М О Т И В И
по присъда №260003 /16.02.2021г. по н.о.х.д. № 263/2020г. по описа на
Районен съд – г.т.
Районна прокуратура – г.т. е внесла за разглеждане в
Районен съд – г.т. обвинителен акт по досъдебно производство № 165/2019г. по
описа на Районно управление - г.т. при ОД на МВР – Д., по който е било
образувано производство пред първа инстанция срещу М.И.М. с ЕГН - **********,
за извършено: по пункт 1 - престъпление от общ характер, наказуемо по чл.
152, ал.І, т.2 във вр. с чл. 26 от НК; по пункт 2 - престъпление от общ характер, наказуемо по
чл. 150, ал.І от НК; по пункт 3 - престъпление от общ характер, наказуемо по
чл. 144, ал.ІІІ от НК.
В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че подсъдимия М.:***, в условията на продължавано
престъпление, на четири пъти, се съвкупил с лице от женски пол – Г.И.Г. ***,
като я принудил към това със сила, изразяваща се в блъскане и удари с ръце и
юмруци по лицето и главата и заплашване, че ще й „разбие муцуната“;
2.По
същото време и на същото място, се заканил с убийство на Г.И.Г. *** и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му.;
3.По
същото време и на същото място, е извършил действия с цел да възбуди полово
желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст - Г.И.Г.
***, на 41 години, като я заставил да прави орална любов и вкарал пръстите си
във влагалището и ануса й, като употребил за това сила, притискал я с тялото си
към леглото и й нанасял удари с ръце и юмруци по главата и лицето така, че да
не оказва съпротива.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура - г.т. поддържа повдигнатите обвинения срещу подсъдимия и предлага
същия да бъде признат за виновен в извършване на вменените му престъпления.
В разпоредително заседание, при
обсъждане на въпросите по реда на чл. 248, ал.І от НПК, по точка четири
подсъдимия сам и чрез неговия защитник, изразява съгласие за разглеждане на
делото по реда на Глава 27 от особената част на НПК. Съдът подробно е разяснил
на подс. М. алтернативите на чл. 371, т.1 и т. 2 от НПК, като той сам и чрез
защитника си адв. Начева е заявил, че желае делото да бъде разгледано по реда
на чл. 371 т.2 от НПК.
Пострадалото лице, редовно
призована, не се явява и не сочи уважителни причини за неявяването си, поради
което на основание разпоредбите на чл. 247в, ал.ІІІ от НПК е даден ход на
делото.
Представителят на Районна
прокуратура - г.т. пледира съда да
отмери на подсъдимия общо най тежко наказание от типа „Лишаване от свобода” в
размер четири години след редуцирането му с 1/3 съобразно чл. 58а от НК, при
общ режим на изтърпяване.
Подсъдимият М. признава изцяло
вината си в извършването на вменените му престъпления. Признава изцяло фактите
и обстоятелствата визирани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Изявява съгласие да не се събират повече доказателства относно
тези факти и обстоятелства и да се приложат разпоредбите на Глава 27 от
особената част на НПК. По същество защитника му изразява несъгласие с исканото
наказание от страна на представителя на Районна прокуратура. Пледира за налагане
по ниско от предложеното наказание. В последната си дума подсъдимия се признава
за виновен, изразява съжаление за стореното и моли за леко наказание.
Съдът като прецени, че
направеното самопризнание се подкрепя от доказателствата по делото, с нарочно
определение одобри направеното признание и определи същото да се ползва при
постановяване на присъдата.
След
преценка на ангажираните в хода на съдебното дирене относими, допустими и
възможни доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.М. бил женен за Р.
М.. Двамата живеели в с. П., общ. г.т., обл Д.. През лятото на 2019г. съпругата
му започнала работа в КК „А.“. На 11.07.2019г. подс. М. също си намерил работа
в курортния комплекс. Работил като пиколо в хотел „К. – ****“. По същото време
в хотела започнала работа като камериерка и пострадалата Г.И.Г. ***. Двамата се
харесали и започнали да излизат вечер,
което прераснало във връзка, заради която обвиняемият се разделил със съпругата
си. След като приключил сезонът подс. М. и Г. заживели в къщата му в с. П.,
общ. г.т., обл. Д.. До 06.10.2019г. съжителствали нормално - имали и сексуални отношения, доброволни. На същата
дата подс. М. употребил голямо количество алкохол и около 01.45 часа „избухнал“, нахвърлил се на
пострадалата, започнал да я удря по главата и по лицето. Преди тази дата
подсъдимият е тормозил Г., но се ограничавал само до психически такъв - имал
против, че контактува със съпругата му,
обвинявал ги, че се сговаряли и искали да го „вкарат в затвора“. На
06.10.2019г. агресията му ескалирала под влиянието на голямото количество
алкохол, започнал да я бие, да я нарича „кучка“, „курва“ и да й казва, че ще я
убие. Казвал й да признае, че заговорничи със съпругата му зад гърба му,
продължил да нанася удари по лицето и по главата й с ръце – с длани и юмруци.
Поискал от пострадалата да правят секс, но тя му отказала, казала, че я е
страх, треперела, разплакала се, опитала се да го помилва. Вместо да успее да
омилостиви обвиняемия, той се ожесточил още повече. Продължил с ударите, за да
сломи опитите й да попречи на сексуалния му набег. Пострадалата извадила
мобилния си телефон, но обвиняемият го взел и го счупил. Намерил в чантата й
другия телефон и го прибрал у себе си, за да не може да търси помощ. Държал я
за ръката, блъскал я върху мебелите в стаята, притискал я върху леглото и грубо
прониквал във влагалището й, после се отдръпвал и я карал да му прави орална
любов, бъркал с пръсти във влагалището й, както и в ануса й. Говорел й, че цяла
нощ ще прави с нея каквото си поиска, заканвал се, че ще я убие, че ще й разбие
муцуната. Тези действия на подсъдимия продължили през цялата нощ. Половите
актове на обвиняемия, завършили с еякулация били четири. Подсъдимият М. значително превъзхождал физически
пострадалата, което правило невъзможно да се противопостави ефективно по
някакъв начин. Пострадалата викала за помощ, но къщата била сравнително
изолирана от останалите къщи в селото и нямало кой да чуе. На сутринта подс. М.
се успокоил и за да не може пострадалата да излезе, легнал пред вратата на
стаята да спи. Когато селото се разбудило, пострадалата искала да излезе и да
се оплаче за случилото се. Казала на М., че иска да се разходи и той я пуснал,
но не й позволил да вземе личната си карта и багажа си. Като излязла
пострадалата видяла, че в селото има автомобил на полицията. На полицейските
служители обяснила, че има проблеми с М., че не може да си вземе багажа. Не
споделила, обаче, че е изнасилвана през нощта. Полицаите й казали, че по-късно
ще минат за да окажат съдействие. Подсъдимият проследил пострадалата, когато
излязла и видял, че разговаря с полицаите. Изплашил се и й върнал личната
карта, като позволил да си вземе багажа и да си тръгне. Пострадалата стигнала
първоначално до гр. г.т. и написала и пуснала жалба под входната врата на
прокуратурата, тъй като бил почивен и неработен ден. После отпътувала при свой
познат мъж на територията на обл. Т..
Според заключението на
назначената съдебно-медицинска експертиза пострадалата Г.Г. е получила
травматични увреждания: отоци и кръвонасядания по лицето, горната устна, двете
рамена, дясното бедро; разкъсно - контузна рана по лигавицата на горната устна.
Установените увреждания върху тялото на пострадалата са резултат от удари с или
върху твърди тъпи предмети. Уврежданията са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
Според заключението на назначената
комплексна съдебнопсихиатрична експертиза, пострадалата Г.Г. е психично здрава,
импулсивна, емоционална, чувствителна. При нея са налице тревожност,
страхливост, дълбоки реакции в областта на чувствата, доверчивост, слаба
съпротивляемост към дезорганизиращи условия.
Според заключението на назначена комплексна
съдебнопсихиатрична експертиза, при подс. М. се наблюдава чувствителност към
обиди и огорчения, уязвимост, подозрителност, конфликтност, склонност към
афект, грубост, гневливост, мрачност, раздразнителност и избухливост,
съпроводени с изблици на физическа агресия, хедонистични нагласи. При
изследването М. е бил некритичен, с тенденция за омаловажаване на поведението и деянията си. Според експертното
заключение поведението му не отговаря на приетото за социална норма в средата,
от която произхожда. Като личностен стил е склонен да не зачита другите. Без
данни за психоза или психическо заболяване, могъл е да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на извършване
на деянията и понастоящем, макар, че вещите лица са установили психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на алкохол, синдром на
зависимост.
При установената фактическа обстановка, след като
подсъдимия М.И.М. призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти и
съдът установи, че самопризнанията му се подкрепят от: съдържащите се в
досъдебно производство № 165/2019 г. по описа
на РУ – г.т., съдържащо: Жалба от Г.И.Г. от 07.10.2019г.; Справка от УИС на П
РБ към 6.10.2019г.; Справка от УИС на П РБ към 10.12.2019г.; Постановление за
привличане на обвиняем от 29.01.2020г.; Протокол за разпит на обвиняем от
29.10.2019г.; Протокол за разпит на обвиняем от 08.10.2019г.; Декларация за
материално положение и имотно състояние от 08.10.2019г.; Справка за съдимост
рег. № 209 от 08.10.2019г.; Характеристика от 07.10.2019г.; Протокол за оглед
на местопроизшествие от 08.10.2019г.; Фото албум съдържащ 22 броя черно бели
цифрови копия; Протокол за разпит на свидетел от 07.10.2019г.;
Съдебно-медицинско удостоверение № 333 от 08.10.2019г., издадено от д-р В. Г.,
специалист съдебна медицина - гр.Т.; Протокол за разпит пред съдия от
08.10.2019г. чнд № 147/2019г. по описа на ГТРС; Протокол за уведомяване на
пострадал от престъпление от 08.10.2019г.; Протокол за разпит на свидетел от 07.10.2019г.;
Протокол за разпит от 07.10.2019г. П. И. П.; Протокол за разпит на свидетел от
07-10.2019г. Р. Ж. М.; Протокол за разпит на свидетел от 08.10.2019г. Я. М. Д.;
Докладна записка рег. № 339-7725 от 30.09.2019г.; Протокол за предупреждение.
рег. № 3394р-7726 от 30.09.2019г.; Протокол за предупреждение. рег. №
3394р-7727 от 30.09.2019г.; Комплексна съдебнопсихиатрична и
съдебнопсихологична експертиза – 18 листа вх. № 265000-5757 от 01.11.2019г.;
Комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза – 22 листа вх.
№ 265000-5756 от 01.11.2019г.; Съдебно медицинска експертиза вх. № 265000-6463
от 10.12.2019г. – 6 листа; Протокол за предявяване на разследване от
29.01.2020г.; както и по н.о.х.д. № 00023/2020 г. по описа на ГТРС Справка от
ОСлО при ОП - Д. рег. № СлО 2097/2020 от 10.02.2020г.; Справка от ОД МВР – Д.
рег. № 357000-1210 от 17.02.2020г.; Справка за съдимост рег. № 29 от
06.02.2020г., на основание чл. 372, ал. 4 вр. чл.
371, ал. 2 от НПК с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, достигна до следните
правни изводи:
От обективна страна подсъдимия М.:***,
при условията на продължавано престъпление се съвкупил с лице от женски пол – Г.И.Г.
с ЕГН – **********,***, като я принудил към това със сила и заплашване; 2. На
06.10.2019г. в с. П., общ. г.т., обл. Д., се заканил на Г.И.Г. с ЕГН – **********,***,
с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му; 3. На 06.10.2019г. в с. П., общ. г.т., обл. Д., извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице навършило четиринадесет годишна възраст – Г.И.Г. с ЕГН – **********,***,
като употребил за това сила.
По отношение на деянието по пункт първи,
установената фактическа обстановка дава основание за квалифицирането му по чл.
152 ал.І, т.2, пр.1 и пр.2 във вр. с чл. 26, ал.І от НК.
От обективна страна
обектът на престъплението е половата неприкосновеност на личността.
Изпълнителното деяние е реализирано, чрез конкретни действия свързани с
удовлетворяване на половите желания и осъществяване на полов акт против волята
на лицето, като е употребено сила и заплашване. В настоящия случай употребата
на сила и заплашване е част от изпълнителното деяние, като насилието несъмнено
е насочено към постигане на целта – съвкуплението. Подсъдимият се е съвкупил четири
пъти с пострадалата – в продължение на цялата нощ, като всеки акт завършвал с
еякулация. Четирите деяния са извършени през непродължителен период от време,
при еднаква фактическа обстановка и при еднородност на вината, предвид което всяко
следващо деяние се явява продължение от обективна и субективна страна на
първото, с оглед на което съдът намира за безспорно установено, че престъпната
деятелност на подсъдимия е продължавана по смисъла на чл. 26 ал. І от НК. В
настоящия казус принудата се упражнява с цел да се извърши съвкупление, а в
случая престъплението е довършено, тъй като деецът и четирите пъти е успял да се
съвкупи с пострадалата, но е употребил сила и заплашване с тази цел. След като блудствал и
се съвкупил с пострадалата, подсъдимия М. на сутринта легнал да спи пред
вратата за да не може да излезе. Субектът на това
престъпление – изнасилване, може да бъде само лице от мъжки пол защото
единствено то е в състояние да осъществи съвкупление с лице от женски пол. В
случая подс. М. е пълнолетно наказателно отговорно лице, което разбира
свойството и значението на извършеното. Пострадалият винаги е жена съгласно
изричния текст на закана – в случая Г.И.Г.. Съдът намира за безспорно
установено, че подс. М. четирикратно е осъществил полов акт с пострадалата Г.Г..
Това обстоятелство се подкрепя от събраните гласни доказателства, заключенията
на назначените съдебномедицински и съдебнопсихитрични експертизи. Съдът приема,
че четирикратно извършеното съвкупление от подс. М. е осъществено против волята
на пострадалата Г.Г.. Върху нея е употребено насилие в двете му проявни форми –
сила и заплашване. Заплахата се изразява, както в обстоятелството, че към нея
са отправени думи застрашаващи живота и здравето й/„ще те убия“, „ще ти разбия муцуната“ /,
така и в конкретно предприети действия даващи основание Г.Г. да възприеме, че
тези заплахи могат да бъдат и ще бъдат реализирани – събличането й насила,
нанасяне на удари. Употребената сила се изразява в нанасяне удари по главата и
тялото с юмруци, удряне по цялото тяло. Упражнената принуда не е била
самоцелна, а целяща сломяване на съпротивата на пострадалата, за да се съвкупи
с нея.
От субективна страна
подс. М. е съзнавал, че действа против волята на пострадалата Г.Г.. Съзнавал е
общественоопасния характер на деянието и е искал настъпване на обществено опасните
последици.
По отношение на деянието по пункт втори,
установената фактическа обстановка дава основание за квалифицирането им по чл.
144, ал.ІІІ пр.1 от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние по чл.
144 от НК се изразява в заканване на другиго с извършване на престъпление.
Подсъдимият е обвинен по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, т. е. по
квалифицираният случай на заканата, тъй като подсъдимият е заплашил
пострадалата Г.Г. с престъплението убийство. Заканите нямат за предназначение
да накара своите адресати да предприемат някакво поведение, а се изчерпва само
с това, че осъществява психически тормоз по отношение на тях. Подсъдимият
психически е въздействал върху пострадалата не само с начина по който й е
отправил заканителните думи „Ще те убия", придружени с нанасяне на удари,
но и от самото им съдържание. На следващо място, деянието е съставомерно, тъй
като отправените закани са за убийство, т. е. такова престъпление, от което тя
може да пострада - да бъдат лишена от живот. Заканата сама по себе си трябва да
бъде годна да възбуди основателен страх у пострадалия, че престъплението, с
което е заплашван и то многократно, може да бъде наистина осъществено. Че са
възприела отправените закани за убийство за напълно реална заплаха и поради
породилите се у пострадалото лице основателен страх за живота му говори
обстоятелството, че след заплахите и осъщественото насилие върху нея започнала
да се подчинява на подсъдимия с оглед възникналия страх да не изпълни заканите
си. Страхът за пострадалата че подс. М. може да осъществи заплахата се засилвал
от обстоятелството, че тя е знаела, че по това време М. е бил подсъдим по дело
за причиняване на смърт по непредпазливост на свой съселянин. От субективна страна
подс. М. е съзнавал, че заканата за убийство се възприема от пострадалото лице
и у него възниква основателен страх за осъществяване на тези закани. Съзнавал е
общественоопасния характер на деянието и е искал настъпване на обществено
опасните последици.
По отношение на деянието по пункт трети,
установената фактическа обстановка дава основание за квалифицирането му по чл.
150, ал.І от НК.
От обективна страна
обектът на престъплението е половата неприкосновеност на пострадалата.
Изпълнителното деяние не е пряко насочено към съвкупление, полово сношение или
удовлетворение. Изпълнителното деяние на блудството е осъществяване на
физически контакт с лице, който контакт обаче не е обективно насочен към
съвкупление. Субектът на това престъпление може да е лице както от мъжки, така
и от женски пол – неговия пол е без значение, като не е нужно той да е различен
от пола на пострадалия. В настоящия казус субекта е от мъжки пол, пълнолетно
наказателно отговорно лице. Подсъдимият М. е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Пострадалият може да бъде
всяко лице навършило четиринадесет годишна възраст. В настоящия случай това е
лице от женски пол. Насилственото блудство е двуактно престъпление при
използване на сила или заплашване и при привеждане на жертвата в безпомощно
състояние. Така е, защото блудството с лице, навършило четиринадесет годишна
възраст, не е престъпление, ако е извършено доброволно. При насилственото
блудство принудата или привеждането на жертвата в безпомощно състояние са част
от изпълнителното деяние.
Изпълнителното деяние е осъществено от подс. М. чрез поредица от активни
действия. Употребеното ескалиращо психическо и физическо въздействие – дърпането,
блъскането на пострадалата в околните мебели, удари по главата с шамари и
юмруци, нанасял удари по тялото – в раменната област, както и изречените от
подсъдимия М. заплахи за убийство са били извършени с цел сломяване на
съпротивата на пострадалата. След сломяване на съпротивата подсъдимият М. проникнал
с пръсти във влагалището и в ануса на жертвата, както и накарал да прави
фелацио. Всички тези действия подс. М. е предприел като необходимо условие да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление. От субективна страна с употребата
на принуда подс. М. е съзнавал противоправния характер на извършеното деяние,
бил е наясно, че пострадалата не е съгласна да участва в блудствени действия,
но въпреки това го е осъществил, като е целял настъпване на престъпния
резултат.
По отношение на извършените от подс. М. блудство
и изнасилване, съдът счита, че се касае за две отделни престъпления и че същите
не се поглъщат. Основание за това може да се търси в обстоятелството, че се
касае за различни действия макар и осъществени от едно и също лице през
непродължителен период от време. В този смисъл е и константната съдебна
практика: Решение № 93 от 15.06.1992 г. по н. д. № 97/1992г., ВК на ВС
„изнасилването и блудството чрез принуда се наказват самостоятелно само ако са
извършени с отделни действия. Когато тези престъпления са осъществени с едни и
същи действия, отговорността е само за по-тежко наказуемото от тях.”; Решение №
360 от 11.06.1998г. по н. д. № 197/1998г., ІІ н.о на ВКС – „Когато деецът
осъществи изнасилването и след това с други действия извърши и блудство са
налице двата престъпни състава, по-тежкият от които не поглъща по-лекия.”;
Решение № 510 от 22.10.1997 г. по н. д. № 407/1997г., ІІ н. о. на ВКС – „Когато
един и същ обект на правна защита е засегнат от един и същ наказателно
отговорен субект чрез различни съставомерни деяния, всяко от тях се наказва
самостоятелно и между тях не може да има поглъщане. Същественото различие в
изпълнителното деяние при блудството и при изнасилването изключва възможността
за поглъщане на по-леко наказуемото от по-тежкото престъпление.”.
Приетата за установена
от съда фактическа обстановка разкрива наличието на извършени от подсъдимия
отделни престъпления по отношение на Г.И.Г., поради което правилно са предявени
обвиненията на подсъдимия.
С
оглед горното подсъдимият М.И.М. от обективна и субективна страна е осъществил
престъпния състав на чл. 152 ал.І, т.2, пр.1 и пр.2 във вр. с чл. 26,
ал.І от НК по пункт
1; престъпния състав на чл. 144, ал.ІІІ, пр.1 от НК по пункт 2; престъпния
състав на чл. 150, ал.І от НК по пункт 3.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като намира че
добросъвестно според спомените си възпроизвеждат възприетите събития с правна
значимост по казуса. Аналогично съдът кредитира и заключенията на вещите лица,
тъй като същите добросъвестно и в рамките на компетентността си отговарят на
поставените им въпроси.
Причина
за извършване на престъплението може да се търси в пренебрежителното отношение
и незачитането на установения в държавата правов ред, деформация в съзнанието
на подсъдимия изразяваща се в незачитане на моралните ценности, личната
неприкосновеност на гражданите, липсата на морално волеви задръжки, неморално сексуално поведение.
Прилагането
на глава ХХVІІ от особената част на НПК и в частност чл.371, т.2 задължават
съдът при определянето на наказанието да приложи разпоредбите на чл. 58а от НК.
За да определи конкретното наказание на подсъдимия съдът се съобрази не само с
това, но и със степента на обществена опасност на извършеното деяние, данните
за личността му, констатира следните обстоятелства от значение за отговорността
му:
Подсъдимият
М.И.М., роден на ***г*** Т., обл. Д., български
гражданин, основно образование, работещ, неженен, осъждан, ЕГН – **********.
При обсъждане и индивидуализация
на наказанията, по отношение на
подсъдимия М. и за трите престъпления съдът отчете едни и същи отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства отчете единствено чистото съдебно минало.
Подсъдимият е извършил деянието при превес отегчаващите отговорността
обстоятелства – лоши характеристични данни, че воденото срещу него наказателно
производство за престъплението по чл. 124, ал. І от НК не е оказало възпиращо
въздействие и М. е извършил тежко умишлено престъпление. Наложеното
наказание следва да бъде съобразено по размер с цел да предизвика превантивна
роля върху останалите членове на обществото.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства отчете изключително високата
степен на обществена опасност на деянията. След престъпленията против
личността, тези срещу половата неприкосновеност и здравето на личността са най
тежите и сериозно наказуеми, поради което наложи наказания при изключителен превес
на отегчаващите отговорността обстоятелства при условията на чл. 54 от НК. В
същото време съдът счита, че е отчетено едно единствено смекчаващо
отговорността обстоятелство, което по никакъв начин няма качеството на
изключително, което да обуславя приложението на чл. 55 от НК. Освен това
намира, че с приложението на предвидените в закона наказания малко над средния
размер ще се постигнат целите както на личната, така и на генералната превенция
и даже максималния им размер ще се явява такъв, че би се оказал несъразмерно лек
с извършеното.
По отношение
на извършените престъпления съдът приложи разпоредбата на чл. 58а, ал.І от НК.
Съгласно същата в редакцията на извършване на престъпленията “При постановяване
на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния
кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета. Тъй като съдът счита, че не са налице предпоставките по
чл. 55 от НК не се обсъжда хипотезата на
по благоприятния приложим закон при условията на чл. 58а, ал.І от НК и чл. 55
от НК. Ето защо и при посочените по горе смекчаващо и отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът определи наказанията за всяко от престъпленията, което след това намали с 1/3 съгласно чл.
58а, ал.І от НК както следва:
По пункт 1: За престъплението по чл. 152 ал.І, т.2, пр.1 и пр.2 във вр. с чл. 26,
ал.І от НК, съдът
прецени, че следва да се наложи наказание в размер на шест години лишаване от свобода, което
намалено с 1/3 и при условията на чл. 58а от НК е
определено наказание от четири години
лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване на
наказанието.
По пункт
2: За престъплението по чл. 144, ал.ІІІ,
пр.1 от НК, му наложи наказание в размер на три години лишаване от свобода,
което наказание намалено с 1/3 при условията на чл. 58а от НК е определено
на една година лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване
на наказанието.
По пункт 3: За престъплението по чл.
150, ал.І от НК, наложи наказание в размер шест години лишаване от свобода,
намали ги с 1/3 и при условията на чл. 58а от НК го осъди на четири години лишаване
от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.
Тъй като всяко от
посочените три деяния са извършени преди да има за което и да е от тях влязла в
сила присъда, на основание чл. 23, ал.І от НК съдът определи общо най-тежко наказание
на подс. М. в размер на четири години лишаване от свобода, като съгласно
разпоредбите на ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален общ.
С оглед на гореизложеното, съдът
след като взе предвид цялостната престъпна дейност на подс. М., нейния интензитет,
вида на посегателства, стигна до логичния извод, че така наложеното наказание би
изпълнило своите цели, нещо повече няма да създаде чувство за безнаказаност у
подс.М., а по - скоро на респект и страх от наказателна репресия. В аспекта на
изложените съображения и факти простото групиране на разглежданите санкции до
размера на по-тежката от тях е напълно оправдано и в унисон с целите на
углавното наказание. Именно поради тази причина съдът намира че не следва да се
прилага института на чл. 24 от НК.
На основание чл. 59, т.І от НК съдът зачете времето, през
което подсъдимия подс. М. е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража”
считано от 07.10.2019г. до 01.11.2019г.
Престъпленията по процесната
присъда са извършени на 6.10.2019г., преди влизането на в законна сила
-26.10.2019г. на присъда по НОХД № 264/2019г. на ОС Д., с която за извършено
престъпление по чл.124 от НК на подс. М. е било наложено наказание от четири
години лишаване от свобода при първоначален режим общ затворнически.
Поради това налице са законовите
представки на чл.25-23 ото НК за групиране на наказанията по настоящата присъда
и цитираната присъда на ОС Д..
Предвид това на осн. чл.25,ал.1 във вр. с чл.23 от НК съдът групира така наложеното общо наказание от
четири години лишаване от свобода по настоящата присъда с наложеното наказание по
НОХД №264/2019г. на Окръжен съд Д. наказание четири години лишаване от свобода,
като определя за
изтърпяване най – тежко общо наказание “лишаване от свобода” за срок от четири
години, което на основание чл. 57, ал.І, т.3 от ЗИНЗС следва
да бъде изтърпяно при първоначален „общ режим“.
На осн. чл.25,ал.2 от НК е приспаднато от така определеното
общо наказание лишаване от свобода за срок от четири години изтърпяната
част към 2.02.2021г. от наложеното наказание по НОХД №264/2019г. на
Окръжен съд Д. лишаване от собода в
размер на една година, три месеца и един ден, както и на основание чл.59, ал.І от НК е приспаднато от определеното общо наказание по настоящата
присъда и
наложеното
наказание по НОХД №264/2019г. на Окръжен съд Д. наказание четири години
лишаване от свобода
времето, през което същият е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража”
по н.о.х.д.№263/2020 на Районен съд - г.т., начиная
от 07.10.2019г. до 01.11.2019г.
На основание чл. чл.189, ал.ІІІ от НПК, съдът
осъди подсъдимия И., с установена по делото самоличност, да заплати – 1243.20лв. по
сметка на ОД на МВР - Д..
Районен съдия :