П  Р  И  С  Ъ  Д  А

                                                    

                                 София, 23.03.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СПЕЦИАЛИЗИРАНИЯТ НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, Х състав, в публично заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДОН МИТАЛОВ

                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Д.Р.

                                                           2.Л.Е.

 

 

при секретаря Ю.Б. и в присъствието на прокурора М. Дишлянов,  след като разгледа докладваното от председателя на съдебния състав НОХД  № 879 по описа за 2014 г. на СпНС, въз основа на закона и доказателствата по делото

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Т.П.Х. -роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, работи в своя фирма, неосъждан, живущ *** ,с ЕГН ********* за  НЕВИНОВЕН в това за времето от неустановена дата  от началото на месец  август 2012 г. до 10.12.2012 г. включително ,в гр. София и на територията на Република България да е ръководел организирана престъпна група по смисъла на чл. 93,т.20 НК(структурирано трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат съгласувано  в страната престъпления,за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години,а именно престъпление по чл. 234 от НК) с участници М.К.П.,Г.К.  Л. и Х.П.Х.,като групата е създадена с користна цел  , поради което и на основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.321,ал. 3 ,пр.2,т.1 ,вр. ал. 1 ,пр. 2 от НК.

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Т.П.Х. (със снета по делото самоличност) за НЕВИНОВЕН в това на 10.12.2012 г. в гр. К,местност „Б“,недвижим имот № ххх,в складови помещения,в условията на съучастие като подбудител и помагач с М.К.П.(подбудител и помагач),умишлено да е склонил и улеснил съизвършителите Г.К.Л.(извършител) и Х.  П.Х.(извършител) на горната дата и място да държат акцизни стоки без бандерол,когато такъв се изисква по закон-съгласно Закона за акциза и данъчните складове –чл.2,т.2(ДВ бр. 91 от 2005 г.)“На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия“, чл. 4 ,т. 1 от ЗАДС „Акцизни са стоките посочени в чл. 2 „,чл.11 от ЗАДС „понятие цигари“ и чл. 100 ал. 1 от ЗАДС(ДВ бр.44, в сила от 12.06.2009 г.)-тютюневите изделия,предназначени за местния пазар се продават само облепени с бандерол и съгласно Закона за тютюна и тютюневите изделия/ЗТТИ/-чл. 25,ал. 1 (ДВ бр. 33/2000 г.)“Тютюневите изделия от местно производство и внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин,който гарантира,че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване“,чл. 28,ал. 1 от ЗТТИ/ ДВ бр. 110 от 1996 г.-„Тютюневите изделия местно производство и от внос се транспортират,пренасят,съхраняват,предлагат или продават в търговски обекти и складове на едро и дребно само с акцизен бандерол ,залепен върху потребителската опаковка  при условията на чл. 25“,а именно тютюневи изделия,както следва: 49 055( къса)броя цигари „Raqel Slims , на стойност 0,375 лв. за 1 къс, на обща стойност 18 395,63 лв., 85 броя кашона,съдържащи 42 500 бр. кутии цигари „Raqel Slims“,на стойност 7,50 лв. за един бр. кутия,на обща стойност 318 750 лв.и 34 бр. кашона нарязан тютюн с общо нетно тегло 3 053,43 кг. На стойност 340 лв. за един кг.,на обща стойност 1 038 166,20 лв.,или акцизни стоки (късове цигари,кутии цигари и нарязан тютюн) на обща стойност 1 375 311,83 лв.(един милион триста седемдесет и пет хиляди триста и единадесет лева и осемдесет и три стотинки),като случаят е немаловажен и предметът на престъплението е в големи размери,поради което и на основание чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДАВА изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление  по чл. 234,ал.2,т.3,вр. ал. 1,пр.2 вр. чл. 20,ал. 3 и ал. 4 вр. ал. 1 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимият Т.П.Х.  (със снета по делото самоличност)  за НЕВИНОВЕН в това на 10.12.2012 г. в гр. С,ул. ххх срещу № 6 около 17,25 ч. в лек автомобил „Порше Кайен“  с рег. № ххх,да е държал акцизни стоки без бандерол ,когато такъв се изисква по закон- съгласно Закона за акциза и данъчните складове –чл.2,т.2(ДВ бр. 91 от 2005 г.)“На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия“, чл. 4 ,т. 1 от ЗАДС „Акцизни са стоките посочени в чл. 2 „,чл.11 от ЗАДС „понятие цигари“ и чл. 100 ал. 1 от ЗАДС/ДВ бр.44, в сила от 12.06.2009 г.-тютюневите изделия,предназначени за местния пазар се продават само облепени с бандерол и съгласно Закона за тютюна и тютюневите изделия(ЗТТИ)-чл. 25,ал. 1(ДВ бр. 33/2000 г.)“Тютюневите изделия от местно производство и внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин,който гарантира,че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване“,чл. 28,ал. 1 от ЗТТИ/ ДВ бр. 110 от 1996 г.-„Тютюневите изделия местно производство и от внос се транспортират,пренасят,съхраняват,предлагат или продават в търговски обекти и складове на едро и дребно само с акцизен бандерол ,залепен върху потребителската опаковка  при условията на чл. 25“,а именно –тютюневи изделия,както следва-40 бр. кутии цигари Raqel Slims на стойност 7,50 лв. за 1 бр.,на обща стойност  300/триста/лева,като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 234,ал.1,пр.2 от НК.

 

ПРИЗНАВА подсъдимият М.К.П. роден на *** ***,българин,български гражданин,женен ,неосъждан,с висше образование,работи в частна фирма,ЕГН **********,живущ на адрес *** за НЕВИНОВЕН в това, за времето от неустановена дата от началото на м. август 2012 г. до 10.12.2012 г., да е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93,т.20 НК(структурирано трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат съгласувано  в страната престъпления,за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години,а именно престъпление по чл. 234 от НК)с ръководител Т.П.  Х. и участници Г.К.Л. и Х.П.Х.,като групата е създадена с користна цел,поради което и на основание чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДАВА изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 321,ал.3,пр.2,т.2 вр. ал.2 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимият М.К.П.  (със снета по делото самоличност) за НЕВИНОВЕН в това на 10.12.2012 г. в гр. К, м „Б“,недвижим имот № ххх,в складови помещения,в условията на съучастие като подбудител и помагач с Т.П.Х.(подбудител и помагач),умишлено да е склонил и улеснил съизвършителите Г.К.Л.(извършител) и Х.  П.Х.(извършител) на горната дата и място да държат акцизни стоки без бандерол,когато такъв се изисква по закон-съгласно Закона за акциза и данъчните складове –чл.2,т.2(ДВ бр. 91 от 2005 г.)“На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия“, чл. 4 ,т. 1 от ЗАДС „Акцизни са стоките посочени в чл. 2 „,чл.11 от ЗАДС „понятие цигари“ и чл. 100 ал. 1 от ЗАДС/ДВ бр.44, в сила от 12.06.2009 г.-тютюневите изделия,предназначени за местния пазар се продават само облепени с бандерол и съгласно Закона за тютюна и тютюневите изделия(ЗТТИ)-чл. 25,ал. 1 (ДВ бр. 33/2000 г.) “Тютюневите изделия от местно производство и внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин,който гарантира,че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване“,чл. 28,ал. 1 от ЗТТИ( ДВ бр. 110 от 1996 г.)-„Тютюневите изделия местно производство и от внос се транспортират,пренасят,съхраняват,предлагат или продават в търговски обекти и складове на едро и дребно само с акцизен бандерол ,залепен върху потребителската опаковка  при условията на чл. 25“,а именно тютюневи изделия,както следва: 49 055/( къса)броя цигари „Raqel Slims , на стойност 0,375 лв. за 1 къс, на обща стойност 18 395,63 лв., 85 броя кашона,съдържащи 42 500 бр. кутии цигари „Raqel Slims“,на стойност 7,50 лв. за един бр. кутия,на обща стойност 318 750 лв.и 34 бр. кашона нарязан тютюн с общо нетно тегло 3 053,43 кг. На стойност 340 лв. за един кг.,на обща стойност 1 038 166,20 лв.,или акцизни стоки (късове цигари,кутии цигари и нарязан тютюн) на обща стойност 1 375 311,83 лв.(един милион триста седемдесет и пет хиляди триста и единадесет лева и осемдесет и три стотинки),като случаят е немаловажен и предметът на престъплението е в големи размери,поради което и на основание чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДАВА изцяло по повдигнатото обвинение за извършено престъпление  по чл. 234,ал.2,т.3,вр. ал. 1,пр.2 вр. чл. 20,ал. 3 и ал. 4 вр. ал. 1 от НК.

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Г.К.Л., с ЕГН **********, роден на *** ***,българин,български гражданин,разведен,неосъждан,със средно образование,безработен,живущ на адрес *** ЗА НЕВИНОВЕН в това за времето от неустановена дата от началото на м. август 2012 г. до 10.12.2012 г. да е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93,т.20 НК/структурирано трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат съгласувано  в страната престъпления,за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години,а именно престъпление по чл. 234 от НК с ръководител Т.П.  Х. и участници М.К.П. и Х.П.Х.,като групата е създадена с користна цел,поради което и на основание чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДАВА  изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 321,ал.3,пр.2,т.2 вр. ал.2 от НК.

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Г.К.Л. (със снета по делото самоличност) за ВИНОВЕН в това,че: На 10.12.2012г.в гр. К , м Б недвижим имот № ххх, в складови помещения,в съучастие като съизвършител с Х.П.Х.(съизвършител) и Т.П.Х.(подбудител и помагач), М.К.П.(подбудител и помагач) е държал акцизни стоки без бандерол,когато такъв се изиска по закон- съгласно Закона за акциза и данъчните складове –чл.2,т.2(ДВ бр. 91 от 2005 г.): “На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия“, чл. 4 ,т. 1 от ЗАДС „Акцизни са стоките посочени в чл. 2 „,чл.11 от ЗАДС „понятие цигари“ и чл. 100 ал. 1 от ЗАДС(ДВ бр.44, в сила от 12.06.2009 г.) -тютюневите изделия,предназначени за местния пазар се продават само облепени с бандерол и съгласно Закона за тютюна и тютюневите изделия(ЗТТИ)-чл. 25,ал. 1 (ДВ бр. 33/2000 г.)“Тютюневите изделия от местно производство и внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин,който гарантира,че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване“,чл. 28,ал. 1 от ЗТТИ( ДВ бр. 110 от 1996 г.) -„Тютюневите изделия местно производство и от внос се транспортират,пренасят,съхраняват,предлагат или продават в търговски обекти и складове на едро и дребно само с акцизен бандерол ,залепен върху потребителската опаковка  при условията на чл. 25“,а именно тютюневи изделия,както следва: 49 055( къса)броя цигари „Raqel Slims , на стойност 0,375 лв. за 1 къс, на обща стойност 18 395,63 лв., 85 броя кашона,съдържащи 42 500 бр. кутии цигари „Raqel Slims“,на стойност 7,50 лв. за един бр. кутия,на обща стойност 318 750 лв.и 34 бр. кашона нарязан тютюн с общо нетно тегло 3 053,43 кг. На стойност 340 лв. за един кг.,на обща стойност 1 038 166,20 лв.,или акцизни стоки (късове цигари,кутии цигари и нарязан тютюн) на обща стойност 1 375 311,83 лв.(един милион триста седемдесет и пет хиляди триста и единадесет лева и осемдесет и три стотинки),като случаят е немаловажен и предметът на престъплението е в големи размери,поради което и на основание чл.234,ал.2,т.3вр. ал.1,пр.2вр.чл. 20 ал.2вр. ал. 1 НК във вр. с чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 57,ал.1 вр. чл. 59 ал.1 вр. чл. 61 ,т.3 от ЗИНЗС постановява така определеното  на подсъдимия Г.К.Л. наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ да бъде търпяно при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл. 59 ал. 1 и ал. 2 от НК ПРИСПАДА от така наложеното на подсъдимия Г.К.Л./с установена по делото самоличност/ наказание  ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ времето през което същият е бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа,по реда на чл. 64 ал. 2 НПК за срок от 72 часа,и е бил с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“,считано от 14.12.2012 г. до 01.03.2013 г.,като един ден задържане  се зачита за един ден „Лишаване от свобода“ и времето,през което е бил с мярка за неотклонение“Домашен арест“,считано от 01.03.2013 г. до 28.08.2013 г.,като  два дни „Домашен арест“ се зачитат за един ден „Лишаване от свобода“.

ОСЪЖДА на основание чл. 189,ал. 3  от НПК подсъдимия Г.К.Л.,с ЕГН ********** (със снета по делото самоличност) да заплати в полза на Държавата сумата от 4 161,92 лева(чети хиляди сто шестдесет и един лева и 92 ст.)разноски по делото.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в петнадесет дневен срок от днес пред Апелативния специализиран наказателен съд по реда на глава 21 от НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

  СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

   2.

                                       М  О  Т  И  В  И

                По  НОХД № 879/2014 г. на СпНС, Х-ти състав

Специализираната прокуратура с обвинителен акт е повдигнала обвинение против подсъдимите:

Т П Х,затова че:

1. За времето от неустановена дата от началото на месец август 2012г. до 10.12.2012г. включително, в гр. София и на територията на Република България, е ръководил организирана престъпна група по смисъла на чл.93 т.20 НК/структурирано трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления,за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години,а именно престъпления по чл.234 НК/, с участници М К П, Г К Л и Х П Х,като групата е  създадена с користна цел - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК.

2.  На 10.12.2012 г. в гр. К, местност „ххх“, недвижим имот № хххх, в складови помещения, в условията на съучастие, като подбудител и помагач с М К П /подбудител и помагач/, умишлено склонил и улеснил съизвършителите  Г К Л /извършител/ и Х П Х /извършител/на горната дата и място да държат акцизни стоки без бандерол,когато такъв се изисква по закон –съгласно Закона за акцизите и данъчните складове -чл. 2 т.2/ДВ, бр. 91 от 2005г. /:“На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия“; чл. 4 т.1/ДВ, бр. 91 от 2005г. /:“Акцизни са стоките, посочени в чл.2“; чл. 11/ДВ, бр. 91 от 2005г.  „ понятие цигари“ и чл. 100 ал.1/ДВ.бр.44,в сила от 12.06.2009 г./: „…тютюневите изделия, предназначени за местния пазар се продават само облепени с бандерол.“ и съгласно Закона за тютюна и тютюневите изделия- чл. 25 ал.1/ ДВ бр. 33 от 2000 г./ „Тютюневите изделия от местно производство и внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване“; чл. 28 ал.1/ДВ бр. 110 от 1996г./ „Тютюневите изделия местно производство и от внос се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски обекти и складове на едро и дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка  при условията на чл. 25“,а именно – тютюневи изделия както следва– 49 055 къса /броя/ цигари „Raqel Slims“, на стойност 0, 375 лв. за 1 къс /бр./, на обща стойност 18 395, 63 лв., 85 бр. кашона, съдържащи 42 500 бр. кутии цигари „Raqel Slims“, на стойност 7, 50 лв. за 1 бр. кутия, на обща стойност 318 750 лв. и 34 бр. кашона нарязан тютюн с общо нето тегло 3 053, 43 кг., на стойност 340 лв. за 1 кг., на обща стойност 1 038 166, 20 лв., или акцизни стоки /късове цигари, кутии цигари и нарязан тютюн/ на обща стойност 1 375 311, 83 лв./един милион триста седемдесет и пет хиляди ,триста и единадесет лева и осемдесет и три стотинки/, като случаят е немаловажен и предметът на престъплението е в големи размери - престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20 ал. 3 и ал. 4 вр.ал.1 от НК.

3. На 10.12.2012г., в гр. София, ул. „ххх“, срещу № х, около 17, 25 ч., в лек автомобил „П К“ с ДК№ ххх,  е държал акцизни стоки без бандерол,когато такъв се изисква по закон –съгласно Закона за акцизите и данъчните складове -чл. 2 т.2/ДВ, бр. 91 от 2005г. /:“На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия“; чл. 4 т.1/ДВ, бр. 91 от 2005г. /:“Акцизни са стоките, посочени в чл.2“; чл. 11/ДВ, бр. 91 от 2005г.  „ понятие цигари“ и чл. 100 ал.1/ДВ.бр.44,в сила от 12.06.2009 г./: „…тютюневите изделия, предназначени за местния пазар се продават само облепени с бандерол.“ и съгласно Закона за тютюна и тютюневите изделия- чл. 25 ал.1/ ДВ бр. 33 от 2000 г./ „Тютюневите изделия от местно производство и внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване“; чл. 28 ал.1/ДВ бр. 110 от 1996г./ „Тютюневите изделия местно производство и от внос се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски обекти и складове на едро и дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка  при условията на чл. 25“,а именно – тютюневи изделия както следва– – 40 бр. кутии цигари „Raqel Slims“, на стойност 7, 50 лв. за 1 бр., на обща стойност 300 лв. като случаят е немаловажен- престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК.

М К П,затова че:

1. За времето от неустановена дата от началото на месец август 2012г. до 10.12.2012г. включително, в гр. София и на територията на Република България, е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл.93 т.20 НК/структурирано трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления,за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години,а именно престъпления по чл.234 НК/, с ръководител  ТПХ и участници ГКЛ и ХПХ,като групата е  създадена с користна цел - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК.

2. На 10.12.2012 г. в гр. К, местност „Б“, недвижим имот № ххх, в складови помещения, в условията на съучастие, като подбудител и помагач с ТПХ /подбудител и помагач/,  умишлено склонил и улеснил съизвършителите ГКЛ /извършител/ и ХПХ /извършител/ на горната дата  и място да държат акцизни стоки без бандерол,когато такъв се изисква по закон –съгласно Закона за акцизите и данъчните складове -чл. 2 т.2/ДВ, бр. 91 от 2005г. /:“На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия“; чл. 4 т.1/ДВ, бр. 91 от 2005г. /:“Акцизни са стоките, посочени в чл.2“; чл. 11/ДВ, бр. 91 от 2005г.  „ понятие цигари“ и чл. 100 ал.1/ДВ.бр.44,в сила от 12.06.2009 г./: „…тютюневите изделия, предназначени за местния пазар се продават само облепени с бандерол.“ и съгласно Закона за тютюна и тютюневите изделия- чл. 25 ал.1/ ДВ бр. 33 от 2000 г./ „Тютюневите изделия от местно производство и внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване“; чл. 28 ал.1/ДВ бр. 110 от 1996г./ „Тютюневите изделия местно производство и от внос се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски обекти и складове на едро и дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка  при условията на чл. 25“,а именно – тютюневи изделия както следва– 49 055 къса /броя/ цигари „Raqel Slims“, на стойност 0, 375 лв. за 1 къс /бр./, на обща стойност 18 395, 63 лв., 85 бр. кашона, съдържащи 42 500 бр. кутии цигари „Raqel Slims“, на стойност 7, 50 лв. за 1 бр. кутия, на обща стойност 318 750 лв. и 34 бр. кашона нарязан тютюн с общо нето тегло 3 053, 43 кг., на стойност 340 лв. за 1 кг., на обща стойност 1 038 166, 20 лв., или акцизни стоки /късове цигари, кутии цигари и нарязан тютюн/ на обща стойност 1 375 311, 83 лв./един милион триста седемдесет и пет хиляди ,триста и единадесет лева и осемдесет и три стотинки/, като случаят е немаловажен и предметът на престъплението е в големи размери - престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20 ал. 3 и ал. 4 вр. ал.1 от НК.

Г К Л затова, че:

1. За времето от неустановена дата от началото на месец август 2012г. до 10.12.2012г. включително, в гр. София и на територията на Република България, е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл.93 т.20 НК/структурирано трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления,за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години,а именно престъпления по чл.234 НК/, с ръководител  ТПХ и участници МКП и ХПХ, като групата е  създадена с користна цел - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК.

2. На 10.12.2012г., в гр. К, местност „хх“, недвижим имот № ххх, в складови помещения, в съучастие, като съизвършител, с ХПХ /съизвършител/ и ТПХ /подбудител и помагач/, МКП /подбудител и помагач/, е държал акцизни стоки без бандерол,когато такъв се изисква по закон –съгласно Закона за акцизите и данъчните складове -чл. 2 т.2/ДВ, бр. 91 от 2005г. /:“На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия“; чл. 4 т.1/ДВ, бр. 91 от 2005г. /:“Акцизни са стоките, посочени в чл.2“; чл. 11/ДВ, бр. 91 от 2005г.  „ понятие цигари“ и чл. 100 ал.1/ДВ.бр.44,в сила от 12.06.2009 г./: „…тютюневите изделия, предназначени за местния пазар се продават само облепени с бандерол.“ и съгласно Закона за тютюна и тютюневите изделия- чл. 25 ал.1/ ДВ бр. 33 от 2000 г./ „Тютюневите изделия от местно производство и внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване“; чл. 28 ал.1/ДВ бр. 110 от 1996г./ „Тютюневите изделия местно производство и от внос се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски обекти и складове на едро и дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка  при условията на чл. 25“,а именно – тютюневи изделия както следва– 49 055 къса /броя/ цигари „Raqel Slims“, на стойност 0, 375 лв. за 1 къс /бр./, на обща стойност 18 395, 63 лв., 85 бр. кашона, съдържащи 42 500 бр. кутии цигари „Raqel Slims“, на стойност 7, 50 лв. за 1 бр. кутия, на обща стойност 318 750 лв. и 34 бр. кашона нарязан тютюн с общо нето тегло 3 053, 43 кг., на стойност 340 лв. за 1 кг., на обща стойност 1 038 166, 20 лв., или акцизни стоки /късове цигари, кутии цигари и нарязан тютюн/ на обща стойност 1 375 311, 83 лв./един милион триста седемдесет и пет хиляди ,триста и единадесет лева и осемдесет и три стотинки/, като случаят е немаловажен и предметът на престъплението е в големи размери - престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал.1 от НК.

С оглед яснотата на изложението следва да се  отбележи,че спрямо обвиняемият ХПХ, с ЕГН хх наказателното производство е било прекратено по реда на глава 29 НПК-с одобрено споразумение по НОХД № ххх/2014 г.по описа на СпНС.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянията. Счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се потвърдила фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт,  поради което и подсъдимите Х, П и Л   следва да бъдат признати за виновни по повдигнатите и предявени им обвинения.  По отношение на реализирането на наказателната отговорност в обвинителната си реч представителят на държавното обвинение  предложи на  подсъдимия ТПХ за извършеното престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК да се наложи наказание шест години лишаване от свобода,за престъплението по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20 ал. 3 и ал. 4 вр.ал.1 от НК-наказание от четири години лишаване от свобода  и за престъплението по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК-3 000/три/ хиляди лева.

 Сочи се необходимостта на  основание чл. 23, ал.1 от НК, на подсъдимият Х да се определи и наложи едно общо и най- тежко ефективно наказание  „лишаване от свобода“ шест години, към което на основание чл. 23 ал.3 от НК да се присъедини изцяло наказанието „глоба“ в размер на 3 000/три/хиляди лева.

Относно подсъдимия МКП прокурора предложи да му се наложат съответно следните наказания:  за престъплението  по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК да се наложи наказание от пет години лишаване от свобода,за престъплението по чл. по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20 ал. 3 и ал. 4 вр. ал.1 от НК да се наложи наказание от пет години лишаване от свобода.

Сочи се необходимостта,на основание чл. 23,ал. 1 НК на подсъдимият П да се определи и наложи едно общо и най-тежко  ефективно наказание «лишаване от свобода» пет години,от което на основание чл. 59 НК се приспадне времето,през което е бил с мярка за неотклонение «домашен арест»,считено от 14.12.2012 г. До 16.03.2013 г.

Относно подсъдимия  ГКЛ прокурора предложи да му се наложат съответно следните наказания:за престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК да се наложи наказание от четири години лишаване от свобода,за престъплението по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал.1 от НК да му се наложи наказание от три години лишаване от свобода.

Сочи  се необходимоста ,на основание чл. 23,ал. 1 НК на подсъдимият Л да се определи и наложи едно общо и най-тежко  ефективно наказание «лишаване от свобода» четири години,от което на основание чл. 59 НК се приспадне времето,през което е бил с мярка за неотклонение «задържане под стража» считано от 14.12.2012 г. До 01.03.2013 г.и «домашен арест» считано от 01.03.2013 г. До 28.08.2013 г.

 Подсъдимите ТХ, МП и ГЛ  не се признават за виновни и  заявяват в съдебно заседание, че се  възползват от правото си да не дават обяснения по обвиненията им. Подсъдимите, лично и чрез упълномощените си защитници, адвокатите Л Т, Х Д и З С  молят съда да бъдат оправдани изцяло по повдигнатите и предявени им обвинения. Защитата развива доводи в насока за недоказаност на обвиненията.

Адвокат С акцентира върху обстоятелството,че по делото има две големи групи доказателства,които следва да се изключат и изводи да не се градят на тях. Определя разпитаните като свидетели-служителите на ГДБОП като  заинтересовани от изхода на делото.Изразява становище, че ВДС получени от експлоатацията на СРС са процесуално негодни като разрешени от некомпетентен орган.Изтъква нарушение на процедурата по чл.104 от НПК-доказателствата се събират по установения в закона ред.Изразява становище за недоказаност на обвиненията от обективна и субективна страна.

Адвокат Д прави разбор на понятието за ОПГ от обективна и субективна страна.Акцентира върху отношенията на подзащитния му  П и Х, че двамата са в отношения на кумство още от 2004 г.,което не ги превръща в ОПГ.Изтъква обстоятелството,че в обвинителния акт обвинението по чл. 234 НК не присъства със своите обективни и субективни измерения.Изтъква довода,че П няма как да е извършил престъплението по чл. 234 НК като подбудител и помагач в гр. К като никога не е ходил там вкл. и на 10.12.2012 г., когато е извършена полицейската реализация.

Адвокат Т акцентира върху произволното разрешаване на използването на СРС от Софийски градски съд през инкриминирания период.Органът разрешил използването на СРС е некомпетентен,а компетентен орган се явява Председателят на СпНС.Прави възражение за недопустимост на разпита на ХХ като свидетел,спрямо който има одобрено споразумение по делото и наказателното производство е прекратено.Прави подробен разбор на доказателствата по делото,от които произтича невиновност на подзащитния му Х. Изтъква довод за тежко процесуално нарушение с разпита на полицейските служители на ГДБОП,че преразказвали СРС и разпитите им са „копи-пейст“.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият  Т П Х, ЕГН хх е роден на хх г. в гр С ,с висше образование,женен,неосъждан живущ ***,има частен бизнес.

Подсъдимият М К П, ЕГН ххх,  е роден на хх г. в гр. София,с висше образование,женен,неосъждан,живущ ***,занимава се с частен бизнес.

Подсъдимият Г К Л, ЕГН ххх, със   средно образование,разведен,неосъждан,безработен,живущ ***.

От тримата подсъдими Х, П и Л са познавали само Х и П. На 01.02.2004г. в гр. София, район Т по акт за граждански брак № хх (л.3,т.4 ДП) подсъдимият Х е станал кум на подсъдимия П.

Братята ЕБ и св. КБИ имали общо помещение – сервиз, което по документи се водело на ЕБ, който живеел в Германия. Независимо от това, двамата братя се били разбрали да отдадат това помещение – сервиз под наем. За тази цел в имота била залепена обява, че помещението се отдава под наем. Отдаваните под наем складови помещения се намирали в гр. К, местност ххх, недвижим имот № хх.

По оставения на обявата мобилен телефон от К И, пълномощник на брат си, се свързал подсъдимият Г Л. Пълномощното на К И, с ЕГН ххх от Е Б Д  било с право да отдава под наем всички негови недвижими имоти, включително имота в местността Б, гр.К. Нотариалната заверка на пълномощното е с дата 09.10.2012 г. от нотариус КЧ при РС-гр. К, с рег. № ххх на Нотариалната Камара – (т.3 ,л.35 ДП). От общо три халета в дворното място искали да  наемат само две халета. По телефона св. И и подс. Л се разбрали и се видяли на самото място. Подс. Л му заявил, че наемат цялото дворно място, но ще ползват само двете халета. Г Л обяснил на св. И , че фирма „Рхх“ ЕООД иска да наеме мястото срещу 2000 евро на месец. Л. му обяснил още, че работил с тази фирма. Тогава по молба на И., Л звъннал по телефона на представителя на фирмата РН, молдовски гражданин, като му обяснил, че И настоява да сключат наемен договор за имота, който да бъде нотариално заверен. След това тримата -  подс. Л, св. И и РН отишли при нотариус Ч, където подписали договора за наем, съставен от нотариуса. Това станало на 19.10.2012 г. (л.36, т.3 ДП). Договорът бил и нотариално заверен на същата дата. ГЛ и РН пред нотариуса, помежду си се разбирали на руски език. След подписването на договора РН си заминал. На следващият ден подс. Л и св. И отишли на наетото място. Св. И започнал да си изнася авточастите от помещенията, а хората на Л започнали да ги ремонтират. Св. И предоставил ключовете от вратите на помещенията и от дворната врата на подс. Л. През м. ноември 2012г., бил извършен ремонта на халетата.

 Същевременно подс. Л се обадил по телефона на св. ХХ от гр. СЗ. Представил му се като Жоро и му казал, че знае, че на времето св. Х е работел в цигарена фабрика „ххх“ – гр. СЗ и че сега е безработен. Св. Х е трябвало да отремонтира една машина за производство на цигари – пълначна и пакетачна машини. Това са две отделни машини. През м. октомври 2012г. , Л отново се обадил на св. Х и му казал, че машината стои там и трябва да се направи и че му трябват хора за тази работа. Л отишъл в гр. СЗ и се срещнал със св. Х, който му предложил да вземе и  св. ГЮ, който разбирал от пакетачната машина. Срещата била само между Л и св. Х. Разговорът бил свързан с отремонтирането, поставянето и настройването на машината за работа. Подс. Л го уверил, че всичко е нормално. Ще имат и трудови договори хората, което и станало. Въпросните трудови договори са еднотипни с дата на сключване 20.11.2012г. с подпис за работодател РН и с печат на фирмата „ххх“ ЕООД. Трудов договор на св. ГЮ (л.23, т.3 ДП), трудов договор на св. С С (л.30, т.3 ДП), трудов договор на св. ГГ (л.111, т.3 ДП), трудов договор на св. ХХ (л.161, т.8 ДП). Всички работници в халето в гр. К били снабдени с трудови договори, които подс. Л им донесъл вече подписани от РН и подпечатани с печата на фирмата. Такъв трудов договор имал и подс. Л. Св. Х трябвало да отговаря за пълначната машина, а св. Ю за пакетачната. Преди да се разделят  се разбрали Л да се обади на св. Х за кой ден  да се видят на Централна гара- София. Срещата се състояла в гр. С през м. ноември 2012г. между Л, Х и Ю. От Централна гара, водени от подс. Л, с неговата кола, отишли в гр. К. Пристигнали в халето. Л отключил катинара на вратата на халето и тримата влезли вътре. Машините били там, но разглобени. Л им казал, че трябва да ги сглобят и настроят за работа. Св. Х довел още хора от СЗ, с които се познавал, за сглобяването на машините. Това са св. ИПТ, св. СС, св. ГГГ. Започнали монтажа на машините. Подс. Л ходил за по един-два часа на място, интересувал се как върви работата и им носил храна. От халето по вътрешна стълба се качвали на втория етаж, където имало пригодени стаи за спане на работниците и тоалетна. Там спали и там се хранили.Не излизали от това помещение навън. В халето работили общо седем човека от гр.СЗ, които познавали подс Л и се познавали помежду си – това били св. ХХ, св. ИХ, св. НК, св. ГЮ, св. ИТ, св. СС и св. ГГГ. В цеха работил още св. ДД от гр. София, познат на подс. Л.

След като сглобили машините всички си заминали за град СЗ за кратка почивка. На 06.12.2012г. пристигнали обратно в халето в гр. К и започнали производствения процес – производство на цигари без акцизен бандерол. Вътре в халето заварили готов, нарязан тютюн в кашони, около 80 кг. И други необходими заготовки за производство на цигари, като цигарени гилзи, филтри, лепило , заготовки за цигарени кутии, целофан, кашони и др. Акцизни бандероли нямало. Произведеното количество стекове, опаковали в целофан с по 10 бр. кутии всеки, цигари без акцизен бандерол и ги слагали в светло кафяви книжни кашони с размери 60/40/40см., които били подреждани в халето върху палета. Преброяването на готовата продукция се извършвало от подс. Л.. Така се развивала работата до 10.12.2012г., когато дошла полицията и всички били задържани в халето, включително и подс. Л., който бил дошъл малко по-късно в халето.

Докато са произвеждали продукцията, нито са били докарвани кашони с нарязан тютюн, нито е била изкарвана готова продукция от халето. Произвежданите цигари били марка „Ракел Слимс“, по 20 цигари в кутия без акцизен бандерол.

 Няколко пъти св. И./наемодателя/ ходел на мястото и се срещал с подс. Л., след като предварително  уточнявали по телефона срещите си. Подс. Л. също е звънял на св. И., като му съобщил, че нещо на ел. таблото е изгоряло и нямало ток, като помолил св. И. да бъде отстранена повредата. Това е станало на 10.12.2012г. след обяд, когато полицията е извършила реализацията на самото място.Били задържани всички лица в халето-свидетелите: Х.П.Х.,И.Х.Х.,Д.Л.Д.,Н.И.К.,Г.З.Ю.,И.П.Т.,С.К.С.,Г.Г.Г. и подс. Г.Л.,който се появил по-късно същия ден.

 Цялата произведена продукция и другите помощни материали са били иззети с протокол за претърсване и изземване от 13.12.2012г. (л.100, т.1 ДП )  от масивна сграда с гаражни клетки и складови помещения намиращи се в поземлен имот в местността Б, в землището на К, област София,а именно: три броя дървени палета, с подредени на всяко по 12бр. рола, всяко руло съдържащо по 7 броя отделни по-малки рула с навита на тях бяла хартия с по две златни ленти в горния и долния край с надпис „Nuova Carliera Rossi“ с № *********,12G1819008TA2 обозначени като обекти №1,№2,№3; 30 бр. светло кафяви картонени кутии, съдържащи по 50 пакета всяка, всеки пакет съдържа по 10 картонени кутии, синьо-бели на цвят с надпис „ Слимс Ракел“, всяка съдържаща по 20 къса цигари с филтър с (№1.1-30.1), 30 бр. светло кафяви картонени кутии (с №1.2 – 30.2) с по 50 пакета всяка, всеки пакет съдържа по 10 картонени кутии, синьо-бели на цвят, с надпис „Слимс Ракел“, с по 20 къса цигари, с филтър всяка; 25бр. светлокафяви картонени кутии с № (1.3 – 25.3) съдържа по 50 пакета всяка, всеки пакет съдържа 10 картонени кутии, синьо-бели на цвят, с надпис „Слимс Ракел“, с по 20 къса цигари всяка, с филтър; 13 бр. дървена палета с (№ 1-13), всяко съдържа по 60бр. светлокафяви картонени кутии с надпис „Юри Гагарин“ АД-Пловдив. В кутиите се съдържат бели, цилиндрични, плътни пръчки (късове цигари), с дължина 108мм. И диаметър приблизително 7мм; 553 бр. светлокафяви картонени кутии с (№ 1- 553), във всяка кутия се съдържат бели, цилиндрични, плътни пръчки с дължина 108 мм, и диаметър около 7 мм; 33 бр. светлокафяви картонени кутии с (кашони) с размери 133/70/75 см, съдържащи нарязан тютюн; 12 бр. пластмасови касети с отвор, съдържащи късове цигари с филтър с (№ 1-12 вкл.). Запечатани в светлокафяви картонени кутии; множество картонени изрезки, синьо-бели на цвят, с надпис „Слимс Ракел“ и много други картонени изрезки с надпис „Слимс Карелия“, запечатани в три броя светлокафяви картонени кутии; 20 бр. рула с навита бяла хартия с по две златни ленти в горния и долния край с надпис „Nuova Carliera Rossi“; 41 бр. рула с навита бяла хартия, с написано всяко руло; 4 бр. бели овални пластмасови кофи, две от тях с напис „Навекол“ 105 ДН – лепило, с тегло по 20 кг. всяка с дата 01.06.2012г.; 57 бр. рула с навита златиста хартия, върху дървено пале; 88 бр. рула с навито прозрачно фолио, с ширина 12 см върху две дървени палета, едно върху друго; 38 бр. рула с бял картон, 10 бр. рула с прозрачно фолио; 323 бр. рула с навита бяла хартия с надпис горе и долу „Слимс Карелия“; 22 бр. рула с прозрачно фолио; кафява картонена кутия с размери 113/75/75 см., съдържаща нарязан тютюн до 1/3 от обема си; 1 бр. пластмасова касетка с отвор, пълна с цигари с филтър; пластмасова касетка с цигари с филтър; 72 бр. пластмасови касетки, запечатани в два бр. кашони, всеки по 36 бр; множество бели хартиени сгъвки с филтър върху някои от тях, други разкъсани с неправилна дължина и форма, запечатани в кашон; цигарена машина разглобена на модули, детайли: захранващо табло за машината, елемент за производство на цигари без филтър, филтърно поставяща машина, транспортна лента и дарак, 3бр. вакуумни помпи; пълначно-опаковачна машина на модули и елементи: цигарена секция, механизъм за гърлата, основна секция, барабан, транспортна лента, целофонорища машна, среден боксер и обвивно устройство, ел. захранващо табло, вакуумна помпа и команден пулт; ел. агрегат за сгъстен въздух с червена кръгла, продълговата бутилка с надпис „Fini“ и поставен върху нея сиво-черен контейнер; ел. повдигач, жълт на цвят марка „ JUNGHEINRICH  EMC “.С оглед този протокол за претърсване и изземване ,както и с протоколите за претърсване и изземване в цех“Везби“ на ул.“ хххх“ № 1 в гр. П в гр. С,ул. „ххх“№ 14, жк“ Д“ следва да се отбележи,че не са спазени задължителнити норми на процесуалния закон-чл. 236,ал. 4 вр. чл. 162,ал.4 НПК.

Първата/производствената/ машина била в работен режим,произвеждала цигари. Вечерта към 19:00ч., полицаите се обадили на св. И. и му наредили да отиде на място, както и да представи наемния договор. Св. И. пристигнал и видял на самото място, в ползваното хале, много хора, видял машини, които приличали на печатарски, цигари – цели тънки и на парчета, кашони с цигари. По молба на полицията св. И. присъствал на извършените процесуално следствени действия. Това продължило около една седмица. След като машините и останалите намерени вещи били изнесени от полицията, върнали ключовете от помещението на св. И..

С протокол за личен обиск/т.2,л. 71 ДП/от 10.12.2012 г. от подс. Г.Л. освен останалите вещи е иззет и един брой кръгъл печат на фирма „Радиан -2012“ ЕООД.

С протокол за доброволно предаване/т.2,л. 80ДП/подс. Л. е предал и следните вещи:трудов договор от 20.11.2012г. между РН и работника Г.Л., квитанция за платен наем на помещение издадена на Е Б.Д. за м. ноември  2012 г.,,договор за продажба на ел.енергия с продавач  „ЧЕЗ Електро България“ АД и купувач фирма „Рххх“ ЕООД,заедно със споразумение към същия от 07.12.2012 г.,1 бр. разписка от 07.12.2012 г,с отметка : нотариален акт,скица и последната сметка платена,удостоверение за актуално състояние на „Радиан-2012“ ЕООД от Агенция по вписванията,договор за наем на помещенията между Е.Б.,чрез пълномощник К.И. и фирма „ххх“ ЕООД,протокол за въвод на „ххх“ ЕООД в наетите помещения от 20.10.2012 г.,два броя празни бланки на пълномощни от името на РН, управител на „ххх“ ЕООД,заверено копие от НА за придобит на търг недвижим имоти скица на имот в местността „Белица“ от 26.03.2007 г.,М 1:500.

От събраните по делото преки доказателства,показанията на участниците в производствения процес,експертните заключения и гореизложеното се налага извода,че  подс. Г.Л. на 10.12.2012 г.,в К,местност „Б“в складови помещения в имот ххх е реализирал изпълнителното деяние на престъплението по чл. 234,ал.2 т.3 НК под формата на „държане“-упражнявал е фактическата власт върху акцизни стоки без бандерол,когато такъв се изисква по закон и случаят не е маловажен,като предмета на престъплението е в големи размери- съгласно Закона за акцизите и данъчните складове -чл. 2 т.2/ДВ, бр. 91 от 2005г. /:“На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия“; чл. 4 т.1/ДВ, бр. 91 от 2005г. /:“Акцизни са стоките, посочени в чл.2“; чл. 11/ДВ, бр. 91 от 2005г.  „ понятие цигари“ и чл. 100 ал.1/ДВ.бр.44,в сила от 12.06.2009 г./: „…тютюневите изделия, предназначени за местния пазар се продават само облепени с бандерол.“ и съгласно Закона за тютюна и тютюневите изделия- чл. 25 ал.1/ ДВ бр. 33 от 2000 г./ „Тютюневите изделия от местно производство и внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване“; чл. 28 ал.1/ДВ бр. 110 от 1996г./ „Тютюневите изделия местно производство и от внос се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски обекти и складове на едро и дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка  при условията на чл. 25“,а именно – тютюневи изделия както следва– 49 055 къса /броя/ цигари „Raqel Slims“, на стойност 0, 375 лв. за 1 къс /бр./, на обща стойност 18 395, 63 лв., 85 бр. кашона, съдържащи 42 500 бр. кутии цигари „Raqel Slims“, на стойност 7, 50 лв. за 1 бр. кутия, на обща стойност 318 750 лв. и 34 бр. кашона нарязан тютюн с общо нето тегло 3 053, 43 кг., на стойност 340 лв. за 1 кг., на обща стойност 1 038 166, 20 лв., или акцизни стоки /късове цигари, кутии цигари и нарязан тютюн/ на обща стойност 1 375 311, 83 лв./един милион триста седемдесет и пет хиляди ,триста и единадесет лева и осемдесет и три стотинки/.

Като количество, предмета на престъплението /нарязания тютюн/ е определено с протокол за измерване на 34 бали нарязан тютюн от 06.03.2013 г. с общо нето тегло 3 053,43 кг.Измерването е извършено от експертите ВД и ЦП /т.5,л. 135 ДП/ при Български институт по метрология. Били иззети и късове цигари и кутии с цигари марка «Ракел Слимс»,посочени по горе на обща стойност  1 375 311, 83 лв./един милион триста седемдесет и пет хиляди ,триста и единадесет лева и осемдесет и три стотинки/.Общата сума на предмета на престъплението по оценителната експертиза е в размер на 1 390 611,83/един милион триста и деведесет хиляди шестотин и единадесет лева и 83 стотинки/.Меродавна за определяне на наказанието  съдът прие сумата посочена в обвинителния акт,защото с присъдата не може да се надхвърлят рамките на обвинението.На същото не е поискано изменение в тази му част по реда на чл. 287 НПК.

Намереният и иззет тютюн е тютюнево изделие по смисъла на чл. 12,ал. 1 ,т. 1 от Закона за акциза и данъчните складове видно от физико-химичната експертиза на в.л. С.П. /т.5,л.27-41ДП/. Същият може да се пуши без допълнителна индустриална обработка.

Св. К.И. подробно разказва как му се е обадил подс. Л.,поискал да бъде наето мястото където били произвеждани цигарите, срещу 2000 /две хиляди/евро месечно,Подс. Л.,св. И. и Р.Н. били заедно при нотариуса,където подписали договора за наем на мястото.На следващия ден св. И. предал на подс. Л. ключовете от вратите на наетото помещение и докато той си изнасял неговите вещи веднага започнал ремонт на  халето.

Св.Д.Д. очевидец и участник в събитията в своите показания изнася преки доказателства за това как подс. Л.,негов познат му осигурил работа като общ работник в цеха за производство на цигари.Как всеки ден по една и съща схема подс. Л. го водил на работа.Как произвеждали цигари без бандерол,слагали ги в стекове по 10 бр.,а стековете подреждали в кашони.Разказва как подс.Л. му дал аванс 500-600 лева.Св. Д. получил служебен телефон от подс.Л. като му било обяснено,че ще контактуват по него.Св.Д. разбрал ,че друг такъв телефон подс. Л. бил дал на св. Х.Х.. . Подс. Л. ги посещавал и наблюдавал как върви работата, като им носел и храна.

Св. И.П.Т.,св. Х.Х. и св .Г.Ю. дошли в гр.София срещнали се с подс. Л., който ги завел в халето и им обяснил какво трябвало да се прави. Подс. Л. се представил на св. Ю., че бил нещо като ръководител на цеха и за това спазвали указанията му. Св. Т. отчитал свършената от него строителна работа на подс. Л..Все в тази насока са и показанията на св. С.С.,че подс. Л. освен че контролирал работата им носел и храна в пластмасови кутии.Произвеждали цигари от тънките без бандерол.Еднопосочни са показанията и на св. Н.К. също участник в производството на цигари.

Св. Х.Х. разказва как по телефона му се обадило лице с името Жоро, което не познавал. Жоро знаел, че свидетеля Х. навремето работил в цигарена фабрика „ххх“ гр.С З и че бил безработен. Помолил св. Х. да отремонтира машина за производство на цигари. Машините били в разглобено състояние. Подс. Л. настоял цялата дейност да приключи през м. ноември 2012г. Подс. Л. казал на св. Х., че му трябвали хора за тази дейност.В показанията си св. Г.Ю. е посочил,че подс. Л. идвал всеки ден на място да проверява как вървят нещата, има ли проблеми, имат ли нужда от нещо. Отчитането на готовата продукция правил подс. Л., за това нямало определен човек.Подс. Л. снабдил с трудови договори всички,които работили в халето и произвеждали цигари без бандерол.Тези договори донесени от подс. Л. вече били подписани от работодател РН, представител на фирма „ххх“ ЕООД и подпечатани с печата на фирмата.Такъв договор имал и подс. Г.Л.,макар че не работил в халето,а изпълнявал дейност свързана с организацията на производството на цигарите и водил отчет на произведената вече продукция.

Съдът зае становище,че по делото се доказа по безспорен и категоричен начин,че подсъдимият Г.К.Л. е извършил престъплението, за което е обвинен по чл.234,ал.2,т.3,вр. ал. 1 пр. 2,вр. чл.20,ал.2 НК.

От обективна страна - с действията си подсъдимият Л. е реализирал обективните признаци на горното престъпление, чрез формата на изпълнително деяние „държане”, тъй като на инкриминираната дата 10.12.2012 г.,в местността „ххх“ в недвижим имот № 055018 в района на К е  упражнявал фактическата власт, върху акцизни стоки без бандерол,когато такъв се изисква по закон-нарязан тютюн,кутии с цигари и цигари на обща стойност 1 375 311,83 лв. задържани и иззети при проведената на 10.12.2012 г. полицейска операция.

От субективна страна- престъплението по чл.234,ал.2,т.3,вр. ал. 1 пр. 2,вр. чл.20,ал.2 НК. е било извършено от подсъдимия Л.  с форма на вината пряк умисъл по чл.11, ал.2, пр.1 от НК, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият Л. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, че това което върши е престъпно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. В съзнанието на подсъдимия Л. е била оформена ясна представа, че държи (упражнява фактическа власт) акцизните стоки без бандерол,когато такъв се изисква по закон.

 ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО: При определяне на наказанието на подсъдимия Г.Л. от съдебният състав, се взеха предвид всички обстоятелства, имащи значение за отговорността му, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и тяхната тежест, съобразиха се  и целите  по чл. 36 от НК.

За да наложи на подсъдимия Г.К.Л. справедливо наказание, съдебният състав съобрази, че за престъплението по чл.234,ал.2,т.3,вр. ал. 1 пр. 2,вр. чл.20,ал.2 НК Законодателят е предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ  ДО ОСЕМ ГОДИНИ.

В тези законови рамки и при условията на чл.54 от НК съдът наложи на подсъдимия Г.Л. наказание  ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определено към минималния размер, като отчете преобладаващи  смекчаващи  вината обстоятелства.

Така, при индивидуализацията на наказанието на подс. Л.  се отчетоха  като отегчаващи  вината обстоятелства тежестта на обществената опасност на деянието - висока с оглед степента на засягане на обществените отношения.Предмета на престъплението неколкократно надхвърля квалифициращия признак „големи размери.“

От друга страна, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства сравнително ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия Л., чистото му съдебно минало,липсата на недобри характеристични данни за него. Обсъждайки тези обстоятелства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. С оглед на това съдът определи наказанието на подс. Л. към минималния размер на предвиденото в закона,  а именно му отмери  две  години и шест месеца  лишаване от свобода. Според преценката на съда,  именно това наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.

Не са налице основания за определяне на наказание под предвидения за престъплението минимум за подс. Л., тъй като нито едно от приетите по делото смекчаващи обстоятелства не е изключително по своя характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК и при наличието им и най-лекото предвидено за престъплението наказание не би се явило несъразмерно тежко. Намаляването на наказанието по чл. 55 НК би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане възпиращото въздействие на наказанието върху подсъдимия и останалите членове на обществото.

ОТНОСНО ПЪРВОНАЧАЛНИЯ РЕЖИМ НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО спрямо подс. Л.:

Спрямо  подс. Л. съдът прецени,че са налице пречки за прилагане института на  условното осъждане  по чл. 66 НК, с оглед постигане целите на наказанието по чл. 36 НК и преди всичко на специалната превенци-поправянето и превъзпитанието на осъдения.

На основание чл. 57, ал.1 вр. чл. 59,ал. 1 вр. чл. 61,т. 3 от ЗИНЗС съдът постанови така отмереното на подсъдимия Г.К.Л. наказание две години и шест месеца „Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ РЕЖИМ в затворническо общежитие от открит тип.

ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.  59 ОТ НК  спрямо подс. Г.Л..

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК съдът  приспадна от така наложеното на подсъдимия Г.К. /със снета самоличност/ наказание две години и шест месеца „Лишаване от свобода“ времето, през което същият е бил задържан за за 24 часа по ЗМВР, за 72 часа по реда на НПК и е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 14.12.2012г. до 01.03.2013 г., като един ден задържане се зачита за един ден „Лишаване от свобода“ и времето,през което е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“,считано от 01.03.2013 г. до 28.08.2013 г.,като два дни „Домашен арест“ се зачитат за един ден „Лишаване от свобода“- на основание чл. 59,ал. 1,т. 2 НК.

Същевременно съдът зае становището,че по делото не се доказа по небудещ съмнение начин подсъдимите да са извършили останалите престъпления,за които са обвинени.Само когато всички факти ,включени в причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично,съдът може да постанови съответна осъдителна присъда,което в случая не е станало.

За да постанови присъдата си съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

Гореописаната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните събрани по делото доказателствени материали:, от свидетелските показания на свидетелите К.Б.И.,Х.П.Х.,И.Х.Х.,Д.Л.Д.,Н.И.К.,Г.З.Ю.,С.К.С.,Г.Г.Г.,М.Я.К.,А.Г.А., Д.Д.Л. и Б.С.Б., И.П.Т.,Й.И.В.,Л.Л.Б.,Ц.С.М.,С.П.Д., Е.Д.В., Д.Г.Д.Е.И.К.,Д.А.С.,Ж.Б.Б.,А.П.А.,П.А. Цеков,Д.С.Г.,Т.С.Ч.,П.Т.Г.,Н.Г.Б. и С.К.П.,от заключенията на вещите лица по извършените съдебно-техническа експертиза /т.5,л.13ДП/ ,физико-химична експертиза/т.5,л.27 ДП/,съдебно-оценителна експертиза /т.5,л.139 ДП/,експертиза от митническа лаборатория –гр. Пловдив/т.5,л.63 ДП/,съдебно-техническа експертиза на поточна линия/т.5,л.19 ДП/,физико-химична експертиза/л.284-300 СП/,както и отчасти от писмените доказателства,прочетени на основание чл. 283 НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал,и отчасти от предявените и приобщени по делото веществени доказателства и ВДС от експлоатирането на СРС.

 Съдът кредитира с доверие свидетелските показания на свидетелите К.Б.И.,Х.П.Х.,И.Х.Х.,Д.Л.Д.,Н.И.К.,Г.З.Ю.,С.К.С.,Г.Г.Г.,М.Я.К.,А.Г.А. и Б.С.Б.,като логични,непротиворечиви и кореспондиращи помежду си с останалия доказателствен материал по делото и се позовава на тях при постановяване на присъдата си.Между същите няма съществени противоречия досежно значимата за обвинението фактология.

Фактическата обстановка се изгражда и отчасти от показанията на свидетелите И.П.Т.,Й.И.В.,Л.Л.Б.,Ц.С.М.,С.П.Д., Е.Д.В. и Д.Г.Д. и Д.Д.Л..

Изцяло  неотносими към предмета на доказване са показанията на разпитаните свидетели Е.И.К.,Д.А.С.,Ж.Б.Б.,А.П.А.,П.А. Цеков,Д.С.Г.,Т.С.Ч.,П.Т.Г.,Н.Г.Б. и С.К.П.,Тези показания съдът прецени като не съставляващи източник на значими за предмета на делото факти,защото не разкриват нито лични и непосредствени за свидетелите възприятия досежно инкриминираните обстоятелства,нито в същите се съобщават контролни факти.С такава характеристика са и предявените и приобщени по делото ВДС от ползването на СРС,в частта им,за която има разрешение от некомпетентен орган в нарушение на процедурата по НПК и по ЗСРС.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля К.Б.И..Същите са вътрешно безпротиворечиви,логични , последователни и в синхрон с обективно събрания по делото достоверен доказателствен материал. В съдебно заседание свидетелят И. дава показания,които се приемат за достоверни,за релевантни по делото факти и обстоятелства,а именно,че с брат му Е Б. *** притежавали недвижим имот,който били решили да отдават под наем.Преди това мястото било ползвано от братята като сервиз.В двора от около 2 декара имало разположени две масивни халета залепени едно за друго по дългата им страна. Едното хале било разделено на четири гаражни клетки,а другото било цяло.За целта били пуснали обява.Свидетелят И. бил си написал и телефонния номер на бариерата,която била разположена преди дворната врата,през която се влизало в самото място. Отдадените под наем две халета били без отопление и осветление.По- късно по този телефонен номер със св.И. се свързал подсъдимият Г.Л..Двамата се уговорили и се видяли на мястото.Подс.Л. му обяснил,че помещенията искала да ги наеме фирма „ххх“ ЕООД,за да ремонтирали там машини.Подс.Л. му определил и наемната цена в размер на 2 000/две хиляди/ евро.Св.И. помолил  подс. Л. да се обади на човек от фирмата и да сключат договора за наем,който да бъде заверен нотариално.Подс. Л. се свързал по телефона с представителя на фирмата РН, молдовски гражданин.Уговори ли се и тримата-св.К.И.,подс.Г.Л. и РН се срещнали при нотариус Ч в К. Подс. Л. и Раду Настас помежду си разговаряли на руски език.Бил подписан договора за наем между св.И.,наемодател-пълномощник на брат си Е Б. и наемателя РН представител на фирма „ххх“ ЕООД.Договора бил и нотариално заверен.Наемната цена била в размер на 2 000 /две хиляди /евро месечно.Това станало на 19.10.2012 г.След като подписали договора Р Н си заминал.На следващия ден двамата подс. Л. и св. И. отишли на мястото.Св. И. предал на подс. Л. ключовете от дворната врата и от вратите на наетите помещения като поискал малко време да изнесе авточастите от помещенията.Докато той изнасял авточастите,започнали ремонт на помещенията,който продължил около 20-30 дни. Едното хале било удължено навътре към двора с около 5 метра. Св. И. и после от време на време ходил на мястото-хранил си кучето и изнасял от авточастите.Чували се по телефона с подс. Л..Последния път подс Л. му звънял на 10.12.2012 г. ,че нещо било изгоряло на таблото и тока бил спрял.Св. И. с помощта на елтехник отстранил повредата.На тази дата  около 19,00 часа св. И. бил извикан от полицията да отиде при халетата и да представи наемния договор.Св. И. отишъл на място и останал там и присъствал на извършените процесуално следствени действия.

Съдът кредитира с доверие и показанията на св.Д.К.Д. по значими за делото факти и обстоятелства.Подс. Л. и св. Д. се познавали от квартала, където живеели. Св. Д. бил безработен. С подс. Л., се срещнали случайно в центъра на София и се заговорили. Подс.Л. обещал да му потърси работа, затова Д. му дал телефонният си номер. След около месец подс. Л. звъннал на св. Д. и се срещнали в едно кафе в района на х-л Плиска. Подс. Л. му обяснил, че ще работи в цех и ще трябва да почиства и да мести кашони срещу 1000 лв. месечно от някакви фирма. След около два месеца подс. Л. отново му се обадил и по предварителна уговорка се видели на спирката на метрото в кв. Надежда. Подс. Л. пристигнал на срещата с личната си кола „Ситроен“, качил св. Д. и тръгнали към К. На св. Д. било обяснено, че ще работи като общ работник. Двамата пристигнали на място и влезли в халето. Там св. Д. видял около 5-6 човека, които сглобявали някакви машини. Подс. Л. му обяснил, че това са машини за производство на цигари и ще се произвеждат цигари. Подс. Л. контактувал и с останалите хора в халето. Подс. Л. си тръгнал, като оставил св. Д. при останалите хора в цеха. Същият ден св. Д. по искане на подс. Л. му оставил личните си данни за попълване на трудовият му договор. Подс.Л. скоро след това му донесъл трудовия договор, вече подписан от работодателя и подпечатан. Св. Д. разбрал в разговор, че останалите хора в цеха са от гр. СЗ и имат място за спане в халето. Към 18:00ч. същия ден, подс. Л. дошъл да вземе св. Д., като носел храна на останалите хора. С лекият автомобил на Л, двамата отишли на спирката на метрото в кв. Надежда , от където го бил взел, и се уговорили на другия ден по същия начин да отидат в халето. Освен машините в халето, когато отишъл св. Д. не е имало нищо друго. Подс. Л. казал на св. Д., че работодателя е молдовски гражданин. Св. Д. получил от подс. Л. служебен телефон и се разбрали, че ще контактуват чрез него. Апаратът бил с карта и възможност да избира само един номер. Когато е звънял на телефона се е обаждал само подс. Л.. След почивка около две седмици, подс. Л. се обадил на св. Д., на следващия ден отишли до халето по същата схема. Отишли и там имало около 5-6 човека, машините били сглобени и имало подредени големи и малки кашони. Тогава подс. Л. му обяснил, че св. Д. трябвало да приближава големите кашони със ситно нарязан тютюн до едната машина, да ги отваря и да изсипва по малко тютюн в машината. След приключване на работа св. Д. трябвало да почиства както машината, така и около нея. Освен заварените кашони други не били докарвани. Готовите кутии с цигари се слагали отново в кашони, но при пакетачната машина, по 50 стека в кашон. Цигарите били от тънките, кутиите нямали акцизен бандерол. Кутиите с цигари опаковали в стекове с целофан по 10 бр. всеки. Св. Д. помолил подс Л. и той му дал аванс 500 или 600 лева. Готовите кашони с цигари друг човек ги подреждал до пакетачната машниа. Кашоните били затваряни и залепяни отгоре с дебела лепенка. Цялата произведена продукция била в халето при идването на полицията. Подс. Л., когато не бил в халето контролирал по телефона дали има проблеми и как върви работата. Веднъж по телефона на св. Д., му се обадил някакъв Митко. Той попитал подс. Л., какъв е този М, а той му казал, че това е един от началниците във Фирмата. Доколкото св. Д. разбрал, подс. Л. бил дал телефон като неговия и на св. Х.Х., който също работел в халето. Св. Д. веднъж видял този М в района на халето за който му казал подс. Л., че това е М, един от началниците. Св. Д. го видял като силует , било тъмно и не би могъл да го разпознае. Описанието което му дава е нисичък и с коремче. Един ден по време на работа дошла полицията и арестувала всички в халето. Пристигнал и бившия министър Ц.Ц и различни медии и представители на на тютюнопроизводствени фирми. Св. Д. заявява, че от подсъдимите познава само подс. Г.Л..Показанията на св. Д. кореспондират изцяло с показанията но св. К.И. относно описаната обстановка в цеха,машините ,кашоните с цигари и с нарязан тютюн,хората които произвеждали цигари и за ролята на подс. Л.  в цеха.

Съдът кредитира с доверие показанията на св. И.П.Т. свързани с обстановката в производственото хале,произвежданата продукция и другите правно релевантни обстоятелства от значение за установяване на обективната истина.Св. И.П.Т. и св. Г.Ю. се познавали. Двамата са от гр. СЗ. Св. Т. се занимавал със строителство и св. Ю. му казал, че трябва да се извършат строително-монтажни дейности в едно производствено помещение в близост до К. Св. Ю. му обяснил, че след това там трябвало да се монтират някакви машини и му предложил ако иска и св. Т. да се включи. Пристигнали в гр. София - св. Т., св. Ю. и св. Х. с автомобила на св. Х.. Тогава св. Т. се запознал със св. Х.. Срещнали се в гр. София с подс. Л., който ги завел в халето и им обяснил какво трябвало да се прави. Други хора в халето не е имало, те  дошли по-късно. Подс. Л. се представил на св. Ю., че бил нещо като ръководител на цеха и за това спазвали указанията му. Св. Т. разбрал от подс. Л. , че към момента не може да се започне ремонта, тъй като трябвало да се набавят строителни материали. Подс. Л. направил това след 3-4 дни. Машините за производство на цигари били в халето, но разглобени, когато се върнали от гр. Стара Загора. След като машините били сглобени под ръководството на св. Ю. пристигнали и останалите хора от гр. Стара Загора. Подс. Л. от време на време посещавал халето. Обяснявал им, че всичко е законно и който искал да остане да работи ще има трудов договор с фирмата, която произвеждала цигари. Св. Т. *** след което се върнал да оправи помещението за спане в халето. Св. Т. се занимавал със своята дейност докато останалите произвеждали цигари от тънките, когато дошла полицията и ги арестувала. Външни хора освен подс. Л. и собственика на помещението, не е виждал в халето. Произвежданите кутии с  цигари били без бандерол. Слагали ги в стекове, след което ги редили в кашони. Св. Т. отчитал свършената от него строителна работа на подс. Л.. Другите двама подсъдими освен Л. не е виждал никога.Показанията в тази им част са достоверни и в синхрон със св. Показания на св. К.И. и св. Д.Д..

Съдът не кредитира с доверие показанията на св. И.Т. в останалата им част,които са изолирани и в пълно противоречие с останалия обективно събран по делото достоверен доказателствен материал и  не допринасят за изграждане на фактическата обстановка,че видимо за него били произведени около 20 кашона с цигари с размери 35/35 см.,че периодично идвал камион в цеха,който вземал произведената продукция.Камионът бил от рода на форд Транзит-микробус със закрит борд.Бил виждал само веднъж да пристига такъв микробус.Работниците ,които произвеждали цигарите били натоворили микробуса.Такъв микробус не може да влезе в самото хале.Не видял дали е напълнен микробуса.Виждал микробуса когато е влизал в халето,но после дали с него са вършени някакви манипулации не бил виждал.Виждал микробуса само как влиза през главния портал и завивал наляво.Микробуса бил спирал в двора,където имало складирани гуми.Всичко това било наблюдавано от свидетеля Т. през едно малко прозорче на горния етаж на халето,където извършвал строително-ремонтните дейности.Показанията му в тази им част освен,че са изолирани  от останалите достоверни доказателства са и вътрешно противоречиви и непоследователни.Не отразяват факти свързани с обстоятелствата по делото възприети непосредствено/лично/ от свидетеля,а са базирани върху субективната преценка на свидетеля за тях или на негови предположения и вероятности.“Вероятно по телефона се обаждат и казват,че има някаква продукция“,“Не мога да кажа как са товарили камиона,най вероятно на ръце“,“Не твърдя ,че са се товарили кашони с цигари на този микробус,а предполагам,че е било така“.  

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката С.С.,същите са в синхрон с останалия достоверен доказателствен материал по делото. Тези  показания  са последователни,безпротиворечиви и логични.Разказани са от свидетел очевидец на главния факт от значение за предмета на доказване по делото.Св. С. Колчева С. и св. Х.Х. се познавали. Двамата работили преди в цигарена фабрика „Слънце“ Стара Загора. Закрили фабриката и св. С. останала без работа. Един ден ѝ се обадил колегата ѝ св. Х., срещнали се в едно кафе в гр. СЗ и той и предложил ако иска да изкара малко пари. Обяснил ѝ, че ще произвеждат цигари и тя се съгласила. Св. С. трябвало да управлява производствената машина. Казал и , че ще получава по 1500лв. месечно с трудов договор и че дейността е легална. Производството щяло да бъде около гр. София. За св. С. дейността с която се е занимавала е незаконна, щом върху кутиите с цигари не се е поставял акцизен бандерол. В края на ноември – началото на декември 2012г., св. Х. ѝ се обадил и тримата – св. С., св. Х. и синът му И.Х. заминали за София. Спрели на автогарата в гр. София и зачакали. Скоро дошъл непознат за нея мъж с кола. Качили се тримата в колата на непознатия за нея и отишли в района на К. Сградата в която отишли била една, нещо като хале на два етажа. На долния етаж били машините, а на горния спалните и тоалетната. По – късно разбрала, че непознатия за нея мъж, който ги завел там бил подс. Г.Л.. В спалното помещение били общо седем човека, които се занимавали с производството на цигари без бандерол. Машините били готови за работа и трябвало да ги пуснат в действие. Първата машина (Производствената) я пуснал св. Хр. Х., а втората (пакетиращата) я пуснал св. Г. Ю.. В цехът се намирали нужните суровини и материали за производство на цигари – тютюн, филтри, кутии и др. Ситно нарязаният тютюн бил в големи кашони. Имало кофа с лепило за лепене на филтъра с гилзата на цигарите. Нямали определено работно време. Подс. Л. им носел храна в кутии за еднократна употреба всеки ден. Когато първата машина работела, втората почивала, щом втората (пакетиращата) започне да работи, почива първата (производствената). Произвеждали цигари „слимс“ – тънките. Докато работели никой не е докарвал суровини и никой не е изкарвал от готовата продукция. Всичко което били произвели, полицията била иззела. Поради проблеми с машините се налагало често да спират работа. Св. С. имала трудов договор, който и бил донесен от подс. Л. вече подписан от работодателя и подпечатан. На 10.12.2012г. около 15:00ч., полицията нахлула в халето и ги задържала всичките, като в работен режим била първата машина, втората не е работила. Не са произвеждали цигари „ Карелия“. „ Карелия“ били произвели пробно, около десет пачки – 100 кутии. Освен подс. Л. други външни лица в халето не е виждала. Докато е работила във фабрика „ Слънце“ Стара Загора са слагали бандероли на цигарите „ Феникс“.

Съдът кредитира с доверие показанията на св. Г. като последователни,логични ,непротиворечиви и в синхрон с останалия достоверен доказателствен материал събран по делото.Св. Г.Г.Г. се познавал със св. Хр. Х.- двамата работели в цигарената фабрика в гр. СЗ. Св. Г. работел като ел. техник. Св. Х. се свързал с него към края на м. ноември 2012г. и му обяснил, че се събира екип за производство на цигари. След този разговор се видеяли двамата. Св. Х. му споделил, че още не знае къде ще се произвеждат цигарите. Казал му, ако е съгласен, че месечната заплата е 2000 лв., за което св. Г. после подписал трудов договор. За работодател било посочено лице с някакво румънско име. Договора му бил донесен от подс. Л.. Не бил нито виждал, нито чувал работодателя. Св. Г. се съгласил и в края на м. ноември 2012г. дошли в гр. София – той, св. Х., синът му св. И.Х. и св. С.. Подс. Л. ги завел на мястото на производството. Първоначално св. Г. *** със св. Х., св. Ю. и св. И.Т. за монтаж на машините. Сглобили машините. След това за малко си отишли до гр. Стара Загора и отново се върнали, този път за да произвеждат цигари. Като се върнали, в халето, освен машините вече имало и суровини и материали за производството на цигари. Имало големи кашони с нарязан тютюн и малки с консумативи. Св. Г. обслужвал двете машини като ел. техник. Произвежданите цигари били тънки в сини кутии. Св. Г. не е виждал в халето да идва превозно средство и да изкарва от произведените цигари. Никой не е доставял и материали отвън. Произведените кутии с цигари били без бандерол. Бандерола се лепи върху цигарената кутия от специално устройство, което е трябвало да бъде монтирано на пакетиращата машина. Цялата произведена и пакетирана продукция е била задържана от полицията. Подс. Л. е посещавал халето по всяко време. Той им е носел и храна. Докато работил в халето св. Г. не е виждал да идват други външни лица освен подс. Л.. От тримата подсъдими познава единствено подс. Л., другите не ги е виждал никога.

В съдебно заседание на 18.02.2015г. бяха прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК показанията на свидетеля  Г.Г. на досъдебното производство, дадени пред орган на ДП, депозирани на 28.02.2013г. В същите свидетелят Г. сочи и за обстоятелства релевантни по делото, в същите е заявил, че цигарите които са произвеждали са били марка „Ракел“.

Съдът кредитира с доверие показанията на св.К. като логични,последователни и непротиворечиви.Св. Н.И.К. се познавал със св. Ю..*** и са работили заедно в цигарената фабрика в града. Св. Ю. му казал, че след като се монтират машините за производство на цигари, да отидат и да работят. Св. Ю. му се обадил в началото на м. Декември 2012г. Пристигнали в халето в К и се настанили. Започнали работа. Св. К. работел на машината със св. Ю.. Поставял касетите с готовите цигари на пакетачната машина. Бандероли не е виждал. Готовата продукция подреждали в кашони в халето. През това време не е виждал нито да се изнася от готовата продукция, нито някой да внася отвън суровини за работата. Св. Ю. му дал подпечатан трудов договор. Дали е бил подписан договора, не си спомня. Кутиите били сини, произвеждали от тънките цигари. Не знаел кой е шеф на фирмата. Виждал там подс. Л.. Той не работел там но им носел храна. Външни лица в халето не е виждал. През деня работили, а вечер спали в пригодените помещения на горния етаж в халето. Когато ги арестувала полицията, работела само първата машина. Полицията го оставила в халето докато не  демонтирали машините и били изнесени същите от полицията. От подсъдимите познава само подс. Л., останалите двама не ги познава. Следващата група свидетели дават показания свързани с наето помещение в гр. П, цех „ххх“ на ул. ххх №1.

Съдът кредитира с доверие показания на свидетеля Х.Х., тъй като са логични, последователни и непротиворечиви и допринасят за цялостното изграждане на фактическата обстановка, касаеща предмета на  доказване по делото. Същите са в синхрон с останалия достоверен доказателствен материал по делото.

Свдетелят Х.П.Х. бил участник в производството на цигари без бандерол и задържан от полицията в производственото хале до гр. Костинборд. По телефона му се обадило лице с името Жоро, което не познавал. Жоро знаел, че свидетеля Х. навремето работил в цигарена фабрика „ххх“ гр.СЗ и че бил безработен. Помолил св. Х. да отремонтира машина за производство на цигари. Машините били в разглобено състояние. Една била производствената машина (пълначна), другата била пакетиращата машина. Лицето Жоро бил подсъдимият Г.Л.. Подс. Л. настоял цялата дейност да приключи през м. ноември 2012г. Подс. Л. казал на св. Х., че му трябвали хора за тази дейност. Свидетелят Х. му споделил, че имал свой познат, също безработен. Свидетелят Х. разбирал от производствената машина, а на подсъдимият Лютоков за пакетиращата машина предложил своя бивш колега св. Г.Ю., също безработен. Подс.Л. отишъл в гр. СЗ,където се срещнали- св. Х., св. Ю. и подс. Л.. В тази част, съдът не кредитира с доверие показанията на св. Х. за среща на тримата понеже е в противоречие с показанията на св. Ю., който е заявил, че за пръв път е видял подс. Л. ***. Показанията на св. Ю. са по-детайлни, точни и конкретни относно запознанството му с подс. Л., въпреки че разминаването относно това обстоятелство в показанията на двамата свидетели, няма пряко отношение към главният доказателствен факт.

Трябвало да отремонтират машините, да ги поставят и да ги настроят за работа – за произвеждане на цигари.  Подс. Л. го уверил, че всичко било нормално, щели да имат и трудови договори. Разделили се в гр. СЗ с уговорката подс. Л. да го потърси. След 5,6 ноември в гр. София се видели тримата - св. Х., св.Ю. и подс. Л., който ги чакал на автогарата в гр. София. От там с двете коли отишли на мястото, което било извън К. Имало хале. Влезли тримата в халето, като подс. Л. отключил катинара на вратата на халето. То било с формата на квадрат, около 200 кв.м. Вътре били и различни възли за машините, не монтирани още. Сглобили машините. В сглобяването участвали св. Х., св. Ю., св. И.Т., св. Н.К., св. С.С. и св. Г.Г. с помощта на подемна машина, която била в халето, започнали сглобяването на мишините. Първо приближавали модулите близо един до друг, след това ги сглобили и нивелирали машината. Така сглобени модулите вече представлявали цигарената машина. Всичките модули били употребявани. Подс. Л. ги посещавал и наблюдавал как върви работата, като им носел и храна. Със св. Х.Х. в гр. София бил и синът му И.Х.. За две седмици сглобили машините и същите били приведени в готовност за работа. Като приключили със сглобяването и настройката на машините св. Х. уведомил подс. Л.  и си заминали за гр. СЗ. Върнали се на 6.12.2012г. Тогава заварили в халето кашони с готов, нарязан тютюн, филтри и други необходими суровини за производство на цигари – цигарена хартия, хартиени заготовки за цигарени кутии. Нито едно произведена цигарена кутия не била излизала от втората машина с бандерол. Това не било нормално, но за пробване на машината било допустимо.  Св. Х. не бил видял на произведеното количество с цигари да има бандерол. Пробата на машината се правила всеки ден. Били работили само три дни до 10.12.2012г., когато били задържани от полицията, заедно с произведената от тях продукция. От време на време машината варирала, спирал тока и други подобни, което пречело на производствения процес. Двете машини били взаимно зависими и работили последователно. Произведените цигари слагали в кутии, кутиите по 10 бр. в стек, а стековете подреждали в малки кашони с размери 60x40x40 см. Кашоните подреждани на палета в страни от машините за да не пречат. Докато произвеждали цигари, никой не е донасял нарязан тютюн. Готова продукция също не била изкарвана от халето. Полицията иззела всичко произведено. Произвеждали цигари „слимс“, в  светло сини кутии с по 20 бр. цигари в кутия. По-късно, подс. Л., му донесъл подписан и подпечатан, вече, трудовия договор. От подсъдимите, св. Х. познава само подс. Л., останалите двама не ги е виждал. За пръв път ги видял в съда по време на мерки за неотклонение. На 10.12.2012г., следобед, полицията арестувала всички, които били в халето. Свидетелят Х. не знаел за къде били предназначени цигарите. Подс. Л. също не споделял за това. Никой не бил подбуждал св. Х. да се занимава с тази дейност. Мотивът му бил единствено финансов – трябвали му пари. Заедно с останалите свидетели и с подс. Л. извършвал тази дейност.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Г.З.Ю., тъй като същите са в синхрон с останалия достоверен доказателствен материал по делото, както и с показанията на останалите разпитани свидетели, които позволяват изграждането на цялостната, безпротиворечива фактическа обстановка от значение за делото. На св. Ю. през м. октомври 2012г. му се обадил по телефона св. Х.Х. ***. Св. Х. му обяснил, че трябва да произвеждат цигари. Двамата решили и дошли в гр. София. Свидетелят Ю., преди това, работел на пакетираща машина в цигарена фабрика „Слънце“ гр. Стара Загора, а към момента бил безработен. В гр. София се срещнали и тогава се запознал с подс. Л.. Тримата отишли на мястото извън К. Имало ново приспособено помещение, което още не било завършено. Модулите за машините били в пристроеното помещение. След разговор с подс. Л., двамата се съгласили да сглобят машините и да ги доведат до готовност за работа. Освен тримата в халето, имало и строителни работници, които подготвяли спалните помещения. С машините е трябвало да се произвеждат тънки цигари срещу заплата от 2500 лв. месечно за св. Ю.. Подс. Л. донесъл на св. Ю. трудов договор, подписан и подпечатан. Към края на м. ноември 2012г. монтирали машините, включили ел. захранване, вакуум въздух и се прибрали в гр. СЗ. След 4,5 дни се върнали обратно в гр. София. В халето заварили нужните за производство на цигари, различни суровини и материали. Предния път там били само модулите на машините. Не бил виждал бандерол на цигарените  кутии. Подс. Л. идвал всеки ден на място да проверява как вървят нещата, има ли проблеми, имат ли нужда от нещо. Носил им и храна. Подс. Л. бил единствения външен в халето. Това изявление на св. Ю. не се кредитира от съда като достоверно, то противоречи на показанията на св. Д., който е работел в халето заедно с тях, но не бил от гр. СЗ. За присъствието на Д. в цеха, сочи в показанията си и свидетеля И.Х.- „ Там имаше и общ работник, който не беше от гр. Стара Загора.“. Цялото произведено количество цигари, било задържано от полицията. Не е бил видял някой да изкарва от готовата продукция. През цялото време били в това хале. При нужда имали възможност да излизат през врата свързана със спалното помещение. Държали са готовите цигари по 50 стека в кашон. Отчитането на готовата продукция правил подс. Л., за това нямало определен човек. Не бил слаган акцизен бандерол на произведените цигари. До момента на задържането им от полицията, никой не бил внасял отвън нарязан тютюн. Единствения човек с когото поддържал връзка бил подс. Л.. Останалите двама подсъдими не ги познава и не ги е виждал.

Съдът не кредитира с доверие тази част от показанията на свидетеля Ю., които противоречат на останалия достоверен доказателствен материал по делото и се опровергават от него. В показанията му, че произвежданата марка цигари са били „ Карелия слимс“. „Ракел слимс“, според показанията му, не били произвеждани. В съдебно заседание, св. Ю., отрича заявеното от него в разпита му като свидетел на досъдебното производство, да е вярно (т.3, л.21 ДП). Отрича, че се били произвели 300 мастербокса цигари „Карелия слимс“, а за периода 6.12.2012г. – 10.12.2012г. , че били произвели 130 мастербокса „Ракел слимс“. Показанията в тази им част не се кредитират от доверието на съда, не само защото свидетелят се отрича от тях в съдебно заседание, но понеже се опровергават от целия достоверен доказателствен материал, включително и показанията на останалите свидетели, работили в халето заедно със свидетеля Ю., както и от протокол за претърсване и иземване в халето от който е видно, че намерените и иззети кутии цигари без бандерол са „Ракел слимс“ – 42 500 бр. кутии. 130 мастербокса съдържат 65 000 бр. кутии цигари, а 300 мастербокса съдържат 150 000 бр. кутии, което съдът приема от показанията на св. Ю. за недостоверно. Не може да бъде кредитирано с доверие и твърдението на св. Ю. в съдебно заседание, че произвежданите цигари не били „Ракел слимс“, защото той не бил сменял вала на пакетачната машина, който отбелязва марката цигари, а този вал бил пригоден да надписва кутиите с цигари с марка само „Карелия слимс“. На 10.12.2012г. бил спрял тока в халето. Обадили се на подсъдимия Л. и повредата била отстранена. При идването н полицията на 10.12.2012г. произведената продукция цигари била в халето и била иззета. Заедно с полицията пристигнали представители на на Бритиш Американ Табако или на Филип Морис.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля И.Х.Х., като логични, последователни, непротиворечиви и в синхрон с кредитираните показания на останалите свидетели. Свидетеля И.Х., заедно с баща си, свидетеля Х.Х., в началото на м. Декември 2012г. дошли в гр. София да работят, да произвеждат цигари. За това му казал баща му. Отишли в едно хале до К. Влезли в халето. Вътре заварили две машини за производство на цигари. Машините били сглобени. Там били и останалите хора от гр. Стара Загора с които тогава се запознал, като преди това познавал само свидетелката С.. На следващия ден помагал на баща си докато той се опитвал да настрои машината за работа. След като вече машината била готова, започнали да произвеждат цигари. Имало и един общ работник, които слагал тютюн в машината. Тютюнът беше в големи кашони, ситно нарязан. Свидетелите Ив. Х. и С., събирали произведените цигари в пластмасови касетки, след което тези касетки се занасяли до пакетачната машина. Около една седмица били в халето до К, когато били задържани от полицията. Свидетеля Х. сочи, че в халето е спал 2,3 нощи. Всички работници спали в халето, без общия работник (св. Д.Д.). Освен подс. Л. друг не бил ходил при тях в халето, като подс. Л. им носел и храна. Другите подсъдими не ги познава, не били ходили в халето. Св. Ив. Х. също имал трудов договор, донесен му от подс. Л., вече подписан от работодателя. Не бил виждал да се изнася от готовата продукция. Получения брак при производството на цигарите, събирали в найлонови торби, които били в халето при пристигането на полицията. Баща му никога не му бил казвал, че познавал някой друг освен подсъдимият Л..

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля Б.С.Б., тъй като съдържат доказателствена информация, от лични впечатления и преки наблюдения на свидетеля ,свързана с предмета на доказване по делото.

Свидетелят Б., бил служител в ГДБОП, оперативен работник. Имало планирана акция от полицията, свързана с халето за производство на цигари в К. С още служители от ГДБОП, около обяд на 10.12.2012г., влезли в цеха за производство на цигари. Видял в халето машини и късове произведени цигари на лентата на машината. Имало и кашони. Бил там, докато пристигнали разследващите. Заварили и хора около машините.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля В., като последователни, логични и непротиворечиви. Съдържат доказателствена информация за важни по делото обстоятелства.  Св. Й.И.В. е работел като пазач на къщата на подсъдимият Х. ***. Познавал подсъдимия Х.. Задълженията му били да полива градината, да пуска градинарите като идвали, чистачката и работниците които правели ремонт в къщата. Към инкриминираната дата 10.12.2012г. били трима пазачи на къщата – той, М. и В., на които не знае останалите имена и работили на смени. Имало монтирано видеонаблюдение на къщата и двора. Пазачите имали специално помещение- будка, от която охранявали, в нея било и видеонаблюдението. Разрешено им било да пускат само посетители, които познавали. В будката имало звънец, с който отваряли на посетителите, които виждали на камерата. Непознати не е пускал вътре. С такива лица е разговарял по домофона. През 2012г. са идвали непознати, питали са за подсъдимия Х., и ако го нямало не ги пускали, а ако е бил Х. в къщата, той си е разговарял с тях. Другите двама подсъдими П. и Л. не ги е виждал да идват там и не ги познава. През 2012г. дошла полиция и водела със себе си вече арестуван подсъдимия Х.. Били цивилни. Х. не бил с белезници. Били три-четири човека. След около час го извикали от будката. Подсъдимя Х. му наредил да извика по настояване на полицията някой от съседите за свидетел. Той извикал един съсед, който отишъл в къщата при полицията. След това започнали да обикалят двора, гаража и фитнеса, който е в двора. Пристъпили към оглед на будката. Намерили един тефтер, в който пазачите записвали телефонни номера на градинари, водопроводчици, чистачки и на останалите пазачи. Този тефтер си бил там и преди три години, когато св. В. започнал работа. Подсъдимият Х. не се интересувал от този тефтер. Въпросният тефтер е иззет с протокол за претърсване и изземване от 10.12.2012г. от посочения адрес , със зелени корици с надпис „CASTROL“, с изписани почти всички страници ръкописно – текст и цифри. Св. В. бил също арестуван и отведен в ГДБОП. Времето през което е работел при Х. не е ставал свидетел на нещо незаконно. Свидетелят също не е бил каран да върши нещо незаконно. Подс. Х. бил възпитан, тих, не повишавал тон. Въпросният тефтер си стоял постоянно в будката. Х. не е влизал там никога. Тефтера бил иззет от бюрото на пазачите. Докато е работил там не е виждал да се разнасят кашони с цигари или някакви машини за производство на цигари. Виждал е да се внасят кашони с ел.уреди или телевизори. Тези показания на свидетеля В., депозирани в съдебно заседание, кореспондират с приетите за достоверни доказателства по делото, поради което им се дава вяра и се вземат предвид при изграждане на приетата за установена фактическа обстановка.

За яснота на изложението следва да се отбележи, че св. Л.Л.Б., св. С.П.Д. и св. Ц.М.М. са били привлечени като обвиняеми лица по досъдебното производство. На 15.10.2013г. наказателното производство спрямо тримата е било прекратено с постановление на Специализираната Прокуратура на основание чл. 243, ал.1, т.2 НПК, поради недоказаност на обвинението. (л.161, т.8 ДП).С определение на СпНС от 05.10.2013 г. постановлението на СП е изменено,като основанието за прекратяване на наказателното производство е липсата на престъпление извършено от тримата-чл. 243 ал.1 т.1 НПК вр. чл. 24,ал. 1,т. 1 НПК/л.128,т.6 ДП/.

Тези показания на свидетеля Б., депозирани в съдебно заседание, кореспондират с приетите за достоверни доказателства по делото, поради което им се дава вяра и се вземат предвид при изграждане на приетата за установена фактическа обстановка. Същите са последователни, непротиворечиви и логични. Свидетеля Л.Л.Б. се е познавал с подсъдимият Х.. Св. Б. до средата на 2012г. работел като управител на фирма „Виржиния ТАБ“. Фирмата била собственост на подсъдимият Х.. Предмета на дейност бил производство на цигарени гилзи (кухи цигари). Седалището на фирмата било в село И, общ. Ад. Същата спряла дейността си през юни 2012г., защото закона забранил производството на гилзи за цигари. (съгласно приетите промени в ЗТТИ – ДВ бр.50/03.07.2012г. – чл.30, ал.4 ЗТТИ: „Забранява се производството и продажбата на заготовки за цигари с филтър“). Свидетелят Б. поддържал телефонна връзка с подсъдимият Х..Този телефон си бил лично на свидетеля. Б. знаел, че основно подсъдимият Х. се занимавал с хотели. От цигарените гилзи било невъзможно да се правят други цигари. Хартията им била по-дебела. Подсъдимият Х. не му е споделял да е имал интерес свързан с производство на цигари или други тютюневи изделия. След влизане в сила на законовата забрана продали всичките цигарени гилзи, които имали произведени и на склад. Имали клиенти, които купували произведените цигарени гилзи. Свидетеля Б., като управител на фирмата продал „заготовките за цигари“ (гилзи). Тази стока държали в село Избегли. Другаде не са ползвали склад за това. Произведените гилзи били за стандартни цигари, а не за тънките. Никога тази фирма не се е занимавала с преработка, съхранение или използване на тютюн за производство на тютюневи изделия. Виждал е подсъдимият П., когато играели тенис с подсъдимият Х.. Подсъдимият Х. бил кум на подсъдимия П.

Тези показания на свидетеля Д., депозирани в съдебно заседание, кореспондират с приетите за достоверни доказателства по делото, поради което им се дава вяра и се вземат предвид при изграждане на приетата за установена фактическа обстановка. Свидетеля С.П.Д. се е познавал с подсъдимият Х. още от времето, когато Х. ***. Св. Д. уредил подсъдимият Х. да закупи недвижим имот, място в село св. Влас, в района на к.к. Слънчев Бряг. Там Х. построил хотел. Свидетеля Д., по време на строителството на хотела работил като надзор над строителите. Помагал на Т (подсъдимия Х.), защото били приятели. Никога не е бил финансиран от Т. Занимавал се с внос на консерви, за което  теглил банкови кредити. Подсъдимият Х., бил шеф на тази фирма за внос на консервирана шунка от Белгия. Не подържали често контакт помежду си. Свидетелят Д. от около две години не бил виждал подсъдимият Х.. Подновили контактите помежду си през 2011г., като подсъдимият Х. го помолил да намери камион, който да закарал някакви материали в района на гр. А, където Х. имал фотоволтаици. Св. Д. намерил камион и свършил тази работа. Никога не са разговаряли помежду си за производство на цигари или други подобни, нито пък е ставало въпрос свидетеля да бъде молен от подсъдимият Х. да му търси пазари за произведени от Х. тютюневи изделия. Подържали помежду си контакт с личните си телефони, а не със специални такива. Свидетеля Д. е заявил, че „Петела“ е прякора на шофьора на камиона закарал частите за фотоволтаиците. Свидетеля не е знаел подсъдимият Х. да се е занимавал с някакво предприятие в гр. П и К. Знаел само за фотоволтаиците на гр. А или гр. П. Никога подсъдимият Х. не му е споменавал за цигари. Двамата нямали помежду си общи познати. Свидетеля Д. преди повече от 15 години е виждал подсъдимият П., там където Т живеел на ул. ххх в гр. София. Д. не е посещавал района на гр. П или К. Подсъдимият Х. не му е споменавал да има връзка с тези места. Свидетеля Д. е бил задържан по делото под стража и тогава за пръв път на мярката за неотклонение е видял подсъдимия Л..

Тези показания на свидетеля М., депозирани в съдебно заседание, кореспондират с приетите за достоверни доказателства по делото, поради което им се дава вяра и се вземат предвид при изграждане на приетата за установена фактическа обстановка. Свидетеля Ц.М.  и подсъдимия П. се познавали, били приятели. Познавал и подсъдимият Х.. Виждал го е на рождени дни на подсъдимия П., както и на сватбата му. Подсъдимият Л. го е видял едва в съдебната зала при МНО. Свидетелят М. бил съученик с подсъдимия П.. С подсъдимият Х. не подържал контакти. Подсъдимият Х. е кум на подсъдимия П.. (акт за граждански брак №50 от 01.02.2004г., гр. София, район „Триадица“) – л.3, т.4 ДП. Свидетеля М. не е имал бизнес със подсъдимия П. през годините. Учили заедно от 9 до 11 клас. След това били семейни приятели. С подсъдимият Х. също нямал бизнес отношения. Свидетеля М. имал еднолична фирма за превоз на товари с бус в гр. София и извън гр. София. Свидетеля М. е разговарял с подсъдимият Х. само когато се били виждали по определени поводи у П.. Подсъдимите Х. и П. не са му предлагали да се занимава с нещо нередно, нито са използвали буса на фирмата му. Свидетеля М. не е возил товари в района на гр. П и К.

Съдът кредитира с доверие свидетелските показания на свидетеля Е.В., депозирани в съдебно заседание, кореспондират с достоверни доказателства по делото и се вземат предвид при изграждане на приетата за установена фактическа обстановка. Свидетеля Е.Д.В. се познавал с подсъдимите Х. и П., а подсъдимият Л. не го познавал изобщо. Свидетеля В. е работил във фирма „ ххх“ собственост на подсъдимият Х.. Свидетеля работел във фирмата като общ работник. Помагал при строежа на къщата на подсъдимият Х. в кв. Драгалевци, работел на хотела в село св. Влас, в гр. София. С личен транспорт прекарвал строителни материали. Имал лек автомобил PASSAT , с който превозвал само строителни материали и го продал през 2004г. Управител на тази фирма бил подсъдимият Х.. Фирмата се е занимавала със строителство, с изграждане на хотели. Свидетеля В. се виждал с подсъдимият Х. , играели тенис на корт и тенис на маса. Търсили се взаимно по телефона. Въпреки близките им отношения подсъдимият Х. не е искал от свидетеля да върши нещо нередно. В района на фабриката на Кока-Кола в К не бил ходил никога. Имал приятели в К на които ходил на гости. Св. В. не е ходил и в района на гр. Пещера. Не знаел подсъдимият Х. да се е занимавал с производство на цигари. Чувал бил само за производство на цигарени гилзи от подсъдимият Х.. Това му било казано от свидетеля Б.. Единствено спорта свързвал сега свидетеля В. и подсъдимият Х.. Св. В. не е бил каран да пренася някакви кашони от подсъдимият Х.. Не бил присъствал и на срещи, на които подсъдимият Х. да дава указания за някакви цигари.

  Съдът кредитира с доверие показанията дадени в съдебно заседание от свидетеля М.Я.К., тъй като същите са последователни , логични и в съответствие с останалия достоверен доказателствен материал по делото. Свидетеля К. бил поемно лице при извършеното претърсване и изземване на адрес гр. София, ул. „В А“, № х, ет.1, ап. х, ползван от подсъдимия Х. и на претърсване и изземване от лек автомобил ПК с рег.№ хххх, паркиран в гр. София на ул.„ххх“ №6. След като приключили с претърсването и изземването в апартамента, св.К., заедно с полицаите, слезли на улицата. Там извършили претърсване и изземване в джипа П К

Ключа от джипа не бил в Х., а в неговата приятелка (св. Д.Л.) и се наложило, по молба на полицията, подс. Х.  и се обадил по телефона и тя се върнала с ключа от джипа. Преди това, същата жена е била и в апартамента, в който е извършено претърсването и изземването. След като приключили с извършването на ПСД в апартамента, отишли до автомобила собственост на подс. Х. – ПК. Наложило се да се върне, защото св. Л. била заминала за някъде и ключовете били в нея. При претърсването, в джипа били открити и иззети четири стека цигари „Ракел слимс“, без акцизен бандерол.

  Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля А.Г.А., тъй като, същите са логични, последователни и в съответствие с останалия събран по делото достоверен доказателствен материал. Свидетелят А., присъствал на ПСД по претърсване и изземване в лек автомобил ПК. Преди това, с полицаите се качил в апартамента на ул. „ххх“ №7, в който се извършвало претърсване и изземване. Свидетелят А., лично възприел около 10 човека в апартамента, видял огромно количество папки да се изнасят с кашони, папки с документация. Започнали да разпитват подс. Х.. След молба от полицаите, подс. Х. извадил всичко от джобовете си. От тези вещи, свидетелят А., възприел мобилен телефон, портфейл и голямо количество пари в него. След това пристигнала приятелката на подс. Х., която донесла някакви документи, малко по-късно. Въпросната жена, която била извикана от подс. Х., била със силикон в устните и гърдите, красиво момиче, младо момиче. Пристигнала след няколко часа. Свидетеля А., бил извикан за поемно лице от двама цивилни. Намирал се пред фризьорският салон на улицата. Не си спомня, някой да е носил ключ за автомобил. Бил на улицата, когато пристигнало момичето (св. Л.) и веднага бил направен обиск на автомобила. Момичето пристигнало с автомобил ПК, и в момента в който паркирала и излязла от него, започнали веднага да го претърсват. Той непосредствено възприел събитията, защото бил пред блока, на улицата. Видял как тя паркира автомобила. Всички я видели. Подс. Х. бил също долу на улицата, при колата. По спомени на свидетеля А., при извършения обиск на джипа били открити цигарите, за които св. Л. заявила, че ги е взела от „Женския пазар“. В джипа друго не намерили. Цигарите били женски, тънки. Стекът бил запечатан с целофан. Свидетелката Л. повторила, че са нейни цигарите, че са закупени от „Женския пазар“. Това го заявила на един от полицаите, който много се зарадвал, когато открил цигарите. Обстоятелствата около пристигането на лекия автомобил ПК и извършеното претърсване и изземване в него и преди това в жилището на ул. „ххх“ №7, се подкрепят и от протоколите за извършените претърсвания и изземвания на двете места на същата дата. Претърсването и изземването на жилището е приключило в 16:30ч. , а претърсването и изземването от лекия автомобил ПК е започнало в 17:25ч. т.е. около един час след първото извършено ПСД, което от житейска гледна точка подкрепя твърденията на свидетеля А., че всички изчакали около час , час и половина пред апартамента, преди да дойде св. Л. с джипа.

          Съдът, отчасти кредитира с доверие показанията на свидетеля Д.Г.Д., че същият е бил служител на ГДБОП, че е участвал в множество полицейски операции както и в тази на 10.12.2012г. Присъствал на извършено претърсване и изземване на 10.12.2012г. в жилище в гр. София, ул. „В А“, № х, ет. х. Този адрес бил обитаван от подс. Х.. Преди да отиде на място, имало пристигнали полицаи на адреса. От там били иззети фирмен печат, документи на някаква фирма, като първи екип вече бил задържал подс. Х.. На излизане от адреса, забелязал пред №6 на ул. „В А“, спрян автомобил ПК. Преди това били направили справка на автомобилите на лицето.

  При извършено претърсване и изземване в джипа открили в полиетиленов плик 40 бр. кутии цигари „РАКЕЛ СЛИМС“ без акцизен бандерол, които били иззети.

Твърди , че в момента подс. Х. не управлявал автомобила, а го бил заключил преди да влезе на адреса, свидетеля Д. нямал представа от кого бил заключен автомобила. Той бил само сигурен, че автомобила е на подс. Х., защото разполагал със справки за това. Съдът не кредитира с доверие показанията на св. Д. в тази част, защото са в противоречие с останалия достоверен доказателствен материал за това обстоятелство, както са и вътрешно противоречиви и неточни, като показанията в тази им част се опровергават включително и от сами разпит на св. Д. при очната ставка със св. А.. В съдебно заседание, св. Д. е заявил : „ Спомням си, че беше около джипа ПК, където претърсвахме…(св. Л.)“. Свидетеля А. за същото обстоятелство е заявил: „ Спомням си, че имаше жена, която дойде с джипа. Той беше обискиран … Тя докара джипа. (св. Л.)“  непосредствено след като слязла от джипа, на същия му бил извършен обиск. По показанията на свидетеля А. в очна ставка, същият е заявил че, малко преди приключване на обиска на апартамента, свидетелката е била извикана от подс. Х.  да дойде на адреса. Съпоставени в очна ставка в съдебно заседание св. Д. и св. Д.Л., той е заявил, че св- Л. е присъствала при претърсването на джипа. Била е в близост до извършваните действия. Свидетелката Л. в същата очна ставка е заявила: „ Аз докарах джипа.“, на което св. Д. е отговорил, че не е бил пряк свидетел на това, кои бил докарал джипа. Същата е заявила на св. Д., че тези цигари са нейни и ги е купила от „Женския пазар“, за което св. Д. не си спомня, но твърденията на св. Л. категорично се потвърждават с показанията на св. А.А., относно тези обстоятелства.  

След като приключили с ПСД на посочения адрес, по-късно същата вечер, в присъствието на св. Д., било извършено претърсване и изземване в кв. Драгалевци, ул. ххх, № х – къща обитаема от подс. Х.. Описва последователността на действията, които били извършени на този адрес. От там били иззели един тефтер, зелен на цвят, с изписан вътре текст – цифри и букви. Съдът кредитира показанията на свидетеля Д., защото са логични, последователни и кореспондират и с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът отчасти кредитира с доверие показанията на свидетелката Д.Л., които са последователни, непротиворечиви и в синхрон с останалия събран по делото достоверен доказателствен материал. Описаната фактическата обстановка, че отишли заедно с подс. Х. в офиса на фирмата, който се бил намирал на ул. „ххх“ № х /апартамента е на № х/ Там живеела майката на подс. Х.. Влезли във входа и към подс. Х. се насочили полицаи и го арестували.

Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелката Л. в тази им част, като нелогични, непоследователни и противоречиви с останалия събран по делото достоверен доказателствен материал, а също и вътрешно противоречиви, с оглед показанията на същата, дадени при очната ставка извършена между нея и св. Д.Д., където същата и заявила, че тя е докарала джипа на мястото където му е бил направен обиск. Казали му, че ще правят обиск на апартамента и да им даде ключа от автомобила. Свидетелката Л. също се качила в апартамента. Свидетелката Л. се притеснила, полицаите и разрешили, и тя си отишла. Хванала такси. Цигарите останали в колата и тя не могла да ги вземе, като нямала ключ. Същата заявява: „ Те взеха ключа от колата, всичко. Ключът, Т. го предаде на полицията и телефоните си, и всичко.“ Поради изтъкнатото вътрешно противоречие и несъответствие в показанията на тази свидетелка, както и с показанията на свидетеля – поемно лице А.А., както и с отбелязаните часове на протоколите за претърсване и изземване на посочения адрес и в джип ПК, съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелката Л. в тази им част.

Св. Е.И.К. е бил собственик на дървообработващото предприятие „ С“ АД в гр. П. В това му качество подписал договор за наем на помещение в двора на завода. Фирмата наемател търсела помещение за разполагане на машина за преработка за билки. Договорът за наем на недвижим имот бил подписан на 15.10.2012г. между св. К., като представител на фирма „ххха“ АД в качеството му на наемодател и представителя на фирма „ АК“ ЕООД – А Ч, македонски гражданин в качеството му на наемател. Фирмата е била регистрирана в България със седалище – гр. София, ж.к. ГМ, бл.ххх, вх.А. Предмет на договора бил едноетажен цех „Везби“ с площ около 800 кв.м. на територията на завода. Срокът за който е сключен бил 12 месеца, срещу месечна наемна цена от 4000 лв. (л.42, т.3 ДП).  В съдебно заседание бяха прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2, пр.2 НПК, показанията на свидетеля К. на досъдебното производство пред орган на ДП, депозирани на 18.02.2013г. (т.3, л.68 ДП) В същите, свидетеля К., сочи и за обстоятелства релевантни по делото. Свидетелят не е ходил в цех „Вхх“, но същия е заявил, че знае, че е текла монтажна дейност там. Периодично са били докарвани машини и е имало 5,6 човека, които са ги сглобявали. Свидетеля веднъж е ходил там по друга работа и е видял хора с гащеризони да си вършат работата. Същият заявява, че доколкото си спомня, тези хора му се обаждали от някакъв пловдивски стационарен телефон. Същият заявява, че тези хора му казвали, че ще преработват билки и някаква предварителна обработка на чай. Не знае да са преработвали каквото и да е в цеха.

На 02.04.2012г. фирма „ххх“ АД, сключила втори договор за наем за още едно помещение в двора на завода на фирма „Е Е Е“ гр. София, ЕИК ххх представлявана от едноличния собственик на капитала св. Д.А.С.. Отдаденото под наем помещение било около 1700 кв.м. Предмета на дейност на тази фирма бил преработка на остатъчния материал от дейността на дървообработващото предприятие „С“ Ад- производство на пелети.

За сключването на наемния договор с първата фирма пристигнали две лица – адвокат и едно лице, което повече мълчало при преговорите, защото личало, че е чужденец по отделните реплики които произнасял.

Фирмата доставяла и монтирала техниката в цех „ххх“, но нямало и година и тази фирма напуснала цеха, но техниката останала в наетото помещение.

Св. К. от м. Декември 2014г. не е собственик на „С.“ АД. Той не е влизал никога в отдаденото под наем помещение и не знае каква техника е била разположена в цех „Везби“. Св. К. не познава никой от подсъдимите. Не помни и името на фирмата. Не е получавал наемна цена от тази фирма, защото уговорката им е била едва когато започнат да работят да платят наема за три месеца. Не е виждал никаква продукция произвеждана от тази фирма. Била му странно, че въпреки договора нямало никакво движение. В помещението за последно влизал в деня на сключване на договора. Въпросните машини са иззети с протокол за претърсване и изземване в присъствието на св. Д.С. и са приобщени по делото – (л.84, т.2 ДП).

Св. Д.А.С.. Същият подписал договор за наем със св. К. като едноличен собственик на „С.“ АД, като наем около 1700 кв.м. помещение където произвеждал пелети от дървени отпадъци. По спомени на св. С. през 2012г. се появили и други наематели, които монтирали някакви машини в помещение което се намирало в другия край на двора на завода, на около 400м. от неговото помещение. Той не се интересувал от тяхната дейност. Св. С. е собственик на фирма „ ЕЕЕ“ ЕООД. Не знаел какви са машините монтирани в другото хали и за какво се използват от другата фирма наемател. Един ден бил извикан от полицията, запечатели цех „ В.“, а машините които били вътре му оставили на отговорно пазене. Не познава никой от подсъдимите. В съдебно заседание бяха прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК. Показанията на свидетеля Д.С. на ДП дадени пред орган, депозирани на 10.12.2012г. Същия сочи релевантни по делото доказателства, а именно – някъде през месец юли 2012г. започнали да монтират машини в наетия цех „Везби“. Докато монтирали машините, св. С. е влизал вътре. Монтажът се извършвал от 6,7 човека. До обект идвали с някакъв миниван „ФИАТ“. Питал ги като комшии в двора на „С.“ АД, какво ще правят с тези машини, а те му казали, че ще сушат билки. Обръщали се един към друг с „Колега“. Не познавал собственика на фирмата наемател на цех „Везби“. В последствие, към края на м. септември, началото на м.октомври, при свидетеля С., в неговия цех, отишло едно момче от цех „В.“ и му оставило ключа за цеха. Представил се е като Ц., и че е представител на фирмата наемател. Ключа за цеха му бил оставен в случай, че стане някаква авария и трябва да се отвори цеха. Машините, които тогава монтирали в цех „В.“, били открити същите при посещението на полицията в цеха на 10.12.2012г. в присъствието на свидетеля С.. Съдът кредитира с доверие и така прочетените показания, които са в синхрон с показанията на останалите свидетели, разпитани за цех „В.“ в гр. П. И от своя страна, дават достатъчно доказателствена информация за точното определяне на фактическата обстановка свързана с дейността на този цех.

Съдът кредитира с доверия показанията на свидетеля Ж.Б.Б.. Същите са ясни, логични и последователни и в синхрон с останалите събрани по делото достоверни доказателства, свързани с изграждането на фактическата обстановка, касаеща цех „В.“ гр. П., ул. „Хххх“ № х, фирма „С.“ АД.

Свидетелят Ж.Б.Б. работил като пазач във фирма “С. „ АД в гр. П..На 10.12.2012 г., когато пристигнала полицията той бил на работа.Полицаите го завели със себе си в цех „В.“ заедно със св.С.,където присъствал на претърсването и изземването./т.2,л.84 ДП/В халето видял машини то било отключено от св. С.,а той имал ключ ,защото в това хале било ел.таблото за наетото от св. С. помещение за производство на пелети.Не му миришело на тютюн.В цеха имало само машини.Не е видял там нито билки,нито тютюн.Чул,че с тези машини щели да сушат билки.Наемателите на помещението не ги бил виждал и не ги познавал.До тогава не бил ходил в това хале.Работата му била на портала.Не се интересували от това кога влизат ,кога излизат наемателите.Не познава никой от подсъдимите.Вижда ги за пръв път.

Съдът намира за ясно установена фактическата обстановка , свързана с цех „В.“ в гр. П.. Същата е установена чрез разпитите на свидетелите С., К. и Ж.Б., чийто показания съда кредитира с доверие, като еднопосочни, последователни и взаимно свързани. От установената фактическа обстановка и събраната доказателствена маса , съдът намира, че липсва връзка между обстоятелствата, предмет на наказателното производство, свързано с производството на цигари без акцизен бандерол в района на К и установеното свързано с цех „В.“ в гр. П. Установено е, че машините в цех „В.“ са били в неработещо състояние, едната със скъсана верига, а другата с нарушено табло, според приетата по делото съдебно-техническа експертиза на поточна линия (т.5, л.19 ДП), и машината е била негодна да произвежда продукция. Към момента на извършването на експертизата, машината не е била годна да работи. При извършения оглед на 10.12.2012г. в цех „В.“ е намерен и иззет един кашон с тегло 81,6 кг., който не представлява тютюнево изделие по смисъла на закона (т.5, л.63 ДП). Вещото лице Т., извършил съдебно-техническата експертиза, при защита на експертизата си, заяви в съдебно заседание, че този кашон не е съдържал тютюн, за него това е бил абсолютен прах. За доизясняване на фактическата обстановка служат и приложените по делото писмени доказателства – договори за наем на помещения в района на завод „С.“ АД, включително и цех „В.“.  Поради изложеното съдът намира, че всички доказателства събрани за цех „В.“ в района на гр. П и за намерените и иззети машини, които били разположени в цех „В.“ са правно ирелевантни и не са послужили на съда за постановяване на съдебният му акт, като такива несвързани и неотносими към предмета на доказване по делото. Съдът приема за изцяло неотносими към предмета на доказване показанията на свидетелите С., К. и Ж.Б., депозирани в съдебно заседание, поради което се изключиха същите от ценената от съда доказателствена маса. Тези показания съдът прецени, като несъставляващи източник на значими за предмета на делото факти, защото не разкриват нито лични и непосредствени за свидетелите възприятия досежно инкриминираните обстоятелства, нито в същите се съобщават контролни факти.

Съдът приема за изцяло неотносими към предмета на доказване показанията на свидетеля А.А. и на свидетеля П. Ц, депозирани в съдебно заседание, поради което се изключиха същите от ценената от съда доказателствена маса. Тези показания съдът прецени, като несъставляващи източник на значими за предмета на делото факти, защото не разкриват нито лични и непосредствени за свидетелите възприятия досежно инкриминираните обстоятелства, нито в същите се съобщават контролни факти.

Св. А.П.А. бил собственик на товарен камион MAN с рег.№ СА ххх. Бил студент в гр. Б. От време на време извършвал курсове с камиона си. Бил извикан в полицията. Питали го дали познава някакви хора, изреждали му имена, и ЕГН-та. Били възрастни хора, съдейки по ЕГН-тата им и нямо как да ги познава. С камиона в района на К не бил ходил. Баща му св. П. Цеков, на 70г. имал стар камион и разкарвали с него Кока-Кола от производствен цех на Кока-Кола в К. Карали стоката за различни места – Варна, Търговище и др. Никакви цигари и никакъв тютюн не бил возил с този камион. Св. А. е заявил, че ключа от камиона не го е давал на друг. Св. А. разказва, че никой освен него и баща му не е управлявал камиона. Никой от подсъдимите не познава, не ги е виждал никога.

Св. П.А. Цеков – баща на св. А.А.. Викали го в ГДБОП, питали го за разни имена и ЕГН-та. Той не е познавал никой от тези хора. Имат товарен камион MAN от 1985г. , който унищожил, а другият MAN е на сина му. Докато сина му св.А. бил в гр. Благоевград като студент, св. Ц по негов спомен карал камиона на сина си, когато се наложило. С камиона возили стоки от България по цяла Западна Европа. Никога с този камион не са били карали цигари. Не били возили и никакви суровини за цигари, тютюн, кутии. В района на К натоварил Кока-Кола за Варна, Бургас и други градове. В гр. Пещера е ходил, снабдявал е завода за обувки със суровини. Камиона го били карали само, когато е имало работа, а не постоянно. От завод „Чайка“ във гр. Варна е возил заготовки за цигари до с. Рилци, обл. Благоевград. Там бил склада на цигарената фабрика в града. През 2012-2013г. може да не е работил камиона, за това не си спомня категорично. Не познава никой от подсъдимите.

Съдът приема и за изцяло неотносими към предмета на доказване показанията на свидетелите Т.Ч., Д.Г., депозирани в съдебно заседание, поради което се изключиха същите от ценената от съда доказателствена маса. Тези показания съдът прецени, като несъставляващи източник на значими за предмета на делото факти, защото не разкриват нито лични и непосредствени за свидетелите възприятия досежно инкриминираните обстоятелства, нито в същите се съобщават контролни факти. Свидетелят Т.С.Ч. бил председател на борда на директорите на завод „УНИПАК“ АД, със седалище в град Павликени. Предмета на дейността на фирмата бил производството на опаковки за хранителната промишленост, заготовки за цигари и за строителната промишленост. Фирмения дял от производството на тези стоки за УНИПАК е около 20% в България. Произвежданите опаковки са били в разгънат вид за Булгартабак, Кингс Табако и много други фирми, включително и чужди в Черна Гора, Сърбия, Румъния, Дубай. Полицаите от ДАНС като били в завода в гр. Павликени, било им показано всяко кътче в завода, всяка стая. Св. Ч. предоставил по ДП подробни справки за произвежданата от завода продукция. Фирмата произвеждала само опаковки за цигари в разгънат вид и нищо друго свързано с цигари. Подсъдимите не ги бил виждал никога. Свидетелят Ч. цял живот се занимавал с опаковки и машини за опаковки. Произведената продукция и нейното разпространение ставало или със собствен на клиента превоз или с превоз на фирмата. Целофан не били произвеждали, а само картонени опаковки. Фирмата правела надписите на опаковките, които са за различни видове цигари. Всяка поръчка била строго индивидуална. Имало опаковки за цигари за 10,20,25 броя цигари с различен диаметър. Клиентите поръчвали какво да се произведе, уреждали си финансовите отношения и поръчката била изпълнявана. От физически лица поръчки не приемали. Невъзможно е било да излезе от завода неосчетоводена продукция. Клиентите за производството на цигарени кутии били само лицензирани фирми с лиценз за производство на цигари. За последните 8 години такива опаковки са правили за производителите на цигари, фирмите – „Кингс Табако“, „Булгартабак“ и фабрика „Слънце“- Стара Загора. Други лица не са поръчвали опаковки за цигари. Свидетеля Ч. не е знаел да са доставяни поръчки на територията на К. Освен УНИПАК в България имало и други фирми за производството на опаковки за цигари. Фирмата разполагала с товарен камион SCANIA и малък камион MERCEDES. Други камиони фирмата не е имала. Контактували само със сериозни фирми за производството на цигари. Свидетеля заявил на служителите на ДАНС, ако желаят да се запознаят с дневника, който се води на портала, и в който се записват камионите които влизат и излизат, както и продукцията. За свидетеля Г., св. Ч. е заявил, че Г. е работил като изпълнителен директор в УНИПАК и се е занимавал само с производствения процес.

Свидетеля Д.С.Г. не познавал никой от подсъдимите. Работел във фирма УНИПАК гр. П, като изпълнителен директор и се е занимавал с организирането на производствения процес във фирмата. Клиентите на фирмата били предимно юридически лица. В отношението с тях стриктно, спазвали изискванията на закона за документооборота – подписвали договори, издавали фактури, стокови разписки и други. Фирмата имала два товарни камиона SCANIA и MERCEDES. Било е невъзможно ФЛ да закупи опаковки за цигари.  Ако се бил появил по-малък клиент, като ЕТ, за опаковки за цигари, било задължително да представи документи и лиценз за производство на цигари или други тютюневи изделия. Липсата на такъв лиценз, правило невъзможно сключването на договор с УНИПАК. УНИПАК не бил произвеждал картонени опаковки за цигари за марките „ Ракел слимс“ и „ Карелия слимс“.

Съдът приема и за изцяло неотносими към предмета на доказване показанията на свидетелите Н.Г.Б. и С.К.П. – служители на ГДБОП, депозирани в съдебно заседание, поради което се изключиха същите от ценената от съда доказателствена маса. Тези показания съдът прецени, като несъставляващи източник на значими за предмета на делото факти, защото не разкриват нито лични и непосредствени за свидетелите възприятия досежно инкриминираните обстоятелства/ чл. 117 НПК/ , нито в същите се съобщават контролни факти. От показанията на двамата полицейски служители на ГДБОП, съдът кредитира с доверие само в тази им част, че двамата са служители на ГДБОП и са били в йерархично подчинение, като свидетеля П. е бил началник на свидетеля Б..

Разпитан и в съдебно заседание, и на основание чл. 281, ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 НПК са приобщени  дадените от свидетеля Б. показания по досъдебното производство пред орган на ДП на 23.11.2012г. (т.3, л.1 ДП).  Показанията на този свидетел съдържат преразказана информация, станала му известна във връзка с експлоатираните по делото СРС-та. В същите се прави анализ на проведени разговори между сочени за участници в организираната престъпна група. Същият не възпроизвежда свои лични наблюдения и възприятия, а преразказва СРС-та, както и оперативна информация станала му известна по време на експлоатирането на СРС и от анонимни източници, които отказва да назове, което е недопустимо и в нарушение на принципа за непосредственост. Същите показания представляват замяна на оригинерни с деревативни доказателства в процеса в нарушение на изискванията НПК – чл.105 ал.2. Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда предвидени в този кодекс. Оперативната информация на която базират показанията си, чиито източници отказва да посочи, превръща по този начин, извънпроцесуалната оперативна информация в непроверима. Недопустимо е да бъде подменян установен в НПК доказателствен способ за негласно събиране на информация, свързана с конкретно престъпление – материализиране на информацията на ВДС, чрез ползването на СРС с преразказването на тази информация от свидетеля в негови показания.

Процесуалният закон третира специалните разузнавателни средства като самостоятелен способ за събиране на доказателства при разследване на ограничен кръг от тежки умишлени престъпления.Характерното за тях е,че чрез технически средства и оперативни способи се навлиза в личната сфера на контролираните лица.Чл. 172,ал. 1 НПК и чл. 2,ал. 3 ЗСРС посочват изчерпателно оперативните способи,които наред с техническите средства съставляват елемент от понятието „специално разузнавателно средство“Всички те са свързани със непосредствено изготвяне на ВДС,събиране на ВД. Единствено резултатите от способа“разследване чрез служител под прикритие“се приобщават към доказателствените материали по наказателното дело под формата на показания на свидетел( чл. 172,ал. 4 НПК).Служителят под прикритие се разпитва при запазване в тайна на неговата самоличност по правилата на чл. 141 а НПК.

 Освен тази недопустимост, показанията на свидетеля Б. и на свидетеля П., не могат да бъдат ползвани от съда, тъй като би допуснал съществено процесуално нарушение ако базира своя акт върху свидетелски показания, които са „копи-пейст“. Още повече, че в показанията си, в съдебно заседание  (л.233 СП), свидетеля П., твърди, че информацията която изнася пред съда е базирана на анализ на оперативната обстановка направен съвместно с колегата му Б.. Като е заявил още „Освен анализа, колегата ми е предоставил копие от разпита си, когато е разпитван на досъдебната фаза.“ . Това изявление н свидетеля П., поставя още един сериозен въпрос – как свидетеля Б. се е снабдил със собствения си разпит, за да го предостави на свидетеля П.. Горното представлява сериозно процесуално нарушение допуснато на досъдебното производство – чл.139 НПК. Това едва ли се дължи на недоглеждане на водещия разследването орган, защото в протоколите за разпит, както на Б., така и на П. има допуснати и еднакви грешки – „На работниците име забранено…“ – стр.4. Освен това, съдът подходи много внимателно към показанията на тези двама полицейски служители и за това, че положението им е по-различно от това на незаинтересования свидетел – делото „Мехелен и други срещу Холандия“ на ЕСПЧ. Тези показания са освен всичко друго и изолирани от останалия достоверен доказателствен материал, и не намират подкрепа в нито едно от събраните по делото доказателства. С тях не могат да бъдат обяснени факти и обстоятелства от използването на СРС, разрешено от некомпетентен орган и да бъдат валидирани процесуално негодни  ВДС от ползването на СРС чрез свидетелските им показания.Ако разрешението за експлоатиране на СРС е следвало да бъде издадено от председателя на СпНС,респективно негов заместник председател,а е било издадено от председателя на Софийски градски съд,резултатите от използваните СРС не биха могли да бъдат включени в доказателствената съвкупност,тъй като не могът да се валидират действия на некомпетентен орган.

Съдът приема за неотносими показанията на свидетеля И.Р.Ч.  към предмета на доказване по делото. В тях не се съдържа никаква доказателствена информация от значение за изясняване на главния факт, нито съдържат контролна информация за него.

Свидетелят Ч., започнал да се занимава с покупко-продажба на СИМ-карти за мобилни телефони от както било задължително да се регистрират картите. Бил безработен. Купувал картите на свое име от мобилните оператори, ГЛОБУЛ, ВИВАТЕЛ, М-ТЕЛ. След това продавал същите карти на по-висока цена, от което печелел пари. Той продавал на свои приятели картите , а те дали и на кого са ги продавали не знае. Сим карта може да си закупи всяко лице, свободно. Той ги закупувал на свое име, след което ги продавал, а не ги ползвал. Не се интересувал от лицата, които купували карти от него. Продавал карти предимно на лица от гр. Перник. Отрича да е продавал карти на лица от гр. София. Тези карти са били предплатени и са на ваучери. Същите, заявил, че сигурно има 400-500 такива карти на всички оператори на негово име. Нямало лимит за регистриране на такива карти, можело да се купуват неограничен брой.

Съдът приема за неотносими към предмета на доказване по делото, показанията на свидетеля П.Т.Г.. Свидетелят Г., работел като управител на фирма“ВАТ94“ ООД. Предмета на дейност на фирмата бил търговия с алкохол и цигари. Работел основно с „БРИТИШ АМЕРИКАН ТАБАКО“, „КАРЕЛИЯ“ и д.р. В съдебно заседание дава показания, че  бил викан преди години в полицията и бил питан, дали има собственост върху два автомобила, пикап и бус, като му посочили регистрационните им номера. Същият признал, че фирмата разполагала с тези две превозни средства, които били използвани за извършване на търговията. На зададените му въпроси, св. Г. е отговорил, че никога не е посещавал адрес в гр. София, кв. Драгалевци, ул.113, №2 (това е адреса на който е живял подс. Х.), дали познавал някакви лица, дали се е срещал с тях. Отговорът му бил, че не познава такива лица с такива ЕГН-та и че, той лично, никога не бил возил нито служителите във фирмата му, нито тютюневи изделия без бандерол.  С това разпита му приключил.

Към доказателствения материал съдът приобщи на основание чл. 283 от НПК и всички събрани по делото писмени доказателства.

Заверено копие на Нотариален акт за продажба на недвижим имот в гр. София, ул. „ххх“ №14 в ж.к. ххх-2. (т.2 стр.56 ДП); Договор за наем от 01.09.2012г. с наемодател М.М. и наемател фирма „М И“ ЕООД, с управител ЮМ. – молдовски гражданин. (т.2 л.58); Трудов договор на С.К.С. с фирма „ххх“ ЕООД (т.3 , л.30 ДП); Договор за наем от 19.10.2012г. заверено копие, нотариално заверен, сключен между К.И., като пълномощник на брат му Е Б.Д. и фирма „хх“ ЕООд с управител РН – молдовски гражданин (т.3, л.36 ДП); договор за наем на недвижим имот от 15.10.2012г. между „С.“ АД представлявано от Е.К. (наемодател) и фирма „А.К.“ ЕООД, представлявана от АЧ – македонски гражданин (т.3, л.42 ДП); Договор за наем между „С.“ АД представлявана от Е.К., наемодател и фирма „Е Е Е“ ЕООД представлявана от Д.С. , копие на договор от  02.04.2012г. (т.3 л.43-45 ДП); Скица на обект застроени територии на ЕАД „С.“ гр. П. (т.3 л.46-47 ДП); График за носене на охраната на обект „С.“ АД през м. декември 2012г. (т.3 л.48 ДП); Заверен акт за сключен граждански брак на М.П. с Н. Н. и кум Т.П.Х. № хххх от 01.02.2004г. на р-н Триадица гр. София (т.4 л.3); Справка от НОИ от регистър на трудови договори (т.4 л.6-16); Ксерокопие на пълномощно на адв. В П (т.4, л.25); Копие на платежно нареждане за регистрация на фирма (т.4, л.26); Ксерокопие на Л.К на АЧ (т.4, л.27); Протокол №1 от 2012г. – 01.10.2012г. на едноличния собственик на капитала на „АК“ ЕООД (т.4, л.28); Ксерокопие на декларация по чл. 141 ал.8 от ТЗ за регистрация на фирма (т.4, л.29); Копие на удостоверение от преводаческа фирма ЕТ „А. А. В“ от 10.10.2012г. (т.4, л.30); Ксерокопие от партидата на фирма „ххх“ ЕООД, свързано с промяна на статута ѝ (т.4, л.33-36); Ксерокопие от паспорт на РН (т.4, л.37); Декларация по ТЗ при регистрация на фирма (т.4, л.38); Ксерокопие на адвокатско пълномощно (т.4, л.39); Декларация по Закона за Търговския регистър подписан от РН (т.4, л.40); Учредителен устав на фирма „Р.“ ЕООД (т.4, л.42-43); Ксерокопие на декларация по чл.142 от ТЗ (т.4, л.44); Протокол №1 от 24.08.2012г. за учредяване на фирма „Р.“ ЕООД с представител РН (т.4, л.46); Ксерокопие на вносна бележка за регистрация на фирмата (т.4, л.47); Копие на декларация по чл. 141 ал.3 от ТЗ и спесимен (т.4, л.48-49); Ксерокопие на удостоверение от ОББ до Търговския регистър при Агенцията по вписвания за открита сметка на фирма „Р.“ ЕООД (т.4, л.50); Ксерокопие на Л.К. на РН (т.4, л.51); Различни справки от Гранична полиция и мобилни оператори за определени лица и номера (т.4, л.58-67); Справки за открити или закрити банкови сметки от различни банки в Република България - (т.7, л.45-89); Справка от Агенцията по вписванията по лице в цялата страна за обвиняемите по делото лица (т.7, л.90-129); Справка от Министерството на транспорта (т.7, л.238); Трудов договор на Х.П.Х. (т.8, л.151); Копие от уверение за заличаване на ипотека от М.П. (т.9, л.47); Ксерокопие на фактура (оригинал) на фирма „А С“ ЕООД с МОЛ Т.Х. (т.9, л.48-56); Копие на нотариален акт за недвижим имот от 2009г. на К П. и В П (т.9, л.57); Ксерокопие на Трудов договор на фирма „А С“ ООД с Ж Б  (т.9, л.58); Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР във връзка със фотоволтаици (т.9, л.63-68); Ксерокопие от диплома за Висше образование на Н Г Н. (т.9, л.69-71); Копие на Договор за продажба на вземане от 07.03.2012г. между Г. Ш цедент и фирма „А С“ ЕООД с управител Т.Х., цесионер (т.9, л.72-75); Ксерокопие на писмо от EVN до „А С“ ЕООД за сключване на договор за достъп до електроразпределителна и електропреносна мрежа (т.9, л.76-77); Ксерокопие на писмо от EVN с технически изисквания за фотоволтаици и друга документация свързана с това (т.9, л.80-91); Ксерокопие на Декларация от М.П. пред EVN (т.9, л.92); Ксерокопие на Договор за охрана със СОТ с възложител „ А С“ ЕООД (т.9, л.94); Ксерокопие на Договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 08.03.2012г. между Г. Ш., като продавач на правото на собственост върху търговското си предприятие с фирма „ М“ ООД, и купувач Т.Х. (т.9, л.168-172); Ксерокопие на разрешение за ползване на фотоволтаична централа от РДНСК от 13.06.2012г. по плана на гр. Брезово с възложител „ А С“ ЕООД и приложени документи към същото (т.9, л.176-194); Празна бланка на складова/стокова разписка с получател „ Р.“ ЕООД, изпращач „Р.“ ЕООД и други документи свързани с дейността на фирма „ А С“ ЕООД(т.9, л.195-216); Ксерокопие на договор от 08.06.2012г. между фирма „ А Сс“ ЕООД и фирма „ М“ АД гр. София, за охрана на обект фотоволтаична централа гр. Б с приложена схема от охранителната фирма (т.9, л.207-223); Различни документи свързани с дейността на фирма „ А С“ ЕООД, включително и данъчни декларации и декларации до НОИ (т.9, л.251-382);

 От всички изброени писмени доказателства относими  към предмета на делото са: трудови договори с фирма „ Р.“ ЕООД , договор за наем от 19.10.2012г. заверено копие, нотариално заверен, сключен между К.И., като пълномощник на брат му Е Б.Д. и фирма „Р.“ ЕООД с управител Раду Настас – молдовски гражданин (т.3, л.36 ДП); Заверен акт за сключен граждански брак на М.П. с Н Н. и кум Т.П.Х. №50 от 01.02.2004г. на р-н Т гр. София (т.4 л.3); Предадените с протокол за доброволно предаване/т.2,л. 80ДП от подс. Л. следните документи:трудов договор от 20.11.2012г. между Р Н и работника Г.Л.,квитанция за платен наем на помещение издадена на Е Б.Д. за м. ноември 2012 г.,,договор за продажба на ел.енергия с продавач  „ЧЕЗ Електро България“ АД и купувач фирма „Р.“ ЕООД,заедно със споразумение към същия от 07.12.2012 г.,1 бр. разписка от 07.12.2012 г,с отметка : нотариален акт,скица и последната сметка платена,удостоверение за актуално състояние на „Р.“ ЕООД от Агенция по вписванията,договор за наем на помещенията между Е.Б.,чрез пълномощник К.И. и фирма „Р.“ ЕООД,протокол за въвод на „Р. “ ЕООД в наетите помещения от 20.10.2012 г.,два броя празни бланки на пълномощни от името на РН, управител на „Р.“ ЕООД,заверено копие от НА за придобит на търг недвижим имоти скица на имот в местността „Б.“ от 26.03.2007 г.,М 1:500.

Приемат се като относими към предмета на делото и справките за съдимост на подсъдимите. В хода на съдебното следствие са приобщени и предявени веществени доказателствени средства в резултат на експлоатиране на специални разузнавателни средства.

Съобразно чл.13 ал.2, чл. 105 ал.2 и чл. 106 от НПК, обективната истина се разкрива по реда и със средствата предвидени в НПК. Законът категорично забранява допускането на доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда предвидени в НПК и императивно предвижда, че доказването в наказателното производство се извършва чрез способите предвидени в процесуалния закон. Такъв способ се явяват и специалните разузнавателни средства – чл.136 ал.1 от НПК, където СРС са предвидени като способ за събиране на доказателства при разследване на тежки умишлени престъпления. При експлоатиране на СРС чрез технически средства и оперативни способи се навлиза в личната сфера на контролираните лица, като се засягат граждански права, ползващи се с конституционна защита (чл.32-34 от КРБ) и с международно признание (чл.8 от КЗПЧОС и чл.17 от МПГПП), което налага и поставянето на дейността по използване и прилагане на специалните разузнавателни средства под предварителен, текущ и последващ съдебен контрол, при стриктно спазване на относимите разпоредби на ЗСРС и НПК (из решение №10 от 28.09.2010г., к.д. №10 /2010г., КС на РБ). В случая се е наложило ползването на СРС, с оглед предотвратяване и разкриване на тежки умишлени престъпления за които са изложени конкретно фактически обстоятелства в искането. Мотивът за исканото разрешаване на СРС е разследване на организирана престъпна група, занимаваща се с производство на незаконни цигари – престъпление по чл. 321 от НК е подсъдно на Специализирания Наказателен Съд. Разрешението за използване на СРС с мотив за такива престъпления подсъдни на СпНС, съгласно чл.174 ал.3 НПК се дават предварително от неговия Председател или изрично оправомощен от него заместник Председател. (решение на КС №10 от 15.11.2011г. по к.д. №6 от 2011г. на КС на РБ). В настоящия случай, СРС е разрешено от некомпетентен орган. Това е трябвало да стори Председателя на СпНС, предвид факта, че мотива с който е направено искането за експлоатирането на СРС е с оглед на извършено престъпление по чл.321 от НК, а то попада в изброените видове престъпление в чл.411а НПК, затова е подсъдно на СпНС. За да се докаже това обаче, трябва да се проследи как е поискано и как е дадено разрешението за експлоатиране на СРС, за какво се е водело съответното производство, с какъв мотив е поискано използването на СРС и на кой етап от производството е станало това. Пороците при събирането на доказателствените средства, правят недопустима тяхната проверка и оценка към доказателствената съвкупност по делото, тъй като, са процесуално негодни. Разрешението дадено за експлоатиране на СРС по настоящето дело, без том 1 и том 2, за които искане е направено и разрешение е дадено от компетентен орган – Председателя на СпНС. Същите два тома са включени в доказателствената съвкупност, останалите разрешения на СРС по делото са дадени от Председателя на СГС или нейният заместник, който сам е трябвало да оцени своята липса на компетентност и като не е сторил това се налага заключението за невъзможност да бъдат ползвани данните от обсъжданите ВДС (р.143 / 03.04.2015г., II-о НО на ВКС). Ако разрешението за експлоатиране на СРС е следвало да бъде издадено от председателя на СпНС,респективно негов заместник председател,а е било издадено от председателя на Софийски градски съд,резултатите от използваните СРС не биха могли да бъдат включени в доказателствената съвкупност,тъй като не могът да се валидират действия на некомпетентен орган.

 Ето защо ВДС се изключиха от доказателствената маса и съдът не гради своите изводи въз основа на тях предвид това, че формулировката на искането (мотива) на органа по чл.13 от ЗСРС е бил за разследване на престъпление от подсъдност на СпНС-организирана престъпна група. Не следва да има спор, че както искането за разрешаване на използването на специално разузнавателно средство, така и даването на разрешение за използването му, следва да е направено от компетентен орган. В противен случай, резултатите от експлоатиране на СРС, материализирани в протоколи за изготвяне на ВДС и в самите веществени доказателствени средства, няма да могат да се ползват за нуждите на наказателния процес. Това следва от забрана на чл.105 ал.2 от НПК в наказателния процес да се ползват доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда на НПК.

Относно останалите ВДС- в том 1  и том 2, изготвени в резултат на експлоатиране на СРС, следва да се отбележи , че не са от значителна помощ за разкриване на обективната истина по делото, тъй като от ВДС от двата тома може да се направи извода, единствено, че подсъдимите Х. , П. и св. Ц.М.,спрямо когото наказателното производство е било прекратено,са се познавали, от което не може да произтече заключение , че същите са участници в организирана престъпна група, в което са обвинени.

Следва да се отбележи обстоятелството, че исканията и разрешенията за СРС и тяхното удължаване с определен срок, които са процесуално негодни са искани на етап преди да бъде образувано досъдебно производство, а що се отнася до том 1 и том 2, исканията са направени от наблюдаващия по делото прокурор при образувано вече досъдебно производство,който може да подава писмено мотивирано искане до съда за използване на специални разузнавателни средства – чл.173 ал.1 НПК. Досъдебното производство е образувано на 22.11.2012г. (т.1 л.2 ДП).

Създадена е нова глава 31а от НПК (ДВ бр.13 / 11.02.2011г.)-„Особени правила за разглеждане на дела подсъдни на Специализираните наказателни съдилища“. ПЗР на ЗСРС §10- „в чл.15 ал.1 се добавя „и на Специализирания наказателен съд“ ;  От 11.08.2011г./ДВ бр.13 от 11.02.2011г. е в сила нова алинея 3 на чл.174 , където изрично е отбелязано, че компетентен в случая да издаде разрешение за експлоатация на СРС е Председателя на СпНС /респективно от изрично оправомощен от него заместник-председател/, по дела подсъдни на Специализирания наказателен съд. Специализирания наказателен съд функционира от 01.01.2012г., а разрешенията са издадени от Председателя на Софийски Градски Съд извън неговата компетентност,  след тази дата и  не могат резултатите получени от ползване на СРС, като ВДС, да бъдат инкорпорирани към доказателствената съвкупност по делото, да бъдат анализирани и ценени с оглед крайните изводи на съда, понеже са процесуално негодни и са недопустими.

Съдът възприе и кредитира в присъдата си, заключенията на вещите лица Д.К., К.М. и Е.П., по извършената от тях съдебно-техническа експертиза, приложена в т.5 л.13-16 от ДП, като изготвена обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област и кореспондиращи на останалата достоверна доказателствена съвкупност. Заключенията се оспориха в съдебно заседание от защитата, с оглед, заинтересованост на лицата, тъй като, експертите били работили в цигарената промишленост в „София-БТ“ АД. Експертизата е приета и приобщена към делото, тъй като вещите лица не са на ръководна позиция в цигарената фабрика, а заключението което са дали, касае само техническите им познания. Още повече, че същите са били предупредени за наказателната отговорност по чл.291 ал.1 от НК.

Съдът възприе и кредитира в присъдата си, заключенията на вещото лице С.П., който е извършил физико-химична експертиза приложена в т.5, л.27 от ДП. Съдът е приобщил към доказателствените материали по делото същата, като изготвена обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област и кореспондиращи на останалата достоверна доказателствена съвкупност. Заключението е било оспорено от защитата със съмнения в обективността на експертизата. Съдът е кредитирал с доверие заключението, тъй като, същата е извършена в лабораторни условия с представени 34 проби на вещото лице за изследване. Още повече, че същият е бил предупреден за наказателната отговорност по чл.291 ал.1 от НК.

Съдът не е допуснал изслушването на експертиза – компютърно-техническа, извършена от вещо лице Н. Х (т.8, л.161 от ДП), тъй като, същата е неотносима към предмета на доказване по делото. Същата касае лицето С.Д., спрямо когото Прокуратурата е прекратила наказателното производство.

Съдът не е допуснал изслушването на дактилоскопска експертиза (т.5 л.152 ДП), извършена от Й. Ч., НИКК-МВР. Същата касае свидетеля Д.С..

Съдът не е допуснал изслушване на дактилоскопна справка извършена от посоченото в обвинителния акт за вещо лице, Д.Й. (т.5 л 147 ДП). Същата справка касае свидетеля Б.С.Б..

Заличени са били от списъка с вещи лица към обвинителния акт В Д и ЦЦ от Български институт по метрология – гр. София. Представеното от тях по делото не е експертиза, а протокол за измерване тежестта на отделните бали тютюн. По същество то е писмено доказателство.

Съдът възприе и кредитира в присъдата си заключението на вещото лице Д.К. – Н. по извършената от същата съдебно-счетоводна експертиза, като изготвена обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област и кореспондиращи на останалата достоверна доказателствена съвкупност. Заключението не беше оспорено. (т.5 л.139-143 ДП).

Съдът възприе и кредитира в присъдата си, заключението на вещото лице Л.Б. (т.5 л.63 ДП), което е извършило физико-химичната експертиза в митническа лаборатория гр. Пловдив, като изготвена обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната професионална област и в синхрон с останалата достоверна доказателствена съвкупност. Заключението не се оспори.

Съдът възприе и кредитира в присъдата си заключенията на вещите лица Н. Х., И.Т. и Р.А. (т.5 л.19 ДП) по извършената съдебно-техническа експертиза на поточна линия, като изготвена обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област и кореспондираща на останалата достоверна доказателствена съвкупност. Заключението не се оспори.

Съдът възприе и кредитира в присъдата си заключението на вещото лице д-р. инж. С.К. от Института по тютюна и тютюневите изделия  (стр.284-300 от СП), по извършената от нея физико-химична и сравнителна експертиза, като изготвена обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област и кореспондираща на останалата достоверна доказателствена съвкупност. Заключението не се оспори.

Същевременно съдът зае становището,че по делото не се доказа по небудещ съмнение начин подсъдимите да са извършили останалите престъпления,за които са обвинени.Само когато всички факти ,включени в причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично,съдът може да постанови съответна осъдителна присъда,което в случая не е станало.

Относно обвинението за организирана престъпна група по чл.321,ал.3,пр2,т.1 вр. ал. 1 пр.2 за подс. Х. и по чл.321,ал. 3 пр. 2,т.2 вр.вр. ал. 2 НК за подсъдимите М.П. и Г.Л..

Обвинението на подс.Х. е затова,че ръководил организирана престъпна група,а на подсъдимите П. и Л.,затова че участвали в такава група,създадена с користва цел и с цел да върши престъпления по чл. 234 НК.

 По начало  участието и ръковеденото на организирана престъпна група се определя като форма на предварителна престъпна дейност, доколкото представлява умишлено създаване на предпоставки или условия за последващи престъпни действия на приготовление и най – вече за извършване на нови престъпления за в бъдеще. Участието в престъпна структура следва да се разграничи от приготовлението като стадий в развитието на умишленото престъпление и форма на предварителната престъпна дейност. Приготовлението се изразява в умишлено създаване на условия, създаващи възможността или улесняващи извършването винаги на конкретно индивидуално определено престъпление. Между участниците в задружно осъществяване на приготовление липсва устойчивата организационна връзка на йерархическа субординация. Основната и най– съществена разлика  между престъпното сдружаване и приготовлението се изразява в това, че първото е довършено престъпление, а второто е стадий на умишлена престъпна дейност.Оттук се налага и изводът, че  приготовлението  /което е наказуемо само в изрично предвидените в закона случаи, съгласно чл. 17 ал.2 от НК/  доколкото е стадий на умишлена престъпна дейност, образно казано, се „поглъща“ от опита и довършеното престъпно посегателство. Приготовлението може да има собствено наказателно правно значение, единствено когато престъплението, което деецът подготвя, не е стигнало до фазата на изпълнението.В този смисъл, принципно положение е, че наказателната отговорност за стадиите, предшестващи довършването на умишленото престъпление е субсидиарна, като довършеното престъпление, „поглъща“ опита, а последният  изключва самостоятелната отговорност за евентуалното приготовление. От друга страна, престъпното сдружаване, макар  и имайки подготвителен характер, е  уредено от законодателя като самостоятелно престъпление, за което се носи наказателна отговорност, независимо дали се е стигнало до осъществяване на вторична  престъпна дейност. Разлика се открива още  на плоскостта на това, че  приготовлението е  стадий на предварителна престъпна дейност, при който поначало условията за осъществяването на определено престъпление могат да се създадат и от едно само лице. За състава на чл. 321 ал.1 – ал.3 от НК във всички случаи е необходимо участието на три или повече лица и  се касае до  своеобразна форма на задружна престъпна дейност. За разлика от приготовлението, при престъпното сдружаване дейността не е инцидентна, за някакво определено и конкретно престъпление, а напротив, тя  обхваща съгласието на отделните лица в групата относно създаване на предпоставки за извършване на множество престъпления от определен вид.

В обобщен вид, организираната престъпна група, съгласно чл.93 т.20 от НК, може да се дефинира  като  структурирано трайно сдружение на три или повече лица, действащи обединено и с общата цел, съгласувано да извършват в страната или в чужбина престъпления, наказуеми с повече от три години лишаване от свобода, като дейността им не е инцидентна – за някакво точно определено и конкретно престъпление, а обхваща и съгласието на отделните лица в групата относно създаване на предпоставки за извършване на поне две престъпления от определен тип, като те съзнават, че с дейността си подпомагат постигането на общи престъпни резултати.

За участието в такава група е достатъчно всяко едно от лицата да прояви воля да се включи организационно в дейността, да приеме и да участва в конкретно възложените задачи и изпълнението им, което е фактическия израз на неговото съгласие да участва в група с характера на организирана за извършване на умишлени престъпления, за които се предвижда наказание повече от три години.

Изяснено е в теорията и практиката, че  престъпната група съществува за определен период от време, а не временно и инцидентно за реализиране на определено престъпление, като  напротив,  тя е извършване на повече престъпления. / Така и  Решение № 415 / 23.02.2012  г. по н.д. № 2161/2011г., ІІ н.о. на ВКС:„ ..трайността произтича от данните за времето на продължителност на съществуването и продължаваща усложнена престъпна дейност на повече от три лица при липса на основание да бъде определена като инцидентна, т.е. възникнала по повод на конкретно деяние при обикновено съучастие по смисъла на чл. 20 НК…“.

Изяснено е още, че групата не се създава за извършване на едно конкретно престъпление, с осъществяването на което съответно да прекратява и своето съществуване, а същата има за специфична цел извършването на повече престъпни посегателства  от определен вид. / Така и Решение № 408 / 5.12.2011 г.  на   ВКС по н. д. № 1990/2011 г. , III н. о., НК, : „… в случая е налице организиране на група за извършване само на едно престъпление …., а както вече се посочи, чл. 93, т. 20 от НК изисква освен останалите елементи, наличие и на факти за организиране на престъпления, т. е. повече от едно престъпление….. При граматическото тълкуване на нормата на чл. 93, т. 20 от НК се налага извод, че законодателят е предвидил като задължителен елемент на престъплението по чл. 321, ал. 1-5 от НК групата да е била създадена за извършване на две или повече престъпления…“/.

По настоящето дело се доказва,че действително подсъдимите Х. и П. се познавали и комуникирали помежду си.Установява се ,че подс. Х. от 2004 г. е кум на подс. П.Установява се,че подс.П. е упълномощен от подс. Х. да представлява фирмата му пред енергоснабдителните дружества.Фирмата „Александрина Сълюшънс“ има предмет на дейност монтаж и експлоатация на фотоволтаици. По никакъв начин обаче не се установява тримата подсъдими да са се сдружили с цел да вършат престъпления по чл.234 НК,като подсъдимите Х. и П. в качеството им на подбудител и помагач.От кредитираните свидетелски показания и  от събрания по делото достоверен доказателствен материал не е защитима тезата на прокуратурата,че подс. Х. бил ръководител на престъпно сдружение,в което бил участвал и подс.П..Както се изтъкна вече,за да е налице организирана престъпна група съответна на понятието по чл. 93,т.20 НК следва от обективна страна да е налице участие на поне три лица,какъвто не е настоящия случай.Обстоятелството ,че подсъдимите Х. и П. са били роднини по кумство и са се познавали,включително с оглед осъществяване на разни стопански дейности не следва еднозначно,че са изпълнявали обща воля и са преследвали обща престъпна цел,което е същностен,определящ, белег,за всяка ,в това число и престъпна организация.

Както се изтъкна вече като задължителен елемент на понятието за организирана престъпна група от обективна страна е необходимо групата да е създадена за извършване на повече престъпления от определен вид.Обвинението за вторична престъпна дейност е за едно само престъпление по чл.234 НК-държане на акцизни стоки без бандерол.Макар и с усложнена по състав конструкция,престъплението е само едно продължено такова.

По обвинението за престъпление по чл.234,ал. 2 ,т. 3 вр. ал. 1 вр.чл.20,ал. 3 и ал. 4 НК за подсъдимите Х. и П.

Относно правната природа на „държането“ като форма на изпълнително деяние на престъплението по чл. 234 НК следва да се отбележи,че разбирано в наказателно- правен смисъл това означава упражняване на фактическата власт върху определена вещ.По своя характер „държането“ е продължено престъпление,чието изпълнение представлява трайно,продължаващо,непрекъснато осъществяване на състава,докато не настъпят някакви обстоятелства,зависещи или не от волята на дееца,които го прекратяват.

От събрания по делото достоверен доказателствен материал съдът прие за установено,че действително на 10.12.2012 г.са били задържани определеният брой лица в халето за производство на акцизни стоки-цигари без бандерол  в местността „Б“, в района на К. Тогава служители на ГДБОП извършили реализация на предварително планирана полицейска операция.

Обвинението срещу подсъдимите Х. и П. е ,затова че на тази дата-10.12.2012г. в съучастие като подбудители и помагачи,подбудили и подпомогнали подс. Г.Л. и подс.Х.Х./в качеството им на съизвършители да извършат престъплението по чл. 234,ал.2,т.3 НК вр. чл. 20,ал.3 и ал. 4 от НК. 

По понятие“ подбудител         ел е този,който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението“/чл.20,ал.3 НК/.Той е инициатор на престъплението,без да участва в изпълнението на престъплението,умишлено предизвиква у друго лице решение за умишленото му извършване.Умишлено въздействие върху друго наказателно отговорно лице,в резултат на което  последното е склонено да извърши престъплението.Собствената дейност на подбудителя се изразява в това умишлено склоняване,мотившране да извърши престъпление,за което преди това последния не еимал решение.Това е психическо въздействие върху подбуждания,с оглед да вземе решение да извърши умишленото престъпление,желано от подбудителя.Независима от всичко обаче във всеки конкретен случай трябва да бъде установено точно с какво именно действие,подбудителят е създал целеното от него решение у дееца.По настоящия случай прокуратурата се е задоволила само да посочи декларативно законовите текстове на чл. 20,ал.3 и ал. 4 НК.

Основната цел на подбудителя е да формира решение в едно друго наказателно отговорно лице ,за да извърши конкретното умишлено престъпление.За това „подбудителството“винаги предшества самота изпълнение на престъплението.

„Помагач е този ,който умишлено е улеснил извършването на престъплението,чрез съвети,разяснения,обещание да се даде помощ след деянието,отстраняване на спънки,набавяне на средства ли по друг начин“/чл. 20,ал. 4 НК/.Било интелектуално,било физически помагачеството създава предпоставки за изпълнение на престъплението за това стои в причинна връзка с изпълнителното деяние и по-нататък с предизвиканите от последното престъпни последици.Поради този му характер помагачеството по начало предшества изпълнението на престъплението.В някои свои форми то може да бъде дадено и по –време на осъществяване на престъплението.Не може да има обаче „последващо помагачество“.

Съучастническо деяние е само това,което обективно допринася за да бъде осъщесвено престъплението.Деяние ,което при конкретното осъществяване на дадено престъпление не стои в причинна връзка с неговато изпълнение,а при резултатните престъпления-и с престъпния резултат,не е съучастническо.

В настоящия казус от събрания доказателствен материал не е защитима тезата на прокуратурата и в изложената насока понеже,както се изтъкна вече,престъплението по чл. 234 НК,под формата  „държане“ на неговото изпълнително деяние е продължено престъпление и на 10.12.2012 г. е завършено по независещи от волата на дееца причини.Не може да се приеме,че е възможно подбудителство или помагачество към вече довършено престъпление,в какъвто смисъл е и повдигнатото обвинение.Налично довършено престъпление има щом като е осъществен неговият състав,до пълното осъществяване на изпълнителното деяние, независимо от това,дали деецът е успял да реализира своята цел и независимо от това дали същата е съставомерен белег или не.Довършеността на престъплението е обективен факт.Не може да има помагачество след извършителството-нито за настъпване на престъпния резултат,а още по-малко след нсастъпването му.

 С обвинителния акт е повдигнато обвинение на подс. Т.Х. и за престъпление по чл.234,ал. 1,пр.2 НК,затова че бил държал в собствения си автомобил“Порш Кайен“ с рег. № СА 37-35 КВ четири стека цигари без бандерол с марка „Ракел Слимс“.От събрания по делото достоверен доказателствен материал,съдът зае становище,че тези открити и иззети цигари,нямат отношение към подс. Х..Беше установено,че тези цигари са на св. Д.Л. Освен това се установи и че тези цигари не са  от произвежданите и иззети в района на К.Категорично в това отношение е експертното заключение на в.л. С.К. извършила сравнителна и физико-химична експертиза.Проба 1/цигари иззети от гр.К/ и проба 2/цигари иззети от автомобила на подс. Х./ се различават по аромат,вкус и физиологична сила.Пробите се различават и по химия на тютюна,и по химия на тютюневия дим.Блендовете на проба 1 и на проба 2 са различни.Стойностите на основните химични показатели на тютюна на двете проби се различават съществено.Поба 1 не отговаря на изискванията на нормативната уредба.

Съгласно чл. 303,ал.2 НПК,съдът признава подсъдимите за виновни,само, когато обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин,какъвто не настоящи случай за подсъдимите Х. и П..Доколкото законът не позволява присъдата да почива на предположения,то на основание чл. 304 от НПК съдът оправда подсъдимите Т.Х. и М.П. изцяло по повдигнатите и предявени им обвинения и подс.Г.К.Л. за повдигнатото и предявено му обвинение по чл. 32 НК-за участие в организирана престъпна група.

Относно веществените доказателства съдът се е произнесъл с определения по чл.306,ал.1,т.4,пр.1 НПК и по чл.306,ал. 1 т.1 НПК,относно приложението на чл. 53 НК.

При този изход на делото  и на основание чл.189,ал. 3 НПК направените по делото разноски са възложени на подс. Г.К.Л..

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                                 

                                                                       СЪДИЯ: