РЕШЕНИЕ
№ 619
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300501999 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр.
с чл.439, ал.1 ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от М. П. АТ.
от град Пловдив, ЕГН **********, чрез адв. Е. И., срещу решение
№572/14.05.2021 г. по гр.дело №11496/2020 г. на РС - Пловдив, ХIV гр.
състав, с което е отхвърлен предявения иск от М.А. против „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, с правно основание чл.439, ал.1 от
ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника като
погасени поради давност, сумите: главница в размер на 663.88 лв. за периода
от 09.01.2006 г. до 01.08.2013 г., ведно със законната лихва, както и сумата от
16.90 лв. държавна такса и 75 лв. адвокатски хонорар, за които е издаден
изпълнителен лист от 09.10.2013 г. по ч.гр.д. №14289/2013 г. по описа на
Пловдивския районен съд, ХIII гр.с., въз основа на който е образувано
изпълнително дело №67/2016 г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, рег.
№828, с район на действие района на ОС Пловдив, което дело е присъединено
към изпълнително дело №117/2008 г. по описа на същия съдебен изпълнител
и жалбоподателката е осъдена да заплати разноските по делото в размер на
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че същият е постановен в
1
противоречие с материалния закон и задължителната практика на ВКС.
Неправилно е прието, че давността не е изтекла. Иска се отмяна на решението
и уважаване на иска.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
насрещната страна.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната
квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват
отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните
в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.
439, ал.1 ГПК.
В исковата молба и уточнението към нея се твърди, че ищцата е
наследник на П. А. А., спрямо когото е издаден изпълнителен лист по реда на
заповедното производство и са предприети изпълнителни действия от
ответника. Ищцата придобила по наследство половината от задълженията на
покойния си баща, поради което и искът е предявен в размер на тези
задължения. Излага подробни съображения, че сумите 663.88 лв. главница за
периода от 09.01.2006 г. до 01.08.2013 г., ведно със законната лихва, както и
сумата от 16.90 лв. държавна такса и 75 лв. адвокатски хонорар са погасени
по давност, като е акцентирано, че процесните вземания са погасени с
изтичането на тригодишна давност, считано от образуване на заповедното
производство. Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски.
2
Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД в срока за
отговор на исковата молба изразява становище за неоснователност на
предявения иск, тъй като е налице прекъсване на погасителната давност, с
оглед предприетите изпълнителни действия, като излага подробни
съображения в тази насока.
Безспорно е по делото, че жалбоподателката (ищца в
първоинстанционното производство) е наследник – дъщеря на П. А. А.,
починал на 04.01.2015 г. Същият е оставил и друг наследник – преживяла
съпруга.
Срещу А. на 09.10.2013 г. е издаден изпълнителен лист въз основа
на заповед за изпълнение №8819/09.09.2013 г. по ч.гр.д. №14289/2013 г. на
ПдРС, ХIII гр.с., за заплащане на „ВиК“ ЕООД сумата от 1327.75 лв.
главница, 362.08 лв. лихва за периода от 09.06.2006 г. до 01.08.2013 г., ведно
със законната лихва върху главницата от внасяне на заявлението – 04.09.2013
г. до изплащането, 33.80 лв. държавна такса и 150 лв. адвокатски хонорар.
Въз основа на молба и приложения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело №67/2016 г. на ЧСИ Драгомира Митрова, рег.
№828 с район на действие района на ОС Пловдив. Същото е присъединено
към изп.д. №117/2008 г. по описа на същия ЧСИ с постановление от
25.01.2016 г. Заверено копие от делата е приложено към
първоинстанционното дело.
Според изложеното в мотивите към ТР №3/18.05.2012 г. по т.д.
№3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на водоснабдителните дружества
съдържат признаците на понятието периодични плащания по смисъла на
чл.111, б.В от ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Касае се за
повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време.
Както правилно е посочил и първостепенния съд, това правило не
се прилага за признатите по съдебен ред вземания, тъй като според чл.117,
ал.2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години.
Възраженията, които се навеждат във въззивната жалба, са в
насока, че заповедта за изпълнение е акт, различен от съдебно решение,
доколкото същото предполага проведен исков процес и се ползва със сила на
присъдено нещо. Тези доводи не се възприемат от настоящата инстанция.
Както е посочено в определение №480/27.07.2010 г. по ч.гр.д. №221/2010 г. на
ВКС, IV г.о., вярно е, че съществуването на вземането, по което е издадена
заповедта за изпълнение, не е установено със сила на присъдено нещо, но
законодателят е преклудирал възраженията срещу основателността на
претенцията със срока за възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Ако длъжникът не
3
възрази в срок, заповедта влиза в сила и на практика се получава ефект,
близък до силата на присъдено нещо, защото единствената възможност за
оспорване на самото вземане са основанията по иска с правно основание чл.
424 ГПК. Извън тях и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК длъжникът не може да
се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото
вземане. Това определение не е изолирано – в този смисъл са и определение
№956/22.12.2010 г. по ч.т.д. №886/2010 г. на ВКС, I т.о.; определение
№443/30.07.2015 г. по ч.т.д. №1366/15 г. на ВКС, II т.о. С решение
№6/21.01.2016 г. по т.д. №1562/2015 г. на ВКС, I т.о., е прието, че
задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл.416 ГПК,
настъпва стабилитет на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, а
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.418 ГПК се
стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за
изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания
по чл.237 ГПК-отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими
към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудират (решение
№781 от 25.05.2011 г. по гр.д. № 12/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Преклудират се и
възраженията срещу основателността на претенцията. Отрицателен
установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи на
заявителя сумата, за която е издадена заповедта, е недопустим. С изтичането
на срока по чл.414 ГПК и влизане в сила по реда на чл.416 ГПК на заповедта
за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е
преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск (решение №207 по гр.д.
№7030/2014 г. на ВКС, ІV г.о.) извън специалните хипотези на чл.424 и чл.439
ГПК. Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в
сила на заповедта за изпълнение /исковете за оспорване на вземането, които
могат да се основават само на новооткрити писмени доказателства или нови
писмени доказателства, респ. на факти, настъпили след издаването /
обосновават извода, че при настъпване, респективно - стабилизиране
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на
материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по
съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди
влизането в сила. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и
преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и
обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти,
4
несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с
влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото
действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е
разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е
упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това се изразява
пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите, съществували
до проявлението на изпълнителната сила, съответно - стабилизирането .
Преклузията е важима и за възраженията на длъжника в процеса по реда на
чл.422 ГПК. Ако пропусне възраженията си, правото да ги въведе в нов
процес е изчерпано /т.17 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение
№129/09.01.2015 г. по т.д. №469/2012 г. на ВКС, І т.о./.
Ето защо настоящата инстанция се солидаризира с
първостепенния съд, че в разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД под „решение“ се
има предвид всеки акт на съда (влязло в сила решение или заповед за
изпълнение). Според трайната съдебна практика, давността е тригодишна
само в случаите, когато в законова норма е предвидена такава (напр. при
издаден изпълнителен лист въз основа на запис на заповед - с нормата на
чл.531, ал.1 във връзка с чл.537 ТЗ е регламентирана тригодишна давност от
падежа за погасяване на исковете по записа на заповед срещу издателя –
решение №139/28.08.2013 г. по т.д. №98/2012 г. на ВКС, II т.о.; решение
№94/27.07.2010 г. по т.д. №943/2009 г. на ВКС, I т.о. и др.). Идентично е и
виждането в цитираното от първостепенния съд решение № 37 от 24.02.2021
г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о., с което е прието, че когато влиза в
сила заповедта за изпълнение, започва да тече новата петгодишна давност за
вземанията, установени със сила на пресъдено нещо, като е поставен знак за
равенство между влезлите в сила заповеди за изпълнение и влезлите в сила
съдебни решения.
Доводите във въззивната жалба, касаещи изложеното в т.14 от ТР
№2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г., са извадени от контекста. Същите
касаят издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание
по чл.242 ГПК (отм.), а не въз основа на заповедно производство (виж
диспозитива на тълкувателното решение по тази точка).
Въз основа на изложеното правилно и законосъобразно съдът е
приел, че между страните не е налице спор, че процесното вземане е признато
5
с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на която,
предвид липсата на подадено възражение в срока по чл. 414 ГПК, е издаден
на 09.10.2013 г. изпълнителен лист по ч.гр.д. №14289/2013 г., XIII граждански
състав на РС-Пловдив. Посоченото заповедно производство е унищожено, но
от приетата по делото справка (л.77 от първоинстанционното производство)
се установява, че заявлението е подадено на 04.09.2013 г., заповедта за
изпълнение - на 09.09.2013 г., а разпореждането за издаване на изпълнителен
лист е от 09.10.2013 г.
Правилен е извода, че най - ранната дата, на която би могъл да
изтече двуседмичният срок за подаване на възражение, ако се приеме, че
заповедта е връчена на длъжника в деня на издаването, е 23.09.2013 г., т.е.
заповедта за изпълнение е влязла в сила най-рано на 24.09.2013 г., с изтичане
на срока за подаване на възражение. Това е и в интерес на длъжника, с оглед
възможността за по – бързо изтичане на давностните срокове. Давността се
прекъсва или спира в зависимост от поведението на кредитора, а не от това на
длъжника. Петгодишната такава би следвало да изтече на 24.09.2018 г., ако
кредиторът бездейства.
Изпълнителното производство в случая е образувано на
25.01.2016 г. (постановление на л.89), изискани са различни справки. С молба
от 01.03.2016 г. (л.95) е поискано от взискателя конституирането на
наследниците на П. А., налагане на запори и възбрана, насрочване на опис на
движими вещи в жилищата на длъжниците. С протокол от 07.03.2016 г. са
конституирани наследниците на починалия длъжник - жалбоподателката и
нейната майка.
С нова молба от 29.05.2017 г. (л.120) кредиторът е поискал освен
проучване на имуществото на новите длъжници, и извършване на опис на
движими вещи.
Съдът е приел, че с молба от 28.08.2018 г. /л.130/ е прекъсната
давността, тъй като е поискано извършването на конкретни изпълнителни
действия. Настоящият състав счита, че това е направено в един по – ранен
момент – още на 01.03.2016 г., доколкото са посочени още в този момент
конкретни изпълнителни способи. Не се установява ЧСИ да е констатирал
нередовност и причините, поради които не е предприел действия. Факт е, че
запорните съобщения са изпратени на 10.09.2018 г., като на гърба на
6
изпълнителния лист /л.85/ са посочени датите на осъществените в полза на
взискателя плащания - общо шест, първото на 06.11.2018 г., а последното на
07.05.2019 г. Плащанията сочат на успешно проведено принудително
изпълнение.
Както е посочено в мотивите към т.10 от ТР №2/26.06.2015 г., не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на ПДИ, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаване на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащане въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. От друга страна давността
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ – насочване на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагане на вземане за
събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаване на пазач и др.
В случая не е налице бездействие на кредитора, тъй като от него е
искано извършване на изпълнителни действия. Правилно е и позоваването на
първоинстанционния съд на съображенията, изложени в решение №37 от
24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВСК, IV г.о., че ако искането на
кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е
предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по
причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.
В случая не е налице бездействие на кредитора, не е изтекла предвидената в
закона петгодишна давност.
По изложените съображения решението на първоинстанционния
съд е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, а жалбата – да се
остави без уважение.
С оглед изхода на делото – отхвърляне на жалбата, не следва да се
присъждат разноски в полза на жалбоподателя. Ответната страна не е
поискала присъждане на разноски, не са представени и доказателства за
направени такива пред въззивната инстанция, поради което и не се
присъждат.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
7
V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №572/14.05.2021 г.,
постановено по гражданско дело № 11496/2020 г. на РС - Пловдив, IV
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8