Решение по дело №2657/2020 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.65, ал.4 от Закона за общинската собственост във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Спорът е за втори път висящ пред Административен съд - Бургас, след като с решение № 15823/21.12.2020 г. постановено по адм.дело № 10149/2020 г. по описа на Върховен административен съд, решение № 979/31.07.2020 г. по адм.дело № 936/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас е ОТМЕНЕНО и делото е ВЪРНАТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав, при спазване на указанията, дадени в мотивите.

Делото е образувано по жалба, подадена от Е. „Я. Досев”, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица]против Заповед № 489/20.05.2020г. на кмета на Община Несебър, с която на основание чл.65, ал.1 от ЗОС, е разпоредено изземването на общински обект, представляващ рибен павилион №7, със застроена площ от 50 кв.м. и обособен чардак с площ от 46 кв.м., находящ се в [населено място]. Жалбоподателят ЕТ „Я. Досев”, [населено място] оспорва издадената заповед като незаконосъобразна, като възразява, че не са налице предпоставките по чл.65, ал.1 от ЗОС за изземване на имота, тъй като е висящ материалноправен спор пред граждански съд за установяване правото му на собственост върху обекта, чието изземване е разпоредено. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.

С протоколно определение на съда № 453/25.02.2021 год. производството по делото е спряно, на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, до влизане в сила на съдебен акт по гражданско дело № 903/2020 година по описа на Окръжен съд – Бургас. В проведеното на 25.02.2021 год. открито съдебно заседание съдът е приел постъпилите по делото писмени доказателства.

Гражданско дело № 903/2020 година по описа на Окръжен съд – Бургас е приключило с постановяването на Решение № 279/20.08.2021 год., влязло в сила на 06.11.2023 год.

С определение № 96/04.01.2024г. съдът е възобновил производството.

В съдебното заседание, проведено след възобновяването на производството, жалбоподателят, редовно призовани, не изпраща законен и/или процесуален представител.

Ответникът - кмет на Община Несебър, редовно призован, се представлява от ст.юк. В. Р., който моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

М. О. Н. и множество други търговци, сред които и жалбоподателя ЕТ “Янаки Досев”, е сключен Договор за съвместна дейност № 60/09.02.2004г. по чл.357 от ЗЗД, с който се създава гражданско дружество за организация, строителство и експлоатация на едноетажни обслужващи постройки и други обекти в УПИ I в кв.105 по регулационния план на [населено място] – стара част, като е договорено съдружниците да ползват безвъзмездно изградените обекти за срок от 15 години, като за жалбоподателя е било отредено ползването на Павилион № 7.

С решение по протокол № 6 от 03.12.2005г. на общото събрание на ГД „Пристанище – ЮГ“, гражданското дружество е прекратено, като е решено О. Н. да актува всички обекти – предмет на дружествения договор, а за останалите съдружници участвали в изграждането им е решено запазването правото на ползване на постройките за срок от 15 години, считано от 15.10.2004 год. На ЕТ „Я. Досев” е предоставено ползването на рибен павилион № 7, за който е съставен АЧОС № 2305/09.12.2005г.

На 01.01.2019г. е сключен договор за съвместна дейност между ЕТ „Я. Досев” и „Досев и СИЕ” ЕООД, двамата търговци управлявани от Я. Д..

С писмо изх.№ Н5-ОС-058/04.02.2020г. О. Н. е уведомила ЕТ „Я. Досев”, че срокът за ползване на обекта е изтекъл на 15.10.2019г. и в 14-дневен срок следва да предаде владението му на О. Н., за което да се изготви приемо-предавателен протокол. Видно от Известие за доставяне ИД PS8230006UI2E писмото е върнато с отбелязване „непотърсено”.

На 17.02.2020г. е съставен Акт № 6599 за частна общинска собственост за поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], с площ 786 кв.м., част от УПИ I, кв.105 по регулационния план на [населено място] – стара част, [улица].

На 17.02.2020 г. е съставен и Акт № 6601 за частна общинска собственост за града „Рибен павилион № 7” (сграда за обществено хранене) с площ от 50кв.м., с местонахождение [населено място] – стара част, ПИ с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], УПИ I, кв.105, [улица].

С уведомление изх.№ Н5-ОС-165/02.03.2020г., на основание чл.26, ал.1 от АПК, О. Н. уведомила жалбоподателя ЕТ „Я. Досев”, че срокът за ползване на общинския обект е изтекъл, като е бил поканен да го освободи в 14-дневен срок, считано от получаване на писмото, което е надлежно връчено на 02.03.2020г.

На 16.03.2020 год. жалбоподателят предявил пред Окръжен съд - Бургас искова претенция против О. Н. с правно основание чл.108 от ЗС, чл.79 от ЗС и чл.72 от ЗС, по който иск било образувано гр.дело № 903/2020г. по описа на съда.

С издаването на процесната Заповед № 489/20.05.2020г., кметът на О. Н. е приел, че обектът Рибен павилион № 7 се държи от жалбоподателя без правно основание, предвид изтичането на срока на ползване на 15.10.2019г., поради което и на основание чл.65, ал.1 от ЗОС, е разпоредил изземване от държането на ЕТ „Я. Досев” на общински имот, представляващ Рибен павилион № 7, със застроена площ от 50кв.м. и обособен чардак с площ от 46кв.м., находящ се в [населено място], УПИ I, кв.105 по регулационния план на [населено място] – стара част, с [идентификатор] по КК на [населено място].

Заповедта е обжалвана по съдебен ред с жалба вх. № 3705/26.05.2020 год. по описа на Административен съд- Бургас.

В хода на образуваното съдебно производство, предвид обстоятелството, че разрешаването на повдигнатия спор за собственост върху павилион № 7 – предмет на гражданско дело № 903/2020 година по описа на Окръжен съд – Бургас е бил от съществено значение за правилното решаване на спора, производството по настоящото дело е било спряно до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по гражданско дело № 903/2020 година по описа на Окръжен съд – Бургас.

Видно от приложеното по делото решение № 279/20.08.2021 год. на Окръжен съд – Бургас, със същото е отхвърлена исковата претенция на ЕТ „Я. Досев“, [ЕИК] против Община Несебър, за приемане за установено по отношение на ответната страна, че ищецът е собственик на „Рибен павилион №7“, представляващ сграда за обществено хранене със застроена площ от 50 кв. м., с идентификатор № 51500.501.353.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Община Несебър, с предназначение: сграда за търговия, с конструкция: масивна с носещи стени и стоманобетонни подови конструкции, етажност: 1 етаж, година на построяване: 2004 година, с граници на имота: 51500.501.450, с административен адрес [населено място], [улица], получена като дял от договор за съвместна дейност от 06.02.2004 година, както и за осъждане на ответната страна да му предаде собствеността и владението върху същата. Отхвърлена е и исковата претенция на ЕТ „Я. Досев“, [ЕИК] против Община Несебър, за приемане за установено по отношение на ответната страна, че ищецът е собственик на „Рибен павилион №7“, представляващ сграда за обществено хранене със застроена площ от 50 кв. м., с идентификатор № 51500.501.353.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Община Несебър, с предназначение: сграда за търговия, с конструкция: масивна с носещи стени и стоманобетонни подови конструкции, етажност: 1 етаж, година на построяване: 2004 година, с граници на имота: 51500.501.450, с административен адрес [населено място], [улица]на основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност, както и за осъждане на ответната страна да му предаде собствеността и владението върху същата. Отхвърлена е и исковата претенция на ЕТ „Я. Досев“, [ЕИК], против Община Несебър, за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца сумата от 50000 лева, представляваща направени от него подобрения в имот - „Рибен павилион №7“, представляващ сграда за обществено хранене със застроена площ от 50 кв. м., с идентификатор № 51500.501.353.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Община Несебър, с предназначение: сграда за търговия, с конструкция: масивна с носещи стени и стоманобетонни подови конструкции, етажност: 1 етаж, година на построяване: 2004 година, с граници на имота: 51500.501.450, с административен адрес [населено място], [улица] за признаване право на задържане на последния до заплащане от страна на ответника на стойността на претендираните подобрения в размер на стойността на цялата постройка.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок, поради което съдът счита същата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.65, ал.1 от Закона за общинската собственост, в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, посочени в чл.59 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й.

При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, следователно налице е и изискването по чл.146, т.3 АПК

Материалноправното основание за издаване на оспорената заповед е разпоредбата на чл.65, ал.1 от Закона за общинската собственост, съгласно която заповеди за изземване се издават при наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала.

В настоящия случай, безспорно е установено, че се касае за имот, който е частна общинска собственост, видно от Акт за частна общинска собственост (АОС) № 2305/09.12.2005 г. и Акт № 6601/17.02.2020г. за частна общинска собственост, които са съставени по надлежния ред и представляват официални удостоверителни документи, ползващи се с доказателствена сила за отразените в тях факти до оборването им по надлежния ред, т. е. изпълнена е първата предпоставка за материалната законосъобразност на оспорения административен акт по чл.65, ал.1 от Закона за общинската собственост - имотът е общинска собственост.

По отношение на другата материалноправна предпоставка - имотът да се ползва без правно основание, съдът намира, че от материалите по делото и постановеното решение № 279/20.08.2021 год. на Окръжен съд – Бургас по Гражданско дело № 903/2020 година по описа на Окръжен съд – Бургас, влязло в сила на 06.11.2023 год., безспорно се установява, че възраженията на жалбоподателя, изложени в сезиращата съда жалба, че едноличният търговец е собственик на павилион №7, се явяват неоснователни. Както се цитира вече по-горе, със съдебния акт е отхвърлена исковата претенция на ЕТ „Я. Досев“, [ЕИК] против Община Несебър, за приемане за установено по отношение на ответната страна, че ищецът е собственик на „Рибен павилион №7“, представляващ сграда за обществено хранене със застроена площ от 50 кв. м., с идентификатор № 51500.501.353.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Община Несебър, с предназначение: сграда за търговия, с конструкция: масивна с носещи стени и стоманобетонни подови конструкции, етажност: 1 етаж, година на построяване: 2004 година, с граници на имота: 51500.501.450, с административен адрес [населено място], [улица], получена като дял от договор за съвместна дейност от 06.02.2004 година, както и за осъждане на ответната страна да му предаде собствеността и владението върху същата. Отхвърлена е и исковата претенция на ЕТ „Я. Досев“, [ЕИК] против Община Несебър, за приемане за установено по отношение на ответната страна, че ищецът е собственик на „Рибен павилион №7“, представляващ сграда за обществено хранене със застроена площ от 50 кв. м., с идентификатор № 51500.501.353.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Община Несебър, с предназначение: сграда за търговия, с конструкция: масивна с носещи стени и стоманобетонни подови конструкции, етажност: 1 етаж, година на построяване: 2004 година, с граници на имота: 51500.501.450, с административен адрес [населено място], [улица]на основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност, както и за осъждане на ответната страна да му предаде собствеността и владението върху същата.

Следователно, се налага извод, че е налице и втората материалноправна предпоставка - имотът да се държи без правно основание.

При това положение, след като жалбоподателят ЕТ „Я. Досев“ не е ангажирал нито в производството пред административния орган, нито в съдебното производство, доказателства за правното основание, на което владее или държи имота, или такива, които да оборят Акта за частна общинска собственост, Заповед № 489/20.05.2020г. на кмета на Община Несебър, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазване на материалния закон и целта на закона, е законосъобразна, а жалбата на ЕТ „Я. Досев“, като неоснователна следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК и предвид своевременно направеното искане в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, пр. последно от АПК, Административен съд Бургас, XVIII-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Я. Досев”, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]против Заповед № 489/20.05.2020г. на кмета на Община Несебър.

ОСЪЖДА ЕТ „Я. Досев”, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]да заплати на Община Несебър разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.