Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 10.03.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на
седемнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
3318 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата В.А.К. твърди, че на 06.03.2020г. около 20.00 часа
се прибирала към дома си с още три нейни приятелки и като група се движели една
след друга по десния тротоар от към бл.”Воден” в посока към спирка „Първа
пролет” на ул.”Плиска” в гр.Русе. Тротоарът не бил добре осветен, а
повърхността му не била в добро състояние от години – неравен, на места
надигнат от корените на дърветата, с многобройни цепнатини и дупки по него.
Внезапно кракът й хлътнал в някаква неравност, загубила равновесие, политната
към земята и паднала с цялото си тяло напред, като в последния момент
инстиктивно протегнала дясната си ръка, за да предпази главата си от удар в
земята. Очевидно цялата тежест на тялото й се е стоварило върху ръката й,
защото чула изпукване и усетила много силна, остра болка, при което чак дъхът й
спрял и й станало лошо. Приятелките й се спуснали към нея за да я вдигнат, но
ищцата изпитвала толкова силна болка, че те успели само да я изправят седнала
на земята и така стояла няколко минути, докато успее да се съвземе и да я
изправят на крака. Другите жени започнали да я опипват, за да разберат дали има
някакво счупване, но Ц.К., която имала добри здравномедицински познания ги
възпряла, за да не разместят нещо, ако има счупени кости. Тя предложила веднага
да отидат до Спешния кабинет на МБАЛ – гр.Русе за преглед и евентуално рентген.
Около 21.20 часа ищцата била приета от дежурния лекар, който след първоначалния
преглед я изпратил на образно изследване с рентген. Последното й било извършено
от рентгенолог и се потвърдило, че има счупване на горния край на раменната
кост /храктура на десен проксимален хумерус/. Поради това, че било петък късно
вечер, дежурният лекар имобилизирал ръката й с бинт и я укрепил със собствения
й шал, изписал й обезболяващи лекарства за през нощта и почивните дни. Указано
й било в понеделник – 09.03.2020г. сутринта, да се яви отново в ортопедичния
кабинет, за да й поставят ортеза на ръката за имобилизирането й, за срок повече
от месец. Когато се прибрала около 23.00 часа в дома си, ръката на ищцата
започнала да оттича от горе до долу, болките в рамото й се разпространили и по
цялата й ръка. В горната част на работо й се появило огромно мораво-синьо
петно. Постепенно започнали да посиняват и двете й колена, които явно при
падането си е ударила в земята. Въпреки обезболяващите лекарства не можела да
си намери място от болка. Тъй като живеела сама, изпитала изключително големи
затруднения и усилване на болките при всеки опит да се обслужи за обличане и
събличане на дрехите, личния й тоалет, храна и въобще всякакви нужди. В събота
сутринта дошли да й помагат нейната сестра и съседките от блока, като с тяхна
помощ се преобличала, донесли й храна и буквално я хранели, защото не можела с
лявата си ръка дори и хляб да си отреже. Това и състояние продължило и през
следващите седмици. На 09.03.2020г. ищцата и приятелката й Е.З. по направления
и след преминаването на всички изискуеми процедури и предварителна подготовка
на документацията трябвало да постъпят в Балнеолечебния санаториум във Вонеща
вода, като след консултация с ортопед и той й препоръчал да отиде в
санаториума. През времето на пребиваването й в последния, всички действия за
обслужване на елементарните й нужди – обличане и събличане на дрехите, обуване
на чорапи и обувки, нарязване на храната й на хапки, измиване и изсушаване на
косата й били възможни само с помощта на нейната приятелка Е.. Болките в рамото
и ръката й, особено през нощта били силни и постоянни, като въпреки двойните
дози болкоуспокояващи, които вземала, успявала да заспи само за по час-два. На
3-тия ден от счупването мораво-синьото петно в горната част на рамото й
започнало да се разпространява все по-надолу и постепенно цялата й ръка до
китката посиняла и била подута. Силните болки се местели непрекъснато в рамото,
в лакътя, който също при падането била ударила силно, в китката. Всяко леко
мръдване на ръката й причинявала ужасна болезненост. След завръщането й от
санаториума се явила на контролен преглед – на 13.03.2020г., при който се
констатирало съвсем леко подобряване на състоянието й, но с продължаващи болки
и ограничения на движението на ръката. Ортезата била свалена на 22.04.2020г. За
продължаване на лечението й били предписани няколко серии физиотерапия и
гимнастика за раздвижване, които извършвала в кабинетите на Медика Русе до
25.06.2020г. След тази дата въпреки проведеното лечение все още изпитвала болки
и ограничение на движенията на ръката си, които особено силно се усещали през
нощта и при влажно време. Счита, че за претърпените от нея неимуществени вреди,
изразяващи се в счупване на раменна кост и последвалите от това претърпени
болки, страдания, ограничение движението на ръката, трайно увреждане на
здравето за период повече от 30 дни, създадени неудобства и затруднения в
самообслужването й, отшумяване последиците от увреждането с оглед на
възрастовите изменения и при промяна на климата, следва да отговаря Община
Русе. Това е така, тъй като съгласно пар.7, т.4 от ЗМСМА улиците в населените
места, паркингите, тротоарите и др. изброени в нормата обекти са общинска
собственост, а чл.31 от ЗП и чл.11 от ЗОбС вменяват задължение на общините за
поддържането и ремонтирането им в интерес на населението и за опазване на
неговото здраве и живот. В резултат на бездействието на Община – гр.Русе по
поддържането на общинската собственост, по описания по-горе начин са й
причинени неимуществените вреди, които могат да бъдат частично репарирани със
заплащане на парично обезщетение в размер на 5 000.00 лева. Поради това
моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Русе да й заплати
сумата от 5 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в резултат на бездействието на общината по подръжка на тротоара,
изразяващи се в счупване на раменна кост и последвалите от това претърпени
болки, страдания, ограничение движението на ръката, трайно увреждане на
здравето за период повече от 30 дни, създадени неудобства и затруднения в
самообслужването й, отшумяване последиците от увреждането с оглед на
възрастовите изменения и при промяна на климата, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането 06.03.2020г. до
окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по
чл.49 от ЗЗД.
Ответникът Община – гр.Русе оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че няма
доказателства, от които да се направи извод, че процесното увреждане е
настъпило по описания в исковата молба начин и не е ясно точното местоположение
и вида на неравността, за която се твърди, че е предизвикала падането, а от там
да се изведе и вината и компенсирането на неимуществените вреди от страна на
Община Русе. Оспорва и иска по размер, като претенцията е прекомерна, предвид
обстоятелството, че процесното нараняване не е довело до живото застрашаващо
състояние, няма данни за оперативно лечение и поставяне на гипс или
остеосинтетични материали. Процеса на възстановяване на нараняването е протекъл
в нормални граници, без усложнения. Правят и възражение за съпричиняване на
вреденостния резултат от страна на ищцата, която не е проявила достатъчно
внимание при предвижването си по познатия за нея пътен участък, поради което
считат, че евентуално дължимото се обезщетение следва да бъде намалено с 50%.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
На 06.03.2020г. около 20.00 часа
ищцата се прибирала към дома си с още три нейни приятелки и като група се
движели една след друга по десния тротоар от към бл.”Воден” в посока към спирка
„Първа пролет” на ул.”Плиска” в гр.Русе. Тротоарът не бил добре осветен, а
повърхността му не била в добро състояние от години – неравен, на места
надигнат от корените на дърветата, с многобройни цепнатини и дупки по него.
Внезапно кракът й хлътнал в някаква неравност, загубила равновесие, политната
към земята и паднала с цялото си тяло напред, като в последния момент инстиктивно
протегнала дясната си ръка, за да предпази главата си от удар в земята.
Очевидно цялата тежест на тялото й се е стоварило върху ръката й, защото чула
изпукване и усетила много силна, остра болка, при което чак дъхът й спрял и й
станало лошо. Приятелките й се спуснали към нея за да я вдигнат, но ищцата
изпитвала толкова силна болка, че те успели само да я изправят седнала на
земята и така стояла няколко минути, докато успее да се съвземе и да я изправят
на крака. Другите жени започнали да я опипват, за да разберат дали има някакво
счупване, но свид.Ц.К., която имала добри
здравномедицински познания ги възпряла, за да не разместят нещо, ако има
счупени кости. Тя предложила веднага да отидат до Спешния кабинет на МБАЛ –
гр.Русе за преглед и евентуално рентген. Около 21.20 часа ищцата била приета от
дежурния лекар, който след първоначалния преглед я изпратил на образно
изследване с рентген. Последното й било извършено от рентгенолог и се
потвърдило, че има счупване на горния край на раменната кост /храктура на десен
проксимален хумерус/. Поради това, че било петък късно вечер, дежурният лекар
имобилизирал ръката й с бинт и я укрепил със собствения й шал, изписал й
обезболяващи лекарства за през нощта и почивните дни. Указано й било в
понеделник – 09.03.2020г. сутринта, да се яви отново в ортопедичния кабинет, за
да й поставят ортеза на ръката за имобилизирането й, за срок повече от месец.
Когато се прибрала около 23.00 часа в дома си, ръката на ищцата започнала да
оттича от горе до долу, болките в рамото й се разпространили и по цялата й
ръка. В горната част на работо й се появило огромно мораво-синьо петно.
Постепенно започнали да посиняват и двете й колена, които явно при падането си
е ударила в земята. Въпреки обезболяващите лекарства не можела да си намери
място от болка. Тъй като живеела сама, изпитала изключително големи затруднения
и усилване на болките при всеки опит да се обслужи за обличане и събличане на
дрехите, личния й тоалет, храна и въобще всякакви нужди. В събота сутринта
дошли да й помагат нейната сестра и съседките от блока, като с тяхна помощ се
преобличала, донесли й храна и буквално я хранели, защото не можела с лявата си
ръка дори и хляб да си отреже. Това и състояние продължило и през следващите
седмици. На 09.03.2020г. ищцата и приятелката й свид.Е.З.
по направления и след преминаването на всички изискуеми процедури и
предварителна подготовка на документацията трябвало да постъпят в
Балнеолечебния санаториум във Вонеща вода, като след консултация с ортопед и
той й препоръчал да отиде в санаториума. През времето на пребиваването й в
последния, всички действия за обслужване на елементарните й нужди – обличане и
събличане на дрехите, обуване на чорапи и обувки, нарязване на храната й на
хапки, измиване и изсушаване на косата й били възможни само с помощта на
нейната приятелка – свид.Е.З.. Болките в рамото и
ръката й, особено през нощта били силни и постоянни, като въпреки двойните дози
болкоуспокояващи, които вземала, успявала да заспи само за по час-два. На 3-тия
ден от счупването мораво-синьото петно в горната част на рамото й започнало да
се разпространява все по-надолу и постепенно цялата й ръка до китката посиняла
и била подута. Силните болки се местели непрекъснато в рамото, в лакътя, който
също при падането била ударила силно, в китката. Всяко леко мръдване на ръката
й причинявала ужасна болезненост. След завръщането й от санаториума се явила на
контролен преглед – на 13.03.2020г., при който се констатирало съвсем леко
подобряване на състоянието й, но с продължаващи болки и ограничения на
движението на ръката. Ортезата била свалена на 22.04.2020г. За продължаване на
лечението й били предписани няколко серии физиотерапия и гимнастика за
раздвижване, които извършвала в кабинетите на Медика Русе до 25.06.2020г. След
тази дата въпреки проведеното лечение все още изпитвала болки и ограничение на
движенията на ръката си, които особено силно се усещали през нощта и при влажно
време.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на инцидента
от 06.03.2020г. и падането и на земята ищцата е получила следните увреждания:
Счупване на главата на дясна раменна кост. Контрактура на дясна раменна става.
Тези увреждания се квалифицират по медико-биологичния признак – трайно
затрудняване на движенията на десен горен крайник. Установеното счупване е
резултат на действието на твърди тъпи предмети и може да бъде получено при
падане от собствен ръст, по начина описан в исковата молба. Установената
контрактура на дясна раменна става е пряко следствие от установеното счупване.
От представената медицинска документация е видно, че по отношение на
установеното счупване на дясна раменна кост е назначена имобилизация с ортеза
за период от 47 дни, предписани са обезболяващи средства, дадени са препоръки
за лечебна физкултура в домашни условия и на третия месец след инцидента е
проведен един курс физиотерапия. При такива счупвания, каквото е установено при
К., обикновено основният възстановителен период продължава около 3-4 месеца,
след което е възможно да има болки и затруднени движения в раменната става за
различен период от време, който е индивидуален – с месеци и години. Към момента
счупването е сраснало, с оформен калус и с налично ограничение в движенията на
дясна раменна става /контрактура/. Обемът на движение в дясна раменна става е
С:0-0-90; Ф:110-0-0; Р: непълни и болезнени в момента на изследване – при норма
S: 50-0-180; F: 180-0-0 75; R: 90-0-90. Като се имат предвид степента на
възстановяване към момента, около 11 месеца след инцидента и възрастта на
ищцата /70г./ прогностично не се очаква пълно възстановяване на обема на
движенията на дясна раменна става на К.. Чрез подходящи физиотерапия и
физическа активност е възможно частично подобряване на състоянието на ставата.
При такива счупвания каквото е установено при К., обичайно климатичните промени
водят до поява или обостряне на болковата симптоматика свързана със счупването.
При такива счупвания, каквото е установено при К., обикновено болките са
най-силни непосредствено след получаването им, като продължават със значителен
итензитет до имобилизация на крайника, след което постепенно намаляват в
рамките на няколко дни. Болки със значителен итензитет се усещат и в процеса на
раздвижване на счупването. Болки с по-слаб итензитет, но с продължителен
характер могат да се усещат за дълъг период от време, в рамките на месеци и
години, особено при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия.
Тъй като към момента на провеждане на лечението в СБРФРМ Димина ЕООД – с.Вонеща
вода, счупването на дясна раменна кост на К. е било в остра фаза, престоят в
санаториум не е можел да спомогне за лечението му. Няма данни по делото
престоят в санаториум да е оказал негативно влияние върху възстановителния
процес.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за установена от показанията на свидетелките Ц.
Станчева К. и Е.В.З., съдебно-медицинската експертиза, лист за преглед на пациент от
06.03.2020г.; искане за образно изследване; ренгенова снимка на раменна кост; 5
броя амбулаторни листи от прегледи за периода от 09.03.2020г. до 25.06.2020г.;
4 броя снимки от мястото на падане на тротоара и 3 броя снимки на състоянието
на ръката в първата седмица след инцидента. Съдът няма основание да не цени показанията
на свидетелите по делото, тъй като същите са взаимно свързани, непротиворечиви,
подкрепящи се от СМЕ и другите писмени доказателства, а и по делото не са
представени и събрани други доказателства, които да опровергават изложените в
тях факти.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. В случая на ищцата са причинени
вреди от лошото състояние, в което се е намирал предназначения за движението на
пешеходците тротоар, който по силата на законови разпоредби е възложен да бъде
поддържан и ремонтиран от ответника. Това е така, защото съгласно пар.7, т.4 от ЗМСМА улиците в населените
места, паркингите, тротоарите и др. изброени в нормата обекти са общинска
собственост, а чл.31 от ЗП и чл.11 от ЗОбС вменяват задължение на общините за
поддържането и ремонтирането им в интерес на населението и за опазване на
неговото здраве и живот. Налице
е причинна връзка между неизпълнението на вмененото законово задължение на
ответника по посочените законови разпоредби и причинените на ищцата
неимуществени вреди, защото ако то беше изпълнено, то К. не би претърпяла
такива от стъпването й на неравност на тротоара, загубата на равновесието от
това и падането й на земята, което е довело до процесните увреждания на дясната
раменна кост и става.
В резултат на бездействието на Община – гр.Русе по поддържането на общинската
собственост, по описания по-горе начин са й причинени неимуществените вреди,
които могат да бъдат частично репарирани със заплащане на парично обезщетение. Предвид изложеното, съдът намира, че
предявения иск за претендираните неимуществени вреди е доказан по своето правно
основание. От показанията на разпитаните по делото свидетелки Ц.К. – очевидец
на случилото се на 06.03.2020г., и Е.З. – очевидец на търпените неимуществени
вреди непосредствено след инцидента и състоянието на ищцата и
съдебномедицинската експертиза, се установява по несъмнен начин, че В.К. на 06.03.2020г.
около 20.00 часа в гр.Русе, движейки се по
десния тротоар от към бл.”Воден” в посока към спирка „Първа пролет” на
ул.”Плиска”, кракът й хлътнал в неравност на тротоара, загубила равновесие,
политната към земята и паднала с цялото си тяло напред, в резултат на което е
получила следните увреждания: Счупване на главата на дясна раменна кост.
Контрактура на дясна раменна става. Тези получени увреждания са довели до
търпени от нея болки, страдания, ограничение движението на ръката, трайно
увреждане на здравето за период повече от 30 дни, създадени неудобства и
затруднения в самообслужването й, отшумяване последиците от увреждането с оглед
на възрастовите изменения и при промяна на климата. По отношение размера на претърпените
неимуществени вреди, съдът намира за установено следното: Те представляват
настъпилите увреждания на телесната цялост и здраве на ищцата, търпени от нея болки, страдания,
ограничение движението на ръката, трайно увреждане на здравето за период повече
от 30 дни, създадени неудобства и затруднения в самообслужването й, отшумяване
последиците от увреждането с оглед на възрастовите изменения и при промяна на
климата. Размерът на
същите следва да се определи по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52
от ЗЗД. Съдът като взе предвид характера на телесните увреждания, причинените
от тях болки и страдания, вида и продължителността на проведеното лечение,
описани в съдебно-медицинската експертиза по делото, както и че като да се имат
предвид степента на възстановяване към момента, около 11 месеца след инцидента
и възрастта на ищцата /70г./ прогностично не се очаква пълно възстановяване на
обема на движенията на дясна раменна става на К.. Същата ще продължи да изпитва
и болки с по-слаб итензитет, за дълъг период от време, в рамките на месеци и
години, особено при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия. От
това следва, че за цялостното обезщетяване на пострадалата, Община – гр.Русе да
й заплати сумата от 5 000.00 лева – обезщетение за причинени неимуществени
вреди.
По отношение направеното от ответника
възражение за съпричиняване
на вреденостния резултат от страна на ищцата, тъй като тя не била проявила
достатъчно внимание при предвижването си по познатия за нея пътен участък,
съдът намира същото за неоснователно. Дали ищцата е минавала ежедневно по този
маршрут или инцидентно, няма никакво значение към въпроса за съпричиняването.
Законово вменено задължение е на Общината да поддържа и ремонтира тротоарите в
интерес на населението и за опазване на неговото здраве и живот, т.е. същите да
са в състояние за безопасно предвижване на пешеходците. На първо място от
показанията на свидетелките по делото е видно, че ищцата не се е придвижвала
ежедневно през този участък, тъй като е ползвала други маршрути и транспорт. От
същите е видно и че този неравност няма как да се преодолее от пешеходците, тъй
като за да бъде същата избегната трябва да се върви по уличното пътно платно,
което е с много натоварено движение и това ще създаде още по-голяма опасност за
живота и здравето на пешеходците. Тази неравнос дори и към момента съществува
като не е отстранена и продължава да представлява опасност за предвижването на
гражданите. От доказателствата събрани по делото е видно, че ищцата по никакъв
начин с поведението или действията си не е допринесла за инцидента случил се с
нея, тъй като тя е нямало как да предвиди тази съществуваща неравност, която не
е било по никакъв начин обозначена като опасност, да я заобиколи, а и с оглед
на времето на инцидента – 20.00 часа в началото на месец март, когато вече е
тъмно, да я види, ако тя е била допълнително осветена или обозначена.
С оглед гореизложеното предявения иск
следва да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан до претендирания
размер, като на ищцата се присъди сумата от 5 000.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в резултат на бездействието на общината по
подръжка на тротоара, изразяващи се в счупване на раменна кост и последвалите
от това претърпени болки, страдания, ограничение движението на ръката, трайно
увреждане на здравето за период повече от 30 дни, създадени неудобства и
затруднения в самообслужването й, отшумяване последиците от увреждането с оглед
на възрастовите изменения и при промяна на климата. Върху главницата на обезщетението за
неимуществените вреди, на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД следва да се присъди и
законна лихва, считано от датата на увреждането – 06.03.2020г. до окончателното
й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 1 300.00 лева –
заплатени държавна такса за производството по делото, възнаграждение на вещото
лице и на редовно упълномощения адвокат.
Мотивиран така и на основание чл.235
и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Община – гр.Русе с адрес:
гр.Русе, площад „Свобода” № 6, представлявана от Кмета Пенчо Милков, да заплати
на В.А. ***, с ЕГН: **********, сумата от 5
000.00 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на бездействието на общината по подръжка на
тротоара, изразяващи се в счупване на раменна кост и последвалите от това
претърпени болки, страдания, ограничение движението на ръката, трайно увреждане
на здравето за период повече от 30 дни, създадени неудобства и затруднения в
самообслужването й, отшумяване последиците от увреждането с оглед на
възрастовите изменения и при промяна на климата, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането - 06.03.2020г. до
окончателното й изплащане,
както и сумата от 1 300.00 /хиляда и триста/ лева – направени по делото
разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: