№ 78
гр. Бургас, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Христина З. Марева
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора Красимира Георгиева Кателиева (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212000600112 по описа за 2021 година
С присъда №194 от 25.06.2019г. по НОХД №1167/2018г. Бургаският
окръжен съд признал подс. Д. Г. ИЛ. за виновен в това, че на 09.09.2016г., в
Община Карнобат, обл. Бургас, на автомагистрала „Тракия“, на км 323 +500
м, при управление на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Фаетон“ с рег. РВ ... АВ, нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 от
ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Б.М.К., поради което и на
основание чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 и чл.54 от НК му наложил
наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение на
основание чл.66 от НК отложил за изпитателен срок от пет години, считано
от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК лишил подс. И.
от право да управлява МПС за срок от четири години. Осъдил подс. И. да
заплати на частния обвинител М. Ив. К. сумата от 50 лева, представляваща
направени по делото разноски. Осъдил подс. И. да заплати по сметка на ОД на
МВР – Бургас сумата 3307.61 лева, представляваща направени по делото
разноски. Осъдил подс. И. да заплати по сметка на Окръжен съд – Бургас
сумата 200 лева, представляваща направени по делото разноски.
Постановената присъда е обжалвана от упълномощения защитник на
1
подс. Д. Г. ИЛ. – адв. Ст.И. от САК, с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност. Жалбата е бланкетна и не съдържа аргументи в
подкрепа на релевираните доводи. С нея се претендира въззивният съд да
отмени първоинстанционната осъдителна присъда и да постанови нова
присъда, с която да признае подс. И. за невиновен. Със същото съдържание и
искане е и подадената от упълномощените защитници на подс. И. - адв. Ст. И.
от САК и адв. Радослав Николов от БАК.
В допълнително писмено изложение към жалбата упълномощеният
защитник на подс. И. – адв. Ст.И., обстойно мотивира възраженията си срещу
атакуваната осъдителна присъда. Твърди, че в нарушение на чл.14 и чл.16 от
НПК първоинстанционният съд не е изяснил механизма на ПТП и не е отчел в
достатъчна степен поведението на пострадалия пешеходец К., нито е
изследвал неговите възможности да възприеме движещите се автомобили.
Изтъква, че в задължителната съдебна практика се приема, че когато
пострадал участник в движението попада в опасната зона за спиране, а
поведението на водача е съобразено със законовите изисквания на ЗДП,
наказателната му отговорност отпада. Цитира конкретно решение на ВКС.
Смята, че съдебната практика, на която се основава обвинението, в това число
Тълкувателно решение №28/1984г. на ВС са съобразени с чл.120 от
отменения ППЗДП. Подчертава, че действащият към момента на инцидента
ЗДП и чл.121, ал.1 от ППЗДП забраняват движение на пешеходци на
автомагистрала. Заявява, че поведението на пострадалият, който е предприел
напречно и насрещно тичане към бързо движещ се по автомагистрала
автомобил, е в противоречие с всякаква житейска логика. Характеризира това
поведение на пешеходеца като самоунищожаващо и наред с това е поставило
водача И. в обективна и пълна невъзможност за реакция. Отстоява тезата, че
описаното поведение на пешеходеца е представлявало непредвидима и
неочаквана за подсъдимия внезапност. Изказва твърдение за наличието на
случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, което аргументира с цитирането
на съдебни актове на различни съдилища в страната. Заключава, че
обжалваната осъдителна присъда е постановена в нарушение на материалния
закон, тъй като водачът И. не е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДП и
не е извършил престъпление. Моли въззивният съд да отмени
първоинстанционната осъдителна присъда и да постанови нова присъда, с
която да оправдае подс. И. по повдигнатото му обвинение.
2
Настоящото въззивно производство е второ по ред. При
първоначалното разглеждане на делото от апелативния съд, последният е
постановил решение №68/26.10.2020г. по ВНОХД№ 209/2019г., с което е
изменил атакуваната присъда на Бургаския окръжен съд, като е намалил
наложеното наказание лишаване от свобода от две години на една година и
четири месеца, изпитателния срок определен по реда на чл.66, ал.1 от НК от
пет години на три години, наказанието лишаване от право да управлява МПС
от четири години на една година и четири месеца и е потвърдил присъдата в
останалите й части.
По повод подадена касационна жалба от подс. И. чрез неговия
упълномощен защитник против цитираното въззивно решение ВКС с
Решение № 13/28.05.2021г. по н.д. №6/2021г. е отменил решението на
Бургаския апелативен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на БАС от съдебно заседание. В отменителното решение касационната
инстанция посочва, че неясните и непълни мотиви на Бургаския апелативен
съд по въпрос с решаващо значение за отговорността на подсъдимия следва
да се приравнят на липса на мотиви – нарушение по чл.348, ал.3, т.2 от НПК,
чиято единствена и безусловна последица е отмяна на решението и връщане
на делото за ново разглеждане.
При новото разглеждане на делото апелативният съд изслуша
заключенията на вещите лица по назначените от предходната апелативна
инстанция тройна автотехническа и допълнителна тройна автотехническа
експертизи, като прочете и приложи същите към доказателствата по делото.
В съдебно заседание на 23.09.2021г. представителят на Апелативна
прокуратура – гр. Бургас прокурор Ем Х. заявява, че намира атакуваната
присъда за обоснована и законосъобразна. Счита, че има допуснато
нарушение по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДП във връзка с конкретните условия на
видимост и е налице предвидимо препятствие. Сочи, че подсъдимият е
следвало да управлява автомобила с такава скорост, която да му позволи да
спре преди съприкосновението с пешеходеца, като същият сам се е поставил
в немъзможност да спре в зоната на видимост. Твърди, че подсъдимият е бил
длъжен и е могъл да види пострадалия, тъй като осветеността при дълги
светлини на автомобила е била на 150 м, включително и на 3 метра встрани.
Намира, че пострадалият е допуснал нарушение на чл.55, ал.1 от ЗДП, като
3
изключително грубо е съпричинил вредоносния резултат. От обективна
страна сочи, че подсъдимият е следвало да спази императивното изискване на
чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДП, да е в състояние за намали скоростта и да спре, за да
избегне произшествието, а от субективна страна заявява, че деянието е
осъществено поради несъзнавана непредпазливост. Изразява позиция, че са
доказани безспорно както допуснатото от дееца нарушение, така и неговата
вина. Оспорва тезата на защитата, че е налице случайно деяние по чл.15 от
НК, тъй като подсъдимият е трябвало така да управлява автомобила, за да не
се постави сам в невъзможност да избегне произшествие, което да му позволи
да спре при условията на намалена видимост, при появата на непредвидимо
препятствие, каквото се явява този неправомерно пресичащ пешеходец.
Намира наказанието за завишено, тъй като предходните административни
нарушения не са с голяма обществена опасност и не са свързани пряко с
безопасността на движението, поради което обществената опасност на
личността на дееца е ниска. Счита, че първата инстанция незаконосъобразно е
зачела и сравнително старите нарушения от 2003 и 2007 година. Сочи, че е
занижена оценката на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия. Моли съда да измени присъдата, като намали наложените
наказания - лишаване от свобода от 2 години на 1 година и 4 месеца,
изпитателния срок на 3 години, а лишаването от правоуправление от 4 на 2
години.
Частният обвинител М. Ив. К., редовно призована, не се явява в
съдебно заседание пред въззивната инстанция и не изразява лично
становището си по жалбата на защитата на подсъдимия.
Повереникът на частния обвинител М. Ив. К. непосредствено преди
заседанието е депозирал писмена молба, с която декларира изрично съгласие
делото да се разгледа в негово отсъствие. Моли въззивният съд да потвърди
изцяло първо-инстанционната присъда.
Защитата на подсъдимия - адв. Д. М. заявява, че въззивният съд следва
да се съобрази с конкретните доводи и указания свързани с правната оценка
на фактите, както и изводът за неправилно и не добре оценени факти, водещи
до реализиране на касационното основание – процесуално нарушение, като се
позовава на становището на ВКС на стр.3 от отменителното решение. Твърди,
че единственото нарушение според обвинителната теза е по чл.20, ал.2, изр.1
4
от ЗДП. Позовава се на експертните заключения, че светлините на
автомобила, с които се е движил подсъдимия непосредствено преди
произшествието са били съобразени и адекватни със спецификата на
намалената видимост в този район, в подкрепа на защитната теза, че
скоростта на движение при дълги светлини от 122 км/час не е била
несъобразена със зоната на осветеност, тъй като възможната скорост на
движение при зона на осветеност от 150 м. е 126.5 км/час, по- голяма от тази
на автомобила на подсъдимия. Сочи, че за да се прецени наличие на втората
хипотеза на чл.20, ал.2 от ЗДП, следва да се прецени, кога възниква
опасността за движението. Твърди, че тя настъпва, когато кракът на
пострадалия стъпи на пътното платно - активните пътни ленти за движение.
Заявява, че с оглед заключението на експертизите, към момента на стъпването
на пешеходеца на пътното платно ударът от техническа гледна точка е бил
непредотвратим. Изразява мнение, че при липса на възможност да има
предвидимо препятствие и при техническата невъзможност подсъдимият да
предотврати удара благодарение на поведението на пострадалия, който не
пресича на определените за това места, е налице категорично институтът на
случайното деяние по смисъла на чл.15 от НК. Твърди липса на
съставомерност на деянието, поради липса на нарушаване на бланкетната
правна норма - чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДП. Моли съда да постанови въззивна
присъда, с която да отмени първоинстанционната и да оправдае подсъдимия.
Подсъдимият И. в лична защита заявява, че поддържа становището на
своя адвокат и няма какво друго да добави.
В последната си дума подс. И. заявява, че съжалява за случилото се,
защото е отнет човешки живот. Не изпитва вина за това и желае да бъде
оправдан.
В срока за произнасяне настоящата инстанция констатира
необходимост от разпит на подсъдимия, тъй като същият е дал обяснения
единствено в хода на предходната апелативна инстанция и които са били
съобразени от експертите по назначените от апелативния съд при
предходното разглеждане на делото две допълнителни тройни
автотехнически експертизи, поради което с определение от 15.11.2021г.
възобнови производството по настоящото въззивно производство и насрочи
делото в открито съдебнозаседание за изслушване обясненията на подс. И. на
5
29.11.2021г. от 11.15 часа.
В хода на проведеното повторно съдебно следствие въззивният съд
предостави възможност на подс. И. да даде обяснения. Същият заяви, че е
минало много време от инцидента и от момента, в който е дал обяснения, не
си спомня точно какво е заявил пред апелативния съд при предходното
въззивно производство и моли да се прочетат неговите обяснения дадени
пред предходната въззивна инстанция.
Прокурорът направи искане за прочитане на обясненията на подс. И.
на осн. чл.279, ал.1, т.4 от НПК, а защитата изрази съгласие с това искане с
оглед изявлението на подсъдимия И..
Съдът на осн. чл.279, ал.1, т.4 от НПК прочете и приобщи към
доказателствения материал обясненията на подс. И. дадени пред предходната
въззивна инстанция по ВНОХД№209/2019г. на БАС в с.з. на 06.01.20г.,
10.02.2020г. и на 01.06.2020г., като същият потвърди така прочетените му
обяснения и заяви, че няма какво друго да добави, а страните заявиха, че
нямат въпроси към него.
Прокурорът в съдебно заседание представителят на АП- Бургас-
прокурор К. заявява, че въззивната жалба на подсъдимия и неговия защитник
е неоснователна. Сочи, че при настоящото второ разглеждане на делото от
БАС не са събрани нови доказателства, променящи установеното от
фактическа страна при предходното разглеждане на делото. Твърди, че няма
основание и за промяна на правните изводи, потвърждаващи тези на БОС за
съставомерност на деянието. Навежда довод, че подсъдимият е управлявал
автомобила с несъобразена с конкретните пътни условия скорост от 122
км/час, на къси светлини, която не му е позволила да реагира своевремнно и
да спре, тъй като опасната зона за спиране е била по – голяма от разстоянието,
на което се е намирал пешеходеца. Сочи, че е налице причинно следствена
връзка между поведението на подсъдимия, изразило се в нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП и настъпилата смърт на пострадалия, тъй като е била налице
предвидима опасност, която същият е бил длъжен да възприеме навреме и да
реагира със задействане на спирачната система. При правилно подбрана от
подсъдимия по- ниска скорост, съответстваща на възможността за
предприемане на надлежни действия в рамките на светлините на фаровете,
подсъдимият е могъл да да избегне настъпването на ПТП. Последният сам се
6
е поставил в невъзможност да предотврати ПТП, поради което не може да
претендира, че не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици смята прокурорът. Оспорва защитната теза за
наличие на хипотезата на чл.15 от НК. Изразява съгласие с тезата за наличие
на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поради допуснато
от него нарушение на чл.55, ал.1 от ЗДП. Пледира за изменение на
атакуваната присъда и намаляване на наложените наказания на подсъдимия
съответно - лишаване от свобода на една година и четири месеца,
изпитателния срок на три години и лишаване от право да управлява МПС на
една година и четири месеца.
Защитата на подс. И.- адв. Д. М. заявява, че поддържа въззивната
жалба с изложените в нея оплаквания. Позовавайки се на критиките на ВКС в
отменителното решение, намира че са налице всички законови основания за
отмяна на първоинстанционата присъда и постановяване на въззивна присъда,
поради факта, че обвинителната теза се явява несъставомерна от обективна и
субективна страна. Навежда довод, че съгласно заключенията на всички
автотехнически експертизи ударът между пешеходеца и автомобила на
подсъдимия е бил непредотвратим от техническа гледна точка. Твърди, че
пешеходецът няма как да е бил предвидимо препятствие на автомагистрала в
тъмната част на денонощието. Заявява, че цялостната вина за ПТП е на
пострадалия, който противоправно е започнал пресичане на активните ленти
на автомагистралата. Твърди, че съгласно последната автотехническа
експертиза подсъдимият се е движил с подходящите светлини, като скоростта
на движение е била позволена и съобразена с условията на движение.
Поддържа защитната теза, че вярното приложение на материалното право
покрива характеристиките на нормата на чл.15 от НК, като следва да се
прецени дали подс. И. е могъл да предвиди наличието на опасност за
движението. Сочи, че обясненията на подсъдимия не следва да се третират
като средство за защита въпреки двояката им природа, но същите са коректни
и обосновани, обследвани и изцяло потвърдени от експертните изводи,
поради което са годно доказателствено средство. Претендира отмяна на
осъдителната присъда и оправдаване на подсъдимия.
В личната си защита подс. И. заявява, че поддържа становището на
своя защитник и няма какво да добави.
7
В последната си дума подс. И. заявява, че не е имал възможност да
предотврати ПТП по технически причини. Съжалява за случилото се и моли
да бъде оправдан.
Въззивните жалби и писменото допълнение към тях са подадени от
защитниците на подсъдимия, които имат право да оспорват постановената
присъда, съгласно чл.318, ал.6 от НПК, като е спазен 15-дневния преклузивен
срок за обжалване, предвиден в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради
което същите са процесуално допустими.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите изложени
във въззивните жалби на защитниците на подсъдимия, изслуша становищата
на страните в съдебно заседание, анализира приложените по делото
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, и провери атакуваната
присъда, както по отношение оплакванията на жалбоподателя, така и
служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, намира
въззивните жалби на защитниците, с които се претенидра оправдаване на
подсъдимия по предявеното му обвинение за неоснователни.
Въззивният съд, съобразявайки направените от жалбоподателя
оплаквания срещу присъдата и изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1
от НПК за цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт
на първо място осъществи контрол за спазването на процесуалните правила,
за да установи дали в хода на проведеното досъдебно производство, както и в
хода на първоинстанционното съдебно следствие са били допуснати
нарушения на процесуалния закон и ако е така - дали те са съществени по
своя характер и дали са отстраними във въззивното производство или в
предходен процесуален стадий. В случай на липса на такива нарушения или
на възможно тяхно отстраняване във въззивното производство, въззивната
инстанция следва да разгледа спора по същество, докато в противен случай
следва да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на
първостепенния съд, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от НПК, който правен
резултат не изисква разглеждане на спора по същество и не налага
произнасяне по оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на
присъдата, нито проверка за явна несправедливост на наложените наказания.
Посоченото правомощие за проверка досежно спазването на процесуалния
закон по това дело въззивната инстанция упражнява по силата на
8
законоустановеното в чл.314, ал.1 от НПК служебно начало да проверява
изцяло правилността на оспорения съдебен акт, независимо от основанията,
които са посочили страните, инициирали въззивния контрол и независимо от
техните устно изразени претенции пред въззивния съд.
Във въззивните жалби на защитниците, както и в допълнението към
тях, не е заявен изрично довод за нарушения на процесуалния закон, нито са
посочени такива конкретни нарушения, нито се съдържа искане за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален
стадий, каквато е най-честата правна последица при констатация за
нарушения от въпросната категория. В хода на съдебните прения при
въззивното разглеждане на делото защитникът на подсъдимия отново не
изтъкна конкретни съществени нарушения на процесуалните правила.
Възраженията в жалбата касаят доказателствената дейност на първостепенния
съд, поставена в основата на изграждане на вътрешното съдийско убеждение
по фактите, като се твърди, че не са спазени правилата за събиране, проверка,
анализ и оценка на доказателствените материали; че приетата от съда
фактическа обстановка не кореспондира с наличната по делото
доказателствена съвкупност; постановената осъдителна присъда не се
основава на безпротиворечиви и убедителни доказателства, които да са били
събрани и проверени по предписания процесуален ред и въз основа на които
да може да се направи категоричен извод за виновно поведение на
подсъдимия и съставомерност на деянието по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК;
анализът на доказателствените източници не установява категорично, че
подсъдимият е имал обективната възможност да спре управлявания от него
автомобил преди мястото на удара и да предотврати ПТП с пострадалия
пешеходец, който за него е бил непредвидимо препятствие;
доказателствената съвкупност сочи на случайно деяние по смисъла на чл.15
от НК, което изключва виновно поведение на подсъдимия и изисква неговото
оправдаване.
При реализиране на проверка за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, следва да се подчертае, че съгласно задължителните
указания, дадени с Тълкувателно решение №2/2002г. по н.д. №2/2002г. на
ОСНК на ВКС и константната съдебна практика, процесуалните последици от
недостатъчно и/или ненадлежно събрани доказателства, от липсата на анализ
на същите или от тяхната неправилна оценка, не представляват съществени
9
нарушения на процесуалните правила и поради това не обуславят отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата
инстанция. С оглед на това, дори и в хипотеза на допуснати процесуални
нарушения в доказателствената дейност на разследващите органи, както и в
тази на първостепенния съд по допускане, събиране, проверка, анализ и
оценка на доказателствените материали, те не се считат за такива от
категорията на съществените, довели до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия/подсъдимия или на неговия защитник, нито за такива от
категорията неотстраними от въззивната инстанция процесуални нарушения.
Съобразявайки горното и след осъществена служебна проверка,
въззивният състав заключи, че в хода на настоящото наказателно
производство и при постановяване на атакуваната присъда не са допуснати
такива нарушения на процесуалните правила, които да се квалифицират като
съществени и да представляват основания за отмяна на присъдата и връщане
на делото за ново разглеждане, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от НПК. Всички
направени от защитата оплаквания по същината си са такива за
необоснованост и незаконосъобразност на присъдата и ще се обсъдят по-долу
в настоящото решение, с което въззивната инстанция следва да се произнесе
по съществото на спора.
Бургаският окръжен съд е провел съкратено съдебно следствие при
стриктно спазване на съответния процесуален ред - чл.371, т.1 от НПК, като е
одобрил изразеното от страните съгласие да не се разпитват св. К., както и
част от вещите лица - Бешева, Моллов и д-р Парасков, на осн. чл.372, ал.3,
вр. чл.371, т.1 от НПК.
Въззивният съд, действайки като втора поред инстанция по фактите и
разглеждайки оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на
присъдата, съдържащи се във въззивната жалба на защитника и устно заявени
в публичното заседание, извърши задълбочена собствена преценка на
доказателствената съвкупност и въз основа на нея прие за установена
изложената по-долу фактическа обстановка по спора.
Подсъдимият Д. Г. ИЛ. е роден на 4 март 1984 г. в гр. София, живее в
същия град, български гражданин, има завършено средно образование, не е
женен, не работи, не е осъждан.
Подсъдимият И. е правоспособен водач на моторно превозно средство
10
от 19.09.2002 година, има придобити категории BE, В, АМ, води се на отчет в
СДВР - гр. София и притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство № *********, издадено на 27.12.2016 г. и валидно до
27.12.2026 г. Санкциониран е седем пъти с наказателни постановления за
допуснати нарушения по Закона за движение по пътищата. С две от тях, през
2003 г. и 2004 г., е наказан за нарушения по чл.179, ал.2 от ЗДП, т.е. за
причиняване на пътнотранспортно произшествие. Останалите влезли в сила
наказателни постановления са за неправилно паркиране; за неправомерно
използване на мобилен телефон по време на управление на превозно средство;
два пъти за неизползване на предпазен колан или каска или превоз на пътник,
който не е изпълнил задълженията си за носене на предпазен колан или каска.
В периода 2011г. – 2014г. И. е бил наказван с глоби, наложени с фиш, за
нарушения по чл.6, т.1, по чл.108, ал.1 и по чл.74, ал.1 от ЗДП.
През 2016г. подс. И. работел при свидетелката Д. Д. като озвучител и
шофьор.
На 08.09.2016г., свидетелката Д. имала концертно участие в гр. Варна
в дискотека „Час пик“. На 09.09.2016г., около 03.30 часа св. Д. и подс. И.
потеглили от гр. Варна към гр. София с лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Фаетон“ с рег. № РВ ... АВ, собственост на ТД „Н.М.“ ООД – гр.
Пловдив, като решили да минат по автомагистрала „Тракия“. Автомобилът
бил управляван от подсъдимия, а св. Д. Д. седяла на задната седалка вдясно.
По време на пътуването тя играела игра на мобилния си телефон и не следяла
какво се случва по пътя.
Около 05.40 часа, управляваният от подсъдимия автомобил се намирал
на автомагистрала „Тракия“, в района на пътен възел за гр. Карнобат, на км
324 от магистралата, все още в тъмната част на денонощието и при видимост
пред превозното средство, определена от осветеността на фаровете му.
Посоченият район от автомагистрала „Тракия“ представлява прав,
хоризонтален пътен участък, асфалтиран, без отвори и неравности, в
нормално техническо състояние, без разлив на инертни материали, разделен
на три ленти за движение. Най-дясната лента, в посока от Бургас към София,
е аварийна. Другите две ленти са за движение на МПС в посока от гр. Бургас
към гр. София, като са разделени с прекъсната хоризонтална пътна
маркировка между тях. От своя страна, пътните платна за движение в двете
11
посоки са разделени от мантинели, между които има около два метра празно
пространство със затревен чакъл. Отбивката за напускане на автомагистрала
„Тракия“ за движещите се по нея МПС в посока Бургас – София и за
включване към гр. Карнобат се намира на км 324 + 048 метра, непосредствено
преди надлеза. Непосредствено след същия надлез има друга отбивка надясно
за напускане на автомагистрала „Тракия“, която също е предназначена за
движещите се по нея МПС в посока Бургас – София, но за продължаване
движението към с. Екзарх Антимово или към гр. Средец. В този пътен
участък, след надлеза, се намира и входяща лента за включване в
автомагистрала „Тракия“, предназначена за идващите от гр. Карнобат
превозни средства. Тази входяща лента е разположена вдясно, като вдясно от
нея /гледано в посока гр. София/ е поставен пътен знак „Б1“ - „Пропусни
движещи се по пътя с предимство“ / избран за ориентир при огледа на
местопроизшествието и в заключенията на тройната автотехническа
експертиза/. Между входящата лента и двете ленти за движение на
автомагистралата има намаляваща защрихована бяла маркировка. След
навлизане в магистралата, между входящата лента и двете ленти за движение,
се намира двойна непрекъсната бяла маркировка, която преминава в единична
прекъсната. Върху входящата лента има стрелки, обозначаващи посока
„ляво“. След описаната маркировка, лентата за включване в автомагистралата
преминава в аварийна лента. Ширината на всяка лента за движение е четири
метра.
Преди отбивката за гр. Карнобат и надлеза процесният автомобил,
управляван от подсъдимия, се е движил в дясната активна лента на
автомагистрала „Тракия“, в посока Бургас – София, с включени на
автоматичен режим светлини и със скорост от около 122 км/ч., на която
съответства опасна зона за спиране от около 142 метра. В същия пътен
участък, в същата лента и в същата посока пред процесния лек автомобил се
движил друг лек автомобил / неустановен по делото /, който подал светлинен
сигнал / десен мигач / за напускане на магистралата и намалил скоростта си.
Тогава управляваният от подсъдимия автомобил преминал в лявата /
скоростната / лента. Поради спецификата на светлините му, т. нар.
адаптивност, движещият се вдясно неустановен автомобил е бил в тъмен
коридор, като са били осветени зоните и от двете му страни, без да заслепяват
водача му в огледалата за обратно виждане. След като този автомобил минал
12
под надлеза и напуснал магистралата на отбивката за с. Екзарх Антимово и
гр. Средец, управляваният от подсъдимия лек автомобил продължил да се
движи в лявата лента, тъй като водачът му И. видял хоризонтална бяла
маркировка, от която си направил извод, че отдясно предстои отбивка за
включване на МПС в движението по магистралата в посока Карнобат –
София. За да избегне опасността от внезапно навлизащи на магистралата
МПС от дясната му страна, подсъдимият не преминал с автомобила в дясната
активна лента, а продължил да се движи в лявата / скоростната / лента. За
време от 1 до 3 сек., предвид адаптивните светлини на автомобила
„Фолксваген“, светлинният поток е бил възстановен, като дългите светлини
на фаровете са осветявали пред водача зона по-голяма от 150 метра, при
интензитет на осветеност 2 лукса.
По същото време пешеходецът Б.М.К. предприел напречно пресичане
на платното за движение, отдясно наляво спрямо посоката на движение на
автомобила „Фолксваген Фаетон“. Пострадалият К. се движел със скорост от
9.25 км/ч, съответстваща на спокойно бягане. В момента на навлизане на
пешеходеца на платното за движение, лекият автомобил се е намирал на
разстояние около 131.7 метра преди коридора на движение на К.. Фаровете на
автомобила са били напълно адаптирани на дълги светлини, осигуряващи
максимална видимост, преди навлизане на пешеходеца на платното за
движение и е изминал така около 146 метра преди линията на удара.
Пешеходецът е попадал в осветената пред автомобила зона и е бил видим за
водача, още когато се е намирал извън платното за движение. Въпреки, че
подсъдимият е имал техническата възможност при движение с напълно
адаптирани дълги светлини на фаровете да възприеме пешеходеца още преди
навлизането му на платното за движение, той не го е забелязал своевременно
и не е предприел аварийно спиране. Настъпил удар между лекия автомобил и
пешеходеца, като мястото на удара е изцяло в лявата /скоростната/ лента за
движение, на около 36 метра по направление от мерната линия и на около 2
метра надясно от лявата граница на платното за движение /северно от южната
граница на платното за движение – непрекъснатата ограничителна линия до
лявата мантинела на магистралата в посока Бургас - София /. Ударът се е
реализирал между челната и челно страничната лява част на лекия автомобил,
в зоната на овалния му ляв ръб и лявата част на таза на пострадалия
пешеходец. Към момента на удара лекият автомобил е бил изцяло в лявата
13
/скоростната/ лента за движение под ъгъл около 4 – 6 градуса надясно спрямо
надлъжната ос на платното за движение. След удара, предвид избраното
направление чрез завиване на волана надясно с цел предотвратяване на удара,
автомобилът спрял в дясната лента. Веднага след това подсъдимият изнесъл
автомобила в аварийната лента, върнал се известно разстояние назад и спрял
окончателно в аварийната лента. При удара пострадалият е бил отхвърлен
напред и наляво спрямо посоката на движение на автомобила, като тялото се
установило върху лявата мантинела.
Подсъдимият И. и св. Д. излезли от автомобила. Подсъдимият бил
много уплашен и разтревожен. Непрекъснато повтарял на свидетелката, че е
ударил човек. Двамата включили фенерите на мобилните си телефони, за да
видят в тъмното блъснатия човек. Подсъдимият И. тръгнал назад, а св. Д.
безуспешно положила усилия да спре за помощ преминаващи по
магистралата автомобили. Много скоро подсъдимият се върнал при нея и й
съобщил, че е намерил пострадалия. Обадил се на тел. 112 и съобщил за
случилото се. Междувременно, спрял товарен автомобил, чийто водач заедно
с подсъдимия се отправили към пострадалия.
Около 05.55 часа, десет минути след полученото повикване за
инцидент на автомагистрала „Тракия“, на място пристигнал екип на спешна
медицинска помощ, който намерил пострадалия К., провесен през
мантинелата, с видимо множествени рани по цялото тяло. При свалянето му
от мантинелата пострадалият К. починал. Поради естеството на травмите не
са били възможни реанимационни мероприятия.
На място бил извършен оглед на местопроизшествието, при който бил
съставен съответен протокол и изготвен фотоалбум. По лекия автомобил
били установени деформации по предна лява част – счупен и висящ ляв фар,
висящ мигач /светещ/мигащ/, липсваща предна лява част на бронята, ляв
калник, декоративна решетка и ляво странично огледало. Установени били
следи от протриване върху предна лява колонка и горната част на предна лява
врата.
Подсъдимият И. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство „Дрегер 7510“, с фабричен № ARBA 0159, което отчело нулеви
показатели.
В кръвта на пострадалия К. не е установено наличие на етилов
14
алкохол.
Гореизложената фактическа обстановка въззивният съд прие за
установена въз основа на задълбочен анализ на всички гласни, писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства, събрани на
досъдебното производство и в хода на първоинстанционното и въззивното
съдебно следствие, при стриктно спазване изискванията на чл.13, чл.14 и
чл.107 ал.5 от НПК. Описаната по-горе фактическа обстановка се различава
несъществено от изложената в обвинителния акт и в мотивите на присъдата,
но е в съответствие с разпоредбата на чл.316 от НПК. Възприетите и
изложени по-горе фактически обстоятелства се установяват по несъмнен
начин от поотделния и съвкупен анализ на доказателствата, събрани на
досъдебното производство и в съдебното следствие в първата и въззивната
инстанция, които са въведени в настоящия процес от:
- гласните доказателствени средства: показанията на св. Д. Д., дадени
пред първостепенния съд и тези, дадени в хода на досъдебното производство
и приобщени в първоинстанционното съдебно следствие чрез тяхното
прочитане на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, показанията на св.
М. Ив. К., дадени на досъдебното производство и приобщени в хода на
съкратеното съдебно следствие по реда на чл.371, т.1, вр. чл.372, ал.3 от НПК,
обясненията на подс. И., дадени в хода на съдебното следствие при първото
въззивно производство, прочетени и приобщени от настоящата въззивна
инстанция по реда на чл.279, ал.1, т.4 от НПК;
- писмените доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие / т.1, л.56 – л.62 от ДП/; протокол за оглед на труп /т.1,
л.68 – 73 от ДП/;
- писмените доказателства – справка за съдимост на подс. И. /т.1, л.48
от ДП/, справка за нарушител/водач на подс. И. /т.2, л.202 – л.204 от ДП/,
препис – извлечение от акт за смърт на пострадалия Б. К. /т.2, л.191 от ДП/,
удостоверение за наследници на пострадалия Б. К. /т.2, л.194 от ДП/, писмо –
отговор изх. №38 от 13.02.2018г. на НИМХ, филиал Варна /т.2, л.205 – 206 от
ДП/, писмо-отговор на ЦСМП – Бургас от 13.07.2018г. /т.2, л.210 – 211 от
ДП/, фиш за спешна медицинска помощ от 09.09.2016г. /т.2, л.212 от ДП /,
протокол за починал болен по време на транспорт от ФСМП – гр. Карнобат
/т.2, л.213 от ДП /, копие от книга за повиквания на филиали на РКЦ – Бургас
/т.2, л.214 от ДП /, справка да извършените медицински прегледи на Б. К. /т.2,
15
л.217 – 220 от ДП /, Пациентска регистрация на Б. К. / т.2, л.221 от ДП/,
справка относно проверка за висящи ДП и преписки за Б. К. / т.2, л. 225 от
ДП/, докладна записка относно изготвена характеристична справка на лицето
Б. К. / т.2, л.227 от ДП /, писмо – отговор изх. №17/18.02.2019г. на НИМХ –
филиал Варна, ХМО – Бургас / л.45 от НОХД №1167/2018г. на ОС – Бургас /;
- веществените доказателствени средства – фотоалбум със снимки,
направени по време на извършения на 09.09.2016г. оглед на
местопроизшествие / т.1, л.64 – л.67 от ДП/; фотоалбум със снимки,
направени по време на извършения на 09.09.2016г. оглед на труп /т.1, л.74-76
от ДП/;
- заключения на съдебни експертизи – на съдебномедицинска експертиза
№281/2016г. на трупа на пострадалия Б. К. /т.1, л.85 – л.87 от ДП /, протокол за
дактилоскопна експертиза /т.1, л.78 – л.83 от ДП/, протокол за химическа
експертиза /т.1, л.90 от ДП/, заключение на тройна автотехническа експертиза
/т.1, л.109 – 145 от ДП /, допълнително заключение на тройна автотехническа
експертиза /т.2, л.148 – 188 от ДП /, второ допълнително заключение на
тройна автотехническа експертиза, изготвено в предходното въззивно
производство / л.94 – л.103 от ВНОХД №209/2019г./, трето допълнително
заключение на тройна автотехническа експертиза, изготвено в предходното
въззивно производство / л.141 – л.158 от ВНОХД №209/2019г./.
Въззивният съд прие, че релевантните за решаване на делото
обстоятелства – времето, мястото, механизма на настъпилото ПТП,
участвалото в него превозно средство и неговия водач, причините за ПТП,
допуснатото от водача на процесния лек автомобил нарушение на правилата
за движение и неговата причинно-следствена връзка с ПТП, личността на
пострадалия пешеходец и неговото поведение на пътя, получените от него
телесни увреждания при ПТП, причинната връзка между тези телесни
увреждания и настъпилата смърт на пострадалия - са категорично установени
от събраните и проверени чрез способите и по реда на НПК доказателства в
хода на разследването и на съдебното следствие в първата и въззивната
инстанция.
Първостепенният съд е спазил специалния процесуален ред за
събиране и проверка на доказателствата в условията на съкратено съдебно
следствие по чл.371, т.1 от НПК и въззивният споделя направената оценка за
16
годност и достоверност на доказателствените материали, като включи в
техния обем дадените от подс. И. в хода на първото въззивно съдебно
следствие обяснения, прочетени и приобщени към доказателствения материал
от настоящата въззивна инстанция по реда на чл.279, ал.1, т.4 от НПК.
В изпълнение на задължението си за съвкупен анализ и съпоставка на
всички доказателствени източници, въззивната инстанция обсъди
депозираните от подсъдимия обяснения при първото въззивно производство,
прочетени и приобщени от настоящата въззивна инстанция, съобразявайки
тяхната двояка функция – на гласни доказателствени средства, но и на
средство за защита, което обвиняемият/подсъдимият упражнява по свое
усмотрение и няма задължението да казва истината. Обясненията на подс. И.,
депозирани за първи път пред предходната въззивна инстанция установяват
различни от съдържащите се в първоинстанционните мотиви фактически
положения досежно светлините, на които се е движил процесният автомобил
непосредствено преди ПТП, съответно осветената пред автомобила зона,
както и относно отбивката, на която преднодвижещият се автомобил е
напуснал магистралата.
Разпитан във въззивното следствие, подс. И. е заявил, че
управляваният от него автомобил се е движил на фарове, включени на
автоматичен режим, като късите и дългите светлини автоматично се сменяли
в зависимост от околните обекти и осветеността на района. Тези негови
обяснения се подкрепят от показанията на св. Д. Д. – очевидец на ПТП, която
е собственик на автомобила, също го управлява и е добре запозната с
действието на неговите адаптивни светлини. В първоинстанционното
следствие свидетелката е съобщила, че винаги, когато тя или подсъдимият
управлява автомобила, светлините му са включени на автоматичен режим; че
автомобилът винаги е настроен на режим „ауто“ на светлините „и ние нищо
не местим.“ / л.54 от НОХД №1167/2018г. /
Тези обяснения са дали основание на предходния въззивен състав да
назначи тройна автотехническа –л.94- л.103 от ВНОХД№ 209/2019г. на БАС
и допълнителна тройна автотехническа експертиза – л. 141 – л.158 от същото
дело, които са изследвали обстоятелствата по делото съобразявайки и
дадените от подсъдимия обяснения за посочените от него факти.
Вероятността, процесният автомобил непосредствено преди ПТП да се
17
е движил на светлини, включени на автоматичен режим, е по-голяма, не се
изключва от вещите лица от състава на тройната автотехническа експертиза и
обосновава достоверност на коментираните обяснения на подсъдимия.
Първоначално подсъдимият по време на разпита си пред въззивната
инстанция в съдебно заседание на 06.01.2020г., чиито обяснения са прочетени
и приобщени от настоящата въззивна инстанция е заявил, че
преднодвижещият се автомобил е напуснал магистралата на отбивката за гр.
Карнобат, т. е. преди надлеза, вкл. /л.75 гърба от ВНОХД №209/2019г./. В
съдебно заседание на 10.02.2020г. подс. И. е променил тези свои обяснения,
като е заявил, че въпросният преднодвижещ се автомобил е напуснал
магистралата през отбивката, намираща се веднага след надлеза – тази за с.
Екзарх Антимово. Посочените обяснения на подсъдимия са обосновали
изготвянето на трето поред допълнително заключение на автотехническата
експертиза. Вещите лица от състава на тази експертиза, изслушани и в хода
на настоящото въззивно производство, са пояснили, че е еднакво възможно
неизвестният преднодвижещ се автомобил да се отклони надясно и да
напусне магистралата както на първата отбивка – тази за гр. Карнобат,
намираща се преди надлеза, така и на втората отбивка – тази за с. Екзарх
Антимово, намираща се след надлеза. Заявили са още, че няма обективни
находки /следи /, въз основа на които да се приеме коя траектория на
движение на въпросния автомобил е по-възможна, респ. кое място /отбивка/
на напускане на магистралата е по-вероятно /л.169 гърба от ВНОХД
№209/2019г./. Съобразявайки това експертно становище и намирайки за
истинни твърденията на подсъдимия, че ударът с пешеходеца е станал само
секунди след като преднодвижещият се автомобил е напуснал магистралата,
въззивният съд приема, че въпросният неизвестен автомобил е преминал под
надлеза и е напуснал магистралата през отбивката за с. Екзарх Антимово,
намираща се след надлеза. Това ново фактическо положение кореспондира с
логичното обяснение на подсъдимия, че управляваният от него автомобил е
продължил да се движи в лявата лента и след напускането на магистралата от
преднодвижещия се автомобил, тъй като той е възприел маркировката,
указваща включване на МПС в движението по магистралата от дясната му
страна и за да избегне вероятно неправомерно включване на МПС директно в
дясната лента, без пропускане на движещите се по тази лента превозни
средства / л. 170 от ВНОХД №209/2019г. /.
18
Въззивният съд кредитира изцяло обсъдените обяснения на подс. И.,
които същият е депозирал за първи път в хода на съдебното следствие пред
предходния въззивен състав, тъй като в предходните процесуални етапи е
отказвал да дава обяснения. Твърденията му са правдиви и заслужават
доверие, защото не се опровергават нито от показанията на св. Д., която не е
следяла постоянно и внимателното пътната обстановка, нито от
съдържанието на протокола за оглед на местопроизшествие. Те не се оборват
и от заключенията на тройната автотехническа експертиза. Нещо повече, в
обясненията си подсъдимият излага неблагоприятни за него данни, които
допълнително завишават степента на достоверност на думите му. Като им
гласува пълна вяра и отчете кореспонденцията им с експертните изводи на
вещите лица – автотехници, въззивната инстанция прие за установена
изложената по-горе фактическа обстановка, отчасти различна от съдържащата
се в обвинителния акт и в мотивите към присъдата.
В останалата им част, извън приетите за различно установени от
въззивната инстанция обстоятелства - включени на автоматичен режим
светлини на процесния автомобил и място на напускане на магистралата от
неизвестния преднодвижещ се автомобил, изводите по фактите, направени от
първостепенния съд и изложени в мотивите на присъдата, са верни и
съответстват напълно на съдържанието на доказателствените източници,
поради което и настоящият съд ги възприема, като намира оплакването на
защитата за необоснованост на обжалвания акт, аргументирано с недостатъци
и пропуски в доказателствената дейност на първата инстанция, с липсата на
достатъчни и безпротиворечиви доказателства, установяващи съставомерност
на разгледаното деяние и участието на подсъдимия в него, за несъстоятелно.
Основно място в доказателствения анализ на първата инстанция заема
коментарът на двете заключения – първоначално и допълнително – на
тройната автотехническа експертиза, изготвени в хода на досъдебното
производство. В тази насока въззивната инстанция се присъедини към
оценката на първата досежно посочените експертни заключения. Те са
изготвени от високо квалифицирани вещи лица – автотехниците проф. д-р
инж. С.К., доц. д-р инж. Х.У. и инж. И.И., в чиято професионална
компетентност, добросъвестност и безпристрастност няма съмнение. Тези
експерти са отговорили изчерпателно, пълно, категорично и убедително на
всички поставени им въпроси, при съобразяване на обстоятелствата,
19
установени от събраните в хода на разследването доказателствени материали.
Събраните такива в първоинстанционното съдебно следствие не са
обосновали промяна в експертните заключения на тройната автотехническа
експертиза, депозирани в досъдебната фаза. Изводите на вещите лица относно
механизма на ПТП и всички относими към него технически параметри в
двете заключения от досъдебното производство са напълно идентични.
Възлагането изготвянето на допълнително заключение на тройната
автотехническа експертиза е било обусловено от допълнително събраните в
хода на разследването данни за метеорологичната обстановка, изгрева на
слънцето, температурата на въздуха, облачността, скоростта на вятъра и
видимостта в района на Автомагистрала Тракия, на километър 323+500 м,
общ. Карнобат, на процесната дата 09.09.2016г. Видно от представеното
допълнително заключение /т.2, л.148-188 от ДП/, вещите лица приели, че при
съобразяване на посочените им конкретни данни за метеорологичната
обстановка, изгрева на слънцето, температурата на въздуха, облачността,
скоростта на вятъра и видимостта в района на Автомагистрала Тракия, на
километър 323+500м, общ. Карнобат, на процесната дата 09.09.2016г.,
липсват основания за промяна на първоначалното им заключение. В хода на
първоинстанционното съдебно следствие експертите са поддържали двете си
заключения от досъдебното производство, изложили са и допълнителни
пояснения, отговорили са мотивирано на всички въпроси, поставени от
страните и съда, категорично са заявили, че не намират основания за промяна
на експертните си изводи. Съобразявайки кореспондиращите помежду им
гласни, писмени и веществени доказателствени средства по делото и двете
заключения на тройната автотехническа експертиза, съдът обосновано ги е
кредитирал. Същите подкрепят изводите относно приетия от първата
инстанция и изложен в мотивите й механизъм на възникване, протичане и
приключване на ПТП, който вещите лица аргументирали с обективните
находки от местопроизшествието /части от процесния автомобил, намерени
на пътното платно/, деформациите по челната и челно страничната лява част
на лекия автомобил, травматичните увреждания по тялото на пострадалия,
движението на тялото на пешеходеца и на автомобила след удара, крайните
им положения и динамиката на процеса на удара.
Позовавайки се на заключенията на тройната автотехническа
експертиза, изготвени на досъдебното производство, първостепенният съд е
20
приел, че техническите причини за настъпилото ПТП били предприетото
пресичане на платното за движение от пострадалия и движението на лекия
автомобил със скорост, технически несъобразена с далечината на видимата
пред него зона. Същите заключения установили, че ударът между процесния
автомобил и пешеходеца е реализиран изцяло в лявата /скоростната/ лента за
движение. Съобразявайки намерените при огледа на местопроизшествието
следи и обективни находки, деформациите по лекия автомобил и
травматичните увреждания по тялото на пострадалия, вещите лица точно
фиксирали мястото на удара между автомобила и пешеходеца – в лявата
лента за движение, на около 36 метра по направление от мерната линия и на
около 2 метра надясно от лявата граница на платното за движение / северно
от южната граница на платното за движение/. Приели, че съприкосновението
на двете тела при удара е било между челната и челно страничната лява част
на лекия автомобил в зоната на овалния му ляв ръб и лявата част на таза на
пострадалия. Заключили още, че в момента на удара лекият автомобил е бил
изцяло в лявата /скоростната/ лента за движение под ъгъл около 4-6 градуса
надясно спрямо надлъжната ос на платното за движение, а пешеходецът е
пресичал платното напречно, отдясно наляво спрямо посоката на движение на
лекия автомобил. Съобразявайки местоположението на описаните в
протокола за оглед на местопроизшествие обективни находки /парче от
предната лява част на бронята на автомобила, част от декоративната решетка
и друга част от автомобила, намиращи се съответно на 136 м, 141 м и 150 м
по направление след линията на ориентира/ вещите лица изчислили, че
скоростта на движение на лекия автомобил преди ПТП и в момента на удара е
била една и съща - около 122 км/час, поради липсата на оставени на пътното
платно спирачни следни. Приели, че при така определената скорост на
движение, опасната зона за спиране на лекия автомобил е била около 142 м.
Изследвали са различните варианти на пресичане на платно от пострадалия
отдясно наляво с бавен, спокоен, бърз ход и бягане, графично са отразили на
мащабна скица отстоянията на лекия автомобил и пешеходеца от мястото на
удара при стъпването му на пътното платно и при различните възможни
скорости на пешеходеца, графично определили големината на скоростта на
тялото на пешеходеца към момента на удара с автомобила и установили, че
съобразно закона за импулсите скоростта на движение на пострадалия към
момента на удара с автомобила е била 2.57 м/сек. = 9.25 км/ч, която
21
съответства на скорост при спокойно бягане. Вещите лица приели, че при
така изчислената скорост на движение на пострадалия, времето му за
изминаване на разстоянието от момента на стъпване на платното за движение
до мястото на удара е 3.89 сек., като за това време лекият автомобил, при
скорост от 122 км/ч, изминава разстояние от 131.7 м, т. е. в момента на
навлизане на пешеходеца на платното за движение, лекият автомобил се е
намирал на 131.7 м преди мястото на удара. Експертите изложили
аргументирано становище, че при посоченото отстояние на автомобила от
мястото на удара и при изчислената му скорост на движение от 122 км/ч
водачът на автомобила няма техническата възможност да спре преди мястото
на удара и да предотврати ПТП.
Изложените по-горе експертни изводи, съдържащи се в двете
заключения на тройната автотехническа експертиза от досъдебното
производство, остават важими и при въззивното разглеждане на делото. В
хода на същото се събраха допълнителни гласни доказателства – обясненията
от подс. И. изслушани от предходната въззивна инстанция и прочетени и
приобщени към доказателствения материал от настоящата инстанция, които
при предходното въззивно разглеждане на делото са наложили въззивният
съд да назначи и изслуша още две допълнителни заключения на тройната
автотехническа експертиза, изслушани повторно и приобщени към
материалите по делото и от настоящата въззивна инстанция, както и да
приеме за установени фактически положения, отчасти различни от
съдържащите се в мотивите на първоинстанционната присъда. По-горе бяха
изтъкнати съображенията, поради които настоящият съдебен състав прие за
достоверни депозираните от подсъдимия обяснения. Неговите твърдения, че
управляваният от него автомобил непосредствено преди ПТП се е движил на
светлини, включени на автоматичен режим, са обосновали назначаването и
изслушването на второто допълнително в наказателния процес заключение на
тройната автотехническа експертиза /първо в предходното въззивно
производство – л.94 – 103 от ВНОХД №209/2019г./. Промяната в обясненията
на подсъдимия, касаеща отбивката, по която преднодвижещият се неизвестен
автомобил е напуснал магистралата, а именно по отбивката за с. Екзарх
Антимово, намираща се след надлеза, а не по тази за гр. Карнобат, намираща
се преди надлеза, е наложило назначаването и изслушването на третото
допълнително в наказателния процес заключение на тройната автотехническа
22
експертиза /второ във въззивното производство – л.141 – 158 от ВНОХД
№209/2019г. /.
Второто допълнително заключение на тройната автотехническа
експертиза /първо в предходното въззивно производство – л.94 – 103 от
ВНОХД №209/2019г. / потвърждава извода, съдържащ се и в предходните
заключения от досъдебното производство, че към момента на навлизане на
пострадалия пешеходец на платното за движение, т. е. от момента на
пресичане на дясната граница на дясната лента /гледано по посока на
движение на автомобила / автомобилът се е намирал на около 132 м преди
коридора на движение на пешеходеца, при опасна зона за спиране около 142
м, следователно в този момент пешеходецът К. е попадал в опасната зона за
спиране на автомобила. Същото заключение потвърждава и извода от
предходните заключения от досъдебното производство, че към момента, в
който пешеходецът К. е попаднал за първи път във видимата за водача на
лекия автомобил зона при движение на автомобила с включени и технически
изправни къси светлини на фаровете, автомобилът се е намирал на 71.5 м
преди коридора на движение на пешеходеца, като при изчислената скорост от
121.9 км/ч автомобилът изминава това разстояние за време 2.11 сек., което е
по-малко от сумарното време – 2.4 сек. за реакция, за сработване на
спирачната система и за нарастване на закъснението от нула до максималната
си стойност и обяснява липсата на спирачни следи по асфалтовата настилка
преди удара.
В обсъжданото заключение вещите лица от тройната автотехническа
експертиза за пръв път разглеждат хипотеза на движение на процесния
автомобил на дълги светлини. Според тях при движение с включени,
технически изправни и правилно настроени ксенонови дълги светлини на
фаровете, видимата пред водача на лекия автомобил зона е по-голяма от 150
м. При моделиране на осветената зона пред автомобила, при включени дълги
светлини на фаровете, при интензитет на осветеност 1 лукс - 2 лукса,
експертите установили, че към момента на навлизане на пешеходеца К. на
платното за движение, той е попадал във видимата за водача на автомобила
зона, при интензитет на осветеност 2 лукса, който бил напълно достатъчен за
възприемане на пешеходеца от водача. Експертите са изложили становище, че
ако към този момент водачът на автомобила е бил реагирал чрез
предприемане на аварийно спиране, автомобилът би достигнал коридора на
23
движение на пострадалия пешеходец за време 4.64 сек., като в този момент
пешеходецът е щял да се намира на около 1 м – 1.1 м извън коридора на
движение на автомобила и няма да настъпи ПТП, а скоростта на автомобила
би била 47 км/ч. При тези данни вещите лица направили извод, че при
движение на лекия автомобил с включени, технически изправни и правилно
настроени дълги светлини на фаровете, водачът му е имал техническата
възможност да възприеме пострадалия пешеходец към момента на
навлизането му на платното за движение и при своевременна реакция чрез
предприемане на аварийно спиране нямаше да настъпи ПТП, тъй като когато
автомобилът достигне линията на удара, пешеходецът е щял да се намира
извън коридора на движение на автомобила, на разстояние около 1 м – 1.1 м
от него, но в случая водачът на автомобила е закъснял с реакцията си за
аварийно спиране с около 2.2 сек., поради което е последвал удар с
пешеходеца.
Според коментираното заключение на тройната автотехническа
експертиза при движение на къси и технически изправни светлини на
фаровете и при навлизане на пострадалия пешеходец за първи път във
видимата за водача на автомобила зона – на 71.5 м пред него, скоростта на
движение на лекия автомобил, при която той би спрял преди линията на
удара, е 75.1 км/ч и по-ниска от нея. Според заключението при движение на
дълги и технически изправни светлини на фаровете и при навлизане на
пострадалия пешеходец на платното за движение – на 131.7 м пред
автомобила, скоростта на движение на лекия автомобил, при която той би
спрял преди линията на удара и ПТП щеше да бъде предотвратено, е 115.8
км/ч и по-ниска. Съобразявайки разстоянието от отбивката за гр. Карнобат за
движещите се от Бургас за София до мястото на удара – около 616 м, времето
за неговото изминаване при изчислената за автомобила скорост от 122 км/ч –
18.2 сек, необходимото време за възстановяване на светлинния поток при
адаптивните светлини на автомобила – от 1 до 3 сек., както и разстоянието,
което ще измине автомобилът за 3 сек. – 102 м, вещите лица формулирали
извод, че дългите светлини на автомобила са били напълно адаптирани
/възстановени/ към момента на навлизане на пешеходеца К. на платното за
движение. Същите са изложили становище, че пострадалият пешеходец е
имал техническата възможност преди навлизането си на платното за
движение да възприеме идващия от лявата му страна лек автомобил, да не
24
пресича платното за движение и да предотврати настъпването на ПТП.
Посочили са, че пострадалият пешеходец не е попадал в осветената зона на
преднодвижещия се неизвестен автомобил, като единствено включените
дълги светлини на процесния лек автомобил са го осветявали преди
настъпване на ПТП. Експертите са възпроизвели същия механизъм на ПТП,
какъвто се съдържа в експертните заключения от досъдебното производство,
с изключение на обстоятелството, че преди ПТП процесният лек автомобил
се е движил на светлини, включени на автоматичен режим, както твърди
подсъдимият, като след напускането на магистралата от преднодвижещия се
неизвестен автомобил от отбивката за гр. Карнобат, намираща се преди
надлеза, дългите светлини на автомобила са били напълно адаптирани
/възстановени/ и са осветявали пешеходеца, т. е. той е бил видим за водача,
още преди стъпването му на платното за движение, при което положение при
своевременна реакция на водача на автомобила чрез предприемане на
аварийно спиране в момента на навлизане на пешеходеца на платното за
движение, ПТП е било предотвратимо.
Промяната в обясненията на подсъдимия, касаеща отбивката, по която
преднодвижещият се неизвестен автомобил е напуснал магистралата, а
именно по отбивката за с. Екзарх Антимово, намираща се след надлеза, а не
по тази за гр. Карнобат, намираща се преди надлеза, е наложило
назначаването и изслушването на третото допълнително в наказателния
процес заключение на тройната автотехническа експертиза /второ в
предходното въззивно производство – л.141 – л.158 от ВНОХД №209/2019г./.
Това заключение е изготвено след извършен от вещите лица оглед на мястото
на ПТП, идентифициране на приетия по време на първоначалния оглед
ориентир - пътен предупредителен знак „Б1“ – „Пропусни движещите се по
пътя с предимство“ и измерване на място разстоянията от нивото на
ориентира до конкретни маркировки и обекти. Експертите измерили, че
разстоянието от нивото на ориентира до началото на двойната непрекъсната
линия /лява гранична линия от лентата за престрояване към с. Екзарх
Антимово/ е 330 м преди линията на ориентира и 366 м преди линията на
удара; разстоянието от нивото на ориентира до началото на маркираната част
на платното за движение откъм дясната страна на активната лента за
движение е 232 м преди линията на ориентира и 268 м преди линията на
удара; разстоянието от нивото на ориентира до началото на острова,
25
формиращ отбивката за с. Екзарх Антимово и гр. Средец е 212 км преди
линията на ориентира и 248 м преди линията на удара; разстоянието от
нивото на ориентира до нивото на пътните знаци за отбивка за с. Екзарх
Антимово и гр. Средец е 196.5 м преди линията на ориентира и 232.5 м преди
линията на удара. В това заключение вещите лица потвърдили извода си от
предното заключение, че необходимото време за възстановяване на
светлинния поток, предвид адаптивните светлини на процесния автомобил, е
от 1 до 3 сек., като за максималното време от 3 сек. автомобилът ще измине
разстояние от около 102 м. Приели, че ако неизвестният преднодвижещ се
автомобил е излязъл от полосата на процесния автомобил „Фолксваген
Фаетон“ в момента, в който той е достигнал нивото на началото на острова, то
към този момент процесният автомобил ще се е намирал на около 248 м
преди линията на удара. Приели още, че при отчитане на времето – 3 сек. и
съответното разстояние – 102 м, необходими за адаптация на дългите
светлини на автомобила, то на около 146 м преди линията на удара лекият
автомобил „Фолксваген“ е бил с напълно адаптирани дълги светлини на
фаровете. Съобразявайки заключението си от предната допълнителна
експертиза, в която е изчислено, че към момента на навлизане на пострадалия
пешеходец на платното за движение процесният лек автомобил се е намирал
на около 131.7 м преди коридора на движение на пешеходеца, експертите
заключили, че времето за движение на автомобила с напълно адаптирани
дълги светлини преди навлизането на пешеходеца на платното за движение е
0.42 сек. Потвърдили извода си от предното заключение, че към момента на
своевременна реакция на водача на автомобила не би настъпило ПТП, тъй
като пострадалият пешеходец щеше да премине пред лекия автомобил с
необходимия запас от странично разстояние от 1 м – 1.1 м. Отбелязали, че
така приложеният вариант е граничен, гарантиращ еднозначно техническата
възможност за водача на автомобила да възприеме пешеходеца при движение
с напълно адаптирани дълги светлини на фаровете. Изразили позиция, че са
възможни и по-вероятни и други варианти, при които полосата пред
автомобила да е била значително по-рано освободена от престрояващият се и
завиващ надясно към с. Екзарх Антимово неизвестен автомобил, както и по-
малко време за адаптация на светлините. Изложили становище, че при
средно-статистическо време за адаптация на светлините – 2 сек., се постига
пълна адаптация на светлините на автомобила на около 180 м преди линията
26
на удара, което означава движение на автомобила с адаптирани светлини
около 1.4 сек. преди навлизане на пешеходеца на платното за движение.
Изказали мнение, че адаптацията на светлините в конкретната ситуация, при
движение на МПС откъм дясната страна на процесния автомобил с
последващо отсъствие на превозно средство, е спомогнала за увеличаване на
видимата пред процесния автомобил зона на повече от 150 м пред
автомобила. Споделили разбиране, че маневрата „завиване надясно“ към
отбивката за с. Екзарх Антимово на преднодвижещия се неизвестен
автомобил не е била пречка за водача на процесния автомобил да възприеме
пострадалия пешеходец към момента на навлизане на платното за движение.
Посочили са, че технически съобразената скорост на движение при движение
с включени, технически изправни и правилно настроени къси светлини е
56.5км/ч, а при дълги светлини тя е 126.5 км/ч, последната изчислена на база
на видима пред водача зона – 150 м. Формирали извод, че при преминаване на
автомобил от активната лента за движение по автомагистрала „Тракия“ към
лентата за престрояване за отбивката към с. Екзарх Антимово, за
заднодвижещото се МПС, управлявано от водача И., е технически безопасно
да продължи движението си в същата активна лента, /т. е. да не преминава в
лявата лента/, като съобрази съответната надлъжна и напречна дистанция.
Експертите са категорични в становището си, че при движение на процесния
лек автомобил в активната дясна лента за движение по магистралата към
момента на навлизане на пострадалия пешеходец на платното за движение и
при реакция на водача на автомобила чрез предприемане на аварийно спиране
в този момент, нямаше да настъпи ПТП, като пострадалият пешеходец щеше
да премине пред автомобила със странично разстояние повече от 4 метра.
Апелативният съд не открива съществени противоречия между двете
заключения на тройната автотехническа експертиза, нито данни за проявена
предубеденост или некомпетентност от вещите лица – автотехници проф. д-р
инж. С.К., доц. д-р инж. Х.У. и инж. И.И., поради което им гласува пълна
вяра.
Настоящата въззивна инстанция, както и първата, кредитира изцяло
неоспореното заключение на съдебномедицинската експертиза на труп
№281/2016г., изготвено от д-р Параско Парасков / т.1, л.85 – л.87 от ДП/. Това
заключение, основавайки се на огледа на трупа на пострадалия Б. К. и
аутопсионните находки, установило нараняванията на пострадалия, техния
27
вид, брой, локализация, механизъм на получаването им и медико-
биологичните им характеристики. Съгласно коментираното заключение,
вследствие на претърпяното ПТП, пострадалият е получил политравматизъм,
гръдна травма със счупване на ребра в лява гръдна половина, контузия на
белия дроб и медиастинум, коремна травма с разкъсване на слезка, черен
дроб, контузия на ляв бъбрек, многофрагментно счупване на таза с откъсване
на дясно бедро с част от таза, счупване на лява мишнична кост, анемия на
вътрешните органи и множество разкъсно-контузни рани по тялото.
Съдебният лекар изложил становище, че непосредствената причина за
смъртта на пострадалия К. е политравматизмът, довел до остра кръвозагуба и
анемия на вътрешните органи. Направил извод, че уврежданията на
пострадалия са резултат от съприкосновението му с лекия автомобил с
последващо възкачване върху капака, изхвърляне странично и падане върху
мантинелата. При огледа на трупа експертът не установил признаци за
насилие.
Настоящата инстанция както и първата такава кредитира заключението
на съдебно-химическата експертиза, изготвено от вещото лице Златина
Лекцовска по Протокол №950/10.09.2016г. /т.1, л.90 от ДП/, което установява,
че в предоставената за изследване проба кръв, иззета от трупа на Б.М.К., не се
доказва наличие на етилов алкохол.
Следва да се цени с доверие и неоспореното заключение на
дактилоскопната експертиза по Протокол №199 от 12.09.2016г. / т.1, л.78 – л.
83 от ДП /, изготвено от експерта – криминалист Т.М., което установява, че
пръстовите и длановите отпечатъци на лицето от мъжки пол с неустановена
самоличност, намерено след ПТП на АМ „Тракия“ в близост до гр. Карнобат,
снети при аутопсията му в секционна зала на МБАЛ – гр. Бургас на
09.09.2016г., са идентични с отпечатъците от дактилоскопен фиш на името на
лицето Б.М.К. с EГН-**********, съхраняван в масива на АФИС.
Въззивната инстанция, както и първата такава, цени множеството документи,
приложени като писмени доказателства по делото, които по-горе бяха подробно
цитирани.
Справката за съдимост установява, че подс. Д.И. досега не е осъждан и
не са му налагани наказания по Наказателния кодекс.
Приложената по делото справка за нарушител/водач от региона,
28
издадена от Сектор „КАТ“ при СДВР – София, установява, че подс. И. е
правоспособен водач на моторно превозно средство от 19.09.2002г., има
придобити категории BE, В, АМ и притежава свидетелство за управление на
моторно превозно средство № *********, издадено на 27.12.2016 г. и валидно
до 27.12.2026 г. Документът установява още, че подс. И. е санкциониран
седем пъти с наказателни постановления за допуснати различни нарушения
по Закона за движение по пътищата, които по-горе бяха подробно описани. С
две от постановленията той е наказан за нарушения по чл.179, ал.2 от ЗДП, т.
е. за причиняване на пътно-транспортно произшествие. Наказван е и с глоби,
наложени с фиш за нарушения по ЗДП.
Писмо – отговор изх. №38 от 13.02.2018г. на НИМХ, филиал Варна
/т.2, л.205 – 206 от ДП/, установява, че на 09.09.2016г. изгревът на Слънцето в
гр. Карнобат е бил в 06.45 часа, видимостта в 06.00 часа е била 25 000 м,
общата облачност е била 8 бала.
Писмо – отговор изх. №17/18.02.2019г. на НИМХ – филиал Варна,
ХМО – Бургас / л.45 от НОХД №1167/2018г. на ОС – Бургас / установява, че
на 09.09.2016г. в 06.00 часа в синоптичната станция в гр. Карнобат
регистрираната видимост е 25 000 м. Документът съдържа забележка, че в
метеорологичната мрежа на НИМХ се прилага визуална /окомерна/ оценка на
видимостта, като окомерното определяне се извършва чрез наблюдения в
светлата част на денонощието над несамосветещи естествени или изкуствени
обекти, намиращи се на определени разстояния от мястото на наблюдение, а
нощем над светлинни източници с постоянен интензитет на излъчване.
Удостоверението за наследници на пострадалия Б.М.К. установява, че
частният обвинител М. Ив. К. е майка и наследник на пострадалия.
Видно от копието на книгата за повиквания на филиали на РКЦ –
Бургас /т.2, л.214 от ДП /, сигналът за настъпилото на АМ „Тракия“, в района
на Карнобат, ПТП с неизвестен пострадал, който е починал по време на
обслужване, е бил подаден в ЦСМП на 09.09.2016г. в 5.44 часа.
Приемайки, че съдържащите се в делото документи са събрани и
приобщени по предвидения в НПК ред, между тях не са налице противоречия,
относими са към предмета на спора и доизясняват обстоятелствата от
значение за разкриване на обективната истина, двете съдебни инстанции им
се довериха, тълкуваха ги с оглед тяхното действително съдържание и ги
29
ползваха при извеждане на фактическите и правни изводи по висящия спор.
Въззивният съд обсъди приложените по делото като писмени
доказателствени средства протокол за оглед на местопроизшествие от
09.09.2016г. и протокол за оглед на труп от 09.09.2016г. Двата протокола са
валидни, подписани са от всички присъстващи лица на съответното
следствено действие без възражения и забележки относно начина на
осъществяването му, както и относно направените при него констатации,
описани и фотографирани предмети. Предвид съставянето им в съответствие
с императивите на НПК и липсата на възражения срещу тях, съдебните
инстанции прецениха коментираните действия по разследване за
законосъобразно извършени, а отразените в тях обстоятелства – като
обективни и достоверни.
Съдилищата цениха като годни веществени доказателствени средства
приложените по делото фотоснимки, подредени в два фотоалбума - към
протокола за оглед на местопроизшествие и към протокола за оглед на труп,
тъй като те са били направени в хода на образувания наказателен процес от
специалист – технически помощник, участвал като такъв по време на
посочените действия по разследване, а НПК не предписва други специални
изисквания за изготвянето на фотоснимките.
Направеният и изложен по-горе анализ на наличната по делото
доказателствена съвкупност мотивира въззивната инстанция да сподели
становището на първата за безспорно и убедително доказано авторство на
разгледаното престъпление в лицето на подс. И., но досежно неговото
виновно поведение, изразява несъгласие с първата инстанция, че същият е
нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДП. В мотивите към
присъдата решаващият съд е приел, че техническите причини за настъпване
на ПТП са както неправомерното пресичане на пътното платно от страна на
пострадалия, така и движението на лекия автомобил със скорост,
несъобразена с нощните условия при включени къси светлини на фаровете.
На стр.15 от мотивите съдът е посочил, че подс. И. е допуснал нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДП, тъй като избраната от него скорост не е съответствала на
пътните условия - в нощно време, при движение на къси светлини. При
обсъждане възраженията на защитата на подсъдимия досежно твърдяното
наличие на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, съдът е приел, че е
30
налице твърдяното от прокуратурата нарушение на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДП,
както и че е била налице предвидима опасност, която подсъдимият е бил
длъжен да възприеме навреме и да реагира със задействане на спирачната
система, което той не е осъществил и по този начин сам се е поставил в
невъзможност да предотврати настъпилия противоправен резултат.
Предвид установените от настоящата въззивната инстанция
фактически положения, че подсъдимият И. е управлявал автомобила със
скорост от 122 км/ч при разрешена от 140 км/ч за движение по магистрала
„Тракия“, че видимостта напред, осигурявана от дългите светлини на
фаровете е била по - голяма от 150 м, а дължината на опасната зона за
спиране при избраната от водача скорост от около 142 м, че в момента на
навлизане на пешеходеца в платното за движение, лекият автомобил е
отстоял в порядъка на 131.7-132 м преди мястото на удара, не може да се
обоснове извод, че подс. И. не е съобразил скоростта с отрицателното влияние
на намалената видимост при движението на автомобила в тъмната част на
денонощието, поради което водачът не е могъл да възприеме своевремнно
пострадалия К., като препятствие на пътя, за да бъде в състояние да
предотврати ПТП, както докато пешеходецът се намирал на границата на
дясната активна лента, така и в следващия миг - в момента на навлизането му
на платното за движение.
Предвид заключението на експертите по последната допълнителна
автотехническа експертиза, че технически съобразената скорост на движение
при включени, технически изправни и правилно настроени дълги светлини е
126.5 км/ч, изчислена на база на видима пред водача зона – 150 м, че при
движение на лекия автомобил с включени, технически изправни и правилно
настроени дълги светлини на фаровете, водачът му е имал техническата
възможност да възприеме пострадалия пешеходец към момента на
навлизането му на платното за движение, както и че той е бил видим за
водача, още преди стъпването му на платното за движение, при което
положение при своевременна реакция на водача на автомобила чрез
предприемане на аварийно спиране в момента на навлизане на пешеходеца на
платното за движение, ПТП е било предотвратимо. Предвид изложеното,
подс. И. управлявайки автомобила на дълги светлини се е движил с
технически съобразена скорост от 122 км/ч.
31
В чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДП е уредена „предвидимата опасност“. При
нея поначало има обективни затруднения в пътната обстановка и водачът е
длъжен да подбира скоростта си на движение в съответствие с тях, за да
отговори адекватно на изискването за безопасност. Касае се за съответствие
между параметрите на „избраната“ скорост и пътните условия,
охарактеризирани като опасни обстановки на пътя. ЗДП и ППЗДП
предвиждат и нарушения на точно определени предвидими пътни опасности,
които се явяват специални текстове спрямо общата норма на чл.20, ал.2, изр.1
от ЗДП.
В чл.20, ал.2, изр.2 ЗДП пък е уредена „непредвидимата опасност“,
въвеждаща задължение водачите да намалят скоростта или да спрат, когато
възникне опасност за движението. Опасността е внезапна и в границите на
установената избрана съобразена скорост се въвежда задължение за
намаляване или спиране с оглед избягване настъпването на ПТП. Ерго, когато
обвинението касае вменено на дееца поведение за нарушение на режима на
скоростта по силата на чл.20, ал.2 от ЗДП, е възможно да е налице такова по
изр.2 на ал.2 на чл.20 от ЗДП, при положение, че водачът е изпълнил
императивните си задължения по изр.1, и разбира се осъщественото
нарушение да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
противоправен резултат.
Безспорно е установено от анализа на последните две експертни
заключения, че пешеходецът е бил в зоната на видимост на фаровете на
автомобила от момента на стъпването на пътното платно, а и по- рано, поради
което подсъдимият е имал обективната възможност своевременно да го
възприеме като опасност за движението, възникнала от момента на
стъпването му на пътното платно, и да съобрази поведението си с този факт,
като предприеме дължимите мерки за безконфликтно преминаване през
конкретния пътен участък. Вярно е, че появата на пострадалия на платното за
движение е била внезапна и изненадваща за подсъдимия, но същият е можел
да го възприеме своевремнно както при стъпването му на пътното платно,
така и непосредствено преди това. Ако подсъдимият е бил предприел
спиране, фаталният удар е нямало да настъпи, защото към момента на
своевременна реакция на водача на автомобила не би настъпило ПТП, тъй
като пострадалият пешеходец щеше да премине пред лекия автомобил с
необходимия запас от странично разстояние от 1 м – 1.1 м съгласно
32
последните две експертни заключения на тройната автотехническа
експертиза.
Установената в доказателствен план видимост на опасността и в тази
връзка предотвратимост на удара, неосъществена поради субективните
невъзприятия на водача, не изключва приложението на специалната
разпоредба на чл.20, ал.2, изр.2 ЗДП. Същата не се отнася само за
непредотвратимост на ПТП, когато водачът сам се е поставил в невъзможност
да обгрижи безконфликтното движение по пътя и да осуети настъпването на
ПТП. Доказателствата по делото, проверени по експертен път сочат, че подс.
И. не е изпълнил задължението си по чл.20, ал.2, изр.2 ЗДП да намали
скоростта и в случай на необходимост, каквато е била налице в конкретния
казус, да спре, когато възникне опасност за движението. Обстоятелството, че
подс.И. не е внимавал в достатъчна степен при управлението на МПС го
изправя пред положение сам да се е поставил в невъзможност да реагира на
възникналата опасност. В този смисъл е Решение №35/26.02.20176г. на ВКС
по н.д. №96/2016г., ІІ н.о., НК.
Казаното дотук черпи аргументи и от ТР№28/28.11.84г. на ОСНК на
ВС на РБ, постановено по н.д. №10/84г., съгласно което трябва да се оценява
и присъствието или не на разпоредбата на чл.15 НК. В него е посочено, че
„когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение
досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и
предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не следва
да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл.15
НК“, какъвто не е настоящият казус поради изложените по- горе
съображения.
По гореизложените съображения настоящата инстанция приема, че
подс. И. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.343, ал.1 б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като при
управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Фаетон“ с рег. №РВ ... АВ
е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП и по
непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия Б. К., а не както
неправилно е приел решаващия съд по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДП.
Подсъдимият с активно и съзнателно поведение, при управление на
процесния лек автомобил „Фолксваген Фаетон“ е нарушил правилата за
33
движение по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП, тъй като е изпълнил императивните си
задължения по изр.1, защото е съобразил скоростта на движение с редица
примерно изброени фактори, каквито са и конкретните условия на видимост,
наличието на които е предпоставка за възникване на критична ситуация на
пътя, но не е изпълнил задължението си по изр.2 на чл.20, ал.2 от ЗДП - да
намали скоростта и в случай на необходимост, каквато е била налице в
конкретния казус, да спре, когато възникне опасност за движението, т.е.
налице е втората хипотеза на чл.20, ал.2 от ЗДП, уредена в изр.2 на същия
текст, която касае задължението на водача да намали скоростта или да спре
при внезапно възникнала опасност, така че да може да избегне настъпването
на пътнотранспортно произшествие. Разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДП е
обща. Тя намира приложение, само когато отсъства специално правило за
поведение или когато не е установено нарушението на такова. Конкретният
случай е именно такъв.
Безспорно е доказано, че подс. И. е управлявал процесния лек
автомобил със скорост на движение около 122 км/ч, която е била технически
съобразена с конкретните пътни условия и по-специално с конкретните
условия на видимост, поради движение в тъмната част на денонощието и на
адаптивни светлини, включени на автоматичен режим.
Намиращия се на дясната / северната / граница на дясната активна
лента на автомагистрала „Тракия“ пешеходец, започнал в следващия миг със
спокойно бягане пресичане на платното за движение отдясно наляво, е бил в
зоната на видимост на фаровете на автомобила. При наличното осветено
пространство от около 150 метра на напълно адаптирани дълги светлини пред
автомобила, подсъдимият е имал обективната възможност своевременно да
възприеме като опасност пешеходеца предприел внезапно пресичане на
платно за движение на магистралата, в момента на навлизането му в платното
за движение и да реагира адекватно чрез аварийно спиране. Освен това
маневрата „завиване надясно“ към отбивката за с. Екзарх Антимово на
преднодвижещия се неизвестен автомобил не е била пречка за водача на
процесния автомобил да възприеме пострадалия пешеходец към момента на
навлизане на платното за движение, съгласно последното експертно
заключение, коментирано по- горе.
Нещо повече. Ако управляваният от подсъдимия автомобил беше
34
продължил технически правилно и безопасно движението си в дясната
активна лента, т. е. не беше преминал в лявата / скоростна / лента, то в
момента на навлизане на пострадалия пешеходец на платното за движение и
при реакция на водача И. чрез предприемане на аварийно спиране в този
момент, нямаше да настъпи ПТП, тъй като пострадалият пешеходец щеше да
премине пред автомобила със странично разстояние повече от 4 метра.
При безпротиворечиво установените и напълно изяснени фактически
констатации, изложени по-горе, логично следва заключението, че между
допуснатото от водача И. нарушение на правилото за движение по чл.20, ал.2,
изр.2 от ЗДП и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на пострадалия К.
съществува пряка и непосредствена причинно - следствена връзка. Именно
вследствие на разгледаното ПТП, настъпило и по вина на водача на лек
автомобил „Фолксваген Фаетон“ – подс. И., на пешеходеца К. са били
причинени травматични увреждания, детайлно описани по-горе, които са
били несъвместими с живота и като последица от тях е настъпила смъртта му.
В мотивите на първоинстанционната присъда не се съдържа извод, че
и пострадалият К. има принос за настъпването на разгледаното ПТП. Но
съдът изрично е посочил, че с пресичането на платното за движение постр.К.
е извършил нарушение на чл.55, ал.1 от ЗДП. Тази разпоредба категорично
забранява движението на пешеходци по път, обозначен като магистрала. В
случая произшествието е настъпило на автомагистрала „Тракия“, която е
нарочно обозначена като такава и за пешеходеца К. е съществувала
абсолютна забрана да се движи по нея, включително да я пресича. Несъмнено
е установено от заключенията на тройната авто-техническа експертиза, че
една от техническите причини за настъпилото ПТП била предприетото
пресичане на платното за движение от пострадалия пешеходец. По тези
съображения въззивният съд прие, че разгледаното произшествие е настъпило
по взаимна вина на двамата участници в него - подс. И. като водач на
процесния автомобил и пострадалия К. като пешеходец. Действително
двамата участници в движението имат принос за настъпването на пътния
инцидент, доколкото всеки от тях е допуснал по едно нарушение на правилата
за движение. Нужно е обаче да се отбележи, че първопричина за катастрофата
е неправомерното поведение на пострадалия К., който като пешеходец е
допуснал изключително грубо нарушение на правилото по чл.55, ал.1 от ЗДП,
като се е движил по автомагистрала „Тракия“, извършил е неправомерно
35
пресичане на платното за движение, без да се съобрази с приближаващия към
него автомобил, въпреки че е имал техническата възможност преди
навлизането си на платното за движение да го възприеме и така е създал
необходимите предпоставки за възникването на автопроизшествието. В този
смисъл пострадалият в значителна степен е съпричинил настъпването на
вредоносния резултат.
Освен коментираните обективни признаци на разгледаното деяние,
първостепенният съд правилно е приел, че в случая е налице и субективният
елемент на престъплението по чл.343 от НК – непредпазливост. Поведението
на подсъдимия е било виновно. Той е извършил деянието по
непредпазливост, изразила се в небрежност, тъй като не е целял пряко
настъпването на престъпния резултат и не е предвиждал общественоопасните
последици, но е бил длъжен и обективно е могъл да ги предвиди, както и да
ги предотврати. В подкрепа на този извод следва да се посочат заключенията
на автотехническата експертиза досежно предотвратимостта на ПТП при
управление на процесния лек автомобил „Фолксваген Фаетон” със скорост,
която е била съобразена с конкретните пътни условия - видимостта на
включени дълги светлини, при която скорост водачът И. е могъл
своевременно да възприеме появилото се на пътя препятствие – пешеходеца
Б. К., пресичащ неправомерно автомагистралата, да предприеме аварийно
спиране на автомобила в опасната зона за спиране и така да избегне пътния
инцидент. Подсъдимият е съзнавал, че е имал обективна възможност да
възприеме пострадалия при конкретните условия на видимост на адаптирани
дълги светлини и следователно е разполагал с възможността да предотврати
ПТП и настъпването на съставомерния резултат – смъртта на пешеходеца.
Ето защо, когато водачът на превозното средство при възникване на
опасност на пътя не е предприел незабавно мерки за задействане на
спирачния механизъм и настъпят вредоносните последици, той ще носи
отговрност за извършено престъпление по транспорта.
Изследвайки причините за настъпилото ПТП и поведението на
подсъдимия като водач на процесния лек автомобил, респективно неговата
вина и принос за настъпването на ПТП, въззивната инстанция се занима с
довода на защитата, че разгледаното деяние не е виновно, а представлява
случайно такова по смисъла на чл.15 от НК, защото водачът И. не е бил
36
длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на обществено-опасните
последици поради това, че опасността на пътя е възникнала внезапно и
непредвидимо в опасната зона.
Възражението на защитата за неправилно приложение на материалния
закон е неоснователно, а претенцията за оправдаване на подсъдимия поради
наличието на случайно деяние по чл.15 от НК не може да бъде уважена.
В правната доктрина и в съдебната практика еднозначно се приема, че
за приложението на чл.15 от НК е необходимо кумулативно да са налице
следните предпоставки: 1. деецът да е съобразил предписанията на правно
регламентираната дейност, която осъществява при управлението на МПС и 2.
да съществуват условия, при които той да е бил поставен в невъзможност да
изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните
последици. В съгласие с общия правен принцип, че никой не може да черпи
права от собственото си неправомерно поведение, водачът на МПС не може
да се позове успешно на случайно деяние, след като сам се е поставил в
невъзможност да предотврати настъпването на общественоопасните
последици, допускайки нарушения на правилата за движение, които се
намират в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат.
Вярно е, че за подсъдимия И. появата на пешеходеца на пътното
платно на автомагистралата, в лентата за движение на автомобила, е била
неочаквана. В процесния пътен участък на автомагистрала „Тракия“, км 324,
има две разклонения /отбивки/ за напускане на магистралата, едно
разклонение /отбивка/ за включване в движението по магистралата, както и
надлез. Тези подходи и изходи от магистралата дават основание на
движещите се по магистралата да предположат появата на излизащи или
включващи се в нея превозни средства, но не и на пешеходци, каквито е
вероятно да се появят в район, в който има бензиностанция, паркинг или
заведение за обществено хранене, в каквато насока е съдебната практика.
Следователно, за подсъдимия, пострадалият К. е станал внезапна опасност по
смисъла на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, тъй като се е появил като препятствие в
рамките на опасната зона. Вярно е, че пострадалият К. е предприел пресичане
на пътното платно в нарушение на чл. 55, ал.1 от ЗДвП. Но също така е вярно,
че осветеността пред автомобила на дълги светлини е била 150 метра и
повече, поради което подсъдимият е могъл да възприеме пострадалия като
37
опасност на пътя и преди да стъпи на пътното платно.
В чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП е уредена „непредвидимата опасност“,
въвеждаща задължение водачите на МПС да намалят скоростта или да спрат,
когато възникне опасност за движението. Последната се появява внезапно и
за нейното предотвратяване в границите на установената, избрана и
съобразена скорост се въвежда задължение за намаляване или спиране с
оглед избягване настъпването на ПТП - Р-222-2014 ІІ н.о.. Иначе казано,
когато обвинението касае вменено на дееца поведение за нарушение на
режима на скоростта по чл.20, ал.2 от ЗДП, възможно е да е налице такова по
смисъла на изр.2 на ал.2 от чл.20 от ЗДП, но при положение, че водачът е
изпълнил императивните си задължения по изр.1 на същия текст. Този извод е
в съответствие със задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение
№28 от 28.11.1984г. по н. д. №10/1984г. на ОСНК на ВС на РБ, съгласно
което трябва да се преценява приложението на нормата на чл.15 от НК. В т. 5
от решението е прието, че: „Когато водачът е изпълнил задълженията си по
правилата за движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да
предвиди и да предотврати настъпването на обществено-опасните последици,
той не следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по
смисъла на чл.15 от НК“. В т.10 от същото решение е прието, че: „Движение
на разстоянието на видимост“ се разбира не само възприемането на всяка
възникваща опасност в осветеното пространство, но и възможността пътното
превозно средство да може да спре в тези граници“.
Появата на пострадалия като опасност за движението по смисъла на
чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП е изисквала подсъдимият да изпълни задължението
да предприеме аварийно спиране, което той не е сторил. Съдебната практика
на ВКС приема, че при възникнала опасност за движението водачът на МПС
има единствено задължене да намали скоростта или да спре. Той няма
задължение да завива наляво или надясно с оглед избягване на аварийната
ситуация. Поначало т.нар. „спасителна маневра“ е неправомерна, защото
всяко внезапно отклонение на автомобила от праволинейното му движение
може да създаде рискова, конфликтна ситуация, застрашаваща останалите
участници в движението. Напълно изяснените и безспорни фактически
констатации по делото обосновават правния извод за допуснато от водача И.
съзнателно нарушаване на правилото за движение по чл.20, ал.2, изр.2 от
ЗДП. А за да е налице невиновно поведение, абсолютно задължително
38
условие е съобразяване на дееца с предписанията на правните норми.
Подсъдимият не е бил в обективна невъзможност да възприеме опасността
(вж. Р-159-1982 ІІІ н.о., Р-58-1985 ІІІ н.о., Р-318-1988 ІІІ н.о., Р-315-1988 ІІІ
н.о. и др.). Същият е възприел опасността в момента на възникването й – при
осветяването на пострадалия от светлините на автомобила и е имал обективна
възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако беше предприел
аварийно спиране.
Като не е изпълнил вменените му задължения като водач на МПС и се
е поставил в положение да не може да преодолее вредните последици,
подсъдимият не може да се позовава на института, предвиден в чл.15 от НК.
Деянието му не може да се преценява като случайно през призмата на
виновното поведение на пешеходеца, което не изключва причинно-
следствената връзка между допуснатото от подсъдимия нарушение на
правилото за движение и настъпилия вредоносен резултат, респективно
неговата вина. Допуснатото от него съзнателно нарушение на правната норма
на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП обосновава непредпазливост под формата на
небрежност. Изложеното налага правния извод за липса на случайно деяние
от страна на водача И., което да изключва неговата вина и отговорност за
настъпилото ПТП, защото подсъдимият И. сам се е поставил в невъзможност
да предотврати настъпването на общественоопасните последици. Деянието му
не е случайно по смисъла на чл.15 от НК, поради което въззивната инстанция
не следва да го оправдава за стореното.
Предвид горното настоящата инстанция споделя изложените от
решаващия съд аргументи, с които отхвърля тезата на защитата за наличие на
хипотезата на чл.15 от НК - случайно деяние, както и съображенията, че
доказателствената съвкупност обосновава извода, че следва да се ангажира
наказателната отговорност на подсъдимия за престъплението, за което е
обвинен, макар и в контекста на допуснато нарушение от страна на
подсъдимия по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП.
Причините и условията за извършване на престъплението се коренят в
проявеното от страна на подсъдимия грубо незачитане на основни правила за
движение по пътищата и в ниската правна култура.
Въззивната инстанция, изпълнявайки задължението си за цялостна
служебна проверка на обжалваната присъда и съобразявайки оплакването на
39
подсъдимия и неговите защитници за несправедливост на акта в частта му
относно наложените на подс. И. наказания, осъществи прецизен съдебен
контрол и намери, че наложените наказания лишаване от свобода и лишаване
от право на управление на МПС са явно несправедливи
При индивидуализацията на основното наказание - лишаване от
свобода съобразно чл.54 от НК в размер съвпадащ с минималния предвиден в
приложимата за казуса материалноправна норма на чл.343, ал.1, б.”в” от НК
първостепенният съд е надценил тежестта и значението на отегчаващите
вината обстоятелства и не е съобразил в достатъчна степен всички
смекчаващи такива.
Решавайки въпроса за наказанието на подсъдимия, съдът правилно е
съобразил, че престъпленията по транспорта поначало са такива с висока
степен на обществена опасност и укоримост, предвид обществените
отношения – предмет на защита, които са свързани най-вече с опазване
здравето и живота на хората при управление на МПС, както и предвид
постоянно нарастващия им брой в страната. Тази опасност е законодателно
съобразена с предвидените за въпросните престъпления високи наказания в
санкционната част на съответните специални разпоредби от Особената част
на НК.
Преценявайки механизма на разгледаното ПТП и причините за него,
броя, вида и тежестта на допуснатите от всеки от двамата участници в
движението – подс. И. като водач на процесния лек автомобил и пострадалия
К. като пешеходец – нарушения на правилата за движение и значимостта на
тези правила, въззивната инстанция се присъедини към оценката на първата,
че конкретното деяние не разкрива някаква специфика, неговата обществена
опасност не се различава съществено от типичните случаи на непредпазливи
транспортни престъпления от настоящия вид, поради което прие, че степента
му на обществена опасност е в рамките на характерната за коментирания вид
престъпления. На следващо място, възприе мнението на окръжния съд, че
подс. И. е деец с ниска степен на обществена опасност, предвид липсата на
предходни престъпления и противообществени прояви, извършени от него и
наличието на добри характеристични данни за личността му.
Анализирайки обстоятелствата, от значение за размера на наказанието
на подсъдимия, първоинстанционният съд правилно е приел наличието на
40
превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, но не
е оценил в достатъчна степен значението на намаляващите наказателната
отговорност обстоятелства. Правилно е съобразил като смекчаващи
отговорността фактори чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите
характеристични данни, изразеното от него искрено съжаление за тежкия
вредоносен резултат, трайната му трудова ангажираност и виновното
поведение на пострадалия пешеходец К., допуснал изключително грубо
нарушение на правилото за движение по чл.55, ал.1 от ЗДП и неговия по-
голям принос за настъпването на ПТП и на общественоопасните последици.
Настоящата инстанция номира, че като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете обаждането на подсъдимия на телефон 112,
както и изминалия продължителен период от време от извършване на
деянието - пет години.
Въззивният съд, макар да се присъединява към становището на първо-
инстанционния, че допуснатите от подсъдимия през дългия му 18-годишен
стаж като водач на МПС общо седем нарушения на правилата за движение,
санкционирани с наказателни постановления, представляват отегчаващо
отговорността обстоятелство, счита, че те не следва да се оценяват с
решаващо значение при определяне размера на наказанието и да обосноват
неговото завишаване. Това е така, защото при анализа на допуснатите от
подс. И. нарушения по ЗДП се установява, че сред тях преобладават тези,
които не са пряко свързани с безопасността на движението, каквито са
неправилно паркиране, двукратно неизползване на предпазен колан,
неправомерно използване на мобилен телефон по време на управление на
превозно средство, а две от нарушенията по чл.179, ал.2 от ЗДП, т. е. за
причиняване на пътнотранспортно произшествие, са значително отдалечени
назад във времето. При тези данни, не може да се направи извод, че
подсъдимият постоянно пренебрегва правилата за движение и още по-малко,
че е недисциплиниран водач, системен и непоправим нарушител на пътя, като
поведението му крие висок риск от ПТП.
Правилно съдът не е ценил като отегчаващи отговорността
обстоятелства непризнаването на вина от страна на подс. И. и отказа му да
даде обяснения като обвиняем и подсъдим пред първата инстанция.
Константна е съдебната практика, която приема, че липсата на осъзната вина
у подсъдимия и на самокритичност относно извършеното престъпление не
41
следва да се преценяват като отегчаващи отговорността обстоятелства при
определяне вида и размера на наказанието. Непризнаването на вината от
страна на обвиняемия/ подсъдимия и липсата на негов принос и съдействие в
разкриването на обективната истина не могат да се ценят като отегчаващи
вината обстоятелства по смисъла на чл.54, ал.2 от НК, тъй като конкретното
поведение на обвиняемия/подсъдимия в процеса, в това число отказа му да
даде обяснения, е израз на правото му на защита, гарантирано от
процесуалния закон и не може да се отчита в негова вреда, утежнявайки
наказателноправното му положение.
Въззивната инстанция намира, че изброените и коментирани по-горе
налични смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, не са
многобройни по смисъла на чл.55 от НК и съобразно константната съдебна
практика по този въпрос. Но виновното поведение на пострадалия пешеходец
К., допуснал особено грубо нарушение на правилото за движение по чл.55,
ал.1 от ЗДП, като се е движил по автомагистрала „Тракия“, извършил е
неправомерно пресичане на платното за движение, без да се съобрази с
приближаващия към него с висока скорост автомобил и така създавайки
необходимите предпоставки за възникването на автопроизшествието, т. е.
ставайки първопричина за него, следва да се цени като изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство по смисъла на чл.55 от НК. Като
изключително обстоятелство следва да се цени и продължителността на
наказателното производство, за което подсъдимият няма принос. Наред с това
въззивната инстанция намира, че предвиденият в приложимата за казуса
правна норма на чл.343, ал.1, б.”в” от НК минимален размер на наказанието
от две години лишаване от свобода се оказва несъразмерно тежко на
извършеното и се налага определяне на наказанието съгласно изискванията на
чл.55, ал.1, т.1 от НК - под най-ниския предел.
Отчитайки всички фактори, значими за индивидуализацията на
наказанието, въззивният състав прие, че на подсъдимия следва да се наложи
наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца.
Определеното от първостепенния съд наказание от две години лишаване от
свобода, макар и съвпадащо с предвидения минимум, е завишено по размер,
несъответно е на степента на обществена опасност на конкретното деяние, на
ниската обществена опасност на личността на подсъдимия като деец и на
посочените изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Съответно на
42
тях е приетото от настоящата инстанция наказание от една година и четири
месеца лишаване от свобода, което ще допринесе и за постигане целите на
специалната и генералната превенция, като наред с това се явява
справедливо. Наложеното наказание от две години лишаване от свобода е
израз на необоснована и безполезна строгост към подсъдимия, с нищо в
повече не би допринесло за неговото поправяне и превъзпитание, нито би
засилило възпиращия ефект на санкцията върху другите членове на
обществото.
По изложените съображения и отчитайки най-вече виновното
поведение на пострадалия пешеходец К., допуснал особено грубо нарушение
на правилото за движение по чл.55, ал.1 от ЗДП и неговия значителен принос
за настъпването на ПТП и на общественоопасните последици, въззивният съд
прие, че на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК следва да измени обжалваната
присъда в частта относно наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода, като на основание чл.55, ал.1 т.1 от НК намали неговия размер от две
години на една година и четири месеца.
Въззивната инстанция изразява съгласие със становището на първата,
че институтът на условното осъждане ще може да се приложи успешно
спрямо подсъдимия. Законосъобразен е изводът, че в случая са налице
абсолютно задължителните условия на чл. 66, ал.1 от НК за отлагане
изпълнението на наложеното наказание – то е лишаване от свобода за срок
по-малък от три години, подсъдимият досега не е осъждан с влязла в сила
присъда за никакви престъпления и не са му били налагани наказания по НК,
включително и лишаване от свобода. Едновременно с това, позитивните
характеристични данни за личността му в съвкупност с постоянната му
трудова заетост и липсата на противообществени прояви са достатъчни, за да
се направи положителен извод за резултатно прилагане на условното
осъждане спрямо него. Правилна е преценката на съда, че за постигане
целите на специалната и генералната превенция и преди всичко за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, който има утвърдени навици
да полага общественополезен труд, а настоящата проява е инцидентна в
живота му, не е наложително да търпи ефективно наложеното му наказание
лишаване от свобода, като бъде изолиран от обществото и откъснат от
нормалната среда, в която живее и работи, и бъде поставен при
43
ограниченията на пенитенциарно заведение, за да се поправи. Установените
данни за личността му - трудолюбив човек, личност с утвърдено правомерно
поведение и положителен социален облик указват, че неговото поправяне и
превъзпитание може да се постигне и без изолирането му от обществото.
Отчитайки положителната персонална характеристика на подсъдимия,
сочеща убедително на възможност да се превъзпита и докато той е на
свобода, въззивният съд се солидаризира с разбирането на
първоинстанционния, че постигането на целите на санкцията по чл.36 от НК
може да се обезпечи с отлагане на изтърпяването на определеното наказание
лишаване от свобода. С изложените допълнителни съображения въззивният
съд се присъедини към направеното от първоинстанционния заключение за
липса на необходимост от ефективно изтърпяване на наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода. И чрез условното осъждане
спрямо него ще се въздейства ефикасно и може обосновано да се очаква
положителен резултат на поправяне и превъзпитание от наказателната
репресия. Съзнанието му за наложено наказание и възможността от
привеждане на същото в изпълнение в продължение на години гарантират
трайността на въздържанието му от извършването на друга престъпна проява.
С оглед приетото намаляване на наложеното наказание лишаване от
свобода на една година и четири месеца и при съблюдаване разпоредбата на
чл.66, ал.2 от НК въззивната инстанция следва да намали и изпитателния
срок, за който се отлага изпълнението на наказанието и който е определен от
първостепенния съд в максималния възможен размер от пет години.
Съобразявайки индивидуализиращите наказателната отговорност на
подсъдимия обстоятелства и очакванията за неговото успешно поправяне без
ефективно изтърпяване на наложеното му наказание, настоящият въззивен
състав счита, че следва да намали определения от първата инстанция
изпитателен срок от пет години на три години, считано от влизане на
присъдата в сила. Данните за личността на подсъдимия, която е изцяло
положително определена /трудово ангажиран, социално интегриран в
обществото, без данни за други неправомерни прояви извън процесната,
които да са били основание за ангажиране на наказателна отговорност/
обосновават заключението, че минималният размер на изпитателния срок е
напълно достатъчен за преоценка на поведението на подсъдимия и за
успешното му поправяне и превъзпитание.
44
Проверявайки справедливостта на атакуваната присъда и отчитайки
наличието на изрично искане на подсъдимия за намаляване размера на
определеното наказание лишаване от право да се управлява МПС, въззивната
инстанция обсъди наложеното такова в размер на четири години и установи,
че в тази му част съдебният акт е несправедлив. Наложеното такова наказание
е явно несправедливо, защото е индивидуализирано в завишен размер.
Определеният срок на обсъжданото наказание лишаване от право да се
управлява МПС - четири години, не е съобразен с обичайната степен на
обществена опасност на престъплението по чл.343, ал.1, б.”в” от НК, с
ниската степен на обществена опасност на подсъдимия като деец и водач на
МПС, с виновното поведение и приноса на пострадалия пешеходец К. за
настъпването на ПТП и за причиняването на вредоносния резултат, както и с
всички налични смекчаващи отговорността обстоятелства. Всички тези
факти, имащи важно значение за точната индивидуализация на наказанието,
бяха подробно изложени и обсъдени по-горе по повод на основното
наказание, наложено на подсъдимия. Същите аргументи са релевантни и имат
същото значение при определяне размера на кумулативно предвиденото за
престъпленията по транспорта наказание лишаване от право да се управлява
МПС. Индивидуализиращите отговорността на подсъдимия обстоятелства,
преценени в тяхната съвкупност, налагат извод, че коментираното наказание
следва да бъде с продължителност съвпадаща с минималната, която в случая е
една година и четири месеца. Това е така, защото, тълкувайки в тясна връзка
разпоредбите на чл.37, ал.1, т.6 и т.7 и чл.49 от НК и съобразявайки
установената съдебна практика по приложението им, следва да се приеме, че
наказанията лишаване от права, когато се налагат заедно с наказанието
лишаване от свобода, не могат да са за срок по-малък от срока на лишаването
от свобода. Аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че срокът
на лишаването от права по чл.37, т.6 и т.7 от НК започва за тече от влизане в
сила на присъдата, но осъденият не може да се ползва от правата, от които е
лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода.
Съблюдавайки това положение и безспорния извод, че подсъдимият не е
пренебрегвал често правилата за движение по пътищата и още по-малко, че
същият е недисциплиниран водач, системен нарушител на пътя и поведението
му крие висок риск от ПТП, настоящият съдебен състав счита за адекватно на
извършеното и на личността на дееца наказанието лишаване от право да се
управлява МПС за срок от една година и четири месеца. Такова по размер
наказание ще бъде съответно на всички индивидуализиращи наказателната
отговорност обстоятелства, ще допринесе за постигане целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК и ще спомогне най-вече за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия. Като е определил срока на наложеното
наказание лишаване от правоуправление на четири години,
първоинстанционният съд е определил високо по размер наказание, което не
съответства на степента на обществена опасност на подсъдимия като деец и
водач на МПС, на съпричиняването на ПТП от пострадалия пешеходец К.,
както и на всички останали факти, влияещи върху размера на наказанието.
Изложеното обосновава прилагането на чл.337, ал.1, т.1 от НПК и в унисон с
него въззивната инстанция следва да упражни правомощието си да измени
обжалваната присъда в коментираната й част, като намали срока на
наказанието лишаване от право да се управлява МПС от четири години на
45
една година и четири месеца. Такова по размер наказание апелативният съд
намира за съобразено с разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК, за прецизно
отмерено с оглед на всички значими за отговорността на дееца обстоятелства,
за съобразено с целите на специалната и генералната превенция и за
справедливо.
Въззивната проверка установи, че първоинстанционният съд е
пропуснал да посочи началния момент на коментираното наказание лишаване
от права. Но доколкото в присъдата не е фиксирана изрично конкретна дата
за начало на въпросното наказание лишаване от права, то за такъв момент на
наказанието следва да се счита влизането в сила на присъдата, както повелява
чл.49, ал.3 от НК.
В заключение, първоинстанционната присъда следва да бъде изменена
на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК, като бъде намален размерът на
наложеното наказание лишаване от свобода от две години на една година и
четири месеца, а изпитателният срок за неговото изтърпяване – от пет години
на три години, както и да бъде намален размерът на наложеното наказание
лишаване от право да се управлява МПС от четири години на една година и
четири месеца.
В останалите й части, в които присъдата не подлежи на изменение и
отмяна, тя следва да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и
обоснована, съгласно чл.338 от НПК.
Съблюдавайки нормата на чл.189, ал.3 от НПК, първостепенният съд
правилно е осъдил признатия за виновен в извършване на разгледаното
престъпление Д.И. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР –
Бургас сумата 3 307.61 лева, а по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата 200
лева, представляващи направени разноски по дело.
С оглед изхода на делото във въззивното производство и на основание
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски, както при предходното въззивно
производство в размер на 3450 лева, така и пред настоящото в размер на 90
лева или общо в размер на 3540 лева.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №194 от 25.06.2019г. по НОХД №1167/2019г. на
46
Бургаския окръжен съд, както следва:
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Д. Г. ИЛ.
наказание от две години лишаване от свобода на една година и четири
месеца лишаване от свобода.
НАМАЛЯВА изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването
на наложеното наказание лишаване от свобода от пет години на три години.
НАМАЛЯВА срока на наложеното на подс. Д. Г. ИЛ. наказание
лишаване от право да управлява МПС от четири години на една година и
четири месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
ОСЪЖДА подс. Д. Г. ИЛ. да заплати в полза на бюджета на ВСС на
Република България, по сметка на Бургаския апелативен съд сумата 3540 /
три хиляди потстотин и четиридесет / лева, представляваща направени
разноски по делото в хода на въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред
ВКС на РБългария в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
47