№ 222
гр. Ловеч , 14.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20214300500150 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.413,ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *** чрез
пълномощник -адвокат Н. Ш., съд.адрес: гр.София, п.к. 1606, ул.“Шандор Петьофи“№ 10
срещу Разпореждане № 228/17.02.2021 година, постановено по ч.гр.дело № 54 по описа за
2021 година на Районен съд Тетевен , в частта, с която се отхвърлят претендираните
неустойки в общ размер от 84.96 лева по два договора за мобилни услуги.
Жалбоподателят излага, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, като
съдът не се е съобразил с описаните в Заявлението по чл.410 ГПК фактически обстоятелства,
както и с приложените писмени доказателства.
Излага, че в чл.11 т договора е говорено, че неустойка се дължи при прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя или при нарушение на задълженията на
потребителя в него. В случая М.Ц. не изпълнява задължението си за плащане н изискуем
абонаментни такси и използвани услуги по договорите за мобилни услуги, поради което
мобилният оператор му е начислил прецесните неустойки. Това му дава основание да
поддържа, че въпросът за предсрочното прекратяване на договора е ирелевантен в случая,
тъй като неустойките са начислени на основание неизпълнение на задължения от страна на
1
потребителя.
На следващо място е несъгласен с извода на съда, че уговорената неустойка в размер
на тримесечни абонаментни такси е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не
поражда задължения за длъжника при предсрочно прекратяване на договора. Подчертава, че
тези неустойки се дължат на основание чл.11 б.(а) от договорите за мобилни услуги и
според трайната съдебна практика неустойка в размер на три абонаментни такси не излиза
от присъщата обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и не води до
неоснователно обогатяване.Позовава се и на ТР № от 15.06.2020 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС.
Моли да бъде отменено разпореждането на Тетевенския районен съд в обжалваната
част и да се постанови издаване на заповед за изпълнение за сумите.
Частната жалба е подадена по куриер в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е
допустима и следва да се разгледа по същество.
Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е започнало
по повод заявление, подадено до Тетевенския районен съд от „Теленор България” ЕАД,
ЕИК *** срещу длъжника М. Ц. М., ЕГН ********** с адрес: гр.Тетевен, п.к.5700, ул.“Усин
Керим“ № 7 Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 04.12.2018
г. и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 08.01.2019 г. и
предоставено на същата дата мобилно устройство.
В т.12 от заявлението е отразено, че по тези договори длъжникът не е изпълнил
задължения по двата договора съответно в размер на 130.49 лева и 37.82 лева за неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за периоди, съответно 15.12.2018 г.- 14.02.2019 г. и
15.12.2018 г. – 14.02.2019 г., като вследствие неизпълнението и на основание чл.11 от
договорите мобилният оператор е начислил и неустойки от по 42.48 лева, които не
надвишават тримесечни абонаментни такси и са включени в издадените фактури №
**********/15.04.2019 г. и № **********/15.04.2019 г. Наред с това, заявителят претендира
и сумата от 99.88 лева, представляваща разликата между цената на предоставеното на
длъжника мобилно устройство с марка HUAWEI Telenor 4G MiFi и заплатената при
предоставянето му преференциална цена и начислена във фактура № **********/15.04.2019
г. По този начин общият размер на задължението на длъжника възлиза на 353.15 лева.
Претендирани са и съдебни разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение
в размер на 360 лева.
Районният съд е уважил заявлението и с Разпореждане№ 228/17.02.2021 година
постановил издаване на заповед за изпълнение в полза на „ТЕЛЕНОР България” ЕАД срещу
длъжника М. Ц. М. за вземане в размер на сумата: 268.19 лева главница, законна лихва
върху главницата от 26.01.2021 година до изплащане на вземането, както и са разноски по
2
делото в ръзмер на 385.00 лева и отхвърлил заявлението в частта за претендираните 84.96
лева неустойка, на основание чл.411, ал.2,т.2 ГПК, тъй като противоречи на закона и
добрите нрави.
Частната жалба е неоснователна, но по съображения, различни от изложените от
районния съд.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на
чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както
и да се установява изискуемостта му.
С оглед приетото от ВКС в Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по т.
д. № 6/2017 г., ОСГТК, че „ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд,
предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба“,
настоящият въззивен състав намира, че подаденото заявление е нередовно, което е пречка за
издаване на заповед за изпълнение, а тези нередовности не могат да бъдат отстранени в
настоящето производство.
В самото заявление е посочено, че по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* от 04.12.2018 г. „Теленор България“ има вземане срещу длъжника М.
Ц. М. в общ размер на 130.49 лева и 37.82 лева за неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за периоди, съответно 15.12.2018 г.- 14.02.2019 г., както и за неустойка в
размер на 42.48 лева, или общо 172.97 лева, за което е издадена фактура №
**********/15.04.2019 г.
По-надолу в заявлението е отразено, че сумата по тази фактура е в размер на 184.84
лева, която е различна от горната.
По Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 08.01.2019 г. е
посочено, че неизпълненото задължение от потребителя за неплатени абонаментни такси е
за отчетен период 15.12.2018 г. – 14.02.2019 г. и е в общ размер на 37.82, като е начислена и
неустойка в размер на 42.48 лева или общата сума възлиза на 80.30 лева. Отново е вписана
същата фактура - № **********/15.04.2019 г. Следва да се отбележи, че като начална дата
на периода на отчитане по този договор е посочена 15.12.2018 г., когато този договор още не
е бил сключен.
Следващото претендирано вземане е за 99.88 лева и представляващо разликата
между цената на предоставеното на длъжника мобилно устройство с марка HUAWEI Telenor
4G MiFi и заплатената при предоставянето му преференциална цена. Отново е отразено в
заявлението, че тази сума е начислена във фактура № **********/15.04.2019 г.
Общият размер на посочените задължения възлиза на 353.15 лева, като същите са
3
индивидуализирани във фактури: № **********/5.01.2019 г. в размер на 134.33 лева; №
**********/15.02.2019 г. на стойност 33.98 лева и № **********/15.04.2019 г. на стойност
184.84 лева. Тези фактури не са приложени към заявлението, поради което не може да се
направи извод какви суми са отразени във всяка от тях като дължими по двата договора и
съответния период.
При тези противоречия в твърденията на заявителя заповедния съд не е длъжен да
оставя без движение заявлението като нередовно и да дава указания за представяне на
доказателства, тъй като не се касае за нередовност по смисъла на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1
и 2 от ГПК, към които изрично препраща чл.410 ал.2 от ГПК.
За да обоснове дължимостта на посочените неустойки, заявителят се позовава на
клаузите в чл.11 от договорите, според които "в случай на прекратяване на договора преди
изтичане на срока посочен в настоящия раздел по вина или инициатива на ПОТРЕБИТЕЛЯ
или при нарушения на задълженията по настоящия договор или други документи, свързани с
него, в това число и приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта,
по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок,
като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти; и …(б) в случаите, когато е предоставено устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан
документ, чийто срок не е изтекъл, ПОТРЕБИТЕЛЯТ дължи и такава част от разликата
между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата
към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща
на оставащия срок на договора.“
Тълкуването на тази уговорка между страните по договорите, съгласно чл.20 ЗЗД,
дава основание на съда да прием, че неустойката, както и сумата, представляваща разлика
между цената на предоставеното на длъжника мобилно устройство и заплатената
преференциална цена се дължат при прекратяване на договора. А в случая заявителят
изрично в подадената допълнителна молба до РС, както и в частната жалба поддържа, че
процесните договори не са прекратени. Съобразявайки логиката на жалбоподателя би се
стигнало до извода, че за всяко отделно неизпълнение по договорите потребителят ще
дължи всеки път неустойка в посочения размер, което е недопустимо, а е и в несъответствие
със самия договор. Само на това основание заявлението в частта досежно пртендираните
неустойки следва да се отхвърли, на основание чл.411, ал.1,2,т.1 ГПК, поради което не
следва да се произнася относно това дали уговорките за плащане на неустойки противоречат
на закона и добрите нрави.
С оглед изложеното разпореждането на РС- Тетевен в обжалваната част следва да
бъде потвърдено.
4
Водим от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 228/17.02.2021 година, постановено по
ч.гр.дело № 54 по описа за 2021 година на Тетевенския районен съд В ЧАСТТА , с която е
отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *** срещу М. Ц. М., ЕГН ********** с адрес:
гр.Тетевен, п.к.5700, ул.“Усин Керим“ № 7 за неустойка в общ размер на размер на 84.96
лева по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 04.12.2018 г. и
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 08.01.2019 г.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5