Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 17.06.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 6103 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.03.2019 г. по гр.д. № 42440/16 г.,
СРС, ГО, 69 с-в е отхвърлил предявените от Н.Н.К., ЕГН ********** срещу Н.С.А.„В.Л.“,
БУЛСТАТ *******, искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено поради налагане на дисциплинарно
наказание със Заповед № ЗП-828 от 03.05.2016г., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност „професор“, ВУ към Треньорски факултет,
катедра „Футбол и тенис“ при Н.С.А.„В.Л.“, с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата от 12 739,24 лв., представляваща обезщетение за вредите от
оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от
06.07.2016г. до 01.12.2016г. Осъдил е основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н.Н.К.,
ЕГН ********** да заплати на Н.С.А./НСА/ „В.Л.“, БУЛСТАТ ******* сумата от 1600
лв. разноски по делото.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Н.Н.К., ЕГН **********, чрез пълномощника по
делото адвокат Г.Д.Х. от САК, със съдебен адрес: ***/надпартерен/
с мотиви, изложени в жалбата. Сочи
се, че е нарушена процедурата за
установяване на нарушенията, които могат да дадат основания за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ на членовете на академичния състав на
висшите училища и по-специално на чл.102, ал.2, т.5 от Правилника за устройството
и дейността на НСА, според който заповедта на ректора за прекратяване на ТПО от
страна на Академията с научно-преподавателски кадър в случай на дисциплинарно
уволнение, се издава по предложение на факултативния съвет, а в настоящия казус
такова предложение от факултативния съвет на Треньорския факултет при НСА
липсва, като според въззивника, това предложение е
задължителен елемент от фактическия състав на процедурата по уволнение,
противно на приетото от районния съд. Твърди се, че Правилникът за устройството
и дейността на НСА е източник на правни норми, които, когато не противоречат на
закона, по общозадължителен начин очертават правилата за провеждане на
съответните процедури с цел осигуряване на тяхната законосъобразност, съответно
неспазването на разписаните в Правилника правила за определена процедура има за
последица незаконосъобразност на последната. Счита се, че значението на това
предложение за процедурата по налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение“
на научно-преподавателския кадър в НСА се подкрепя и от твърденията/поведението на
самата Академия, като ответникът заявява, че уволнителната заповед е издадена
на основание решение на Академичния съвет. На второ място се сочи като формално
нарушение на процедурата по дисциплинарно наказание липсата на посочване и индивидуализиране от страна на
работодателя на конкретно деяние, което
може да бъде квалифицирано като дисциплинарна простъпка. Останала е
неустановена датата, на която е
осъществено „деянието“ от страна на работодателя и в рамките на развилото се
съдебно производство, като липсата на установяване се отнася и до хронологията
на твърдените да се случили събития, различна при двамата свидетели-В.Г.и К.Л..
Съдът не е обсъдил въпроса кога е извършено твърдяното нарушение, поради което
се счита за компрометиран изводът на съда, че са спазени сроковете по чл.194 от КТ за налагане на дисциплинарното наказание. Процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание е проведена формално, а решението за налагане на
най-тежкото дисциплинарно наказание е взето още преди работодателят да е
установил който да е от елементите от твърдяното дисциплинарно наказание/ от
обективна и субективна страна/. Това се подкрепя от следните факти: обвинението
срещу ищеца се базира изцяло и само на излъчен на 28.03.2016 г. по Нова телевизия
материал, като телевизионният материал е заснет в нарушение на действащите в Р
България законови норми. От свидетелските показания на свидетеля К.Л. и
заключението на вещото лице се установява, че за целите на изготвяне на
телевизионния репортаж „суровия материал“
от скрита камера претърпява обработка, а според вещото лице, няма технически
как да се установи дали цифровите презаписи отговарят на оригиналния запис от скритите
камери. Оригиналният запис от скритите камери не е представен за целите на
изготвената съдебна експертиза. Именно със заключението на кредитираната от
съда СТЕ се установява недоказаността на тезата на работодателя за извършени от
ищеца деяния, които да представляват дисциплинарни нарушения. Освен това, от
представените и приети по делото становище
от Съюза на глухите се доказва, според ищеца, твърдението, че телевизионният
материал не е годен да удостовери обстоятелствата, свързани с дисциплинарно
нарушение от страна на ищеца, не само защото записите са монтирани и накъсани,
но не може да се установи съответствие между поставените в телевизионния
материал субтитри и установената устна артикулация на водещия.
На
извънредно заседание проведено на 29.03.2016 г. от 13:15 часа, Академичният
съвет на НСА взема решение ищецът да бъде дисциплинарно уволнен единствено и
само на излъчен по Нова телевизия на 28.03.2016 г. късно вечерта незаконно
заснет според въззивника репортаж. Сочи се, че
липсата на индивидуализация на дисциплинарното наказание съобразно изискванията
на чл.189, ал.1 от КТ от своя страна е самостоятелно основание, което опорочава
процедурата по дисциплинарно наказание. Не са били взети предвид обясненията на
ищеца, не са проверени твърденията му, че отношенията между него и В.Г.съществуват
от дълго време, изградени са на основата на близко приятелство между ищеца и
семейството на интимния приятел на В.Г.и в тези отношения ищецът влиза
единствено в лично качество на доброжелателен познат. Не е взет предвид фактът,
че ищецът е уважаван член на обществото, с дългогодишен стаж именно в НСА, че в
годините не са правени дори намеци за подобна негова практика. По въпроса за
индивидуализацията на дисциплинарното наказание съдът не е обсъдил следните
обстоятелства: Ваня Г., макар и да се нарича студент, няма такъв статут-същото
е завършила семестриално две години преди обсъжданите събития, т.е. тя е
отписана като студент от НСА в момента на семестриалното завършване. Тя е
преминала целия курс на обучение/ 4 години, 8 семестъра/, през целия курс на
обучение е положила редица изпити не е било необходимо да се убеждава за
начините, по които те се вземат, като тя не са намира в никаква зависимост от Н.К.-нито
академична, нито административна. В.Г.и Н.К. имат дълго лично познанство, а и
предлагането на твърдяната нерегламентирана помощ за вземане на изпити
предполага и търсене на такава, като именно В.Г.е тази, която е инициирала
срещата си с Н.К.. Счита, че соченото деяние на ищеца не осъществява състава на
нито едно от твърдените дисциплинарни нарушения, респ. липсва изискваното от
закона обстоятелство, което обосновава налагане на дисциплинарното наказание на
посочените основания.
Освен
това, работодателят не е ангажирал и не е установил наличието на вина у ищеца при осъществяване на
деянието, с което се твърди да е осъществен фактическият състав на
дисциплинарно нарушение, като съдът без изрични мотиви в тази насока е приел
наличието на вина от страна на ищеца.
Прави
се извод, че дисциплинарното наказание е наложено незаконосъобразно,
основанието за налагането му са неверни и недоказани твърдения, без да се
отчитат дадените обяснения от наказаното лице и при едностранно обсъждане на
доказателствата и твърденията. Работодателят не е успял да докаже нито в
рамките на дисциплинарното производство нито в съдебното такова, че ищецът с
предумисъл е предприел определени противоправни
действия с цел извличане на облага за
себе си или за другиго. Първоинстанционният съд е
постановил един неправилен съдебен акт като е потвърдил законността на
наложеното на ищеца дисципилинарно наказание поради
неправилно прилагане на материалния закон и допуснати процесуални нарушения.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното
и да бъдат уважени предявените искове от Н. К. с правно основание чл.344, ал.1, т.1,2 и
т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ. Претендират се присъждане на разноски за
първата и въззивната инстанции.
Въззиваемата страна Н.С.А.„В.Л.“, БУЛСТАТ *******, с адрес: гр.София, ул.“*******, чрез
пълномощника по делото адвокат Кайров оспорва въззивната
жалба.
Претендира разноски за настоящата инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна,
поради следното:
Предявени са обективно съединени искове от Н.Н.К., ЕГН ********** срещу НСА „В.Л.“ БУЛСТАТ ******* както следва:
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ЗП-828/03.05.2016 г. и Заповед № ЗП-832/03.05.2016 г., с които на Н.Н.К. е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено ТПО с
Академият, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Професор“, ВУ код НКПД
23107005 към 41-Треньорски факултет-Катедра „Футбол и тенис“ в НСА и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата от
12 739,24
лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа в периода 06.07.2016 г. до 01.12.2016г.
Ищецът Н.К. твърди, че е бил в ТПО с ответника Н.С.А./НСА/ „В.Л.“, по силата на което е изпълнявал
длъжността „Професор“, ВУ към Треньорски факултет, катедра „Футбол и тенис“.
Сочи, че уволнението му, извършено поради налагане на дисциплинарно наказание,
е незаконно, защото заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена
в нарушение на чл. 102, ал. 2, т. 5 от Правилника за устройството и дейността
на НСА, доколкото липсва предложение на факултетния съвет за налагане на
дисциплинарно наказание, както и че е била нарушена процедурата по свикване на
Академичния съвет на НСА. Заявява, че не са му искани обяснения по реда на чл.
193, ал. 1 КТ за конкретно нарушение на трудовата дисциплина, тъй като в
поканата за даване на обяснения не се сочи кога е извършено твърдяното
нарушение, както и че от уволнителната заповед не е ясно за кое нарушение на
трудовата дисциплина му е наложено наказание. Сочи, че не е извършил твърдените
от работодателя нарушения на трудовата дисциплина, както и че наложеното
наказание не е съобразено с тежестта на нарушението. Моли уволнението да бъде
признато за незаконно и отменено, да бъде възстановен на заеманата от него
преди прекратяването на трудовия договор длъжност „Професор“, ВУ, Треньорски
факултет, катедра „Футбол и тенис“ в НСА, както и ответникът да бъде осъден да
му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в
размер на 12 739,24 лв. за периода от 06.07.2016г. до 01.12.2016г„ ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане..
Ответникът НСА „В.Л.“ е оспорил
предявените искове с твърдение, че процесната заповед е правилна и законосъобразна, че уволнението
е извършено при спазване на процедурата за
налагане на дисциплинарното наказание и при съобразяване с тежестта на
извършените от ищеца дисциплинарни нарушения, че в заповедта е посочено
извършеното нарушение на трудовата дисциплина и кога е извършено, че
злоупотреба с доверието на работодателя е налице и в случаите, когато
служителят се е възползвал от служебното си положение и е извършил действия,
които компрометират оказаното му доверие и не е необходимо действията да са
били извършени умишлено. Моли да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.
СГС констатира следното:
По делото е безспорно,
че страните са били обвързани от безсрочно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „Професор“,
ВУ към Треньорски факултет, катедра „Футбол и тенис“, че ТПО е било прекратено със Заповед № ЗП-828 от
03.05.2016г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, връчена на ищеца на
01.06.2016г.
По развитите във въззивната жалба доводи, настоящата инстанция приема
следното:
СГС също намира, че е
спазена процедурата за установяване на
нарушенията, които могат да дадат основания за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ на членовете на академичния състав на висшите училища,
предвидена в разпоредбите на КТ, както и в Правилника
за устройството и дейността на НСА. Съдът следва да се произнесе и да изследва дали
е спазена процедурата по издаване на заповедта за уволнение, редовна ли е от
външна страна, издадена ли е от компетентен орган в кръга на правомощията му.
Процедурата по която се налага
наказание за допуснато дисциплинарно нарушение представлява дисциплинарно производство, съдържащо норми от процесуален характер, които следва да бъдат
спазени от наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание. Тези норми са императивни
и за спазването им съдът следи
служебно при разглеждане законосъобразността на уволнението в неговата съдебна фаза. Това са
нормите на чл. 195, ал. 1 от КТ, въвеждаща изискване относно съдържанието на уволнителната заповед, чл. 193, ал. 1 от КТ, а именно - в стадия на установяване
факта на нарушението на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника
или служителя или да приеме
писмените му обяснения.
Съгласно чл.195, ал.1 КТ
дисциплинарно наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която следва да се посочат нарушителят, нарушението - кога е
извършено и в какво се изразява, наказанието и законният текст, въз основа на
който се налага, като и както бе посочено по-горе, за наличието на изискуемите
от закона реквизити на заповедта съдът следи служебно. Съгласно трайната
съдебна практика на ВКС мотивирането на заповедта е изпълнено при наличие на
данни за еднократност на наказанието, спазване на
сроковете по чл. 194 КТ и осигуряване на възможност на работника или служителя
да се защити ефективно чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който не
буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна страна.
СГС намира, че не е налице твърдяното нарушение на чл.102, ал.2, т.5
от Правилника за устройството и дейността на НСА/Правилника/, според който
заповедта на ректора за прекратяване на ТПО от страна на Академията с
научно-преподавателски кадър в случай на дисциплинарно уволнение, се издава по
предложение на факултативния съвет, а в настоящия казус такова предложение от факултативния
съвет на Треньорския факултет при НСА липсва. Висшите училища се ползват
с академична автономия /чл.19, ал.1, изр. І-во ЗВО/, която включва академични свободи, академично самоуправление и неприкосновеност на територията на висшето училище. Академичното самоуправление се изразява в изброените
в чл.21,ал.1 ЗВО права и свободи, част от които
са правото на висшето училище
да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие с този закон. За
реалното осъществяване на академичното самоуправление, нормата на чл.37 от ЗВО предоставя на всяко висше
училище правото да регламентира с Правилник за дейността
на висшето училище и други негови правилници всички въпроси на устройството и дейността му, които
не са уредени
в закона. Правното действие на приеманите от
съответното висше учебно заведение правилници е ограничено в рамките на академичната
му общност. Правилниците са вътрешни актове на частна администрация,
които регламентират права, задължения и свободи на персоналния
състав на юридическото лице и на всеки негов
бъдещ член.
В конкретния
казус, в чл.9 във вр. с чл.19 от Правилника се сочат
органите на управление на Академията, а именно Общо събрание, Академичен състав
и Ректор, които и съгласно чл.6 от ЗВО
формират и изразяват волята на ЮЛ, във връзка с осъществяваната от тях
дейност. Според чл.10 от Правилника, Академичният съвет/АС/ е висш орган на
управление на висшето училище, а факултативния съвет е звено, образувано по
предложение на АС с основна задача организиране обучението на студентите-чл.7,
ал.1 и ал.2 от Правилника. В този смисъл не може да се възприеме твърдението на
въззивника, че този орган-Факултетен съвет на висшето
училище/ или друг негов орган / е оторизиран с изготвяне и даване на предложение до компетентния да
наложи наказанието орган на управление-ректорът на Академията, като даването на
това предложение да е част от фактическия състав по налагане на дисциплинарно
наказание на служител на Академията. Предложението за образуване на
дисциплинарното производство и за налагане на дисциплинарното наказание е само възможност на този орган да
отправи предложение до наказващият орган, който е работодателят, т.е. ректорът
на НСА „В.Л.“.Работодателят, съгласно
чл.32, ал.1, т.3 от ЗВО и чл30, ал.2, т.6 от Правилника е органът на управление
на висшето училище, в чиято компетентност е сключването и прекратяването на
трудовите договори на служителите. По делото е безспорно обстоятелството, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, а
именно ректорът на НСА“ В.Л.“. Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че
до
Ректора на НСА е било направено предложение от
орган на управление- Академичният съвет, който се е
събрал на извънредно заседание на 29.03.2016 г. и с Протокол № 4/извънреден/ е
взел решение да предложи на Ректора на НСА „В.Л.“ дисциплинарното уволнение на
проф. Н.К., поради злоупотреба с доверието и уронване доброто име на
Академията. В този смисъл е налице предложение до наказващият орган, извършено
от Академичния съвет.
Преди да
наложи дисциплинарното
наказание работодателят е изпълнил вменените му по смисъла на чл. 193 КТ задължения, като е изискал обяснения за всички факти,
свързани с наложеното дисциплианрно наказание. Съгласно горепосочения текст, в стадия
на установяване факта на нарушението
на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша
работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения. Това
задължение на работодателя като орган на дисциплинарна
власт представлява, от друга страна,
право на работника или служителя
да бъде изслушан
или да даде
писмени обяснения. Това означава, че ако работодателят
счита, че един работник следва
да бъде наказан,
е необходимо да го уведоми за
това, че срещу него се
провежда дисциплинарно производство. В противен случай работникът ще бъде поставен
в положение на нерегламентирана от закона изненада-в този смисъл е решение № 764 от 01.12.1998 г. по гр. дело № 1738/97 г. на ВКС, Трето Г. О. Важно законово изискване е и това обясненията да са поискани преди
връчване на уволнителната заповед и да се отнасят
за дисциплинарните нарушения, за които
е наложено наказанието, в рамките на дисциплинарното
производство, а не по друг повод. От депозираните по
делото писмени доказателства-покана за представяне на писмени обяснения за
извършено дисциплинарно нарушение с изх. № 366/06.04.2016 г. и писмени
обяснения с вх. № СЛ-1860/15.04.2016 г. се установява,че писмените обяснения са
били изискани от ищеца във връзка с констатираното конкретно нарушение на
трудовата дисциплина, в което са описани видът на нарушението в какво се
изразява то и периодът, в който е извършено.
Противно на твърдението
във въззивната жалба, че липсва индивидуализиране от страна на работодателя на конкретно деяние, което може да
бъде квалифицирано като дисциплинарна простъпка, то в поканата за представяне
на писмени обяснения и в уволнителната заповед са констатирани нарушения на
трудовата дисциплина от ищеца, изразяващи се в това, че в излъчен телевизионен
материал на 28.03.2016г., 29.03.2016г., 31.03.2016г. и на 04.04.2016г. в предаването „Господари на ефира“ по Нова
телевизия под наименование „Похотлив професор урежда изпитите срещу секс“,
ищецът, в качеството си на преподавател в Н.С.А.„В.Л.“, „ по изключително
циничен и безпардонен начин поставя недопустими и неморални условия на студента
В.Г.Г., с фак. № 28471 за
нерегламентирано оказване на помощ за вземане на изпит по „Физиология“ в Н.С.А.„В.Л.“
срещу съгласието й за секс с него или заплащане на „услугата“, като я убеждава,
че начините на взимане на изпити във висшето училище са чрез: първо - роднински
връзки, второ - учене, което по думите му почти не се случва и трето - чрез заплащане или предоставяне
на секс от страна на студентките. Посочено е изрично, че това представлява
нарушение на общите правила за етика и морал на лицата, заемащи академичната
длъжност „професор“ на чл.88, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от Правилника и раздел ІІІ,
т.16, т.17 и т.18 и раздел VІ, т.3 и т.7 от длъжностната характеристика на
ищеца.
Въззивникът/ищец се опитва да обори авторството на
извършеното нарушение с твърдението, че обвинението срещу ищеца се
базира изцяло и само на излъчен на 28.03.2016 г. по Нова телевизия материал,
който е заснет в нарушение на
действащите в Р България законови норми, че и според вещото лице от СТЕ за
целите на изготвяне на телевизионния репортаж „суровия материал“ от скрита камера претърпява обработка, а
според вещото лице, няма технически как да се установи дали цифровите презаписи отговарят на оригиналния запис от скритите камери,
че оригиналният запис от скритите камери не е представен за целите на
изготвената съдебна експертиза. Прави се извод, че именно със заключението на
кредитираната от съда СТЕ се установява недоказаността на тезата на
работодателя за извършени от ищеца деяния, които да представляват дисциплинарни
нарушения. Разпитано в съдебно заседание на 21.02.2019 г. вещото лице сочи, не
само тези обстоятелства, извадени от контекста на изявленията му, но и че „има
идентичност между записа на скритата
камера и записа, който е възпроизведен в предаването в тази част, че суровият
материал е с ненужно времетраене. Възпроизведените
кадри не са монтирани, не е наслагвано видео изображение с цел променяне на
визуализацията. Самият запис отговаря на първоначално заснетия, без да е
добавена какво и да било допълнителна информация, като цифрови кадри, които да
са насложени върху оригиналния“. При
тези данни не се установява да е
налице въздействие върху „суровия
материал“ и обработка, които да доведат
до съмнение за автентичността на телевизионния репортаж на скрита камера,
защото както е и казало вещото лице, има идентичност между записа на скритата камера и записът,
който е възпроизведен в предаването в тази част, а суровият материал е с
ненужно времетраене. Приетото по делото становище
от Съюза на глухите, на което се позовава въззивникът,
че телевизионният материал не е годен да удостовери обстоятелствата, свързани с
дисциплинарно нарушение от страна на ищеца, не само защото записите са
монтирани и накъсани, но не може да се установи съответствие между поставените
в телевизионния материал субтитри и установената устна артикулация на водещия
по никакъв начин не оборва посоченото по-горе за автентичността на кадрите.
Преди всичко това е само становище, в което като обобщение е посочено, че
записът е с твърде голяма динамичност на заснемане и в по-голямата част
главата, респ. лицето на говорещия не се вижда изобщо в кадър, че заснетото
лице има твърде неотчетлива устна артикулация, което в съчетание с голямото
движение на камерата, прави практически невъзможно разчитането на думите, които
изрича, в нито един момент от записа няма фиксиране на лицето на говорещия
така, че изговорените думи да се разчитат ясно.
Освен
това, нарушението се установява и от свидетелските показания на разпитаните
свидетели В.Г.Г.и К.Б.Л., който е бил главен редактор
на екип „Репортажи“ в „Господари на ефира“. Тези свидетелски показания
настоящата инстанция също кредитира, предвид обстоятелството, че те са преки
очевидци на случилото се, т.е. базират се на впечатления от първа ръка,
последователни са и кореспондират с цитираната по-горе съдебно
компютърно-техническа експертиза. От тях се установява по категоричен начин, че
професор Н.Н.К. е предложил на свидетелката В.Г.Г., в качеството й на студент на Академията, да й съдейства
за вземане на изпита по „Физиология“ срещу секс с него или заплащане на
„услугата“, като я убеждава, че начините на вземане на изпити в това висше
училище са чрез: първо-родниниски връзки,
второ-учене, което по думите му почти не се случва и трето-чрез заплащане или
предоставяне на секс от страна на студентките.
Относно кредитиране показанията на свидетелката В.Г.Г.и
доводите, свързани с нейния студентски статут, СГС приема, че тя е имала
качеството на студент за процесния период. Според Закона за висшето образование чл. 67 във вр. с чл. 66, ал. 1, във вр. с
чл. 45, ал. 1: „статут на студент, докторант или
специализант се придобива при записване във висше училище и се загубва при
отписване“, а студент е този, който се обучава за придобиване на образователните
степени „бакалавър“ и „магистър“ като според чл. 45, ал. 1 ЗВО обучението за
всяка специалност по образователно-квалификационна степен (ОКС)
„бакалавър" или „магистър" завършва с държавен изпит или защита на
дипломна работа. Следователно едно лице може да е завършило семестриално, дори
без да е положило даден изпит от съответната академична година и да продължава
да има статут на студент. Такъв статут лицето има до полагане на държавен изпит
и придобиване на диплома за съответната степен - чл. 42, ал. 8 ЗВО. Изводът е,
че В.Г.в процесния период е имала качеството студент,
защото не е била положила държавен изпит и не е била отписана като студент. Доводите,
свързани с личното познанство на свидетелката с ищеца са неотносими
към настоящия спор.
Въззивната инстанция приема също, че е била спазена нормата
на чл. 194, ал. 1 от КТ, съгласно
която се извършва преценка относно това, наложено
ли е наказанието в преклузивните срокове, установени в закона. Съгласно нормата на чл.194, ал.(1) КТ дисциплинарните наказания
се налагат не по-късно от
2 месеца от откриване на нарушението
и не по-късно от 1 година от
извършването му. Посочените два срока са преклузивни и съдът
следи служебно за спазването им от работодателя. Двумесечният срок по чл. 194, ал.
1 от КТ тече от откриване на
нарушението. Откриване на нарушението ще бъде налице,
когато са изготвени всички материали, установяващи нарушението от обективна и субективна страна. Едва когато
материалите, обективиращи данни за извършеното
нарушение, достигнат до наказващия орган,
можем да говорим за откриването
му и от този
момент започва да тече двумесечният
срок по чл.
194, ал. 1 от КТ.
В конкретния казус, след
излъчване на телевизионния материал на 28.03.2016 г., във вторник, на
извънредно заседание на 29.03.2016 г. Академичният съвет/АС/ се е събрал и с
Протокол № 4/извънреден/ е взел решение да предложи на Ректора на НСА „В.Л.“
дисциплинарното уволнение на проф. Н.К., поради злоупотреба с доверието и
уронване доброто име на Академията. Както бе посочено по-горе, в този смисъл е
налице предложение до наказващият орган, извършено от Академичния съвет. Към
дисциплинарната преписка са приложени 2 бр. Декларации от преподавателите и
служителите от катедра „Футбол и тенис“ при НСА „В.Л.“, становище на контролния
съвет на НСА от 30.03.2016г., декларация
от академичния състав на сектор „Физиология“ към катедра „Физиология и биохимия“
в Треньорски факултет на НСА „В.Л.“, докладна
записка от 04.04.2016 г. от проф. О.М., декан на
Учителския факултет, в която е посочено, че на заседание на Факултетния съвет
на УФ, проведено на 31.03.2016 г., Факултетният съвет на УФ е приел,че публично
оповестените действията на проф. Н.К. са неморални и уронващи престижа на НСА,
разграничава се от тях и подкрепя предложението на АС към Ректора за
дисциплинарното уволнение на проф. Н.К.. Приложени са още изложение от
05.04.2016 г. от председателя на Студентския съвет към НСА, докладна записка от
19.04.2016 г. от доц. Ц.З.-катедра „Футбол и тенис“, писмо от 26.04.2016 г. от
ИА „Главна инспекция по труда“ за даване
на предварително разрешение по чл.333, ал.1, т.4 от КТ за прекратяване на ТПО с
Н.Н.К. на длъжност „професор висше училище“ в НСА, на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Приложена е
покана от 06.04.2016 г. за представяне на писмени обяснения и даване на
такива от ищеца на 15.04.2016 г. Процедурата е приключила с издаване на
уволнителната заповед № ЗП-828 от 03.05.2016 г. и Заповед за прекратяване на
трудовия договор № ЗП-832 от 03.05.2016 г. От събраните по делото писмени
доказателства СГС приема, че за дата
на откриване на нарушението следва да се
приеме 15.04.2016 г., датата на даване на писмените обяснения от
страна на ищеца, достигнали до работодателя, като на тази дата са били събрани всички
необходими материали,
обективиращи данни за извършеното нарушение, достигнали са до наказващия
орган и от този момент можем да говорим за откриването
на
нарушението от страна на наказващия орган, като от този момент започва да тече двумесечният
срок по чл.
194, ал. 1 от КТ, който е спазен.
Изводът е, че е била спазена процедурата по налагане
на дисциплинарно наказание във връзка с осигуряване правото на защита на ищеца
чрез изискване на обяснения по чл.193, ал.1 КТ за вменените нарушения преди
налагане на наказанието, като и изискванията наказанието да е наложено с мотивирана
заповед със съдържанието на чл.195, ал.1 КТ, издадена от компетентен орган,
като до този извод е достигнал и районният съд.
СГС счита, че описаното в заповедта дисциплинарно наказание е в достатъчна степен конкретизирано за да може
да бъде извършена
надлежна проверка от съда разглеждащ
законосъобразността на уволнението. При положение че заповедта
съдържа конкретизация на допуснатите нарушения се налагат
изводите, че работодателят не е нарушил императивните разпоредби на чл.
193, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 от КТ. Работодателят е доказал извършването от страна на ищеца на тежки дисциплинарни нарушения, които да
обосноват правото на работодателя да прекрати законосъобразно ТПО на ищеца чрез
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Извършеното от ищеца деяние се
квалифицира като грубо нарушение на общите правила
за етика и морал на лицата, заемащи академичната длъжност „професор“, на чл.
88, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от Правилника за устройството и дейността на Н.С.А.„В.Л.“
и раздел III, т. 16, т. 17 и т. 18 и раздел VI, т. 3 и т. 7 от длъжностната
характеристика на ищеца. Както е посочил и районният съд, това негово поведение
е и в разрез с редица етични и морални норми и вътрешни правила, за спазването
на който ищецът се е задължил по силата на длъжностната си характеристика. СРС
е мотивирал, че демонстрирането на подобно поведение и направените изказвания в
смисъл, че изпитите в Академията се взимат по начини, различни от учене,
независимо дали са заснети от явна или скрита камера или са направени лице в
лице от преподавател във висшето училище пред друго лице, представляват
изключително грубо и недопустимо уронване престижа не само на учебното
заведение, в което полага труд ищецът, а и на цялата образователна система в
България. Налице е злоупотреба с гласуваното му доверие от страна на
работодателя, че при изпълнение на професионалните си функции ще спазва
нравствените и етични правила и норми, ще се отнася с уважение към честта и
достойнството на студентите, ще спомага за издигане престижа на Академията и ще
обучава и възпитава у студентите тези общочовешки принципи и норми, за които се
е задължил по силата на длъжностната си характеристика. Това има още по-силно
значение предвид обществената важност и значимост на трудовата функция на ищеца
да провежда професионално обучение на студенти, което се отнася не само до
преподаването на теоретични познания, но и до възпитаването на етични и морални
навици у подрастващите млади хора.
Това деяние на ищеца представлява
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, т.4, пр. 1 и т. 7 КТ/ злоупотреба с доверието на работодателя/ и правилно работодателят е ангажирал дисциплинарната отговорност на ищеца
за същите прояви. Злоупотребата с доверие, визирана в чл.187, т.8, пред. 1 КТ представлява нарушение, проявяващо се в различни форми, чиято обща
характеристика е злепоставяне
на отношенията на доверие между
работник или служител и работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя
е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното
си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба
с доверието на работодателя, обаче е налице и в случаите, когато без да
е извлечена имотна облага, работникът или служителят, възползвайки се от служебното си
положение е извършил деяние, компрометиращо оказаното му доверие,
при което е злепоставил интересите на работодателя, независимо дали деянието (действие или бездействие) е извършено умишлено. В
конкретния казус, със самото
осъществяване на изпълнителното деяние, а именно „предлагане на секс или пари,
за вземане на изпит в НСА“, настъпват неблагоприятни последици за работодателя,
изразяващи се в уронване авторитета на висшето училище, както в академичните и
студентските общности, така и по отношение на цялата общественост. От обективна
страна, осъщественото деяние „злоупотреба с доверие“ е не моментът на
непристойното поведение състоял се между жалбоподателката
и студент на Академията, а неговото обективиране пред
широката общественост т.е. злоупотреба с доверие и уронване на престижа има в
случаите, когато с действията си работникът/служителят е злепоставил
работодателя пред трети лица, каквато е и трайната практика на ВКС. Това
нарушение е санкционирано от законодателя, тъй като основното задължение на
работника/служителя, вменено му в чл. 126, т.9 от КТ е да бъде лоялен към
работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и да спазва всички
вътрешни правила, приети във висшето училище-чл.126, т.10 във връзка с чл.88,
т.3 и т.4 от Правилника на НСА. Както бе посочено по-горе в изложението, от
субективна страна, злоупотреба с доверието на работодателя е налице и когато работникът
като се е възползвал от служебното си положение, е извършил действия, които
компрометират оказаното му доверие, без значение дали извършените от него
действия са били умишлени или нея/ умисълът не
е част от фактическия състав на визираната правна норма/.
СГС
приема, че при налагане на
най-тежкото наказание-дисциплинарно уволнение, работодателят е съобразил
изискването на чл. 189, ал.1 КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата при които то е извършено, поведението на ищеца и този обществен
негативен отзвук от това поведение, свързани именно със заеманата от ищеца длъжност
в обществото и неговите „неприемливи“ изказвания.
Изводът е, че не са
налице основанията на чл.344, ал.1, т.1 КТ, а оттам и на акцесорните
искове по т.2 и т.3 от същия текст.
В конкретния казус, крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл.271, ал.1, изр. 1, пр.І ГПК следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и предявената претенция въззивникът/ищец
следва да заплати на въззиваемия/ответник направените
от него разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в
размер на 1200 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 07.03.2019 г. по гр.д.
№ 42440/2016г. на СРС, ГО, 69 състав.
ОСЪЖДА Н.Н.К., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Г.Д.Х.
от САК, със съдебен адрес: ***/надпартерен/ да
заплати на Н.С.А.„В.Л.“, БУЛСТАТ *******, с адрес: гр.София, ул.“*******,
чрез пълномощника по делото юрисконсулт М. Г. направените от нея разноски за настоящата
инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването
преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.