Решение по дело №1658/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 833
Дата: 20 юли 2022 г.
Съдия: Симона Пламенова Кирилова
Дело: 20221720101658
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 833
гр. Перник, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720101658 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. А.С. срещу Топлофикация-Перник“ АД, за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на „Топлофикация-
Перник“ АД не съществува изискуемо вземане спрямо ищеца за следните суми: 1931,35
лева – главница, представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 15.10.2012 г. до окончателното и изплащане, сумата от 437,43 лева – законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до 27.09.2012 г., и сумата
200,00 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 13.02.2013 г. въз
основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ** г. по описа на РС Перник.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу него, с изпълнителен
лист, издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение и е инициирало
образуването на изп.д. № ** г. по описа на ЧСИ С.Б.. Твърди се, че действия, годни да
прекъснат давността за вземането, обективирано в изпълнителния титул, не са били
предприемани, поради което същата е изтекла.
ОтветнА.С.ана не е депозирала писмен отговор. В молба, депозирана преди о.с.з.,
бланкетно оспорва предявения иск и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
1
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № ** г. по
описа на ЧСИ С.Б.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за
защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет
на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право,
въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на
длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената
искова защита. В тежест на ответнА.С.ана е да установи че в нейна полза съществува
изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до
прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № ** г. по описа на
ЧСИ С.Б. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя „Топлофикация-
Перник“ АД от 28.03.2013 г. за принудително събиране на посочените в исковата молба
вземания срещу длъжника М.С. (ищеца в настоящото производство), съгласно изп.лист от
13.02.2013 г., издаден по ч.гр.д. № ** г. на РС Перник въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД за събиране на процесните
вземания, свидетелства за правния му интерес от предявяване на отрицателните
установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на
нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.
От приложеното копие на изп.д. № ** г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява, че
същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване от
28.03.2013 г., в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни
способи, с което давността за вземането е прекъсната. След образуване на делото ЧСИ е
извършвал справки за имущественото състояние на длъжника до различни институции и е
изпратил ПДИ, но конкретни изпълнителни способи не са прилагани. На 26.02.2015 г., т.е. в
период, ненадхвърлящ 2 години от молбата за образуване, взискателят е депозирал молба за
извършване на имуществени справки и налагане на запор на вземания и възбрана, като са
внесени и таксите по т. 3 и т. 9 ТТРЗЧСИ за извършване на справките и запор. Въпреки
установеното имущество няма данни запор или възбрана да са били наложени.
Към момента на образуване на ИД № ** г. е било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г.,
съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато
трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и
висящо тълк. дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д.
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението,
застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че
отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната
норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен
акт, т. е. от 26.06.2015 г.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 26.02.2015 г.
2
е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 27.02.2017 г.
производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а
новата давност за вземането е започнала да тече от молбата за налагане на запор от
26.06.2015 г., съгласно разясненията по приложението на ППВС № 3/1980 г.
Няма данни ЧСИ да е постановил нарочен акт, с който е прекратил производството.
Това обстоятелство е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две
години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното
основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението
на съдебния изпълнител единствено би констатирало осъществяването на предвидените в
закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал
извършването на изпълнителни действия.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е
предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните
предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950
г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното
производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за
изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата
бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г
ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на
процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237
ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен
лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290
ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено
съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила
решения.
Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение,
постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение
срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото
вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е
3
подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното
поведение на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение №
214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено:
„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Решение №
37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 1562/2015 г., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г.
о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о.).
Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от
прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила
съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение, като в посочения смисъл е и
отговорът на поставения касационен въпрос в Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. №
4063/2021 г. на ВКС, с което е потвърдено решение на Районен съд Перник в посочения
смисъл.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай.
В настоящия случай след 26.02.2015 г. не са били предприемани валидни действия по
изпълнение. При така установената фактология съдът намира, че считано от 26.06.2015 г.,
петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на 27.06.2020 г., а с това – и преди
иницииране на настоящия исков процес Следователно сумите, предмет на изпълнителния
лист са били погасени по давност и искът е основателен и следва да бъде уважен така, както
е предявен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовА.С.ана следва да бъдат присъдени
доказаните разноски в общ размер на 538,65 лв.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от
ищеца, доколкото същият – в размер на 410 лв., не надхвърля минималните размери,
установени в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. /413,12 лв., съобразно материалния интерес
по делото/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. А.С., ЕГН **********, с
адрес гр. Перник, ул. „Младен Стоянов“ 8/137, чрез адв. Н.Б., срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1
ГПК, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД не съществува изпълняемо право (право
на принудително изпълнение) спрямо М. А.С. за сумата в размер на 1931,35 лева
4
главница, представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за
периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., както и законната лихва върху главницата, считано
от 15.10.2012 г. до окончателното и изплащане, сумата от 437,43 лева – законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до 27.09.2012 г., и сумата 200,00
лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 13.02.2013 г. въз основа на
влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ** г. по описа на РС Перник, и е
образувано изп.д. № ** г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на М.
А.С., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 538,65 лева – разноски
пред Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5