Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 29.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 75 по описа за 2021г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ЕТ“К.8.Н.“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, депозирана чрез адв.Д.С.
от ВАК, против Решение 260065 от 28.01.2021г., постановено по АНД № 1974/2020г.
по описа на Районен съд – гр.Шумен. С оспорения съдебен акт е потвърдено
Наказателно постановление № 538342-F559418/25.09.2020г. на Началника на
Отдел „Оперативни дейности“, гр.Варна в Централно управление на НАП, с което на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на ЕТ“К.8.Н.“*** е наложена имуществена санкция
в размер на 3000 лева.
В жалбата се навеждат
твърдения на незаконосъобразност на атакуваното решение, по същество свеждащи
се до издаването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В
тази връзка се твърди, че при издаване на НП наказващият орган е подходил
формално, доколкото не е извършил преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН при индивидуализиране на наложеното наказание, такава преценка не е била
извършена и от районния съд. Освен това се сочи, че АУАН е връчен на лицето С.Д.Й.,
която, в качеството си на пълномощник на ЕТ по силата на приложено по делото
пълномощно от 10.07.2020г. не притежава правомощие да подписва АУАН. Излагат се
и доводи, че АУАН е съставен от лицето Е.К.Д., при липса на представени
доказателства за това, че към датата на издаването му е заемала длъжността
„старши инспектор оперативни дейности“ при НАП-гр.Варна, както и, че е била
надлежно овластена да извършва оперативни проверки и
да съставя актове към датата 14.07.2020г. Въз основа на изложените аргументи е
отправено искане за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на ново
решение, отменящо незаконосъобразното наказателно постановление. Отправено е искане
за присъждане на сторените деловодни разноски пред двете съдебни инстанции. В
съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. От процесуалния му представител адв.Д.С.
са представени писмени бележки, съдържащи аргументи по съществото на спора.
Ответникът, ТД на
НАП-гр.Варна, редовно призован, не изпраща представител, респективно не взема
становище по допустимостта и основателността на оспорването.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но
разгледана по същество за неоснователна, поради което отправя искане за
оставяне в сила на атакуваното съдебно решение.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се
явява основателна, по следните
съображения:
Предмет на касационно оспорване е решение
на районния съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 538342-F559418/25.09.2020г. на Началника на
Отдел „Оперативни дейности“, гр.Варна в Централно управление на НАП, с което на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на ЕТ“К.8.Н.“*** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. За да
постанови този правен резултат, районният съд е приел следното от фактическа
страна:
На 07.07.2020
г. в 11.05 часа била извършена проверка от компетентни длъжностни лица при ЦУ
на НАП в търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС,
представляващ магазин, находящ се в гр.Шумен,
ул.Калиакра № 2, стопанисван от ЕТ „Коко-87-К.Н.“, при която било установено,
че в търговския обект се извършва търговска дейност, но в обекта
няма закупено, монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално
устройство за отразяване на извършваните продажби. Проверката започнала чрез
извършване на контролна покупка по смисъла на §1, т.6 от ДР на Наредба
Н-18/13.12.2020 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
издадена от министъра на финансите, като били закупени 1 брой детски потник на
стойност 5.00 лева и 1 брой детски панталон на стойност 6.00 лева, общо на
стойност 11.00 лева, като за покупката не била издадена фискална касова
бележка. Плащането в брой било прието от лицето С.Д.Й., а
контролната покупка била извършена от лицето Е.К.Д. – старши инспектор по
приходите в НАП. При последвалата проверка след легитимиране на проверяващото
лице били представени Свидетелство за регистрация и Паспорт на ФУ
модел DAISY EXPERT с ИН DY392681 и ФП 36526861 с
рег.№3740075/15.07.2016 г., за което последният договор за сервизно обслужване
бил с №*********/15.07.2016 г., валиден до 16.07.2017 г., сключен с „Р.-М.“
ЕООД, което устройство не било сред одобрените типове ФУ, не било
функциониращо, респективно не било въведено в експлоатация в проверявания обект
и не било с установена дистанционна връзка с НАП. Било установено, че към датата
на проверката в информационния масив на НАП модул ФУДВ няма информация за
постъпили данни от регистрирани дневни отчети за периода след 01.01.2018 г. ФУ с ИН DY392681 и ФП 36526861 с
рег.№3740075/15.07.2016 г. било бракувано на 14.07.2020
г. Резултатите от извършената проверка били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка серия АА
№0383498/07.07.2020 г. С протокола представляващия
търговеца бил поканен да се яви на 14.07.2020 г. в офис на НАП в гр.Разград за
съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение. На
посочената дата представляващия едноличния търговец не се явил лично. За него
се явил упълномощен представител с нотариално заверено пълномощно
рег.№3373/10.07.2020 г. – С.Д.Й., в чието присъствие за констатираното
нарушение на 14.07.2020 г. срещу едноличния търговец бил съставен акт за
установяване на административно нарушение сер.АN,
№F559418, като актосъставителят е посочил, че с
горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Актът бил
съставен в присъствие на упълномощеното лице и подписан от него, без да изложи
възражения. Впоследствие ЕТ не се е възползвал от законното си право и в срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал писмени възражения. Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната
преписка било издадено процесното наказателно
постановление, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на касатора
била наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
Районният съд е установил фактическата обстановка въз
основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна
на НП. След преценка на доказателствения материал, е
счел, че санкционираното неизпълнение на административно задължение е съставомерно по приложения административнонаказателен
състав, както и, че същото не представлява маловажен случай. По изложените
съображения съдът е потвърдил наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно.
Шуменският административен
съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол,
като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
В същото
време настоящият съдебен състав счита, че решението е постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице и касатор в настоящото производство, поради което се явява неправилно, като съображенията в тази насока са следните:
В хода на разглеждане
на делото по същество пред
въззивната инстанция процесуалният представител на санкционираното
лице изрично е посочил, че
по делото липсват доказателства, от които да е
видно, че на лицето, извършило
проверката, са били делегирани правомощия да съставя актове за установяване на административно нарушение, както и, че не са приложени доказателства, че към 14.07.2020г. същото е заемало посочената в АУАН длъжност. Въпреки задължението на съда за разкриване на обективната истина,
произтичащо от разпоредбите
на чл.13 и чл.107, ал.2 от Наказателнопроцесуалния
кодекс, субсидиарно приложими
съгласно чл.84 от ЗАНН, районният
съд не е проявил активност
за установяване дали проверяващите
лица Е.К.Д. и Р.-М.са заемали
длъжността «инспектор по приходите», както и дали към датата на съставяне на АУАН актосъставителят Е.К.Д. е била надлежно
овластена да съставя АУАН
за нарушения по ЗДДС.
Действително по делото
е приложена Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, с която
са определени длъжностните лица, овластени да съставят актове за установяване на административни
нарушения за нарушения на ЗДДС, както и длъжностните лица, на които е делегирано правомощие да издават наказателни постановления
за такива нарушения. Въпросната
заповед обаче е от
25.08.2020г. и от нея се установява
единствено, че към датата на издаване на НП неговият издател - Началник на Отдел „Оперативни
дейности“, гр.Варна в Централно управление на НАП, е сред кръга на лицата, овластени от изпълнителния директор на НАП да издават НП за
нарушения по ЗДДС. Липсват обаче доказателства, че към датата на извършване на проверката, при която е установено процесното нарушение –
07.07.2020г., респективно към
датата на съставяне на АУАН
– 14.07.2020г., лицата, които
са осъществили проверката, респективно лицето, съставило АУАН, са заемали длъжността
«старши инспектор по приходите», както
и кои длъжностни лица са
били овластени от изпълнителния
директор на НАП да издават АУАН за нарушения по ЗДДС към 14.07.2020г., респективно
дали актосъставителят Е.Д.е
от кръга на на тези лица. Липсват и доказателства, че към датата на постановяване на НП – 25.09.2020г.,
неговият издател е заемал длъжността Началник на отдел «Оперативни дейности», гр.Варна към ЦУ на НАП. Въпреки това и независимо от изрично направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя в пледоарията му по същество, съдът не е проявил активност в
унисон със служебното
начало, произтичащо от субсидиарното
приложение на НПК в съдебноадминистративното
производство, доколкото не е изискал
доказателства досежно посочените обстоятелства, в резултат на което е постановил
своя съдебен акт при непълнота
на доказателствата. Нещо повече, съдът изобщо
не е изложил аргументи защо
приема, че АУАН и НП са издадени
от компетентни административни
органи, въпреки, че жалбоподателят изрично е заявил,
че оспорва компетентността
на посочените длъжностни
лица. Допуснатият пропуск на районния
съд подлежи на преодоляване чрез връщане на делото за
ново разглеждане от Районен съд-гр.Шумен, в рамките на което да се изискат
доказателства, че към датата на извършване на проверката и съставяне на АУАН съответните длъжностни лица са заемали длъжността
«старши инспектор по приходите", че към датата на издаване
на АУАН актосъставителят е бил овластен
да съставя такива актове за нарушения по ЗДДС; както
и, че към датата на издаване на НП лицето, което го
е подписало, е заемало длъжността „началник на отдел „Оперативни дейности“ при
ЦУ на НАП“. След изискване на тези доказателства въззивният
съд следва да изложи мотиви относно
направените от жалбоподателя
и касатор в настоящото
производство възражения досежно
компетентността на проверяващите длъжностни лица, актосъставителя и наказващия
орган.
С оглед
изложеното настоящият състав счита, че въззивното решение следва да бъде отменено поради издаването му при допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, поради
което и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК делото следва да бъде върнато на Районен съд – гр. Шумен за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото районният съд следва
да се произнесе и по претенцията на касационния жалбоподател за разноски за водене
на делото пред Шуменски административен съд съобразно чл. 226, ал.
3 от АПК.
Водим от горното и на
основание 63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Шуменският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение 260065 от
28.01.2021г., постановено по АНД № 1974/2020г. по описа на Районен съд –
гр.Шумен, като вместо него постановява:
ВРЪЩА делото на Районен
съд – гр. Шумен за ново разглеждане от друг съдебен
състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалвмане.
Влязло в сила на 29.04.2021г.