Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 11.01.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав, в закрито съдебно заседание, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ТАНЕВ
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10347 по описа за 2019 година на Районен съд – Варна, Х състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 250 ГПК.
Срещу
Решение с номер 3838 от 11.08.2020г. на ВРС, постановено по гр. д. № 10347 по описа за 2019 година, е постъпила въззивна жалба от П.Х.А.,
чрез адв. В.Д.. С Определение номер 3668 от 06.11.2020г. Окръжен съд – Варна е
оставил без движение подадената въззивна жалба. Дал е указания на въззивника да
посочи дали прави искане за допълване на съдебното решение във връзка с
изложеното в жалбата, че са предявени искове по реда на чл. 49 ЗЗД. С молба от
24.11.2020г. въззивникът е направил искане за допълване на постановеното
първоинстанционно решение, с твърдение, че съдът не се произнесъл по
предявените искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. С Определение 3949
от 30.11.2020г. производството пред ВОС е било прекратено и делото върнато на
настоящия съдебен състав за произнасяне по реда на чл. 250 ГПК.
В
подадения от ответното дружество отговор на молбата по реда на чл. 250 ГПК е
обективирано становище за нейната неоснователност. Излага се, че съдът не е бил
сезиран с искове за непозволено увреждане. Предвид липсата на такова сезиране
не е било необходимо и произнасяне в тази насока.
Предвид изложеното, за да се произнесе, съдът съобрази
следното:
В исковата
си молба от 04.09.2018г., предявена пред Районен съд – Русе, ищецът е
обективирал следния петитум: „да осъдите ответника „Б.и.к.“ ООД, ЕИК *********,
да ми заплати на основание чл. 200 КТ сумата от 70 000,00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
неудобства в ежедневието по причина на получени в резултат на трудова злополука
на 11.11.2016г., настъпила на строителен обект във Финландия, травматични
увреждания на лявото око“. Претендирана е и сума в размер на 18 000,00 лв.,
представляваща обезщетение на имуществени вреди. Отново ищецът се е позовал на
чл. 200 КТ, като е посочил, че травмите са получени в резултат на трудова
злополука. Липсва предявяване в
условията на обективно съединяване на искове по реда на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Подадени са
уточнителни искови молби от 02.08.2019г., 16.08.2019г., 20.09.2019г., 10.10.2019г.
и 13.12.2019г., в които липсва изявление, от което да се приеме, че ищецът е
сезирал настоящия съдебен състав с искове по реда на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
С
Определение номер 6104 от 12.05.2020г. съдът е изготвил проекто-доклад в
производството. Посочено е, че предявените искове са с правно основание чл. 200 КТ, т.е. свързани с настъпила трудова злополука. В проведеното на 16.07.2020г.
открито съдебно заседание е даден ход на делото. До провеждането на първо
съдебно заседание, а и в самото заседание ищецът не е направил възражение срещу
изготвения проект за доклад по делото и приетата от съда правна квалификация на
предявените искове, съответно тяхното основание.
С
постановеното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав се е
произнесъл и по двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска, като ги
е отхвърлил.
За да е
налице непълно решение същото следва да не обхваща целия спорен предмет по
делото. При непълно решение липсва формирана воля на съда относно част от
спорното право, един от съединените искове или относно допълнителни искания,
свързани с главния спорен предмет. От изложеното по – горе може да се достигне
до обоснован извод, че съдът се е произнесъл изцяло по сезиралите го претенции.
Липсва изобщо сезиране на съда по реда на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД или т.н.
непозволено увреждане. След като липсва сезиране на съда с такива искове,
същият не дължи произнасяне. Решението е пълно. Молбата следва да се остави без
уважение.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. номер 24894 от 25.11.2020г., подадена от П.Х.А., чрез адв. В.Д.,
с искане да бъде допълнено постановеното от Районен съд – Варна Решение с номер 3838 от 11.08.2020г. на ВРС,
постановено по гр. д. № 10347 по описа за 2019 година.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба, подадена пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: