РЕШЕНИЕ
№ 1302
гр. Бургас, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Нася Ив. Япаджиева
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно гражданско
дело № 20232100501793 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
подадена от К. Н. В. като законен представител на детето Н. А. Е. чрез адв. А.Тасков
против Решение № 165/14.09.2023г. по гр.д.547/2023 г. по описа на Районен съд гр. Айтос
в частта с която се отхвърля исковата претенция. С постановеното решение РС Айтос е
изменил на основание чл.150 СК размера на определената по гр.д. № 423/2020г. на РС Айтос
месечна издръжка, която А. С. Е. следва да заплаща на детето си – Н. А. Е., действащ чрез своята
майка и законен представител – К. Н. В., като увеличил размера на издръжката от 200 лв.
месечно на 240 лв. месечно, считано от предявяване на исковата молба - 19.07.2023г. до
настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска и отхвърлил иска за горницата до 300 лв.
месечно като неоснователен. Осъдил е ищеца Н. А. Е., действащ чрез своята майка и
законен представител – К. В. да заплати на А. С. Е. сумата от 300 лв. разноски по делото.
Въззивникът изразява недоволство от решението, като счита същото за
неправилно. Сочи на първо място, че съдът изградил мотивите на предположения, като е
приел, че доходите на ответника са високи, но предполага че и разходите за живот на
ответника са високи, без да има доказателства за разходите на живот на ответника, както и
че съдът е приел че е известен факта на повишаване на цените на стоките и услугите в света,
но по делото не е постановил определение с което да обяви на страните че счита определен
факт за ноторно известен. На следващо място, сочи че съдът не е взел предвид
свидетелските показания които установяват доходите на ответника. Моли съдът да отмени
решението на РС Айтос в обжалваната част и два уважи изцяло заявената искова
претенция.
1
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на
изискванията на чл.260-261 от ГПК .
Въззиваемият чрез пълномощника адв.Д. Илиева в срока по чл. 263 от ГПК
представят отговор като оспорва изцяло въззивната жалба. Счита същата за неоснователна, а
постановеното решение за правилно, обосновано и законосъобразно. Сочи се, че по делото
не са събрани доказателства за високи доходи получавани от ответника, който работи като
строителен работник което свързано с периодичност на труда и непостоянно заплащане.
Твърди се, че бащата никога не е отказвал помощ за детето си и често детето е оставяно на
грижите н неговите родители. Моли решението да бъде потвърдено.
ДСП-Айтос не е изразила становище във въззивното производство.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на
изискванията на чл.260-261 от ГПК .
Служебната проверка на въззивния съд по чл. 269 от ГПК, сочи решението на
първата инстанция за валидно и допустимо в обжалваната част.
По наведените от въззивника в жалбата му оплаквания за неправилност на
решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Производството по гр. дело № 547/2023г. е образувано пред Районен съд Айтос по
искова молба подадена от К. Н. В., в качествато на майка и законен представител на
малолетния Н. А. Е., против А. С. Е. за изменение на определената със спогодба по гр.дело
№ 423/2020 г., по описа на РС – Айтос, месечна издръжка, а именно увеличаването и от 200
лв. на 300 лв., считано от предявяване на иска до настъпване на законни причини за
изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска. Изложени са съображения в подкрепа на претенцията, свързани с това,
че са изминали три години от първоначалното определяне на издържката, през който период
са се променили икономическите условия в страната и с оглед на инфрацията получаваната
издръжка от 200лв. била крайно недостатъчна, като детето имало разходи във връзка с
тренировките по футбол, боледувало често което налагало непрекъснато купуване на
медикаменти. Посочено е че бащата живеел в Англия и е трудово ангажиран.
Процесуалният представител на ответника е оспорил иска като е изложил
подробни съображения в отговора на исковата молба: че неговите доходи не са се
увеличавали от 2020г., че очаква дете, че не е преставал да купува дрехи и да предоставя
средства за лечението на детето, заплащал таксата за тренировките по футбол и че майката
на детето вече работи. Молил е иска да бъде отхвърлен.
Д"СП" – гр. Айтос в представен социален доклад не е заявила становище по иска.
Предявения са иск е с правно основание чл.150 СК, за изменение на присъдената
на ищеца издръжка.
Съдът я е уважил частично предявения иск и е постановил увеличение на
първоначалната издръжка от 200 лв. - на 240лв. Този размер е мотивиран с изминалия
период от време от определенето на първоночаланата издръжка, променените икономически
условия в страната и със здравословното състояние на детето. Взел е предвид, че бащата
участва в издръжката на детето и извън заплащания размер от 200лв. РС-Айтос е
2
определил издръжка платима от бащата в размер на 240лв.
Въззивният съд не споделя съображенията на първата инстанция за отхвърляне на
заявения от ищцовата страна размер на издръжката й над 240 лв. до 280 лв.
Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд е установил правилно
фактическата обстановка по делото, съобразно въведените от страните към този момент
твърдения и представените доказателства, с изключение тези отнасящи се до имущественото
състояние на ответника и възможностите да плаща издръжка.
Пред първоинстанционния съд са представени доказателства за доходите на
майката, които са в размер на минималната работна заплата. За доходите на ответника
съдът прави извод от свидетелските показания. Свидетеля Велев в показанията си сочи, че
ответника е трудолюбив и винаги е работил и работи в строителството, където работи и
сина му и там получават високи доходи. Сочи, че бащата не изпраща пари за рождения ден
на детето, тази година е купил на детето чифт маратонки и 3-4 чифта дрехи, поел е част от
разходите за лечение на проблеми със зъбите на детето и че майката се справя финансово
благодарение на помощта която получава от свидетеля. Свидетелката Е. – майка на
ответника свидетелства, че никога А. не е отказвал да даде при нужда пари и като си идва
носи на детето подаръци, а за рождения ден му дава по 100лв. Сочи, че един месец
ответникът е бил без работа и все по трудно се намирала добре платена работа.
Пред настоящата инстанция са представени от въззивника Етапна епикриза от
27.10.2023г. от която се установява, че детето Н. А. А. е в диагноза Астма с преобладаващ
алергичен компонент, в която е посочено, че заболяването изисква постоянно
профилактични лечение и лечение при нужда и санаториално лечение. Представен е и
договор за наем сключен на 28.09.2023г., видно от който майката е наела жилище-
апартамент в гр. Бургас с уговорен наем в размер на 450лв.
Въззиваемата страна е представила удостоверение за раждане №********** от
което се установява, че ответника А. Е. има още едно дете – С. Е. родено на ***г. във
Великобритания.
Предвид изтеклият период от време (3 години) от първоначалното определяне на
размера на издръжката, до момента на предявяване на иска, искът за изменение на
издръжката и за нейното увеличаване е основателен.
Безспорно е, че нуждите на детето са се увеличили и за задоволяване им са
необходими повече средства. Необходими са средства за храна, облекло както и за участие
в спортни занимания, като освен да тренира футбол, детето желае и да бъде записано на
плуване. Детето посещава детска градина и често боледува и са необходими и средства за
закупуване на медикаменти, а когато не посещава детска градина е гледано основно от
дядото по майчина линия. Тъй като бащата не живее в страната, майката не може да разчита
на каквато и да е помощ от бащата при отглеждането на детето. Тя до скоро е живяла с
детето в жилището на баща си, а от няколко месеца се е преместила на живее в гр. Бургас и
заплаща и наем, като е установено, че разчита на финансовата помощ на баща си.
3
Установено е че, детето контактува с родителите на бащата, но контактите с бащата са
ограничени с оглед живеенето извън страната.
Съдът отчитайки инфлационните процеси в страната, честото боледуване на
детето което налага разходи за лечение и профилактика, непрекъснатото покачване на
цените и често повишаване на минималната работна заплата, която към настоящия момент е
780лв., разходите който има майката за заплащане на наем, счита, че неправилно районния
съд е определил средствата които са необходими за задоволяване нуждите на детето. Към
настоящия момент минималния размер на дължимата издръжка е в размер на 195лв., като
определения от законодателя минимален размер е еднакъв за всички нуждаещи се, без да се
има предвид индивидуалните особености на детето. Затова и съдът счита, че за детето Н.
не следва да се определя издръжка в минималния размер, още повече че издръжката се
определя занапред, когато и разходите на детето се очаква да нарастват. Следва да се
отбележи и съобрази и предстоящото увеличение на минималната работна заплата от
01.01.2024г., което води до увеличаване на минималния размер на издръжката на 233.35лв.
Горното в съвкупност обосновава извод, че общият размер на средствата
необходими за задоволяване потребностите за детето Н. следва да се определи на общо 420
лв.
Въззивният съд приема, че бащата на ищеца разполага с доходи които му
позволяват да заплаща издръжка в размер на 280лв. Въпреки, че ответника има и още едно
дете – родено на ***3г. то същия живее в държава, където доходите са по високи, а в
издръжката на второто дете участва и съпругата на ответника, която също е в Англия.
Обстоятелството, че бащата прави подаръци на детето като се връща от Англия и му
купува, когато сметне за нужно дрехи, обувки и др., не следва да се отчита при определянето
на новия размер на издръжката, т. к. това са средства, отделени доброволно, зависещи от
преценката и волята на бащата и за които не е сигурно, че ще бъдат давани и за в бъдеще.
Целта на определянето на издръжката на детето, е да се гарантира една сума, на която да
разчита при отглеждането на детето родителят, който осъществява непосредствената лична
грижа за него. Подаръците не следва да бъдат приемани като изпълнение на задължението за
издръжка на децата. Ответника е в трудоспособна възраст, няма данни за установена
неработоспособност, не полага лична грижа към детето, така че издръжката следва да бъде
негов приоритет. Майката е също в работоспособна възраст с ниски доходи, плаща наем за
наетото жилище в което живее с детето в гр. Бургас, осъществява непосредствената лична
грижа за отглеждането и възпитанието на детето и в този смисъл понася по голямата тежест
от родителските ангажименти. Затова съдът приема, че следва да понесе по малък дял от
средствата, необходими за издръжката на общото дете и да осигурява издръжка в размер на
140лв.
Поради частично несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният иск за
изменение на дължимата от ответника издръжка е отхвърлен за сумата над 240 лева до
размера от 280 лева, като вместо него бъде постановено, че се изменя размера на издръжката
4
чрез увеличението й от 200 лева на 280 лева, считано от датата на предявяване на иска,
ведно със законната лихва за забава за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване.
При този изход от делото, ответника следва да заплати по сметка на БОС
допълнително още 57.60лв. д. т. за производството пред първа инстанция.
Направените разноски следва да останат за страните така както са направени.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 165/14.09.2023 г., постановено по гр. д. № 547/2023 г. по
описа на Районен съд – гр. Айтос в частта с която е отхвърлен предявения иск от Н. С. Е.,
ЕГН ********** действащ чрез своята майка и законен представител К. Н. В., ЕГН
**********, срещу ответника А. С. Е. за увеличение размера на издръжката определена със
Споразумение по гр.дело № 423/ 2020г. на РС Айтос за сумата над присъдения размер от
240лв. до 280лв. като вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката определена със Споразумение по гр.дело №
423/2020г. на РС Айтос дължима от А. С. Е., ЕГН ********** на малолетното дете Н. С. Е.,
ЕГН ********** действащ чрез своята майка и законен представител К. Н. В., ЕГН
**********, като увеличава размера на издръжката от 200 на 280лв. месечно считано от
предявяване на иска – 19.07.2023г. да настъпване на законни причини за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
ОСЪЖДА А. С. Е., ЕГН ********** , с адрес *** на основание чл. 150, вр. чл.
143, ал. 2 СК да заплаща на малолетното си дете Н. С. Е., ЕГН ********** действащ чрез
своята майка и законен представител К. Н. В., ЕГН **********, с адрес *** месечна
издръжка в размер 280 лв. (двеста и осемдесет лева), считано от подаване на исковата молба
– 19.07.2023 г. до настъпването на законни причини за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 39/27.02.2023 г., постановено по гр. д. № 1093/2022
г. по описа на Районен съд – гр. Айтос в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН предявеният от
Н. С. Е., ЕГН ********** действащ чрез своята майка и законен представител К. Н. В.
срещу А. С. Е., ЕГН ********** иск за изменение на размера на издръжката, присъдена с
Споразумение по гр.дело № 423/2020г. на РС Айтос, за сумата над 280 лева до
претендирания размер от 300 лева.
ОСЪЖДА А. С. Е., ЕГН ********** за заплати по сметка на ОС Бургас
5
допълнителна държавна такса в размер на 57.60лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6