Решение по дело №12801/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3682
Дата: 21 май 2019 г. (в сила от 21 май 2019 г.)
Съдия: Радмила Ивайлова Миразчийска
Дело: 20181100512801
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№................

гр. София, 21.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари  през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

                                                         

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР Л. САНТИРОВ

                                                                  

РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА

 

при участието на секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно гражданско дело № 12801 по описа на съда за 2018 г. и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         С Решение № 32658 от 17.05.2018 г., постановено по гр.д. № 63905/2015 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав, е отхвърлен предявеният от З. „Б.В.И.Г.” АД срещу Г.Ф.иск за заплащане на основание чл. 273, ал. 4 от КЗ (отм.) на сумата от 2000 лв. – изплатено от ищеца застрахователно обезщетение на Д.Д.Х., отговорността за което е на ответника.

Срещу решението е подадена въззивна жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ищеца З. „Б.В.И.Г.” АД. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че е безспорно установено по делото и безспорно между страните, че застраховката Гражданска отговорност е прекратена преди настъпване на процесното ПТП е заплатил обезщетение в размер на 2000 лв. на Д.Д.Х., за което се аргументира, че е задължен Гаранционния фонд. Релевират се доводи, че СРС неправилно е отхвърлил предявения иск, като е приел, че не е имало спор между ищеца и Гаранционния фонд. Сочи се, че законът не е предвидил развитие на процедура пред Гарационния фонд като процесуална предпоставка за предявяване на иска. Обръща се внимание, че законът не въвежда като предпоставка за уважаване на иска обезщетението да е изплатено доброволно от застрахователя.

В законоустановения срок ответникът по жалбата Г.Ф.е депозирал отговор, с който оспорва въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

 Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 273, ал. 4 от КЗ (отм.). В исковата молба ищцовото дружество твърди, че с влязло в сила решение от 30.05.2013 г. по гр.д.№ 9146/2012 г. на РС-Бургас е осъден да заплати на основание чл. 226 КЗ (отм.) сумата от 2000 лв. на Д.Д.Х. – обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди при ПТП, причинено от водач на МПС, застраховано при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност”, която обаче не е била валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие. Посочва се, че сумата е изцяло изплатена от ищцовото дружество на постардалия по сметка на ЧСИ въз основа на образувано изпълнително дело.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Гаранционния фонд, която я оспорва изцяло. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че искът е недопустим, тъй като не е сезиран фонда и със същия довод обосновава и неговата неоснователност, тъй като поради липсата на сезиране не е налице и спор.

Не се спори между страните и от доказателствта по делото се установява, че за увреждащото МПС товарен автомобил /влекач/ „ДАФ”, с рег. № *******е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ищцовото дружество З. „Б.В.И.Г.” АД с период на действие 19.09.2009 г. – 18.09.2010 г., която е прекратена на 19.09.2009 г., видно от застрахователната полица и справката от базата данни на Информационния център към Г. фонд, приети като писмени доказателства по делото. Ответникът изрично признава факта, че към датата на процесното ПТП застраховката е била прекратена, видно от изявлението на процесуалния му представител в проведенето пред СРС открито съдебно заседание на 29.09.2017 г.

От приложения по делото изпълнителен лист от 29.10.2013 г., издаден от Районен съд – гр. Бургас се установява, че е издаден изпълнителен лист в полза на Д.Д.Х. за сумата от 2000 лв., която е осъден да му заплати З. „Б.В.И.Г.” АД, представляваща неимуществени вреди, причинени при ПТП, станало на 09.04.2010 г. с участието на товарен автомобил /влекач/ „ДАФ”, с рег. № *******с прикачено триосно полуремарке.

По делото са приети като писмени доказателства показана за доброволно изпълнение от ЧСИ И.Б.и справка за движение по сметки, от които се установява, че ищцовото дружество е зплатило е заплатило по образуваното въз основа на гореописания изпълнителен лист изпълнително дело с взискател Д.Д.Х. сумата от 4150,26 лв., от които сумата от 2000 лв. е присъденото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

За да бъде уважен така предявеният иск по по чл. 273, ал. 4 КЗ, ищецът следва да докаже: съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице, заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, както и че виновния за ПТП-то към деня на събитието е нямал сключена застраховка „Гражданска отгоиворност” ("ГО") на автомобилистите.

Съгласно чл. 273, ал. 4 КЗ в случай на спор между Гаранционния фонд и застраховател, сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице, обезщетението се заплаща от застрахователя. Ако бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд той възстановява на застрахователя сумата, платена на увреденото лице заедно със законната лихва.

Изрично се признава от ответника по делото, че пътно-транспортното произшествие е настъпило след прекратяване на застрахователния договор по застраховка „Гражданска отгоиворност” на автомобилистите. Следователно към момента на осъществяване на застрахователното събитие деликвентът не е имал сключена валидна застаховка, покриваща риска "ГО". Заплатеното от дружеството обезщетение по прекратения застрахователен договор обаче, не е платено без основание и съответно не подлежи на връщане по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като според чл. 273, ал. 4 КЗ (отм.) при възникнал спор между застрахователя и Гаранционния фонд за това кой трябва да заплати обезщетението, в интерес на третото увредено лице това обезщетение се изплаща от застрахователя. Нормата на чл. 273, ал. 4, изр. 2 КЗ (отм.) предвижда, че когато при тази хипотеза застрахователят заплати обезщетение, без да е имал основание за това, той може да претендира заплащането му от Гаранционния фонд, който по принцип е следвало да заплати обезщетение на лицето, чието имущество е увредено, когато липсва валидна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" - чл. 288, ал. 1, т. 2, б "а" КЗ (отм.). Неоснователно е възражението на ответника, че липсва спор между зстрахователя и Гаранционния фонд. За да бъде уважен иска по чл. 273, ал. 4 от КЗ (отм.) не следва да е налице предварително развило се преди депозиране на исковата молба производствп пред Гаранционния фонд и отказ от негова страна да заплати обезщетението. В закона няма предвидена такава предпоставка. Доколкото по настоящото дело е видно, че е налице спор и Гаранционния фонд не признава той да е задължен да заплати обезщетение на пострадалото от ПТП лице съдът намира, че това възражение е неоснователно. Следователно в случая предявеният иск е основателен за заплатената от застрахователя сума от 2000 лева.

По делото бе безспорно установено, че сумата е заплатена по изпълнително дело. Законът не превижда предпоставка за уважаване на иска по чл. 273, ал. 4 от КЗ (отм.) сумата да е заплатена от застрахователя доброволно, а единствено да се установи юридическият факт на плащане, който е безспорен между страните и се установява от приетата и неоспорена по делото справка за движение по банкова сметка. *** на неимуществените вреди, претърпени от процесното ПТП.

Поради изложеното Софийски градски съд приема, че предявеният иск е основателен, поради което следва да разгледа своевремемнно направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност. Настоящият иск е предявен на основание-чл. 273, ал. 4 от КЗ. Касае се за регресен иск, а основанието на регресните искове не е застрахователното правотношение по чл. 197 КЗ (отм.), както аргументира ответникът абсолютн, а фактът на изплащане на сумите на правоимащите лица по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес. За регресните искове важи общата петгодишна погасителна давност съгласно чл. 110, ал. 1 ЗЗД, която започва да тече от момента на изплащането на застрахователното обезщетение на правоимащите лица. Предявяването на иска спира давността. Искът е бил предявен на 22.10.2015 г., а плащането на застрахователното обезщетение е извършено на 28.01.2014 г., видно от представената по делото справка за движение по сметки, поради което е неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност.

Поради изложените съображения, Софийски градски съд счита, че въззивната жалба е основателна, първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което Гаранционния фонд да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.10.2015 г. до окончателното плащане.

По разноските

При този изход на правния спор, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за първоинстанционното производсвто в размер на 416 лв. и за въззивното производство в размер на 484 лв., от които 40 лв. заплатена държавна такса и 444 лв. адвокатско възнаграждение. Относно възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира, че същото в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението се явява неоснователно.

С оглед на цената на иска въззивното решение подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 32658 от 17.05.2018 г., постановено по гр.д. № 63905/2015 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл. 273, ал. 4 от КЗ (отм.) Г. ф., ЕИК *******да заплати на  З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******сумата от 2000 (две хиляди) лв. – изплатено от ищеца застрахователно обезщетение на Д.Д.Х. за неимуществени вреди, настъпили при ПТП, реализирано на 09.04.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.10.2015 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г. ф., ЕИК *******да заплати на  З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******сумата от 416 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г. ф., ЕИК *******да заплати на  З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******сумата от 484 лв., представляваща разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                    

 

   2.