Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
гр.Пловдив, 13.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
6759/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от „Холсим Кариерни Материали Пловдив“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Братя Бъкстон“ № 134, срещу наказателно
постановление № 61 от 08.10.2019 г., издадено от Директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ Пловдив, с което на основание чл. 35
ал.1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, вр. чл. 70 ал.7 т.1
предл. второ от Наредба № 1/27.06.2005 г. за норми за допустими
емисии на вредни вещества /замърсители/, изпускани в атмосферата от обекти и
дейности с неподвижни източници на емисии /ННДЕВВЗИАОДНИЕ/, му е наложено
административно наказание – имуществена санкция, в размер на 5000 лева, за
нарушение на същата разпоредба.
В жалбата се излагат съображения
за незаконосъобразност на обжалваното НП. Посочва се, че за да е изпълнен
съставът на вмененото на дружеството нарушение е следвало да не са предприети
всички възможни мерки от негова страна за ограничаване на емисиите, но същото
реално е положило такива – осигурена е вода към полумобилната ТСИ, мобилната
ТСИ е снабдена със система за омокряне, на площадката за преработка на инертни
материали се изпълняват оросителни дейности, извършва се ежедневно измиване и
оросяване на вътрешно-кратерните пътища, като е увеличена максимално кратко им
на почистване. Възразява се, че липсват доказателства за реално настъпило
изпускане на вредни емисии. Възразява се, че не е ясно как са изпускани вредни
емисии във въздуха в часовете между 06:00 часа и 22:00 часа при петдневна
работна седмица. Оспорва се и размерът на наложената санкция. Поради изложеното
от съда се иска отмяна на обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно
заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, представлява се от
адв. Т., с пълномощно по делото. По същество излага съображения, идентични с
посоченото в жалбата. Допълнително посочва, че ако административнонаказващият
орган е счел, че са налице нарушения по Наредба № 1, е следвало да издаде
предписания за тяхното отстраняване.
Въззиваемата страна – РИОСВ
Пловдив, чрез своя процесуалния представител, взима становище за
неоснователност на подадената жалба. Посочва, че е установено емитиране
неорганизирано на прах в атмосферния въздух. Възразява се, че представеният
протокол с жалбата е неотносимо, доколкото прахонабирането по него е извършено
три дни преди датата на проверката. Посочва, че се касае за неорганизирано
изпускане на емисии по смисъла на пар. 1 т.10 от ДР на ЗЧАВ и не подлежи на
измерване, както и че фините прахови частици се смятат за замърсители по
природа. Възразява се, че посочените в жалбата мерки за ограничаването на
емисиите са неотносими към настоящия случай. Досежно размера на наложената
санкция, изразява становище, че същата е съобразно с издадени и влезли в сила
още две НП за нарушения на дружеството.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана
страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 23.08.2019 г. свидетелката Н.С.,
заемаща длъжността „***“ в отдел „***“,
заедно със своя колежка – М.К., извършила проверка в обект,
представляващ кариера за добив на подземни богатства - строителни материали
мрамор за трошен камък находище „Белащица" -„цех Родопи", землище на
с. Белащица, с концесионер „Холсим кариерни материали Пловдив" АД. В хода
на проверката било установено, че преработката на добитата скална маса се извършва
в работен хоризонт 520, намиращ се на кота терен +520, в кариера находище
„Белащица" - цех Родопи, посредством един брой полумобилна трошачно-сортировъчна
инсталации /ТСИ/ и един брой мобилна ТСИ. Добитият материал с технологичен
транспорт се подава за натрошаване и пресяване в ТСИ. Трошачно-сортировъчните
инсталации са предназначени да натрошават и сортират инертния материал на
по-ситни фракции. Добитата скална маса се изсипва в трошачните инсталации и се
натрошава /подситнява/, при които е осигурено оросяване/омокряне на материала.
Натрошеният материал се подава за пресяване в пресевни линии със сита.
Оборудването ползвано за пресяване, а именно: пресевните линии не са снабдени
със системи за намаляване на праховите емисии от дейността. Извършваните
дейности по подаване на скалната маса в ТСИ, преработката на скалната маса в
ТСИ, натоварването и експедицията са източници на прахови емисии, които
неорганизирано се емитират в атмосферния въздух. Вследствие на това, че линиите
за пресяване към ТСИ не са снабдени със системи за намаляване на праховите
емисии от дейността, било видимо, при преработката на скална маса в ТСИ и от
откритите повърхности на площадката - пътища и депа за различните фракции на
добит инертен материал, че прахообразните вещества неорганизирано се изпускат в
атмосферния въздух. За извършената проверка бил издаден Констативен протокол №
0008776/23.08.2019 г.
Поради изложеното, на 05.09.2019
г. свидетелката С. съставила на дружеството – жалбоподател АУАН № 41, с който
му вменила нарушение по чл. чл. 35 ал.1 от ЗЧАВ, вр. чл. 70 ал.7 т.1 предл.
второ от ННДЕВВЗИАОДНИЕ. Въз основа на съставения АУАН, било издадено
обжалваното НП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Н.С.,
която описва извършената проверка и сторените при същата констатации. Съдът
кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета
фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – Констативен
протокол № 0008776/23.08.2019 г. и АУАН № 41/05.09.2019 г.
Приложените Протокол от изпитване
№ 10-0925/23.08,2019 г. и Протокол от изпитване № 10-1006/18.09.2019 г. се
явяват ирелевантни за настоящия спор, доколкото замерванията по същите са
извършени в различни периоди.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на актосъставителя следва от така представената
Заповед № РД-86/29.03.2019 г. на Директора на РИОСВ Пловдив, а на административнонаказващия
орган – от Заповед № РД-8/10.01.2018 г. и Заповед № РД-186/05.07.2018 г. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От правна страна съдът намира следното:
На жалбоподателя е вменено
нарушение по чл. 35 ал.1 от ЗЧАВ, вр. чл. 70 ал.7 т.1 предл. второ от
ННДЕВВЗИАОДНИЕ. За да е налице този състав на административно нарушение следва
субектът да не е ограничил, ако това е възможно, неорганизираното изпускане на
емисии и такива да са изпуснати. Налице е легално определение на понятието
неорганизирано изпускане на емисии - § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на
ЗЧАВ, а
именно когато в атмосферния въздух веществата се отделят разсредоточено от
дадена площадка - товарно-разтоварни площадки, открити складове за
прахообразуващи материали, неизправна технологична апаратура и други.
В настоящия случай
се установява по несъмнен и категоричен начин, че при преработката на скална
маса в ТСИ и от откритите повърхности на площадката, прахообразните вещества
неорганизирано се изпускат в атмосферния въздух. Това обстоятелство бе
несъмнено установено от разпитания в хода на съдебното следствие свидетел – С.,
в която връзка не се споделя възражението в депозираната жалба, че изпускането
на емисии в атмосферния въздух се явява неустановено. Установеното представлява
именно неорганизирано изпускане на емисии в атмосферния въздух по смисъла на § 1 т. 10 от ДР на ЗЧАВ.
Възражението за липсата на измерване на
съответните емисии е неоснователно, тъй като според Наредба № 6
от 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества,
изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, на
измервания на съдържащите се в тях емисии подлежат само организираните газови
потоци, изпускани в атмосферния въздух, а в случая изпускането на емисии е
неорганизирано по смисъла на § 1, т. 10
от ДР на ЗЧАВ и
съответно по аргумент от чл. 2 на цитираната наредба не подлежи на измерване.
Следователно, за установяването му измерване по реда на Наредба № 6 от
26.03.1999 г. не е било необходимо.
Налице са и останалите признаци от състава на
релевираното нарушение. Изпълнителното деяние се изразява в неограничаване на
емисиите, когато това е възможно. Т.е. субектът на нарушението е този, който е
следвало да предприеме всички необходими и възможни мерки за ограничаване на
емисиите, а непредприемането на такива е това, в което се изразява нарушението.
Неизпълнените мерки са всички възможни, които биха ограничили емисиите и те са
изброени в разпоредба на чл. 70, ал. 9 от Наредба № 1/27.06.2005 г. /така Решение № 1240 от 10.06.2019 г. по к.
адм. н. д. № 765/2019 г. на Административен съд – Пловдив/.
В тази връзка неоснователни се
явяват възраженията на жалбоподателя, че същият е осигурил всички възможни
мерки за ограничаване на емисиите, като не се ангажираха доказателства във
връзка с изпълнение на всички мерки по чл. 70 ал.9 от Наредба № 1/27.06.2005
г.
Неоснователно се явява
възражението, че административнонаказващият е орган е следвало първо да даде
предписания по отстраняване на нарушението, а след това да санкционира
дружеството – жалбоподател. Издаването на предписание и реализирането на
административнонаказателна отговорст спрямо жалбоподателя представляват две
самостоятелни производства, между които няма връзка на обусловеност. Изцяло в
преценка на административнонаказващия орган е дали да издаде предписания във
връзка с констатирано нарушение, което по естеството си представлява ПАМ,
подлежаща на самостоятелен съдебен контрол по реда на АПК, или да пристъпи към
реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето, извършило
нарушението.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН,
съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай
се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици
не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото
деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид.
По размера на санкцията:
Нормата на чл. 35 ал.1 от ЗЧАВ регламентира санкция в размер от 500 до 5000 лева.
Съдът намира, че основателно се явява възражението на жалбоподателя, че
наложената санкция е неоправдано завишена в сравнение с обществената опасност
на извършеното нарушение. Действително, по делото се установява, че е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за други
нарушения, по други закони, но това обстоятелство само по себе си не би могло
да обуслови санкция в максимален размер. С оглед предвидените цели в
разпоредбата на чл. 12 ЗАНН, съдът намира, че в настоящия случай, доколкото не
се касае за първо нарушение на жалбоподателя и предвид големия обем от
неорганизирано изпуснати емисии, санкцията следва да бъде редуцирана до размер
от 2000 лева.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил
вмененото му административно нарушение. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Наложената санкция
се явява в завишен размер, поради което обжалваното НП следва да бъде изменено,
като санкцията бъде намалена от 5000 лева до 2000 лева.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 61 от 08.10.2019 г., издадено от Директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ Пловдив, с което на „Холсим
Кариерни Материали Пловдив“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Братя Бъкстон“ № 134, на основание чл. 35 ал.1 от Закона за
чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, вр. чл. 70 ал.7 т.1 предл. второ от
Наредба № 1/27.06.2005 г.
за норми за допустими емисии на вредни вещества
/замърсители/, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни
източници на емисии /ННДЕВВЗИАОДНИЕ/, му е наложено административно наказание –
имуществена санкция, в размер на 5000 лева, за нарушение на същата разпоредба, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция от 5000 /пет хиляди/ лева на 2000 /две хиляди / лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС