СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори февруари през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно
гражданско дело № 12801 по описа на съда
за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение
№ 32658 от 17.05.2018 г., постановено по гр.д. № 63905/2015 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав, е
отхвърлен предявеният от З. „Б.В.И.Г.” АД срещу Г.Ф.иск за заплащане на
основание чл. 273, ал. 4 от КЗ (отм.) на сумата от 2000 лв. – изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение на Д.Д.Х., отговорността за което е на
ответника.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ищеца З. „Б.В.И.Г.” АД.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че е безспорно установено по делото и безспорно между страните, че
застраховката Гражданска отговорност е прекратена преди настъпване на
процесното ПТП е заплатил обезщетение в размер на 2000 лв. на Д.Д.Х., за което
се аргументира, че е задължен Гаранционния фонд. Релевират се доводи, че СРС
неправилно е отхвърлил предявения иск, като е приел, че не е имало спор между
ищеца и Гаранционния фонд. Сочи се, че законът не е предвидил развитие на
процедура пред Гарационния фонд като процесуална предпоставка за предявяване на
иска. Обръща се внимание, че законът не въвежда като предпоставка за уважаване
на иска обезщетението да е изплатено доброволно от застрахователя.
В
законоустановения срок ответникът по
жалбата Г.Ф.е
депозирал отговор, с който оспорва въззивната жалба.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Предявен е за
разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 273, ал. 4 от КЗ (отм.). В
исковата молба ищцовото дружество твърди, че с влязло в сила решение от
30.05.2013 г. по гр.д.№ 9146/2012 г. на РС-Бургас е осъден да заплати на основание
чл. 226 КЗ (отм.) сумата от 2000 лв. на Д.Д.Х. – обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди при ПТП, причинено от водач на МПС, застраховано при
ищеца по застраховка „Гражданска отговорност”, която обаче не е била валидна към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Посочва се, че сумата е
изцяло изплатена от ищцовото дружество на постардалия по сметка на ЧСИ въз
основа на образувано изпълнително дело.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от Гаранционния фонд, която я оспорва изцяло.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че искът е недопустим,
тъй като не е сезиран фонда и със същия довод обосновава и неговата
неоснователност, тъй като поради липсата на сезиране не е налице и спор.
Не се спори между страните и от
доказателствта по делото се установява, че за увреждащото МПС товарен автомобил /влекач/ „ДАФ”, с
рег. № *******е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ищцовото дружество З. „Б.В.И.Г.” АД с период на действие 19.09.2009 г. – 18.09.2010 г., която
е прекратена на 19.09.2009 г., видно от застрахователната полица и справката от
базата данни на Информационния център към Г. фонд, приети като писмени
доказателства по делото. Ответникът изрично признава факта, че към датата на
процесното ПТП застраховката е била прекратена, видно от изявлението на
процесуалния му представител в проведенето пред СРС открито съдебно заседание
на 29.09.2017 г.
От приложения по делото изпълнителен лист
от 29.10.2013 г., издаден от Районен съд – гр. Бургас се установява, че е
издаден изпълнителен лист в полза на Д.Д.Х. за сумата от 2000 лв., която е осъден да му
заплати З. „Б.В.И.Г.” АД, представляваща неимуществени вреди, причинени при
ПТП, станало на 09.04.2010 г. с участието на товарен автомобил /влекач/ „ДАФ”,
с рег. № *******с прикачено триосно полуремарке.
По делото са приети като писмени доказателства показана
за доброволно изпълнение от ЧСИ И.Б.и справка за движение по сметки, от които
се установява, че ищцовото дружество е зплатило е заплатило по образуваното въз
основа на гореописания изпълнителен лист изпълнително дело с взискател Д.Д.Х.
сумата от 4150,26 лв., от които сумата от 2000 лв. е присъденото
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима.
За да бъде уважен така предявеният иск по по чл. 273, ал.
4 КЗ, ищецът следва да докаже: съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между него и увреденото лице, заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, както и че виновния за ПТП-то към деня на
събитието е нямал сключена застраховка „Гражданска отгоиворност” ("ГО")
на автомобилистите.
Съгласно чл. 273, ал. 4 КЗ в случай на спор между Гаранционния
фонд и застраховател, сключил задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети
увреденото лице, обезщетението се заплаща от застрахователя. Ако бъде установено,
че отговорността е на Гаранционния фонд той възстановява на застрахователя
сумата, платена на увреденото лице заедно със законната лихва.
Изрично се признава от ответника по делото, че
пътно-транспортното произшествие е настъпило след прекратяване на
застрахователния договор по застраховка „Гражданска отгоиворност” на
автомобилистите. Следователно към момента на осъществяване на застрахователното
събитие деликвентът не е имал сключена валидна застаховка, покриваща риска
"ГО". Заплатеното от дружеството обезщетение по прекратения
застрахователен договор обаче, не е платено без основание и съответно не
подлежи на връщане по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като според чл. 273, ал.
4 КЗ (отм.) при възникнал спор между застрахователя и Гаранционния фонд за това
кой трябва да заплати обезщетението, в интерес на третото увредено лице това
обезщетение се изплаща от застрахователя. Нормата на чл. 273, ал. 4, изр. 2 КЗ (отм.)
предвижда, че когато при тази хипотеза застрахователят заплати обезщетение, без
да е имал основание за това, той може да претендира заплащането му от Гаранционния
фонд, който по принцип е следвало да заплати обезщетение на лицето, чието
имущество е увредено, когато липсва валидна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" - чл. 288, ал. 1, т. 2, б "а" КЗ
(отм.). Неоснователно е възражението на ответника, че липсва спор между
зстрахователя и Гаранционния фонд. За да бъде уважен иска по чл. 273, ал. 4 от КЗ (отм.) не следва да е налице предварително развило се преди депозиране на
исковата молба производствп пред Гаранционния фонд и отказ от негова страна да
заплати обезщетението. В закона няма предвидена такава предпоставка. Доколкото
по настоящото дело е видно, че е налице спор и Гаранционния фонд не признава
той да е задължен да заплати обезщетение на пострадалото от ПТП лице съдът
намира, че това възражение е неоснователно. Следователно в случая предявеният
иск е основателен за заплатената от застрахователя сума от 2000 лева.
По делото бе
безспорно установено, че сумата е заплатена по изпълнително дело. Законът не
превижда предпоставка за уважаване на иска по чл. 273, ал. 4 от КЗ (отм.)
сумата да е заплатена от застрахователя доброволно, а единствено да се установи
юридическият факт на плащане, който е безспорен между страните и се установява
от приетата и неоспорена по делото справка за движение по банкова сметка. ***
на неимуществените вреди, претърпени от процесното ПТП.
Поради изложеното
Софийски градски съд приема, че предявеният иск е основателен, поради което
следва да разгледа своевремемнно направеното с отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност. Настоящият иск е предявен на основание-чл. 273, ал. 4 от КЗ.
Касае се за регресен иск, а
основанието на регресните искове не е застрахователното правотношение по чл.
197 КЗ (отм.), както аргументира ответникът абсолютн, а фактът на изплащане на
сумите на правоимащите лица по силата на застраховката и даденото от закона
право на регрес. За регресните искове важи общата петгодишна погасителна
давност съгласно чл. 110, ал. 1 ЗЗД, която започва да тече от момента на
изплащането на застрахователното обезщетение на правоимащите лица.
Предявяването на иска спира давността. Искът е бил предявен на 22.10.2015 г., а
плащането на застрахователното обезщетение е извършено на 28.01.2014 г., видно
от представената по делото справка за движение по сметки, поради което е
неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност.
Поради
изложените съображения, Софийски градски съд счита, че въззивната жалба е
основателна, първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло
и вместо него да бъде постановено друго, с което Гаранционния фонд да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 2000 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.10.2015 г. до
окончателното плащане.
По
разноските
При този изход на правния спор, ответникът
следва да заплати на ищеца направените разноски за първоинстанционното
производсвто в размер на 416 лв. и за въззивното производство в размер на 484
лв., от които 40 лв. заплатена държавна такса и 444 лв. адвокатско
възнаграждение. Относно възражението на въззиваемата страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение съдът намира, че същото в минимален размер съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което възражението се явява неоснователно.
С оглед на цената на иска въззивното
решение подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр.
с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 32658
от 17.05.2018 г., постановено по гр.д. № 63905/2015 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав,
като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 273, ал. 4 от КЗ (отм.) Г. ф.,
ЕИК *******да заплати на З. „Б.В.И.Г.”
АД, ЕИК *******сумата от 2000 (две хиляди) лв. – изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение на Д.Д.Х. за неимуществени вреди, настъпили при
ПТП, реализирано на 09.04.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 22.10.2015 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г. ф., ЕИК *******да
заплати на З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******сумата
от 416 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г. ф., ЕИК *******да
заплати на З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******сумата
от 484 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.