Р Е
Ш Е Н
И Е
№64
гр. Пирдоп, 17.07.2020 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-Пирдоп (РСПп), I-ви
състав, в публичното заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
При участието на съдебния
секретар М.Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело № 153 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК.
Производството е образувано по
искова молба „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес
на управление: 1766 София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника адв. Н.А.Ш., съдебен адрес:***, тел. 02/4192308 против И.Г.А., с адрес: ***. В исковата молба се твърди, че на
09.09.2016г. между И.Г.А. и „Теленор България” ЕАД с ЕИК ********* е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* за срок 24 месеца по план Нонстоп 40,99 с неограничени
национални минути и стандартен месечен абонамент в размер на 40,99 лв., както и
24,41% Промо отстьпка от месечния абонамент за 24 месеца. Твърди се, че А. не
изпълнява задълженията си по договора в общ размер на 115,36 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 09.09.2016г.-14.11.2016г. В исковата молба се твърди, че на същата дата - 09.09.2016г. и по повод
горепосочения договор, мобилният оператор, като лизингодател, сключва с И.Г.А.
- лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за
временно и възмездно ползване устройство марка Samsung Galaxy A3 2016 Black с
обща лизингова цена в размер на 390,77 лв. чрез внасяне на 23 месечни вноски,
всяка една в размер на 16,99 лв. Твърди се, че по договора за лизинг А. дължи
заплащане на сума в общ размер на 397,43 лв., формирана от лизинговите вноски
за отчетен период 09.09.2016г. - 14.01.2017г., а именно:
- 16,99
лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 09.09.2016г.
-14.09.2016г., начислена във фактура № **********/15.09.2016г.;
- 16,99
лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.09.2016г. -
14.10.2016г., начислена във фактура № **********/15.10.2016г.;
- 16,99
лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.10.2016г. -
14.11.2016г., начислена във фактура№**********/15.11.2016г.;
- 6,66
лв. - остатьк от лизингова вноска след направено прихващане на предплатени при
сключването на договора за мобилни услуги суми, за отчетен период 15.11.2016г.
- 14.12.2016г., начислена във фактура №**********/15.12.2016г.;
- 339,80 лв. - сбор от 19 лизингови
вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл.
12 от Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска в пълен
размер, начислена съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг, за отчетен
период 15.12.2016г.- 14.01.2017г., начислени във фактура
№**********/15.01.2017г.
Горепосочените задължения са
индивидуализирани в следните фактури:
1. фактура № **********/15.09.2016г. за отчетен период
09.09.2016г. - 14.09.2016г., срок за плащане - 30.09.2016г., издадена за сумата
от 65.36 лв., представляваща неплатени абонаментна такса, използвани услуги
и лизингова вноска.
Така дължимите суми са както
следва:
- 48,37
лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ++359*********;
- 16,99
лв. лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********;
2. фактура № **********/15.10.2016г. за отчетен период
15.09.2016г. - 14.10.2016г., срок за плащане - 30.10.2016г., издадена за сумата
от 53.00 лв., представляваща неплатени абонаментна такса, използвани услуги
и лизингова вноска.
Така дължимите суми са както
следва:
- 36,01
лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ++359*********;
- 16,99
лв. лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********;
3. фактура № **********/15.11.2016г. за отчетен период
15.10.2016г. - 14.11.2016г., срок за плащане - 30.11.2016г., издадена за сумата
от 47.97 лв., представляваща неплатени абонаментна такса и лизингова
вноска.
Така дължимите суми са както
следва:
- 30,98
лв. абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********;
- 16,99
лв. лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********;
4. фактура № **********/15.12.2016г. за отчетен период
15.11.2016г. - 14.12.2016г., срок за плащане - 30.12.2016г., издадена за сумата
от 6.66 лв., представляваща неплатен остатьк от лизингова вноска за
предпочетен номер ++359*********.
5. фактура № **********/15.01.2017г. за отчетен период
15.12.2016г. - 14.01.2017г. срок за плащане - 30.01.2017г., издадена за сумата
от 1071.88 лв., представляваща неплатени неустойка и лизингови вноски.
Така дължимите суми са както
следва:
- 732,08
лв. неустойка за предпочетен номер ++359*********;
- 339,80
лв. лизингови вноски, начислени накуп за предпочетен номер ++359*********.
Ищецът претендира фактурата за
сумата от 339,80 лв., представляваща начислени
накуп лизингови вноски за предпочетен номер ++359*********.
В исковата молба се твърди, че с
оглед на гореизложеното на 14.11.2018г. „Теленор България” ЕАД подава Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Пирдоп срещу И.Г.А., в което
се претендират: главница в размер на 512,79 лв. (петстотин и дванадесет лева и
79 стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Твърди се, че е образувано е ч.гр.д. № 743/2018г. по описа на
Районен съд - гр. Пирдоп. Твърди се, че е издадена заповед за изпълнение,
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че предвид
това, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за „Теленор България” ЕАД възниква правен интерес от завеждането на
установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.
Ищецът моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че „Теленор
България” ЕАД, ЕИК ********* има следните
вземания срещу И.Г.А., а именно: сумата в общ размер на 512.79лева – от които сумата от
115,36 лв. за неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359 892 699736 и сумата от
397,43 лв. за неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него, ведно
със законната лихва върху тази сума от 19.11.2018 г.-датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното и изплащане
Ищецът моли съда да осъди И.Г.А.
да заплати сторените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 743/2018г. и по
настоящото производство.
Ответникът И.Г.А., чрез
назначения си особен представител адвокат С.Е. от САК, в писмения отговор оспорва изцяло предявеният иск
като неоснователен, както и по размер, във връзка с което прави следните
възражения: Между страните не са
възникнали валидни договорни правоотношения по процесните договор за
предоставяне на мобилни услуги с предпочитан номер и договор за лизинг, с оглед
на което ответника не дължи заплащане на услугите и лизинговите вноски по тези
договори. Ответникът реално не е ползвал мобилните услуги по основание и в
размер посочени в исковата молба. Липсват доказателства за реално предоставяне
на услугите предмет на исковата претенция. Ответникът не е получил посоченото в
исковата молба мобилно устройство, с оглед на което и не дължи заплащане на
лизингови вноски, за него към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, липсва надлежно
писмено уведомяване на длъжника-ответник в настоящото производство, за
обявяване на предсрочна изискуемост на месечните непадежиралите лизингови
вноски по процесния договор за лизинг в съотвествие с изискването на чл.12 от
Общите условия към договорите за лизинг. Прави възражение за нищожност на процесните договор за предоставяне на
мобилни услуги с предпочетен номер и договор за лизинг, както и общите условия
към тях на основание чл. 26, ал.2, предл. второ и трето от ЗЗД, поради липса на
съгласие на ответника за сключването им и поради липса на форма - неспазване на
формата за подписване на договор от неграмотно лице - полагане на отпечатък от
десния си палец на неграмотното лице и приподписване от двама свидетели с оглед
изискването на чл.189, ал.1 от ГПК. В писмения отговор моли съда да отхвърли изцяло като
неоснователен предявеният от „Теленор България” ЕАД установителен иск за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер на 512.79лева – от
които сумата от 115,36 лв. за неплатени месечни абонаментни такси и използвани
услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359 892 699736 и сумата
от 397,43 лв. за неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него,
ведно със законната лихва върху тази сума от 19.11.2018 г.-датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното и изплащане, за които в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.дело № 743/2018г. по описа на Районен съд гр.Пирдоп. Адвокат С.Е. от САК,
в писмения отговор претендира присъждане на всички направени от ответника
разноски по делото,
в съдебно заседание същата освободена като особен представител, тъй като
ответника И.Г.А. се явява лично и ангажира доказателства.
Районен съд-Пирдоп,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото са представени и приети
Договор за мобилни услуги от 09.09.2016
г. с предпочетен номер ++359********* за срок 24 месеца по план Нонстоп 40,99 с
неограничени национални минути и стандартен месечен абонамент в размер на 40,99
лв., както и 24,41% Промо отстьпка от месечния абонамент за 24 месеца; Договор за
лизинг с предпочетен номер ++359********* от 09.09.2016 г. и Общи условия към
него; Общи условия на „Теленор България” ЕАД и Декларация за приемането им;
фактура № **********/15.09.2016г. за отчетен период 09.09.2016г. -
14.09.2016г., фактура № **********/15.10.2016г. за отчетен период 15.09.2016г.
- 14.10.2016г., фактура № **********/15.11.2016г. за отчетен период
15.10.2016г. - 14.11.2016г., фактура № **********/15.12.2016г. за отчетен
период 15.11.2016г. - 14.12.2016г., фактура № **********/15.01.2017г. за
отчетен период 15.12.2016г. - 14.01.2017г., приложено е ч.гр.д.№ 743/2018 г. по
описа на РСПп, по което е издадена Заповед №789/2018 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, предмет на настоящото
производство, от което се установява, че
иска по чл.422, вр.чл.415 ГПК на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с ЕИК:
*********, е предявен срещу ответника Милана
Маринова Г. с ЕГН **********, в установения едномесечен срок от подаденото от
ответника възражение. По делото са приети с писмо рег.№ 1102-410-1/28.10.2019
г. от Община Пирдоп, Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки № 486 от
25.10.2019 г. на И.Г.А. и Удостоверения за постоянен и настоящ адрес на
неговите родственици – 26 бр., както
Писмо изх.№ 0104-290/04.11.2019 г. от Министерство на науката и
образованието, от което се установява, че за ответника са налице данни, че
същия се е обучавал в първи клас на СОУ „Мито Оризов”-гр.Враца, открито към
ГДИН. По делото са приети медицинско удостоверение изх.№ 67/20.03.2020 г. от „ЦПЗ-София“
ЕООД, с което уведомяват, че лицето И.Г.А. не се води на учет и не е лекуван
там от 2013 г. до този момент, а поради пожар в административната сграда и
загуба на архив, не могат да дадат отговор за периода преди 2013 г., както и писмо рег.№ И-4279/24.03.2020 г.
от ГД „ИН“, с което уведомяват, че лицето И.Г.А. не изтърпява наказание
„Лишаване от свобода“ и не се задържа в затворите на страната на друго
основание по реда на НПК и че през 2016 г. същият не е пребивавал в затворите
на страната.
По делото е
назначена и изслушана съдебно-компютърна-техническа експертиза, от която се
установява, че в системата на ищеца съществува PDFфайл, включващ гореописаните писмени доказателства, ведно с копие на
личната карта на ответника, налице е потребление на далекосъобщителни услуги от
ответника за което е изготвена справка на трафични данни, като след 15.09.2016
г. няма реално потрбление на далекосъобщителни услуги.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК:
Съгласно правилата
за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да установи, че
спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение, по което той
е кредитор, а ответникът – длъжник, и настъпване на изискуемостта на вземането,
като ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на
вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането. Основателността на иск
по чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК се обуславя от наличието на следните
предпоставки: валидно възникнало между страните правоотношение, настъпила
изискуемост на задължението и релевирано
неизпълнение от страна на задълженото лице. Приложените по делото фактури, на които се позовава
ищеца, не са подписани от ответника и
доказателствената тежест за получените от него
далекосъобщителни услуги и начина на определяне на цената им се носи от ищеца.
Неизпълнението на това задължение води до настъпване на неблагоприятни
последици за ищеца.
Съдът е допуснал експертиза по искане на ищеца, като именно тя в процеса
установи използваните от
ответника услуги, времето и обема им, като ищецът доказа факта, от който произтича вземането
му- предоставените на ответника мобилни услуги, както и цената им.На следващо място с договора за
лизинг ищецът е предоставил на ответника мобилен апарат, като с положения си
подпис абонатът е декларирал, че му е предадена годна за употреба вещ (мобилно
устройство), която отговаря на съответните технически характеристики. С
договора тази вещ е предоставена за ползване срещу месечно възнаграждение в
размер на определени лизингови вноски по описания в договора погасителен план,
които е следвало да се заплащат. В тежест на ответника е да докаже своето
изпълнение по договора, а именно- че е заплащал месечните вноски за лизинга на
устройството. Доказателства обаче в тази насока не са представени, поради което,
след като не е установил пълно погасяване на задължението, ответникът следва да
бъде осъден да заплати цената на устройството. Отделно от това, лицето не
доказва, че е върнало вещта, поради което следва да се приеме, че е останало
държател на същата, без да я плати. Именно предвид неизпълнение на задълженията
си по договора за лизинг, на основание чл. 12 ал. 2 от ОУ към договора за
лизинг месечните му вноски за изплащане на устройството са станали предсрочно
изискуеми и са дължими в пълен размер. Още повече, че договорът е със срок от
23 месеца, като срокът му е изтекъл, поради което при всички положения
ответникът трябва да дължи заплащане на стойността на мобилния апарат, който е
получил, подписвайки договора. Размерът на иска се установява от погасителния
план по договора-23 вноски, всяка от по 16,99 лева или общо 397,40 лева. Предвид гореизложеното, настоящия съдебн
състав намира, че релевираното оспорване
на горепосочените доказателства не беше проведено успешно от ответника.
От събраните по
делото доказателства се установи задължението на ответника по облигационното му
отношение с ищеца, като между „Теленор
България” ЕАД с ЕИК *********- Кредитор и И.Г.А.
с ЕГН ********** - Длъжник, са сключени Договор за мобилни услуги от 09.09.2016
г. с предпочетен номер ++359********* за срок 24 месеца по план Нонстоп 40,99 с
неограничени национални минути и стандартен месечен абонамент в размер на 40,99
лв., както и 24,41% Промо отстьпка от месечния абонамент за 24 месеца; Договор
за лизинг с предпочетен номер ++359********* от 09.09.2016 г., като не се доказа
изпълнението на същите от длъжника. Със Закона за потребителския кредит (ЗПК),
в сила от 12.05.2010 г., е изпълнено задължението на Република България за
транспониране на разпоредбите на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.) и на Директива
2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на
Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в
която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния
процент на разходите (ОВ, L 296/35 от 15 ноември 2011 г.), наричана
по-долу „Директивата”, като с измененията на закона – в сила от 25.07.2014 г.,
националният законодател e доразвил целите на Директивата, като са уредени
редица разпоредби, които закрилят потребителите на кредитни услуги, обезпечават
упражняването на техните субективни права и защита на техните законни
интересите. Уредени са нормативни правила, чрез които е засилена прозрачността
и яснотата при предоставяне на потребителски кредити – относно преддоговорната
информация, при сключване на договори за потребителски кредит и при изпълнение
на породените договорни задължения от потребителя. От друга страна,
нормативната цел е насочена към предотвратяване на нелоялната търговска
практика на кредитодателите, които представляват икономически по-силната страна
в правоотношението и които сключват договори за потребителски кредит при
предварително установени от тях Общи условия. Съобразно представените и ценени
доказателства, настоящия съдебен състав не установи нелоялни и заблуждаващи
търговски практики от страна на ищеца спрямо ответника. Не се установиха
сочените възражения относно твърдяна неграмотност, Регистъра към Министерство
на науката и образованието е от 2007 г.,
като не беше установено по делото, че ответника не е положил лично подписа си и
написал имената си в декларацията, както не се установи и да е посочил и да е
било известно същото при подписане на договорите, за които ответника дава
обяснения, че не си спомня за сключването им. На следващо място, за да се счете едно
лице за грамотно, е необходимо то да знае както да чете, така и да пише, до
какъвто извод следвало да се стигне от граматическото тълкуване на чл. 189 ГПК.
До този извод се стигало и от логическото тълкуване на същата разпоредба, тъй
като според нея се изисква неграмотният да положи отпечатък от десния си палец,
защото не може да пише, но същевременно документът, подписан по този начин,
трябва да бъде приподписан от двама грамотни свидетели, които са гаранция, че
текстът, който неграмотният е подписал, му е прочетен. Изводът на настоящия съдебен състав, е че щом отвеника не е породил
съмнения в ищеца, че е неграмотен, т.е. че не е могъл да се подписва и се е подписал,
следва да се счете, че като е могъл да се подписва, не е било необходимо да се
спазват разпоредбите на чл. 189 ГПК. Тази разпоредба има предвид случаите, когато дадено лице
не може да се подписва и поради това полага отпечатък от десния си палец, който
се приподписва от двама свидетели, установяващи полагането на палеца от лицето.
Затова ответника, като е поставил подписа си на цитираните
доказателства, не е необходимо съдът по друг начин да установява
неговата грамотност.(в т.вр.
Решение № 331
от 27.II.1967 г. по гр. д. № 2267/1966 г., I г. о.).
С оглед на изложеното, настоящия
съдебен състав намира, че ответникът И.Г.А. с ЕГН **********, дължи на ищеца „Теленор
България” ЕАД с ЕИК ********* сумата в общ размер на
512.79 лева – от които сумата от 115,36 лв. за неплатени месечни абонаментни
такси и използвани услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359
892 699736 и сумата от 397,43 лв. за неплатени лизингови вноски по договор за
лизинг към него, ведно със законната лихва върху тази сума от 19.11.2018
г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното и
изплащане.
Относно разноските:
Отговорността за съдебни разноски
е невиновна и обективна, в който смисъл е и трайната практика на ВС, изразена в
ТР 119/1956 г. на ОСГК, настоящия съдебен състав приема, че не е налице
хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно да са кумулативно налице двете
предпоставки: ответника И.Г.А. с ЕГН ********** да не е дал повод за завеждане
на иска и да признае иска. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, направеното с исковата молба искане за присъждане на направените съдебни
разноски от процесуалния представител на ищеца „Теленор България” ЕАД с ЕИК *********, следва да бъдe уважено, като на ищеца се
присъдят и разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.дело № 743/2018 г. по описа на РСПп, предвид
разрешението в т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, като ответника
И.Г.А. с ЕГН ********** следва да заплати на ищеца „Теленор България” ЕАД с ЕИК *********, общо разноски в размер на 1 210,00 лева.
По изложените съображения, Районен
съд-Пирдоп, първи състав
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на ответника И.Г.А. с ЕГН **********, че дължи на ищеца
„Теленор България” ЕАД с ЕИК *********, сумата в общ размер на
512.79 лева – от които сумата от 115,36 лв. за неплатени месечни абонаментни
такси и използвани услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359
892 699736 и сумата от 397,43 лв. за неплатени лизингови вноски по договор за
лизинг към него, ведно със законната лихва върху тази сума от 19.11.2018
г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното и
изплащане, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 743/2018г. по описа на Районен съд гр.Пирдоп.
ОСЪЖДА И.Г.А.
с ЕГН ********** да заплати на „Теленор България” ЕАД с ЕИК *********, общо
разноски в размер на 1210,00 лева, от
които 825,00 лв. - разноски по настоящото производство и 385,00 лв. - разноски
по ч.гр.д.№743/2018 г. по описа на РСПп.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: