Р Е Ш Е Н И E
№ 308 23.07.2019
година
гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
На втори юли две хиляди и деветнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Жана
Кметска
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер550
по описа за 2018 година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата претенция на А.К.К., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Н.А.Б., ЕГН **********,***, против
ЗАД “Алианц България”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1000, район Оборище, бул. Княз Александър
Дондуков № 59, за осъждане на ответника да заплати сумата от 190 000 лв.,
представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болка и страдания вследствие смъртта и неочакваната загуба на сестра му К.К.К., както и законната лихва върху сумата от датата на
произшествието – 11.09.2014 год. до окончателното плащане.
От фактическа
и правна страна ищецът твърди, че присъда № 89 от 28.04.2015 г. по нохд № 95/2015 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, К.С.С. е признат за виновен в това, че на 11.09.2014 г. около
09,09 часа в с. Крушевец, община Созопол, на главен път І-9 в пияно състояние и
след употреба на наркотично вещество - канабис, при управление на МПС - лек
автомобил Рено Канго с рег. № А9630КХ, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл. 16, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП
и чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на К.К.К., ЕГН **********, на
пешеходна пътека, като случаят е особено тежък - престъпление по чл. 343, ал.
3, б. “б”, предл. второ, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал.
1 НК, вр. чл. 16, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 ЗДвП, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП, вр. чл. 54 НК, за което му е наложено наказание 11
години лишаване от свобода. Твърди се, че с решение № 90/05.08.2015 г. по внохд № 95/2015 г. по описа на АС - Бургас
първоинстанционната присъда е била изменена, като подсъдимият е оправдан за
това, че извършил деянието “на пешеходна пътека” и наказанието е намалено на
седем години лишаване от свобода. След касационно обжалване присъдата е влязла
в сила на 11.01.2016 г.
Сочи се, че починалото
вследствие на катастрофата малолетно дете К. е сестра на ищеца. Към датата на
смъртта на К. ищецът бил на 9 години. Той очаквал нетърпение и радост раждането
на сестра си и полагал грижи за бременната си майка. Привързал се към бебето
още преди раждането му, което било за него дългоочаквано събитие. Твърди се, че
след раждането на бебето ищецът се променил - от безгрижно дете се превърнал в
отговорно малко момче. Носел вода на бебето, завивал го, гледал го, радвал му
се. Не пропускал разходка с детската
количка и по чудо не бил с майка си, когато станала катастрофата.
Ищецът научил
почти веднага за произшествието и дори видял смачканата количка на сестра си.
Когато видял майки си, рухнал ръцете й. Оттогава той не бил същото дете. Търсел
сестра си всеки ден. Стоял в спалнята на родителите си скрит до кошарата на
бебето или под леглото и плачел. Първите дни били най-трудни. А. бил толкова
разсеян, че забравял да се храни. Отказал да ходи на училище. Следвал майка си
като сянка и не се отделял от нея. Казвал, че се страхува някой да не вземе и
майка му. След инцидента отново искал да спи вечер в стаята на родителите си.
Трудно заспивал, започнал да се напишква, стряскал се
насън, сънувал кошмари. Поради липсата на сън започнал лесно да се изморява
през деня, станал отнесен и сънлив. Наред с това започнал да проявява нервност
и агресия, изразяващи се в викове, крясъци и обиди към майка си. Изпадал в
истерия. Спрял да излиза и да се вижда с приятелите си.
Твърди се, че
ищецът се явява увредено лице по смисъла на чл. 265, ал. 2 КЗ (отм.) във връзка
с постановеното ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК. Той бил в изключително близки
отношения на взаимна обич, любов, привързаност и детска подкрепа с 11-месечната
си сестра. Те живели непрестанно заедно и за краткия си живот изградили силна,
емоционална, лична и безкористна връзка. Поради това ищецът на осн. чл. 226 КЗ (отм.) претендира пряко от застрахователя
по застраховка “гражданска отговорност” обезщетение за претърпените от него
болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с катастрофата.
В съдебно
заседание претенцията се поддържа, ангажират се доказателства.
Ответникът ЗАД
“Алианц България” с отговора на исковата молба
оспорва основателността и размера на претенцията.
Без да оспорва
фактите, изложени от ищеца във връзка с катастрофата, наказателното
производство и застрахователното правоотношение, ответникът сочи, че не са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността на дружеството по
отношение на ищеца.
Твърди се
наличие на съществен принос за настъпване на вредоносния резултат от страна на
майката на загиналото дете К. - Н.А.Б.. Сочи се, че в нарушение на задълженията
си по чл. 125, ал. 3 СК, чл. 8, ал. 8 ЗЗД и др. тя оставила за значителен
период от време 11-месечната си дъщеря без какъвто и да е надзор или контрол,
незащитена от интервенции и събития.
Оспорва се
причиняването на болки и страдания, както и размерът на претенцията. Според
ответника претендираното обезщетение е неадекватно и несъразмерно
на претърпените болки и страдания. То не е съобразено със съдебната практика,
нито със социално-икономическата обстановка в страна и е силно завишено.
В съдебно
заседание оспорването се поддържа, представят се доказателства.
Конституираният
като трето лице-помагач на ответника К.С. взе становище за неоснователност на претенцията.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства
и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е
пряк иск против застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ (отм.), вр. с §22 от ПЗР на
КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на близък
родственик (брат) в размер на 190 000
лв.
Няма спор
между страните, че на 11.09.2014 г. около 09,09 часа в с. Крушевец, община
Созопол, на главен път І-9 е настъпило ПТП, причинено от К.С., от което е
причинена смъртта на К.К.К. – сестра на ищеца А.К..
Водачът е признат за виновен с влязла в сила присъда, която е задължителна за
гражданския съд относно противоправността на деянието и вината – чл.300 от ГПК.
Няма спор, че
гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника.
Спори се дали
ищецът е лице, придобило право на обезщетение за вредите от деликта
и съответно на това – дали ответникът отговаря за тях на основание чл.226 ал.1
от КЗ (отм.).
С ТР
№1/21.06.2018 год. по т.д.№1/2016 год. на ОСНГТК ВКС се прие, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
От показанията
на разпитаните свидетели се установи, че ищецът е бил по-голямото дете в
семейството, като към момента на инцидента е бил на 8 години. Сестричката му се
родила когато бил на седем години, той очаквал бебето с голямо нетърпение и
радост. След раждането на К., ищецът силно се привързал към нея, помагал на
майка си при отглеждането на бебето и бил много отговорен (св.Исмаилова).
Свидетелите изнасят, че ищецът изживял загубата на сестра си много тежко –
затворил се в себе си, станал разсеян, постоянно говорел за случката и за
сестричката си. Не се доказа, че в резултат на инцидента детето е станало
агресивно, тъй като показанията на св.Исмаилова в тази насока са само
схематични и не се подкрепят от показанията на св.К., която изнася по-скоро за
силна тъга, мъка и затваряне от заобикалящия свят.
От събраните
доказателства може да бъде направен извод, че между ищеца и сестричката му е
била изградена силна и дълбока емоционална връзка, макар и за твърде кратък
период от време от раждането до загубата ѝ. Следва да се отчете, че двете
деца са били обгрижвани
в едно домакинство, други деца семейството не е имало, поради което ищецът е
възприемал сестра си като най-близкото си същество. При това към момента на раждането на К. ищецът
е бил на седем години – възраст, в която е осъзнал появата на сестричката си и
дори по детски се е включил в грижите за нея. Близостта помежду им е станала
причина за силната мъка и душевно страдание от загубата ѝ. Външно
изражение на мъката била отвеяността на ищеца,
нежеланието му да влиза в час и да учи, желанието му да сподели с всеки за
трагичното събитие. Св.К. изнася, че ищецът започнал да се напишква
вечер, като за това разбира се тя би могла да научи единствено от майката, като
най-близък човек.
С оглед на
изложеното съдът намира за доказани предпоставките, от които е възникнало
материалното право на ищеца да получи обезщетение по пряк иск против
застрахователя – трайна и дълбока емоционална връзка с интензитет по-голям от
обичайния при такава степен на родство, както и морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка.
С §96 ал.1 от
ПЗР на ЗИД на КЗ (обн.ДВ бр.101/2018 год.) се определя максимален размер от
5 000 лв. при присъждане на обезщетение на пострадалите лица по чл.493а
ал.4 от КЗ (включително братя и сестри), до приемането на методиката по чл.493а
ал.2 от КЗ. Тази ограничителна разпоредба не намира приложение в настоящия
случай, по няколко съображения. На първо място следва да се посочи, че отношенията
между ищеца и ответника се регулират от КЗ (отм.), а не от действия КЗ, част от
чиито разпоредби се явява §96 ал.1 от ПЗР КЗ. Отделно от това, определянето на
максимален размер на обезщетение се явява в противоречие с основен правен
принцип, въведен в чл.51 ал.1 изр.първо от ЗЗД, а именно, че на обезщетяване
подлежат всички имуществени и
неимуществени вреди, а по аргумент от чл.493 ал.1 т.1 от КЗ, съотв.чл.223 от КЗ (отм.) отговорността на застрахователя
съвпада по обем с отговорността на деликвента. С
решение по дело С-277/12 Vitalijs Drozdovs срещу Baltikums
AAS,
постановено по преюдициално запитване, отправено на
основание чл.267 от ДФЕС, СЕС приема, че чл.3 пар.1
от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 год. относно сближаване на
законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска
отговорност“ при използването на МПС и за прилагане на задължението за
сключване на такава застраховка и чл.1 пар.1 и 2 от Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30
декември 1983 год. за сближаване на законодателствата на държавите членки,
свързани със застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на МПС,
тръбва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба,
съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при
използването на МПС покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при ПТП, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в чл.1, пар.2 от Втора директива. Актовете
на Съда на ЕС, постановени в производства по преюдициални
запитвания, отправени от националните юрисдикции (чл.267 от ДФЕС),
представляват тълкувателен източник на правото на ЕС при прилагането му и имат
същата сила както нормите, за които се отнасят, включително следва да бъдат
такъв източник и при разрешаването на настоящия правен спор. Определянето на
максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на
5 000 лв., който е значително по-малък от възприетия в чл.1 пар.2 от Втора директива, се намира в противоречие с
правото на ЕС и поради това не следва да бъде взето предвид. В цитираното
решение е признато правото на държавите членки в националната си правна рамка
да определят кръга от лица, които имат право на обезщетение (чл.493а от КЗ), но
щом като определят този кръг лица, не могат да въвеждат ограничения в размера
на обезщетението, по-големи от тези във Втора директива. С оглед на изложеното
по-горе съдът намира, че следва да определи обезщетението, воден от принципа за
справедливост и при съблюдаване на критериите, съдържащи се в ППВС № 4/68 г.
Загубата на
близък човек винаги е свързана с мъка и душевно страдание. В конкретния случай
мъката е била много силна непосредствено след събитието, но с годините тя ще
отшумява, тъй като детските спомени избледняват и се заместват с нови, а отделно от това в живота на семейството е
настъпило щастливо събитие (раждането на дете), което ще откъсне ищеца от
страданията му. Предвид краткотрайната емоционална връзка между ищеца и
починалата му сестра и оптимистичната прогноза за емоционалното му състояние
след раждането на друго дете в семейството, съдът намира за справедливо
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 5000 лв.
Ответникът е
въвел възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, което съдът намира за напълно неоснователно. То се гради на тезата,
че майката, под чийто надзор е било убитото дете, е нарушила задълженията си на
родител по чл.8 ал.8 от ЗЗДет. и е оставила К. в
количката на тротоара без надзор и грижа и именно там е настъпило
произшествието.
Съпричиняване на вредоносния резултат е налице в случаите, когато поведението на
пострадалия е обуславило увреждането по някакъв начин
(т.7 от ТР №1/23.12.2015 год. по т.д.№1/2014 год. на ОСТК ВКС, решение
№96/29.06.2015 год. по т.д.№2461/2014 год. ІІ т.о. ВКС, решение №37/01.09.2015
год. по т.д.№1070/2014 год. ІІ т.о. ВКС и др.). Поведението на майката, която е
оставила детето в количката пред магазина (обстоятелство, установено от разпита
на св.С.), не може да бъде отъждествено с поведението на нейното дете А., ето
защо няма как да се приеме, че поведението на пострадалия е допринесло за
увреждането. Родителите отговарят за действията на своите ненавършили
пълнолетие деца (чл.48 ал.1 от ЗЗД), но обратното не е вярно – децата не
отговарят за поведението на своите родители и не могат да търпят негативи, дори противоправния резултат да е съпричинен от тях. Отделно от това следва да се посочи, че
липсва връзка между поведението на майката и настъпилия резултат, тъй като
действията ѝ са били правомерни – тя е оставила количката с детето на
тротоара, където автомобили нямат право на придвижване, имала е постоянен
зрителен контакт, а дори и да е била отвън при детето, едва ли би могла да
предотврати сблъсъка.
От изложеното
до тук следва, че претенцията следва да се уважи до размера на 5 000 лв.,
а в останалата част следва да се отхвърли като неоснователна.
Ответникът
дължи лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на увреждането -
неговата гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя
отговорност на застрахователя за всички причинени от прекия причинител вреди и
при същите условия, при които отговаря самият причинител. Поради това и с оглед
императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД
законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от датата
на увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователно обезщетение. В
този смисъл е и постоянната практика на ВКС,
изразена в решение № 45/15.04.09 г. по т. д. № 525/2008 г. на ВКС-ТК, решение № 72/30.04.09 г. по т. д. №
475/2008 г. на ВКС-ТК, решение № 594/17.10.06 г. по т. д. № 192/2006 г. на
ВКС-ТК и решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 705/2009 г., II т. о.,
ТК.
Ищецът е
поискал присъждане на разноски и има право на такива на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Възнаграждението
на адвокат е уговорено при условията на 38 от ЗА. Изчислено по реда на Наредба
№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния
интерес, минималното възнаграждение е в размер на 580 лв. и следва да се
присъди в полза на адвокат В..
Ответникът има
право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, по представен
списък. Претендира разноски в размер на 470 лв. От тях следва да му се присъдят
457,63 лв.
Третото
лице-помагач е било представлявано от служебен адвокат след предоставена правна
помощ във вид на процесуално представителство с определение №216/18.02.2019
год. Според чл.39 от ЗПП и чл.7 ал.3 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, възнаграждението на адвоката се заплаща от НБПП по банков път, след
представен отчет. От това следва, че възнаграждение на адв.Р.
не може да бъде определено и заплатено от съда по повод на неговото
искане.
Мотивиран от така изложените съображения
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД
“Алианц България”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1000, район Оборище, бул. Княз Александър
Дондуков № 59, да заплати на А.К.К., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Н.А.Б., ЕГН **********,***, сумата
от 5 000 (пет хиляди) лв., представляваща обезщетение за търпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания вследствие смъртта и
неочакваната загуба на сестра му К.К.К., както и
законната лихва върху сумата от датата на произшествието – 11.09.2014 год. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД
“Алианц България”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1000, район Оборище, бул. Княз Александър
Дондуков № 59 да
заплати на адвокат Панайот Велков *** възнаграждение в размер на 580 (петстотин
и осемдесет) лева за осъществено процесуално представителство на ищеца А.К. в първоинстанционното производство, на основание чл.38 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА А.К.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Н.А.Б., ЕГН **********,*** да заплати на ЗАД “Алианц
България”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000,
район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков № 59 разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска в размер на 457,63 (четиристотин петдесет и
седем 0.63) лв.
Решението е постановено при участието на К.С.С.
като помагач на ответника.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски
апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: