Решение по дело №10771/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5079
Дата: 20 юли 2018 г.
Съдия: Рени Христова Коджабашева
Дело: 20171100510771
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2017 г.

Съдържание на акта

                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                          гр. София, 20.07.2018 г. 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:                    

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени  Коджабашева

                                                        ЧЛЕНОВЕ: Станимира  Иванова                                                         

                                                        мл. съдия  Богдан  Русев

при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 10771 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 9.05.2017 г., постановено по гр.д.№ 26858/ 2016 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 81 състав, поправено с решение от 13.05.2017 г., е признато за незаконно уволнението на А.Д.Д. /ЕГН **********/ и отменена като незаконо-съобразна Заповед № 25/ 25.03.2016 г. на Изпълнителния директор на „Л.С.” ЕАД; А.Д.Д. /ЕГН **********/ е възстановена на заеманата до уволнението длъжност: „продавач- консултант I и II ниво” в отдел ТОУГ, сектор Магазини, дирекция Търговска на „Л.С.” ЕАД; „Л.С.” ЕАД- *** /ЕИК********/ е осъдено да заплати на А.Д.Д. /ЕГН **********/ на основание чл.225, ал.1 и ал.2 КТ сумата 5 952.48 лв. за периода 25.03.2016 г.- 25.09.2016 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, като този иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 6 000 лв. Ответникът „Л.С.” ЕАД е осъден да заплати на ищцата А.Д. сумата 900 лв.- разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, и по сметка на СРС сумата 561.44 лв., представляваща държавна такса и разноски, и сумата 5 лв.- за служебно издаване на изпълнителен лист.

Постъпила е въззивна жалба от „Л.С.” ЕАД- *** /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на предявените от А.Д. искове, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна А.Д.Д. /ищца по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от А.Д. искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ /за сумата 5 952.48 лв./ като основателни и доказани- чл.272 ГПК. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации.

Предявеният от А.Д. иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на наложеното й от Изпълнителния директор на „Л.С.“ ЕАД дисциплинарно наказание „уволнение“ е основателен.

По делото не е спорно, а се установява и от събраните писмени доказателства, че считано от 12.01.2007 г. между страните е съществувало валидно трудово правоотношение /трудов договор от 12.01.2007 г. и допълнителни споразумения към него/, по което към датата на процесното уволнение ищцата А.Д. е заемала длъжността „продавач- консултант /I и II ниво/” в отдел „Търговски обекти и услуги за гости“ /ТОУГ/, сектор „Магазини- Магазин № 3- Заминаване- Т1“, Дирекция „Търговска“ на „Л.С.” ЕАД.

 Със Заповед № 25 от 25.03.2016 г. на Изпълнителния директор на „Л.С.“ ЕАД на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“- на основание чл.187, т.3, т.7, т.8 и т.10 КТ и чл.190, ал.1, т.4 и т.7 КТ, и е констатирано прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ вр. чл.195, ал.2 КТ. Заповедта е връчена на ищцата на същата дата- 25.03.2016 г. /според направеното отбелязване/, поради което и трудовоправната връзка между страните следва да се счита прекратена от 25.03.2016 г.

Видно от събраните по делото доказателства, преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е изискал писмени обяснения по

                                                Л.2 на Реш. по гр.д.№ 10771/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в

 

чл.193, ал.1 КТ от ищцата А.Д. /писмо от 8.03.2016 г., връчено на същата дата/, каквито са дадени от последната на 14.03.2016 г., след което е издал мотивирана писмена заповед, индивидуализираща обективните и субективните признаци на извършените според него дисциплинарни нарушения, като е наложил наказанието в рамките на визираните в КТ преклузивни срокове. От формална страна следователно атакуваната заповед е законосъобразно издадена, тъй като при налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил императивните изисквания на чл.193, чл.194 и чл.195 КТ.

Според мотивите на процесната уволнителна заповед наказанието е наложено за това, че на 25.01.2016 г. А.Д. е извършила следните нарушения на трудовата дисциплина, установени от работодателя при преглед на запис от видеонаблюдението на камера № 119 в магазин „Заминаване“ на Терминал 1 за часовия диапазон от 17:27 ч. до 17:45 ч. на 25.01.2016 г.: 1/ „извършена продажба на три стека цигари, която не фигурира в програмната система „САТИС“; стойността на покупката и рестото се изчисляват с електронен калкулатор; клиентът заплаща в британски лири; не му е предоставен касов бон“; 2/ „допълнително маркиране на 1 стек цигари „Victory Gold DP“; стойността на покупката се изчислява с електронен калкулатор; клиентът заплаща в британски лири, а в системата е отразено плащане в лева; не му е предоставен касов бон“; и 3/ „в часовия диапазон от 17:27 ч. до 17:45 ч. се установява системно непредоставяне на касов бон на клиентите“. Прието е в мотивите на уволнителната заповед и че служителката грубо е погазила трудовата дисциплина, като е нарушила основни трудови задължения по чл.126, т.4, т.5, т.9, т.10 и т.13 КТ, а именно: да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество, да спазва техническите и технологическите правила, да бъде лоялна към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие, да спазва вътрешните правила и да изпълнява всички други задължения.

Основанието, обосновало издаването на процесната заповед за дисциплинарно наказание, видно от мотивите на същата, е извършването от страна на служителя А.Д. на дисциплинарни нарушения по чл.187, т.3 КТ- „неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила“; по чл.187, т.7 КТ- „неизпълнение на законните нареждания на работодателя”, по чл.187, т.8 КТ- „злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието“; и по чл.187, т.10 КТ- “неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния договор или определени при възникване на трудовото правоотношение“.

В случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на работника или служителя, в доказателствената тежест на работодателя е установяването на неговата законосъобразност. В настоящия случай за установяване вменените на ищцата А.Д. с процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина, визирани в разпоредбите на чл.187, т.3, т.7, т.8 и т.10 КТ, обосновали налагането на дисциплинарно наказание, са представени от страна на работодателя- ответник цитираните в мотивите на процесната заповед Доклад вх.№ 100- 3424/ 22.02.2016 г. на Директор на Дирекция „Търговска“ в дружеството и Констативен протокол от 19.02.2016 г. за преглед на запис от видеонаблюдението на камера № 119 в магазин „Заминаване“ на Терминал 1 за часовия диапазон от 17:27 ч. до 17:45 ч. на 25.01.2016 г., като са събрани и гласни доказателства /св. Б. Н. и П. З.- служители на ответното дружество, вторият от които- автор на цитирания доклад/ и е изслушана съдебно- техническа експертиза за оглед на запис на оптичен диск за осъществено на 25.01.2016 г. видеонаблюдение чрез камера № 119 в магазин „Заминаване“ на Терминал 1 за часовия диапазон от 17:27 ч. до 17:45 часа.

Съвкупният анализ на събрания в процеса доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд, че описаните в процесната заповед действия, респ. бездействия, квалифицирани от работодателя- ответник като извършени от ищцата дисциплинарни нарушения, не могат да бъдат подведени под диспозицията на цитираните нормативни разпоредби и съответно- да бъдат квалифицирани като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.186 КТ, определящ дефинитивно, че нарушение на трудовата дисциплина е виновното неизпълнение на трудовите задължения, и по смисъла на чл.187 КТ, в който са посочени конкретните дисциплинарни нарушения, обосноваващи ангажирането на дисциплинарна отговорност.

Липсва основание за приемането на извод- при съвкупната преценка на събраните в процеса писмени и гласни доказателства и заключение на съдебно- техническа експертиза, че описаното в мотивите на процесната заповед поведение- действия и бездействие на служителя А.Д., представлява виновно неизпълнение на трудови задължения, както и че същата действително е имала описаното в заповедта недобросъвестно и непрофесионално поведение.

Въз основа на събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства- свидетелски показания на свидетелите на двете насрещни страни /св. Т. А.- служител на ответника, пряк началник /супервайзор/ на ищцата до уволнението, св. Б. Н.- ръководител отдел „Търговски дейности“ при ответника, и св. П. З.- Директор на Дирекция „Търговска“ в ответното дружество/, безпротиворечиво се установява, че използваната от работодателя- ответник в магазина на Терминал 1, в който е работила ищцата, система /според приложените договори-  програмна  система  „САТИС“/  имала  недостатъци  и  правела

                                                Л.3 на Реш. по гр.д.№ 10771/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в

 

много грешки, като било възможно системата изобщо да не издаде касов бон. Имало случаи, при които системата изчиствала дадена покупка и не я отразявала- маркирали се няколко продукта, но всички изчезвали от екрана или отивали в „незатворени бележки“. Тези грешки се дължали на недостатък на самата система и на организацията на работа, с които ръководството на дружеството било запознато /като супервайзор св. А. лично подала доклад „за хилядите трудности, които имали със системата“/ и които след уволнението на ищцата /и след други уволнения/ били променени. Освен това според свидетеля А. ищцата Д. не е извършила никакви нарушения на трудовата дисциплина, тъй като естеството на извършваната в магазина работа предполагало допускането на ежедневни грешки, а сочените от работодателя действия дори не представлявали грешки, а начин на работа при определени ситуации. Тези ситуации били свързани най- вече с това, че в определени моменти полетите се струпвали наведнъж, работата била съсредоточена в определени часове, в които се струпвали много пътници, които трябвало да бъдат обслужени в магазина. По думите на свидетелката „докато бележката се отпечатва, пътникът вече си е заминал“, и „хората си грабват стоката и изчезват, защото действията на касиера изпреварват касата“. Възможно било- според показанията на св. А., плащането да се извърши в една валута, а продажбата да е отразена в друга. Превалутирането се случвало на всички продавачи в магазина, като това било забранено едва след уволнението на ищцата. По време на работа всички ползвали калкулатори. Към датата на извършване на посочените от работодателя грешки нямало писмени заповеди в тази връзка. Наред с горното св. А. сочи, че А.Д. била много акуратна, справяла се много добре с работата, заради нейната работа не е имало ревизия на обекта. Свидетелката Б. Н. сочи, че срещу ищцата не е имало жалби и не са констатирани нарушения при нейната работа, а също и че имало полети, при които възможностите за грешки се увеличавали, вкл. и поради недостатъците на системата, посочени по- горе. Свидетелят З. сочи, че ищцата не спазила установени с писмени заповеди правила, за които не помни дали са били издадени преди уволнението й или след това. Освен това твърди, че клиентите в магазините били предимно чужденци и не можели да обръщат лесно цените от една валута в друга, трудно смятали. Свидетелят забранил превалутирането, но не помни дали това е станало преди или след уволнението на ищцата.

Според приложената по делото от страна на ответника заповед, съдържаща забрана за превалутиране, това е станало на 2.02.2016 г., т.е. след процесния случай от 25.01.2016 г., поради което и не може да се приеме, че ищцата е нарушила издадена от работодателя писмена заповед в този смисъл.

При събраните по делото гласни доказателства, които в голямата си част взаимно си кореспондират, се налага извод, че от страна на работодателя- ответник не са предприети мерки за овладяване недостатъците и несъвършенството на програмната система в магазина, в който е работила ищцата Д., за да бъде невъзможно допускането на „много грешки“ или на грешки, каквито са констатирани при прегледа на записа от видеонаблюдение от 25.01.2016 г., въз основа на който именно е предприета процесната дисциплинарна процедура. Действително разпоредбите на Наредба Н-18 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти с фискални устройства, и на действащата при ответника Инструкция за организация на работата в магазините /утвърдена през 2012 г./, изискват длъжностното лице- касиер да регистрира и отчита извършените продажби в търговски обект чрез издаването на фискална касова бележка /касов бон/, като това следва и от включените в длъжностната характеристика на длъжността на ищцата- „продавач- консултант“, утвърдена от Изпълнителния директор на „Л.С.“ ЕАД през м.03.2014 г., основни трудови функции и задължения /маркира всяка стока на касата и информира клиентите за цената и равностойността й в съответната валута на плащане, както и за актуалния обменен курс в момента на покупката; задължително издава касова бележка и я предава на клиента заедно с дължимото ресто; работи внимателно и отговорно с наличните валути и пари в брой; спазва правилата и наредбите на фирмата по всички процедури, свързани с касовите операции; носи отговорност за касовата наличност и др./, но недостатъците и несъвършенството на използваната от „Л.С.“ ЕАД програмна система /според атакуваната заповед- с наименование „програмна система „САТИС““/, предпоставящи извършването на много грешки от най- различно естество при регистриране на продажбите и издаването на касови бонове в магазина /напр. отразяване на определени стоки в „незатворени количества“; неиздаване на касов бон от системата; изчистване на покупка, без отразяването й- изчезване на маркираните продукти от екрана и прехвърлянето им в „незатворени бележки“/, не могат да бъдат отнесени във вреда на служителите, изпълняващи дейности по търговско обслужване на пътниците /клиенти в магазина/ и работещи с тази програмна система, поради което и не може да се приеме в случая, че посочените нарушения могат да бъдат квалифицирани като „виновно неизпълнение на трудовите им задължения“ по смисъла на чл.186 КТ. Не се опровергава този извод и от приетото като неоспорено от страните заключение на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, извършена въз основа на оглед на запис на оптичен диск за осъществено на 25.01.2016 г. видеонаблюдение чрез камера № 119 в магазин „Заминаване“

                                               Л.4 на Реш. по гр.д.№ 10771/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в

 

на Терминал 1 за часовия диапазон от 17:27 ч. до 17:45 часа, съдържащо констатации, че за заснетия от камерата период от около 17 минути ищцата Д. е обслужила 15 клиента, закупили голямо количество стоки-  стекове цигари, бутилки /алкохол/ и шоколад, като за по- голяма част от покупките издала касови бонове, изключая покупките на двама от клиентите. Въпреки че не е посочен в т.3 на уволнителната заповед броят на клиентите, на които не е предоставен касов бон в часовия диапазон от 17 минути на 25.01.2016 г., въз основа на приетото като неоспорено от страните експертно заключение, възприето от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че такъв касов бон не е издаден в два от случаите, което, дори да се дължи не на недостатък на системата за отчитане на покупките, а на недобросъвестно поведение на продавача- консултант, не може да бъде квалифицирано като „системни нарушения на трудовата дисциплина“ по смисъла на чл.190, л.1, т.3 КТ, тъй като за да е системно, следва да е осъществено най- малко три пъти, в какъвто смисъл е установената по приложението на цитираната норма константна практика на ВКС /Решение № 162 от 18.05.2010 г. по гр.д.№ 299/ 2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; Решение № 55 от 01.03.2011 г. по гр.д.№ 1972/ 2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; Решение № 117/ 05.04.2012 г. по гр.д.№ 1306/ 2011 г. на ВКС, IV ГО, и др., постановени по чл. 290 ГПК/. Съобразяването на цитираното експертно заключение обосновава извод, че съвкупно нарушенията по т.1 и т.2 от уволнителната заповед /за неиздаването на касов бон на двама клиенти в магазина, заплатили покупките с британски лири/ в действителност изпълват съдържанието на нарушението по т.3 от уволнителната заповед, определено като „системно непредоставяне на касов бон на клиентите в часовия диапазон от 17:27 ч. до 17:45 ч.“, които по преценка на настоящия въззивен съд не представляват системни нарушения на трудовите задължения по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 КТ. Според цитираните по- горе касационни решения теорията и практиката възприемат наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина /визирани в чл.190, ал.1, т.3 КТ/, когато работникът/служителят е извършил три или повече нарушения. Предвид забраната по чл.189, ал.2 КТ, системност има, когато и трите нарушения все още не са санкционирани, или когато поне едно от тях не е санкционирано, а наказанието за останалите не са заличени по реда на чл.197 или чл.198 КТ. За наличието на основанието по чл.190, ал.1, т.3 КТ съставомерна е както съвкупността на три и повече еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и съвкупността от три или повече разнородни нарушения, стига да е изпълнено условието- работникът/ служителят да не е бил санкциониран за тях, или да не е бил санкциониран поне за едно от тях, а наказанието за останалите да не е заличено по описания ред.

Следва да се отбележи във връзка с доводите на въззивника за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при допускането и събирането на доказателства, че възприетият от СРС способ за изследване съдържанието на представения от ответника оптичен диск с видеозапис- чрез изслушването на съдебно- техническа експертиза, е трайно установен способ за събирането на доказателства по реда на ГПК, поради което и при наличието на допусната експертиза за снемане съдържанието на видеозаписа нито е било необходимо извършването на искания от ответника оглед на оптичния диск, нито би се повишило доказателственото му значение за спора.ПК  Установяването на спорните обстоятелства в процеса се извършва с помощта на описаните в закона доказателствени средства, а именно: писмени и гласни доказателства, обяснения на страните, оглед и освидетелстване, експертизи. Доказателствата следва да бъдат представени по начин, по който или да се възприемат непосредствено от съда и страните, или във вид, в който да могат да бъдат разтълкувани чрез средствата на специалните знания и при явно наличие на логическа връзка и взаимосвързаност между твърдяното обстоятелство, отразената картина и сторения коментар. Вещественото доказателство, което не е уредено нарочно и отделно в ГПК /за разлика от НПК/, е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство. Независимо от липсата на изрично посочване на видеоносителите като веществено доказателство, след като съдържащите се в тях данни могат да бъдат интерпретирани по съответния ред, дори с използването на специални знания, то може да се приеме, че видеозаписът може да бъде използван за целите на доказването в гражданския процес /в този смисъл Решение № 136 от 11.04.2011 г. по гр.д.№ 602/ 2010 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК/, включително и при установяване на осъществено дисциплинарно нарушение, какъвто е настоящият случай. В случая доказателството, възпроизвеждащо относимия видеоматериал, е събрано и проверено от съда законосъобразно и в съответствие с чл.204, ал.1 и ал.3 ГПК- с помощта на вещо лице, поради което и не може да обоснове извод на въззивния съд за допуснато от СРС съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до необоснованост на обжалваното решение.

Предвид горното, при установената по делото фактическа и правна обстановка не може да се приеме, че ищцата е извършила посочените в процесната уволнителна заповед нарушения по чл.187, т.3, т.7, т.8 и т.10 КТ, субсумирани от работодателя като „системни нарушения на трудовата дисциплина“ по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 КТ, и че тези нарушения са извършени виновно, както  изисква нормата  на чл.186 КТ. Дори описаното в

                                                Л.5 на Реш. по гр.д.№ 10771/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в

 

процесната заповед поведение на ищцата, което не е съобразено с действащата Наредба Н-18 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти с фискални устройства и с действащата при ответника Инструкция за организация на работата в магазините /утвърдена през 2012 г./, да се приеме за укоримо, преценено съобразно критериите по чл.186 КТ /включващ изискване за наличието на вина/ и чл.189, ал.1 КТ /тежест на нарушението; обстоятелства, при които е било извършено; поведение на служителя/, според настоящия въззивен съд не може да обоснове налагането на най- тежкото по степен дисциплинарно наказание- “уволнение”.

При тези съображения дисциплинарната отговорност на ищцата А.Д. е била ангажирана за извършването на действия, които дори да бъдат квалифицирани като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.186 КТ и чл.187, т.3, т.7, т.8 и т.10 КТ, не са безспорно установени при условията на пълно доказване от страна на ответника, като не е отчетена от дисциплинарно- наказващия орган и тежестта на нарушенията по смисъла на чл.189, ал.1 КТ. При това положение наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение” се явява незаконно и като такова следва да бъде отменено.

Основателни, по изложените от СРС съображения /чл.272 ГПК/, са и предявените от А.Д. акцесорни искове по чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, които също следва да бъдат уважени. Доводи срещу размера на присъденото на ищцата обезщетение по чл.225, ал.1 КТ във въззивната жалба на работодателя- ответник не са изложени. 

При тези правни аргументи, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на трудовия спор обжалваното първоинстанционно решение като правилно следва да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част.

При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна направените за въззивното производство разноски в размер на 700 лв.- за платено адвокатско възнаграждение. Възражението на въззивника по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на тези разноски е неоснователно и не следва да бъде зачетено от въззивния съд при присъждането на разноски по делото, тъй като минималното за предявените от А. Д. искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл.7, ал.1, т.1 вр. ал.2, т.3 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1 087.62 лв. общо /460 лв.- по първите два иска, съответно на минималната работна заплата за страната към 1.12.2017 г., и 627.62 лв.- по оценяемия иск по чл.225, ал.1 КТ, чийто размер е 5 952.48 лв./.

Водим от горното,  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

 

 

                                    Р       Е       Ш       И   :     

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 9.05.2017 г., постановено по гр.д.№ 26858/ 2016 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 81 състав, поправено с Решение от 13.05.2017 г., в обжалваната част, в която са уважени предявените от А.Д.Д. /ЕГН **********/ срещу „Л.С.” ЕАД- *** /ЕИК********/ искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ и са присъдени разноски по делото.

 

ОСЪЖДА „Л.С.” ЕАД- *** /ЕИК********/, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.Д.Д. /ЕГН **********/***, сумата 700 лв. /седемстотин лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.

 

Решението по гр.д.№ 26858/ 2016 г. на СРС, ІІІ ГО, 81 състав, е влязло в сила като необжалвано в останалата му /отхвърлителна/ част.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ  : 1.                            

 

 

 

 

                                                                           2.