Определение по дело №585/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. П., 04.09.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 04.09.2019 г., IІІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Методи Величков

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Кристина Костадинова

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00585 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273, вр. чл. 317 ГПК /Глава двадесет и пета Бързо производство от ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. П. против решение № 1171/11.07.2019 г. по гр.д. № 191/2019 г. по описа на Районен съд - П., в частта с която са уважени предявените от В.К. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № 42/22.11.2018 г. на управителя на "Водоснабдяване и канализация" ООД, на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ – поради настъпила невъзможност за изпълнение на възложената работа поради болест и с оглед установени здравни противопоказания; за възстановяване на заеманата от него до уволнението длъжност "шлосер" в група Хидровъзел "Студена" при "Водоснабдяване и канализация" ООД и присъждане на обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 22.11.2018 г. до 22.05.2019 г. в размер на 4 345,20 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2019 г. до окончателното плащане.

В жалбата се поддържа неправилност на решението, като са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Съдът неправилно е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и експертиза и неправилно е преценил и не е обсъдил наведените в отговора възражения и доводи. Счита, че от събраните по делото доказателства се доказва, че в случая са били налице и двете кумулативни предпоставки за прилагане на уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. Конкретно се посочва, че ищецът, в качеството си на работник, не е бил в състояние да изпълнява трудовите си задължения, произтичащи от конкретното трудово правоотношение, предвид констатираното му с експертно решение на ТЕЛК заболяване. В този административен акт е посочено, че ищецът може да изпълнява длъжността "шлосер", но само ако не са налице противопоказни условия на труд, което е въпрос на преценка и задължение на работодателя. Подробно се посочват причините, поради които ответното дружество е приело, че работникът не може да продължи да изпълнява функциите, произтичащи от заеманата длъжност, без това да не поставя в риск здравето му. Твърди се, че здравословното състояние на ищеца се влошило силно след като се върнал на работа, което наложило преместването му на друга. Изяснява се обаче, че такава нямало при ответника, въпреки наличието на определени места за трудоустрояване, доколкото последните били заети. Счита, че районният съд е възприел погрешна фактическа обстановка и въз основа на нея е направил погрешни правни изводи. Намира, че съдът е игнорирал част от доказателствата и е наблегнал на друга част – съдът не е направил пълен анализ на ЕР, като се ограничил само в частта, в която е посочено, че работникът може да заема длъжността „шлосер“, но не са обсъдени възраженията на ответника, че на конкретното работно място са налице всички противопоказания, което именно е довело до невъзможността на работника да изпълнява тр. си задължения; не са обсъдени условията, при които работникът е престирал труд; не е взета продължителността, методиката, характера на и интензитета на работата, климатичните условия, натоварването и дали тези условия отговарят на условията, посочени в ЕР на ТЕЛК. В тази връзка се акцентира, че работникът никога не е изпълнявал тр. функции на длъжността „шлосер“, което се доказва от дл. характеристика на работника и от медицинската експертиза, с оглед на което предписанията на ТЕЛК, че може да работи като шлосер са неотносими и следва да се вземе предвид дали при изпълнение на тр. си задължения са налице противопоказаните условия на труд, тъй като основанието по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ изисква съобразяване с тр. функции на работника, а не само с формалното посочване на длъжността в тр. договор. Поддържа, че работникът е възстановен да заема длъжността „шлосер“, която не заема и никога не е заемал. По изложените съображения жалбоподателят иска отмяна на решението, и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне на исковете по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения поддържа становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно - чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл. 225 КТ са сред тези посочени чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което делото подлежи на разглеждане по Глава двадесет и пета Бързо производство от ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1, вр. чл. 317 ГПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 25.09.2019 г. от 10,30 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.