Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260006 11.01.2021г. Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІІ
нак. състав
На шести януари Година 2021
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
Като
разгледа докладваното от председателя административнонаказателно дело № 01677 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано
е наказателно постановление № 6838 от 17.07.2020 г. (НП), издадено от началник
на отдел „Контрол по РПМ” в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при
Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ)-гр.София, с което на В.П.Б., ЕГН **********
за извършено нарушение по чл. 26, ал.2, т.1, б.„а” от Закона за пътищата (ЗП),
вр. чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ) е наложено на основание чл. 53, ал.1 от ЗП административно
наказание глоба в размер на 3000 лв (три хиляди лева).
Жалбоподателят В.П.Б.,
чрез процесуалния си представител адв. Л.С. от САК, по изложени в жалбата и в
хода на съдебното производство съображения моли НП да бъде отменено. Твърди, че
санкционираното лице не е субект на извършеното нарушение. Лансира теза за
ненадежност на осъщественото измерване на натоварването на оста на пътното
превозно средство, управлявано от В.Б., както и че при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и издаването на обжалваното НП
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира за
присъждане на разноски по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител
- ю.к. М.М., изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е
допустима, а разгледана по същество последната е частично основателна.
От фактическа страна:
На 19.06.2020 г., в 09:48
часа, на АМ Струма, км 30+700, намиращ се
на територията на общ. Перник, в посока към гр. София свидетелите К.С.К. и Б.К.П.
***, спрели за проверка пътно превозно средство (ППС) с четири оси, съответно
две управляеми, марка МАН, модел ТГА 41.400 с рег. № *******. Същото се управлявало от В.П.Б. и превозвало фракция. Контролните
органи извършили измерване чрез ролетка № 1309/18 (5м) на разстоянието между
осите (на двойната задвижваща ос) и установили, че същото е 1,40 м, а посредством
техническо средство – електронна везна модел PW-10 № К0200007 измерили, че сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос е 30,250 т. при максимално
допустимо натоварване 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.„в” от Наредба №
11/2001 г. на МРРБ, за което бил съставен и приложения по делото като доказателство
протокол за измерване на превозно средство
№ 0000015/2020 г. За така измереното натоварване на ос на ППС при
проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, респективно тежко по чл. 3
от Наредбата, тъй като към момента на движение не разполагал с такова, издадено
от администрацията, управляваща пътя – АПИ.
На водача, на място бил
съставен АУАН № 0007520 от 19.06.2020 г., в който актосъставителят К.С.К.
приел, че установените факти досежно констатираното превишаване на стойностите
по чл.7, ал.1, т.5, б.„в” от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ и липсата на
разрешение за дейности от специално ползване на пътищата, издадено от администрацията,
управляваща пътя (АПИ), осъществяват състава на административно нарушение по
чл.26, ал.2, т.1, б.„а” от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ. Актът бил
предявен на жалбоподателя за запознаване, който не вписал възражения срещу направените
констатации. Получил препис от акта.
Въз основа на съставеният
АУАН било издадено и оспореното НП, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000 лева, на основание чл. 53,
ал.1 от ЗП, за нарушение по чл.26, ал.2,
т.1, б.„а” от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с
тези, посочени в АУАН.
Процесното НП било връчено
на В.Б. на 25.09.2020 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за
установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
АУАН № 0007520 от 19.06.2020 г.,
разписка за връчване на препис от него на жалбоподателя, протокол за измерване на превозно средство
№ 0000015/2020 г., свидетелство за регистрация на ППС, трудов
договор на жалбоподателя с ЕТ
„Колош-Кирил Натев”, заповеди №№ РД-11-1266 от 17.10.2019 г. и РД-11-1267 от
17.10.2019 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, декларация за
съответствие и сертификат на ролетка № 1309/18 (5м), заявление за последваща
проверка 36738/27.06.2019г. на електронна везна модел PW-10 № К0200007 за
техническа годност на същата, сертификат
за одобрение на типа, декларация за съответствието й, протоколи за
проведено обучение от 11.07.2019 г. на актосъставителя К.С.К. и от 30.08.2019
г. на св. Б.К.П., писмо изх. № 11-00-316 от 03.11.2020 г. на Областно пътно
управление Перник касателно местонахождението на км 30+700 на АМ Струма на територията на Община Перник, които кореспондират и със свидетелските
показания на К.С.К. и Б.К.П.. Последните, разпитани в хода на съдебното следствие, потвърждават
изцяло отразените в обстоятелствената част на АУАН фактически обстоятелства.
От правна
страна:
НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл.
56, ал.3, т.1 от ЗП и приложената заповед № РД-11-1266 от 17.10.2019г. на
Председателя на Управителния съвет на АПИ, с която са делегирани права на
административнонаказващия орган (АНО) по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН. АУАН
също е издаден от длъжностно лице с доказана материална компетентност съгласно
чл. 56, ал.2 от ЗП, доказваща се от приложената заповед № РД-11-1267 от 17.10.2019 г. на
Председателя на Управителния съвет на АПИ.
Настоящият състав намира, че при провеждане на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалите правила, като при съставянето на АУАН и при издаването на НП са били спазени императивните изисквания
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И в двата
документа са посочени всички факти, релевантни към съставомерността на
нарушението, поради което и жалбоподателят е можел в пълен обем да организира
защитата си.
Съдът не приема твърдението за допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН при съставянето на АУАН, предвиждаща, че
това става в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на
нарушението, тъй като употребата от законодателя на множествено число за
свидетели не налага посочването на поне двама, а предполага възможност такива
да бъдат установени, което е с оглед доказване на фактическите констатации
описани в акта при евентуално оспорване на НП.
По тези съображения и вписването в
конкретния случай само на един свидетел в акта не съставлява съществено
процесуално нарушение, тъй като това по никакъв начин не е ограничило правото
на защита на нарушителя.
Не се спори по делото, че жалбоподателят е управлявал ППС
с четири оси, съответно две управляеми - марка МАН, модел ТГА 41.400 с рег. № *******. Установено е, че при извършеното измерване от
контролните органи, при разстояние между осите 1,40 м., сумата от натоварването
на ос на двойната задвижваща ос е била 30.250 т, при максимално допустимото
натоварване от 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в” от Наредба
№ 11/2001 г. на МРРБ. Посоченото измерено
натоварване на ос, по-голямо от съответната стойност по чл. 7 от Наредбата,
обосновава извод, че ППС е тежко по смисъла на чл.3, т.2 от същата Наредба,
респ. извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба
№ 11/03.07.2001 г. на МРРБ, което е един от признаците на нарушението по чл.
53, ал.1, т.2 от ЗП. В АУАН и в НП са включени горните констатации, както и че
движението на тежкото, респ. извънгабаритното ППС се е осъществявало без
необходимото разрешение от администрацията, управляваща пътя (АПИ), поради
което и процесното противоправно деяние е описано с всичките му съставомерни
признаци.
Констатираните надвишения на нормите на Наредба №
11/2001 г. на МРРБ са установени с годни технически средства и от компетентни
длъжностни лица, притежаващи необходимите теоретични знания и правоспособност.
Използваните измервателни уреди от проверяващите - везна електронна модел PW-10 № К0200007 и ролетка № 1309/18 (5м), попадат в
обхвата на средство за измерване по смисъла на §
1, т. 27 от ДР на Закона за измерванията
(техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено
да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече
технически средства). Представените в хода на съдебното производство писмени доказателства – декларация за
съответствие и сертификат на ролетка № 1309/18 (5м), сертификат за съответствие
на електронна везна модел PW-10 с фабр.№
К0200007, заявление за последваща проверка № 000029-36738 от 27.06.2019 г. на
процесната електронна везна и последваща такава за техническа годност на същата
не подлагат на съмнение достоверността и точността на извършените измервания от
контролните органи на АПИ при проверката
на жалбоподателя. А колкото до компетентността на св. К.С.К. и св. Б.К.П. да си
служат и боравят самостоятелно с измервателния уред, тя се доказва от
представените по делото протоколи за проведено обучение от 11.07.2019 г. и от 30.08.2019
г., удостоверяващи придобитите им умения
и знания при обучението. При това положение
процедурата по измерването е била извършена по установения ред, като
релевантните за нарушението факти и обстоятелства са посочени при словесното
описание на противоправното деяние.
На следващо
място не могат да бъдат споделени възраженията досежно доказването на
административното нарушение чрез използването на везна с неавтоматично
действие. Както в чл. 2, ал. 1, б. „б” от Наредбата за съществените
изисквания и оценяване на съответствието на везни с неавтоматично действие, така и в чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол е
регламентирано, че везни с неавтоматично действие, каквато е безспорно
използваната от контролния орган при проверката, могат да се използват за
измерване на маса при пресмятане на пътни такси, тарифи, данъци, бонуси, глоби,
възнаграждения, обезщетения или други подобни плащания. Недоказани са възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя за нарушение на правилото на чл.
38, ал. 3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, тъй като те се
опровергават от писмените и гласни доказателствени средства. Св. П. е
обяснил, че е измерено определено натоварването на всяка от осите и същото е
сумирано, за да се определи сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос. Срещу така отразените
данни в съставения протокол за измерване липсват възражения от нарушителя,
който изцяло е възприел същите и е подписал този документ, поради което и
обективността на резултатите относно натоварването на осите на процесното ППС
не следва да се поставя под съмнение.
Съдът не споделя,
изложените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи, че АНО е
ангажирал отговорността на В.Б. за деяние, което не може да му бъде вменено във
вина, тъй като той не е превозвач или собственик на съчлененото ППС, като
съображенията са следните:
Разпоредба на чл. 26, ал.2,
т.1, б.„а” от ЗП, която е вменена на жалбоподателя не поставя изискване относно
субекта, който следва да се снабди с разрешение за специално ползване на
пътищата, а съдържа единствено забрана за извършване на дейности по специалното
ползване на пътищата чрез движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, без за
това да има надлежно издадено разрешение. Именно поради това субект на това
нарушение е и лицето, което фактически извършва дейността по ползване на пътя,
като управлява тежко ППС, какъвто безспорно в случая е жалбоподателя В.Б.. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 37,
ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Не е спорно и че отговорността
на жалбоподателя, ангажирана за нарушение на
чл. 26, ал.2, т.1, б.„а” от ЗП не игнорира изискването на чл. 15, ал.3
от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно който собствениците на
извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни
да подадат в АПИ или в съответното областно пътно управление или община
заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Отговорността за неизпълнение на тази
законова разпоредба, спрямо задължените лица обаче, не освобождава водачите на
съответното ППС от задължение да спазват предписаното правило на чл. 26, ал.2,
т.1, б.„а” от ЗП и респективно при неизпълнение на същото да не носят
отговорност. Още повече, че от съдържанието на приложената санкционна норма на
чл.53, ал.1 от ЗП е видно, че същата предвижда налагане на наказание глоба на
физическите лица, които нарушават разпоредбата на чл. 26, ал.2 или които
извършват или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. След като безспорно е установено, че
наказаното лице като водач на ППС осъществява движение на извънгабаритно пътно
превозно средство без разрешение, то попада в кръга на субектите на нарушението
и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за
извършеното.
Неправилно е и изложеното в
жалбата твърдението, че дори и да е приел наказващия орган, че В.Б. е извършил
административно нарушение, то е следвало да бъде ангажирана неговата
административнонаказателната отговорност не по
чл. 53, ал.1 от ЗП, а по чл. 177, ал.3 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), тъй като двете норми не
защитават идентични обществени отношения. Разпоредбата на чл. 177, ал.3 от ЗДвП
е свързана с целта на закона, посочена в чл.1, ал.2 от ЗДвП - да се опазват
животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява
тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите
лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства.
Нормата на чл.53, ал.1 от ЗП защитава обществените отношения, свързани с
правото на администрацията, управляваща пътя да прецени доколко е допустимо
преминаването на определено извънгабаритно или тежко превозно средство по
конкретен път, с оглед неговата товароносимост и евентуалните неблагоприятни
последици за поддръжката му впоследствие.
Не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за
определяне на случая като маловажен съгласно чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93 т.9 от НК, тъй като не се касае за нарушение, което с оглед липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици и на други смекчаващи
обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на административни нарушения от този вид, а е налице
типично такова.
По вида и размера на
наказанието:
Съдът намира,
че АНО правилно е приложил коректната санкционна норма, а именно чл. 53, ал.1, т.2 ЗП, предвид
направената подробна обосновка в мотивната част на НП, макар и в диспозитива на обжалвания документ да е
пропуснал посочването на съответната
точка и да е отразил само общо чл. 53, ал.1 ЗП. Това нарушение не е
съществено, тъй като по никакъв начин не
са ограничени правата на наказаното лице да разбере, както нарушената правна
норма, така и приложимата санкционна норма,
предвид текстово им пресъздаване при описание на нарушението. В конкретния
случай на В.Б. е наложена глоба, значително над минималния размер, а именно
3000 лв, който е мотивиран от АНО с неизпънение на условията на чл. 37, ал.3 от
Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, тъй като след приключване на проверката водачът е
продължил движението си в нарушение на забраната, която е въведена с чл. 26,
ал.2, т.1, б.„а” от ЗП. Въпреки това
обстоятелство съдебният състав счита, че наложеното административно наказание на
жалбоподателя е завишено и при индивидуализацията му не са отчетени наличните
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: отбелязяната изрично в НП
констатация, че нарушението е за първи път, както и че жалбоподателят е
управлявал процесното пътно превозно средство в изпълнение на възложени му
трудови функции от работодателя. Същевременно
АНО не ангажира доказателства за семейното и имотно състояние на
санкционираното лице. При това положение наложената глоба от 3000 лева се явява
несъразмерно тежка спрямо личността на дееца и не съответства на целите на
наказанието по чл. 12 от ЗАНН, които биха се постигнали с налагане на
наказание към минималния размер, а
именно глоба от 1500 лв, който размер да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред. За
да не наложи минималния размер от 1000 лв съдът отчете установеното поведение на жалбоподателя след
проверката, което е индиция за упоритост при преследване на целта, обосноваваща
противоправното му поведение, тъй като той е продължил придвижването си в
желаната посока без да са изпълнени условията на чл.
37, ал. 3 от Наредбата № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ, което налага извод за неговото явно пренебрежително отношение
към установените задължителни правила за поведение.
По разноските:
При този изход на спора, при който се прие, че
деянието е осъществено, като е намален само размера на административното
наказание, съдът дължи произнасяне съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал.1 и
ал.2 от ГПК по направените искания от процесуалните представители на
въззиваемата страна и на жалбоподателя за присъждане в тяхна полза на сторените
по делото разноски, като счита, че това следва да стане съразмерно на
изменения размер на административното
наказание.
Съгласно чл.63,
ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и като съобрази фактическата и правна
сложност на делото, както и вида и количеството
на извършената дейност, предвид приключване на производството в едно съдебно
заседание, настоящият състав намира, че на юрисконсулта на въззиваемата страна
следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер от 80 лева,
предвиден в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ. В съответствие с правилото на чл.78, ал.3
от ГПК същото следва пропорционално да бъде намалено
съобразно изменения размер на администратиното наказание. Доколкото размера на наказанието е намален с една втора, то
тази пропорция следва да се приложи и към претенциите за присъждане на
юрисконсултското възнаграждение, като жалбоподателят бъде осъден да заплати 40
лева такова в полза на АПИ.
От жалбоподателя е доказано извършването на разноски в
размер на 1000 лв, с оглед приложения на л.12
договор за правна защита и съдействие от 30.09.2020 г., установяващ, че
санкционираното лице е възложило на адвокат Л.С. от САК оказването на правна
защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и защита пред
Районен съд Перник по повод обжалване на процесното НП, тъй като договореното адвокатско възнаграждение
е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г.
на ОСГТК на Върховния касационен съд. Съгласно чл.
80 от ГПК, субсидиарно приложим на
основание на чл.
144 от АПК вр. чл.
63, ал. 3 от ЗАНН процесуалния представител
на жалбоподателя е представил на съда списък
на разноските, в който изрично е вписал, че претендира за присъждане на такива
в размер на 500 лв, конкретизирайки като основание за тях представения договор
за правна защита и съдействие. При това положение поисканите 500 лв следва да
бъдат намалени пропорционално съобразно с
изложеното по-горе относно изменения размер на административната санкция,
поради което и въззиваемата страна следва да заплати на В.Б. сумата от 250 лв за адвокатско възнаграждение на един адвокат.
Така
мотивиран и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 6838 от 17.07.2020 г.,
издадено от началник на отдел „Контрол по РПМ” в дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”-гр.София, с което на В.П.Б.,
ЕГН ********** за извършено нарушение по чл. 26, ал.2, т.1, б.„а” от Закона за
пътищата, вр. чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е наложено на основание чл. 53, ал.1
от Закона за пътищата, административно
наказание глоба в размер на 3000 лв (три хиляди лева), като НАМАЛЯВА размера на
на наложеното наказание от 3000 лв
(три хиляди лева) на 1500 лв (хиляда и петстотин
лева).
ОСЪЖДА В.П.Б., ЕГН ********** да
заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура” с адрес: гр. София, бул. Македония № 3 сумата от 40 лв
(четиридесет лева), представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
Агенция „Пътна инфраструктура” с адрес: гр. София, бул. Македония № 3 да
заплати на В.П.Б., ЕГН ********** сумата
от 250 лв (двеста и петдесет лева), представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ