№ 30
гр. С., 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20225400500028 по описа за 2022 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по чл.435,ал.1т.6 и т.7 ГПК.
С.ският окръжен съд е сезиран с жалба с вх.№00842/27.01.2022г. от ОБЩИНА Ч., ЕИК
*********, представлявана от кмет Боран Смилков Хаджиев, срещу постановление от
24.01.2022 година по изп. дело № 6/2022 година по описа на ЧСИ № 917 Соня Димитрова с
район на действие окръжен съд-С., с което е отказала да прекрати изпълнително дело №
6/2022 година по описа на ЧСИ № 917 Соня Димитрова, отказала е да отмени поканата за
доброволно изпълнение и е отказала да приложи правилата на чл. 79 във вр. С чл. 78, ал.2
ГПК за възлагане в тежест на взискателя на разноските в изпълнителното производство.
Алтернативно е направено искане съдът да приеме за разглеждане и действията на
ЧСИ рег.№ 917 да се произнесе по всички възражения изложени в така депозираното
възражение по делото - ЧСИ не се е произнесъл по евентуалното намаляване на разноските
в производството, а единствено е посочил ,че се дължат от длъжника. Направено е
оплакване, че частен съдебен изпълнител Соня Димитрова не е приложила нормата на чл.
435, ал 2, т. 7 от ГПК приемайки , че Община Ч. обжалва поканата за доброволно
изпълнение, а не действия на ЧСИ включително засягащи размера на разноските в
изпълнителното производство. Позовава се на точка 2 от Тълкувателно решение № 3/2015г.
по тълкувателно дело 3 от 2015г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която е прието, че на
обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който
се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението и
1
поканата за доброволно изпълнение. Счита атакуваното постановление на ЧСИ Соня
Димитрова за неправилно поради липса на мотиви и незаконосъобразност. Направено е
искане окръжният съд да го отмени със законните последици. Развива оплакване, че поради
липсата на мотиви е трудно да се разбере защо се оставя без уважение направеното искане
за прекратяване на образуваното изпълнително дело.Твърди ,че съгласно връченото на
Община Ч. съобщение за образувано изпълнително дело задълженията на Общината към
взискателя по делото към дата 17.0158.89лева законна лихва за периода от 06.04.2021година
до 17.01.2022година, 385,00 лева разноски по изпълнителното производство; 465,41 лева с
ДДС дължими такси по изпълнителното производство от Тарифата към ЗЧСИ.
Твърди също ,че община Ч. е заплатила с платежно нареждане № 38436 от 13.01.2021г.
всички дължими суми на взискателя С. по приключилото между страните гр. д. № 77/ 2021г.
по описа на Районен съд Ч. дело, в това число дължимата главница, разноски за съдебните
производства и дължимата лихва до деня на изплащането на главницата. Направено е и
оплакване, че взискателят е поискал образуване на второ изп.д.№ 7/2022г. отделно за
разноските по приключилото гражданско производство, което намира за неправомерно и
преднамерено . Твърди ,че в настоящия случай длъжника Община Ч. е изплатил
претендираната главница и законната лихва много преди дадения срок за доброволно
изпълнение, като последващи принудителни действия с цел удовлетворение на взискателя ,
поради което счита ,че не са необходими, както и не са необходими и действия на частния
съдебен изпълнител.
Счита, че отказа на частния съдебен изпълнител да прекрати изпълнително
производство по изп.дело № 7/2022 година по описа на ЧСИ № 917 Соня Димитрова с район
на действие С.ски окръжен съд обективирано в Постановление от 24.01.2022 година е
постановен при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като има
изпълнение, което е станало преди образуването на изпълнителното производство и счита
,че е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
С оглед на погасителния ефект на задължението на Общината, породен от
направеното валидно платено задължение и предвид безспорното наличие на основание за
прекратяване на делото по ал.1 от чл.433 ГПК, тъй като длъжника не е дал повод за
образуване на изпълнителното производство и извършването на разноски по изпълнението,
поради което счита, че не дължи начислените му такси и разноски в изпълнителното
производство за платената сума.Поради това моли съда на основание чл. 78, ал.2 ГПК във
вр. е чл. 79, ал.1, т.1 ГПК разноските по изпълнителното дело № 6/2022година по описа на
ЧСИ № 917 Соня Димитрова, да бъдат оставени в тежест на взискателя. Отделно от това,
счита ,че доколкото към настоящия момент е установено погасяване на задължението на
длъжника преди датата на образуване на изпълнителното дело, то е и налице основание за
освобождаване на длъжника от отговорност за заплащане на разноски по изпълнителното
дело и в частност на пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Алтернативно в случай, че
С.ския окръжен съд не намери основания да отмени постановлението на ЧСИ за
прекратяване на изпълнителното производство предлага окръжният съд да съобрази
2
обстоятелството, че претендираните разноски приети за събиране в изпълнителното
производство са прекомерно завишени. Твърди също ,че от връчената покана на длъжника
не става ясно какви по вид са въпросните такси по Тарифата към ЗЧСИ. Счита ,че по
никакъв начин нито в самата покана е мотивиран посочения общ размер от 347,28 лева на
дължимите се такси, нито са налице данни относно механизма на определяне на тези
разноски, за да може Община Ч. да вземе отношение към същите. Частният съдебен
изпълнител е постановил ,че Община Ч. дължи за разноски по изпълнителното дело сумата
от 385,00 лева. Моли съда да обърне внимание ,че тази сума отново не е ясно как е формира
и какво е включено в нея. Отделно от горното намира, че посочената сума за разноски по
изпълнителното дело е значително завишена и прекомерна.В случая намира, че приетия от
ЧСИ адвокатски хонорар е прекомерен съгласно чл. 10. От Наредба №1/2004г.,
регламентираща за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по
изпълнително дело възнаграждението е съгласно т. 1. за образуване на изпълнително дело -
200 лв.Твърди ,че в настоящия случай длъжникът е изплатил претендираната главница и
законната лихва още преди дадения срок за доброволно изпълнение, като последващи
принудителни действия с цел удовлетворение на взискателя не са необходими. Преценката
за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело счита ,че следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ,с
оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и
фактическа сложност на делото - в този смисъл са указанията на ВКС в т. 6 на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.Твърди ,че в настоящия случай, в
хода на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ,
упълномощеният адвокат на взискателя не е извършвал никакви процесуални действия,
поради това следва да се приеме, че образуваното изпълнително производство не е
усложнено от фактическа и правна страна.Така предвид разпоредбите на чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
случая размерът от 385 лева , приет от ЧСИ е прекомерен и следва да бъде намален до
размера на сумата от 200 лв. - само за образуване на изпълнително дело. Сумата от 385 лв. е
отнесена от ЧСИ за образуване на изпълнителното производство, но този размер счита ,че е
относим при определяне на възнаграждението и по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г., която норма регламентира възнаграждение при процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнителното дело, както и извършването на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. Счита ,че в случая разпоредбата на чл. 3 е
неприложима, тъй като за приложението й е необходимо по-голяма фактическа и правна
сложност на делото, съответно активно поведение от страна на процесуалния представител
на взискателя по проучване имущества на длъжника, справки, както и предлагане на
различни начини за изпълнение в течение на производството и т. н., каквито действия не се
установяват да се предприети по изп. дело № 7/2022 година по описа на ЧСИ № 917 Соня
Димитрова. Поради това счита ,че в случая процесуалният представител на взискателя е
извършил само едно действие по изпълнителното дело –по подаването на молба за
образуването му.Претендира разноски общо в размер на 64 лева за настоящото производство
3
по представен списък по чл.80 ГПК Постъпило е в законният срок писмено становище с вх.
№ 01073/03.02.2022г. от пълномощника на взискателя К.А. С. -адв. Е. С.а, с което предлага
частната жалба за бъде отхвърлена.Претендира направените разноски в производството
пред Окръжен съд – С., съгласно приложен списък на разноските. Моли внесеното по
изпълнителното дело становище-възражение да бъде приложено и да се счита като
възражение против частната жалба на длъжника Община Ч., внесена по делото с вх.№
842/27.01.2022 г.
В законният срок са постъпили мотиви от частен съдебен изпълнител Соня Димитрова,
с peг. № 917, с район на действие окръжен съд – С. по изп.д.№6/2022г., съгласно които
жалбата е процесуално допустима и неоснователна по същество. Изпълнителното дело е
образувано на 11.01.2022 г. по искане на взискателя КР. АНТ. С.. На 20.01.2022 г.
длъжникът е представил доказателства за плащане на пълния размер на сумите по
изпълнителните листове (послужили за образуване на изп. дело № 6 и № 7) на 13.01.2022 г.,
като взискателят признава за полученото плащане на 13.01.2022 г. след образуване на
изпълнителното дело. Счита ,че не е налице основание за прекратяване на производството
на осн. чл. 433. ал. 1, т. 1 от ГПК, както и за възлагане на разноските на взискателя на
основание чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК. Независимо,че плащането е извършено преди връчване на
покана за доброволно изпълнение, преди да започне да тече срокът за доброволно
изпълнение, което обстоятелство е без правно значение в конкретния случай, тъй като
релевантна е датата на образуване на изпълнителното дело. Информация за плащането е
подадена до съдебния изпълнител едва на 20.01.2022 г., т.е. след връчване на поканата -
обстоятелство, което може лесно да бъде проверено в книжата по делото. Относно
алтернативно направеното искане, в случай, че съдът не отмени постановлението за отказ за
прекратяване на делото, да бъдат преразгледани таксите и разноските по изпълнението
сочи,че съгласно Тарифата към ЗЧСИ съдебните изпълнители събират както обикновени
такси, конкретно посочени по размер и вид, така и пропорционални. В случая т. 26 се
определя въз основа на събраната сума по изпълнението. Счита ,че в съдебната практика
трайно е установено, че плащането по сметка на взискател не освобождава длъжника нито
от обикновените, нито от пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата към Закона за ЧСИ.
Поканата за доброволно изпълнение, сама по себе си, не представлява нито акт на съдебния
изпълнител, нито действие по принудително изпълнение. В самото тълкувателно решение
номер 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че в поканата за доброволно изпълнение само
"в частта" си, в която са поместени таксите и разноските е налице реално произнасяне от
страна на съдебния изпълнител за тях. Функцията на поканата е да бъде надлежно уведомен
длъжникът за предприетите срещу него изпълнителни действия и за размера на дължимите
суми и съдебният изпълнител няма как да "отмени" поканата, тъй като тя не служи
единствено като акт на произнасяне по разноските по изпълнението.Твърди ,че в поканата за
доброволно изпълнение са посочени таксите, в размер на 465.41 лв. такси по Тарифата към
ЗЧСИ, от които по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 268,21 лв. с начислен ДДС. Таксите са два
вида - прости и пропорционални, по вид и по размер посочени. След като 268.21 лв. са
пропорционалните, то останалите до 197.20 лв. са обикновени (т. 1 - за обр. на изп. дело —
4
24.00 лв., по т. 3 — извършване на справка — 6.00 лв., по т. 4 — изпращане по пощата на
книжа - 24.00 лв., по т. 5 - връчване на книжа - 24.00 лв., по т. 9 - налагане на запор (2 бр.) -
36.00 лв., по т. 31 – държавни такси ( направени справки в ЦРОЗ), пощенски разходи.
Заявява,че нито пропорционалната, нито обикновената такса може да бъде завишена, тъй
като те са посочени в нормативен акт, съответно формулата за тяхното изчисляване.
Колкото до адвокатското възнаграждение, счита ,че в самото възражение липсва искане за
намаляване на адвокатския хонорар. Моли съда да обърне внимание ,че в самото
възражение по изпълнителното дело са посочени само доводи за неговата прекомерност.
Едва в жалбата си длъжникът иска от съда произнасяне по въпроса за намаляване на
адвокатския хонорар. Намира ,че този подход е в разрез с практиката на съдилищата и на
съдебните изпълнители, тъй като искане за корекция на адвокатския хонорар се прави чрез
възражение пред съдебния изпълнител, който от своя страна издава постановление, което
вече подлежи на обжалване в случай, че възразилата страна не е съгласна с корекцията в
хонорара.Намира ,че възнаграждението се определя на основание Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, а именно: 200 лв. за образуване на изпълнителното дело и
половината от сумата 300+7% за горницата над 1000 лв. До момента адв. С.а освен молба за
образуване на изпълнителното дело е направила искане за извършване на конкретни
действия и е вземала становище по възражения на длъжника. В случай, че съда намира, че
възнаграждението следва да бъде намалено под исканата сума от 370,00 лв., то моли да се
произнесе според вътрешните си убеждения и приложените книжа по делото, но съдебният
изпълнител намира ,че не са налице основания за това.Поради това моли съда да потвърди
действията на съдебния изпълнител по изп.д. №6/20922г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова.
С.ският окръжен съд след катовзе в предвид оплакванията в жалбата, възражението
на взискателя, мотивите на ЧСИ и след като провери правилността на атакуваното
постановление съобрази следното:
Жалбата на Община –Ч. е процесуално допустима, депозирана е от надлежна страна , в
законово установеия срок , с внесена междувременно държавна такса ,срещу акт на частния
съдебен изпълнител , който подлежи на обжалване, поради което съдът пристъпи към
разглеждане нейната основателност.
Изпълнително дело №6/2022г. по описа на частен съдебен изпълнител Соня
Димитрова с рег.№917, с район на действие окръжен съд – С. е образувано на 11.01.2022 г .
по искане на взискателя КР. АНТ. С.. От платежно нареждане от Община Ч., приложено на
лист 22 от изпълнителното дело на 20.01.2022 г. длъжникът Община Ч. е представил
доказателства, че на 13.01.2022г. е платил пълния размер на сумите по изпълнителните
листове, въз основа на които са образувани изпълнителните дела № 6/2022г и №7/2022г.
При така установеното от фактическа страна, според настоящият състав плащането на
задължението по изпълнителното дело е извършено след неговото образуване, поради
което и не е налице основание за прекратяване на производството на осн. чл. 433. ал. 1, т. 1
ГПК.
5
Поради това не е налице основание за възлагане на разноските на взискателя на
основание чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК. Независимо, че поканата за доброволно изпълнение e
връчена на представител на длъжника община Ч. на 19.01.2022г., което е правно
ирелевантно, тъй като съгласно чл.433,ал.1т.1 ГПК , която е императивна правна норма
плащането следва да е извършено преди датата на образуване на изпълнителното дело,
каквато хипотеза не е налице в конкретния случай.
Следователно отказа на ЧСИ да прекрати производството по изпълнителното дело
,обективиран в обжалваното постановление е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Искането на жалбоподателя за отмяна поканата за доброволно изпълнение не е
изпълнимо. Функцията на поканата за доброволно изпълнение е надлежно уведомяване
длъжника за предприетото срещу него принудително изпълнение и за размера на дължимите
суми от него, тя не засяга пряко правата на жалбоподателя, тя е уведомление,че при
неизпълнение на задължението по изпълнителното основание съдия изпълнителят ще
пристъпи към принудително изпълнение, но с поканата не се извършва принудително
изпълнение, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване. Същата не е акт на
съдебния изпълнител, нито представлява действие по принудително изпълнение, нито може
да бъде отменена от него, а от съдилищата при реализиране правото на жалба. С поканата
не се извършва принудително изпълнение и това процесуално действие не попада в кръга
на лимитативно изброените обжалваеми действия на съдия изпълнител в чл.435 от ГПК.
При положение, че се допусне оспорване на поканата за доброволно изпълнение, би се
обезсмислила възможността за доброволно изпълнение. Известителният, уведомителен
характер на поканата прави обжалването недопустимо, при липса на изрична правна
възможност, а връчването е предпоставка за законосъобразност на актовете и действията в
изпълнителното производство.
Следователно не е предвидена възможност за обжалване пред съда поканата за
доброволно изпълнение.
С.ският окръжен съд констатира ,че с възражение с вх.№00657/20.01.2022г. в хода на
изпълнителното производство длъжникът Община Ч. изрично е направил възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение на пълномощника на взискателя адв.Е. С.а, по което
възражение няма изрично произнасяне от страна на частния съдебен изпълнител и който
акт подлежи на съдебен контрол.
Право на длъжника е, ако не е съгласен с посочените в поканата за доброволно
изпълнение разноски да поиска от съдебния изпълнител да се произнесе по искането му за
тяхното изменение, съответно намаляване. Компетентен да разгледа и да се произнесе по
въпроса за разноските, включително за намаляване на адвокатското възнаграждение, е
само съдебния изпълнител, пред когото е образувано изпълнителното дело и именно този
негов акт подлежи на съдебен контрол. Съдът обаче не може за първи път да се произнася по
искане за изменение, съответно намаляване на разноските при липса на съответния акт на
съдебния изпълнител, тъй като е длъжен да зачете компетентността на органа, ръководещ
процесуалните действия. Въпросът за реда за упражняване правото на длъжника да иска
6
намаляване поради прекомерност на сторени от взискателя разноски по изпълнителното
производство, съставляващи адвокатско възнаграждение е бил поставен по ч.гр.д.
№620/2012г. на ВКС, I Г.О., по което с определение №83 от 19.02.2013г. Върховният
касационен съд е посочил, че разрешението на този въпрос се съдържа в редица актове на
Върховния касационен съд, постановени по реда на чл.274, ал.3 от ГПК - определение №403
от 01.12.2008г. по ч.гр.д. №1762/2008г. на V Г.О.; определение №465 от 29.09.2010г. по
ч.гр.д. №397/2010г. на III Г.О.; определение №89 от 27.01.2012г. по ч.гр.д. №604/2011г. на
ВКС, IV Г.О.; В цитираните актове е прието, че произнасянето на съдебния изпълнител за
разноските на взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително действие. То не
е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е
реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени
имуществени вреди, което подлежи на обжалване. Длъжникът разполага с процесуалното
право да претендира пред съдебния изпълнител изменение, съответно намаляване на
разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на
съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда. В определение от 25.03.2011г. по
ч.гр.д. №297/2010г. на ВКС IV Г.О., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК също е
прието, че за да бъде разгледана жалбата на длъжника трябва да има надлежен акт на
частния съдебен изпълнител, с който да се отказва намаляване на адвокатския хонорар.
С оглед на изложеното настоящият състав приема, че едва след постановяването на
изричен акт от съдебния изпълнител по искането за изменение на разноските и по
възражението за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение, за длъжника ще възникне правото, предвидено в чл.435, ал.2 ГПК - да
го обжалва пред съда. В този смисъл, съгласно ТР №3 от 12.07.2005г. на ОСГТК на ВКС,
производството по жалба срещу действия на ЧСИ е спорно правораздавателно, целящо да
отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдия изпълнителя или
да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото
осъществяване. С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа като
контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт.
С оглед на гореизложеното и доколкото искането за изменение на разноските,
приети в изпълнителното производство и обективирани в поканата за доброволно
изпълнение е направено в подаденото от длъжника възражение вх.№00717/24.01.2022г.,
като депозираната жалба вх.№00842/27.01.2022г., с която е сезиран съда в частта относно
искането за изменение разноските и по възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се явява преждевременно подадена и в тази част настоящото
производството преждевременно образувано,поради което следва да бъде прекратено.
Делото следва да се върне на ЧСИ, който е компетентен да се произнесе по искането на
длъжника, обективирано в подаденото от него възражение вх.№ 00717/24.01.2022г срещу
приетите по делото разноски, посочени в поканата за доброволно изпълнение изх.
№460/17.01.2022г., и едва след постановяване на изричен акт, в случай на подадена жалба
срещу същия, съдът при изпълнение на възложените му контролни правомощия по чл.435-
7
437 ГПК ще извърши преценка за правилността на действията на ЧСИ.
С оглед горното решаващият състав приема, че подадената от длъжника Община Ч.
жалба вх.№00842/27.01.2022г. с искане съдът да намали размера на пропорционалната и
обикновената такси и адв. възнаграждение в размер на 385лева за адв.Е. С.а е
преждевременно подадена и в тази част делото бъде върнато на частния съдебен
изпълнител , който да се произнесе със своя акт ,който отделно подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 24.01.2022г. по изп.д. №6/2022г. по описа на
ЧСИ Соня Димитрова с рег.№917 ,с район на действие окръжен съд –С. , в частта, с която е
отказал да прекрати производството по делото на основание чл.433,ал.1т.1 ГПК и в частта, с
която е отказал да възложи в тежест на взискателя КР. АНТ. С. таксите и разноските на
основание чл.79 във вр. с чл.78,ал.2 ГПК,като законосъобразно и обосновано постановено.
ИЗПРАЩА на частен съдебен изпълнител Соня Димитрова - жалба с вх.
№00842/27.01.2022г. от длъжника ОБЩИНА Ч., със седалище и адрес на управление: гр.Ч.,
ЕИК *********, представлявана от Кмета-Боран Смилков Хаджиев по изп.д.№6/2022г. по
описа на частен съдебен изпълнител Соня Димитрова ,с рег.№917 и район на действие
окръжен съд –С., за произнасяне по възражението относно искането на жалбоподателя
Община Ч. за прекомерност на таксите и разноските по чл. 78 ал. 5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията на чл. 437 ал. 4
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8