РЕШЕНИЕ
№…………/30.01.2017 г.
Гр. С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VI-2 състав, в публично заседание на осемнадесети ноември през
две хиляди шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря
В.Х., като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 7287/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на А.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, предявена срещу „Д.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя - П.К.Д., за
прекратяване на ответното дружество, поради наличие на важни причини и
откриване на производство по ликвидация.
В исковата молба се твърди, че ответното дружество – „Д.“
ООД е учредено на 17.04.1996 г. от братът на ищцата – К.Д.Д., тогава едноличен
собственик на капитала. На 17.06.2011 г. между „Д.“ ЕООД и „Б. ДСК“ ЕАД бил
сключен договор за кредит в размер на 100 000 лв., обезпечен с
поръчителство от страна на К.Д., ипотека върху апартамент № 8, находящ се в гр.
С., ул. „*********, негова собственост, ипотека върху апартамент № 13, находящ
се в гр. С., бул. „*********, собственост на ищцата и сина й, първи по ред
особен залог върху оборотни средства със стойност 700 000 лв., собственост
на „Д.“ ЕООД, първи по ред особен залог върху лек автомобил на стойност
45 000 лв., гаранция от ОГФМПС-СО. На 14.07.2011 г. К.Д. прехвърлил
дружествените си дялове от „Д.“ ЕООД, от които 35 на ищцата, а останалите по
отделно на П.Д., И. И., М.Г. и Т.Г.. На 25.07.2011 г. К.Д. починал, като
оставил за единствен наследник сина си – П.Д., който наследил и ипотекирания в
полза на Б.та за обезпечение на отпуснатия на дружеството кредит - апартамент №
8, находящ се на ул. „********* в гр. С.. С решение на ОС на „Д.“ ООД, взето на
24.01.2012 г., впоследствие отменено с влязло в сила решение на Апелативен съд С.,
ищцата била назаконосъобразно изключена като съдружник в ответното дружество.
На 25.01.2012 г. ищцата е уволнена от длъжността „Експерт финансови и стопански
анализи“, която заема в „Д.“ ООД, което уволнение впоследствие е признато за
незаконно и отменено с решение от 12.06.2012 г. на СРС. Ищцата твърди, че
17.06.2012 г. „Д.“ ООД отказва да изпълни остатъчните си задължения по договора
за кредит с „Б. ДСК“ ЕАД, въпреки изискуемостта на задължението и наличието на
средства за погасяването му. На 02.07.2012 г. „М.Ц.В.“ ЕООД, чийто едноличен
собственик на капитала е В. Д., майка на управителя и съдружник в „Д.“ ООД
придобило вземането на Б.та към ответното дружество чрез договор за цесия,
ведно с всичките му обезпечения, след което пристъпило към съдебна защита на
правата си. С неприсъствено решение от 01.11.2012 г. ВнОС постановил в полза на
„М.Ц.В.“ ЕООД осъдително решение срещу „Д.“ ООД за сумите от 70 000 евро,
главница, 654,94 евро, договорна лихва, 190 евро, мораторна лихва, както и
10 526 лв., разноски за исковото производство. Ищцата посочва, че
кредиторът „М.Ц.В.“ ЕООД с последователни действия представляващи отказ от
права е намалил обезпеченията си по цедираното вземане, като на 09.05.2013 г.
извършило отказ от особените залози върху оборотни средства и МПС, а на
21.11.2013 г. извършило и отказ от ипотека върху апартамент № 8, находящ се на
ул. „********* На 05.11.2013г. срещу „Д.“ ООД е образувано изпълнително дело №
286/2013г. по описа на ЧСИ - П. М., рег. № 845, като изпълнението е насочено
върху ипотекираният апартамент № 13, находящ се в гр. С., бул. „*********,
собственост на ищцата и сина й, като към момента на подаване на исковата молба
единствен наддавач бил взискателят. Ищцата твърди, че „Д.“ ООД не изпълнява
задълженията си към „М.Ц.В.“ ЕООД въпреки наличието на средства за погасяването
им. Ищцата посочва, че с активните си действия, както и с незаинтересоваността
си към дружествените работи през периода от изключването й на 24.01.2012 г. до
отмяната на последното с решение от 27.10.2015 г., а и към настоящия момент
останалите съдружници в „Д.“ ООД целенасочено увреждат нейните интереси, както
като съдружник, така и като ипотекарен длъжник, в подкрепа на което се позовава
и на липсата на публикувани ГФО за 2013 г. и 2014 г. Ищцата твърди, че е налице
значителен период от време – от месец януари 2013 г. до подаване на исковата
молба, през който „Д.“ ООД не осъществявало каквато и да е търговска дейност,
за което свидетелствало липсата на публикувани годишни финансови отчети, както
и приети решения на ОС за 2013-2014г. При това положение изложените факти
обуславяли извод за наличие на важни причини, които налагат прекратяване на
ответното дружество на основание чл.155, т.1 ТЗ.
Ответникът, „Д.“ ООД, в срока за отговор на исковата
молба, не депозира такъв.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
При извършена справка по партидата на ответното
дружество - „Д.“ ООД водена в Търговския регистър при Агенция по вписванията се
установява, че към момента на своето първоначално учредяване през 1996 г.
дружеството е било с правно-организационна форма – ЕООД и едноличен собственик
на капитала – лицето К.Д.Д., като на 13.05.2008 г. търговецът е бил
пререгистриран чрез вписването му в търговския регистър. Впоследствие през 2011
г. едноличния собственик на капитала на „Д.“ ООД, а именно К.Д. е прехвърлил на
трети лица отделните дялове, които сформират общия капитал на търговеца, а
именно : на П.Д. - 35 дружествени дяла, на А.Д. – 35 дружествени дяла. И. И. –
10 дружествени дяла, М.Г. – 10 дружествени дяла и Т.Г. - 10 дружествения дяла. Регистърното
дело показва, че за периода от 2013 г. – 2015 г. вкл. отсъства обявяване на
ГФО-та на за дейността на търговеца - „Д.“ ООД.
На 13.07.2011 г. е подписан дружествен договор на
дружествено с ограничена отговорност „Д.“ ООД, в което като съдружници са
посочени : П.Д., А.Д., И. И., М.Г. и Т.Г., а предмет на дейност на дружеството е
вътрешно и външнотърговска дейност, внос, износ, реекспорт и бартерни операции,
транспортна дейност, лек и товарен таксиметров превоз, производство на стоки за
масово потребление, услуги за населението, търговско представителство и
търговско посредничество, както и всяка друга търговска дейност, която е
забранена от закона. Според чл. 8.1. от дружествения договор решенията на ОС са
валидни ако са били взети с 2/3 от гласовете на всички съдружници.
Видно от приложен по делото Договор за кредит от
17.06.2011 г. „Б. ДСК“ ЕАД е отпуснала в полза на „Д.“ ЕООД /впоследствие
преобразувало се в „Д.“ ООД/ кредит за оборотни средства в размер на сумата от
100 000 евро, които да послужи за рефинансиране на остатък по друг
предходно отпуснат кредит от същата Б. в полза на същото дружество.
Изпълнението на този договор за кредит е обезпечено чрез учредяване на особен
залог върху движими вещи, които са притежавани от кредитополучателя и
индивидуализирани в подписания на 17.06.2011 г. договор за особен залог върху
движими вещи. Отново с цел обезпечаване на отпуснатите под формата на кредит
средства в полза на Б.та са учредени в съответната нотариална форма /нотариален
акт/ две договорни ипотеки, както следва : на 24.06.2011 г. А.Д.Д. и А.Р.Т.
учредяват договорна ипотека в полза на „Б. ДСК“ ЕАД върху притежавания от тях недвижим имот –
апартамент № 13, находящ се в гр. С.,
р-н „СерД.а“, бул. „*********, на 4-ти етаж с площ от 72,12 кв.м.; и на 24.06.2011
г. К.Д.Д. учредява договорна ипотека в полза на „Б. ДСК“ ЕАД върху притежавания
от него недвижим имот – апартамент № 8,
находящ се в гр. С., р-н „С.“, ул. „*********, на 1-ви етаж и с площ от 82,50
кв.м.
Съгласно договор за цесия подписан на 02.07.2012 г. се установява, че кредитора „Б. ДСК“ ЕАД е
прехвърлила в полза на „М.Ц.В. 2000“ ЕООД вземането си към длъжника - „Д.“ ООД в
общ размер на 70 836,48 евро, което вземане е изрично индивидуализирано,
че има за свои правопораждащ факт договор за кредит от 17.06.2011 г. /надлежно
описан вече в настоящия съдебен акт/. В обсъждания договор за цесия изрично са
упоменати реалните обезпечения, които са дадени от длъжника и трети лица –
собственици на недвижими имоти за гарантиране изпълнението на паричното
задължение за връщане на отпуснати банков кредит.
Представени са съгласие за заличаване на вписването на
особен залог, което е дадено на 09.05.2013 г. от носителя на обезпеченото със
същия вземане в лицето на „М.Ц.В. 2000“ ЕООД чрез законния му представител – В.
Д., което е послужило като основание за заличаване на така вписания особен
залог на движими вещи, произтичащ въз основа сключен договор от 17.06.2011 г., което заличаване за
потвърждава от ангажирано Удостоверение за вписвания по името на длъжника в
ЦРОЗ, което е издадено на 24.02.2014 г., в което е отразено, че във водения
регистър относно дружество - „Д.“ ООД не се съдържат вписвания.
Според ангажираната молба-съгласие депозирана пред
Служба по вписванията функционираща при СРС, която изхожда от „М.Ц.В. 2000“
ЕООД чрез законния му представител – В. Д. се установява, че на 29.11.2013 г.
по волята на ипотекарния кредитор е вписано частично заличаване на учредена
договорна ипотека по отношение на недвижим имот – апартамент № 8, находящ се в гр. С., р-н „С.“, ул. „*********,
на 1-ви етаж и с площ от 82,50 кв.м., поради отказ на носителя на правата по така даденото обезпечение.
Според изпълнителен лист издаден на 07.11.2012 г. от
ОС- Варна, въз основа на подлежащо на изпълнение решение 01.11.2012 г. по
т.д. № 2092/2012 г. по описа на същия
съд се установява, че „Д.“ ООД е било осъдено да заплати в полза на „М.Ц.В.
2000“ ЕООД, както следва : сумата от 70 000 евро – главница, сумата от
645,94 евро – договорна лихва за периода до 02.07.2012 г., сумата от 190,54
евро – наказателна лихва за забава за периода до 02.07.2012 г., представляващи
непогасени парични задължения по сключен между ответника „Д.“ ООД и „Б. ДСК“
ЕАД договор за кредит от 07.06.2011 г., които са прехвърлени на дружеството - „М.Ц.В.
2000“ ЕООД по силата на договор за цесия от 02.07.2012 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 70 000 евро, считано от датата на подаване на ИМ
– 06.08.2012 г. до окончателното погасяване на задължението, а така също и
сумата от 10 526 лв. – представляваща направени по делото съдебни разноски.
Решението въз основа на което е издаден така цитирания изпълнителен лист също е
приобщено като доказателство по настоящото дело.
По настояване на ищцата по делото е изискано и
приобщено изпълнително дело № 20138450400286 по описа на ЧСИ-П.М. с рег. № 845,
което има за предмет образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист
изпълнително производство срещу „Д.“ ООД от страна на взискателя - „М.Ц.В.
2000“ ЕООД. Хронологията на действията, които са извършени в рамките на този
изпълнителен процес показва, че след като взискателя „М.Ц.В. 2000“ ЕООД не е
получил удовлетворяване на паричния си дълг в рамките на срока за доброволно
изпълнение даден на длъжника - „Д.“ ООД е пристъпил към реализиране на ипотечните
си права спрямо притежавания от ищцата – Д. и А.Т. недвижим имот - апартамент №
13, находящ се в гр. С., бул. „*********, които впоследствие е бил изнесен на
публична продан и е издадено постановление за възлагането му на купувач.
Други
доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По отношение на
иска с правна квалификация чл. 155, ал. 1 т. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 1 ТЗ
предвижда, че по решение на съда дружество с ограничена отговорност би могло да
бъде прекратено по иск на съдружниците, когато важни причини налагат това.
В задължителната си практика, постановена по чл.
290 ГПК, ВКС приема, че разпоредбата не предвижда изчерпателно
дефиниране на понятието "важни причини" и при всеки спор следва да се
изхожда от интересите на дружеството при преценка дали такива причини са
налице. Обстоятелства, които биха могли да бъдат подведени под хипотезиса на
правната норма, са влошени отношения между съдружниците, които водят до липса
на нормална търговска дейност и осъществяване на регистрирания предмет на
дейност, липса на рентабилност, тенденция към натрупване на дългове, липса на
възможност за нормално функциониране на органите на управление и т. н. Искът
следва да се яви единственият правен способ, чрез който да се охранят
интересите на дружеството, а оттам и на съдружниците чрез съхраняване на
придобитото от него имущество.
Причините е възможно да са от такова
естество, че да създават непреодолима пречка за осъществяване предмета на
дейност на дружеството или пък да е налице продължителен период от време през
които дружеството да не е осъществявало търговската дейност по повод на която е
било регистрирано. Именно при втория случай неосъществяването на търговската
дейност може да е по причина, че у съдружниците е отпаднала волята за
продължаване на търговската дейност, по повод на която съответното дружество е
бил учредено. Препятстването на търговската дейност може обаче да е подтикнато
и от поведението на мнозинството от съдружниците / или блокираща квота на група
съдижници/, което да е в ущърб на дружествените цели – нелоялно поведение,
подронване престижа на дружеството и на интересите на останалите съдружници.
Открояващите се външни белези на разстройство в дейността на дружеството могат
да се квалифицират и като трайна липса на рентабилност, тенденция към
натрупване на задължения, погасяването, на които би създало сериозни затруднения
за функционирането на дружеството и опасност за интересите на кредиторите.
Ищцата е сред легитимираните лица да
упражни правото на иск предоставено по смисъла на чл. 155, ал.1 , т. 1 ТЗ в
полза на лицата, които имат качеството на съдружници в дадено търговско
дружество, доколкото от приложените в кориците на делото писмени доказателства
безпротиворечиво се установява Д. да има качеството на съдружник в капитала на „Д.“
ООД притежавайки 35 дружествени дяла от същия. Макар спрямо нея през 2012 г. да
е била упражнена санкцията по изключването й като съдружник в „Д.“ ООД, то се установява, че своевременно Д.
е провела предоставената й по реда на чл. 74 ТЗ защита срещу този акт засягащ
потестативните й права за участие в дружеството, като решението на ОС на
съдружниците за изключването й, като съдружник в ответното дружество е отменено
от съда, като е прието, че същото е незаконосъобразно. Така към датата на
подаване на ИМ – А.Д. разполага с легитимацията да търси искова защита
посредством иска по чл. 155, ал. 1, т. 1 ТЗ за прекратяване на „Д.“ ООД, поради
наличието на важни причини, тъй като разполага с част от капитала на ответното
ООД, която надхвърля 1/5 от общия такъв. Относно развитите аргументи по
същество, въз основа на които – ищцата Д. основава иска си, настоящия съдебен
състав, намира, че е необходимо най-напред да посочи, че евентуалното
нарушаване на правата на ищцата, като ипотекарен длъжник – в качеството й на
собственик на недвижим имот, които е бил реализиран на публична продан с цел
погашение на необслужван от ответника - „Д.“ ООД в полза на Б., а след това
прехвърлен в полза на нов кредитор - цесионер не може да бъде разпознато, като
важна причина, която да обоснове наличие на предпоставки за прекратяване на
дружеството – ответник. Законодателят е дал редица други законови способи на
ипотекарния длъжник да се защити срещу предприето от кредитора действие по
реализиране на ипотеката, но определено иска по чл. 155, ал.1, т. 1 ТЗ не
попада сред средствата за една такава защита.
Другото позоваване на ищцата – Д.,
което тя извежда от качеството си на съдружник в ответното дружество, а именно
за липса на упражнявана активна търговска дейност от дружеството „Д.“ ООД в периода от 2013 г. до
момента на подаване на ИМ, а след това и до момента на даване ход на устните
състезания е от тази категория материални предпоставки, която ако съществува би
могла да предизвика извод за важна причина, която да налага прекратяване на
дружеството с постановяване на решение от съда.
Анализът на събраните по делото
доказателства мотивира съда да приеме, че ответника - „Д.“ ООД няма инД.ации да
упражнява търговска дейност, която да кореспондира на предмета му на дейност ,
които е вписан в ТР на АВ. Основен източник на информация в тази насока е
обстоятелството, че цитираното търговско дружество в периода от 2013 г. насетне
е преустановило обявяването на годишните си финансови отчети, които са
най-комплексния източник, които може да даде сведение за реалната дейност,
която дадено търговско дружество упражнява в търговския оборот, включително да
покаже актуалното му финансово състояние. Липсата на публикации на ГФО за един
такъв значителен период от време показва и това, че у съдружниците е отпаднала
волята за продължаване на търговската дейност, по повод на която съответното
дружество е бил учредено. Не следва да се пропуска и това, че проведеното изпълнително производство във
връзка с удовлетворяване на обезпечения от ищцата паричен дълг, които „Д.“ ООД
е имал към „М.Ц.В. 2000“ ЕООД, а преди
това към „Б. ДСК“ ЕАД и това, че длъжника не е погасил паричното си задължение
в дадения му от органа по изпълнението срок за доброволно изпълнение показва,
че дружеството не е разполагало с
необходимия за това паричен ресурс, което е една закономерна последица от
липсата на развивана търговска дейност. При разглеждането на претенцията за
прекратяване на ответното търговско дружество е необходимо да се съобрази и
това, че в хода на производството същото не е ангажирало никакви доказателства,
с които да проведе обратно доказване в посока, че развива търговска дейност и
генерира приходи. На самостоятелно основание, като важна причина, която
обосновава адекватност на приложение мярката на чл. 155, ал. 1, т. 1 ТЗ е и
това, че структурата на капитала на дружеството, която е разпределена в петима
съдружника показва, че ищцата – Д. от една страна и останалите съдружници от
друга такава формират такива пропорции на капитала, които при различие
становищата за решенията, които предстой да се вземат ще допринесе до
състояние, в което върховния орган на дружеството – ОС няма да е в състояние да
взема решения, защото изискуемото мнозинство по смисъла на чл. 8.1. от дружествения
договор няма как да бъде постигнато. Характерът на създалото се противопоставяне
между съдружниците неминуемо ще предизвика именно такива последици занапред при
функционирането му, което допълнително ще блокира дейността му, което не е в
интерес, нито на съдружниците, нито на кредиторите на „Д.“ ООД. Изложеното според СГС е такова
състояние на ответното дружество, което следва да бъде подведено като комплекс от важни причини за прекратяване на дружеството по смисъла на чл.
155, т. 1 ТЗ, което пък
означава, че предявения иск е основателен и следва да се уважи.
Ищцата не е отправяла претенция за
присъждане на разноски по делото и в тази насока СГС не дължи подобно
произнасяне с крайния си съдебен акт в настоящото производство, респективно
изхода на спора изключва правото на ответника да му бъдат присъдени такива,
независимо от изявлението в тази насока направено от процесуалния му
представител – В. Киров.
При тези мотиви СГС
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155,
ал. 1, т. 1 ТЗ по иск на А.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, предявен срещу „Д.“ ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „И.“, бул. „***********, търговското дружество – „Д.“ ООД, ЕИК ********.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за откриване
производство по ликвидация и назначаване на ликвидатор.
СЪДИЯ :