№ 30
гр. Котел, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на петнадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тодорка Ст. Цончева
при участието на секретаря Нелли Хр. Митева
като разгледа докладваното от Тодорка Ст. Цончева Административно
наказателно дело № 20212210200182 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 21-0287-000568 от 29.11.2021 г. на Началник
група към в ОДМВР Сливен РУ Котел, с което на ДЖ. ЕД. В. /Jamal Eddin
Waez/, роден на ********** в Румъния, с постоянен адрес Република
Румъния, община Доброещи, село Фундени, ул. Чирешулуй 43 на основание
чл.179 ал.2, пр. 1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200.00 лева за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП.
Жалбоподателят моли съда да отмени издаденото НП, като счита
същото за неправилно. Твърди, че той не е извършил описаното нарушение,
не е карал с несъобразена скорост и не е навлязъл в лентата за насрещно
движение. Според него водача на товарния автомобил е навлязъл в неговата
лента за движение.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призовано не се явява
представлява се от адвокат А.Д. А. – АК Варна. Изцяло поддържат жалбата,
като изразяват становище за незаконосъобразност на издаденото НП и молят
за неговата отмяна.
Въззиваемата страна, редовно призована не се явява и не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна
1
страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят на 27.11.2021г. около 08:30 часа на път № I-7,
километър 220 000, на територията на община Котел, управлявал лек
автомобил марка „БМВ“ модел Х5, с рег. № IF30YUS. В зоната на десен завой
при мокра хлъзгава настилка се удря с товарен автомобил Фолсваген ЛТ35 с
Рег. № ******* управляван от К. Ст. Т., ЕГН **********, който се движел в
насрещната лента за движение.
Свидетелите Н.Н. – мл. автоконтрольор в РУ Котел при ОДМВР
Сливен и Х.Д. – мл. инспектор в РУ Котел при ОДМВР Сливен били
изпратени на възникналото на 27.11.2021г. пътно транспортно произшествие
на път № I-7 посока гр. Котел село Мокрен. При пристигането си установили
удар между джип с румънска регистрация в зоната на десен завой и
преобърнат бус на пътното платно, разстоянието между двете пътни превозни
средства било около 100 метра, като товарният автомобил бил паднал на
ударената си страна, а именно лявата. По пътната настилка имало множество
стъкла, тъй като и двете пътни превозни средства били ударени. Не
установили наличието на спирачен път. На място били извикани пожарен
автомобил и екип на спешна медицинска помощ. На прокараната мантинела
от страната на лентата за движение на товарния автомобил, имало видими
следи от остъргване. Н.Н. – мл. автоконтрольор в РУ Котел съставил
протокола за пътнотранспортно произшествие базирайки се на вижданията,
както са били разположени автомобилите, тъй като нямало обективни
находки на мястото на удара и проведения разговор с водача на товарния
автомобил. Изготвили и скица на мястото на удара, която в голяма част се
основавала на казаното от водача на товарния автомобил – К.Т., български
гражданин, тъй като служителите на реда трудно осъществили словесен
контакт с водача на лекия автомобил – Д.В., поради факта, че той е румънски
гражданин и не говори български език. На мястото на пътно транспортното
2
произшествие нямало пострадали, затиснати или ранени хора, всички били в
добро здравословно състояние и адекватни. През времето на разчистване на
ударените автомобили жалбоподателят потърсил съдействието на
свидетелката по делото К-.Г., за да му превежда, тъй като той не разбира
български език. От действията на служителите на МВР, направената скица на
произшествието водача на румънския автомобил разбрал, че му е съставен
Акт серия АБ, № 033705 разбрал също, че той е виновен, а същия не се считал
за такъв. К-.Г. указала съдействие на жалбоподателя, след което В. депозирал
възражение срещу съставеният АУАН. Към възражението си жалбоподателят
приложил и собственоръчно изготвена скица, основаваща се на неговите
виждания за това как е последвал удара на 27.11.2021г.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка, е издадено наказателно
постановление № 21-0287-000568 от 29.11.2021 г. на Началник група РУ
Котел в ОДМВР Сливен, с което на ДЖ. ЕД. В. /Jamal Eddin Waez/, роден на
********** в Румъния, с постоянен адрес Република Румъния, община
Доброещи, село Фундени, ул. Чирешулуй 43 на основание чл.179 ал.2, пр. 1
от ЗДП е наложена глоба в размер на 200.00 лева за нарушение на чл.20, ал.2
от ЗДП.
За изясняване на обстоятелството кой от двата автомобила е навлязъл
в лентата за насрещно движение е назначена автотехническа експертиза. След
компетентно извършените изследвания вещото лице е стигнало до
категоричния извод, че лек автомобил марка „БМВ” модел Х5, с рег. №
IF30YUS се е движело в своята лента за движение. Водачът се е ударил в
товарен автомобил „Фолсваген“ ЛТ35 с Рег. № ******* управляван от К. Ст.
Т., който е навлязал в насрещната лента за движение и в момента на удара
между двете МПС се е връщало в своята. Ударът между двата автомобила е
бил в предната част на лекия автомобил и в задната част на товарния
автомобил.
Установената по делото фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото писмени доказателства и от разпити в съдебно
заседание на актосъставителя и на свидетелите при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, от заключението на назначената
съдебно-автотехническа експертиза, както и от присъединените на
3
основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите, съдът намира, че същите следва да бъдат
кредитирани отчасти, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на
извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите
от него факти и обстоятелства. Доколкото показанията им са еднопосочни,
кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия, събран по делото,
доказателствен материал.
Относно показанията на свидетелите Н.Н. – мл. автоконтрольор в РУ
Котел при ОД МВР Сливен и Ш. АЛ. К. – мл. инспектор - водач на специален
автомобил при РС ПБЗН, съдът не приема в разминаващата се част с оглед
възприетото от свидетеля Н., че между Ш.К. и пътник в автомобила на
жалбоподателя са разговаряли на език различен от българския. В съдебно
заседание Ш.К. заяви, че не говори румънски език, а знае турски. Въпреки, че
владее друг език различен от българския, служителят на РС ПБЗН заяви, че не
е провеждал разговор, а само се е опитвал с жестове да бъде разбран. Същия
ясно заяви, че никой от екипа на ПБЗН пристигнал на място не е имал
познания по румънски език, а допълни, че и той и колегите му, като
служители към РС ПБЗН нямат правомощия да установяват самоличността на
водачите.
Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в
никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от
твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или
предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира
дадените показания в частта в която са еднопосочни и кореспондират
помежду си, като приема същите за достоверни и правдиви.
Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице по
изготвената експертиза, според което неправомерното поведение на водача на
товарния автомобил е причината за настъпване на процесното ПТП.
Заключението е обосновано, мотивирано и задълбочено, като за съда не
съществува съмнение в неговата правилност.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган
4
Началник група РУ Котел към ОДМВР Сливен, съгласно заповед на
Министъра на вътрешните работи.
Съдът установи, при извършената служебна проверка, че в хода на
административно – наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване на правото на
защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били
надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното
постановление е било издадено веднага – в деня на получаване на преписката,
тъй като лицето няма постоянен адрес в България, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е
започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по
смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити, същият е предявен и връчен на
жалбоподателя. В наказателното постановление също се съдържат всички
минимално изискуеми по силата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Нарушенията
и обстоятелствата, при които са извършени, са описани както в акта, така и в
наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на
защита на жалбоподателя не е накърнено.
Производството е от административно - наказателен характер, при
което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено
ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно -
наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, административно
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Следва да се отбележи също, че производствата от административно -
наказателен характер имат санкционен характер и като такива оказват
съществено неблагоприятно влияние в правната сфера на нарушителите,
поради което правилата, по които се развиват, са разписани с императивни
правни повели. Основополагащо място сред тези правила заема разпоредбата
5
на чл. 53 от ЗАНН, вменяваща задължение на компетентния наказващ орган
да установи по категоричен начин деянието, извършителят и вината му, преди
да пристъпи към приложение на санкционния състав. В случая липсват
каквито и да е доказателства, въз основа на които актосъставителят е приел за
осъществена отразената в акта за установяване на административно
нарушение фактическа обстановка. При извършената проверка на място не са
снети обяснения от свидетели – очевидци на нарушението /свидетелски
показания на други очевидци от нарушението, които не са свързани по
никакъв начин с участниците в инцидента и са напълно безпристрастни и
непредубедени свидетели тъй като такива не са открити. Изводите на
административно - наказващия орган досежно авторството на деянието не
почиват на конкретни факти. В тежест на административно - наказващия
орган законодателят е възложил процесуалното задължение да установи с
допустимите от закона средства факта на нарушението и самоличността на
извършителя, като противното винаги води до незаконосъобразност на
наказателното постановление.
Безспорно е, че на процесната дата е настъпило ПТП с участието на
посочените две МПС. По изложените съображения обаче съдът приема, че
жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, а произшествието е
резултат от виновното поведение на другия участник, а именно К.Т.. Удара
между двете превозни средства се е случил в лентата за движение, където се е
намирал автомобила на румънския гражданин, същия се дължи на
неправомерното поведение на К.Т. управлявал автомобил „Фолксваген“,
който навлиза в насрещната пътна лента частично, макар и предприемайки
маневра за връщане в своята лента. Следователно с напускане на своята пътна
лента и частично навлизане в насрещната пътна лента при наличие на забрана
за това, указана с пътна маркировка, той е станал причина за настъпилото
ПТП, което не е било обусловено от поведението на жалбоподателя Д.В.. При
това положение съдът намира за недоказано твърдението в наказателното
постановление, че жалбоподателят е станал причина за ПТП в зоната на десет
завой при мокра хлъзгава настилка, след като губи управление над
автомобила и навлиза в лента за насрещно движение, удряйки товарен
автомобил, тъй като, както беше установено по делото, той не е напускал
своята лента за движение. Когато е забелязал навлезлия в неговата лента
товарен автомобил, той е нямал време за реакция да предотврати удара.
6
Поради това жалбата следва да бъде уважена, а наказателното постановление,
с което е санкциониран жалбоподателя, следва да бъде отменено изцяло като
необосновано и недоказано.
По отношение на разноските, на основание на чл. 63, ал. 3 ЗАНН
страните имат право на разноски. В тази връзка не е направеното изрично
искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски,
представляващи заплащане на адвокатско възнаграждение. Ето защо съдът не
присъжда направените от жалбоподателя разноски за адвокат.
За по-голяма прецизност, необходимо е да се отбележи, че в ЗАНН не
е уредена отговорността за разноски на страните и съгласно чл. 84 от ЗАНН,
доколкото в този закон няма особени правила, за определяне на разноски на
свидетели и вещи лица, се прилагат разпоредбите на НПК. В конкретният
случай жалбоподателят не е правил разноски за свидетели и вещи лица, а
само за заплащане възнаграждение на ангажирания от него адвокат за което
той не е отправил изрично искане. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от
03.06.2009 г. на ВАС по тълкувателно дело № 7/2008 г. в производството пред
районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,
при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е
отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато
подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат
разноски срещу държавата. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от
8.IV.1985г. по н.д. № 98/84г., ОСНК, т.1, б.“в“ на ВС на НРБ, посоченият
тълкувателен акт сочи, че разноските при отмяна на наказателното
постановление, какъвто е и конкретния случай, остават за сметка на
Държавата, но очевидно е, че ТР има предвид направените вече от бюджета
разноски /сочат се вещи лица и свидетели/, а не и разноските, които страна
прави. С оглед на изложеното, разноските за изготвянето на автотехническата
експертиза, приета и приложена по настоящето дело, остават за сметка на
бюджета на РС Котел, предвид факта на отмяна на наказателното
постановление.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0287-000568 от 29.11.2021
7
г. на Началник група в РУ Котел към ОД МВР Сливен, с което на ДЖ. ЕД. В.
/Jamal Eddin Waez/, роден на ********** в Румъния, с постоянен адрес
Република Румъния, община Доброещи, село Фундени, ул. Чирешулуй 43 на
основание чл.179 ал.2, пр. 1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200.00 лева
за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП, като незаконосъобразно.
НАПРАВЕНИТЕ по делото разноски в размер на 507.00 лева за
изготвяне на експретиза остават за сметка на бюджета на РС Котел.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред АС
Сливен в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
8