Решение по дело №12502/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1134
Дата: 7 март 2023 г.
Съдия: Михаил Александров Малчев
Дело: 20221100512502
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1134
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев

Калина В. Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20221100512502 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от К. Г. К., действаща чрез
процесуалния си представител, срещу решение №11440 от 20.10.2022 г.,
постановено по гр. д. № 11947/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 126
с-в. С посоченото решение са отхвърлени предявените от К. Г. К.-П., ЕГН
********** срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК **** искове по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 4/07.1.2022
г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „експерт,
присъединяване на нови обекти“, отдел „Развитие на топлопреносната мрежа
и присъединяване на нови клиенти“, дирекция „Инвестиционна и ремонтна
дейност“ в „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК **** и по 344, ал. 1, т. 3 КТ за
заплащане на обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 КТ в размер
на 11643,75 лева за периода 08.01.2022г. - 05.06.2022 г. и за заплащане на
обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ в размер на 878,15 лева, представляваща
разликата във възнагражденията за периода 06.06.2022 г. - 07.07.2022 г.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е
неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със
събраните доказателства. Моли се решението да бъде отменено, а
предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира се присъждане на
сторените разноски пред двете съдебни инстанции.
1
В установения от закона срок, въззиваемият „Топлофикация София“
ЕАД, е депозирал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като
неоснователна. Излага подробни аргументи за законосъобразност на
постановеното от районния съд решение. Претендира присъждане на
сторените във въззивното производство разноски.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269,
изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е
ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса
императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно приетите за
установени фактите и приложимото право, което очертава обхвата на
въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях,
без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че от анализа на
приетите за безспорни обстоятелства и от събраните доказателства може да се
направи извод, че с решението на управителния съвет от 18.11.2022 г. е
закрита - премахната от щатното разписание заеманата от ищеца длъжност
„експерт, присъединяване на нови обекти“. В тази насока съкращаване на
щата е било реално. При съпоставка на длъжностната характеристика на
заеманата от ищеца длъжност „експерт, присъединяване на нови обекти“ и
длъжностната характеристика на новата длъжност „специалист,
благоустройство на мрежата“ районният съд е направил извод, че двете
длъжности не са с идентични трудови функции. В случая извършването на
подбор не е било задължително, защото са съкратени всички щатни бройки за
заемната от ищеца длъжност „експерт, присъединяване на нови обекти“ /не се
твърди и установява в дружеството да е имало други длъжности с идентични
на тази трудови функции, които да не са съкратени/. Поради изложеното по-
горе районният съд е намерил, че уволнението е законно, а предявените
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ са неоснователни и следва да бъде
отхвърлени.
2
По делото пред районния съд за безспорни по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК са приети следните обстоятелства: че страните са били в безсрочно
трудово правоотношение, изменено с посочените в исковата молба
допълнителни споразумения, по силата на което ищецът последно е
изпълнявал длъжността „експерт, присъединяване на нови обекти“, отдел
„Развитие на топлопреносната мрежа и присъединяване на нови клиенти“,
дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“; с трудови функции,
подробно описани в длъжностна характеристика, връчена на ищеца през 2019
г. и приложена към исковата молба; че на 07.01.2022 г. на ищеца е връчена
при отказ заповед № 4/07.01.2022 г. на изпълнителния директор, с която на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ трудовото правоотношение между страните в
прекратено поради съкращаване на щата; че работодателят не е извършил
подбор; че всички трудови функции на изпълняваната от ищеца длъжност към
момента се изпълняват от длъжността „специалист, благоустройство на
мрежата“; че тази длъжност е поела, освен всички изпълнявани от ищеца
трудови функции, и нови функции; че работодателят е извършил
реорганизацията, съобразно писмените доказателства, представени от него; че
след отказа на служители на двата отдела да приемат сключване на
допълнителни споразумения, с които длъжностите им се променят и им се
възлагат и нови трудови функции, работодателят е предложил на тези
служители от двата отдела прекратяване на трудовите правоотношения по
реда на чл. 331 КТ, а по отношение на тези, които са отказали - трудовите
правоотношения са прекратени на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради
съкращаване в щата. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК въззивният съд
също намира осъществяването на посочените обстоятелства за доказано.
Видно протокол № 49 от заседание на управителния съвет (УС) на
„Топлофикация София“ ЕАД от 18.11.2021 г. последният е взел решения за
преструктуриране. С решения по т. 12.1 - 12.9 УС закрива отдел
„Инвестиционна дейност, реконструкция и модернизация на ТПМ и АС“,
включително двете звена в него - „Проектиране на ТПМ и АС“ и „Геодезия и
подземен кадастър“, като съкращава всички длъжности в тях - три за
ръководители, 7 за „инженер проектант“ и 8 за „специалист кадастър и
регулация“.
С решение по т. 12.10 УС преименува отдел „Развитие на ТПМ и
присъединяване на нови клиенти“ в отдел „Развитие на топлопреносната
мрежа и АС и кадастрално обслужване“. С решение по т. 12.11 в този нов
отдел „Развитие на топлопреносната мрежа и АС и кадастрално обслужване“
разкрива две щатни бройки за длъжността „технически сътрудник“, една - за
„ръководител, отдел“. С решение по същата точка създава и звено „Развитие
на мрежата, кадастрално обслужване и нови клиенти“, в което разкрива една
щатна бройка за длъжността „ръководител, звено“, една - за „експерт,
юрисконсулт“ и 18 щатни бройки за длъжността „специалист,
благоустройство на мрежата“. Видно от решенията по т. 12.12 - 12.15 от
протокола тези 18 нови длъжности са предвидени за заемане от служителите
на длъжност „инженер, проектант“ в закритото звено „Проектиране на ТПМ и
АС“, от служителите на длъжността „специалист кадастър и регулация“ от
3
закритото звено „Геодезия и подземен кадастър“, от служителите на
длъжности „експерт присъединяване на нови обекти“ /една от които заета от
ищеца/, „експерт изкупуване на нови обекти“ и „специалист присъединяване
на нови обекти“. В тези решения е предвидено да се сключат допълнителни
споразумения към трудовите договори на тези служители, с които да им се
възложи изпълнението на трудовите функции по новата длъжност /тази на
„специалист, благоустройство на мрежата“/. В изпълнение на така взетото от
УС решене е прието ново щатно разписание, одобрено от изпълнителния
директор, в сила от 15.12.2021 г. Видно от това ново щатно разписание в
дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“, отдел „Инвестиционна
дейност, реконструкция и модернизация на ТПМ и АС“, вкл. двете звена в
него „Проектиране на ТПМ и АС“ и „Геодезия и подземен кадастър“, ведно с
всички длъжности в тях, са премахнати. Премахнат е и отдел „Развитие на
ТПМ и присъединяване на нови клиенти“. На тяхно място в новото щатно
разписание в дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“ има отдел
„Развитие на ТПМ и АС и кадастрално обслужване“, в който е разкрито и
звено „Развитие на мрежата, кадастрално обслужване и нови клиенти“. В това
звено са разкрити и новите длъжности - 18 щата за „специалист,
благоустройство на мрежата“, предвидени за заемане от посочените
длъжности в закритите звена, сред които и от заеманата от ищеца длъжност.
Пред въззивния съд е разпитан свидетелят И.И.Ж., от чийто свидетелски
показания не се установяват нови обстоятелства от предмета на доказване по
делото, нито се оборват вече установени такива пред районния съд.
Въззивният съд достига до извод за неоснователност на наведените от
К. Г. К. твърдения, че процесната заповед е незаконосъобразна поради
извършване на уволнението на основание чл. 328, ал. 2 КТ без реално
съкращаване на щата и без подбор, както и поради липса на компетентност на
издалия заповедта орган.
За да е налице реално съкращение на щата, е необходимо да се установи
че изпълнението на трудовите функции, включени в съкратената длъжност, са
преминали към друга новосъздадена длъжност, но наред с други функции,
които именно отличават съкратената с приемащата съкратените функции
длъжност. Точно такъв е разглеждания случай. От събраните писмени
доказателства се установява, че в процесния случай всички щатни длъжности
„експерт, присъединяване на нови обекти“ са закрити, като те са
трансформирани в нови щатни длъжности „специалист, благоустройство на
мрежата“. При съпоставка на длъжностната характеристика на заеманата от
ищеца длъжност „експерт, присъединяване на нови обекти“ и длъжностната
характеристика на новата длъжност „специалист, благоустройство на
мрежата“ може да се направи извод, че двете длъжности не са с идентични
трудови функции. Ето защо неоснователни са твърденията на К. Г. К.-П., че
уволнението й е извършено фиктивно, без реално съкращаване на щата.
Безспорно е, както беше отбелязано, че подбор не е извършван от страна
на работодателя. Доколкото в разглеждания случай са закрити всички щатни
длъжности „експерт, присъединяване на нови обекти“, то извършването на
4
подбор по смисъла на чл. 329, ал. 1 КТ не е било задължително, както
правилно е приел и районният съд. Съгласно мотивите на ТР № 3/16.1.2012 г.
на ОСГК на ВКС извършването на подбор е задължение на работодателя в
случаите, когато се съкращават една или няколко щатни бройки измежду
всички заемащи еднаква длъжност работници или служители, а е негово
право, когато се съкращават щатни бройки измежду заемащи сходна
длъжност.
Неоснователно е възражението на въззивника, въведено за първи път
пред въззивната инстанция, че процесната заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение е издадена от некомпетентен орган. Същата е
издадена от изпълнителят директор на „Топлофикация София“, който точно е
компетентният орган, разполагащ с представителни и управителни
правомощия да прекрати трудовото правоотношение.
Неоснователно е възражението на въззивника, въведено отново за първи
път пред въззивната инстанция, че същата към момента на уволнението си е
била синдикален член, поради което се е ползвала със специална защита при
уволнението си. Видно от попълнената от К. Г. К. декларация за
обстоятелствата по чл. 333 КТ е, че същата е заявила на 07.01.2022 г. липсата
на членство в синдикална организация. Ето защо твърденията в обратната
насока са напълно несъстоятелни.
За по-голяма яснота следва да бъде посочено освен това, че
предложената на К. нова длъжност, включваща и нови трудови функции,
както и включването на клауза за изпитване към това предложение, не
представлява злоупотреба с право от страна на работодателя. Действията на
работодателя в тази насока не са били продиктувани от желанието му да
уволни определени служители, а са с оглед намерението му новите
длъжности да се заемат от именно от служителите, заемали съкратените.
Поради всички изложени съображения въззивният съд намира, че
уволнението, извършено с процесната заповед, е законно. С оглед
неоснователността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователни се
явяват и правилно са отхвърлени от районния съд и обусловените искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.
271, ал. 1 ГПК.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид неоснователността на въззивната жалба и наличието на
разноски единствено за юрисконсултско възнаграждение, въззиваемата
страна има право на такива съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, въззивният съд определя на въззиваемото
дружество сумата 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, предвид
сложността на делото и неявяването в открито съдебно заседание на
процесуалния му представител.
5
Воден от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №11440 от 20.10.2022 г., постановено по гр.
д. № 11947/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 126 с-в.
ОСЪЖДА К. Г. К.-П. с ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК:**** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.

Решението на въззивната инстанция може да бъде обжалвано пред
Върховния касационен съд с касационна жалба в 1-месечен срок от
получаването на препис, при обосноваване на предпоставките по чл. 280, ал. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6