№ 767
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20221100505076 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 861/07.02.2022 г., постановено по гр. д. № 50851/21 г. по
описа на СРС, 180 състав, ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“ АД е осъдено да заплати на ЗАД
„А.Б.“, на основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ сумата от 1819,00 лв. /част от
вземане в размер на 3390,00 лв./ - незаплатена част от регресно вземане по
щета № 0300/17/727/508810, за вреди, причинени на лек автомобил „Дачия
Докер“, с ДК № *******, от настъпило на 22.12.2022 г. ПТП, с включени
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба от 31.08.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 732,76 лв. –
разноски.
Подадена е въззивна жалба от ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“ АД срещу решение №
861/07.02.2022 г., постановено по гр. д. № 50851/21 г. по описа на СРС, 180
състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е
необосновано. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че стойността, на
1
която се равняват запазените части на МПС, е 2550 лв., т. е. предложената
офера на борсата за увредени автомобили. Твърди, че стойността на
запазените части следва да се определи като процент от действителната
стойност на МПС, и предложената оферта за изкупуване на запазените части
в размер на 2550 лв. не е противопоставима на ответното дружество. Иска се
от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като
неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли
иска, а при условията на евентуалност – да бъде намален размера на
застрахователното обезщетение. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ЗАД „А.Б.“ е подала отговор на въззивната жалба
в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че решението е
правилно и следва да бъде потвърдено. Твърди, че в случая е налице реално
търсене и реализиране на останките на автомобила на търг съобразно
действителното им състояние, поради което предложената цена на вторичния
пазар отразява адекватно и обективно действителния размер на запазените
части. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на
чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е частичен иск с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ.
Ищецът ЗАД „А.Б.“ твърди, че на 22.12.2017 г. на главен път I – 3, км.
197, в посока от гр. Ботевград към с. Трудовец, е настъпило ПТП между лек
автомобил „Дачия Докер“, с рег. № *******, застрахован при ищеца по
застраховка „Каско“, и товарен автомобил „Ивеко Дейли“, с рег. № ОВ
*******, застрахован при ответника ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“ АД по застраховка
„Гражданска отговорност“, при което водачът на товарния автомобил е
причинил виновно вреди на лекия автомобил. Посочва, че във връзка с
процесното ПТП е образувана при ищеца щета № 0300/17/727/508810, по
която е било установено, че е налице тотална щета на лек автомобил „Дачия
Докер“, с рег. № *******. Твърди, че от действителната стойност на
автомобила към момента на настъпване на процесното ПТП е била
приспадната най – високата оферта за изкупуване на запазени части – 2550 лв.
и е било определено застрахователно обезщетение в размер на 17 260 лв.,
2
което е изплатено на собственика на увредения автомобил. Посочва, че е
изпратена регресна покана за възстановяване на сумата от 17 275,00 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разноски, до ответното дружество, но то е възстановило само
част от претендираната сума – 13 885,00 лв. Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцовото
дружество сумата в размер на 1819,00 лв. /част от вземане в размер на 3390,00
лв./, представляваща остатък от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по щета № 0300/17/727/508810, за вреди, причинени на лек
автомобил „Дачия Докер“, с рег. № *******, от ПТП, настъпило на 22.12.2017
г. на главен път I – 3, км. 197, в посока от гр. Ботевград към с. Трудовец, с
включени ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 31.08.2021
г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът – ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“ АД оспорва размера на платеното
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, като твърди, че е в
завишен размер и че не съответства на действително установените щети по
автомобила и степента им на увреждане. Оспорва твърденията на ищеца, че
стойността на запазените части от процесния лек автомобил, която следва да
бъде приспадната поради наличието на т. нар. „тотална щета“, е 2550 лв.
Твърди, че предложената оферта за изкупуване на запазените части в размер
на 2550 лв. не е противопоставима на ответното дружество. Претендира
разноски.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал и
нарушение на императивни материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на
3
правилността на решението, въззивният съд намира следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне
/чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ/.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти – да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока
на застрахователното покритие на който и вследствие на виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования или на трето овластено да получи плащане лице
застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.
Във въззивното производство не са спорни между страните следните
обстоятелства: че на 22.12.2017 г. на главен път I – 3, км. 197, в посока от гр.
Ботевград към с. Трудовец, е настъпило ПТП между лек автомобил „Дачия
Докер“, с рег. № *******, застрахован при ищеца ЗАД „А.Б.“ по застраховка
„Каско“, и товарен автомобил „Ивеко Дейли“, с рег. № ОВ *******,
застрахован при ответника ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“ АД по застраховка „Гражданска
отговорност“, при което водачът на товарния автомобил е причинил виновно
вреди на лекия автомобил; че във връзка с процесното ПТП при ищеца е
образувана преписка по щета № 0300/17/727/508810, по която е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 17 260 лв.; че по процесната щета са
направени ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., както и че след
получаване на регресната покана ответното дружество е възстановило част от
сумата – 13 885,00 лв.
Спорният въпрос във въззивното производство е относно размера на
дължимото застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП.
Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, като то не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична
увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
4
качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
От заключението на САТЕ се установява, че действителната стойност на
процесния лек автомобил „Дачия Докер“, с рег. № *******, определена към
датата на настъпване на застрахователното събитие, е 18 239,00 лв., а
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Дачия Докер“, с
рег. № *******, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
застрахователното събитие, е 19 294,06 лв.
Съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ „тотална щета на МПС е увреждане, при
което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 % от
действителната му стойност“. А съгласно чл. 98 от Общите условия на ищеца
за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни
средства, ако стойността на разходите за отстраняване на щетите, надвишават
70 % от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на
застрахователното събитие, е налице тотална щета на МПС.
В случая е налице „тотална щета“ по смисъла на КЗ и ОУ на ищеца, тъй
като при отремонтиране по средни пазарни цени, стойността, необходима за
възстановяване на процесното МПС, надхвърля 70% от действителната му
стойност.
Заключението на САТЕ дава два варианта на изчисляване на размера на
запазените части при тотална щета. Според първия вариант от
действителната стойност на процесния лек автомобил към момента на
настъпване на застрахователното събитие следва да се приспадне стойността
на реализираните останки на вторичния пазар в размер на 2550 лв. Според
втория вариант от действителната стойност на процесния лек автомобил към
момента на настъпване на застрахователното събитие следва да се приспадне
стойността на запазените части, определена като процент /25 %/.
Съдът счита, че следва да се кредитира първия вариант на изчисляване
на размера на запазените части, тъй като този вариант отразява най –
адекватно и обективно действителното търсене на пазара и предложената
най – висока пазарна цена на запазените части. В подкрепа на горния извод
са и разясненията, дадени от вещото лице при изслушването му в
5
първоинстанционното производство, според които в този случай се отчита
техническото състояние на автомобила, времето, през което е ползван, и др.
След приспадане от действителната стойност на автомобила /18 239,00
лв./ на сумата от 2550 лв., представляваща стойността на реализираните
останки на вторичния пазар, се получава сумата от 15 689,00 лв.,
представляваща дължимия размер на застрахователното обезщетение.
По делото не се спори, че ответникът е погасил чрез плащане сумата от
13 885,00 лв., представляваща част от застрахователно обезщетение.
Ето защо, от регресното вземане за платено застрахователно обезщетение
и ликвидационните разноски за определянето му /15 689,00 + 15,00 лв./ следва
да се приспадне сумата от 13 885,00 лв., представляваща платената от
ответното дружество част от застрахователното обезщетение, като дължимият
остатък възлиза на 1819,00 лв.
Предвид изложеното по – горе, предявеният частичен иск с правно
основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ е основателен и следва да се уважи.
Поради съвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 861/07.02.2022 г., постановено по гр. д.
№ 50851/21 г. по описа на СРС, 180 състав, следва да се потвърди като
правилно.
Предвид изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 428,80 лв. с
ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 861/07.02.2022 г., постановено по гр. д.
№ 50851/21 г. по описа на СРС, 180 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. *******, да заплати на ЗАД „А.Б.“, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******
*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 428,80 лв. с ДДС,
6
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7