№ 760
гр. С., 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110154419 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК от Д. С. Д.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,с пълномощник адв.Р. И.,с адрес С,против С О,ЕИК
*****,с адрес гр.С,представлявана от кмета В Т, с искане да бъде постановено
решение,с което да бъде признато за установено,че ответникът не е
собственик на недвижим имот с идентификатор ***** с площ от 1175 кв.м.
В исковата молба се твърди,че ищецът Д. установил фактическа власт
върху имота в края на м.април 2005 г.,като имотът бил без ограда и с
изхвърлени в него битови отпадъци. Сочи се,че никой не е стопанисвал имота
до този момент. Ищецът Д. твърди,че първо изчистил имота,след това го
оградил,а впоследствие започнал да отглежда селскосотпански животни,както
и поставил навес. Ищецът счита,че предвид изминалия период от време е
придобил право на собственост върху имота към 2015 г.,а с оглед придобитото
право на собственост от ищеца ответната страна не е собственик на процесния
недвижим имот. Ищецът моли съда да уважи предявения иск.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника С
О със становище за неоснователност на иска – оспорва се твърдението ищецът
да е владял имота,считано от 2005 г.,твърди се,че ограда е поставена през 2022
г. и ограденият имот не представлява целият имот,а само малка част от
същия,твърди се,оградената част от ищеца навлиза в два съседни общински
имота,а именно – имоти с идентификатор 6***** и *****. Ответната страна
моли съда да постанови решение,с което да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
1
Представен е акт за общинска собственост на недвижим имот с
идентификатор *****,съставен на 05.05.2022 г.
Според удостоверение от 18.04.2023 г. на С О – район ***** се
установява,че за поземлен имот с идентификатор ***** има издаден акт за
общинска собственост № 3885,както и стар акт за общинска собственост №
272 като не са открити данни за отчуждаване на реални части от ПИ в полза на
общината.
Установява се,че кметът на район ***** през 2021 г. изпраща писма до
наследници на Неделко Бонев за представяне на доказателства,от които
произтича правото им на собственост като в писмата се сочи,че съседните
имоти са общинска собственост поради отчуждаване за обществени
мероприятия.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетеля Д се установява,че познава Д. Д. от повече от 30
години,свидетелят е казал,че имотът се намира между **** и *****,има една
барака вътре. Според свидетеля Д на свидетеля не е известно от кога имотът е
заграден,но има ограда от поне 17-18 години,защото свидетелят е разпитвал за
покупка на имота,от разговори в кафетата в ***** свидетелят разбрал,че
имотът е на Д. Д.. От показанията на свидетеля Д се установява,че Д. се
грижил за имота като там гледа животни,реже дървета,залесява. Свидетелят Д
е чувал,че паркингът на заведението на г-н Б е на общинска
земя,първоначално имотът на Д. бил по-семпло ограден,но впоследствие била
поставена стабилна ограда. Според показанията на свидетеля Б Д. Д. има
имот,намиращ се близо до имота на свидетеля,а имотът на Д. е между **** и
*****. Свидетелят Б е казал,че е закупил своя имот някъде през 2004-2005 г.,а
Д. се появил в своя имот малко по-късно като заявил,че търси наследниците на
имота,за да го закупи. Според показанията на свидетеля Б Д. започнал да
поддържа имота,в имота има навес,барака,до имота се достига по черен път.
Свидетелят Б е казал,че паркингът на заведението на г-н Б е разширен с част
от този имот,за което е постигната уговорка с Д. Д.. От показанията на
свидетелката Б се установява,че всеки ден минава покрай имота,но никога не е
виждала Д. Д. да извършва дейности в имота. Според показанията на
свидетелката Б имотът не е ограден в по-голямата част,от горната страна има
общински имот,който се ползва като паркинг,а останалата част от имота
вероятно ищецът претендира да го ползва. Според показанията на свидетеля
Стоянов имотът е част от група имоти,които са отчуждени за построяване на
поща и детска градина. Непосредствено до процесния имот има обществен
паркинг,който се отдава под наем,а преди около две години паркингът бил
разширен,докато другата част от имота до 2021 г. била цялата в трева и
бурени,а през 2021 г. имотът бил ограден с поставена зелена мрежа.
От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява,че при извършено на място геодезическо заснемане на място
съществуват две огради,които ограждат два дяла от имота – дял първи с площ
от 740 кв.м. по точки с номера 1,2,12,13,1 и дял втори с площ от 600 кв.м. по
точки с номера 3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,2,3. Дял първи е ограден с ограда с
метални платна,които в североизточната част са разрушени и оттам е
възможен достъп до имота,дял втори е ограден с ограда с метални платна като
между т.12,11,10,9 има мрежа с бетонни колове и текстилна зелена част,а
2
между т.10 и 9 има врата за достъп до имота,оградата по т.9,8,7,6,5 е мрежа на
метални колове и текстилна зелена част,а между т.5 и 4 има тухлена
ограда,която представлява граница като от скицата е видно,че оградата в
частта по т.11 попада в съседен имот с идентификатор 6*****,а при т.10
попада в имот с идентификатор *****.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Когато е предявен отрицателен установителен иск за отричане правото
на собственост на ответната страна,необходимо е ответната страна да проведе
доказване,че правото на собственост върху имота й принадлежи. Според
приетото Тълкувателно решение по тълк.дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
възприето,че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск е налице,когато ищецът заявява свое право върху вещта,съществува
конкуренция на права между двете насрещни страни в процеса,за защита на
фактическо положение спрямо лице,което неоснователно претендира,че е
собственик,както и ако ищецът има право да придобие имота по реституция
или на оригинерно основание. В конкретния случай с оглед твърденията на
страната ищец Д.,че е придобил право на собственост на оригинерно
придобивно основание давностно владение,съдът приема,че за ищеца
съществува интерес да предяви отрицателен установителен иск,в която
хипотеза да бъде отречено,че правото на собственост на ответната страна
върху процесния имот й принадлежи. В този смисъл съгласно решение №
329/24.11.2011 г.,постановено по гражд.дело № 1439/2010 г. по описа на ВКС в
хипотезата на предявен отрицетелен установителен иск сила на пресъдено
нещо обхваща само правото на собственост на ответника – ако отрицателният
установителен иск бъде счетен за основателен,то отречено е правото на
собственост върху процесния имот да принадлежи на ответната страна.
Предвид това,че за имота е съставен акт за общинска собственост,както и
като съобрази,че ищецът Д. твърди да е придобил правото си на собственост
на основание придобивна давност,съдът намира,че съществува правен интерес
за ищеца от предявения установителен иск.За да счете,че за ищеца Д.
съществува правен интерес от предявяване на исковата претенция по
отрицателния установителен иск,съдът взе предвид,че ищецът се позовава на
придобито право на собственост върху имота на основание давностно
владение,в която насока разпитаните в хода на производството свидетели Д и
Б установяват,че Д. Д. е осъществявал фактическа власт върху имота за
период от около 17-18 години като свидетелите сочат,че единствено Д. е
полагал грижи за имота – имотът е ограден,в имота има поставени навес и
барака,както и са отглеждани животни,свидетелите еднозначно сочат,че Д. е
рязал дървета в имота. С оглед обстоятелството,че свидетелите Д и Б сочат
еднозначно,че в имота не са виждали други лица,както и при съобразяване,че
дори периодичните посещения в имота,ако не са прекъсвани от трети лица,се
налага изводът,че е реализирано постоянно и необезпокоявано владение върху
имота. Съобразявайки заявеното от ищеца Д. право на собственост върху
имота,съдът намира,че отрицателният установителен иск може да бъде
отхвърлен при доказване притежавано от ответната община право на
собственост,което изключва възможността правото на собственост да
принадлежи на ищеца. Софийският районен съд счита,че отрицателният
3
установителен иск подлежи на уважаване,защото ответната община не доказва
притежавано право на собственост върху имот с идентификатор *****.
Действително по делото е представен акт за общинска собственост,съставен
на 05.05.2022 г.,в който не се съдържа посочване на по-рано съставен акт за
общинска собственост,а и по-рано съставен акт за общинска собственост не е
представен по делото. За да счете,че ответната община не е доказала
притежавано право на собственост върху процесния недвижим имот,съдът
отчете,че от акта за общинска собственост се установява,че същият съдържа
посочване на разпоредби от Закона за общинската собственост,но не е
посочено придобивно основание,на което ответната община да се явява
собственик на имота. В тази насока според съдебната практика на Върховния
касационен съд,обективирана в определение № 16/09.01.2018 г. по гражд.дело
№ 2443/2017 г. по описа на ВКС се установява,че актът за общинска
собственост е доказателство за правото на собственост само когато
удостоверява осъществяване на конкретно придобивно основание,а
посочването в акта на обща законова разпоредба не може да обуслови извод за
установеност на правото на собственост на общината. За да бъде възприето,че
имотът е общинска собственост,необходимо е да е доказано съответното
придобивно основание,докато съставянето на акт за общинска собственост не
е достатъчно. В конкретния случай ответната страна е посочила,че имотът е
общинска собственост на основание чл.2,ал.1,т.1 от Закона за общинската
собственост,т.е. имот,който е общински на основание закон,както и на
основание чл.3,ал.3 от Закона за общинската собственост,която разпоредба
регламентира,че имотите,които не са публична общинска собственост са
частна общинска собственост. Софийският районен съд намира,че ответникът
не е провел доказване на какво законово основание имотът се явява общинска
собственост. За да счете,че отрицателният установителен иск е доказан по
основание,съдът отчете,че от представените по делото писмени доказателства
се установява,че процесният недвижим имот е записан като собствен на
Неделко Бонев,а и в подкрепа,че имотът се явява записан на името на това
лице са представените към писмения отговор доказателства,че са изпратени
писма до наследниците на Неделко Бонев с искане да представят
доказателства,установяващи правото им на собственост. Наличието на
представени доказателства,че имотът е записан на името на физическо
лице,липсата на доказателства,че имотът е бил отчужден,в която насока
изготвените писма до наследниците сочат,че са били отчуждени съседни на
процесния имот недвижими имоти,не позволяват на съда да приеме,че
ответната община е доказала правото си на собственост върху процесния
недвижим имот. Развитите съображения мотивираха съда да уважи
отрицателния установителен иск.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът Д. претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 1286,88 лева като при съобразяване цената на
иска и наличието на проведени две съдебни заседания по делото,а предвид
фактическата и правна сложност на казуса не е налице основание да бъде
възприето,че заплатеното адвокатско възнаграждение от 1000 лева е
прекомерно,в която насока минималното адвокатско възнаграждение по иск за
защита право на собственост по Наредба № 1/09.07.2004 г. възлиза на 1500
лева. Действително с оглед решението на СЕС по дело № С-432/2022 г. съдът
4
не би могъл да бъде обвързан от минимален размер на адвокатско
възнаграждение,но в конкретния случай при съобразяване на
обстоятелствата,които са от значение за преценка справедливия размер на
дължимо адвокатско възнаграждение съдът приема,че претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от ГПК по
иск,предявен от Д. С. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С,че С О,с адрес гр.С №
33,представлявана от кмета В Т,не е собственик на недвижим имот с
идентификатор *****,находящ се в *****,при граници на имота имоти с
идентификатори *****,6*****,*****,*****,*****,*****.
ОСЪЖДА С О,с адрес гр.С № 33,представлявана от кмета В Т да
заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Д. С. Д.,ЕГН
**********,с адрес гр.С сумата от 1286,88 лева ( хиляда двеста осемдесет и
шест лева осемдесет и осем стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5