№ 827
гр. Плевен , 16.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия Ат. Кунчева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Кунчева Въззивно гражданско
дело № 20214400500373 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от Р. ЦВ. Л. и Ант. Н. Л.,
които са взискатели в производството по изпълнително дело
№ 20137560400184 по описа на ЧСИ Ц.Н., с район на действие
Окръжен съд – Плевен, подадена чрез пълномощника им адв. Р.И. от АК-
Плевен, срещу постановлението на ЧСИ от 18.01.2021 г. за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В
жалбата са изложени оплаквания, че изпълнителното дело е образувано въз
основа на изпълнителни листове за присъдени суми за претърпени от
взискателите имуществени вреди в резултат на престъпление, т.е. търсените
суми от длъжницата са за непозволено увреждане. Жалбоподателите молят
окръжния съд да отмени обжалваното постановление на ЧСИ.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не са постъпили писмени възражения
от длъжника в изпълнителното производство – С. СВ. П..
Представени са писмени мотиви от ЧСИ Ц.Н..
Като взе предвид данните по приложеното копие на изпълнителното
дело, оплакванията в постъпилата жалба и становището на съдебния
изпълнител, настоящият състав на Плевенски окръжен съд намери за
1
установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
действията на съдебния изпълнител, предвиден в чл. 436, ал. 1 ГПК. С оглед
наведените в жалбата твърдения, предметът на обжалване се включва в
основанията, визирани в чл. 435, ал. 1 от ГПК и разглеждането на жалбата е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От данните по приложеното копие на изпълнителното дело се
установява, че същото е образувано на 12.03.2013 г. по молба на Р. ЦВ. Л. и
Ант. Н. Л., въз основа на издадени в тяхна полза изпълнителни листове, с
които С. СВ. П. е осъдена да им заплати на основание чл. 45 от ЗЗД парични
суми, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди –
резултат от престъпление, за което има влязла в сила присъда по н.о.х.д. №
1715/2012 г. по описа на Районен съд – Плевен.
В хода на принудителното изпълнение, по молба на взискателите е
наложен запор върху трудовото възнаграждение и банкови сметки на
длъжника С.П. и е насрочван опис на движими вещи, находящи се в дома й.
По изпълнителното дело няма постъпили плащания.
Последната молба на взискателите, с която са поискали съдебният
изпълнител да предприеме действия за принудително изпълнение, а именно:
да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, след като
извърши проверка в НАП за налични трудови договори, и да извърши
проверка в КАТ относно притежавани от длъжника МПС, с оглед запориране
на същите, е от 11.04.2018 г., на която дата е входирана при ЧСИ.
Извършена е справка за притежаваните от длъжника С.П. недвижими
имоти, банкови сметки, трудови договори и МПС, като от полученото в тази
връзка уведомление от НАП се установява, че същата не разполага с такива.
На 04.01.2021 г. взискателите са депозирали последваща молба за
изпълнителни действия, която е с идентично съдържание като тази, подадена
на 11.04.2018 г.
2
С обжалваното постановление от 18.01.2021 г., обективирано
ръкописно върху самата молба, съдебният изпълнител е прекратил
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Постановлението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка.
Такъв е и настоящият случай, имайки предвид и обстоятелството, че
изпълнителното дело не е образувано за принудително събиране на присъдена
издръжка.
Следователно налице са били законовите предпоставки, визирани в
цитираната по-горе правна норма, съдебният изпълнител да издаде
постановление във връзка с прекратяването на изпълнителното производство.
Следва да бъде посочено също така, че лимитативно посочените в
ГПК основания за прекратяване на изпълнителния процес се състоят в
първоначална липса или последващото отпадане на някое от условията за
допустимост на процеса. Ето защо, налице ли е някое от тези основания,
прекратяването на изпълнителния процес настъпва по силата на закона.
Издаденото от съдебния изпълнител постановление, с което той прогласява
прекратяването, не е условие, за да се прекрати изпълнителното
производство, а само констатиране на едно вече настъпило прекратяване.
Макар и да не обуславя самото прекратяване, постановлението е необходимо,
за да се приложат някои от последиците на прекратяването, каквато е и
недопустимостта на последващи изпълнителни действия.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че жалбата на
Р.Л. и А.Л. – взискатели в изпълнителния процес, срещу постановлението на
ЧСИ, с което изпълнителното производство е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК – тъй като взискателите не са поискали извършването
на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
3
Така мотивиран, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р. ЦВ. Л. и Ант. Н. Л., подадена
чрез пълномощника им адв. Р.И., срещу постановлението на съдебния
изпълнител от 18.01.2021 г. за прекратяване на изпълнително дело №
20137560400184 по описа на ЧСИ Ц.Н., рег. № 756, с район на действие
Окръжен съд – Плевен, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4