РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1406
24.06.2019г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на двадесети юни, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа докладваното АД № 1485
по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на В.И.Т., с
ЕГН **********, с адрес:г***, депозирана чрез адвокат А., против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №19-1030-000335 от 04.03.2019г
на Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“-Пловдив, с която на
основание чл.171, т.2а б. „Б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна
мярка- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца на В.И.Т., с
ЕГН **********.
Жалбоподателят навежда оплаквания,
обосноваващи незаконосъобразност на атакуваната заповед. Сочи, че в случая административният
орган е посочил, че налага принудителна административна мярка по чл. 171 т.2а
б. б като е допуснато съществено процесуално нарушение: като липсата на посочване кой точно
нормативен акт представлява нарушение на правото на защита на жалбоподателя.
Претендира
отмяната на оспорения административен акт и разноските по делото.
Ответникът по жалбата – Началник група към
ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“-Пловдив, не изразява становище по
жалбата, не изпраща процесуален представител. Не се претендират разноски по
делото.
Пловдивският
административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е подадена в срок,
което се установи от датата на връчване на Заповедта за ПАМ на 20.03.2019г /л.13
по делото/ и датата на депозиране на жалбата чрез административния орган на 29.03.2019г
/л. 3 по делото/ и е подадена от активно
легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, ето защо е допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна
поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства: АУАН с бл. №АА229211/04.03.2019г.
се установи, че на 04.03.2019г., около 08:50 часа, в ***, като
водач на МПС-БМВ320Д с рег № ***, лична собственост на водача, управлява лекия
автомобил след употреба на наркотични вещества, като е изпробван с
техническо средство DREGER
DRUG CHECК3000, с фабричен № АRLК-0411, който
показва, че има употреба на кокаин и амфетамин. Издаден е талон за медицинско
изследване №0010129. АУАН е подписан от В. Т. без възражения.
На В. Т. е
наложена санкция по чл. 171 т.2А, б. „б“ от ЗДвП, а именно прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/
месеца.
Въз
основа на установеното административни нарушения, подробно описани по-горе Началник
Сектор „ПП” към ОДМВР Пловдив е издал оспорената заповед - предмет на
настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство, предвид
изричните указания на настоящия съдебен състав за компетентността на
административния орган, издател на оспорения акт, е представена Заповед № 317з-391/06.02.2017г,
с която са оправомощени длъжностни лица, сред които и началниците насектор „ПП”
към ОД на МВР да налагат принудителни административни мерки (ПАМ), включително
по чл.171, т.2А от ЗДвП.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП правни
последици не представляват административни наказания, а принудителна
административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето
правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален
административен акт и се регулира от нормите на АПК.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган, което се установи от приетата по
делото оправомощителна Заповед № 317з-391/06.02.2017г на Директора на ОДМВР
Пловдив. Същата е мотивирана като са посочени фактически и правни основания.
Административният орган изчерпателно е описал
допуснатото от жалбоподателя нарушение, което опровергава оплакванията на
жалбоподателя за липса на мотиви и неяснота на нормативния акт, въз основа на който
е издадена процесната заповед. В титулната част на заповедта е посочена, че
същата се издава по реда на чл. чл. 171 т.2А, б. „б“ от ЗДвП.
При издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Издадена е заповедта въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при
спазване на задължителните реквизити по съдържанието му. Жалбоподателят е подписал
АУАН без възражения както се коментира вече.
Процесната
заповед е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59
от АПК. Пълно и точно са изложени фактическите основания, обосноваващи
налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните
правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.
В.Т.
е изпробван с техническо средство за употреба на наркотици и е установена
употребата на наркотични вещества, с което е нарушена нормата на чл. 5, ал.3,
т.1 пр.2 от ЗДвП. От лист за преглед на пациент в КДБ /л. 16 по делото/, графа
– „анамнеза“ става ясно, че пациентът отказва да дава кръв и урина за опиати.
В случая АУАН е редовно съставен официален
документ и съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП има обвързваща съда доказателствена
сила - до доказване на противното с надлежни доказателствени средства.
В хода
на съдебното производство не се ангажираха доказателства, опровергаващи
фактите, установени от административния орган.
Съдът приема за установено, че В. Т. е
употребил наркотични вещества, след което е управлявал собственото си МПС.
Извършеното от В. Т. административно
нарушение е по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Съгласно цитираната норма на водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Тази
разпоредба съставлява и материалноправното основание по чл. 171 т.2а от ЗДвП за
прилагане спрямо него на преустановяващата ПАМ.
Съгласно чл. чл. 171 т.2а,б. „б“ от ЗДвП прекратява
се регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да
му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Следва да се посочи, че в конкретния казус
основанието на чл.146 т.5 от АПК - противоречие с целта на закона, е изключено
като отменително основание на оспорената заповед, поради факта, че тя е
издадена от административния орган в условията на обвързана компетентност.
При наличието на предвидените в закона
материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или
на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при
условията на обвързана компетентност.
След
като МПС-БМВ320Д, с рег. № *** е собственост на В. Т., /факт, който не се
оспорва от жалбоподателя/ и същият управлява лекия автомобил след употреба нанаркотично
вещество, като е изпробван с техническо средство DREGER DRUG CHECК3000, с фабричен № АRLК-0411,
който показва, че има употреба на кокаин и амфетамин, то административният
орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на
предвидената в чл.171, т.2а от ЗДвП принудителна административна мярка,
доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията
на задължителна администрация. Т.е., преценката и мотивите за прилагане на
принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата
правна норма. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в заглавната част на
обжалвания административен акт е посочено изрично, че се касае за Заповед за
налагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.2аб. „б“ от ЗДвП,
т.е. посочен е и нормативният акт, послужил за правно основание за издаването
й. В диспозитивната част на заповедта е изписано също, че се налага санкция по
чл. 171, т. 2а, б. „б“. При
установената фактическа обстановка по конкретния казус /управление на МПС след
употреба на наркотични вещества/ административният орган е длъжен да наложи
съответната санкция и по чл.171, т.2а,б „б“ от ЗДвП, тъй като е налице
извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1пр.2 от ЗДвП, а при това правонарушение
водачът на МПС, който се явява и собственик на същото, следва да понесе
санкцията-прекратяване регистрацията на МПС. Като се имат предвид относително високата степен на обществена
опасност на деянието и огромният брой
издадени НП и фишове, установено от Справка за нарушител, то съдът намира
определеният срок от 6 месеца за съразмерен в смисъла на чл. 6 от АПК. Също така с прилагането на ПАМ се
изпълнява целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП, а именно да се
осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят
административните нарушения от водача, управлявал пътно превозно средство.
Отнемането
на 2 бр. рег. табели и СРМПС са следствие от наложената ПАМ.
По
изложените съображения, следва да се приеме, че законосъобразно
административният орган е наложил на жалбоподателя оспорената принудителна
административна мярка, поради което подадената жалба, като неоснователна, ще
следва да бъде отхвърлена.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен
съд, ХV състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.И.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №19-1030-000335 от 04.03.2019г на
Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“-Пловдив
Решението
може да се обжалва, в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния
административен съд.
Административен
съдия: /п/