РЕШЕНИЕ
№ 755
гр. Бургас, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120103389 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на ”Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор Г. Й. Т. против Д. Д. Г., ЕГН **********, с адрес ***, с която се
иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на
ищеца сумата от 84.92 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и
пречистена вода за периода от 25.07.2018г., с отчетен период по фактури от 18.08.2017г. до
16.07.2018г., сумата от 24.41 лева обезщетение за забава за периода от 26.08.2018г. до
11.12.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
Представят се писмени доказателства – фактури, справка за показанията на водомера.
Искът е по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За вземанията е издадена заповед за изпълнение № ***г. на БРС по ч.гр.дело №
***г., която е била връчена по чл.47, ал.5 ГПК.
Ответникът, редовно уведомен чрез особения си представител, не е депозирал в
срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се представлява в производството пред
съда и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
В нарочна молба процесуалният представител на ищеца е поискал постановяване на
неприсъствено решение.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:
1
Разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда
да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл.239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, с разпореждане
на съда от 21.05.2021г. на ответника по делото са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и исковете са
вероятно основателни. Последната предпоставка се установява от представените от ищеца и
неоспорени писмени доказателства – фактура и справка за показанията на водомер, както и
нотариален акт. Предвид тези доказателства за съда се налага извод, че страните са в
облигационно правоотношение по доставка на ВиК услуги, за процесния период ответникът
е ползвал доставена, отведена и пречистена вода, но няма данни да е заплатил дължимите за
ползването суми. Ето защо, съдът намира предявените искове за вероятно основателни,
поради което постановява и настоящото неприсъствено решение.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 205 лева,
представляващи платена държавна такса от 75 лева, юрисконсултско възнаграждение от 100
лева и 30 лева разноски за особен представител. Платени са 150 лева за разноски за особен
представител, но съдът определя да се заплатят на особения представител 30 лева, само за
получаване на книжата и призовките по делото, доколкото не е подал отговор на исковата
молба, нито се е явил в съдебното заседание. Остатъкът от 120 лева от заплатения депозит,
може да бъде върнат на ищеца по негово искане.
По силата на т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №
4/2013г. съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на
присъдените със заповедта по чл.410 ГПК разноски. Доколкото искът е изцяло уважен,
ответникът следва да се осъди да заплати разноски в размер на 75 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.239, ал.1 ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Д. Г., ЕГН **********, с адрес
***, че дължи на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор Г. Й. Т. сумата от 84.92 лева
/осемдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща стойността на
доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.07.2018г., с отчетен период по
фактури от 18.08.2017г. до 16.07.2018г., сумата от 24.41 лева /двадесет и четири лева и
четиридесет и една стотинки/ мораторна лихва за периода от 26.08.2018г. до 11.12.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410
ГПК – 22.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане е
присъдено със заповед за изпълнение № ***г. на БРС по ч.гр.дело № ***г.
2
ОСЪЖДА Д. Д. Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ”Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор Г. Й. Т. сумата от 205 лева /двеста и пет лева/, представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Д. Д. Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ”Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор Г. Й. Т. сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща
направени разноски в заповедното производство.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
3