Р Е Ш Е
Н И Е
№
260574
гр.Русе, 14.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на девети декември,
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.
при
секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 778 по описа за 2020г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищецът “Агенция за събиране на вземания”
АД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, твърди, че на 13.12.2016г. е бил одобрен, а на
15.12.2016г. е бил подписан между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД
и ответника Договор за потребителски
паричен кредит № ****, по силата на който първия отпуснал на втория паричен
кредит в размер на 8 000.00 лева, която сума е била преведена по посочена
от кредитополучателя банкова сметка ***.12.2016г. Към главницата била начислена
и такса за разглеждане на кредита в размер на 240.00 лева. Страните постигнали
и съгласие кредитополучателят да бъде включен в Групова застраховка, по която е
договорена застрахователна премия в размер на 859.20 лева, за което ответникът
подписал декларация за приемане на застраховане. Застрахователната премия е
била разделена на договорените погасителни месечни вноски. Съгласно условията
на сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна
премия на съответния падеж на погасителната вноска, се предоставя едномесечен
гратисен период, в който ако не бъде извършено плащане по застрахователната
премия застрахователното покритие се прекратява автоматично, поради което за
периода считано от 14.11.2018г. по задължението не са начислявани месечни
застрахователни премии. Страните уговорили по договора и че се дължи договорна
лихва, размерът на която е фиксиран за целия срок на договора и която се
начислява от датата на отпускане на кредита в размер на 6 029.20 лева.
Общата сума по кредита, която кредитополучателят се задължил да върне е в
размер на 15 128.06 лева, платима на 120 броя анюитетни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 126.07 лева, като първата погасителна вноска е с
падеж 14.01.2017г., а последната с падеж на 14.12.2026г., съгласно погасителен
план, неразделна част от договора за кредит, в който е посочен размера и
падежът на всяка погасителна вноска. Кредитополучателят не е изпълнил
задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, поради което
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на основание т.13, т.2, б.”а” от
Общите условия към договора. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от Общите
условия към договора, при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя
суми, той дължи на кредитодателя обезщетение за забава в размер на годишната
законна лихва, разпределена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху
просрочената дължима главница. Така на длъжника била начислена лихва за забава
в размер на 271.20 лева за периода 14.05.2018г. до 30.07.2019г. Ответникът е
заплатил по сключения договор за кредит сумата от 2 253.53 лева, с която
са погасени както следва: 1 402.70 лева – договорна лихва, 663.10 лева –
главница, 157.52 лева – застрахователна премия и 30.21 лева – лихва за забава.
Кредитополучателят към момента остава да дължи 7 576.90 лева – главница по
104 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.05.2018г. до
14.12.2026г. по отношение на които на основание чл.13, ал.2, б.”а” от Общите
условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата
21.05.2019г.; 571.08 лева – договорна лихва за периода 14.05.2018г. до
18.01.2019г. и 240.99 лева – лихва за забава за периода 14.05.2018г. до
30.07.2019г. На 18.01.2019г. бил сключен индивидуален договор за цесия, ведно с
Приложение № 1 от с.дата към рамков договор за цесия от 20.12.2016г., между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по
силата на който били прехвърлени от първото търговско дружество на второто,
вземанията по договор за потребителски кредит № **** одобрен на 13.12.2016г. и
подписан на 15.12.2016г. срещу ответника, заедно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително всички лихви, такси, комисионни и
други разноски. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощило „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД в качеството си на цесионер, от името на цедента и за
своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3
от ЗЗД, ищецът изпратил до ответника уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-УКФ/****
от 29.01.2019г., изпратено чрез Български пощи на посочения му в договора
адрес, но същото се върнало в цялост с отбелязване „непотърсена пратка”. Било
изпратено до ответника второ уведомително писмо с изх. № ***/**** от
14.05.2019г. чрез ЧСИ И.Х., като той бил намерен на адреса, но отказал да
получи уведомлението, което било удостоверено от връчителя с разписка от
21.05.2019г. Ищцовото
дружество за дължимите суми по договора подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело
№ ****/2019г. по описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване на ответника на
регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, поради
която същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на
ищеца да предяви иск относно вземането си. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му
дължи сумите от 7 576.90
лева – главница по 104 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от
14.05.2018г. до 14.12.2026г. по отношение на които на основание чл.13, ал.2,
б.”а” от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост
считано от дата 21.05.2019г.; 571.08 лева – договорна лихва за периода
14.05.2018г. до 18.01.2019г. и 240.99 лева – лихва за забава за периода
14.05.2018г. до 30.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 01.08.2019г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № ****/2019г. по описа на РРС.
В условията на евентуалност и в случай, че бъде отхвърлен предявения
положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, моли съда да осъди ответника да
му заплати сумите от 7 576.90
лева – главница по 104 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от
14.05.2018г. до 14.12.2026г. по отношение на които на основание чл.13, ал.2,
б.”а” от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост
считано от дата 21.05.2019г.; 571.08 лева – договорна лихва за периода
14.05.2018г. до 18.01.2019г. и 240.99 лева – лихва за забава за периода
14.05.2018г. до 30.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на предявяване на исковете – 11.02.2020г. до окончателното й
изплащане. Претендира
направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното
производство.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата
молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулираните
петитуми, квалифицира правно предявените
евентуални и обективно съединени искове - първият положителен установителен иск
правно основание чл.422
от ГПК, а вторите евентуални обективно съединени с правно основание чл.79, ал.1
и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът Д.А.И. в срока за отговор не е представил
такъв, не се явява в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът като взе предвид, че
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК и
следва да бъде постановено неприсъствено решение, каквото е и желанието на
ищеца, като предявения главен положителен установителен иск следва да се уважи
изцяло, като се признае за установено по отношение на Д.И., че дължи на
ищцовото дружество сумите от 7 576.90
лева – главница по 104 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от
14.05.2018г. до 14.12.2026г. по отношение на които на основание чл.13, ал.2,
б.”а” от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост
считано от дата 21.05.2019г.; 571.08 лева – договорна лихва за периода
14.05.2018г. до 18.01.2019г. и 240.99 лева – лихва за забава за периода
14.05.2018г. до 30.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 01.08.2019г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № ****/2019г. по описа на РРС.
Поради уважаването на главния иск, съдът не следва да се
произнася по предявените евентуални обективно съединени с правно основание
чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното
производство – ч.гр.дело № ****/2019г. по описа на РРС, разноски в размер на 217.78
лева – заплатени държавна такса за производството по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и направените по настоящото дело разноски в размер на 235.30 лева – заплатена държавна такса
за производството по делото и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание
чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Д.А.И. ***2, с ЕГН: **********, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” АД със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, сумите от 7 576.90 лева /седем хиляди
петстотин седемдесет и шест лева и деветдесет стотинки/ – главница по 104 броя
неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.05.2018г. до 14.12.2026г.
по отношение на които на основание чл.13, ал.2, б.”а” от Общите условия към
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата
21.05.2019г.; 571.08 лева /петстотин седемдесет и един лева и осем стотинки/ –
договорна лихва за периода 14.05.2018г. до 18.01.2019г. и 240.99 лева /двеста и
четиридесет лева и деветдесет и девет стотинки/ – лихва за забава за периода
14.05.2018г. до 30.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 01.08.2019г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № ****/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Д.А.И. ***2, с ЕГН: **********, да
заплати на “Агенция
за събиране на вземания” АД със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2,
офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Димитър
Бориславов Бончев, сумата от 217.78
лева /двеста и
седемнадесет лева и седемдесет и осем стотинки/ - направени по заповедното производство
– ч.гр.дело № ****/2019г. по описа на РРС, разноски.
ОСЪЖДА Д.А.И. ***2, с ЕГН: **********,
да заплати на “Агенция
за събиране на вземания” АД със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2,
офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Димитър
Бориславов Бончев, сумите от 235.30 лева /двеста тридесет и пет лева
и тридесет стотинки/ - направени по настоящото дело разноски за заплатена
държавна такса и 100.00 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Препис от неприсъственото решение да се изпрати на
страните.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: