РЕШЕНИЕ
гр.София, ……...2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НО, 15 въззивен състав в публичното заседание на двадесет и първи февруари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на
секретаря Весела Венева и в присъствието на прокурора Иван Аврамов, като разгледа
докладваното от съдия Маринкова ВНОХД №5751 по описа за 2018 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда
от 07.03.2018 г. по НОХД №2022/2017 г., СРС, НО, 109 състав е признал подсъдимата
Н.Х.Я. за виновна по повдигнатото й обвинение по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 вр. ал.5 от НК я освободил от наказателна
отговорност й е наложил административно наказание глоба в размер на 400 лв. Подсъдимата
е осъдена да заплати направените по делото разноски, а остатъчното НВ е отнето
в полза на държавата.
В
зконоустановения срок срещу присъдата в частта досежно размера на наложеното на
подсъдимата наказание- глоба от 400 лв. е постъпил протест от прокурор при СРП.
В същият се твърди, че съдът неправилно е определил размера на наложената
глоба, като и доколкото за престъплението по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК
законът предвижда наказание до 1000 лв., то и съгласно разпоредбата на чл.78а,
ал.5 от НК размерът на административното наказание не може да надвишава
максималния размер на наказанието глоба по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК,
който е 1000 лв. и който следва да бъде наложен на подсъдимата.
Иска
от въззивния съд да измени постановената присъда, като увеличи размера на
наложеното на подсъдимата наказание до 1000 лв.
В
протеста не се иска събиране на нови доказателства.
Въззивният
съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимата, свидетели или експерти, както и
събирането на нови писмени и веществени доказателства.
В съдебното
заседание пред въззивната инстанция прокурорът при СГП моли въззивния съд да уважи протеста на СРП по подробно изложените в него
фактически и правни доводи. Счита, че действително становището на колегата от
СРП е правилно, тъй като съдът
неоснователно е паднал под минимума, предвиден за наказанието „глоба“ в чл.78
а, а именно 1000 лева.
Защитникът на подсъдимата Н.Я.- адв.А.
моли съда да остави без уважение така подадения протест от СРП. Твърди, че
изложените доводи в същия са неоснователни, необосновани и не кореспондират със
събраните по делото доказателства. Постановеният съдебен акт от
първоинстанционния съд е правилен, законосъобразен и обоснован, поради което
моли да бъде потвърден изцяло.
Подсъдимата
Н.Я. не се явява и не взима становище по делото пред
въззивния съд.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.314 от НПК,
намира за установено следното:
За да постанови присъдата си си, районният съд се е позовал на събраните в
хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл.378, ал.2 от НПК, тъй като е
провел съдебното следствие по реда на гл.28 от НПК, преценявайки,ч е са налице
предпоставките за това, а именно: показанията на свидетелите М.Г.В., К.Й.В., К.Х.И., Д.К.М., В.И.Д., Протокол
за доброволно предаване от 23.07.2016г. — л. 10, физико химична експертиза — л.
55, 22 и справка за съдимост — л. 16, намиращи се по досъдебно производство
№226 ЗМК 2278/2016г. по опис на 02 РУ СДВР. Въззивният съд счита, че вътрешното
убеждение на СРС по фактите е формирано на основата на правилен анализ на
събраните по делото доказателствени материали, които са непротиворечиви и
еднопосочни и не се оспорват и от страните по делото. Въз основа на тях се е установил
фактическа обстановка, която се споделя изцяло и от въззивния съд и тя е в
следния смисъл:
Подсъдимата
Н.Х.Я. е родена на *** ***, живее в гр.София, ж.к.********, вх.„********ап.50,
българка, български гражданин, неосъждана, неомъжена, със средно образование, студент,
ЕГН **********.
На
23.07.2016г. около 16:30 ч. в гр.София, на бул.„********на „Централна автогара”
свидетелите М.Г.В., К.Й.В. и К.Х.И. изпълнявали служебните си задължения в
състава на пеши патрул № 53/1 при 02 РУ-СДВР, когато решили да извършват
рутинна полицейска проверка на подсъдимата Н.Х.Я.. Причина за извършване на
проверката било видимото притеснение на Я. при вида на полицейските служители.
По време на проверката полицаите попитали Я. дали има в себе си предмети и
вещества, чието държане е забранено от закона и тя им отговорила, че има
наркотични вещества. Подсъдимата била отведена в сградата на 02 РУ-СДВР, където
с протокол за доброволна предаване от 23.07.2016 г. предала на полицай от 02
РУ-СДВР две полиетиленови топчета, съдържащи бучки бяло вещество и хартиена
салфетка, съдържаща суха тревиста маса. На веществата, предадени от Я., условно
обозначени като обекти 1, 2 и 3, били извършени физикохимични експертизи.
Според експертните заключения, във веществото от двете предадени полиетиленови
топчета, условно обозначени като обект 1 и обект 2, е установено наличие на
амфетамин, съответно с процентно съдържание 6.1% и 8,3 %, като обект 1 е с нето
тегло 0,81 грама, а обект 2 е с нето тегло 0,51 грама. Третият предаден от Я.
обект, представлява коноп с нето тегло 0, 48 грама и съдържание на активен
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 16 %. Стойността на
предадените от Я. наркотични вещества е съответно на обект 1 - 24, 30 лв., на
обект 2 - 15, 30 лв. и на обект 3 - 1, 88 лв. Общата стойност на веществата от
трите обекта е 42,48 лв. Подсъдимата Я. не е имала съответно разрешение за
държане на сочените наркотични вещества.
Въззивният съд споделя изцяло констатациите
по фактите на първоинстанционния такъв, като счита, че същият е установил
правилно фактическата обстановка по делото, която кореспондира на събрания по
делото доказателствен материал и която изцяло се приема и от въззивната
инстанция. В хода на съдебното производство пред въззивния съд не бяха събрани
нови доказателства, които да променят фактическата обстановка възприета от
първостепенния съд, а и наличните такива по делото не са противоречиви, поради
което и не се налага тяхното детайлно обсъждане, още повече, че първата
инстанция е направила правилен и логически издържан подробен анализ на
събраните в хода на ДП гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, който не се оспорва от страните по делото.
Въз основа на правилно анализирани доказателства и
доказателствени материали, първостепенният съд правилно и законосъобразно е
приел също така, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се
установява, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението, за което е предадена на съд, а именно такова по
чл.354а, ал.5 вр. ал. 3, т. 1 от НК, за което й е повдигнато обвинение.
От обективна страна на инкриминираната
дата и място подсъдимата Я. е държала- упражнявала е фактическа власт, без
надлежно разрешение високорискови наркотични вещества, а именно обект № 1 -
съдържащ амфетамин с нето тегло 0,81 грама, с процентно съдържание на компонент
- 6,1 % тегл., обект № 2 - съдържащ амфетамин с нето тегло 0,51 грама, с
процентно съдържание на компонент - 8,3 % тегл., а обект № 3 - представлява
коноп с нетно тегло 0,48 грама, с процентно съдържание на активния компонент -
тетрахидроканабинол 16%.
По
делото е безспорно, че подсъдимата не е имала надлежно разрешение за държане на
наркотичните вещества, поставени под особен режим от ЗКНВП.
Правилно
първостепенният съд е преценил, че случаят е маловажен с оглед неголямата маса
на предмета на престъплението - два вида наркотични вещества с маса общо около
два грама, което му е позволило да заключи, че малкото количество на предмета
на престъпление води до извод за това, че същият е придобит с цел лична
употреба, както е посочила подсъдимата в протокола за доброволното му
предаване. Поради това обществената опасност на деянието е невисока, с оглед
по-слабото отрицателно въздействие на деянието върху обекта на защита народното
здраве, а случаят е маловажен. Изводи, които се споделят и от въззивния съд,
като допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че подсъдимата
доброволно е предала наркотичните вещества и е съдействала на полицейските
органи от самото начало.
Амфетаминът
и конопът са поставени под контрол съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, обнародван в Държавен вестник бр.
30 от 1999 г. и Закон за изменение и допълнение на ЗКНВП /ЗИД, на ЗКНВП/,
обнародван в Държавен вестник бр. 56 от 2003 г., и са включени в Списък I,
включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина” на Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, приета с ПМС 293 от 27.10.2011г./ДВ бр.
87/04.11.2011г./, на основание изменението на чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗКНВП.
Стойността
на наркотичните вещества е определена съгласно ПМС 23/29.01.1998 г. за
определяне на цени на наркотични вещества за нуждите съдопроизводството.
В този
смисъл верни са изводите на първостепенния съд, че са налице всички признаци от
обективната страна на престъплението, за което подсъдимата Я. е предадена на
съд, а именно- такова по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1 от НК.
От субективна страна подсъдимата Я. е
сторила това при форма на вината пряк умисъл - същата е предвиждала
общественоопасните последици на деянието си, изразяващи се в застрашаване на
народното здраве с нарушаване на реда за държане на опасни за здравето
наркотични вещества, съзнавала е общественоопасния му характер, като пряко е
целяла застрашаването на обществените отношения, свързани с народното здраве.
За формата на вината се прави извод от поведението на подсъдимата, която доброволно
е предала НВ на полицейските служители и по този начин е обективирала и своето
субективно, вътрешно отношение към деянието.
Въззивната инстанция се съгласява изцяло и с другия извод на първостепенния
съд, а именно, че в случая наличието на наркотични вещества от два вида
по-комплексно засяга обекта на закрила от престъпния състав, поради което,
независимо от малкото количество наркотични вещества, предназначени за лична
употреба, деянието не може да бъде квалифицирано като малозначително такова по
смисъла на чл.9, ал.2 от НК., доколкото неговата обществена опасност не е явно
незначителна, макар да е по- ниска от обществената опасност на деянията от
основния престъпен състав на чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
При правилно установена фактическа обстановка
и законосъобразна правна квалификация и оценка на събраните по делото
доказателства и установените факти, първостепенният съд правилно е преценил, че
в случая са налице всички визирани в закона предпоставки за освобождаване на
подсъдимата Я. от наказателна отговорност с налагане на административни
наказание по реда на чл.78а от НК.
Подс.Я. е пълнолетна, същата не е осъждана,
не е освобождавана от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, за деянието е
предвидено наказание „глоба” до хиляда лева, а от извършеното престъпление няма
причинени имуществени вреди, и целите на наказанието могат да бъдат постигнати
по този начин - чрез налагане на административно наказание.
При индивидуализация на
конкретния размер на наказанието глоба съдът обаче е допуснал нарушение на
материалния закон като е наложил на подс.Я. наказание под установения в закона
минимум – 1000 лв. въз основа на неправилно тълкуване и приложение на
разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК, съгласно която, „когато за извършеното
престъпление законът предвижда глоба или друго по- леко наказание,
административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба“. В
конкретния случай и както бе посочено наказанието, предвидено за престъпление
по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК е глоба до 1000 лв., което означава, че и
административното наказание, което може да бъде наложено на подсъдимата по реда
на чл.78а от НК не може да надвишава този размер- т.е. не може да е над 1000
лв. Това обаче не дава възможност на съда в този случай да слиза под
установения в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК минимум на административното
наказание, който също е 1000 лв. Тази възможност би била налице, само ако за
самото престъпление, законът предвижда глоба под 1000 лв.- т.е. ако максималният
размер на наказанието глоба, което се предвижда за самото престъпление е под
1000 лв. В случая законът е предвидил възможността за налагане на наказание
глоба до 1000 лв. включително, поради което и единствената възможност за съда в
случая е била да наложи на подсъдимата административно наказание глоба в размер
на 1000 лв., който се явява и минималният размер на административното наказание
по реда на чл.78а, ал.1 от НК и
едновременно с това максималният такъв на наказанието глоба за престъплението
по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК, в който случай и така наложеното
наказание изцяло ще бъде в съответствие и с изискването на разпоредбата на ал.5
на чл.78а от НК.
С оглед на изложеното и
в тази част присъдата на СРС се явява постановена в нарушение на материалния
закон, а подаденият срещу нея протест- основателен. Ето защо същият следва да
бъде уважен, а присъдата на СРС изменена в тази й част, като наложеното на
подсъдимата административно наказание глоба в размер на 400 лв. следва да бъде
увеличен на 1000 лв.
В останалата част
включително и по въпроса за разноските и съдбата на остатъчното наркотично
вещество присъдата на СРС се явява правилна и законосъобразна и като такава
следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и
на основание чл.334, ал.1, т.3 вр. чл.337, ал.2, т.3 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда от 07.03.2018 г. по НОХД №2022/2017 г., СРС, НО, 109 състав в частта
досежно наложеното по реда на чл.78а, ал.1 от НК на подсъдимата Н.Х.Я. /с
установена по делото самоличност/ административно наказание глоба в размер на
400 лв., като УВЕЛИЧАВА размера на
същото на 1000 /ХИЛЯДА/ лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2