Р Е
Ш Е Н
И Е
№461 10.12.2021г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Албена Ангелова
и с участието на прокурора Гриша Мавров
като разгледа докладваното от съдия
Г. Динкова КАН дело № 407 по описа
за 2021 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Община Гурково против Решение № 62 от 09.07.2021 г., постановено по
АНД № 384/2021 г. по описа на Районен съд - Казанлък, с което е потвърдено наказателно
постановление № НЯСС-33 от 08.03.2021 г.
на Заместник-председателя на ДАМТН –
София, с наложена на касатора имуществена санкция в размер на 6000 лв.
С касационната жалба се твърди, че въззивното съдебно
решение е постановено при наличие касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, тъй като несъответна е правната
квалификация на деянието под чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ, която не предвижда
имуществена санкция за неизпълнение на предписание по чл.190а ал.1 т.3 от същия
закон. Следващото оплакване е за явна несправедливост на наложеното наказание
съобразно изискванията на чл.27 от ЗАНН ,предвид че се касае за едно и първо по
ред административно нарушение на ЗВ и липса на факти, сочещи на тежест,
обуславяща размера от 6000лв. Поддържа се, че не би следвало собственика на
язовира да изпълнява задължения за почистването му, когато е отдаден под наем. От съда се иска отмяна на въззивното
съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени, алтернативно да
се измени наказателното постановление в частта относно размера на наложената
имуществена санкция до минимално предвидения от чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ.
Ответникът по
касационната жалба - Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор София, не изпраща представител в съдебно заседание и не
изразява становище по касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора счита, че жалбата е
неоснователна и предлага съдебното
решение на Районен съд - Казанлък да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството пред Районен съд – Казанлък се е
развило по жалба на Община Гурково против Наказателно постановление № НЯСС-33
от 08.03.2021 г. на
Заместник-председателя на ДАМТН – София
,с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за
водите /ЗВ/, е наложена имуществена санкция в размер на 6 000 лв.,
за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗВ. Административно
наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена
на 02.07.2020г. на основание чл. 190, ал. 4, т. 1 от Закона за водите от
контролни органи на ДАМТН проверка на язовир "Паничерево", находящ се
в поземлен имот № 22767.177.236, в землището на сПаничерево, общ.Гурково, който
язовир е собственост на Община Гурково съгласно Акт за публична общинска
собственост № 18/ 04.02.2011 г., е установено, че не е изпълнено от собственика
на язовира задължителното предписание, дадено с констативен протокол №
07-03-15/ 11.02.2020г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и
съоръжения към тях“, а именно: „Да се премахне храстовидната и дървесна
растителност по въздушния откос“, със срок на изпълнение 18.05.2020г.
Казанлъшкият районен съд е приел, че при съставянето
на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила,
като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението,
обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна
административнонаказателното обвинение. По съществото на спора, въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства съдът е направил извод,
че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка и допуснатото от Гурково
нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за
водите - неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2 във вр. с чл.190а, ал.1,
т.3 от ЗВ, като основание за налагане на административна санкция. С изложени съображения,
че извършеното нарушение е със завишена степен на опасност за населението и
държавната инфраструктура въззивният съд е приел, че наложената на
санкционираното лице имуществена санкция е правилно определена и няма основания
за нейното изменение чрез намаляване.
Изцяло се споделя извода на въззивния
съд, че по несъмнен начин е установено и доказано наличието на съставомерно от
обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по
чл.200, ал.1, т.39 във вр. с чл.190а, ал.2 от ЗВ.
Неоснователен е довода на касатора, че
административнонаказателната разпоредба на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, на
основание на която е санкционирана Община Гурково, не предвижда отговорност за
неизпълнение на предписание, дадено на основание чл.190а ал.1 т.3 от ЗВ.
Задължението за изпълняване на предписанията, издадени на основание чл.190 ал.1
т.3, е вменено изрично с разпоредбата чл.190а ал.2 от ЗВ, за чието неизпълнение
е предвидена наложената по чл.200 ал.1 т.39 от същия закон имуществена санкция.
Субект на задължението да се почистват и поддържат язовирните стени и
съоръженията към тях е собственика на язовирната стена, съгласно чл. 141 от
Закона за водите, поради което и субект на предписанията по чл.190а ал.1 т.3 и
съответно на задължението за тяхното изпълнение, а оттук и
административнонаказателно отговорно лице по чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ е именно
собственика Община Гурково.
Основателно обаче се явява оплакването
на касационния жалбоподател за явна несправедливост на наложената имуществена
санкция. Размерът на имуществената санкция, предвиден в разпоредбата на чл.
200, ал.1, т.3 от ЗВ е в границите от 1000 до 20 000 лева. Индивидуализацията
на административното наказание следва да се осъществява при спазване
разпоредбите на чл. 27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. В конкретния случай при
издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган е
наложил имуществена санкция от 6 000 лева, в размер над минималния, като не е
изпълнил задължението си да индивидуализира този размер. При определянето му
органът е следвало да съобрази тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а
мотиви за преценка на така определеното и наложено наказание не са посочени.
Изложените от въззивния съд съображения, че техническото състояние на язовира е
от значение за безопасността на
населението и държавната инфраструктура при климатични условия, не са
съобразени с установената при извършената проверка изправност на елементите на
язовирната стена /констативен протокол № 07-03-15/ 11.02.2020г/, от които
зависи предотвратяване на риска от вредното въздействие на водите. В случая не са събрани
доказателства, че нарушението е извършено при отегчаващи отговорността
обстоятелства и при липса на данни за наличие на предходни нарушения от същия
вид, за които Община Гурково да е била санкционирана, с оглед чл. 27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, съответно на нарушението,
справедливо и достатъчно да бъдат постигнати целите на чл. 12 от ЗАНН е определяне на санкцията в
минималния размер от 1 000 лв., предвиден в чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ.
По тези съображения решението на
районния съд следва да бъде отменено, а вместо него - да се постанови друго, с което издаденото НЯСС-33 от 08.03.2021 г. на Заместник-председателя на ДАМТН – София да бъде изменено в частта за наложената
имуществена санкция.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2, предл. второ от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 62 от 09.07.2021 г.,
постановено по АНД № 384/2021 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е
потвърдено Наказателно постановление № НАСС-33 от 08.03.2021г. на
Зам.председателя на ДАМТН и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление НАСС-33 от
08.03.2021г. на Зам.председателя на ДАМТН, с
което на Община Гурково, на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е
наложена имуществена санкция в размер на 6 000лв за нарушение на чл.190а,
ал.2 във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА ИМУЩЕСТВЕНАТА
САНКЦИЯ на 1 000лв.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.