МОТИВИ към присъда №69/08.12.2014г. по нохд №662/2014г. на Плевенски окръжен съд.
Срещу подсъдимия В.Е.Г., български гражданин, завършил трети клас,
неженен, не работи, осъждан, ЕГН: ********** е повдигнато обвинение, за това, че:
1. В периода от 01.09.2013г. до 20.09.2013г. в гр. Плевен, на ***************
при условията на опасен рецидив и на продължавано престъпление отнел чужди
движими вещи както следва:
- на 01.09.2013г. отнел
1 бр. автоматична пералня „Перла” на стойност 80.00 лева;
- на 08.09.2013г. отнел
4 бр. нови джанти за лек автомобил на обща стойност 120 лева;
на 20.09.2013г. отнел
60 кг. отпадъчно желязо на стойност 24.00 лева, или всичко вещи на
обща стойност 224.00 лева, от владението на собственика И.М.В. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, съставляващо престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл.
29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК.
2. На 03.10.2013г. в гр. Плевен, при
условията на опасен рецидив отнел чужда движима вещ - ръчна транспортна количка
на стойност 150.00 лева от владението на собственика И.М.В. ***, с намерение
противозаконно да я присвои, като за запазване на владението върху откраднатата
вещ употребил сила – удари с дърво по цялото тяло на В. и заплашване,
изразяващо се в закани за пребиване, убиване и запалване на В., съставляващо престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198,
ал. 3 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК и
3. На 03.10.2013г. в гр. Плевен, при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи –
1бр. мъжка чанта на стойност 10.00 лева и сумата от 350.00 лева или
всичко вещи на обща стойност 360 лева, от владението на собственика И.М.В. ***,
с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила – удари с дърво по цялото тяло на В., съставляващо престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4
вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал.
1, б. „а” и б. „б” от НК.
Подсъдимият заявява, че разбира обвинението, признава частично вината си. Не оспорва част от фактическите обстоятелства в обвинителния
акт, касаещи
обвинението за извършената кражба, но изцяло отрича да е извършил грабеж. Изгражда
защитна теза, че не той, а пострадалият И.В. го е нападнал и го е ударил с
дърво по главата, заявява, че не е взимал никакви пари от него и че в момента е
карал собствена количка, а не тази на В..
В съдебно заседание
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Плевен заявява, че поддържа така
повдигнатото обвинение, че са налице признаците на трите престъпни състава и
моли подсъдимият да бъде признат за виновен, като предлага да му се наложи
наказание лишаване от свобода от средата към максимума на предвидения в закона
размер, за всяко от престъпленията, като се определи и общо най-тежко такова,
което да се изтърпи реално при първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимия –адв.П.В.
от ПлАК прави възражения по фактическите обстоятелства, изложени в
обвинителния акт, като
твърди, че същите не се подкрепят от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. Заявява, че не се установява подсъдимият да е отнел всички вещи
по първото от обвиненията, а по второто и третото, че въобще няма доказателства
Г. да е извършил грабежа. Поради това моли съда да признае
подсъдимия за виновен само по първото от обвиненията, за които е налице и
ноговото самопризнание, а по второто и третото да бъде признат за невиновен. По
отношение на наказанието моли същото да бъде определено при условията на чл.55
ал.1 т.1 от НК, поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства под законовия минимум от две години.
Плевенският окръжен съд като взе предвид
повдигнатото срещу
подсъдимия обвинение,
доводите на страните и доказателствата, събрани в
съдебното следствие, установи следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В.Е.Г. е осъждан на лишаване от
свобода, както следва:
С присъда по НОХД №
4/2009г. на Окръжен съд – Плевен, в сила от 25.03.2010г., на обв. Г.
е наложено наказание от 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода” при
първоначален строг режим, за престъпление по чл. 199, ал.
1, т.т. 1, 3 и 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл.
29, ал. 1, б. „а” и б. „б” вр.
чл. 20, ал. 2 вр. чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК.
С определение по НОХД №
1910/2012г. на Районен съд – Плевен, в сила от 02.11.2012г., е одобрено
споразумение, с което на обв. Г. е наложено наказание
3 месеца „лишаване от свобода” при първоначален строг режим, за престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1,
т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал.
2 вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а” и б. „б” вр. чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК.
Свидетелят И.М.В. ***,
представляващ двор с къща, чийто първи етаж обитавал. В имота си събирал
различни вещи като отпадъчно желязо, стари електроуреди, кабели и други подобни. Това обстоятелство било
известно на обвиняемия, тъй като негов брат живеел в имота на В..
На 01.09.2013г. подс. Г.
прескочил оградата на имота на св. В. и намерил в двора автоматична пералня марка „Перла”. Прехвърлил я обратно през оградата на улицата, прескочил отново и
след като вързал пералнята с кабел, я повлякъл в посока стадион „**********.
На 08.09.2013г. подсъдимият
прескочил портата на същия имот, влязъл в двора и взел оттам 4 бр. нови джанти за лек автомобил. Прехвърлил джантите през
оградата на улицата, прескочил обратно и с помощта на пластмасова щайга започнал да
влачи джантите по ул. **********.
На 20.09.2013г. обв. Г. отново прескочил оградата и влязъл в двора на св. В.. Този път изнесъл през вратата на двора 4 чувала, пълни с
отпадъчно желязо с общо тегло около 60 кг. и ги отнесъл в
посока към ул. **********.
На 03.10.2013г. сутринта около
09.30ч. обвиняемият отново бил забелязан от съседи да влиза в двора на св. В.,
прескачайки оградата, към която пострадалият имал вързана със синджир с 2
катинара голяма транспортна метална количка. Обв. Г. счупил
катинарите, прехвърлил количката през оградата откъм ул. **********, излязъл на улицата и заминал с количката по ул. **********
в посока към стадион „**********. Съседи
на В. го уведомили по телефона за случилото се и той тръгнал към дома си.
Недалеч от имота си - на моста до блок „*****” в гр. Плевен забелязал обв. Г. да бута
взетата количка. В. попитал обвиняемия къде отива със
собствената му количка. Г., без да отговори на
въпроса, извадил едно дърво от количката и започнал да удря свидетеля по цялото
тяло. В. започнал да
се защитава. Г. се развикал, че ще го пребие и запали. Поради по-младата
възраст подсъдимият избутал и съборил В. и тръгнал с количката в неизвестна
посока. Пострадалият се отправил към сградата на Второ ПУ гр.Плевен. Там
потърсил помощ от полицаите, а след това се обадил на неговия познат свид.Ч.,
който го транспортирал със собствения си автомобил до Бърза помощ, където бил
прегледан. На следващия ден пострадалият посетил и съдебен лекар, който
констатирал нанесените му увреждания. След това В. подал и писмен сигнал за
станалото, въз основа на който е образувано и настоящето производство.
Така изложената и възприета от съда фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства: показанията на
свидетелите: И.М.В.; Т.Ц.П.; Н.И.Г., Б.Б.К.,
В. Ч. и К.Б.К., като за последния това са
показанията дадени на досъдебното производство и присъединени по реда на чл.281, ал.5
вр. ал.1, т.3 от НПК, частично от показанията на свидетелите В.Й. и К.К., както
и от заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза и
приложените в досъдебното производство писмени доказателства присъединени по
реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на тези доказателства съдът счита за
безспорно установено по делото извършването на кражба от страна на подсъдимия В.Г.
на описаните в обвинителния акт вещи предмет на първото от обвиненията.
От показанията на свидетеля И.В. се установяват
времето, мястото на извършване на кражбите, както и вида и количеството на
отнетите вещи. Установява се, че при първото проникване в двора на дома му е
отнета автоматична пералня „Перла”, при второто 4 броя джанти за лек автомобил,
които В. описва като нови, а при третото отпадъчно желязо под формата на
различни предмети, каквото има много в неговия двор. Установява се също така,
че на 03.10.2013г. след като е получил обаждане на телефона от съсед, че лицето
отново се намира в двора му и взима от там ръчната му количка тръгнал по посока
на къщата на ул.”*******”, като в района на блоковете „****” и „*****” на ул.”****”
в гр.Плевен видял лицето да слиза с нея по улицата. Отправил се към него и го
попитал къде е тръгнал с количката му. След това същото лице му нанесло няколко
удара с дърво, което извадило от количката и го съборило на земята, като
тръгнало в неизвестна посока покрай барата /р.Тученишка/. Свидетелят заявява,
че е отишъл в полицейското управление находящо се наблизо до мястото на
инцидента, съобщил за случилото си и потърсил помощ, а след това се обадил на
свид.Ч., който дошъл с личния си автомобил и го откарал за медицински преглед в
Бърза помощ /УМБАЛ „Георги Странски” гр.Плевен/. Също така се установява, че на
следващия ден В. е прегледан от съдебен лекар и са констатирани нанесените му
увреждания в медицинско удостоверение. Няколко дни след това подал и писмен
сигнал в полицията за извършеното.
Съдът кредитира показанията на този свидетел само в
описаната им част, тъй като именно в този си част същите са непротиворечиви и
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. В тяхна подкрепа са
показанията на свидетелката Н.Г., която заявява, че е виждала именно подсъдимия
да влиза три пъти в двора на В.. Категорична е, че го е заговорила единия път,
като го е видяла да изнася от двора четири броя джанти, които нанизал на кабел
„като гердан” и заедно с една касетка с кабели и контакти ги отнесъл по
улицата. Пред нея заявил, че се казва „Роки”, но имал разрешението на И.В. да
влиза в двора.
Също в тази насока са и показанията на свидетеля К.К..
Той съобщава, че е видял непознат мъж в двора на В., който изнасял някакви
железа, които били за скрап през оградата към ул.”****”. Провикнал се какво
прави в двора, а мъжът който се представил като „****” или „****”, казал си и
фамилията но К. не я запомнил обяснил,
че ги взима, защото В. му дължи пари и тъй като го търсил много пъти, но не го
намирал тези вещи са в замяна на дължимата сума. Свидетелят К. заявява също, че
видял същия непознат да излиза от двора на В. втори път. Казал му да напусне
имота, но той не го послушал и прехвърлил през оградата автоматична пералня
„Перла” без заден капак. След това прехвърлил и някакви железа за скрап и ги
напъхал в пералнята. Завързал я с кабел и започнал да я влачи по улицата в
посока стадион „**********.
Свидетелят К. казва също, че на 03.10.2013г. сутринта
около 9.30ч. приятелката му /свид.Т.П./ го извикала, тъй като видяла някакъв
мъж да влиза в двора на В.. Той излязъл и видял, че това е същият човек от
предните два случая. Казал му да си върви, но мъжът отговорил, че има
разрешение от И.. Обадил се на И. В. по мобилния си телефон и му казал, че има
човек в двора му. Последният му казал да го задържи или да повика полиция и му
затворил телефона. Свидетелят видял, че мъжът прескача оградата към ул.”****”,
като взима количката на В., която стояла на улицата. Не успял да види дали има
нещо в нея. Мъжът тръгнал по посока на стадион „********** и заплашил свидетеля
да не се занимава с него, тъй катоще бере ядове.
В подкрепа на изнесените от В. и К. факти са и показанията
на свид.Т.П.. Тя заявява, че са комшии и от техния двор се вижда двора на бай И..
На 03.10.1213 година между 09 – 09.30 часа излизала
по работа и видяла, че влиза човек в двора на бай И.. Върнала и казала
на мъжът ми /свид.К./ да се обади по телефона на бай И. да дойде и след
това излезли двамата
с мъжа ми и К. го попитал
какво прави там и той казал, че бай И.
му е разрешил да влиза и да си взима
каквото иска даже и вчера си е вземал една микровълнова печка. Този
разговор беше на улицата и казал да не се занимават с него защото ще берат
ядове и взел количката ръчно направена количка
- голяма количка и тръгнал с нея по ул.**********. Свидетелката заявява,
че не е видяла какво има в количката.
Тези свидетели К. и П. са разпознали в проведеното на
досъдебното производство следствено действие подс.В.Г., като мъжът, който се е
намирал в двора на И.В. и е отнемал вещите. Подсъдимият е бил разпознат и от
свидетелят В.. За тези действия са съставени надлежни протоколи. В съдебно
заседание свид.П. категорично посочва подсъдимия Г., като лицето видяно в двора
на В., а това прави и свидетелката Н.Г..
Съгласно заключението на вещото лице Е.Г. по
назначената съдебно-оценителна експертиза пазарната стойност на отнетите на
01.09.2013г., 08.09.2013г. и 20.09.2013г. вещи е както следва: автоматична
пералня марка „Перла”- 80.00 лева, 4 бр. нови джанти за лек автомобил – 120
лева и 60 кг.
отпадъчно желязо – 24.00 лева или всичко на обща стойност 224.00 лева.
Всички тези доказателства преценени в своята
съвкупност дават основание на съда да приеме, че с действията си подсъдимият Г.
е откраднал описаните в първото от обвиненията движими вещи, като е отнел
същите от владението на В. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
Спрямо второто от обвиненията съдът счита, че са
налице доказателства установяващи извършено от подсъдимия Г. престъпление
грабеж по смисъла на чл.198 ал.3 от НК, т.е. прерастване на кражба в грабеж,
след употреба на сила и заплаха за запазване на владението върху отнетата вещ.
Както бе посочено по-гори от показанията на
свидетелите К. и П. се установява, че на 03.10.2013г. подсъдимият взел от двора
на В. ръчна количка, самоделно правена и с нея се отправил по улицата.
Установява се също така, че К. се обадил по телефона на В. и го информирал за
случилото се. Установява се, че мъжът /подсъдимият/ отправил несъмнени заплахи
към тях.
От показанията на свидетеля В. се установява, че след
като му се обадил К. същият тръгнал към дома си. Срещнал подсъдимия, който
влачел ръчната му количка в района на чл.”****” и „*****” в гр.Плевен. Попитал
го какво прави и защо му е взел количката. Подсъдимият му нанесъл няколко удара
с дърво, което извадил от количката.
Съдът кредитира показанията на този свидетел и в тази
им част. На първо място те се подкрепят от показанията на свидетеля Ч., който е
категоричен, че В. му се обадил по телефона на 03.10.2013г., че се намира във
Второ ПУ гр.Плевен и да отиде да го вземе с колата, че не е добре. Когато
пристигнал В. му показал, че кракът му е наранен и казал, че са го били и
ограбили. По лицето му имало кръв от лявата страна и твърдял, че го боли
главата отзад. Според свидетеля В. не бил много адекватен, но казал за някаква
количка, някаква бензиностанция на **** и *****, някакво дърво. Количката била
на В. и била открадната от дома му и той поискал да си я вземе обратно и става
бой бият го. Споменал и име първото „В., може и В., ****, **** и някаква
особена фамилия но не я помни”. Свидетелят твърди, че го е срещнал в двора на
управлението и е бил с колело. Заявява, че не е имало никаква количка и В. не е
имал пари, но е имал ключове. След това натоварил колелото в бусчето си и го
откарал в болницата, където го преглеждали целия следобед, като междувременно
дошла тяхна позната, която го съпровождала по кабинетите. След това го откарал
в дома му.
В подкрепа на тези показания са и безспорно
установените, при проведения на 04.10.2013г. преглед от съдебен лекар – д-р Д.Д.,
отразени в медицинско удостоверение за пред съд №620/2013г. /л.44 от
досъдебното производство/ увреждания на И. В., които се изразяват в разкъсно –
контузна рана на дясна предмишница, натъртване (контузия) на дясна раменна
става, хематом и оток на дясно бедро, малки охлузвания и кръвонасядания по
гърба и главата. Заключението на съдебния медик е, че уврежданията са резултат
от тъпи травми и могат да бъдат получени по описания начин и обстановка.
Ето защо въз основа на тези доказателства, съдът
приема че и второто от обвиненията е подкрепено от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства и несъмнено е установено, както авторството
на деянието, така и обстоятелството, че върху В. е нанесе побой от Г. именно с
цел да се запази владението на вече отнетата от пострадалия вещ – ръчна количка.
От показанията на свидетелите В.Й. и К.К. се
установява, че действително между подс.Г. и свид.В. е имало сбиване в района на
бл.**** и ***** в гр.Плевен. Съдът не кредитира показанията на тези свидетели в
частта, в която същите твърдят, че единствено В. е нанесъл удари на Г..
Очевидно е, че в тази си част показанията на тези свидетели противоречат, както
на показанията на свидетелите В. и Ч., така и на обективните находки по тялото
на В. установени по надлежния ред и удостоверени от компетентно лице. Съдът не
кредитира показаният на свидетелката Й. и в частта, в която същата заявява, че Г.
е карал собствена количка, натоварена с техен багаж и че е тръгнал от ж.к.”*****”
с нея и е бил нападнат безпричинно от В., който дошъл с колело и го ударил с
дърво по главата. В тази си част показанията и съвпадат изцяло със защитната
версия на подсъдимия, но отчитайки факта, че същата живее на съпружески начала
с него, както и факта, че в тази й част показанията противоречат на
незаинтересованите по никакъв начин от изхода на делото показания на
свидетелите К. и П., които твърдят, че са видели Г. в двора на В. малко по-рано
преди обяд съдът счита, че те не отговарят на обективната действителност.
Независимо от това техните показания относно факта, че
е станало сбиване между В. и Г. са достоверни. Факт е, че това се съобщава и от
В., макар същият да отрича сам да е нанасял удари. Факт е, че те заявяват, че В.
е бил с колело, който факт се потвърждава и от свид.Ч., който е заварил В. в
полицията с колело. Едновременно с това тези им показания се потвърждават и от
показанията на Т.П., която заявява, че
от И.В. знае, че са се срещнали на улицата и са се сбили, а в тази насока е и
съобщеното от свидетелите К. и Ч..
От показанията на свидетеля К. се установява, че е
работил на фаза предварителна проверка по сигнала на И.В.. Разказва, че не си
спомня много добре, но е имало свидели, които са видели изнасянето на вещи от
дома на В. от страна на Г., че е имало и спор, скандал между тях и побой над В..
Твърди, че си спомня, че те са възникнали заради някаква количка, собственост
на В.. Заявява, че на 03.10.2013г. В. не е ходил при него, но може да е бил при
друг служител на полицията и че е започнал работа по сигнала след датата на
неговото подаване /09.10.2013г./
Преценявайки в съвкупност всички тези свидетелски
показания, съдът счита, че не могат да се приемат като достоверни показанията
на В., в тяхната последна част за развитието на скандала с Г..
В. твърди, че след ударите паднал на земята, а подс.Г.
се пресегнал и взел от врата му чантичка, в която се намирала парична сума от
350лв. и изчезнал с количката и чантичката в неизвестна посока. На първо място
не се налице никакви /дори и косвени доказателства/, че В. е носел в себе си
такава сума. Действително същата не е особено голяма, но липсват достоверни
показания или писмени доказателства от къде я е имал и че е била в него в този
момент. На второ място следва да се отбележи, че в своите показания нито
свидетелите Й., нито К. /които са очевидци на сбиването/ заявяват, че е имало
подобно посегателство от страна на Г.. На трето място свид.К., независимо от
това, че не си спомня подробности заявява, че е работил по сигнал за кражби в
него се е споменавала количката с нанасяне на побой. На последно място, но не и
по значение особено ценни в тази насока са показанията на свидетелката Т.П.,
която изрично казва, че е говорила с В. след инцидента, че той и е казал че са
се срещнали на улицата с Г. и са се сбили, но „За никакви пари не ми е казвал”.
Единственият, който споменава, че е чул от В. че са му взети пари е свид.Ч., но
той казва, че пострадалият нито е уточнявал сума, нито как е взета.
Въз основа на тези показания съдът счита, че не може
да приеме за безспорно установен факта, че след като подс.Г. е нанесъл на В.
удари, с цел да запази владението върху отнетата количка е взел и чантичка със
сумата от 350лв. в нея.
Преценявайки в съвкупност всички
тези доказателства, съдът намира за установено следното от ПРАВНА СТРАНА:
С първите си деяния
подс.В.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1
вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал.
1, б. „а” и б. „б” от НК, като в периода от 01.09.2013г. до
20.09.2013г. в гр. Плевен, на *************** при
условията на опасен рецидив и на продължавано престъпление отнел чужди движими
вещи както следва:
- на 01.09.2013г. отнел
1 бр. автоматична пералня „Перла” на стойност 80.00 лева;
- на 08.09.2013г. отнел
4 бр. нови джанти за лек автомобил на обща стойност 120 лева;
на 20.09.2013г. отнел
60 кг. отпадъчно желязо на стойност 24.00 лева, или всичко вещи на
обща стойност 224.00 лева, от владението на собственика И.М.В. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна са налице всички признаци на посочения престъпен
състав. Несъмнено се установява от свидетелските показания, че именно
подсъдимия Г. на три пъти е отнел цитираните вещи от владението на В., като
неговата цел е била несъмнено да ги присвои. Деянието
е извършено при условията на опасен рецидив с оглед предходните осъждания на
лицето, като с последните две са наложени наказания лишаване от свобода, чието
изтърпяване не е отложено по реда на чл.66 от НК и не
е изтекъл срокът по чл.30 от НК.
От субективна страна е налице форма на вината
пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал противоправния характер на своето
деяние, както и настъпването на неговите обществено опасни последици, които е
целял.
С второто от деянията си подс.В.Г. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 3 вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, като на
03.10.2013г. в гр. Плевен, при условията на
опасен рецидив отнел чужда движима вещ - ръчна
транспортна количка на стойност 150.00 лева от
владението на собственика И.М.В. ***, с намерение противозаконно да я присвои,
като за запазване на владението върху откраднатата вещ употребил сила – удари с
дърво по цялото тяло на В. и заплашване, изразяващо се в закани за пребиване,
убиване и запалване на В..
От обективна страна са налице всички признаци на посочения престъпен
състав. Несъмнено се установява от свидетелските показания, че именно
подсъдимия Г. около 9.30ч. на цитираната дата е отнел от владението на В.
ръчната количка, като неговата цел е била несъмнено да я присвои, но по пътя
бил пресрещнат от В. и помежду им възникнал скандал.
Именно с цел да запази владението върху количката и да преодолеле съпротивата
на пострадалия, Г. нанесъл на В. удари по тялото, от което последният получил
наранявания, удостоверени от съдебния лекар. Деянието е извършено при условията
на опасен рецидив с оглед предходните осъждания на лицето, като с последните
две са наложени наказания лишаване от свобода, чието изтърпяване не е отложено
по реда на чл.66 от НК и не е изтекъл срокът по чл.30
от НК.
От субективна страна е налице форма на вината
пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал противоправния характер на своето
деяние, както и настъпването на неговите обществено опасни последици, които е
целял.
При тези данни съдът счита, че подсъдимият
следва да бъде признат за виновен в извършването на
тези две деяния.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства не се усатновява по безспорен и несъмнен начин извършването от страна на подсъдимия на третото от деянията предмет на
обвиненията по ОА. Не се събраха нито гласни нито писмени
данни /преки или косвени/, които да обусловят единствения възможен извод, че
подс.В.Г. ***, при условията на опасен
рецидив да е отнел чужди движими вещи – 1бр. мъжка чанта на
стойност 10.00 лева и сумата от 350.00 лева или всичко вещи на обща стойност
360 лева, от владението на собственика И.М.В. ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила – удари с дърво по цялото тяло на В., поради което и в съответствие с
разпоредбата на чл.304 от НПК съдът го призна за невинен в извършването на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4
вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал.
1, б. „а” и б. „б” от НК.
ПО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО :
За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл.
29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК се предвижда наказание лишаване от две до десет години. Смекчаващи отговорността
обстоятелства са доброто процесуално поведение и тежкото социално състояние. Отегчаващо
отговорността обстоятелство е недобрите характеристични данни. Подбуда за
извършване на престъплението е незачитането на правовия ред и стремежът за
облагодетелстване по неправомерен начин. Съдът не споделя становището на
защитата, че в случая са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, първо защото такива не са
налични, а едновременно с тях са налице и отегчаващи такива. Преценявайки
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства по реда на чл.54 от НК,
съдът счита, че на подсъдимия Г. следва да се наложи наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства в пределите между минималния и средния
предвиден в закона за съответното престъпление размер на единственото по вид
наказание – лишаване от свобода, а именно три години лишаване от свобода. Това
наказание подс.Г. следва да изтърпи реални при първоначален „строг” режим,
определен на основание чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС в затвор.
За престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198,
ал. 3 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК се предвижда наказание лишаване от пет до
петнадесет години. Смекчаващи отговорността обстоятелства са доброто
процесуално поведение и тежкото социално състояние. Отегчаващо отговорността
обстоятелство е недобрите характеристични данни. Подбуда за извършване на
престъплението е незачитането на правовия ред и стремежът за облагодетелстване
по неправомерен начин. Съдът не споделя становището на защитата, че в случая са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, първо защото такива не са налични, а едновременно
с тях са налице и отегчаващи такива. Преценявайки смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства по реда на чл.54 от НК, съдът счита, че на
подсъдимия Г. следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в пределите между минималния и средния предвиден в
закона за съответното престъпление размер на единственото по вид наказание –
лишаване от свобода, а именно шест години лишаване от свобода. Това наказание
подс.Г. следва да изтърпи реални при първоначален „строг” режим, определен на
основание чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС в затвор.
Тъй като и двете деяния са били
извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да било от тях, съдът
счита, че са налице предпоставките по чл.23 ал.1 от НК, поради което следва на
подсъдимия Г. да се определи едно общо най-тежко наказание по наложените с
настоящата присъда за всяко от отделните деяния, а именно по-тежкото от двете в размер на шест години
лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в Затвор.
Съдът приема, че това по вид и
размер наказание ще въздейства поправително-възпиращо и превъзпитателно, както
по отношение на подс.Г., така и спрямо другите членове на обществото и ще
способства за постигане целите по чл.36 от НК.
Предвид изхода на процеса и на
основание чл.189 ал.3 от НПК подс.В.Г.
следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, както следва: 70
лева по сметка на ОД на МВР град Плевен и 108 лева по сметка на ПлОС.
С оглед всичко гореизложено съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: