Решение по дело №53/2020 на Районен съд - Разград

                                              Р Е Ш Е Н И Е

              Номер 212                                 10.08.2020 г.                                             гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На      петнадесети юли                                две хиляди и деветнадесета  година

В открито съдебно заседание, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар    Снежина Радева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №53/2020 г.

 

            Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.

                        Депозирана е искова молба от “Агенция за събиране на вземания”АД срещу   С.М.Ш., с която са предявени искове за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 1475,78 лв. главница, сумата 272,34 лв. договорна лихва по кредита за периода 01.11.2018 г. – 03.04.2019 г. и сумата 78,61 лв. лихва за забава за периода 03.04.2019 г. – 11.10.2019 г. ведно със законната лихва от датата на заявлението, както и законна лихва върху главницата от 25.10.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Иска от съда да осъди ответника да заплати направените в това и в заповедното производство разноски. Твърди, че между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит, като при подписването на същия ответницата е дала съгласие да й бъде отпуснат и раволвиращ потребителски кредит, който да усвоява чрез кредитна карта, че на 29.05.2017 г. ответницата е активирала кредитната си карта с лимит от 1500 лв., че е преустановила плащането на месечните погасителни вноски на 01.11.2018 г. и от тогава е в забава, като ползваната от ответницата сума е 1748,12 лв. и от датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение – 03.04.2019 г.  е начислено обезщетение за забава в размер на 130,76 лв. Обосновава допустимостта на установителния иск с издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2085/2019 г. При условията на евентуалност  предявява осъдителни искове за същите суми.

Исковата молба и приложенията са връчени на ответника при условията на чл.47 от ГПК. Назначеният й особен представител оспорва исковете. Сочи, че ищецът не е обявил вземането за предсрочно изискуемо, че уговорката за възнаградителна лихва  поставя ответницата като потребител в неравностойно положение и с това обосновава нищожността на същата. Сочи и други неравноправни клаузи – липса на яснота как се формира месечната вноска, дали застрахователната премия е част от ГПР, явната нееквивалентност на престациите.

Предявените обективно съединени искове са допустими, тъй като за същите суми има издадена заповед за изпълнение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:  Между ответницата С.М.Ш. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД  на 08.03.2017 г. е сключен договор за потребителски  кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX- 14623059. Тъй като в случая се иска установяване на сумите, ползвани чрез кредитна карта, Съдът следва да вземе предвид само тази част от договора – чл.12 и сл. В този договор е уговорена възможността кредиторът да предостави на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10 000 лв., като е посочено, че кредитополучателят ще издаде и достави картата след проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит, както и че всички задължения, свързани с ползването на кредитната карта ще възникнат  само след активирането на издадена кредитна карта. В т.21 е посочено, че кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя и с нея ще бъде доставен и документ, съдържащ всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата. От същата дата 08.03.2017 г. е приложението, което е подписано само от представител на кредитора /л.37/.  Към договора са приложени подписаните от ответницата декларация за предоставяне на данни и сертификат, както и фактура за стоките, чиято покупка е финансирана по основания договор.

С обикновена поща на  ответницата е доставено и същата е получила пратка със съдържание „документи“.  В обратната разписка е отразено, че на 20.05.2017 г.  С.М. е получила съдържанието на тази пратка. По делото е приложена и последна покана от 08.04.2019 г., с която ответницата е уведомена, че дължи главница от 1475,78 лв., договорна лихва  от 272,34 лв. и обезщетение за забава в размер на 2,06 лв. , респ. общо 1750,18 лв.

Със заявление от 25.10.2019 г.  БНП “Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, рег.№********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е поискал издаването на заповед за изпълнение срещу ответницата  и такава е издадена по ч.гр.д.№2085 /2019 г. по описа на РС Разград за сумите 1475,78  лв. главница ведно със законната лихва от 25.10.2019 г. , 272,34 лв. възнаградителна лихва за периода 01.11.2018 г. – 03.04.2019 г. , 78,61 лв. мораторна лихва за периода 03.04.2019 г. – 11.10.2019 г., като са присъдени и разноски –36,53 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявените искове са  неоснователни и недоказани. По делото не бяха представени доказателства за доставянето на кредитната карта от кредитора на кредитополучателя, за да бъде същата активирана от него, след което евентуално да възникне задължението на ответницата да връща ползваните суми със съответните лихви върху тях. В представената обратна разписка не е посочено с нея да е изпратена кредитна карта, липсва и нарочен документ за получаването на същата от ответницата. След като картата не е доставена на ответницата, дори и същата да е била активирана от някого, това активиране не поражда задължения за ответницата.

Получаването на картата не би могло да бъде установено с назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, каквато е поискана от ищеца, тъй като същата установява само счетоводните записвания, но не и фактическото предаване на картата.

Ето защо трите иска – за установяване задълженията на ответницата за заплащане сумите 1475,78  лв. главница ведно със законната лихва от 25.10.2019 г. , 272,34 лв. възнаградителна лихва за периода 01.11.2018 г. – 03.04.2019 г. , 78,61 лв. мораторна лихва за периода 03.04.2019 г. – 11.10.2019 г.,  са неоснователни и недоказани.

С оглед неоснователността на трите установителни иска съдът следва да разгледа предявените в условията на евентуалност осъдителни искове за заплащане на сумите 1475,78  лв. главница ведно със законната лихва от 25.10.2019 г. , 272,34 лв. възнаградителна лихва за периода 01.11.2018 г. – 03.04.2019 г. , 78,61 лв. мораторна лихва за периода 03.04.2019 г. – 11.10.2019 г.,  ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Същите са неоснователни отново поради това, че не са представени доказателства за това ответницата да е получила и активирала кредитната карта, както и за това страните да са се договорили за конкретните условия на договора за отпускане на револвиращ кредит чрез кредитна карта. За да бъдат присъдени тези суми е необходимо да бъде установено, че ответницата реално е получила кредитната карта, която й дава възможност да ползва кредита. Тъй като това обстоятелство остана недоказано по делото,        то и осъдителните искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

С оглед неоснователността на обективно съединените искове, неоснователна е и претенцията на ищеца за заплащане на направените по делото разноски.

            По гореизложените съображения, Съдът:

 

Р Е Ш И:

 

           

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от БНП “Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, рег.№********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК ********* със седалище гр.София, общ.”Младост”, ж.к.”Младост 4”, “Бизнес Парк София”, сгр.14 срещу С.М.Ш., ЕГН ********** *** за установяване на задължението й да заплати на ищеца сумата  1475,78     лв.  /хиляда четиристотин седемдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки/ главница ведно със законната лихва от 25.10.2019 г., сумата 272,34 лв. /двеста седемдесет и два лева и тридесет и четири стотинки/ възнаградителна лихва за периода 01.11.2018 г. – 03.04.2019 г. и сумата 78,61 лв.  /седемдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки/ лихва за забава за периода 03.04.2019 г. – 11.10.2019 г.  за които вземания е издадена заповед за изпълнение №4309/28.10.2019 г. по ч.гр.д.№2085/2019 г. на РС Разград като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от БНП “Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, рег.№********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК ********* със седалище гр.София, общ.”Младост”, ж.к.”Младост 4”, “Бизнес Парк София”, сгр.14 срещу С.М.Ш., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата  1475,78     лв.  /хиляда четиристотин седемдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки/ главница ведно със законната лихва от 15.01.2020 г. , сумата 272,34 лв. /двеста седемдесет и два лева и тридесет и четири стотинки/ възнаградителна лихва за периода 01.11.2018 г. – 03.04.2019 г. и сумата 78,61 лв.  /седемдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки/ лихва за забава за периода 03.04.2019 г. – 11.10.2019 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

            След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по  ч.гр.д. №2085/2019  г. на РС Разград.

 

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: