана с общо нетно тегло 14,523 грама на стойност 87,14 лева (от тях
1
марихуана с нето тегло 4,920 грама със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол (ТХК) – 18,3 тегловни процента на стойност 29,52 лева;
марихуана с общо нето тегло 9,518 грама със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол (ТХК) – 17,4 тегловни процента на стойност
57,11 лева и хомогенно неделима смес от марихуана и тютюн с общо нетно
тегло 0,085 грама със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол (ТХК) 8,4 тегловни процента на стойност 0,51 лева),
като на 30.08.2022г., в гр.Асеновград от това количество е разпространил на
А.М.О. от гр.Асеновград високорисково наркотично вещество-марихуана с
нето тегло 4,920 грама със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол (ТХК)–18,3 тегловни процента на стойност 29,52 лева,
поради което и на основание чл.354а, ал.2, т. 4, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“
и б. „б“, вр. чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на
19 000 лв. /деветнадесет хиляди / лева.
На основание чл. 57 ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на така наложеното на
подсъдимия А. М. П. наказание "лишаване от свобода".
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК ПРИСПАДА от така
наложеното на подсъдимия А. М. П. наказание „лишаване от свобода”
времето, през което същият е бил задържан, считано от 31.08.2022 г. до
влизане на настоящата присъда в законна сила, като един ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл. 354а ал.6, вр. чл. 53, ал. 2, б. А от НК ОТНЕМА В
ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА остатъците от наркотичните вещества, изпратени
на съхранение в ЦМУ-отдел „МРР-НОП“, които да бъдат унищожени по
надлежния ред, след влизане на настоящата присъда в законна сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - празни опаковки, 2 бр.
огледала; 2 бр. угарки и 1 бр. картонена тръбичка - ДА СЕ УНИЩОЖАТ
като вещи без стойност след влизане в сила на настоящата присъда, а мобилен
телефон „Sony“, ведно със зарядно-ДА СЕ ВЪРНЕ на подсъдимия А. М. П.
след влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия А. М. П., със
снета по делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР –
2
Пловдив направените в хода на досъдебното производство разноски в размер
на 141,31 лева (сто четиридесет и един лева и тридесет и една стотинки), а по
сметка на Окръжен съд-Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт-
сумата в размер на 378,86 /триста седемдесет и осем лева и осемдесет и шест
стотинки/, представляващи направени в хода на съдебното производство
разноски.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Пловдивския апелативен съд.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда №76/15.11.2022г.
по НОХД № 1672 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2022 година

Окръжна прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение спрямо
подсъдимия А. М. П. и същият е предаден на съд с обвинение за извършено
престъпление по чл.354а, ал.2, т. 4, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и „ б“ от
НК, за това, че на 30.08.2022 г. - 31.08.2022г. в гр.Асеновград, обл.Пловдив,
при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и
след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, без надлежно
разрешително, е държал, с цел разпространение, високорискови наркотични
вещества - марихуана с общо нетно тегло 14,523 грама на стойност 87,14 лева
(от тях марихуана с нето тегло 4,920 грама със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол (ТХК) – 18,3 тегловни процента на стойност
29,52 лева; Марихуана с общо нето тегло 9,518 грама със съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол (ТХК) – 17,4 тегловни процента на
стойност 57,11 лева и хомогенно неделима смес от марихуана и тютюн с
общо нетно тегло 0,085 грама със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол (ТХК) 8,4 тегловни процента на стойност 0,51 лева),
като на 30.08.2022г., в гр.Асеновград, от това количество, е разпространил на
А.М.О. от гр.А. високорисково наркотично вещество - марихуана с нето тегло
4,920 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
(ТХК) – 18,3 тегловни процента на стойност 29,52 лева.
Представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото
обвинение, като по отношение реализиране на наказателната отговорност на
подсъдимия пледира да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”,
което да бъде индивидуализирано при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства и бъде съобразено с направеното в първото по ред съдебно
заседание искане за провеждане на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. По отношение начина на
изпълнение на основната санкция, прокурорът изрази становище, че
единствената възможност е същата да бъде изтърпяна реално при
първоначален строг режим, като взе отношение и относно разпореждането с
веществените доказателства и доказателствени средства, приложени по
делото, както и с направените в хода на същото разноски, както и досежно
разпоредбата на чл.59 от НК.
Защитата в лицето на адв.Б. изложи становище относно наличие на
противоречиви показания на разпитаните по делото свидетели, без да
формулира конкретна теза, респ. претенция към съда, акцентирайки, че
1
възприетата от държавното обвинение фактология се крепи единствено на
показанията на полицейските служители. По отношение санкционирането на
подсъдимия се изложиха пространни съждения относно невисока степен на
обществена опасност на стореното от П., предвид конкретния вид на
процесните наркотични вещества в контекста на международната и
национална практика и правна уредба при подобен предмет /марихуана/. Въз
основа на изложеното, придружено със съждения за смисъла на справедливата
санкция от гледна точка философията на правото, се изведе претенция за
индивидуализиране на основното наказание в размер, клонящ към законовия
минимум, като се предложи да не бъде налагано кумулативно предвиденото
наказание „глоба“.
Подсъдимият П. поддържа изложеното от защитника си и помоли съда
да постанови „разумна присъда“.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, събрани и
проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по време на
развилото се съдебно следствие по общия ред и обсъди доводите и
съображенията на страните, прие за установено следното :
Подсъдимият А. М. П. е роден на ** г. в гр. П.. Живее в град А.. Той е
б., български гражданин е, безработен, неженен, има средно образование,
осъждан е, има ЕГН: **********. Част от осъжданията на подсъдимия П.
влияят на правната квалификация на престъплението, предмет на настоящия
обвинителен акт, квалифицирайки го като такова, извършено при условията
на „опасен рецидив“ по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „а“ и „ б“ от НК. Влияние
върху квалификация на процесното престъпление оказват следните
осъждания на П.:
С протоколно определение от 01.09.2017г., влязло в законна сила на
същата дата по НОХД №13925/2016г. на PC-София П. е признат за виновен за
извършено на 19.11.2015г. престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, за което
му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца.
Наказанието е било изтърпяно на 20.12.18г.
С протоколно определение от 31.10.2018г., влязло в законна сила на
същата дата по НОХД №1946/2018г. на ОC-Пловдив, П. е признат за виновен
за извършени на 07.04.18г. престъпления по чл.249, ал.1 от НК и по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“Б“, вр. чл.26,
ал.1 от НК, за които, след индивидуализация на санкциите на отделните
престъпления, му било наложено общо най-тежко наказание измежду тях, а
именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 година. Наказанието е било
изтърпяно на 19.07.19г.
С протоколно определение от 09.12.2019г., влязло в законна сила на
същата дата по НОХД №989/2019г. на PC-Асеновград, П. е признат за
виновен за извършено на 05.12.2019г. престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от
НК, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5
месеца. Наказанието е било изтърпяно на 05.05.20г.
2
С протоколно определение от 11.12.2020г., влязло в законна сила на
същата дата по НОХД №952/2020г. на PC-Асеновград, П. е признат за
виновен за извършено на 30.10.2020г. престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от
НК, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
година и глоба в размер на 2000 лева. Наказанието е било изтърпяно на
20.07.21г.
С протоколно определение от 12.11.2021г., влязло в законна сила на
същата дата по НОХД №2289/2021г. на ОC-Пловдив, П. е признат за виновен
за извършено през периода 01.08.21г. до 26.08.21г. престъпление по чл.354а,
ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му
било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и глоба
в размер на 19000 лева. Наказанието е било изтърпяно на 22.07.22г.
След като на 22.07.22г. изтърпял наказанието „лишаване от свобода“,
наложено по последното му осъждане, подсъдимият П. заживял в апартамент,
находящ се в **. Той не упражнявал трудова дейност и започнал отново да
набавя средства за издръжката си посредством разпространение на
наркотични вещества, които придобивал по неустановен по делото начин и
продавал на трети лица от апартамента си в гр. А..
На 30.08.2022 г., в рамките на провеждана полицейска операция по
линия на разпространението на наркотични вещества, било осъществено
наблюдение на жилището на подс. П., находящо се на посочения по-горе
адрес. Около 20 часа на същата дата, полицейските служители забелязали в
близост до адреса на подсъдимия свид. А. О., за когото им било известно, че е
осъждан. Свид.О. влязъл във входа на блока и отишъл в жилището на П.,
където последният го „почерпил“ с ръчно свита цигара, съдържаща смес от
марихуана и тютюн. О. престоял в жилището на подсъдимия около 30 минути
и двамата се разбрали, че свидетелят ще си закупи от П. 5 грама марихуана за
сумата от 70 лева, които последният трябвало да му изхвърли през прозореца
на апартамента си. След като платил на подсъдимия уговорената цена, О. си
тръгнал, като пътьом по заръка на П., отворил входната врата на блока на
свид.Д.П., излязъл навън и заобиколил блока. Скоро след това, подсъдимият
хвърлил на свид. О. от прозореца на апартамента си топче, съдържащо
приблизително 4,920 гр. марихуана, отговарящо приблизително на
уговореното количество 5 гр. марихуана. Тези действия били забелязани от
свид.Я., който малко след това отишъл при колегата си П. с идеята да
задържат О. в момент на отдалечаването му от блока, за да не бъдат
забелязани от подсъдимия и да бъде осуетена полицейската акция.
Междувременно свид.П., който посетил П. за именния му ден, забелязал как
вторият взел някаква салфетка и я хвърлил през прозореца на О.. Последният
взел наркотичното вещество, прибрал го в джоба на панталона си и тръгнал в
посоката, в която били ситуирани свидетелите П. и Я.. Двамата полицейски
служители спрели О., който бил видимо притеснен, легитимирали се и
поискали да им обясни какво му е дал П.. О. и не отговорил на зададените му
въпроси, като отрекъл да има у себе си наркотици. В това време, на място
3
пристигнали и полицейските служители Е.М. и Н.Ч., сигнализирани по
телефона от свид.Я., които отвели О. до сградата на РУ-Асеновград. Там,
свид. О. уведомил полицаите, че в левия джоб на панталона си носи 5 грама
марихуана, която закупил от П., с прякор „С.“ за сумата от 70 лева,
непосредствено преди да бъде спрян за проверка. Въпросната марихуана,
била иззета от О. с надлежен протокол за обиск, като спрямо него отпочнало
отделно наказателно производство /БП № 586/2022 г. по описа на РУ–
Асеновград при ОД на МВР–Пловдив/ за престъпление по чл. 354а, ал.3 от
НК, по което било приобщено и въпросното топче, съдържащо 4,920 грама
марихуана, продадено му от П..
Свид. О. останал в сградата на полицейското управление, а свидетелите
Я. и М. се върнали да наблюдават адреса на подсъдимия. Скоро след
пристигането си, те забелязали свид. Р.Г., който също им бил известен, като
осъждан, да влиза във входа на блока, в който живеел П.. Г. също бил поканен
от подсъдимия в апартамента му и двамата се договорили, П. да продаде на
свидетеля 1 грам метаамфетамин /“Пико“/ за сумата от 50 лв. Г. заплатил
исканата сума, след което, съобразно указанията на подсъдимия, излязъл от
блока и се приближил до прозореца на апартамента на П., заставайки отдолу.
Подсъдимият хвърлил вещество, което според уговорката помежду им,
трябвало да е метаамфетамин. Свидетелят взел изхвърления предмет, след
което се качил на таксиметров автомобил и потеглил, но бил спрян от
полицейските служители Я. и М.. Последните били забелязали,
осъществената между П. и Г. размяна, при което последвали таксито със
служебния си автомобил и го спрели за проверка. Виждайки полицейските
служители, Г. глътнал изхвърленото малко по-рано от подсъдимия П.
вещество.
При описаната ситуация, малко след полунощ на 31.08.2022 г., било
предприето при условията на неотложност извършване на претърсване и
изземване в жилището, обитавано от П. на посочения по-горе адрес в гр. А..
Тъй като подсъдимият не отворил на многократните позвънявания и
почуквания по входната врата, се пристъпило към принудително влизане в
жилището през прозорец от задната страна на блока.
При така извършеното по надлежния ред процесуално-следствено
действие, били намерени и иззети: 3 броя бучки, жълти на цвят; 1 бр.
полиетиленов плик, съдържащ марихуана с общо нето тегло 9,518 гр.;
мобилен телефон „Sony“, ведно със зарядно; 2 бр. огледала със следи от бял
прах; 1 бр. картонена тръбичка и 2 бр. угарки от ръчно свити цигари
/съдържащи хомогенно неделима смес от марихуана и тютюн с общо нетно
тегло 0,085 грама/.
Поради нуждата от специални знания по делото е била назначена
съдебнохимическа експертиза /л.30-31 от ДП/, от която се установява, че
трите бучки, жълти на цвят, иззети от дома на П., са с нето тегло - 0,348 гр. и
съдържат веществото диазепин, познато като клозапин. Иззетата от дома на
4
подсъдимия суха, зелена на цвят, растителна маса представлява марихуана с
нето тегло - 9,518 гр. и съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол /ТХК/ 17,4 тегловни %. Изследваните остатъци от
вещества по иззетите от дома на П. огледала са микрочастици от вещества,
съдържащи амфетамин, а по иззетата тръбичка не са установени вещества.
Изследваната суха, зелено-кафява тревиста маса от иззетите угарки от цигари,
представлява хомогенна неразделна смес от марихуана и тютюн с нето тегло -
0,085гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ на
сместа 8,4 тегловни %.
Вещото лице е уточнило в заключението си, че марихуаната (коноп,
канабис) и амфетаминът са включени в Приложение № 1 към чл.3, т. 1,
Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, като растение с висока степен на риск за общественото
здраве. Веществото Клозапин не е включено в Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични.
В хода на съдебното следствие по делото е назначена съдебнохимическа
експертиза по писмени данни на веществото, продадено от подсъдимия на
свидетеля О. на 30.08.22г. Назначаването на такава експертиза е обусловено
от ненадлежното присъединяване в хода на досъдебното производство към
материалите по делото на назначената на това вещество съдебнохимическа
експертиза, изготвена по друго досъдебно производство-воденото срещу
свидетеля по настоящото дело О. за държане на съответното наркотично
вещество. Въпросното експертно заключение, изготвено по друго досъдебно
производство, не е било присъединено по настоящото дело от прокуратурата
посредством указаните в разпоредбите на чл.216 и чл.217 от НПК начини,
поради което не е запазило процесуалната си стойност, така, както повелява
разпоредбата на чл.217а, вр. чл.216 или чл.217 от НПК. Междувпрочем
ненадлежното приобщаване на материали от други наказателни производства
/коментираното експертно заключение, както и протокола за обиск на О./,
което пък възпрепятства възможността извършените по това производство
процесуално-следствени и други действия по разследването да запазят
процесуалната си стойност по настоящото дело, обуслови и необходимостта
да се проведе съдебно следствие по делото по общия ред, независимо от
направеното от подсъдимия и неговия защитник волеизявление за
разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата
на чл.371, т.2 от НПК.
Видно от заключението на назначената от съда съдебнохимическа
експертиза /л.68-69 от СП/, иззетата от свид. О. суха зелена растителна маса
представлява марихуана с общо нето тегло 4,920 грама и съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 18,3 тегловни процента.
Съгласно Приложение № 2 на член единствен от ПМС № 23 от
29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, стойността на процесната марихуана с общо нетно тегло
5
14,523 грама възлиза на 87,14 лева /от тях марихуана с нето тегло 4,920 грама
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол (ТХК) – 18,3
тегловни процента на стойност 29,52 лева; марихуана с общо нето тегло 9,518
грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол (ТХК) –
17,4 тегловни процента на стойност 57,11 лева и хомогенно неделима смес от
марихуана и тютюн с общо нетно тегло 0,085 грама със съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 8,4 тегловни процента на
стойност 0,51 лева/.
В хода на съдебното следствие бяха проведени и две съдбенопочеркови
експертизи, които са изследвали приложени по делото документи в частта за
подписите на лицата, от които изхождат във връзка с твърдения, респ.
съмнения на тези лица относно авторството на положените подписи. Видно от
становищата, инкорпорирани във всяко от двете експертни заключения, всеки
от изследваните подписи изхожда от посочените като автори лица.
Съдът кредитира заключенията на съдебнохимическите и съдебно-
почерковите експертизи като компетентно изготвени и с необходимите
професионални знания и опит в съответната област.
Изведените безспорни и категорични фактически констатации се
базират на необходимите и достатъчни доказателствени източници, които са
взаимно допълващи и кореспондиращи помежду си. В този смисъл съдът
отчете приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства-протокол за претърсване и изземване, ведно с фотоалбум /л.23-24,
55-57 от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства /л.42 от ДП/,
характеристична справка /л.43 от ДП/, всидетелство за съдимост /л.44-48 от
ДП/, писмо до ЦМУ-София /л.60 от ДП/, приемо-предавателен протокол /л.61
от ДП/, приобщени от съда по надлежния ред, от веществените доказателства,
от заключенията на назначените по делото съдебнохимически и
съдебнопочеркови експертизи, от събраните в хода на съдебното следствие
гласни доказателствени средства, а именно: отчасти от обясненията на
подсъдимия П., както и от показанията на свидетелите А. О., Д.П., Р.Г., Е.М.,
Ж. П., Я. Я., И. Д. и З. Р..
Съдът кредитира изцяло изложеното от свидетелите О., П., Г., М., П., Я.,
Р. и Д., като в случаите, в които поради наличие на съответните законови
предпоставки, се наложи прочитане на части от показанията, дадени от О. и
Г. в хода на досъдебното производство, съдът кредитира именно изложеното
от двамата в първата процесуална фаза, досежно въпросните обстоятелства. В
този смисъл съдът отчете темпоралната близост на изложеното от тези
свидетели в хода на досъдебното производство до процесните събития, а и
съответствието на същото с останалата доказателствена съвкупност. Т.напр.
твърдението на О., че е взел наркотичното вещество, продадено му от П., още
от жилището на втория, противоречи, както със изложеното от свид.Я., а така
също и с показанията на свид.Г., който и в съдебния си разпит заявява, че е
възприел разговор между подсъдимия и О., като това се случило, след като
6
последния бил напуснал вече жилището и се намирал под прозореца на
апартамента. Нещо повече, в разпита си от досъдебното производство, в
които части е приобщен по надлежния ред, свид.Г. е по-обстоятелствен,
обяснявайки как е забелязал, че П. взема някакъв увит предмет и го изхвърля
на О. през прозореца. Междувпрочем, констатираните в хода на съдебното
следствие противоречия в показанията на свидетелите Г. и О., дадени пред
съда и тези от досъдебното производство, не касаят самия факт на
осъществената от подсъдимия продажба на наркотично вещество на свид.О., а
единствено самия начин на осъщественото предаване, за което, както бе
посочено, се възприема именно установената по-горе фактология, за което
вече бяха изложени съображения.
Относно изброените свидетели съдът отчете, че техните показания
относно действително възприетите обстоятелства, принципно си
кореспондират, без да е налице осезаемо противоречие между тях относно
основните въпроси от предмета на доказване. Изложеното съответствие
между показанията на свидетелите по делото по отношение на включените в
предмета на доказване факти и обстоятелства, обуславя липсата на
необходимост от по-подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на
чл.305, ал.3 от НПК. Поради това съдът възприе и кредитира при
постановяване на присъдата си показанията на свидетелите като обективно,
логично и последователно пресъздаващи обстоятелствата от значение за
предмета на доказване, кореспондиращи, както помежду си, така и с
останалите, събрани и приложени по делото писмени и веществени
доказателства. Независимо от липсата на изрични възражения в тази насока,
уместно е да се допълни, че няма процесуално препятствие да бъдат
кредитирани показанията на разпитаните по делото полицейски служители:
М., П. и Я., поради което и съдът възприе в пълнота изложеното от тези
свидетели, включително относно обстоятелствата, свързани със задържането
на подсъдимия, осъществената от него инкриминирана сделка,
установяването в негово владение на инкриминираните наркотични вещества,
както и откриването на продаденото от П. вещество на свидетеля О..
Показанията на коментираните трима свидетели са логични,
непротиворечиви, почиват на лични и непосредствени впечатления, поради
което следва да бъдат кредитирани от съда като съответни и на останалата
доказателствена съвкупност /включително писмените и веществените
доказателства и доказателствени средства, а и с показанията на останалите
свидетели и отчасти с изложеното от подсъдимия/. Ето защо, заявеното от
полицейските служители М., П. и Я., възприели релевантните за делото
факти, може да се ползва като годно доказателствено средство, тъй като това
е законово допустимо, съгласно изричната разпоредба на чл.118, ал.1, т.3 от
НПК, доколкото тези свидетели не са взели участие в извършените по делото
процесуално-следствени действия. Предвид изложеното, изобилна е
съдебната практика /в този смисъл е напр. Решение № 944/14.11.2006г. по
к.н.д. № 470/2006г. 1 н.о. на ВКС/, според която липсва процесуално
7
препятствие да бъдат разпитани в качеството на свидетели тези полицейски
служители, тъй като не са извършили действия с процесуален характер, в
какъвто случай би се явила приложима забраната на чл.118 ал.2 от НПК. В
случая отсъстват данни да са предприети от тези служители действия по
разследване, или да са налице индиции за предубеденост, за да съществува
основание да бъдат изключени като свидетели, доколкото и правната природа
на установеното чрез техните показания не нарушава принципа на
непосредственост, според който е недопустима подмяната на първични с
производни доказателства, каквато хипотеза понастоящем не е налице. Нещо
повече, показанията на свидетелите М. и Я. съдържат ценна информация
относно обстоятелствата по откриването на продаденото на свидетеля О.
наркотично вещество, приобщено иначе по друго досъдебно производство,
материали от които са приложени в хода на досъдебното производство под
формата на заверени копия от документи. От съществено значение е да се
подчертае, че въпросното наркотично вещество /предмет на извършената от
П. продажба на свид.О./, приложено като веществено доказателство по друго
дело, е станало предмет на изследване по същото, а впоследствие по
настоящото производство въз основа на наличните писмени документи и е
изготвено експертно заключение, без да съществуват съмнения относно
идентичността на въпросното вещество, което не е било приобщено
физически по настоящото дело. Предвид изложеното, макар част от
инкриминираното вещество, а именно марихуана с общо нето тегло 4,920
грама да е приобщено по друго досъдебно производство, то събраните в хода
на съдебното следствие по настоящото дело гласни доказателства в своята
съвкупност, са достатъчни за индивидуализирането и установяването на това
вещество от органите на досъдебното производство, както и относно липсата
на действия по компрометирането му или за оказано върху него въздействие,
довело до нарушаване на първоначалния му вид и количество. Предвид
изложеното, категоричен се явява изводът относно безспорна установеност на
предмета на престъплението.
В хода на съдебното следствие бяха допуснати до разпит в качеството
на свидетели на поемните лица, присъствали, както при претърсването и
изземването в жилището на П., а така също и на обиска на О.-И. Д. и З. Р..
Съдът кредитира изцяло показанията на въпросните свидетели, като отчете
възприетото в съдебната практика становище, че не може да се очаква в
разпита си поемните лица да опишат подробно и хронологично всички
действия, при които е протекло съответното процесуално-следствено
действие, на което са присъствали, както и всички иззети вещи. Още повече,
че видно от показанията на свид.Д., той и колегите му от ***, много често
присъстват като поемни лица на процесуално-следствени действия,
включително и на няколко в рамките на едно денонощие, поради което не е
нелогично да нямат ясен спомен за процесните събития, при все, че
коментираните двама свидетели се разпитват за пръв път по настоящото дело,
едва в хода на съдебното следствие. Видно от показанията на свидетелите Д.
8
и Р., обаче, никой от тях не навежда твърдение, от което да е изводимо
заключението, че самите процесуално-следствени действия /претърсването и
изземването в дома на подсъдимия и обиска на О./ са проведени в нарушение
на НПК. Междувпрочем в разпита на свид. З. Р., който има малко по-ясни
спомени от процесните събития от И. Д., се съдържа информация от която е
видно, че са възприели непосредствено мястото и начина, по който е
извършено самото претърсване и изземване. Междувпрочем в подобна насока
са и показанията на свидетелите М., Я. и особено на П., както и отчасти
показанията на свид.П. и подс.П..
Предвид гореизложеното, не е налично според съда наведеното от адв.Б.
противоречие между показанията на полицейските служители и останалите
свидетели, което не бе и конкретизирано от защитата в какво се изразява.
Съдът кредитира само отчасти заявеното от подс.П., като не възприе
онази част от обясненията му, в която заявява, че не продава наркотични
вещества, а държи същите само за лична употреба, а също и че не е продавал
такива вещества нито на свид.О., нито на свид.Г., а само ги бил почерпил. В
тази им част обясненията на подсъдимия не съответства с изложеното от
последните двама, както и с показанията на свидетелите П., М., Я. и П.. Само
по себе си обстоятелството, че в хода на проведеното в дома на П.
претърсване и изземване не са приобщени парични суми, не е достатъчно да
опровергае тезата относно осъществените на 30.08.22г. сделки, една от които
инкриминираната, при все, че е било налице и известно забавяне на самото
действие, доколкото изначално подсъдимият не е отворил вратата на
жилището си. В този смисъл съдът отчете показанията на свидетелите О. и Г.,
които са категорични относно заплащането на получените от П. вещества,
при все, че за съставомерността на изпълнителното деяние, изразило се в
разпространение на наркотични вещества, не се изисква това да е сторено
срещу имотна облага. На следващо място, твърдението на подсъдимия, че е
„почерпил“ своите приятели с наркотични вещества, не кореспондира и с
безспорно установения по делото механизъм на тяхното предаване /чрез
хвърляне от прозореца на апартамента му/.
Предвид изложеното, съдът прие, че изведените фактически
констатации, касателни държането на инкриминираните количества
наркотични вещества-марихуана от страна на подсъдимия без разрешение
през инкриминирания период се базират на необходимите и достатъчни
доказателствени източници, преценени в съответствие с действителното им
съдържание и правна стойност. Нещо повече, видно от горния доказателствен
анализ, информацията от гласните и писмените доказателствени средства бе
проверена за достоверност при взаимната им съпоставка, същата е съответна
и на веществените доказателства, както и на експертните изводи.
Информацията, съдържаща се в кредитираните гласни доказателствени
източници, ведно с писмените и веществени доказателства и доказателствени
средства, съставляват онова цяло, от което може да се направи категоричният
извод за авторството от страна на подсъдимия П. в неправомерно държане на
9
процесните количества високорискови наркотични вещества-марихуана,
както и в разпространението на част от тях на свид.О.. Междувпрочем, по
делото липсва изрично формулирано оспорване на фактическите
обстоятелства, свързани с упражняването на фактическа власт от страна на
подсъдимия върху инкриминираните високорискови наркотични вещества,
открити в дома му, а и на тези, продадени на свидетеля О., както и относно
продажбата на част от инкриминираните наркотични вещества на последния.
Макар да не е формулиран изрично като спорен въпрос по делото,
доколкото в пледоарията на защитата се навежда наличие на противоречия в
показанията на „две групи свидетели“ /което не се конкретизира в какво се е
изразило/, то уместно е да се посочи, че е налице и достатъчна
доказателствена обезпеченост относно целта, с която подсъдимият е държал
процесните наркотични вещества, а именно разпространителска такава. Това
обстоятелство е изводимо от установените по делото положителни
обстоятелства /продажбата на част от държаните наркотичните вещества на
свидетеля О., както и осъществена продажба на свид.Г., макар и
неинкриминирана, на вещество, продадено от П. като наркотично/, които
обективно сочат именно наличието на такава цел и по отношение на
останалите, открити в дома на подсъдимия наркотични вещества. Ето защо
съдът прие за категорично доказан факта, че наркотичните вещества /открити
в дома на П., вкл. и тези, продадени от него на свидетеля О./ подсъдимият е
държал именно с цел разпространение.
При посочената фактическа установеност на деянието съдът намира за
доказано по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият А. П. е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл.354а, ал.2, т. 4, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от
НК, поради което го призна за виновен по тази правна квалификация и го
осъди по повдигнатото му обвинение.
От обективна страна, на 30.08.2022 г.- 31.08.2022г. подс. П. е
осъществил в гр.Асеновград държане на находящите се в обитавания от него
жилищен имот високорискови наркотични вещества, а именно марихуана с
общо нетно тегло 14,523 грама на стойност 87,14 лева, като по отношение на
част от тези високорискови наркотични вещества /марихуана с нето тегло
4,920 грама/, които е държал на 30.08.22г., той е извършил на същата дата и
действия по тяхното разпространение чрез продажбата им на свидетеля О..
Наличието на иззетите по надлежния ред наркотични вещества на в
жилището на подсъдимия, манифестира осъществяваната от П.
непосредствена фактическа власт върху тях до 31.08.22г. /прекъсната от
надлежно извършеното процесуално-следстевно действие претърсване и
изземване в дома му/, с което е реализирал една от формите на
изпълнителните деяния по чл.354а, ал.1 от НК-а именно държане на
наркотични вещества. Такава фактическа власт е упражнявана от него на
30.08.22г. и спрямо наркотичните вещества /марихуана с общо нето тегло
4,920 грама /, които е продал малко по-рано именно на 30.08.22г. на свидетеля
10
О.. С преминаване на въпросните наркотични вещества от владението на
подс.П. в това на свидетеля О. е прекъсната пък фактическата власт на първия
/упражнявана до този момент на 30.08.22г./ върху визираното количество
марихуана.
Обобщено казано, фактическата власт върху всички инкриминирани
наркотични вещества е упражнявана от подсъдимия през инкриминирания
период, като същата е прекъсната съответно с преминаването им от
владението на подсъдимия в това на „купувача“ О. /касае се за
инкриминираната марихуана с нето тегло 4,920 грама/, респ. с изземването им
по надлежния ред от органите на досъдебното производство /остатъкът от
наркотичните вещества, които са останали в дома на П./. По отношение на
част от държаното на процесната дата наркотично вещество, а именно
въпросната марихуана с общо нето тегло 4,920 грама подсъдимият П. е
предприел на инкриминираната дата и действия по нейната продажба на
свидетеля О., което само по себе си представлява акт на разпореждане с
въпросното наркотично вещество, с което е реализирал и друга от формите на
изпълнителните деяния по чл.354а, ал.1 от НК-а именно разпространение на
въпросното високорисково наркотично вещество.
Подс.П. не е имал изискващото се от закона надлежно разрешително от
компетентните органи за държане и разпространение на високорискови
наркотични вещества.
Марихуаната е високорисково наркотично средство, което е под
контрол съгласно Единната конвенция на ООН за упойващите средства от
1961 г., ратифицирана от Р. България в списък № 1, както и Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите. Това наркотично вещество е
включено в Приложение № 1 към чл. 3 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, включващо "Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве ".
От субективна страна подс. П. е действал с пряк умисъл с ясното
съзнание за противоправността на извършените от него деяния - съзнавал е,
че разпространява марихуана, респ. държи марихуана във фактическата си
власт, съзнавал е, че няма разрешение за нейното държане и разпространение,
съзнавал е, че посочените наркотични вещества са опасни за живота и
здравето на хората, т. е. общественоопасния характер на деянието и пряко е
желаел настъпването на общественоопасните последици. От субективна
страна е налице и специалната съставомерна цел, изискуема от разпоредбата
на чл.354а, ал.1 от НК, по отношение на деянието, осъществено чрез
„държане“ като една от предвидените в закона алтернативи, а именно на
инкриминираната дата подс.П. е държал въпросните наркотични вещества с
цел разпространение. Този извод на съда се базира, на първо място, от
обстоятелството, че по отношение на част от тези наркотични вещества
подсъдимият е предприел дори имуществено разпореждане, продавайки
конкретно количество марихуана на свидетеля О., и то при условията на
11
известна конспиративност /изхвърляне на наркотика през прозореца/, като по
делото се съдържа информация за осъществена от П. подобна деятелност и по
отношение на свид.Г.. Нееднократно е застъпвано в съдебна практика
становището, че за субективното отношение на дееца към реализираното от
него общественоопасно поведение следва да се съди не толкова от
собствените му твърдения, колкото от всички обективни обстоятелства,
свързани с извършеното престъпление. В конкретния случай за целта на
държането изводи могат да се направят от осъществените на практика две
сделки, едната от които инкриминирана, от което е изводимо заключение, че
останалите в дома на П. наркотични вещества също са били предназначени и
подготвяни от него за разпространение. Коментираните обстоятелства според
настоящия състав в своята съвкупност са достатъчни да обосноват целта на
държането на наркотичните вещества за разпространение.
След като призна подсъдимия П. за виновен в извършване на
престъплението по чл.354а, ал.2, т. 4, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“
от НК, съдът разгледа въпроса относно определяне на наказанието му в
пределите, предвидени от закона за съответното престъпление, като отчете,
изводимите от материалите по делото индивидуализиращи обстоятелства.
При индивидуализиране наказанието на подсъдимия за процесното
престъпление съдът изходи от общите разпоредби на закона, принципите за
определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от предвидените в
съответната специална разпоредба на закона конкретен вид и размер
наказание.
За престъплението по чл.354а, ал.2, т. 4, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“
и б. „б“ от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 15
години и глоба от 20 000 до 100 000 лева.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази същото със
специфичните особености на конкретния случай, вземайки предвид
обстоятелствата, които определят конкретната тежест на извършеното
престъпление и онези, характеризиращи личността на дееца. Съдът отчете, че
принципно тези обстоятелства биха могли да обуславят по-голяма или по-
малка степен на обществена опасност на извършеното, както и
необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху
извършителя с оглед постигане целите на генералната и специалната
превенции.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия П.
наказание за вмененото му във вина престъпление, съдът взе предвид като
смекчаващи отговорността му обстоятелства–частичното признание на
вината, както и невисоката стойност и количества на инкриминираните
вещества, а и техния вид. От друга страна, истината е, че изключителната
укоримост на поведението му е обвързана с реализирането и на действия по
разпространение на наркотични вещества, както и с целта, поради която са
държани част от процесните наркотични вещества, а именно-за
12
разпространяване сред други лица, а не с ниската им парична стойност. Но
пък последната може да бъде осмисляна при отмерване на наказанието. В тази
насока е и превалиращата практика на ВКС (Решение № 531 от 9.12.2013 г. на ВКС
по н. д. № 1857/2013 г., III н. о. Решение № 230 от 20.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 678/2013
г., II н. о. Решение № 251 от 26.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 261/2009 г., III н. о. ). Така на
действително наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, следва да се противопостави спецификата на конкретно
извършеното от П. престъпление. Обществената опасност на едно деяние
безспорно е отчетена от законодателя при определяне на санкционните рамки
и поради това се приема, че сама по себе си не може да се отчита повторно в
процеса по индивидуализация на наказанието. Не е налице обаче пречка по
смисъла на чл.56 от НПК при индивидуализация на наказанието да се отчита
конкретиката на всеки отделен казус, индивидуалните условия и
предпоставки, довели до настъпване на общественоопасните последици. И в
тази връзка правилно е да се отбележи, че обществената опасност на
конкретната деятелност не е завишена, тъй като се касае за наркотични
вещества от вида на т.нар „меки дроги“-марихуана, чието въздействие и
неблагоприятен резултат при употреба върху физическото и психическо
здраве на индивида са значително по-слаби в сравнение с останалите
наркотични вещества като хероин, кокаин и различните видове синтетични
наркотици /Решение №86/30.04.19г. по н.д. 275/19г. на 1 н.о./.
Утежняващи отговорността обстоятелства са обремененото
съдебно минало на подсъдимия П. /като се отчетоха само осъжданията,
невлияещи на правната квалификация на стореното/, характеризиращо го като
лице с недобра личностна характеристика. Нещо повече, между последното
пребиваване на подсъдимия в пенитенциарно заведение и инкриминираното
деяние е изтекъл период, малко по-продължителен от един месец.
Отегчаващо отговорността обстоятелство е и осъществяването на две
изпълнителни деяния с предмет високорискови наркотични вещества, едното
от които е реализирано посредством разпространение на наркотично
вещество /марихуана/ на друго лице, и то срещу заплащане на определена
парична сума.
При определяне на наказанието съдът отчете принципната теза,
застъпвана и в практиката на ВКС, че „при индивидуализацията на
наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката
между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност
на деянието и дееца” /Решение № 300/21.03.16 г. на ІІІ н.о. по н.д. №671/2015 г./. Така
при съвкупната преценка на противоположните по насоченост
индивидуализиращи отговорността обстоятелства, налични по делото, съдът
намира, че макар да липсват многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, то е налице изключително по своя характер смекчаващо
обстоятелство, доколкото в конкретния случай се касае за сравнително
13
неголеми количества наркотични вещества, чиято стойност никак не е висока,
а и се касае за марихуана, спадаща към т.нар. „меки дроги“. Това
обстоятелство мотивира извода относно наличие на основания за приложение
на чл.55 от НК по отношение на подсъдимия П., като по-същественото в
случая е, че е налице и втората кумулативна предпоставка на посочената
разпоредба, а именно и най-лекото, предвидено в закона наказание се явява
несъразмерно тежко в конкретния случай.
Поради изложеното съдът санкционира подс.П. при условията на чл.55,
ал.1, т.1 и ал.2 от НК, налагайки му наказания „лишаване от свобода“ и
„глоба“ в размери под предвидените в закона минимуми за процесното
престъпление, а именно „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНА И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА /този размер е с 1/3 по-малък от специалния минимум/ и
„глоба“ в размер на 19 000 лв. /деветнадесет хиляди лева/. При определяне
размера на наказанието „глоба“ съдът отчете, че съгласно разпоредбата на
чл.55, ал.2 от НК, в случаите на чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът може да слезе
под най-ниския предел най-много с ½.
При определяне на допълнителната санкция съдът отчете спецификата
при индивидуализация на кумулативните санкции, изразяваща се във
възможността размерът на кумулативните допълнителни наказания по чл. 57,
ал. 2 от НК да се определи при известно отклонение от правилата на чл. 54 и
чл. 55 от НК - въз основа на обстоятелства, които може да не са нито
смекчаващи, нито отегчаващи. Тази особеност е била предмет на обсъждане и
в практиката на ВКС, като е застъпвано становище, че допълнителното
кумулативно наказание може да бъде индивидуализирано в известно
отклонение от обстоятелствата, отчетени при определяне на основното
наказание /Напр. Решение № 372-2008-ІІІ/. Това е така, предвид допълнителното
изискване, поставено от разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от НК, че при
определяне размера на кумулативните санкции, те в своята съвкупност трябва
да отговарят на целите, посочени в чл.36 от НК. Наистина в правната
литература, а и в съдебната практика не се отделя дължимото внимание на
обстоятелствата, подлежащи на обсъждане при индивидуализиране на
допълнителните наказания при условията на чл. 57, ал. 2 от НК. Т. напр.
според Р. № 693-1993-І н.о. на ВС „в случаите с предвидени допълнителни
наказания съдът най-напред преценява дали въобще е необходимо и
целесъобразно те да се налагат. Длъжен е да изложи съображения, за да
обоснове защо при конкретните обстоятелства и с оглед правилата по чл. 50,
чл. 44-45 от НК и целите по чл. 36 НК на подсъдимия трябва да се наложи
такова съчетание от наказания, такъв размер на всяко от тях, както и
обратното - защо не трябва да се ползва предоставената от закона
възможност.”. Анализът на съществуващата съдебна практика, налага
становището, че определени обстоятелства имат съществено значение при
отмерване на кумулативните санкции. Т.напр. материалното състояние на
дееца е от съществено значение за определяне размера на наказанието глоба,
съгласно изричната повеля на чл. 47, ал. 1 от НК, макар същото да няма
14
характер на смекчаващо, нито на отегчаващо отговорността обстоятелство.
Т.напр. според Постановление № 6-1971 на Пленума на ВС, при налагането
на наказанието глоба съдилищата следва да съобразяват, че размерът на
наказанието глоба зависи от материалното състояние на дееца изобщо, а не
само от тежкото му материално състояние, макар често пъти в съдебната
практика погрешно да се приема, че доброто материално състояние не може
да има съществено наказателноправно значение. В конкретния случай при
преценката на съда относно необходимостта от налагане и на тази
допълнителна санкция, както и относно нейното оразмеряване, от решаващо
значение е именно характерът на инкриминираната деятелност /включваща и
разпространение на наркотични вещества срещу насрещна материална
облага/.
Така определените на подсъдимия П. кумулативни санкции са
съобразени с правилото, залегнало в ал. 2 на чл. 57 НК, според което, когато в
особената част на НК е предвидена възможност за дадено престъпление да
бъдат наложени едновременно две или повече наказания, съдът, като се
ръководи от правилата на предходните членове, определя размера на всяко
едно от тях, така, че те в своята съвкупност да отговарят на целите, посочени
в чл. 36 от НК.
При преценката относно начина на изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода“ по отношение на подс.П., съдът прие, че в конкретния
случай не е възможно приложението на чл.66 от НК, доколкото не е налична
нито една от законовите предпоставки за допустимостта института на
„условното осъждане“.
Предвид гореизложеното, съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2,
б.“б“ от ЗИНЗС съдът определи така наложеното на подс.П. наказание
„лишаване от свобода” за срок от три години и четири месеца да се изтърпи
при първоначален „строг” режим.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 НК съдът приспадна от така
наложеното на подсъдимия П. наказание лишаване от свобода времето, през
което същият е бил задържан, считано от 31.08.2022 г. до влизане на
настоящата присъда в законна сила, като един ден задържане се зачете за
един ден лишаване от свобода.
На основание чл. 354а ал.6, вр. чл. 53, ал. 2, б. А от НК съдът отне в
полза на държавата остатъците от наркотичните вещества, изпратени на
съхранение в ЦМУ-отдел „МРР-НОП“, като постанови същите да бъдат
унищожени по надлежния ред, след влизане на настоящата присъда в законна
сила.
Съдът постанови веществените доказателства: празни опаковки, 2 бр.
огледала; 2 бр. угарки и 1 бр. картонена тръбичка - да се унищожат като
вещи без стойност след влизане в сила на настоящата присъда, а мобилен
телефон „Sony“, ведно със зарядно-да се върне на подсъдимия П. след влизане
на присъдата в законна сила.
15
С оглед така постановената присъда, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК
подсъдимият П. бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 141,31
лева (сто четиридесет и един лева и тридесет и една стотинки), а по сметка на
Окръжен съд-Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт-сумата в
размер на 378,86 /триста седемдесет и осем лева и осемдесет и шест
стотинки/, представляващи направени в хода на съдебното производство
разноски.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.




ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

16
Съобщи за изтекли лични данни