Р Е Ш Е Н И Е
№ 260521/19.4.2021г.
гр.в., 15.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя анд № 4797 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена
от О.З. против НП № 23-0000897/26.10.2020 г. на Началника на Отдел „Контрол“ при РД“АА“ – в. , с което на основание чл. 93, ал. 1 т.1 от ЗАвП му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и необосновано,
постановено при противоречие с материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че НП не
съдържа необходимите индивидуализиращи личността на въззивника данни в кт.ч. постоянния му адрес, данните от националния му документза самоличност
и гражданството му. Твърди се ,че е налице несъответствие между
описанието на изпълнителното деяние и фактическата обстановка по случая.
Оспорват се констатациите, че въззивникът е извършвал международен обществен
превоз на товари без да притежава заверено копие от лиценза за превоз на товари
на превозвача. Твърди се, че по време на проверката е представил копие от
лиценза за превоз на товари на „.“ОО№, която е превозвача, който оперира с
процесния влекач. Сочи се, че между „Б.“ООД и „М.има сключен договор за наем,
по силата на който процесния камион е отдаден под наем на „Михайловски и Ко“.
Навеждат се доводи за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска
се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. И.Д. ***, който в съдебно заседание поддържа жалбата с
наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено
с оглед визираните в жалбата основания. Излага становище, че от събраните по
делото гласни доказателства е установено, че превозът е извършен с товарен
автомобил, който е вписан в лиценза на друга фирма-превозвач поради възникнала
аварийна ситуация. Сочи се, че между дружеството, извършващо превоза и
юридическото лице, собственик на товарния автомобил е сключен договор за наем
на превозното средство, именно с оглед възникналата аварийна ситуация по време
на извършване на превоза. Поради изложеното се твърди, че деянието е несъставомерно. Твърди се, че неправилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника в качеството на водач
на процесното превозно средство.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е по делото писмено становище от АНО,
в което се излага становище по същество и се иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 26.10.2020 г. , около 10.25 ч., в обл. в., по републикански път II- 29, гр. Д. – гр. в., въззивникът управлявал влекач марка „И.“ от кат N3 с ДК№ ** с прикачено полуремарке с ДК№ *, кат. О4, и двете собственост на „БТ.“ООД.
На около 1 км след разклона за с. Изворско
в посока гр. в. същият бил спрян за проверка от служители при РД“АА“ – в. св. З.Ю. и св. Т.Т..
В хода на проверката, въз основа на представените документи било установено, че
въззивникът извършва международен обществен превоз на товари по маршрут Украйна
– България с превозвач „М.“ООД, видно от СМR от 22.10.2020 г. Констатирано е, че въззивникът е
назначен да извършва трудови функции за превозвача въз основа на трудов
договор № 6/18.07.2019 г.
При извършената справка в регистъра на ИА“АА“ било установено, че МПС с ДК№
* е включено в списъка към лиценза на „Б.“ООД, а именно лиценз № 13907, съотв. превозвача има издаден лиценз с № 20048.
В хода на проверката въззивникът представил копие на лицензите , както и
копие на договор за наем от 01.01.2020 г.
между „М.“ООД, в качеството на наемател
и „Б.“ООД, в качеството на наемодател,
въз основа на който било предоставено за временно ползване от наемателя
на наемодателя моторно превозно средство
– влекач , марка „И.“, водел „С.с ДК№ * с полуремарке
марка „К.“, модел „С.“ с ДК№ *.
При така установените факти, св. Ю. съставил на въззивника АУАН за
нарушение на чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвП за това, че на
посочената дата и място извършвал превоза
без да има заверено копие на лиценз
№ 20048 за извършване ва международен превоз на товари с процесното МПС.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП.
В хода на съдебното производство са разпитани в
качеството на свидетели актосъставителя и свидетеля по акта. По искане на процесуалния представител на
въззивника е проведен разпит в качеството на свидетел на управителя на „М.“
ЕООД – св. А. И. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП,
както и заверено копие на договор за наем на автомобил от 01.01.2020 г.,
заверено копие на трудов договор № 6/18.07.2019 г., превод на шофьорска
книжка № С20431 за превоз на товари в
съответствие с Лиценза на Общността, превод на сертификат G№ 159185 на О.З., ведно с копие
на документа, издаден на чужд език., справка от НАП с приложено извлечение относно актуалното състояние на трудовите
договори по отношение на „М.“ ООД.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява
от събраните в съдебното
производство писмени доказателства
по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото,
които съдът кредитира като относими към предмета на
делото и непротиворечиви.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
административно наказание прави следните
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е
от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление №
23-0000897/26.10.2020 Г. е издадено от компетентен орган, видно от
приобщеното по делото копие на заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото
във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално
правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът оцени като неоснователни
доводите на въззивника за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, поради липса на отразени конкретни данни, касаещи самоличността на
нарушителя. Видно от съдържанието, както на АУАН, така и на НП, самоличността
на последния е индивидуализирана в необходимата степен с визираните данни, по начин не създаващ съмнение кое е лицето,
което е привлечено към административно-наказателна отговорност.
Като разгледа делото по
същество, съдът установи от правна страна следното:
Автомобилният превоз на пътници и на товари е дейност, която се
характеризира с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило за
упражняването й законодателят да установи императивно специални изисквания.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП предвижда, че обществен превоз на пътници
и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на
превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за
извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността,
или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на
пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни
средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България и издава удостоверение по образец, определен
с наредбата по чл. 7, ал. 3, за всяко превозно средство. Съгласно чл. 7а, ал. 1
от ЗАвтП, лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и
товари на територията на Република България само с моторни превозни средства,
за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари,
освен в случаите, когато превозите се извършват с лиценз на Общността.
Извършването на която и да е от формите на дейността, без надлежно разрешение,
е определено от законодателя като административно нарушение съгласно чл. 93,
ал. 1 ЗАвтП, за което се носи административно-наказателна отговорност, която е
лична - на водача. За да е осъществено нарушение на посочената норма е
необходимо да е извършен превоз на
товари, а от друга страна, превозът да се извършва същия с МПС, за което няма
издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен
превоз на пътници и товари. В действителност, спорът между страните в
настоящото производство се свежда до факта има ли превозвачът издаден лиценз на
Общността или удостоверение за превоз на товари по отношение на конкретното
превозно средство, тъй като това е релевантният факт за съставомерността на
осъщественото деяние.
По делото не са представени доказателства, а и не се твърди от въззивниккът процесният товарен автомобил да е бил включен
в притежавания от превозвача-наемател лиценз на Общността. Извършването на
превоз с автомобил, който не е включен в списъка на автомобилите към
удостоверението за регистрация, противоречи на закона и съгласно трайната
съдебна практика представлява административно нарушение по смисъла на чл. 93 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Съдът обаче намира, че предвид установените по делото данни извършеното
нарушение е маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, във вр. с чл. 9 ал.
2 от НК. Това е така, доколкото видно от събраните по делото доказателства,
процесното МПС е било включено към лиценза на фирмата – наемодател, като такъв
лиценз е притежавало и дружеството –
превозвач. Същевременно при извършената проверка е представено копие на
договора за наем на проверяващите. По посочения начин е гарантирана възможността
за осъществяване на необходимия контрол, както по отношение на условията за
извършване на превозваческа дейност от всяко от
дружествата, страни по наемния договор, така и по отношение на осъществяването
й с конкретното превозно средство. При преценката на явно незначителната степен
на обществена опасност на извършеното нарушение, съдът съобрази и установените
чрез разпита на св. Алла Иванова
форсмажорни събития, свързани с аварийни ситуации и довели до
необходимостта да се предприемат действия по довършване на превозната дейност с
процесното превозно средство.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че деянието, описано в
обжалваното НП формално покрива признаците на административно нарушение,
визирано в нормата на чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвП, и с оглед
приложимостта на нормата на чл. 28 от ЗАНН
НП следва да бъде отменено като издадено в противоречие с материалния
закон.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да остави без уважение
искането за присъждане в полза на АНО на юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №
23-0000897/26.10.2020 г. на Началника
на Отдел „Контрол“ при РД“АА“ – в. , с което
на О.З. на основание чл. 93, ал. 1 т.1
от ЗАвП му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд- в..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане
в полза на АНО на юрисконсултско възнаграждение.
След влизане
в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- в.: