Решение по дело №683/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1749
Дата: 5 август 2022 г.
Съдия: Елеонора Симеонова Кралева
Дело: 20222120100683
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1749
гр. Бургас, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Съдия:Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Гражданско дело №
20222120100683 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на „ЮБЦ” ЕООД,
понастоящем с наименование „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, ****, представлявано от Ю.Б.Ц., против Д. Й. Д. от
гр.Бургас, ул.”Д.” № *, с която се иска от съда да приеме за установено между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 81.77 лв., представляваща неплатени
задължения за предоставени далекосъобщителни услуги за периода от 22.02.2019 г. до
21.07.2019 г. по сключен между ответника Д. Й. Д. и доставчика „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД договор за електронни съобщителни услуги с
клиентски номер **** от 18.01.2018 г. и 05.02.2018 г., за което са издадени фактури №№
**********/22.03.2019 г., **********/22.04.2019 г., **********/22.05.2019 г. и
**********/23.06.2019 г., като доставчикът „БТК” ЕАД е прехвърлил вземането си по
договора на „С.Г.Груп” ООД с договор за цесия от 16.10.2018 г., а от своя страна „С.Г.Груп”
ООД е прехвърлило вземането на настоящия кредитор-цесионер „ЮБЦ” ЕООД с договор за
цесия от 01.10.2019 г. и Анекс към него от 10.03.2020 г., за която сума в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
8259/2021 г. по описа на БРС.
В съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител, но в нарочна
писмена молба ищецът поддържа предявения иск и моли съда да го уважи. Претендира се
присъждане на разноските в заповедното и в исковото производство. Ищецът е ангажирал
писмени доказателства.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д. Й. Д., подаден
1
чрез назначения му от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК – адв.М.М., с
който предявения иск се оспорва като неоснователен. Оспорени са представените с исковата
молба доказателства относно прехвърлянето на вземането, като се твърди и липса на
уведомяване на ответника за извършената цесия. В съдебно заседание особеният
представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.99,
чл.79, ал.1 ЗЗД.
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 8259/2021 г. по описа на БРС е видно, че със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 3543/01.12.2021 г., съдът
е разпоредил ответникът Д. Й. Д. да заплати на „ЮБЦ” ЕООД сумата от 81.77 лв. –
главница за неплатени електронни съобщителни услуги, дължима по договори за
електронни съобщителни услуги с клиентски номер **** от 18.01.2018 г. и 05.02.2018 г.,
сключени с „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, вземанията по които – по
данъчни фактури №№ **********/22.03.2019 г., **********/22.04.2019 г.,
**********/22.05.2019 г. и **********/23.06.2019 г., издадени за отчетен период от 22.02. до
21.07.2019 г., са били прехвърлени с Договор за цесия от 16.10.2018 г. на „С.Г.Груп” ЕАД, а
впоследствие и от последното на дружеството-заявител с Анекс от 10.03.2020 г. към
Договор за цесия от 01.10.2019 г., сумата от 18.85 лв. – обезщетение за забавено плащане за
периода от 07.08.2019. до 16.11.2021 г., както и сумите от 25 лв. за държавна такса и 180 лв.
за адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и в едномесечния срок по чл.415, ал.1, т.2 ГПК
заявителят е предявил настоящия установителен иск, поради което същият е процесуално
допустим.
Предмет на настоящия иск е единствено вземането за главница от 81.77 лв.
По делото не се спори относно наличието на облигационни правоотношения между
„БТК“ ЕАД и ответника Д. Й. Д. по сключени между тях Допълнително споразумение от
18.01.2018 г. към договор електронни съобщителни услуги с кл.№ ****, с който е уговорена
за ползване интернет услуга за мобилен номер **** при условията на тарифен план
VIVACOM Mobix 60LTE, с месечна абонаментна такса от 14.80 лв. за подписания 24
месечен договор, както и цифрова телевизионна услуга при условията на тарифен план
VIVACOM TV L, с месечен абонамент от 17.99 лв. за подписания 24 м. договор. Срокът на
договора е за 24 месеца – до 18.01.2020 г. С допълнително споразумение от 05.02.2018 г. е
изменен единствено адреса за предоставяне на цифровата телевизионна услуга, като е
посочен нов адрес за услугата, без да се променят уговорените вече условия на ползване.
Безспорно е също, че за доставените от кредитора услуги са издадени процесните
фактури за дължима цена на потребление за периода 22.02.-21.07.2019 г., на обща стойност
2
от 86.10 лв., която не е заплатена от абоната. Фактурите са представени по делото и не са
оспорени от ответника.
Не се спори също, че с Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018 г.
кредиторът “БТК“ ЕАД е прехвърлил на „С.Г.Груп“ ООД вземанията си към длъжници, като
с уведомление от 24.02.2020 г. по т.1.1.1 от договора за цесия му е прехвърлил и вземането
си към ответника Д. Й. Д. в размер на 81.77 лв. Представено е извлечение от приложение №
1 към уведомление по т 1.1.1 от дата 24.02.2020 г., с което се потвърждава, че цедентът
„БТК“ ЕАД е прехвърлил на цесионера „С.Г.Груп“ ООД вземането си към Д. Й. Д., ЕГН
********** в размер на 81.77 лв.
На 01.10.2019 г. е бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между
„С.Г.Груп“ ООД – цедент и „ЮБЦ“ ЕООД – цесионер, като с Анекс от 10.03.2020 г. към
този договор за цесия цедентът е прехвърлил на цесионера вземането си към ответника Д. в
размер на 81.77 лв., което цедентът е придобил от „БТК“ ЕАД. Представено е извлечение от
приложение № 1 към Анекса от 10.03.2020 г., с което се потвърждава прехвърлянето на
вземането към ответника.
С исковата молба е представено пълномощно, изходящо от стария кредитор –
„БТК“ ЕАД, с което е упълномощил цесионера „С.Г.Груп“ ООД да изпраща уведомления за
извършените цесии до длъжниците, чиито задължения са предмет на договора за цесия от
16.10.2018 г. и да подписва уведомителните писма. Като приложение към исковата молба е
представено и прието като доказателство адресирано но С.Й.Д. Уведомление за цесия,
подписано от управителя на „С.Г.Груп“ ООД – цесионер по първата цесия и цедент по
втората цесия, с което длъжникът се уведомява за извършените две цесии на процесното
вземане и че единствен титуляр и разпоредител на вземането е „ЮБЦ“ ЕООД.
При така установените факти, съдът намира предявените искове за основателни.
Безспорни по делото са облигационните отношения между „БТК“ ЕАД и ответника
Д. Й. Д. по процесните договори за електронни съобщителни услуги с кл.№ ****, с който са
предоставени за ползване интернет услуга за мобилен номер **** и цифрова телевизионна
услуга, при договорените условия и срок. Не се спори също, че услугите са доставени от
кредитора и потребени от длъжника, който има непогасени парични задължения по
съставените от доставчика месечни сметки в размер на 81.77 лв.
С оглед неизпълнението на паричното задължение от ответника е депозирано и
заявлението по чл.410 ГПК от ищеца, в качеството му на цесионер. Тук е и спорният въпрос
по делото, касаещ уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.
Съдът приема, че цесията е валидно сключена и е прехвърлила процесното вземане
по договора в полза на ищеца и същият е легитимиран да предяви претенции за процесните
вземания. Налице е пълномощно, с което старият кредитор е упълномощил новия кредитор
(цесионера) да уведоми всички длъжници за договора за цесия. В изпълнение на това
пълномощно, цесионерът е изпратил писмено уведомление до ответника, че дългът му е
прехвърлен в негова полза, като няма данни уведомлението да е било връчено на ответника.
3
В случая, обаче, с исковата молба е представено Уведомление за цесия, което изхожда от
„С.Г.Груп“ ООД, действащо в двойно качество – като пълномощник на стария кредитор
„БТК“ ЕАД по договора за цесия 16.10.2018 г. и като стар кредитор по договора за цесия от
01.10.2019 г. и анекса към него от 10.03.2020 г., като по този начин са изпълнени
задълженията по чл.99, ал.3 ЗЗД и по двата договора за цесия. Това уведомление за
извършените цесии е достигнало до длъжника с връчване на преписа от исковата молба и
приложенията към нея. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението като приложение към
исковата молба следва да бъде зачетено на основание чл.235, ал.3 ГПК, поради което
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и прехвърлянето на
вземането поражда действия спрямо него на основание чл.99, ал.4 ГПК. Без значение в
случая е, че исковата молба е връчена на назначения на ответника особен представител по
чл.47, ал.6 ГПК, тъй като връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно,
ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта
на връчване правни последици, т.е. следва да се приеме, че особеният представител е
овластен да приема материалноправни изявления от страна на кредитора, от което следва
извода, че е надлежно връчването на уведомлението за станалата цесия и на особения
представител на длъжника (в т.см.- Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г. на
ВКС, I т.о.). Ето защо, възраженията в писмения отговор за изцяло неоснователни.
Предвид изложеното, съдът намира предявеният иск за основателен и доказан в
предявения размер, поради което следва да се уважи изцяло.
При този изход на делото и направеното от ищеца искане по чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 355 лв. за направените в
настоящото производство разноски (25 лв. държавна такса, 180 лв. за адвокатско
възнаграждение и 150 лв. разноски за особен представител). Съгласно ТР № 4/2013 г. съдът
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на присъдените със заповедта
по чл.410 ГПК разноски, поради което и тъй като искът е изцяло уважен, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 205 лв. за направените разноски в заповедното
производство.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЮБЦ” ЕООД, понастоящем с
наименование „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ****, представлявано от Ю.Б.Ц., и по отношение на Д. Й. Д. от
гр.Бургас, ул.”Д.” № 20, ЕГН **********, че Д. Й. Д., ЕГН ********** дължи на „ЮБЦ”
ЕООД, понастоящем с наименование „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК *********,
сумата от 81.77 лв. (осемдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща
неплатени задължения за предоставени далекосъобщителни услуги за периода от 22.02.2019
4
г. до 21.07.2019 г. по сключен между ответника Д. Й. Д. и доставчика „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД договор за електронни съобщителни услуги с
клиентски номер **** от 18.01.2018 г. и 05.02.2018 г., за което са издадени фактури №№
**********/22.03.2019 г., **********/22.04.2019 г., **********/22.05.2019 г. и
**********/23.06.2019 г., като доставчикът „БТК” ЕАД е прехвърлил вземането си по
договора на „С.Г.Груп” ООД с договор за цесия от 16.10.2018 г., а от своя страна „С.Г.Груп”
ООД е прехвърлило вземането на настоящия кредитор-цесионер „ЮБЦ” ЕООД с договор за
цесия от 01.10.2019 г. и Анекс към него от 10.03.2020 г., за която сума в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 3543/01.12.2021
г. по ч.гр.д.№ 8259/2021 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Д. Й. Д., ЕГН ********** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, понастоящем с
наименование „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 355 лв. (триста
петдесет и пет лева) за направените по настоящото дело съдебни разноски, и сумата от 205
лв. (двеста и пет лева) за направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№
8259/2021 г. по описа на БРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5