Р Е Ш Е
Н И Е
№ 264
град Велико Търново, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на седми
септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 458/2022 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 73, ал. 4 от Закона за
управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
/ЗУСЕФСУ/, с предишно заглавие Закон за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове /загл. изменено – ДВ, бр. 51 от 01.07.2022
г., в сила от 01.07.2022 година/.
Образувано е
по жалба на Община Велико Търново против Решение № РД-02-14-597/07.06.2022 г.
на директора на Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ при
Министерство на регионалното развитие и благоустройство в качеството на
ръководител на Националния орган по Програма "Интеррег V-A Румъния –
България" 2014-2020 г., с което на бенефициера е наложена финансова
корекция в размер на 5 % от стойността на допустимите разходи, финансирани от
ЕСИФ по договор № 01/17.09.2020 г. с изпълнителя „НИОНИ“ ООД на стойност
87 023,12 лв. с ДДС /допустимите разходи без собствен принос на
бенефициера/. Жалбоподателят счита, че решението е незаконосъобразно – издадено при неспазване на
установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди, че липсвало анализ
и обсъждане на изложените от него възражения. Излага подробни аргументи, че не
е налице нарушение на националните правила и на общностното право при възлагане
на обществената поръчка. Счита, че използваните изрази са общоизползваеми и
ясни, и всяко лице, което участва в
поръчки, е наясно с изискването. Налице била и пропорционалност между
изискването и предмета на поръчката, подготвена и проведена в период, през
който измененията в ЗОП и ППЗОП били чести. Игнорирано било обстоятелството, че
има втори показател, свързан с предлаганата цена, който също има сериозна
тежест в общата оценка на офертите. Според жалбоподателя се подразбирало, че
началният момент, от който тече 6-месечният период на издаване на сертификата, е от момента на подаване на оферта. Предложенията на
участници не били отстранени поради липса на такъв документ, а поради други
основания. Цитира се съдебна практика на ВАС и СЕС. Като съществено процесуално
нарушение се сочи обстоятелството, че обжалваното решение не било издадено в
законоустановения срок, а след повече от 45 дни. Оспорва наличието на финансови
последици от нарушението, както и дадената му правна квалификация от НО като
нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. По изложените аргументи жалбоподателят моли за
отмяната като
незаконосъобразно на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените
разноски за държавна такса.
Ответникът
по жалбата, директор на
Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ при Министерство на
регионалното развитие и благоустройство като ръководител на Националния орган
по Програма "Интеррег V-A Румъния – България" 2014-2020 г., чрез
процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. В писмен отговор излага доводи, че
обжалваното решение е издадено от компетентен орган в писмена форма, при
спазване на процесуалните правила и в
съответствие с материалния закон. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Между страните няма спор по фактите. Не се спори, че Община Велико Търново е
бенефициер по сключен Договор № РД-02-29-22/13.02.2020
г. с
Министерство на регионалното развитие и благоустройството /в качеството му на Национален
орган /НО/ на Програмата „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България“ 2014-2020/. Целта
е предоставяне на Община Велико Търново на безвъзмездна финансова помощ от национално съфинансиране за проект „По-добре свързани вторични и третични точки в
главната и широкообхватната мрежа на път
/TEN-T/ чрез общи мерки в трансграничния район – Better
connected secondary and tertiary nodes to TEN-T core and comprehensive network
through joint CBC measures“. Договорът касае предоставяне от НО на Община Велико Търново
на безвъзмездно финансиране по Програмата „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България“
2014-2020, като общата стойност на бюджета на проекта е 4 769 687,25 евро,
а общият размер на допустимите разходи на Община Велико Търново /която е водещ партньор в проекта/ е 3 960 847,77 евро, от
които 85% са чрез ЕФРР – 3 366 720,60 евро, 13% национално
съфинансиране – 514 870,61 евро и 2% собствен принос на общината – 79 256,56
евро.
Съобразно сключеният договор за безвъзмездна финансова помощ и
залегналите в него задължения, жалбоподателят, в качеството му на партньор по
проекта е провел процедура за обществена поръчка с предмет „Подготовка
на документации за възлагане на всички обществени поръчки, предвидени за
водещия партньор по проект „Better connected secondary and tertiary
nodes to TEN-T core and comprehensive network through joint CBC measures“, както и предоставяне на
съпътстващите дейности, вкл. процесуално представителство“. Обществената
поръчка е проведена през 2020 г. по реда на чл. 18, ал. 1, т. 12 вр. чл. 178 и
сл. от ЗОП – публично състезание. Вследствие на проведената процедура за
възлагане на обществена поръчка по ЗОП Община Велико Търново е сключила Договор
№ 1 от 17.09.2020 г., с изпълнител „НИОНИ“ ООД гр. София, ЕИК *********, на стойност 88 000 лв. с ДДС.
С писмо изх. № 99-00-3-24-(2)/30.03.2022 г.
ръководителят на националния орган е уведомил кмета на Община Велико Търново,
че във връзка със сигнал за нередност, при осъществяването на контрол за
законосъобразност на откритата процедура по ЗОП за възлагане на горепосочената
обществена поръчка са установени следните нарушения, имащи финансов ефект, а
именно: възложителят е ограничил конкуренцията чрез включване на условия или
изисквания, които дават необосновано предимство и необосновано ограничават
участието на стопански субекти в обществената поръчка, като е въвел изискване
за преминато обучение по ЗОП „в последните 6 месеца“ от Експерт № 1-адвокат. В срока по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ от Община Велико Търново е постъпило писмено
възражение.
Въз основа на горното от
ръководителя на националния орган е издадено Решение № РД-02-14-597/07.06.2022
г., с което на Община Велико Търново е наложена финансова корекция по
пропорционалния метод, и на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, т. 11, б.
„б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ
/Наредбата/ е определена финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи,
финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове / 87 023,12 лв. с ДДС,
в които не участва собствения принос на жалбоподателя/ по сключения договор от 17.09.2020
г. с „НИОНИ“ ООД на стойност 74 000 лв.
без ДДС. Според административния орган възложителят е въвел
незаконосъобразен критерий за възлагане, представляващ ограничителни изисквания
относно участниците – нарушение на чл. 70, ал. 5 от ЗОП, чл. 70, ал. 7, т. 2 и
3, б. „б“ във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 от ЗОП, за което
на основание т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата е наложена
финансова корекция в размер на 5 %. Административният орган е приел, че въведеното изискване участникът
да предложи експерт № 1-адвокат, който да притежава сертификат/документ за
преминато обучение по ЗОП в последните 6 месеца, необосновано ограничава участието
на стопански субекти, които биха могли да изпълнят услугите, тъй като от една страна не
е ясно какво възложителят е вложил в „последните 6 месеца“ и от кой момент се
броят същите. От друга страна, самото условие е ограничително, тъй като не
става ясно с какво преминато обучение по ЗОП точно в този период ще спомогне за
качественото изпълнение на поръчката, особено след като е поставено минимално
изискване за опит в областта на подготовката и/или провеждането на обществени
поръчки, а допълнително се присъждат точки за наличие на специфичен опит в две
отделни сфери. Административният орган е приел, че по
този начин
възложителят неправомерно е стеснил кръгът на заинтересуваните лица и по
същество е поставил ограничение пред потенциалния кръг от участници да подадат
оферта.
Решението е изпратено на
Община В. Търново по електронен път на 08.06.2022 г.,
като е получено от жалбоподателя на същата дата. Недоволен от него, жалбоподателят го е оспорил пред съда с
жалба, подадена с куриер чрез ответника на 22.06.2022 г.
В хода на съдебното
производство от двете страни са представени и приети доказателствата, съдържащи се в
преписката по провеждането на обществената поръчка и издаване на оспореното
решение.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите
на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорените актове на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК,
направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 73, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ /в ред. към издаване на оспорения акт, навсякъде по-долу така/,
финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на
ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, а според ал. 4 решението
по ал. 1 може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В случая жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване акт в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, което е адресат на акта, при наличие на правен
интерес от оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалваният акт е издаден
от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Съгласно § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕСИФ, доколкото друго не е предвидено в
приложимото за тях европейско законодателство и в сключените между държавите
договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България, този
закон се прилага и за финансовата подкрепа по програмите за европейско
териториално сътрудничество по отношение на органите за управление при
извършване на финансови корекции, категориите нередности и минималните и
максималните стойности на процентните показатели, определени в ЗУСЕСИФ и с акта по чл.
70, ал. 2. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за
извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне
размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, същата
се прилага и по отношение на Програма за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния –
България“ 2014-2020. Освен това, на основание чл. 2, т. 2 от Наредбата за
администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни
фондове, ръководителят на програмите за европейско териториално сътрудничество
е отговорен за процедурите, регламентирани в Наредбата.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от действащия към момента на определяне на
финансовата корекция Устройствен правилник на МРРБ, дирекция "Управление
на териториалното сътрудничество" изпълнява функциите на Национален орган
за програмите за трансгранично сътрудничество по вътрешните граници на ЕС 2014
- 2020 (между Румъния и България и Гърция и България). Съгласно чл. 9, ал. 1 от
Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, ръководителите
по чл. 2, ал. 2 могат да делегират правомощията си по този закон на други
длъжностни лица от ръководената от тях организация, като в тези случаи
определят конкретните им права и задължения. На основание раздел I, т. 1, б.
"б" и т. 3 от представената с преписката Заповед №
РД-02-14-369/05.04.2022 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството, издадена на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗФУКПС, Десислава
Георгиева – директор на Дирекция "Управление на териториалното
сътрудничество" в МРРБ е оправомощена да ръководи и организира дейността
на Националния орган по Програмата „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България“
2014-2020, включително да издава административни актове по ЗУСЕСИФ. При това следва да
се приеме, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Не
се спори, че решението е издадено като електронен документ и подписано с
квалифициран електронен подпис, като съгласно чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) №
910/2014 квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис.
Оспореният
акт е издаден и в изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. чл. 3, ал. 2 от
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма,
вкл. с подробно излагане на приетите от административния орган фактически и
правни основания. Номерът и датата на решението са
посочени в представеното извлечение от деловодната система на ответника, което
не е оспорено от жалбоподателя.
Спазени са
регламентираните в ЗУСЕСИФ специални правила за провеждане на процедура по
определяне на финансовата корекция по основание и размер. Съгласно чл. 73, ал.
2 ЗУСЕСИФ, преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция
ръководителят на УО е длъжен да осигури възможност на бенефициента да представи
в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени
възражения по основателността и размера на финансовата корекция. На
бенефициента е осигурен 14-дневен срок за възражение след получаване на писмо
изх. № 99-00-3-24-(2)/30.03.2022 г. на националния орган с данни за констатираните нарушения и
предлаганите финансови корекции, като такова е подадено. Противно на оплакванията
на жалбоподателя, аргументите във възражението му са подробно обсъдени от
административния орган, като несъгласието на жалбоподателя с направените изводи
само по себе си не води до извод за незаконосъобразност на административния акт.
Обстоятелството, че процесното решение не е издадено в едномесечният срок по
чл. 73, ал.3 от ЗУСЕСИФ също не представлява съществено процесуално нарушение,
тъй като въпросният срок е инструктивен, а не преклузивен.
Относно спазването на материалния закон:
Основанията за определяне на финансова
корекция са установени в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 143 (1) Регламент
№ 1303/2013, държавите членки носят отговорност за разследването на
нередностите и за извършването на необходимите финансови корекции и
възстановяването на дължимите суми. А съгласно чл. 122 (2) Регламент №
1303/2013, държавите членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и
възстановяват неправомерно платените суми. Дефиницията за нередност се съдържа
в чл. 2 (36) Регламент № 1303/2013, съгласно която „нередност“ е всяко
нарушение на правото на ЕС, произтичащо от действие или бездействие на
икономически субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда
на общия бюджет на ЕС чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на
Съюза. Следователно при определянето на едно действие или
бездействие на икономически субект като „нередност“ следва да се вземат предвид
три елемента от обективна страна: 1. действие или бездействие
на икономически оператор, 2.което води до нарушение на правото на ЕС или на
националното право, свързано с неговото прилагане, и 3. има или би имало като
последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете
неоправдан разход в общия бюджет.
Между страните по делото няма спор относно
установените факти при провеждане на процедурата за възлагане на обществена поръчка и относно
наличието на първия елемент от понятието за „нередност“, а спорът е относно
правната им интерпретация за наличие на останалите елементи от легалното определение на нередността като предпоставка за налагане на
финансова корекция.
Безспорно е, че в Методиката за определяне на
комплексна оценка на офертите при провеждането на процесната обществена поръчка,
която има за предмет услуги, възложителят е предвидил, че процедурата се възлага
въз основа на критерий «икономически най-изгодна оферта» и се определя чрез
оптимално съотношение качество/цена. За целта е предвидено всяка оферта да се
оценява по два показателя: Т1 «Професионална компетентност на персонала», с
относително тегло 60% и Т2 «Финансов показател» с относително тегло 40% . С
показател Т 1 се оценява предложения от участника екип за изпълнение на
поръчката, състоящ се от 4 експерти. По отношение на Експерт № 1 възложителят е
поставил към участниците следните изисквания: «Адвокат – минимално/базово изискване за образование: висше образование
по специалността Право съгласно Класификатор на областите на висше образование
и професионалните направления, утвърден с ПМС № 125 от 2002 г., или
еквивалентна образователна степен, придобита в чужбина, в еквивалентна на
посочената област и наличие на сертификат/документ за преминато обучение по ЗОП
в последните 6 месеца и опит в областта на подготовката и/или провеждането на
обществени поръчки. В случай, че предложеният експерт не отговаря на
минималното изискване офертата се предлага за отстраняване». Предвиден е
максимален брой от 30 точки по този пункт. Съответно възложителят е предвидил
допълнителни точки за специфичен опит, изразяващ се в процесуално
представителство по дела по ЗУСЕСИФ или пред КЗК/ВАС по дела, свързани с
обжалване на обществени поръчки по ЗОП. Спорът по делото е относно поставеното
изискване експерт №1-адвокат да представи сертификат/документ за преминато
обучение по ЗОП в последните 6 месеца.
Съдът намира за правилен изводът на НО, че Община Велико Търново е
въвела ограничителен критерий за възлагане по отношение на процесното изискване.
На първо място, така както е формулирано, изискването е неясно, тъй като не е
конкретизирано от кой момент следва да се изчисляват въпросните 6 месеца. Поставяните
от възложителите изисквания следва да са ясно посочени, недвусмислени и
неподлежащи на тълкуване от участниците, поради което не може да бъде прието
възражението на жалбоподателя, че се подразбирало, че началният момент, от който
тече назад във времето 6-месечният период на издаване на сертификата, е от момента на подаване на офертата. Неоснователно е и
възражението, че неяснотата била отстранена впоследствие с разяснение № 91-00-118/03.04.2020
г. Видно от разяснението и от въпроса, във връзка с който е дадено е, че същото
касае не начина на изчисляване на периода, през който е преминато обучение по
ЗОП, а лицата, за които важи това изискване. Предвид това правилно
административният орган е приел, че в случая неясното изискване в методиката за
оценка прави невъзможно обективното сравняване и оценяване на техническите
предложения на участниците, което е в нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 от ЗОП,
а на потенциалните участници не е осигурена достатъчно информация за правилата,
които ще се прилагат при определяне на оценката по показател Т1 – нарушение на
чл. 70, ал. 7, т. 3, б. „б“ от ЗОП. Обстоятелството, че няма отстранени
участници поради неспазване на процесното изискване, е без значение.
На следващо място, законосъобразен е изводът на НО, че въпросното
изискване само по себе си е необосновано ограничително. Същото е минимално, а
не надграждащо и касае професионалните способности на участниците. Всяко
поставено от възложителя изискване изначално се явява ограничително, поради което
само обоснованите и съобразените с предмета, стойността, обема и сложността на
поръчката изисквания, са съответни на закона. Обосновано е онова изискване,
което е необходимо за установяване възможността на участниците да изпълнят
поръчката – произтича от спецификата на поръчката или от нормативно заложено
ограничение в специален закон. Нормата на § 2, т. 41 от Допълнителните
разпоредби на ЗОП дава легална дефиниция за понятието "професионална
компетентност" - това е наличието на знания, получени чрез образование или
допълнителна квалификация, и/или на умения, усвоени в процеса на упражняване на
определена длъжност или позиция в изпълнение на трудови, служебни или
граждански правоотношения. Безспорно, за да бъде професионално компетентен един
експерт, той трябва да има освен определената степен на образование и вид
квалификация, и знания, и умения, придобити в процеса на упражняване на
съответната дейност. Административният орган правилно е приел, че поставянето
на изискване за преминато обучение по ЗОП в определен /неясно как/ период,
което не е въведено нормативно, не постига целите за по-качествено изпълнение
чрез търсене на по-компетентните лица, а се явява ограничително. Такова
изискване може да бъде постигнато чрез залагане на изисквания за опит, умения и
знания, получени в процеса на усвояване на дейност със сходен предмет, каквито
всъщност са поставени по отношение на експерт № 1. Неоснователно е възражението
на жалбоподателя, че изискването за преминато обучение било обусловено от
настъпилите промени в законодателството. Действително през периода м. октомври
2019 г. – м. март. 2020 г. в ДВ са обнародвани три изменения и допълнения на
ЗОП /бр. 83 от 22.10.2019 г., в сила от 1.11.2019 г., бр. 102 от 31.12.2019 г.,
в сила от 1.01.2020 г., доп., бр. 23 от 14.03.2020 г., в сила от 14.03.2020 г./,
но това не може да оправдае залагането на процесното изискване, тъй като ако
6-месечния срок за обучението по ЗОП се изчислява от датата на обявяване на
поръчката – 17.03.2020 г., то е напълно възможно въпросното обучение да е
проведено преди което и да е от посочените изменения на закона /или да обхваща
напр. само едно от тях/, което обезсмисля поставеното изискване. Още повече,
като част от минималното изискване възложителят е въвел това експертът да има и
опит в областта на подготовката и/или провеждането на обществени поръчки, който
опит може да е придобит именно в месеците преди обявяването на обществената
поръчка.
В случая ограничението е довело до нарушаване на забраната за
непредоставяне на неограничена свобода и за гарантиране на реална конкуренция в
чл. 70, ал. 5 от ЗОП и принципите на свободна конкуренция, равнопоставеност и
недопускане на дискриминация, предвид несъмнено разубеждаващото му въздействие
и възпрепятстване от участие на тези потенциални кандидати, които въпреки че
разполагат с квалифицирани, съобразно нормативните предписания лица за
функциите на експерт-адвокат, не изпълняват поставеното от възложителя изискване.
Ограничението се
явява необосновано и поради това, че ефективното осъществяване на дейностите по
подготовка на документация за възлагане на обществени поръчки и процесуално
представителство от квалифицирано лице е обезпечено чрез поставеното
кумулативно изискване за притежаван от това лице опит в подготовката и/или
провеждането на обществени поръчки и допълнителните точки за специфичен опит –
процесуално представителство. С оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от
ЗОП възложителите нямат
право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания,
които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на
стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета,
стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Тази
разпоредба е гаранция за спазването на принципите на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2
от ЗОП за равнопоставеност и недопускане на дискриминация и свободна
конкуренция
Цитираните от жалбоподателя решения на ВАС са неотносими, тъй като
са постановени при различна фактическа обстановка. Позоваването на решение на
СЕС от 31 март 2022 година по дело № С-195/21 също е неоснователно, тъй като
същото касае критериите за подбор. Освен това вярно е, че съгласно т. 58 от това решение на СЕС, чл. 58,
параграфи 1 и 4 от Директива 2014/24 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска
възможността в рамките на процедурата за възлагане на обществена поръчка
възлагащият орган да наложи като критерии за подбор, свързани с техническите и
професионалните способности на икономическите оператори изисквания, които са
по-стриктни от минималните, поставени в националната правна уредба, стига
такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът има
технически и професионални способности да изпълни възлаганата поръчка, да са
свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални. В случая такъв анализ
е извършен от административния орган: Предметът на процесната обществена
поръчка в конкретната хипотеза не сочи на необходимост от някакви специални
знания, умения или квалификации, които единствено сертификат/документ за проведено
обучение по ЗОП в последните 6 месеца предоставя. Следва също така да се
посочи, че за бенефициера от значение е не толкова проведено обучение, тъй като
същото – само по себе си, не може да даде исканата увереност за придобити
знания и квалификации, колкото опита, който съответния експерт притежава в
областта на обществените поръчки.
Видно
от изложеното изводът на НО за допуснато нарушение на горепосочените разпоредби
от ЗОП е правилен и съответства на доказателствата по делото. Следователно
налице е и вторият елемент от фактическия състав на нередността, тъй като
допуснатото от касатора нарушение е на национално право, свързано с правото на
Съюза. Правилно е прието, че така установеното нарушение представлява нередност
от вида на посочените в т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от
Наредбата за посочване на нередности /изм. ДВ бр. 19 от 06.03.2020 г./ -
случаите, при които са приложени дискриминационни критерии/условия/спецификации
/не по смисъла на т. 10 от приложението, но които ограничават достъпа на
кандидатите или участниците/, но е налице минимално ниво на конкуренция, т.е.
получени са две или повече оферти, които са допуснати и отговарят на критериите
за подбор, предвид безспорното между страните обстоятелство, че в процедурата
са били подадени четири оферти. В случая е налице неправомерен критерий за възлагане,
което води до разубеждаващ ефект за потенциалните кандидати, съответно до
ограничаване на конкуренцията, поради което е приложима именно тази разпоредба.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в случая е следвало да се
приложи разпоредбата на т. 9.2 от
Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Утвърдената от възложителя методика за оценка не сочи на
липса на достатъчно описание на критериите и на тяхната тежест. Напротив, с
методиката ясно са посочени брой точки за оценяване и условията, при които се
поставят - ако офертата съдържа минималните изисквания или съответния брой
надграждащи обстоятелства. Незаконосъобразността не произтича от липсата на
достатъчно описание на критериите или на тяхната тежест, а от самото съдържание
на критериите. Формулиране
на критерий по начин, който е ограничаващ по отношение на кандидатите води до
извод, че не е налице нередност по т. 9. 2, а по т. 11, б. „б“ от Приложение №
1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.
Правилен и обоснован е и изводът на административния орган относно
третия елемент на фактическия състав на нередността – вредата на бюджета на
Съюза. Безспорно, прилагането на ограничителни изисквания е довело до
ограничаване на конкуренцията, което значи, че прилагайки критерия на Съда на
Европейския съюз – "че неспазването на правилата за възлагане на
обществени поръчки съставлява нередност по смисъла на член 2, точка 7 от
Регламент № 1083/2006, доколкото не може да се изключи възможността то да има
отражение върху бюджета на съответния фонд" (Решение от 14 юли 2016,
Wrocіaw, С-406/14, EU: C: 2016: 562, точка 45), е налице и вреда за бюджета на
Съюза. Правилен е направеният от НО извод, че финансовата корекция следва да
бъде определена чрез използването на пропорционалния метод. Това е така, тъй
като поради спецификата на разглежданото нарушение, довело до разубеждаващ
ефект у потенциалните участници, не може да се определи точен размер на загуба
на публични средства, тъй като е невъзможно да се предположи с точност колко и
кои икономически оператори не са участвали в обществена поръчка, както и каква
би била стойността на договора за изпълнение, в случай че спечелилият участник
беше друг. Ако нарушението не е било допуснато, е могло да се получат повече на
брой оферти с по-добри ценови и технически параметри. Тъй като обаче конкретно
извършеното нарушение не позволява да се направи точно количествено изражение
на финансовата вреда, НО е приложил пропорционалния метод за определяне на корекцията,
предвиден в чл.5, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности.
За нередността по т. 11,
б. „б“ е предвидено налагането на финансова корекция в размер от 5 на сто,
каквато е и наложена от националния орган. С обжалваното решение правилно в съответствие
с разпоредбите на чл. 1, ал. 2 и чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и чл. 5, ал. 3 от
Наредбата за посочване на нередности е определена и основата на финансовата
корекция - сумата на допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ и от националния
бюджет за които са констатирани нарушенията, при изваждане собствения принос на
бенефициера от 2%, което обстоятелство и не се спори от жалбоподателя.
По изложените съображения
съдът намира, че обжалваното решение
като издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма,
постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби,
при спазване на административнопроизводствените правила и
съобразяване с целта на закона, е правилно и законосъобразно.
С
оглед на изхода на правния спор по делото и своевременно направеното от
ответника искане за разноски, съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на
Министерството на регионалното развитие и благоустройството – гр. София
/юридическото лице, в чиято структура се намира органът – ответник/ разноски за
юрисконсултско възнаграждение, които предвид фактическата и правна сложност на
делото, и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата на заплащането на правната
помощ, съдът определя в размер на 100 лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Велико Търново против Решение № РД-02-14-597/07.06.2022
г. на директора на Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ при
Министерство на регионалното развитие и благоустройство, като ръководител на
Националния орган по програма „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България“ ОСЪЖДА Община Велико Търново с адрес гр. Велико Търново, пл. Майка
България № 2, да заплати на Министерството на регионалното развитие и
благоустройството – гр. София сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща разноски по делото. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: