Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр.Плевен, 17,07,2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на трети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №7593 по описа на съда за 2019 година, на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по ИМ от М.И.Д., ЕГН **********,*** ***, против ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***. В молбата се твърди, че за периода
14,12,2017 г. – 03,05,2018 г. ищецът работил на длъжност „охранител“ на обект –
***. Твърди се, че за периода 01,02,2018 г. – 03,05,2018 г. ищецът не е
получавал ТВ, поради което сезирал Инспекцията по труда, но бил насочен да си
потърси правата чрез съда. В заключение моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати сумата от 1530,00 лева неизплатено ТВ за
периода 01,02,2018 г. – 03,05,2018 г., както и сумата от 100,00 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода на
действие на трудовия договор. В с.з. ищецът моли съда да уважи претенциите.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен чрез залепване на
уведомление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК за подадената ИМ, не ангажира писмен
отговор. Същият не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно
призован.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
От
представеното копие на трудова книжка бл.№534529, стр.8 и стр.9 е видно, че
считано от 14,12,2017 г. ищецът е започнал работа в ответното дружество с
уговорено ТВ в размер на 510,00 лева като охрана.
От
представеното копие на Заповед №28/03,05,2018 г. се установява, че ТПО с ищеца
е прекратено, считано от 03,05,2018 г.
От
представеното в оригинал Писмо от 21,09,2018 г. от ответното дружество до
ищеца, се установява, че ищецът е помолен да изпрати банкова сметка, ***рудови
възнаграждения.
Съдът
не обсъжда представеното като доказателство Писмо от 11,11,2019 г. от ***, като
неотносими към правния спор /касаят трето лице/.
От
заключението на ВЛ В., което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно
изготвено, се установява, че неизплатеното ТВ на ищеца за периода 01,02,2018 г.
– 03,05,2018 г., е в размер на 1400,26 лева чиста сума за получаване, а
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 230,44 лева за
7 дни неизползван отпуск.
С
оглед на обсъдените доказателства, съдът намира от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ
Ищецът твърди, че ответникът не му
е изплатил изцяло полагащо му се трудово
възнаграждение за периода 01,02,2018 г. – 03,05,2018 г. в общ размер на 1530,00
лева. В тежест на ответника бе да установи, че е заплатил дължимото
възнаграждение, тъй като твърдението, че не е изплатено, е отрицателен факт,
тежестта за доказване на който се носи от отсрещната страна. Ответникът не е
ангажирал такива доказателства. От заключението на вещото лице се установява,
че неизплатеното ТВ на ищеца е в размер на 1400,26 лева чиста сума за
получаване и същото не е изплатено. Ето защо съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ е основателен и доказан
и следва да бъде уважен до размера от 1400,26
лева, като за разликата до претендираните 1530,00 лева искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Сумата се дължи ведно със законната лихва от
датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата. За пълнота
следва да бъде отбелязано, че по делото е налице и извънсъдебно признание на
иска, доколкото с Писмо от 21,09,2018 г. ответното дружество е поканило ищеца
да представи банкова сметка, ***рудови възнаграждения. Това
признание на неизгоден за страната факт няма как да не се кредитира от съда с
доверие.
По предявения иск с правно основание чл. 224 ал.1 от КТ
Съгласно
чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има
право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. За да
възникне правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е
необходимо трудовото правоотношение на работника/служителя да е прекратено, и
работникът да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за
календарната година на прекратяването или за предходни години. Съгласно чл.155,
ал.1 вр.ал.4 от КТ, всеки работник или служител има право на платен годишен
отпуск, като размерът на основния платен годишен отпуск не е по-малко от 20
работни дни. Съгласно чл.173 от КТ платеният отпуск се ползва от работника с
писмено разрешение от работодателя. От заключението на ВЛ се установява, че за
периода 14,12,2017 г. – 03,05,2018 г. няма данни ищецът да е ползвал платен
годишен отпуск, който за цитирания период е в размер на 7 дни. Доколкото от
заключението на ВЛ се установява, че обезщетението не е начислено и съответно
изплатено на ищеца, то съдът намира, че предявения иск
с правно основание чл.224, ал.1 от КТ е основателен, но следва да се уважи до
размера, претендиран от ищеца в ИМ, а именно – 100,00 лева. Сумата
се дължи ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното
изплащане на сумата.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху уважения размер на
претенциите в размер на 106,01 лева /56,01 лева за иска по чл.128, т.2 от КТ и
50,00 лева за иска по чл.224, ал.1 от КТ/ и сумата от 120,000 лева за възнаграждение
за ВЛ.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание
чл.128, т.2 от КТ ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Д., ЕГН **********,*** ***, СУМАТА от 1400,26 лева,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
периода 01,02,2018 г. - 03,05,2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 26,11,2019 г., до окончателното изплащане на сумата, като
за разликата до претендираните 1530,00 лева отхвърля предявеният иск като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание
чл.224, ал.1 от КТ ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Д.,
ЕГН **********,*** ***, СУМАТА от 100,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни за периода
14,12,2017 г. – 03,05,2018 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 26,11,2019
г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.6 от ГПК ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Плевен държавна такса върху уважения размер на претенциите в
размер на 106,01 лева /56,01 лева за иска по чл.128, т.2 от КТ и 50,00 лева за
иска по чл.224, ал.1 от КТ/ и сумата от 120,000 лева за възнаграждение за ВЛ.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: