№ 343 / 20.05.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА Ж.
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор: Петър Мидов
като разгледа докладваното от съдия П.Господинова к.а.н.дело №126 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от ЦУ на НАП - София,
депозирана чрез процесуален представител, против Решение №218/30.11.2021г.,
постановено по АНД №1074 по описа на Районен съд Хасково за 2021г. Твърди се,
че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалния закон и се моли да бъде отменено. Коментират се
мотивите на районния съд за отмяна на НП и се сочи, че същите били неправилни и
незаконосъобразни. От всички събрани доказателства /писмени и гласни/,
безспорно се установявало извършеното административно нарушение от обективна
страна. На следващо място се твърди, че било твърде стеснително тълкуването на
съда относно приложението на чл.53я ал.2 от ЗАНН. Независимо от факта, че в
съответния АУАН била посочена дата на извършване на нарушението 20.03.2021г., а
в обжалваното НП - 20.02.2021г., не съществувала неяснота относно
индивидуализацията на нарушението. В случая било безспорно установено извършеното
нарушение на разпоредбите на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ във
връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, самоличността на нарушителя и неговата
вина. Допусната била нередовност в АУАН, а не в НП, както неправилно възприел
първоинстанционния съд, изразяваща се в погрешно изписване цифром на месеца от
датата на извършване на нарушението 20.03.2021г., вместо 20.02.2021г., която
била отстранена по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН в обжалваното НП. От словесното
описание на АУАН било видно, че нарушението било установено в хода на проверка,
документирана с протокол сер. АА №0379854 от 20.02.2021г., както и че лицето И.П.М.
издала ръчна касова бележка №…. отново от
20.02.2021г. След анализ на всички събрани доказателства се установявало, че
неправилното посочване на датата на извършване на нарушението в АУАН се дължало
на допусната техническа грешка.
Необходимо било да бъде отбелязано също така, че допуснатите
нередовности при съставяне на акта не повлияли върху възможността на нарушителя
да се защити и да разбере вмененото му административно обвинение досежно датата
на деянието, аргумент в подкрепа на което се извличало от съдържанието на
вписаното възражение от нарушителя в съответния АУАН, както и от обясненията на
същия, които били част от административнонаказателната преписка. Нередовностите
по акта в конкретния случай не довели до ангажиране на отговорност за друго
нарушение или за непредявени фактически обстоятелства, надхвърлящи
констатациите по акта, предвид което се сочи, че правилно
административнонаказващият орган счел, че същите могат да бъдат преодолени по
реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. С оглед изложеното се твърди, че наказателното
постановление било законосъобразно, издадено било от компетентен орган, спазени
били формата и редът при издаването му и същото съдържало необходимите
реквизити по чл.57 от ЗАНН. Иска се отмяна на оспорваното решение и
постановяване на друго, с което да бъде потвърдено изцяло Наказателно
постановление №********/19.07.2021г., издадено от
Началник отдел Оперативни дейности Пловдив в ЦУ на НАП като правилно и
законосъобразно. Претендира се и присъждане на юрк.възнаграждение пред
две съдебни инстанции.
Ответникът – И.П.М., в отговор на касационната жалба и
в писмено становище, подадени чрез процесуален представител, иска същата да
бъде оставена без уважение, като изрично заявява, че не претендира разноски в
настоящата инстанция.
Окръжна прокуратура Хасково намира жалбата за
основателна. Предлага да се отмени решението на районния съд и да се остави в
сила наказателното постановление.
Административен съд Хасково, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди изложените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в
законоустановения срок, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, и при спазване на изискванията
на чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Хасково е отменил
Наказателно постановление №********/19.07.2021г.,
издадено от Началник на Отдел Оперативни дейности Пловдив, ЦУ на НАП, с което
на И.П.М. за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във
връзка с чл.118, ал.4, т.1 от Закон за данък върху добавената стойност и на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС се налага глоба в размер на 400,00 лева.
За да постанови този резултат, районният съд е приел
за установено от фактическа страна, че при извършена на 20.02.2021г. от Старши
инспектор по приходите към ЦУ на НАП проверка
на обект – дървена къща №.., извършващ продажба на мартеници, находящ се
в гр.Х., пл.О*** **, стопанисван от И.П.М., било установено, че за извършената
контролна покупка на 1бр. мартеница на стойност 3,00 лева, платена в брой от
проверяващия, лицето М. издала ръчна касова бележка №5/20.02.2021г. от ръчен
кочан, която съдържала реквизитите по чл.26, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ. В проверявания обект обаче нямало
монтирано и въведено в експлоатация налично в обекта ФУ, което да има
осъществена дистанционна връзка с НАП. За констатациите от проверката бил
съставен ПИП серия АА №*****/20.02.2021г.
В хода на административнонаказателното производство било представено Удостоверение с изх.№5/18.01.2018г.,
издадено на основание чл.9, ал.8 и чл.10, ал.1 от Закона за занаятите, според
което М. била вписана в регистъра на Регионална занаятчийска камара – Хасково
като калфа по занаят №10 – художествено плетиво, но липсвал документ, доказващ,
че лицето е пенсионер по инвалидност или за прослужено време. Прието било, че
задълженото по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ лице не отговаря на
условията по чл.4, т.7 от Наредбата по отношение на лицата, които нямат
задължението да регистрират извършените от тях продажби в търговски обект чрез
ФУ. При служебната проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП, съдът
констатирал, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
издаването, респ. съставянето им, които са засегнали правото на защита на
наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем. Процесуалното нарушение
се изразявало в неспазване на императивните изисквания на чл.42, т.3 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, предвиждащи в акта и наказателното постановление да бъде
посочена дата на извършване на нарушението. Въззивният съд установил, че в АУАН
били посочени две дати – дата на проверката на място - 20.02.2021г., и дата на извършване
на нарушението - 20.03.2021г., а в обстоятелствената част на НП се сочело, че
нарушението е извършено на датата 20.02.2021г. поради това въззивната инстанция
е счела, че е недопустимо да има разминаване по отношение датата на извършване
на нарушението в АУАН и НП, тъй като административно наказателното производство
било строго формално. Така било обосновано от съда, че с посочването на
различна дата на извършване на нарушението в АУАН и НП се създава неяснота
относно приетото от административнонаказващия орган за нарушение. РС Хасково е
изложил мотиви, за да отмени НП, че датата на извършване на нарушението била
задължителен реквизит, както за съставения акт, така и за издаденото въз основа
на него наказателно постановление и липсата ѝ или посочването на различна
дата в двата акта е съществено нарушение. Обсъдено е, че съгласно разпоредбата
на чл.53, ал.2 от ЗАНН наказателното постановление се издавало и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина; но този текст бил
приложим само при издаване на НП, при допусната нередовност в АУАН, но не и при
нередовност в самото НП. По този начин била опорочена съществено процедурата по
издаване на наказателното постановление, което водело до неговата
незаконосъобразност и отмяна на процесуално основание. Допуснатите нарушения на
закона били свързани с правото на защита на жалбоподателя и представлявали
съществен недостатък, който опорочавал изцяло производството по ангажиране на
административнонаказателната му отговорност. Изрично РС Хасково в изложението си е посочил, че по същество с оглед събраните в
съдебното производство доказателства била налице доказаност на вмененото
нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г., но поради установеното
процесуално нарушение, отменил обжалваното наказателно постановление.
Така постановеното
решение е правилно.
Настоящата инстанция намира, че
решението на районния съд е постановено при напълно изяснена и подробно описана
фактическа обстановка. Съдът е възприел относимите факти въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства. Въз основа на доказателствата е направен правилен
извод за неспазване на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното НП. В конкретния случай в АУАН датата на констатиране на нарушение е посочена като различна от датата на неговото установяване. В
наказателното постановление обаче е посочена една дата на извършване и
на констатиране на нарушение, но не е изведено защо е прието това, при
описаните в АУАН твърдения. Остава напълно неясно коя е сгрешената дата, дали
действително в наказателното постановление е посочена вярна дата или посочената
дата в АУАН за извършване е вярна, независимо от изричното посочване на
основанието чл.53, ал.2 от ЗАНН. Като са процедирали по този начин и не е
изяснено каква е допуснатата нередовност в АУАН и какво е прието за безспорно
доказано, проверяващите органи са накърнили правото на защита на
санкционираното лице, тъй като същото е било поставено в невъзможност да
реализира правото си на защита в пълнота, поради което и атакуваното НП следва
да бъде отменено. В АУАН и в наказателното
постановление следва да намерят отражение всички
съставомерни признаци на нарушението, какъвто без съмнение се явява датата на
нарушението, и това е така, тъй като тези два процесуални акта рамкират предмета на доказване по делото. Без подобна
конкретизация АУАН, респ. наказателното постановление, се явяват непоправимо опорочени и тези пороци не биха
могли да бъдат компенсирани в съдебния етап от
производството, дори и по делото да има и да се
съберат подобни доказателства. В този смисъл настоящият съдебен състав
споделя доводите на въззивната инстанция, че е налице съществено процесуално
нарушение предвид обстоятелството, че в АУАН и НП са посочени различни дати на
извършване на нарушението. Настоящият състав изцяло се солидаризира с
мотивите на РС Хасково в насока неясно установена
дата на извършване на нарушението, поради
разминаването на дата на извършване и проверка в АУАН, и разминаване на датата
на извършване в наказателното постановление с оглед на посоченото в АУАН, като на основание чл.221, ал.1 от АПК счита съображенията
за правилни и не е необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях.
Като е отменил наказателното постановление, районният съд е валидно,
допустимо и съответстващо на закона решение. Не са налице касационни основания
за ревизията на същото по смисъла на чл.348 от НПК, което обуславя оставянето
му в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№218/30.11.2021г., постановено по АНД №1074 по описа на Районен съд Хасково за
2021г., с което е отменено Наказателно постановление №********/19.07.2021г., издадено от Началник на Отдел
Оперативни дейности Пловдив, ЦУ на НАП, с което на И.П.М. за нарушение на чл.7,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от Закон
за данък върху добавената стойност и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС се
налага глоба в размер на 400,00 лева
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател:
Членове: 1.
2.