№ ………………………., град Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, VІІ
касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
При
участието на прокурора при Окръжна прокуратура – Варна, ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ и
секретаря РУМЕЛА МИХАЙЛОВА, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова кас.
адм. нак. д. № 156/2022 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Д.Д.Д.,
подадена чрез адв. А.А. - ВАК, срещу Решение № 1065 от 10.12.2021 г. на Районен съд – Варна (РС - Варна) по АНД № 3205/2021 г., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-0000875 от 23.06.2021 г.,
издадено от Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна. С потвърденото НП на касатора е наложена глоба в
размер на 1 500 лева на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3 Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), за извършено нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а“ от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
С жалбата се настоява, че решението на ВРС е
неправилно и незаконосъобразно. Касаторът сочи, че не е съгласен с
противоречивите изводи на районния съд „възпроизведения… видеозапис… е на места
неясен“, и че от видеозаписа „може да се направи извод как е преминал
техническият преглед на автомобила, в частност дали воланът е бил завъртян от
крайно дясно до крайно ляво положение при позиция на автомобила, в която
колелата имат свобода на движение“. Твърди се, че когато записът е бил гледан в
съдебно заседание, се е установило, че същият е некачествен, като на места
картината се губела или силуетите са били неразпознаваеми. Според касатора, предвид
неяснотата, трудната визуализация на представения видеозапис, се възпрепятства
възможността да се установи по несъмнен начин, че техническият специалист не е
изпълнил конкретни правно дължими по наредбата действия. На следващо място се изтъква,
че от видеозаписа не може да се установи кога е започнала и приключила
проверката, поради което е възможно правнорелевантните действия да са били
извършени извън периода на заснемане. Твърди се, че изводът на въззивния съд за
извършено нарушение от Д. се базира на предположения, които видимо не се
подкрепят от събраните доказателства. Искането е да се отмени обжалваният
съдебен акт и да се отмени потвърденото с него НП. В съдебно заседание
процесуалният представител на касатора поддържа доводите, изложени в жалбата,
както и направените искания. Сочи се, че по делото са събрани доказателства, че
технологично самият подемен механизъм има стопорно устройство, което е на
височина 1,50м и не може да бъде спирано и да се работи по автомобила. Настоява
се, че процесната проверка е извършена без да се повдигне самият автомобил от
земната повърхност. Алтернативно се иска да бъде приложена нормата на чл. 28 ЗАНН, т.к. техническият специалист е извършил възможните действия за проверка
на кормилния механизъм от долната страна с щанга са проверени втулките.
Ответникът в касационното
производство – Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
Варна, не представя писмен отговор и не изпраща представил в съдебно заседание,
за което е редовно призован.
Участващият
по делото прокурор дава заключение за правилност и законосъобразност на
обжалвания съдебен акт. Пледира се за оставяне в сила на решението на РС -
Варна.
Съдът, като
прецени доводите на страните, заключението на прокурора и фактите, установени
от ВРС от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от
касатора касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК,
определяща обхвата на служебната проверка, намира от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес
от обжалване на решението като неизгодно за него.
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на касатора срещу Наказателно постановление № 23-0000875 от 23.06.2021 г. на
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна, с което на касатора е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 500 лв. на основание чл. 178а, ал. 7,
т. 3 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а“ от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
От фактическа страна районният съд приема, че на
24.02.2021 г. около 15:00 ч. в гр. Варна, Западна промишлена зона, в пункт за
извършване на контролни технически прегледи „Оникс Ауто Груп“ ООД, притежаващ
Разрешение № 1283, била извършена проверка, при която се установило, че
техническият специалист Д.Д., при извършване на периодичен преглед на л.а.
„Ауди А4“, от кат. М1, с рег. № В 5018 КТ, собственост на А.И., завършил със
заключение „Допуска се“, като не била извършена проверка на състоянието на
кормилния механизъм при поставено над канал или върху подемник превозно
средство така че колелата да не докосват повърхността или да са върху въртящи
опори, кормилното колело се завърта от едното крайно положение до другото. АУАН
е съставен на 12.03.2021 г., в присъствието на нарушителя без последният да е
вписал възражения в АУАН или да е направил допълнително такива.
За
да потвърди обжалваното наказателно постановление, РС - Варна приема, от една
страна, че НП е издадено от компетентен орган, както и че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила – АУАН и НП са съответно съставен и издадено в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Направен е извод, че в съответствие с
чл. 57 ЗАНН вмененото във вина нарушение е описано от правна и фактическа
страна, същото е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата.
От
друга страна, отнасяйки установените факти към посочената от наказващия орган
като нарушена и съответно санкционна норма, въззивният съд стига до извод, че
извършването на процесното нарушение се установява безспорно по делото. Въз
основа на представените доказателства – видеозапис, е прието, че в нито един
момент воланът на автомобила не е бил завъртян от крайно ляво до крайно дясно
положение, докато колелетата не докосват повърхността, или са върху въртяща
повърхност. Възражението на наказаното лице, че инструкцията за употреба на
подемника не позволява това, е прието за неоснователно. В подкрепа на този
извод, е посочено, че това не е обстоятелство изключващо вината или
отговорността, тъй като би следвало пунктът да осигурява условия, при които
прегледът да бъде извършен в съответствие с действащото законодателство.
Въззивният съд се е позовал на показанията на актосъставителя – З.Ю., като е
направил извод, че за да се извърши преглед на кормилната система е достатъчно
автомобилът да е минимално повдигнат, колкото колелетата да не докосват
повърхността. По този начин би било възможно воланът да се завърти в двете
крайни позиции без да се налага някой да влиза в купето. Изложени са мотиви, че
нарушението е доказано и виновно извършено, като правилно е определен субектът
на нарушението и административнонаказващият орган правилно е отнесъл
фактическия състав към санкциониращата разпоредба.
Районният
съд е изложил и съображения за липсата на основания да се приеме деянието за
маловажен случай по чл. 28 ЗАНН.
Обжалваното решение е правилно.
РС
– Варна е установил правилно фактите и правилно ги е отнесъл към приложимите
правни норми. Въззивният съд не е допуснал неправилно приложение на материалния
закон, както и не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, т.е. не се установяват касационните основания по чл. 348 НПК за отмяна
на обжалвания съдебен акт.
Административният
съд напълно споделя изводите на РС - Варна и на основание чл. 221, ал. 2 АПК
препраща към мотивите му.
Правилно
ВРС приема, че НП не страда от пороци от процесуалноправно естество, които да
влекат неговата отмяна, както и че правилно е определена квалификацията на
нарушението. Правилен е
изводът, че безспорно е установено по делото, че Д.Д. е извършил процесното нарушение. Правилни са и изводите за
законосъобразност на наложеното наказание като вид и размер, както и за
неприложимостта в случая на чл. 28 ЗАНН. Тези изводи се основават на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, установяващи
се от доказателствата по делото, разгледани поотделно и в съвкупност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.
за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средствата (наричана по нататък Наредбата), техническият специалист,
участващ в комисията извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност
на пътно превозно средство при спазване на изискванията за извършване на
периодичен преглед на пътно превозно средство, определени в Наредбата. Съгласно
чл. 31, ал. 1 от Наредбата, периодичните прегледи на ППС следва да се извършват
при спазване на Методиката по приложение № 5 към Наредбата.
За
да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на техническия
специалист от комисията, която извършва периодичен технически преглед,
наказващият орган следва да установи елементите от фактическия състав на
нарушението по чл. 178а, ал. 7, т. 3 ЗДвП, а именно: неизпълнение на някое от
вменените задължения чрез неизвършване на проверка на изправността на
оборудването, частите, агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и
характеристиките на ППС, които подлежат на преглед по методите, определени с наредбата по чл.
147, ал. 1 ЗДвП.
Подробно
и ясно в описателната част както на АУАН, така и на НП е посочено кое точно
задължение не е извършил касаторът.
В
чл. 41 ЗАНН са уредени веществените доказателства, като е предвидено, че при
констатиране на административни нарушения актосъставителят може да изземва и
задържа веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението.
Материалният носител, на който е записан видеофайла, представлява именно такова
веществено доказателство, тъй като върху него има „следи от нарушението“, т.е.
има записан видеофайл, чието съдържание обективира извършването на конкретно
административно нарушение – аргумент от чл. 109 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. В случая
видеозаписът е направен от камера, предварително поставена на посочения пункт и
то от самия собственик съгласно ЗДвП и Наредбата и този видеозапис, може да
бъде доказателствено средство в наказателния процес, респ. в
административнонаказателния процес, тъй като в тези случаи е налице запис на
регламентираното предаване в реално време на извършения технически преглед към
информационните масиви на ИААА и доколкото той съдържа информация, относима към
основния факт на доказване в производството, той може и трябва да бъде ценен.
Според
т. 2.1.1. от Приложение № 5 към Наредбата, цитирана от наказващия орган при
правната квалификация на деянието, механичното състояние на кормилния механизъм
се установява при поставено над канал или върху подемник превозно средство,
така че колелата да не докосват повърхността или да са върху въртящи опори, при
което кормилното колело се завърта от едното крайно положение до другото, като
се извършва и визуална проверка на функционирането на кормилния механизъм.
Настоящият
касационен състав, след обстоен преглед на процесния видеозапис, установява, че
първо, видеозаписите са два от различен ъгъл на помещението, където се извършва
техническият преглед на превозните средства. Второ, съдът намира за
неоснователно твърдението на касатора, че записът „е некачествен и в голямата
си част неясен без дори да могат да бъдат възприети голяма част от конкретни действия“. От видеозаписа
се установява, че ясно се разграничават действията на проверяващите и не се наблюдават
неразпознаваеми силуети на лица. Картината е ясна, като се различават силуети,
предмети, действия. Представения видеозапис от различно позициониране на камери
за видеозаснемане позволява да се проследят действията на Д. във всеки един
момент от провеждане на техническия преглед на автомобила. Безспорно се
установява, че Д. не е извършил проверка при поставено върху подемник превозно
средство, така че колелата да не докосват повърхността или да са върху въртящи
опори, при което кормилното колело да се завърта от едното крайно положение до
другото. Докато автомобилът е върху подемник, Д. не влиза в автомобила, както и
не извършва проверка на кормилната система отвън, което се потвърждава от
видеозаписа. Докато автомобилът е върху въртящи опори не се установява и не се
твърди да е извършена проверка на кормилната система със завъртане на волана
надясно и наляво. Когато Д. влиза в автомобила, автомобилът не е върху подемник.
Докато автомобилът е върху подемник, както и върху въртящи опори, от действията
на техническото лице ясно се вижда, че няма раздвижване на предните колела в
посока наляво или надясно.
Възражението
на касатора, че от видеозаписа не се установява началото и края на проверката
са ирелевантни по отношение на установеното нарушение. Безспорно от видеозаписа
се установява, че превозното средство е поставено върху въртящи опори, а след
това върху подемника, при което са извършени съответните проверки, без тази, за
която е издадено НП. Извършването на техническия преглед има последователност
предвид спецификата на проверяваните елементи на автомобила, поради което в
конкретния случай няма данни тази последователност да е била нарушена.
Видеозаписът от двете камери предоставя възможност да се проследи процесът на
извършване на техническия преглед в момента, в който автомобилът е на подемник
или въртящи опори, поради което неоснователно е възражението, че „е възможно
част от правнорегламентираните действия да са били изпълнени извън периода на
заснемане“. Прави впечатление, че касаторът навежда доводи, че хипотетично може
да е бил проверен механизмът на кормилната система извън периода на заснемане,
а не че реално е било проверено по посочения в т. 2.1.1. от Приложение № 5 към
Наредбата начин механичното състояние на кормилната уредба.
Твърдението
на процесуалния представител на наказаното лице, че по друг начин е извършена
проверката на кормилния механизъм, не следва да се приема за основателно. При
наличие на изрично нормативно разписан начин за установяване и проверка на
механичното състояние на кормилното управление, извършването на проверката по
друг начин се явява в несъответствие с нормативните изисквания и не следва да
се взема предвид.
Неоснователно
се твърди в касационната жалба, че установеното нарушение почива на
предположения. От представения видеозапис, извършен от две видеокамери,
поставени на различни позиции в помещението, където се извършва техническия
преглед, ясно се установява, че техническият специалист не е извършил проверка
на кормилния механизъм по посочения в т. 2.1.1. от Приложение № 5 към Наредбата
начин. Във въззивното производство, с оглед изслушаните гласни обяснения е
установено, че в хода на техническия преглед не са събрани доказателства, сочещи
на извършена проверка на кормилния механизъм. Като не е сторил това,
техническият специалист, извършващ прегледа е допуснал административно
нарушение, което правилно е санкционирано от наказващия орган.
Не
са налице обстоятелства, които да отличават обществената опасност на конкретното
нарушение от останалите нарушения на същата разпоредба и да обосновават
приложението на чл.
28 ЗАНН. Нарушението е свързано с
установяването на техническа изправност на автомобил с оглед осигуряване и
опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата.
С
оглед изложеното съдът намира касационната жалба за неоснователна.
При
извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци,
които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.
Обжалваното
решението на районния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Предвид
изхода на спора са налице основания за присъждане на разноски на ответника, но
искане в този аспект не е направено.
На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка
с чл. 63в ЗАНН, административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1065 от 10.12.2021 г., постановено по АНД № 3205/2021 г. на
Районен съд – Варна.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.