Р Е Ш Е Н И Е
№ 248 19.08.2020 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, първо гражданско
и търговско отделение,
На
дванадесети август две хиляди и двадесетата година
В закрито заседание в следния състав
Председател: Мариела Иванова
Секретар: Жанета Граматикова
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско дело №272 по
описа за 2020година и за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от А.С.Ш. с
ЕГН ********** от гр.*** против Прокуратурата на Република България с административен
адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 2. В исковата молба се твъди, че с Присъда №126 от
11.07.2019г., постановена по НОХД №1092/2018г. по описа на БРС, потвърдена с
решение № 177 от 09.12.2019г. по ВНОХД № 920/2019г. по описа на БОС ищцата Ш. е била
призната за невиновна в това,
че на 14.04.2015 г. в качеството си на длъжностно лице – продавач в „Адор
трейд“ ЕООД, в кръга на службата си
е съставила неистински частен документ – допълнително споразумение към договор
за електронни съобщителни услуги от 14.04.2015
г. като му придала вид, че изхожда от Т.
Д. П. от село Д., изписвайки собственоръчно трите имена на същия като
абонат и полагайки подпис за същия в гр.Б. и го е употребила пред „Адор трейд“ЕООД, за да докаже, че съществуват отношения между Т. Д. П. и БТК АД
– престъпление по чл.310,
ал.1 във вр. с чл.309,
ал.1 от НК.
Налице са действия на прокуратурата по повдигане на тежко
обвинение, което се е отразило на душевното и физическо състояние на ищцата. В
рамките на производството е била водена принудително в полицията, снемани са й
отпечатъци, водена е принудително и в съдебно заседание. Тя дори е постъпвала в психиатрична клиника,
лекувала се е с медикаменти, чувствала се е крайно зле физически и психически,
затворила се в себе си, не била в състояние да работи, отнасяла се недружелюбно
към останалите членове на семейството си – дори към детето си. Станала злобна и
агресивна дори към службите за социално подпомагане. Същата сочи, че е налице
причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите, претърпени от
нея. Поради това при
спазване на критериите по чл.52 от ЗЗД следва да се определи справедливо
обезщетение за причинените неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с
увреждането. Процесуална
процедура е продължила много след
обичайния срок за такива дела. Същата е изпаднала в невъзможност да започне
работа и е била зависима от ***** си в парично отношение.
Предвид изложеното е направено искане да се постанови
решение, с което да се осъди ответника да
й заплати сума в размер на 100
000 лв. – обезщетение за претърените неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато обвинение,
по което с присъда по НОХД №1092 /2018 г. на БРС е призната за невиновна.
Претендират се разноските по делото.
В с.з. исковата молба се поддържа.
Депозиран е отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК от Прокуратурата на Република България. Искът се оспорва като неоснователен и недоказан, тъй като ищцата не
сочи доказателства относно претърпени от нея във връзка с обвинението морални вреди като пряка и непосредствена
последица от обвинението на Прокуратурата. Твърдението, че е
изпитвала страх от неоснователно осъждане, че в живота й са настъпили
необратими психологически травми и емоционален дискомфорт, злепоставяне в
обществото не е подкрепено от доказателства. Не е представила доказателства и за
съществуващата пряка причинна връзка между вредите и дейността на прокуратурата. Доказателства за влошено психическо
състояние също не се сочат, както и по отношение на останалите твърдения. Искът се оспорва и по размер – претенцията на
ищцата е изключително завишена и не е
съответна на претендираните вреди съобразно икономическия стандарт в страната. Според приложена
справка по същото време тя е била привлечена и по друго наказателно
производство по описа на РУ на МВР – Поморие за престъпление по чл.182, ал.2 във вр. с чл.26 от НК и това обстоятелство следва да се зачете като
понижаващо интензитета на евентуално понесените последици. Оспорва се претенцията
за разноски като недоказана – не се установява такива да са направени, а и делото не се явява фактическа и правна
сложност, поради което възнаграждението
за адвокатски хонорар следва да не
превишава минималния размер по Наредба №1.
В с.з. подаденият отговор се поддържа.
Съобразно доказателствата съдът прие за установено следното:
С постановление за образуване на досъдебно производство
от 14.03.2016г. на прокурор от РП-Ямбол е образувано досъдебно производство
№62/2016г. по описа на РУ Тунджа- Ямбол срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 309, ал.1 НК.
На 28.09.2016г. и 09.12.2016г. ищцата е разпитана в
качеството на свидетел по ДП № 62/16г. С постановление за изпращане на делото
по компететност от 28.03.2016г. на прокурор от РП Ямбол делото е изпратено по
компетентност на РП Бургас, където е заведено под №3388-293/2017г. по описа на V. РУ Бургас.
С постановление за привличане на обвиняем от 12.09.2017г.
срещу ищцата Ш. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.310, ал.1 вр. чл.
309, ал.1 НК, предвиждащо наказание лишаване от свобода за срок до 5 години. Със
същия акт е взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“. Постановлението
е било предявено на ищцата на 29.09.2017г. и на същия ден е извършен разпит в
качеството й на обвиняем в присъствието на защитник.
С Определение №1795 от 12.10.2017г., постановено по
ч.н.д.№5027/2017г. по описа на БРС е разрешено извършването на принудително
дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил на ищцата
във връзка с повдигнатото й обвинение.
Обвинителен акт срещу ищцата е внесен в съда на
12.03.2018г. след две години разследване.В хода на образуваното наказателно
производство по НОХД № 1092/2018г. по описа на РС Бургас са проведени петнадесет
съдебни заседания, като на десет от тях ищцата не се е явила. Шест от съдебните
заседания са се отложили поради неявяването на ищцата. В съдебно заседание от
21.03.2018г. ищцата не се е явила, като защитникът й е посочил като причина
лечение на ******** заболяване. Постановено е принудително довеждане, което не
е изпълнено.
За съдебното заседание от 10.09.2018г. ищцата отново не
се е явила, като защитникът й отново е заявил, че по данни на ***** й тя се
лекува от ******** заболяване. Даден е ход на делото и е изискана медицинска
документация от ЦПЗ Бургас. По делото е постъпил е отговор от лечебното
заведение, че не разполагат с такава.
За съдебно заседание от 18.10.2018г. ищцата не се явява и
е постановено принудително довеждане за следващо с.з. Мярката не е изпълнена
като по делото е постъпила докладна записка от ОЗ „Охрана“, в която посочват, че не могат да установят
лицето. Разговаряли са с *****та, която е посочила, че не е виждала дъщеря си
от два дни.
За съдебно заседание от 22.11.2018г. ищцата не се явява и
е постановено принудително довеждане за следващо с.з. Мярката не е изпълнена
като по делото е постъпила докладна записка от ОЗ „Охрана“, в която посочват, че не могат да установят
лицето.
За съдебно заседание от 17.12.2018г. ищцата не се явява и
е постановено принудително довеждане за следващо с.з. Мярката не е изпълнена
като по делото е постъпила докладна записка от ОЗ „Охрана“, в която посочват, че не могат да установят
лицето.
За съдебно заседание от 28.01.2019г. ищцата не се явява и
е постановено принудително довеждане за следващо с.з. Мярката не е изпълнена
като по делото е постъпила докладна записка от ОЗ „Охрана“, която посочват, че по данни на бащата на
ищцата, последната е постъпила на лечение в психиатрия.
С Присъда №126 от 11.07.2019г., постановена по НОХД
№1092/2018г. по описа на БРС ищцата Ш. е призната за невиновна в това, че на
14.04.2015 г. в качеството си на длъжностно лице – продавач в „Адор трейд“
ЕООД, в кръга на службата си е съставила неистински частен документ –
допълнително споразумение към договор за
електронни съобщителни услуги от 14.04.2015 г. като му придала вид, че
изхожда от Т. Д. П. от село Д.,
изписвайки собственоръчно трите имена на същия като абонат и полагайки подпис
за същия в гр. Бургас и го е употребила пред „Адор трейд“ ЕООД, за да докаже,
че съществуват отношения между Т. Д. П.
и БТК АД – престъпление по чл.310, ал.1 във вр. с чл.309, ал.1 от НК.
С решение№ 177 от 09.12.2019г. по ВНОХД № 920/2019г. по
описа на БОС присъдата на БРС е потвърдена.
По делото са събрани доказателства, че с Постановление за
привличане на обвиняем от 22.01.2019г. ищцата Ш. е привлечена в качеството на
обвиняем по ДП 744/2017г. по описа на РУ Поморие за престъпление по чл. 182,
ал.2 вр. чл. 26, ал.1 НК. С постановление за прекратяване на наказателното
производство от 10.04.2020г. цитираното ДП е прекратено на основание 243, ал.1,
т.1 вр. чл. 24, ал.6 вр. ал.5, т. 1 НПК вр. чл. 193а НК.
По делото е представено медицинско удостоверение № 384 от
13.07.2020г., издадено от Център за ******** здраве „проф. Д-р Иван Темков“
ЕООД Бургас, с което се удостоверява, че ищцата Ш. не се води на диспансерен
отчет в ЦПЗ Бургас. Лекувана е стационарно двукратно. Първата хоспитализация е
от 23.01.2019г. до 30.01.2019г. по повод заведена прокурорска преписка.
Поставената диагноза е „****** ***** *****. Декомпенсативен период“. Втората хоспитализация
е от 14.01.2020г. до 20.01.2020г. отново по повод заведена прокурорска
преписка. Поставената диагноза е „********** **********. Пристъпно погредиентно
протичане. Нов пристъп. **********-************* *******“.
Представени са и две постановления от 07.02.2019г. и 24.01.2020г.
на прокурор от РП Поморие, с които е направен отказ да се внесе предложение в
РС Поморие за постановяване на задължително лечение на ищцата по Закон за
здравето. Причината за отказите е приетото доброволно лечение от Ш..
Събрани са и гласни доказателства. От разпита на
св. М. Ш., ***** на ищцата, се установява, че
след
разпитите от 2016г. тя се върнала много разстроена. Затворила се в банята и
започнала да си говори сама, да плаче. От 2016г. тя започнала да не се храни,
спряла да живее пълноценно, не искала да излиза, изтрила си социалните мрежи,
не искала да почва друга работа, да подписва никакви документи. Била в ужасен
стрес След това през 2017г. трябвало да я заведат в V. РУ в Бургас, за да бъде привлечена
като обвиняем и да й бъдат взети образци. Ищцата излязла от сградата „жълта като лимон“, било
й много лошо. Мислите й били объркани. Когато се прибрали в гр.П. ищцата се
затворила отново в банята за часове. Започнала да крещи, да вика, да плаче,
повтаряла „Направиха ме престъпник, направиха ме престъпник“. Наложило се да
разбият вратата, тъй като установили, че е изчезнал малък нож, който се оказал
при нея в банята. Няколкократно след тази случка свидетелката я намирала на морето на доковете отпред.
Излизала на разходка като казвала, че така животът отплавал по лесно. През 2018г.
дошла полиция и принудително я отвели в съда, което довело до втори срив. Не се
прибрала в дома си два дена, било уведомено РУ- Поморие, които предприели
издирване. Намерили я след два дена вечерта на релсите на гарата в Б.
Няколко месеца след това постъпила в
Психодиспансера. Полицаи от РПУ - Поморие я взели от дома й за някакво дело и
тогава тя влязла в Психодиспансера. След като излязла от там била по- спокойна,
пиела си лекарствата, които й изписали. След месец намалили лекарствата
Според св. Ш. ищцата спряла всякакви
комуникации с приятели, разхождала се само с детето или сама. Не желаела да
комуникира с никой, защото градът им е малък и за образуваното производство се
знаело от целия град. Тя се чувствала унизена за това, че е привлечена за
такова дело. След като получили оправдателната присъда от съда думите й били „Аз
вече две години съм погребана“.
При така установена фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвижда,
че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
Предвид
постановената Присъда №126 от 11.07.2019г. по НОХД №1092/ 2018г. по описа на
БРС, с която ищцата Ш. е призната за невиновна в извършване на престъпление по чл.310,
ал.1 във вр. с чл.309, ал.1 от НК безспорно са налице основанията за ангажиране
отговорността на държавата.
По въпросите какви
неимуществени права, блага или правнозащитими интереси подлежат на обезщетяване
по чл. 2 ЗОДОВ, как и с какви доказателствени средства се доказват
неимуществените вреди от повдигане на незаконно обвинение с Решение № 388 от
2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV г.о е прието, че обезщетението в хипотезата на чл.
2 ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане. Неимуществените
вреди се изразяват в накърняването на неимуществени права, блага или
правнозащитими интереси. Това са нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име
в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови
психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице.
При търсене на обезщетение за неимуществени
вреди по чл. 2, ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства
за установяване наличието на подобно увреждане в рамките на обичайното за
подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно;
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното
му общуване.
Когато се твърди
причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай, или конкретно
увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно
доказване от ищеца. Допустими са всички доказателствени средства, а в случаите,
когато е необходимо да се ползват специални знания, се допуска съответната
съдебна експертиза.
Безспорно по делото е установено, че ищцата Ш. е постъпвала два пъти за лечение в ЦПЗ „Иван
Темков“ Бургас по повод заведени преписки от РП Поморие. Безспорно е установено,
че страда от „********** **********“,
което заболяване е установено след лечението й през 2020г. Безспорно е
установено, че РП Поморие е постановила отказ
да се внесе предложение в РС Поморие за постановяване на задължително
лечение на ищцата по Закон за здравето, поради приетото доброволно лечение от Ш.
По делото липсват доказателства, от които може да се
установи какво е било конкретното поведение на ищцата преди лечението, което да
е довело до завеждане на прокурорските преписки. Липсват доказателства, от
които да се установи какво е проведеното лечение и терапия, как й е повлияло то
в последствие. Липсват данни, от които може да установи как това заболяване
влияе върху работоспособността на ищцата и възможността й да отглежда детето си.
Действително в хода на съдебното производство по НОХД №1092/ 2018г. по описа на БРС на два пъти през 2018г. е
направено твърдение, че ищцата не може да се яви в съдебно заседание, тъй
като лекува ******** заболяване. В
настоящото съдебно производство обаче такива доказателства не бяха представени.
Липсва каквото и да е било медицинска документация във връзка здравословното
състояние на ищцата-приложеният на стр.46 от делото документ не би могъл да се
приеме за такъв, тъй като от него не може да се направи извод, че се отнася за
ищцата. Нещо повече-св.Ш., ***** на ищцата, не твърди дъщеря й да е постъпвала
на лечение преди образуваните прокурорски преписки.
Най-вече обаче по делото липсват доказателства (доколкото
съдът не разполага със специални знания), от които да се обоснове по
категоричен начин изводът, че е налице причинно-следствена връзка между
образуваното наказателно производство и описаното ******** заболяване. Още
повече, че то възниква на много по-късен етап след образуване на досъдебното
производство през 2016г.
Предвид изложеното съдът намира, че представеното
Медицинско удостоверение № 384/13.07.2020г. не може да послужи като доказателство
за установяване на твърдените в исковата молба увреждания, свързани с
постъпване в психиатрична клиника, лечение с медикаменти и психологическа помощ,
които са настъпили именно във връзка с предявеното й обвинение.
Липсват
доказателства за твърдяната в исковата молба промяна в поведението на ищцата
следствие на повдигнатото обвинение, а именно недружелюбното отнасяне към
близките, проявената злоба и агресия, налитане на бой.
Налице са
доказателства за твърденията, че следствие на образуваното наказателно
производство ищцата се чувствала зле психически, не излизала с приятели,
затворила се в себе си, не била в състояние да работи, изпадала в необичайни
състояния. В тази връзка съдът кредитира изцяло
показанията на св. Ш., които прецени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК като
намери, че не са налице данни по делото, които да разколебават тяхната
достоверност.
Съгласно задължителната и трайно установената практика
на ВС и ВКС (ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на
ОСГК, множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК – напр. решение №
480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., решение № 28/06.02.2018 г.
по гр. д. № 1639/2017 г., IV г. о., решение № 60/13.04.2018 г. по гр. д. №
2611/2017 г., ІV г. о. на ВКС и др.), при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат само неимуществените
вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се
определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда и тежестта
на уврежданията. Задължително се отчита общата продължителност и предмета на
наказателното производство, поведението на страните и на техните представители,
поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи,
личността на увредения, вкл. дали обвинението е в сферата на професионалната му
реализация, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди
трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост, който винаги се
основава на конкретни факти и на индивидуалната преценка за стойността, която
засегнатите блага са имали за притежателя си. Принципът на справедливост
включва в най-пълна степен обезщетяване на реално претърпените от увреденото
лице неимуществени вреди, а когато дадена вреда не е пряка последица от
конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, тя не подлежи
на репариране. Размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта
на живот и обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта,
за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
Отнесени към
настоящия казус тези критерии се свеждат до факта, че наказателното
производство е продължило близо три години и половина, което не надвишава
разумните срокове за този вид обвинение, като съдът отчете факта, че съдебното
производство е било забавено и поради поведението на ищцата, която не се е явявала в съдебно
заседание, включително и тогава, когато явяването й е било необходимо с цел
предоставяне на сравнителни образци от почерка си. Самото обвинение не било за
тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Спрямо нея е била взета
най-леката мярка за неотклонение „Подписка“ и противно на твърденията й по това
дело няма данни постановеното принудително довеждане да е било изпълнено. Спрямо
ищцата е било образувано и друго досъдебно производство малко след образуване
на процесното наказателно производство, по което през 2019г. е привлечена като
обвиняема.
Като изходи от
интензитета и продължителността на преживените от ищцата стрес, ограничения,
емоционални и психически сътресения, и като взе предвид икономическата
конюнктура съдът намира, че на ищцата следва да се определи обезщетение в
размер от 7 500 лв. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от
100 000лв. искът следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата следва да й бъдат присъдени направените разноски по делото
съразмерно на уважената част от исковете. Според чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска.
Ищцата е заплатила
държавна такса в размер на 10 лв. и възнаграждение на адвокат в размер на 1200
лв. На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да му заплати изцяло внесената
държавна такса и разноски за адвокат съразмерно на уважената част от исковете в
размер на 90 лв. или сумата от 100лв.
Мотивиран от горното
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с административен адрес: гр.
София, бул. "Витоша" № 2 да
заплати на А.С.Ш. с
ЕГН ********** *** сумата
от 7 500лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
причинени от незаконно повдигнато обвинение, по което с
присъда по НОХД №1092 /2018 г. на БРС е призната за невиновна, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 100 000лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с административен
адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 2 да заплати на А.С.Ш. с ЕГН **********
*** сумата от 100лв. съдебно-деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред АС – Бургас в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия: