№ 3882
гр. София, 26.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20231110201553 по описа за 2023 година
при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа
докладваното от съдията н. а. х. дело № 1553 по описа за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на В. В. С. срещу Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, серия К № 4792615, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя В. В.
С. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във във вр. с ал. 1, т. 3 от
Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2
във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата от В. В. С. се релевират доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на обжалвания електронния фиш.
Сочи се, че електронния фиш /ЕФ/ не е надлежно връчен, което е довело до
накърняване правото на защита на санкционираното лице. Навеждат се
съмнения относно изправността на автоматизираното техническо средство.
Релевирани са оплаквания, че неправилно АНО е приел нарушението за
повторно като липсват данни за предходно нарушение, за което нарушителят е
бил санкциониран в рамките на една година преди извършване на деянието по
обжалвания ЕФ. Прави се възражение, че контролният орган не е изпълнил
задължението си да посочи задължителните реквизити в съдържанието на ЕФ,
с което е нарушил правото на защита на санкционираното лице. Направени са
1
доказателствени искания. Моли се за отмяна на електронният фиш.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят В. В. С., уведомен по телефона, не се явява.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
представител.
В постъпили по делото писмени бележки от юрк. Д.И. – пълномощник
на директора на СДВР, се иска съдът да остави жалбата на В. В. С. без
уважение и да потвърди електронен фиш серия К № 4792615 като
законосъобразен като излага подробни съображения в тази насока. Претендира
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и за прекомерност
на адвокатското възнаграждение в случай, че надвишава определения в чл. 18,
ал. 4 минимум, предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят В. В. С. притежавала лек автомобил марка „********“,
модел „*******“, с рег. № ******.
На 24.04.2021 г. в 09:53 часа в гр. София, ул. „Даскал Стоян
Попандреев“ (гробищен парк Бояна), с посока на движение от ул. „Кумата“
към бул. „България“, се движел лек автомобил марка „********“, модел
„*******“, с рег. № ******. Ограничението на скоростта, в този пътен участък
било 50 км/ч. за населено място, въведено с пътен знак В-26, а процесният
автомобил се движел със скорост от 76 км/ч.
Скоростта на движение на автомобила била установена и заснета с
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на привилата за движение,
тип АТСС ARH CAM S1. Установеното превишаване на разрешената скорост,
било с 26 км/ч. При определяне на скоростта на движение на автомобила,
били взети предвид максимално допустимата грешка от 3 км/ч., при измерване
на скорост на движение до 100 км/ч., поради което и отчетената скорост на
движение на автомобила, била намалена в полза на водача на 23 км/ч. За
използването на техническото средство бил съставен протокол от 24.04.2021 г.
Устройството било с издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване при Български институт по метрология, с валидност до 07.09.2027
г. както и била премината последваща проверка, удостоверяваща
съответствието на АТСС със съответния тип, за което бил съставен и протокол
от проверка № 10-С-ИСИС/08.03.2021 г.
Въз основа на така установено нарушение бил издаден процесният
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 4792615, с който
за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1,
2
т. 3 от ЗДвП, на собственика на лек автомобил марка „********“, модел
„*******“ с рег. № ****** – жалбоподателят В. В. С. била наложена глоба в
размер на 200 лв. Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на
28.12.2022 г.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства по делото - електронен фиш; снимка към ел. фиш; справка за
собственост на лек автомобил; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на
Министъра на вътрешните работи на Р България ; протокол от проверка;
удостоверение за одобрен тип средство за измерване; протокол за използване
на АТСС и други, които съдът кредитира в своята цялост, доколкото същите
спомогнаха на съда да установи възприетата фактическа обстановка, както и
същите са еднопосочни и безпротиворечиви, което не налага тяхното по –
задълбочено обсъждане.
Всички поискани писмени доказателства, от страна на жалбоподателя са
налични по преписката и установяват техническата годност на АТСС, както и
механизма на работа с нея.
От така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата срещу процесния електронен фиш е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима. Разглеждана по същество, същата е частично основателна.
Съдът намира, че обжалваният електронен фиш съдържа необходимите
реквизити и е съставен по образец и съгласно изискванията на ЗДвП. В чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, законодателят е посочил изчерпателно реквизитите, които
следва да съдържа един електронен фиш. Техническото устройство работи
самостоятелно, без човешка намеса, като единствено контролните органи
поставят и настройват същото, но не влияят върху дейността му, доколкото
същото е автоматизирано.
Датата на издаване на електронния фиш се установява от приложената
справка „Списък с намерени фишове“, видно, от която същият е съставен на
10.05.2021 г. и е връчен на жалбоподателя В. С. на 28.12.2022 г.
Съдът намира, че нарушението е описано достатъчно ясно, за да може
нарушителят да разбере, защо е наказан. В съдържанието му е описано
мястото и времето на нарушението, наименование на булеварда, посока на
движение на автомобила.
По делото е налична информация, че към датата на нарушението
собственик на лекия автомобил е жалбоподателят – В. В. С..
В този смисъл обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на
жалбоподателя В. В. С. като собственик на МПС марка „********“, модел
„*******“ с рег. № ******, видно от приложената по делото справка за
3
собственост. По делото липсват данни, жалбоподателят да се е възползвал от
възможността по чл. 186, ал. 4 или ал. 5 от ЗДвП, както и не са събрани данни
жалбоподателят В. В. С. да е уведомил контролните органи за данни, с които
разполага, че друго лице е управлявало процесния автомобил.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна система за
видеоконтрол АТСС ARH CAM S1, с удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 17.09.5126, валидно до 07.09.2027 г. Макар и срокът за
валидност на устройството да е не е изтекъл, същото е преминало и
последваща проверка, видно от Протокол от проверка № 10-С-ИСИС от
08.03.2021 г., и е установено, че мобилната система, съответства на одобрения
тип.
В чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е предвидено, при установяване на нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган
и на нарушител, че се издава електронен фиш за налагане на глоба. Съгласно
посочената разпоредба и Наредба № 8121з-552 за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата на движение по пътищата, се извежда, че използването на мобилна
техническа система е допустимо. Видно от приложения протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система от 24.04.2021
г., мобилната система работи самостоятелно, като контролните органи
единствено поставят, включват, изключват описаното устройство, задават
ограничение на скоростта, през останалото време то работи самостоятелно.
Техническото средство е поставено на посоченото в електронния фиш
место*******жение в рамките на населено място, където ограничение на
скоростта е от 50 км/ч, въведено с пътен знак В-26. От снимката към
електронния фиш – снимка №11743F0/0057886, се установява, че в обхвата на
АТСС и бил само процесният лек автомобил.
Законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя В. В.
С., тъй като безспорно е установено, че автомобил марка „********“, модел
„*******“, с рег. № ****** е негова собственост и се е движел със скорост от
73 км/ч., при ограничение на скоростта от 50км/ч.
От друга страна обаче, в случая в елекронния фиш наказанието
наложена на жалбоподател В. С. е индивидуализирано в хипотезата на чл.
182, ал. 4 от ЗДвП, т.е. че същото е извършено в условията на "повторност" по
смисъла на §6, т. 33 от ДР на ЗДвП. Нормата на чл. 182, ал.4 от ЗДвП изрично
препраща към предходните три алинеи и поставя допълнителен съставомерен
елемент – повторност на деянието, който изисква съответно описание чрез
посочване освен на нарушената конкретна норма, но и предходното НП
(електронен фиш), с което нарушителят е бил санкциониран в рамките на една
година преди извършване на деянието по обжалвания фиш. При това
*******жение не може да се прецени кога и дали има влязъл в сила ЕФ и дали
последващото деяние, за което е издаден обжалваният ЕФ е извършено в
едногодишния срок от влизането му в сила. Изложеното мотивира съда да
4
приеме, че не е обусловена повторност на настоящото административно
нарушение и атакуваният електронен фиш следва да се измени в
санкционната си част, като се преквалифицира извършеното административно
нарушение от предвидения квалифициран състав на „повторност“ по чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП и жалбоподателят В. С. бъде санкциониран с наказанието,
предвидено за основния състав на нарушението по чл. 182, ал.1, т. 3 от ЗДвП и
наложеното наказание следва да се намали от 200 на 100 лева.
Не са налице основания за отмяна на електронния фиш, а единствено за
неговото изменение по отношение приложимата санкционна разпоредба.
Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът изменя обжалвания акт, когато се
налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В
настоящия случай такова изменение е допустимо, тъй като всички
обстоятелства от състава на нарушението са подробно описани в електронния
фиш, предявени са на жалбоподателя, който е имал възможност да се
защитава срещу тях. В същия смисъл са и разясненията, дадени с ТР №
8/16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ВАС.
Съдът счита, че е осъществен от обективна и субективна страна състав
на административно нарушение, за което жалбоподателят да бъда
санкциониран. От субективна страна деянието е извършено виновно при
форма на вината – пряк умисъл.
По въпроса за разноските по делото и с оглед неговия изход, съдът
намира, че претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна
СДВР - юрисконсулт Д.И. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
се явява основателна, като същото, с оглед фактическата и правна сложност на
делото, съдът намира че следва да бъде определено в минималния размер от
80 лева на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
която сума жалбоподателят В. В. С. следва да бъде осъден да заплати на
СДВР.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2. т. 4 от ЗАНН, Софийски
районен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4792615 издаден от СДВР, с
който на В. В. С. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3
от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2
във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2
ИЗМЕНЯ правното основание налагане на наказанието от чл. 189, ал. 4 във вр.
с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3
5
от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „Глоба“ от 200
/двеста/ лева на „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи /СДВР/ сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за упълномощения
представител на дирекцията .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София - град в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението от жалбоподателя и административно – наказващият орган, за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6