МОТИВИ: След съвкупна преценка на събрания и проверен в
съдебно заседание доказателствен материал по делото, съдът прие за установено
следното: Подсъдимият старши сержант Н.Т.М. е постъпил на военна
служба в Българската армия на 29.01.2001 г. Със
заповед №К 50/02.09.2011 г. на командира на Военноморските сили, заемал длъжността „Заместник началник на работна
група за ремонт на автомобилна техника” във в.ф. 34410-12 – Варна. Изпълнявал
своевременно поставените задачи, проявявал етичност и порядъчност. Не е бил
поощряван. Наказван е със Заповед № 542/05.12.2012 г. на командира на ВМС със „строго мъмрене”,
която впоследствие е била заличена. Подсъдимият е женен, неосъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане административно наказание по
реда на чл. 78а от НК.
Подсъдимият бивш цивилен служител Д.Д.Д. е бивш служител на в.ф. 34410-12 – Варна. В системата на Министерството на отбраната
бил офицер от Военноморските сили от 1980 г. до 1990 г. От 01.11.2010 г. до
31.08.2011 г. заемал длъжността „главен инженер” в поделение *** - Варна, което впоследствие било
преобразувано във в.ф. 34410-12 - Варна. От 01.09.2011 г. заемал длъжността
„инженер – механик” до месец май 2014
г., когато е бил освободен от заеманата длъжност. Изпълнявал поставените задачи и бил
старателен. Не е бил поощряван и не е бил наказван, женен, неосъждан. Подсъдимият не е освобождаван от наказателна отговорност
с налагане административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
През 2013г., старши сержант Н.Т.М. заемал длъжността
„Заместник началник на работна група” в „ Работна група за ремонт на автомобилна техника” от длъжностно разписание № ВМС –
358 във в.ф. 34410-12 – Варна. Съгласно длъжностната
характеристика Рег № 3231/01.07.11г., подсъдимият М. подпомага дейността на
началника на работната група, организира и разпределя работата по постъпилата
автомобилна техника за ремонт, при заместване на началника на групата
контролира правилното и икономично използване на материалните запаси и енергия,
изготвя отчети, сведения и анализи на дейността на групата, ръководи
извършването на ремонт на авариралата техника.
Подсъдимият бивш цивилен служител Д.Д.Д. заемал длъжността „инженер – механик” във в.ф. 34410-12 - Варна. Съгласно функционалните
задължения Рег №6811/22.10.2012г на длъжността „инженер – механик”, той
отговаря за правилната организация и качество на ремонта на ремонтния фонд, за
изправността и правилното използване на производственото оборудване и
инструменти, планира и организира ремонта на автомобилите, контролира
технологичния процес и качеството на ремонта на ремонтния фонд, взема мерки за
своевременното осигуряване на ремонтния фонд АБТИ, както и взема мерки за
своевременно заявяване на неизправната техника, организира правилното водене на
отчет по ремонта съгласно регламентиращите документи.
Военно формирование 34410-12 - Варна било от състава на обслужващите формирования на в.ф.
34 400 – Варна и нямало самостоятелна финансова служба, като било на финансово
доволствие към в.ф. 34410 - Варна. Във в.ф. 34410-12 - Варна имало склад за
автомобилно и бронетанково имущество, с материално отговорно лице свидетеля ст. сержант И.Ж.И..
Съгласно заповед № ОХ 881/23.11.2011г. на министъра на отбраната били обявени за изпълнение Вътрешни правила за организация на експлоатацията и
поддръжката на пътните превозни средства от Въоръжените сили на Република
България./л.51-64 т.
II от ДП/. В раздел II от вътрешните правила били указани
начините за извършването на ремонт на пътните превозни средства от Въоръжените
сили.
В случай на възникнала необходимост от
ремонт на войскови автомобил, във в. ф. 34410-12-Варна, определени
офицери, които отговаряли за организирането на
ремонтите на автомобилната техника от Отдел „Автомобилен” към ВМС, уведомявали
м-р К. Пенчев С. - началник на в.ф. 34410-12 – Варна за необходимостта от
ремонт. Нарежданията постъпвали преди или по време на ремонта, или с
незначително закъснение. След пристигането на съответното нареждане за ремонт
на войсковата техника, м-р С. разпореждал на снабдителя-доставчик ц.сл. А.К.Г.
да изготви заявка за ремонт, на основание на нареждането. В нейно отсъствие,
заявката била изготвяна от заместник-началника на група за ремонт на автомобилна
техника, подсъдимият ст. с-т Н.М.. След пристигане на автомобил за ремонт, бил извършван
оглед от автомонтьори, които били подчинени на главния инженер подсъдимият ц. сл.Д.Д.. В
резултат на извършения оглед, автомонтьорите установявали повредените части,
които трябвало да бъдат подменени с нови. Подсъдимият Д. уведомявал ст. с-т М. и по негово устно разпореждане отивал да
вземе части от склада за АБТИ. Невложените в ремонта части следвало да бъдат
върнати в склад АБТИ от ц. сл. Д.. След като приключвал ремонта на съответната машина, „искането“, „заявката“ и „дефектовъчната ведомост“
били представяни от ст. с-т М. на началника на формированието за утвърждаване.
След утвърждаването, документите били представяни в щаба на ВМС в звеното за
счетоводен отчет за снемане от отчет в програмата, като вложени в извършен
ремонт. Ремонтът на войсковата техника бил
извършван в халето на ремонтната работилница на в.ф. 34410-12 – Варна.
Срещу подсъдимият с-на М. е
повдигнато и предявено обвинение за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 3, предл.1, вр. с чл. 209,
ал.1 от НК, за това,
че на 27.03.2013 г. в района на в.ф. 34 410-12 – Варна, в
качеството на длъжностно лице - „Заместник началник на работна група за ремонт на
автомобилна техника” във в.ф. 34410-12 - Варна, след предварителен сговор с гр.
л. Д.Д.Д. - бивш цивилен служител на в.ф. 34410-12 – Варна, с цел да набави за
себе си и за ц. сл. Д. имотна облага, възбудил у ст. с-т И.Ж.И. –
материално-отговорно лице на склад - АБТИ във в.ф. 34410-12 – Варна, заблуждение да
предаде на ц. сл. Д. автомобилни части за товарен автомобил марка „КРАЗ”: спирачни
камери - 2 бр. на стойност всяка от която 78,00 лв. или с обща стойност –
156,00 лв., кабелни превръзки ф 140x25 - 2 бр., на обща стойност – 0,10 лв.,
скоби за водно съединение - 6 бр. всяка от която по 2,98 лв. или с обща
стойност – 17,88 лв., кран за парно - 1 бр., на стойност – 12,00 лв.,
ексцентрик десен – 1 бр. на стойност – 12,00 лв., ексцентрик ляв – 1 бр. на
стойност – 12,00 лв., въже 8х7 мм. - 1 бр., на стойност 1,50 лв., маркуч за
водно съединение - 2 бр., всеки от които на стойност 8,49 лв., на обща стойност
– 16,98 лв., всички резервни части на обща стойност 228,46 лв., които били
необходими за влагане при ремонта на войскови автомобил марка КРАЗ-257 с военен
регистрационен номер ВА 106114, собственост на в.ф. 32140 – Варна и с това
причинил на в.ф. 34410-12 – Варна имотна вреда в размер на 228,46 лв.
Съдът счита, че от събраните по
делото доказателства не може да се направи обоснован и категоричен извод, че
подсъдимият М. е осъществил инкриминираното дейние. Деянието не е доказано по
несъмнен начин .
Осъществяването на престъплението
измама от обективна страна се характеризира с извършването на действия, с които
деецът възбужда или поддържа у някого заблуждение и с това причинява нему или
на другиго имотна вреда, а от субективна страна с наличието на пряк умисъл и
користна цел за набавяне на имотна облага за дееца или задругиго. Възбуждането
на заблуждение, вследствие на което измаменото лице се разпорежда със свое или
чуждо имущество в полза на дееца или на друго лице и последното неоснователно
излиза от патримониума на лицето представлява процес, който от една страна
включва активни действия на дееца по създаване на невярна представа у измамения,
относно съществуването или не съществуването на определени факти, и от друга
страна подлагането им на оценка, възприемането им и сформирането на заблуждение
у измамения по отношение на тези факти, което го мотивира да се разпореди със
свои или на другиго вещи.
Видно от показанията на
свидетелят Д. зам.командир на пункт за базиране в.ф. 32140 - Варна на 27.03.13г.
същият се обадил на подсъдимият Д. „инженер-механик” във в. ф.34410-12 - Варна
и се уговорили същият ден във в.ф.34410-12 - Варна да се отремонтира войскови
автомобил марка КРАЗ-257 с
военен регистрационен номер ВА 106114, собственост на в.ф. 32140, като частите ще бъдат от в. ф.
32140 Варна. Установява се безспорно, че същият ден военният автомобил бил
откаран във военното формирование и свидетелите И. Георгив и Г. П. го
отремонтирали като сменили спирачен цилиндър /спирачна камера/ доставен от в.
ф. 32140 –Варна и тричотка осигурена от в.ф 34410-12- Варна. Установява се, че
подсъдимият Д. отишъл при МОЛ-а И. и поискал частите необходими за ремонт на КРАЗ-а
и свидетелят му ги дал, тъй като бил убеден, че същите ще бъдат вложени при
ремонта. По делото не се събраха доказателства подсъдимият М. да се е обаждал
по телефона на свидетеля И. и да му е разпореждал да предаде конкретните
авточасти на Д.. Не се установиха посочените в обвинителният акт обстоятелства,
сочени от представителя на прокуратурата, че „ с-т М. се обадил по телефона на
ст.ст И. и му казал, че при него ще отиде ц.сл.Д., на когато да предаде точно
изброените резервни части за товарния автомобил КРАЗ“. Не се установяват от
доказателствата по делото и сочените от прокуратурата поддържани в съдебно
заседаниия обстоятелства, че „.. Същият ден подсъдимият. Д. отишъл в склад АБТИ
и потвърдил пред ст. с.т И., че бил изпратен от М. да получи части за товарния
автомобил КРАЗ. В тази насока подсъдимият Д. твърди, че не е вземал посочените
части. Съдът счита, че сочените от прокуратурата обстоятелства остават
недоказани, с оглед както на обясненията на М. и Д. в тази насока, така и
предвид показанията на свидетелят ст- ст. И., относно разговора му по телефона
с М.. Съдът кредитира показанията на свидетеля И. досежно инкриминираните
деяния осъществени от подсъдимите М. и Д., като счита,че заявеното от свидетеля
в съдебно заседание касаещо разговора по телефона с М., по никакъв начин не
доказва, че на инкриминираната дата М. се е обадил по телефона на И. и му е
разпоредил да предадае на Д. конкретни части за ремонт на КРАЗ-257 с военен регистрационен
номер ВА 106114, собственост на в.ф. 32140 – Варна. В тази насока свидетелят
в съдебно заседание от 07.07.2016г не сочи обстоятелствата твърдени от
прокуратурата, не сочи такива и при разпита пред съдия на л. 102-104 т I от ДП, огласени в съдебно заседания. Единствено в съдебно
заседание проведено на 11.08.2016г., свидетелят И. посочва „Обади ми се М. и
каза да предам автомобилни части на Д...”. Съдът счита,че от тези показания на
свидетеля И. не може да се направи категоричен извод за наличие на
съпричастност на подсъдимият М. към инкриминираното деяние по чл. 210 от НК.
Няма по делото други доказателства, които да сочат на действия на подсъдимия М.
насочени към въвеждане в заблуждение на свидетелят И. да даде на подсъдимият Д.
автомобилните части за КРАЗ-а. По изложените съображения съдът счита, че по
делото липсват доказателства подсъдимият да е осъществил инкриминираното деяние,
поради което го призна за невинен и го оправда за обвинението по чл. 210 ал.1
т.2 и т.3 пр. 1 вр. чл. 209 ал.1 от НК.
На 27.03.2013 г. в района на в.ф. 34410 – 12 - Варна ст. с-т М. собственоръчно попълнил бланка по образец „Поръчка за ремонт с Дефектовъчна ведомост форма №
008953/27.03.2013 г”., за ремонт на КРАЗ-257 с военен № ВА 106114, числящ се на в.ф.
32 140 – Варна, в която удостоверил неверните обстоятелства, че са били
установени като негодни кабелни превръзки – две, които били вложени при
ремонта, скоби за водно съединение – негодни шест, които били подменени при
ремонта, кран за парно – негоден един, който бил подменен при ремонта, тричотка
– негодни две, подменени при ремонта, камера спирачна – негодни две, подменени
при ремонта, екцентрик десен – негоден един, подменен при ремонта, екцентрик
ляв – негоден един, подменен при ремонта, въже ф 6 х 7 мм – негодно едно, подменено
при ремонта и маркуч за водно съединение – негодни две, подменени при ремонта.
В графата „Извършил ремонта ц. сл. Н.”, подсъдимият М., който се явявал непосредствен началник на автомеханика ц.сл. Н.Т.Н.
*** го накарал да положи своя подпис. „Поръчка
за ремонт с Дефектовъчна ведомост форма № 008953/27.03.2013 г.”. представлява „официален документ” по смисъла на чл.
93, т.5 от НК, тъй като документа е бил издаден по установения ред и форма от
длъжностно лице, в кръга на службата му. Същият
ден, подсъдимият ст. с-т М., собственоръчно попълнил бланка „Искане за отпускане на материали № 008953/27.03.2013
г.”, „поръчка 3/42“,
в която удостоверил неверните
обстоятелства, че било необходимо да бъдат отпуснати кабелни превръзки 140 х 2,5 – 2 бр., скоби за водно съединение 6 бр., кран
за парно – 1 бр., тричотка – 2 бр., камера спирачна – 2 бр., екцентрик десен –
1 бр., екцентрик ляв – 1 бр, въже ф8 х 7 мм – 1 бр. и маркуч за водно съединение – 2 метра. В графата „Поискал ст. с-т Н.Т.М.” се подписал подсъдимият М.. В графата „Отпуснал ст. серж. И.Ж.И.” се подписал
материално-отговорното лице ст. с-т И.. В графата „Краен получател”, ц. сл. Н.Н.,
подсъдимият М., който се явявал непосредствен началник
на автомеханика ц.сл. Н.Т.Н. *** го
накарал да положи своя подпис.
„Искане за отпускане на материали № 008953/27.03.2013
г.“, „поръчка
№ 3/42“, представлява „официален документ” по
смисъла на чл. 93, т.5 от НК, тъй като документа е бил издаден по установения
ред и форма от длъжностно лице, в кръга на службата му. В действителност ц.сл. Н. не е извършвал ремонт на
автомобила и не е влагал частите, които
били описани в искането. Бланката
на изготвеното от ст. с-т М. „искане за отпускане на
материални средства № 008953/27.03.2013г.“ била
от кочан, поверен на ст. с-т М. по повод изпълнение на заеманата длъжност.
Подсъдимият М., като длъжностно лице в кръга на службата
си е съставил двата отделни официални документа, в които е
удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тия документи като
доказателство, че гореизброените автомобилни части за товарен автомобил марка КРАЗ
са били изписани и получени от склад АБТИ и вложени при
ремонта на товарен автомобил марка КРАЗ, зачислен на в.ф. 32 140 – Варна. Отпуснатите
части от склад АБТИ не били вложени при ремонта на специалната машина, но
въпреки това ст. с-т М. представил „искането“ пред
командира на формированието м-р К.С. за утвърждаване и след това го представил
пред служител в отдел „Логистика” на в.ф. 34400 - Варна за отчисляването на
резервните части като наличност от склад АБТИ на в.ф. 34410-12- Варна и същите били отчислени видно от
Справка за снети наличности по искане № 008953/27.03.13г/ л. 9т.I от ДП/.
С деянието си подсъдимият ст. с-т М. умишлено осъществил състава на престъпление по чл. 311, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, тъй като на 27.03.2013 г., в района на в.ф. 34 410-12 –
Варна, в качеството на длъжностно лице „Заместник началник на работна група за
ремонт на автомобилна техника” във в.ф. 34410-12 – Варна, в кръга на службата
си, на два , при условията на продължавано
престъпление, по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК, съставил два отделни официални документа – „Поръчка за ремонт с Дефектовъчна ведомост форма №
008953/27.03.2013 г.“,
за ремонт на КРАЗ-257 с военен № ВА 106114, числящ се на в.ф.
32 140 – Варна, и „Искане за отпускане на
материали № 008953/27.03.2013 г.“,
в които удостоверил неверни обстоятелства, че АБТИ части – камерна спирачка - 2
бр., кабелни превръзки 140х25 – 2 бр., скоби за водно съединение – 6 бр., кран
за парно – 1 бр., ексцентрик десен – 1 бр., ексцентрик ляв – 1 бр., въже 8х7 мм
– 1 бр., маркуч за водно съединение – 2 бр., били вложени при ремонта на
войскови автомобил КРАЗ 257, рег. № ВА 106114, с цел да бъдат използвани тия
документи, като доказателства, за тия обстоятелства.
Съдът счита,че в конкретния
случай приложената по делото „Заявка
за ремонт на автомобил № 3/42 от 27.03.13г”. за
автомобил марка КРАЗ–257, рег. № ВА 106114,
числящ се на в.ф. 32 140 - Варна, за която на М. е повдигнато обвинение за това, че в нея
отразил невярното обстоятелство: „ремонт спирачна
система”, която следва да се извърши на автомобил КРАЗ-257 с военен
№ ВА 106114, числящ се на в.ф 32140 - Варна е необосновано, тъй като отразеното
в „Заявката“, „ремонт на спирична система”, не е невярно обстоятелство.
Установява се безспорно от показанията на свидетелите Д., Н., И.Г., Г. П., че
на 27.03.13г във в. ф. 34410-12 е отремонтиран КРАЗ-а на в.ф 32140- Варна, като
е извършен ремонт именно на спирачната система. Предвид това съдът счита,че в
конкретния случая „Заявката” макар и подписана от М. не е документ с невярно
съдържание, тъй като записаното в нея съответства на установените по делото
обстоятелства, че е извършен ремонт на спирачната система на автомобила КРАЗ,
поради което съдът призна подсъдимият М. за невинен да е изготвил този документ и го оправда по това обвинение.
На неустановена дата през месец септември
2013г., подсъдимият ст.с-т М. се видял със свидетеля гр. л. С.Д. ***. Тъй като свидетеля П. извършвал ремонт на собствения си
лекотоварен автомобил марка УАЗ и имал необходимост от пиньон
и короната, подсъдимият му казал, че ще му вземе части от поделението, като се разбрали в един по късен момен свидетелят да му върне тези части. На следващия ден в работно време, подсъдимият, в качеството си на длъжностно лице
„Заместник началник на работна група за ремонт на автомобилна техника” отишъл в
склад АБТИ на в.ф. 34410 – 12 - Варна, от където в присъствието на материалноотговорното
лице ст. с-т И.И., на когото се явявал непосредствен
началник, взел, без да бъдат изготвени необходимите
разходни документи и без да бъде спазен реда за отпускане на резервни части,
комплект пиньон и корона за автомобил УАЗ, на стойност 68,18 лв., собственост
на в.ф. 34 410-12 – Варна, като деянието било извършено с цел деецът да
набави за себе си имотна облага.Същия ден около обяд свидетелят С.П. с личен автомобил марка
„Фолксваген Голф-2”,
с неустановен по делото регистрационен номер по предварителна уговорка,
пристигнал пред портала на военното формирование, където подсъдимият М. заедно
със свидетеля Е.И.И., който
заемал длъжността „Автомонтьор” във в.ф. 34 410
– 12 – Варна, отишли
до с. Близнаци. Свидетелят Е.И. извършил ремонт на автомобила на гр. л. С.П., като вложил взетата от М. от склад АБТИ резервна част за лекотоварен автомобил
УАЗ, комплект корона и пиньон, на мястото на дефектиралите части от
диференциала на задния мост на автомобила на П., марка УАЗ. След седмица свидетелят С.П. закупил корона и пиньон за автомобил
УАЗ, които върнал на подсъдимия ст. с-т М., но
той не ги предал в склад АБТИ на формированието.
На неустановена дата през месец октомври 2013 г., подсъдимият ст. с-т М. в качеството си на длъжностно
лице „Заместник началник на работна група за ремонт на автомобилна техника”,
заедно с подсъдимият ц. сл. Д.Д.,
който заемал длъжността „Инженер – механик”, отишли в склад АБТИ на в.ф. 34
410-12 – Варна при материално-отговорно лице ст. с-т И.И.. Двамата казали на И.,
че трябвало да вземат от склада резервна част - хидроусилвател за товарен
автомобил, марка КРАЗ. По това време в склада
се намирали само двамата подсъдими и
материално-отговорното лице. Подсъдимите отишли до
мястото в склада, където била съхранявана конкретната част, взели хидроусилвателя, без да бъдат изготвени необходимите
разходни документи и без да бъде спазен реда за отпускане на резервни части,
изнесли го извън склада, като го поставили на задната седалка на военен автомобил марка
„УАЗ” и напуснали
военното формирование. Хидроусилвателят
като резервна част бил на стойност 684,00 лв., собственост на в.ф. 34 410-12 – Варна.
С деянието си подсъдимият М. осъществил умишлено престъпление по чл. 387, ал.3, вр. с ал.1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 26 ал. 1 от НК, тъй като за периода от 01.09.2013 г. до 31.10.2013 г.
във в.ф. 34 410-12 – Варна, в качеството си на
длъжностно лице „Заместник началник на работна група за ремонт на автомобилна
техника” във в.ф. 34410-12 – Варна, на два пъти при условията на продължавано
престъпление, по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК, с цел да набави за себе си имотна
облага, сам и в съучастие като извършител с ц. сл. Д.Д. като помагач,
злоупотребил със служебното си положение, като разпоредил на подчинения му
военнослужещ ст. с-т И.Ж.И. – материално-отговорно лице на склад - АБТИ във
в.ф. 34410-12 - Варна, без да изготви документи, да предаде автомобилни части
от склада - комплект пиньон и корона за автомобил УАЗ, собственост на в.ф. 34410-12
- Варна, на стойност 68,18 лв. и хидроусилвател за товарен автомобил, марка КРАЗ,
на стойност 684,00 лв. и от това произлезли вредни последици за в.ф. 34410-12 –
Варна, в размер на 752,18 лв.
С деянието си подсъдимият Д.
осъществили престъпния състав на престъпление
по чл. 387, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал.4, вр. с ал.1 от НК, тъй като за периода от 01.10.2013 г. до 31.10.2013 г.
в района на в. ф. 34 410-12 – Варна, в съучастие като помагач, със ст. с-т
Н.М. като извършител, в качеството на длъжностно лице „Заместник началник на
група” във в.ф. 34 410-12 - Варна, с цел да набави за себе си и за ст. с-т
М. имотна облага, го подпомогнал да злоупотреби със служебното си положение, като взел и изнесъл заедно със
ст. серж. М. от склад на АБТИ във формированието без да бъдат офермени
документи един брой хидроусилвател за товарен автомобил марка КРАЗ на стойност
684,00 лева, собственост на формированието и от това произлезли вредни
последици за в.ф.
34 410-12 – Варна в размер на 684,00 лева.
На 27.03.2013 г., капитан II ранг К.Г.Д. -
заместник командир по ресурсите на в.ф.32140 - Варна по повод необходимостта от ремонт на товарен автомобил марка КРАЗ-257
с военен регистрационен номер ВА106114, който бил зачислен на в.ф. 32140 –
Варна се обадил по телефона на и ц.сл.Д.Д. в
длъжностното му качество „Инженер-механик”, че в
халето на авторемонтната работилница на в.ф. 34410 – 12 ще бъде извършен ремонта на КРАЗ-а
със собствени части. На същата
дата, възползвайки се от това обстоятелство, в качеството си на длъжносттно лице „инженер –
механик„ в Работна група за ремонт на автомобилна техника във в.ф
34410-12-Варна с цел да набави за себе си имотна облага подсъдимият ц. сл. Д. отишъл
в склад АБТИ, казал
на И. че във военно формирование се извършва ремонт на КРАЗ-а на в. ф. 32140.
Варна и поискал от с-т И.И. на длъжност „началник
склад” АБТИ да му даде от склада части
за ремонт на товарния автомобил. С-т И. предал на подсъдимият Д. следните части: спирачни камери - 2 бр. на
обща стойност – 156,00 лв., кабелни превръзки ф 140x25 - 2 бр., на обща стойност
– 0,10 лв., скоби за водно съединение - 6 бр., на обща стойност – 17,88 лв.,
кран за парно - 1 бр., на стойност – 12,00 лв., ексцентрик десен – 1 бр. на
стойност – 12,00 лв., ексцентрик ляв – 1 бр. на стойност – 12,00 лв., въже 8х7
мм. - 1 бр., на стойност 1,50 лв. и маркуч за водно съединение - 2 бр., на обща
стойност – 16,98 лв., всички резервни части на обща стойност 228,46 лв.,
собственост на в.ф. 34 410-12 – Варна. Подсъдимият Д. знаел,че КРАЗ-а на в. ф 32140 ще бъде
отремонтиран с части, които от в. ф. 32140 ще донесат и въпреки това поискал от
с-т И. да му даде посочените по горе части. Свидетелят И. знаел, че в района на
в. ф. 34410-12 Варна ще се отремонтира КРАЗ-а и подсъдимият Д. отговарял за
отремонтирането на автомобилната техника в качеството му на длъжностно лице.
Подсъдимият Д. възползвайки се от тези обстоятелства, възбудил у св. И.
заблуждение, че частите ще бъдат вложени в ремонта на КРАЗ-а и И. предал на
подсъдимият исканите части, като бил убеден,че частите действително ще бъдат
вложени в ремонта на автомобила на в.ф. 32140- Варна.
На неустановена дата през месец октомври
2013г в работно време подсъдимият ц. сл. Д. в качеството си на длъжностно лице
„инж. механик” отишъл в склад АБТИ на в. ф. 34410-12 – Варна при МОЛ ст. серж. И.И.
и поискал един брой карбуратор и един брой феродов диск за ЗИЛ-130. Подсъдимият
заявил, на свидетеля И., че карбураторът ще бъде изписан като дойде автомобил
за ремонт, след което взел частите и напуснал склада. В последствие частите не
били изписани. По този начин Д. възбудил у И. заблуждение, че резервините части
са му необходими за ремонт на военен автомобил. Свидетелят И., който знаел, че
подсъдимият отговаря за ремонта на автомобилите, мотивиран от заявеното от
подсъдимият, че същите ще бъдат изписани при ремонт на военен автомобил му дал
исканите части без да бъдат изготвени необходимите документи за това.
Карбуратора за товарния автомобил е на стойст 210.00 лева, а феродовия диск на
стойност 25,00 лева, обща стойност 235,00 лева собственост на в. ф. 34410-12 –
Варна.
С деянието си подсъдимият Д. е
осъществил престъпния състав на чл. 210 ал. 1 т. 3 пр. 1 във вр. чл. 209 ал 1 вр. чл. 26
ал. 1 от НК тъй като за периода от 27.03.2013 г. до 31.10.2013г., в района на в.ф. 34 410-12 – Варна, на два пъти при
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК, в
качеството си на длъжностно лице „Инженер-механик” във
в.ф. 34410-12 - Варна, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у ст.
с-т И.Ж.И. – материално-отговорно лице на склад - АБТИ във в.ф. 34 410-12 -
Варна заблуждение, да му предаде автомобилни части за товарен автомобил марка
ЗИЛ-130, -1бр. карбуратор на стойност
210,00 лв. и феродов диск за товарен автомобил марка ЗИЛ-130, на стойност –
25,00 лв., всичко на обща стойност 235,00 лв., които ще бъдат изписани при ремонт на военен
автомобил и части за автомобил: спирачни
камери - 2 бр. на стойност всяка от които 78,00 лв., или с обща стойност –
156,00 лв., кабелни превръзки ф 140x25 - 2 бр., на обща стойност – 0,10 лв.,
скоби за водно съединение - 6 бр., всяка от които на стойност 2,98 лв., или на
обща стойност – 17,88 лв., кран за парно - 1 бр., на стойност – 12,00 лв.,
ексцентрик десен – 1 бр. на стойност – 12,00 лв., ексцентрик ляв – 1 бр. на
стойност – 12,00 лв., въже 8х7 мм. - 1 бр., на стойност 1,50 лв. и маркуч за
водно съединение - 2 бр., всеки от които на стойност 8,49 лв. или с обща
стойност – 16,98 лв., всички резервни части на обща стойност 228,46 лв., които
били необходими за влагане при ремонта на войскови автомобил марка КРАЗ-257 с военен регистрационен номер ВА 106114,
собственост на в.ф. 32 140 – Варна, и с това причинил имотна вреда на в.ф.
34 410-12 – Варна, общо в размер на 463,46
лв.
Гореизложената фактическа
обстановка и правна квалификацияа се установява по безспорен и категоричен
начин от показанията на свидетелите, частично от обясненията на подсъдимите,
проведените очни ставки, показанията на свидетелите приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК и по чл. 281ал.4 вр. с
ал.1 т.2 от НПК, съдебно графическите експертизи, съдебно-оценителната
експертиза, писмените, веществените доказателства и материалите по делото.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа предявените обвинения като след анализ на доказателствата по делото
прави искане на подсъдимите да бъдат наложени минимални наказания предвидени в
закона за извършените от тях деяния с приложение разпоредбата на чл. 66 от НК. По
отношение на подсъдимият М. за деянието по чл. 311 от НК се прави искане да бъде
наложено и предвиденото наказание „лишаване от права”.
Разпитан в съдебно заседание
подсъдимият М. не се признава за виновен. Не оспорва обстоятелството, че на 27.
03.13г във в. ф. 34410-12 е постъпил за ремонт войскови КРАЗ, като посочва, че
въз основа на тетрадка, която се намирала при И. изписал коректно в „Искането”
и в „Дефектовъчната ведомост” материалите. Твърди, че не е присъствал на ремонта
и не е виждал автомобила. Оспорва изготвянето на „Заявката“ като посочва, че
текста е написан от свидетелката А. Георгиева. Посочва, че е изнесъл и е предоставил
на свидетеля П. корона и пиньон с уговорката същият да нереже 40 кубика дърва
във военното формирование, а тази част му била върната от П..
Защитата на подсъдимия М. прави
искане подсъдимият да бъде оправдан за обвинението по чл. 387 ал. 3 вр. ал. 1
вр. чл. 20 ал.4 вр. ал. 1 от НК, тъй като по делото няма доказателства
процесния хидроусилвател да е бил изнесен от склада от подсъдимите. Твърди се,
че липсва субективният елемент на деянието по чл. 311от НК, тъй като
подсъдимият е бил длъжен да изготви документите и той ги е изготвил,
алтернативно се иска деянието по чл. 311 да бъде преквалифицирано по чл. 311
ал. 2 от НК и да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК. Посочва се, че
подсъдимиият М. не е попълнил собственоръчно „Заявката”, че „Искането” не е
подписано от лицето, което е извършило ремонта, а от друго лице. Твърди се, че М.
е създал процесните документи по силата на неговата длъжност, че той не е
съзнавал, че върши престъпление и не е знаел за разговора между И. и Д.. Прави
се искане подсъдимият М. да бъде оправдан за деянието по чл. 210 ал. 1 т.2 и т.
3 пр. 1, вр. чл. 209 ал. 1 от НК, тъй като не е извършено деянието „измама”.
Твърди се, че няма доказателства Д. и М. да се сговорили, както, и че няма даказателства
М. да се е обадил по телефона на И. и да му е казал, че Д. ще отиде при него за
части. Относно пиньона и короната, по делото не се спори от подсъдимия и
защитата, че М. е дал тази част на свидетеля П. като се посочва, че е имало
уговорка между М. и П. тази част да бъде върната на М., а след това да се върне
във формированието. Прави се искане това деяние, осъществено от М. да бъде
преквалифицирано и да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК.
Разпитан в съдебно заседание
подсъдимият Д. не се признава за виновен. Не оспорва обстоятелството, че при
пристигането на КРАЗ-а на в.ф. 32140 – Варна във в.ф. 34410-12 –Варна за ремонт
е знаел, че същият ще бъде ремонтиран с части на в.ф. 32140 – Варна. Твърди, че
не е вземал частите за КРАЗ-а описани в „искането”. Подсъдимият сочи относно
карбуратора и феродивия диск за ЗИЛ-130, че ги взел от склада на И. и ги предал
на бивш колега за извършена услуга. Твърди, че не е влизал заедно с М. и не е
изнасял от склада на И. хидроусилвател за КРАЗ.
Защититата на подсъдимия Д., адв.
Я. в съдебно заседание излага доводи, че подсъдимият Д. не е осъществил
инкриминираните деяния по чл. 210 от НК, както и по чл. 387 ал. 3 касаещо
изнасянето на хидроусилвателя за КРАЗ от склада на свидетеля И.. Защитата на
подсъдимия прави анализ на показанията на свидетелите Г., И., С., Д.. В
пледоарията си адв. Я. излага доводи, че по отношението на деянието по чл. 210
от НК не са налице доказателства Д. да е възбудил заблуждение у И., че
автомобилните части ще бъдет вложени в КРАЗ-257. Твърди се, че не се доказва
квалифициращия признак на състава, как Д. и М. са се сговорили предварително,
както и че не е доказана целта и за кого е имотната облага. Посочва се, че не е
имало телефонно нареждане от М. към И. да бъдат предадени частите на
подсъдимият Д.. Прави се искане да не бъдат кредитирани показанията на
свидетелят И. в тази насока и подсъдимият Д. да бъде оправдан, поради
недоказаност на обвинението по несъмнен начин. Относно деянието по чл. 387 от НК, защитата навежда доводи, че по делото няма доказателства Д. и М. да са
изнесли от склада на И. хидроусилвателя, като в тази насока се посочва, че при
последваща проверка е установен хидроусилвател в склада на И.. Сочи се, че не е
налице от субективна страна Д. да е помогнал на М. да злоупотреби с властта си
при осъществяване на това деяние.Прави се искане подсъдимият да бъде оправдан
по това обвинение, тъй като деянието не е доказано по несъмнен начин. Относно
карбуратора и феродовия диск за ЗИЛ не се спори, че същити са взети от
подсъдимия и изнесени от склада на И., като се твърди, че в конкретния случай е
необоснован извода за осъществено деяние по чл. 209 ал. 1 от НК. Защитата
пледира за наличие на маловажен случай по чл. 9 ал. 2 от НК с оглед стойността
на взетите вещи и целта. Прави се искане подсъдимият да бъде оправдан по това
обвинение.
Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетеля И.И. депозирани в съдебно заседание на 07.07.16г., и
на 11.08.16г., проведените очни ставки, както и приобщените към
доказателствения материал по делото показания депозирани пред съдия в хода на
досъдебното производство/л.102-104 т.I/.
Показанията на този свидетел са последователни и безпротиворечиви,
кореспондират изцяло с показанията на свидетелите С.П., Н.Н., К. С., И. Г., Е.И.,
С.Ж., А. Г., Г. П., К.Д., М.Д., И. К., К., А., съдебно графическите експертизи
и оценителната експертиза, веществените доказателства и писмените доказателства
по делото, поради което съдът счита същите за обективни и изясняващи
фактическата обстановка по делото. Съдът кредитира изцяло и показанията на
посочените по горе свидетели тъй като същите са последователни, без
противоречия и кореспондират с цялостния доказателствен материал по делото.
Съдът счита за безспорно
установено, че подсъдимият М. е осъществил деянието по чл. 311 от НК. В
конкретния случай „Искане за отпускане на материали № 008953/27.03.2013г.” и „Поръчка
за ремонт с Дефиктовъчна ведомост форма № 008953/27.03.13г са официални
документи по смисъла на чл. 93 т. 5 от НК изготвени по установения ред и форма от
длъжностно лице по смисъла на чл. 93 ал.1 б. „б” от НК. Съгласно длъжностната
характеристика на М. същият е заемал длъжността „ Заместник –началник на група
„ и е осъществявал ръководна работа във военно формирование 34410-12 Варна /л.85-
86 т.II от ДП/. Именно в това си качество подсъдимият М. е изготвил инкриминираните
документи, в които отразил неверните обстоятелства, че описаните автомобилни
части са били вложени при ремонта на войскови автомобил КРАЗ-257 с военен № ВА
106114, числящ се на в. ф 32140- Варна. В тази насока от съдебно графическата
експертиза се установява, че тези документи са изготвени и подписани от М.. В съдебно заседание
експерта В. поддържа заключенията досежно положените подписи от подсъдимият М.
в инкриминираните документи, както и подписите на подсъдимият Д. и свидетелите И.И.
и Н.Н.. Съдът изцяло кредитира експертизите, тъй като същите са изготвени от
компетентно вещо лице, заключенията са достатъчно пълни и ясни и обосновани, не
възниква съмнение за тяхната правилност и кореспондират с останалия доказателствен
материал по делото. Изготвените документи са с нявярно съдържание, тъй като
описаните в „Искане за отпускане на метериали“ и „Поръчка за ремонт и
дефектовъчна ведомост“ части не са вложени в КРАЗ-257 с военен № ВА 106114,
числящ се на в. ф 32140 - Варна. Видно от показанията на свидетелите Д., И. Г.,
Г. П. и обясненията на подсъдимия Д. автомобила е бил отремонтиран с част на в.
ф. 32140, като е била подменене спирачната камера и една тресчотка - част
предоставена от в. ф. 34410-12-Варна, а други части не са подменяни.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимият М.,че въз основа на тетрадка на И. е изписъл коректно всичко в
„искането” и „дефектовъчната ведомост” като при проведената очна ставка сочи,че
е убеден, че това „искане“ не е изготвено на 27.03.2013г. Съдът счита за
безспорно установено,че подсъдимият е знаел, че на 27.03.2013г., във в. ф.
34410-12-Варна, е извършен ремонт на КРАЗ, и че при ремонта му не са вложени
посочените в „искането” и в „дефектовъчната ведомост” части. От показанията на
свидетелите Д., И., Н., И. Г. и П. е видно,че именно на 27.03.13г сутринта КРАЗ-а
е влязъл за ремонт във формированието и същият ден е бил отремонтиран като е
сменета спирачната камера донесена от в.ф 32140 – Варна и тричотка- от в.ф
34410-12- Варна, а други части не са подменяни. Задължение на М. като „Заместник
началник на работна група за ремонт“ е да изготви инкриминираните документи, да
осъщствява контрол и да организира и разпределя работата по постъпилата
автомобилна техника за ремонт във военното формирование. В тази насока са и
показанията на свидетеля С., който в показанията си сочи „М. беше отговорен за
изготвянето на „ дефектовъчните ведомости“ и „ исканията„. Свидетелят И. е
категоричен, че подсъдимият М. му е донесъл за подпис „искането” и
„дефектовъчната ведомост” и той ги е подписал последен. Видно от показанията на
свидетеля Н., той не е учасвал в ремонта на КРАЗ-а, но се е подписал в
инкриминираните документи като „извършил ремонта”, тъй като М. му разпоредил да
се подпише. Съдът като взе в предвид
всички посочените по-горе обстоятелства, преценени в тяхната логическа
взаимовръзка, последователност и съвкупност счита, че същите по един несъмнен
начин водят до единствненият възможен извод, че подсъдимият е знаел, че на
27.03.2013г. във военното формирование се извършва ремонт на КРАЗ-а и
посочените в „искането” и „дефектовъчната ведомост „автомобилни части не са
вложени при този ремонт и въпреки
това е изготвил инкриминираните документи с цел да бъдат използвани тези
документи, като доказателсдтво за тия обстоятелства. Видно от показанията на
свидетеля С. същият е положил подпис върху документите след като са му били
представени. Тези документи са били използвани, като описаните в ”Искането” и
„дефектовъчната ведомост” части са снети от отчет, видно от приложената по
делото „Справка за снети наличности по искане № 008953 / 27.03.13г.“ / л. 9 т.I от ДП/.
От показанията на свидетелите С. П.,
Е.И., И.И. и от обясненията на подсъдимия М. се установява, че подсъдимият М.
на неустановена дата през м. септември 2013г. е взел и е изнесъл от склада на
свидетеля И. комплект пиньон и корона като е злоупотребил със служебното си
положение. Подсъдимият с.т с-т М. се явява началник на свидетеля И.. Същият
съгласно длъжностната си характеристика „ ръководи извършването на ремонт на
аварирала техника” и „организира и
разпределя работата по постъпила автомобилна техника по ремонт”. Подсъдимият е
имал свободен достъп до склада, за който отговарял И.. В конкретния случай без
да са изготвени съответните документи, за да бъдат изнесени от склада комплекта
пиньон и корана, подсъдимият М. попитал свидетеля дали има такива части, отишъл,
взел ги и ги изнесъл от военното формирование, като по-късно тези части били
поставени на товарен автомобил собственост на свидетеля П.. Самият подсъдим М. в
съдебното заседание на 07.07.16г л.50 на гърба НД, заявява „ В третото ми
обвинение, че септември 2013г., съм изнесъл корона и пиньон за УАЗ и съм ги
предоставил на свидетеля гр. л. С.П., да това е вярно …… „. В тази насока са и
показанията на свидетеля И., който посочва
„..През септември 2013г., не помня точната дата при мен дойде М. и ме
попита дали имам пиньон и корона за УАЗ, казах му че имам, той отиде и ги взе
……Комплекта, който взе бяха нови части. М. се отправи към КПП./л. 103 т. I от ДП/. Видно от
показанията на свидетелите С. П. и Е. И. този комплект е бил монтиран на
автомобил УАЗ собственост на С.П.. Свидетелят П. в показанията си твърди, че
върнал пиньона и короната на подсъдимият М., който също посочва,че комплекта му
бил върнат „..Короната и пиньона ги върна на мен, и са в канцеларията ми” /л.50
на гърба НД/. Тези така установени факти и обстоятелства сочат на осъществено
от подсъдимият деяние по чл. 387 ал.3 вр. с ал. 1 от НК, тъй като в конкретния
случай подсъдимият М., в качеството си на длъжностно лице, взел по
неустановения ред части за автомобил пиньон и корона от склада на И. и ги
изнесъл от военното формирование без разрешение като злоупотребил със
служебното си положение с цел да набави за себе си имотна облага и от това
произлезли вредни последици за военното формирование.
От показанията на св. И. и
проведената очна ставка се установява, че на неустановена дата през м. октомври
2013г., подсъдимия М. в качеството си на длъжностно лице „Заместник –началник
на група” в „Работна група за ремонт на автомобилна техника за ремонт” и
подсъдимият Д. отишли при свидетелят И. и му заявили, че им трябва
хидроусилвател. Двамата взели намиращият се в склада хидроусилвател за КРАЗ
каталожен № 256Б-3405010Б2, изнесли го от склада, качили го на военен автомобил
УАЗ и го изнесли от формированието. В конкретния случай подсъдимият М. злоупотребил
със служебното си положение, като взел и изнесъл от военното формирование
хидроусилвател за КРАЗ, като не е спазен реда за изнасяне на коннкретна
автомобилна част от склада на И.. Подсъдимият е злоупотребил със служебното си
положение, тъй се е явява началник на свидетеля И.. Подсъдимите са имали
свободен достъп до склада на И.. Подсъдимите М. и Д. с оглед заеманите от тях
длъжности са знаели какъв е реда за получаване на автомобилни части от склада
на И.. Ст. сержант М. взел и изнесъл от склада автомобилната част с помощта на Д. без да бъде дадена
възможност на материално-отговорното лице И., да изготви необходимите разходни
документи, което било в нарушение на установения във формированието ред за отпускане
на резервни автомобилни част.Цивилен служител Д.
умишлено е улеснил ст. с-т М. да злоупотреби със служебното си положение, като
физически му помогнал да вземе и изнесе от склада резервната част, да я
натовари в служебния автомобил и заедно да напуснат района на военното
формирование, Д. познавал служебните правомощия на М. и реда за получаване на резервни
части от склада на И., знаел,
че това което върши М.
съставлява злоупотреба със
служебно положение.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимите, че не са взели и изнесли процесния хидроусилвател. Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетеля И., че процесния хидроусилвател е бил
изнесен от склада именно от М. и Д.. Безспорно от показанията на свидетелят К.
председател на комисията назначена със заповед № РД- 01-686/24.10.14г. и
свидетелят К., член на тази комисия, се установява, че по време на проверката
не е намерн хидроусилвателя за КРАЗ в
склада на свидетеля И.. За установеното от комисията е изготвен Инвентаризационен
опис и сравнителна ведомост на дълготрлайни активи № 1 от 29.10.14г / т. I . л. 47 – 51 от ДП/. Свидетелите са категорични, че са извършили проверката,
но не са установили хидроусилвателя. Свидетелят К. заявява „… Задачата беше да
проверим наличността на отделни пера в склад АБТИ на в. ф. 34410-12. Трябваше
да установим и наличието на хидроусилвател за КРАЗ … В частите за КРАЗ го
нямаше, до него в съседните палети също не се намери„/ НД съдебно заседание от 11.08.16г.,
стр. 8 от протокола/. Съдът не приема тезата на защита и на подсъдимите, че
след като година по-късно при инвентаризация в склада на И. е намерен
хидроусилвател това давало основание да се приеме, че предмета на
посегателството е намерен и подсъдимите следва да бъдат оправдани по това
обвинение. Съдът счита, че в конкретния случай деянието е довършено след
вземане на хидроусилвателя от склада и
изнасянето му от военното формирование от двамата подсъдими не по установения
ред. Без значение за наказателната отговорност на двамата подсъдими в случая е
обстоятелството, че през 2016 година при
извършена във военното формирование инвентаризация в съседен палет, там където се съхраняват
части за МАЗ е открит хидроусилвател със същият каталожен номер, видно от
показанията на свидетеля м-н А. и „Справка рег. №4262/25.07.16г.“ от в. ф
34410-12-Варна.
Безспорно от показнията на
свидетелите Ф., Г., Г. П., К., М., Н., И. Г., Д., И.И. и обясненията на
подсъдимия Д. се установява, че на 27.03.2013г. е бил извършен ремонт на КРАЗ-257с
военен № ВА 106114, числящ се на в. ф.32140-Варна. В тази връзка са показанията
на свидетелите Ф., М., К. Д., от които се установява,че КРАЗ-а на 27.03.13г. се
повредил и същият ден бил отремонтиран във военно формировенаи 34410 – 12. –
Варна от свидетелите И.Г. и Г.П., след предварителна уговорка между свидетеля
К. Д. и подсъдимият Д.,че същият ще бъде отремонтиран с части от в. ф. 32140-
Варна. Видно и от обясненията на подсъдимият Д. същият е бил на ясно,че КРАЗ-а
ще се отремонтира с части на в. формирование 32140- Варна. В показанията си
депозирани в съдебно заседание на 07.07.16г., свидетелят Д. е заявил „Съобщих
го на Д.,че ни трябва само канала. Казах му, че с наши части и наши работници
ще се извърши ремонта „/л. 47 НД/. Самият подсъдим посочва ”Аз знаех, че при
пристигането си на 27.03.13г. частите са на базата, аз знаех, че те ще си ги
донесат. /л. 49 на гърба съдебно заседание от 07.07.16г.,НД/. Въпреки това, подсъдимият
Д. на 27.03.13г. поискал от свидетеля И. да му бъдат предоставени посочените в
„Искането” части като въвел в заблуждение И., че същите ще бъдат вложени при
ремонта на КРАЗ-а. В действителност тези части не били вложени в ремонта.
Деянието подсъдимият извършил в качеството си на длъжностно лице по смисъла на
чл. 93 т.1 буква „б” от НК с оглед на заеманата от него длъжност „инженер
–механик“. Свидетелят И. възприел изложеното от Д., че частите които иска, ще
бъдат вложени в ремонта на КРАЗ-а за истина с оглед на заеманата от подсъдимият
длъжност, обстоятелството, че той отговаря и се занимава с ремонта на
автомобилите, както и че в района на военното формирование е пристигнал
автомобил КРАЗ за ремонт. Свидетелят И. заявява
„На 27.03.13г., в АРР беше извършен ремонт на КРАЗ…За ремонта му разбрах
от Д., … Д. дойде при мен и лично ми поиска да се предоставят от склада
следните части за ремонта на КРАЗ-а ……. ” /л. 103 том I om ДП/. Съдът счита, че с действията
и с думите си подсъдимият Д. е въвел в заблуждение свидетелят И., че частите,
които иска ще бъдат вложени в ремонта на КРАЗ-а като в действителност тези
части не са вложени, а подсъдимият извършил деянието с цел да набави за себе си
имотна облага и причинил имотна вреда на военното формирование и по този начин
от обективна и субективна страна е осъществил инкриминираното деяние.
От показанията на свидетеля И.,
проведените очни ставки и обясненията на подсъдимият Д. се установява, че Д. през
м. октомври 2013г. в присъствието на свидетеля И. взел от склада, за които отговаря
И. карбуратор и феродов диск за ЗИЛ,
като му обяснил, че същите ще бъдат изписани при ремонт на войскови автомобил.
По този начин подсъдимият като длъжностно лице
„инженер – механик” в „Работна група за ремонт на автомобилнта техника
във военното формирование„ по смисъла на чл. 93 т.1 буква „б” от НК видно от
функционалните му задължения /л. 99-100 т. II от ДП/ въвел в заблуждение И., че частите ще
бъдат изписани като вложени при ремонта на военен автомобил и ги взел. Частите
взети от подсъдимият Д. не били вложени в ремонт на военен автомобил и не били
изписани. Свидетелят И. с оглед длъжностното качество на подсъдимия и дейността,
която изпълнявал при отремонтиране на автомобилите във военното формирование,
както и това, което му заявил, бил въведен в заблуждение и останал с беждението,
че часттите ще бъдат изписани при ремонт на военен автомобил. От деянието на
подсъдимият Д. произлезли вредни последици в размер на 235.00лв. По този начин
подсъдимият Д. осъществил инкриминираното деяние. Без значение за наказателната
отговорност по отношение на Д. е твърдяното от него, относно карбуратора и
феродовия диск за ЗИЛ-130,”….аз ги взех и предадох на мой бивш колега Людмил
Кючуков за извършената услуга по рязане на асфалт….” /л. 49 на гърба НД/, тъй
като не бил спазен реда за отпускане на резервни части и подсъдимият Д. въвел в
заблуждение свидетеля И.,че частите ще бъдат изписани като вложени при ремонт
на военен автомобили.
Предвид изложеното съдът не
споделя тезите на защитниците на подсъдимите М. и Д., че двамата подсъдими не са
извършили инкриминираните деяния, като по отношение на предявеното на подсъдимият
М. обвинение по чл. 210 от НК, съдът споделя становището на защитата, че по делото
не са налице доказателства, които по безспорен и несъмнен начин да доказават
обвинението, поради което съдът го призна за невинен и го оправда по това
обвинение.
При определяне вида и размера на
наложените наказания за двамата подсъдими, съдът взе в предвшд, като смекчаващи
вината обстоятелства за подсъдимите М. и Д.: чистото им съдебно минало, добрите
характеристични данни, а като отегчаващи - проявена престъпна упоритост от
двамата, като съобрази и степента на участие на всеки един от подсъдимите в осъществяването
на инкриминираните деяния.
Съдът определи на подсъдимия М. при
привес на смекчаващите вината обстоятелства по чл. 311 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 и
чл. 54 от НК наказание „лишаване от свобода„ в размер на шест месеца, като го
призна за невинен да е изготвил „Заявка за ремонт на автомобил № 3/42 от
27.03.2013г.” за автомобил марка КРАЗ-257, рег. № ВА106114, числящ се на в.ф.
32140 – Варна, в която да е устостоверил неверни обстоятелства, като го оправда
по това обвинение. Съдът като съобрази разпоредбата на чл. 311 ал.1 от НК и с
оглед проявената престъпна упоритост от страна на подсъдимият на основание чл.
37 ал.1 т. 6 от НК го „лишава от право да заема държавна или обществена
длъжност свързана с управление и разпореждане с материални средства” за срок от
три години.
За деянието осъществено от
подсъдимият по чл. 387 ал. 3 вр. с ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.
26 ал.1 от НК и чл. 54 от НК съдът определи на подсъдимият наказание „лишаване
от свобода„ в размер на четири месеца.
По правилата на съвкупността, тъй
като подсъдимият М. е извършил деянията преди да е влязла в законна сила
присъда, за което и да е от тях съдът му определи едно общо наказание „лишаване
от свобода„ в размер на шест месеца на основание чл. 23 ал.1 от НК.
На основание чл. 23 ал.2 от НК,
съдът присъедени към така определеното най–тежко наказание на подсъдимия М.
„лишаване от свобода“ и наказанието „Лишаване от право да заема държавна или
обществена длъжност, свързана с управление и разпореждане с материални
средства” за срок от три години.
Съдът не приложи разпоредбата на
чл. 24 от НК с оглед сравнително ниската степен на обществена опасност на
подсъдимия М..
Съдът като съобрази добрите характеристични
данни за подсъдимия, чистото му съдебно минало и младостта му, счита, че за
поправянето и превъзпитанието му не е необходимо същият да търпи така
определеното му наказание „лишаване от свобода“, поради което и на основание
чл. 66 от НК отложи изпълнението за срок от три години от влизане на присъдата
в сила.
Съдът определи на подсъдимия Д.
наказание при привес на смекчаващите вината обстоятелства по чл. 210 ал.1 т.3
предл. 1 вр. с чл. 209 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 и чл. 54 от НК в размер на една
година „лишаване от свобода„.
За деянието осъществено от
подсъдимият Д. по чл.387 ал. 3 вр. с ал.1 вр. с чл. 20 ал.4 вр. ал. 1 от НК и
чл. 54 от НК съдът определи на подсъдимият наказание „лишаване от свобода„ в
размер на три месеца.
По правилата на съвкупността, тъй
като подсъдимият Д. е извършил деянията преди да е влязла в законна сила
присъда, за което и да е от тях, съдът на основание чл. 23 ал.1 от НК определи едно
общо наказание „лишаване от свобода„ в размер на една година.
Съдът не приложи разпоредбата на
чл. 24 от НК с оглед сравнително ниската степен на обществена опасност на
подсъдимия Д..
Като съобрази смекчаващите вината
обстоятелства за подсъдимия Д., съдът счита, че за поправянето и превъзпитанието
му не е необходимо същият да търпи така определеното му наказание „лишаване от
свобода“, поради което и на основание чл. 66 от НК отложи изпълнението за срок
от три години от влизане на присъдата в сила.
Съдът счита, че така определените
наказания за двамата подсъдими като вид и размер ще изпълнят целите на чл. 36
от НК.
Съдът с
оглед на постановената присъда на основание чл. 189 ал. 3 от НПК, осъди подсъдимите
М. и Д. да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Сливенски
военен съд направените деловодни разноски в размер на по 86 /осемдесет и
шест/лева.
С оглед
на осъдителната присъда на основание чл. 189 ал. 3 от НПК, подсъдимите М. и Д. следва да заплатят по сметката на РС „Военна
полиция” – гр. Варна, BG14TTBB 94003115068804, BIC: ***,50
лева, /за
съдебно – графическа експертиза - 120 (сто и двадесет) лева; за съдебно - графическа експертиза - 100
(сто) лева; за съдебно - оценителна експертиза - 53 (петдесет и три) лева/
След
влизане в законна сила на присъдата веществените доказателства: Тетрадка със зелени корици, с ръкописен надпис „разход
на АБТИ” – 1 бр. и Формуляр на машина „КРАЗ 257”, ВА 106114, К162М – 1 бр. да се върнат на в.ф 34410-12 –
Варна.
Мотивите се написаха днес на 19.08.16г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
полк. Г.Г.