Определение по дело №64/2021 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№260300

гр. Пловдив, 05.02.2021 г.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,  VII състав, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

          ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                     МИРЕЛА ЧИПОВА              

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Чипова  в. ч. гр. д. № 64 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и следващите във връзка с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Т., срещу Разпореждане № 59855 от 31.08.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 10657/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, поправено с Определение № 9217 от 27.11.2020 г., постановено по същото дело, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д.Н.Г., ЕГН: **********.

В жалбата са изложени подробни оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се отправя молба до въззивния съд за неговата отмяна и произнасяне по същество.

Препис от жалбата не е връчван на длъжника съобразно правилото на чл. 413, ал. 2 ГПК.

Пловдивският окръжен съд, след като се взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, подадената частна жалба се явява частично основателна. Съображенията за това са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д.Н.Г. за следните суми: 200 лв. – главница по договор за паричен заем № 3600115 от 08.08.2019 г., сключен между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и длъжника, 16,92 лв. – договорна лихва за периода 10.09.2019 г. – 09.12.2019 г. по договор за паричен заем № 3600115 от 08.08.2019 г., 45 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране по договор за паричен заем № 3600115 от 08.08.2019 г., 103,08 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и длъжника, 8,65 лв. – мораторна лихва за периода 11.09.2019 г. – 21.08.2020 г.,  както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението в цялост, като е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в потребителски договор.

Видно от изложеното в т. 12 от заявлението, претендираните от заявителя вземания произтичат от договор за паричен заем № 3600115 от 08.08.2019 г. между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и Д.Н.Г., както и сключен въз основа на него договор за предоставяне на поръчителство № 3600115 от 08.08.2019 г. между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и длъжника. От горното следва, че длъжникът – физическо лице, се явява потребител по смисъла на ЗЗП и се ползва от потребителската закрила по ЗЗП и ЗПК. С разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на заповедния съд е вменено задължението да извърши служебна проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, а при потребителските договори съдът дължи проверка и относно това дали искането не се основава на неравноправна клауза в договора или не е налице обоснована вероятност за това. Ето защо първоинстанционният съд е процедирал правилно, като е извършил служебна проверка на клаузите на договора.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.  Клаузата на чл. 2 от процесния договор за кредит предвижда, че ГПР по кредита е 46,66 %, а общата дължима от кредитополучателя сума възлиза на 216,92 лв. От материалите по делото е видно, че в изпълнение на задължението си по чл. 4 от договора, предвиждащо предоставяне на едно от трите алтернативно дадени обезпечения, кредитополучателят е сключил с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД в качеството му на посредник, договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който посоченото еднолично дружество с ограничена отговорност се е задължило срещу възнаграждение в размер на 103,08 лв. да сключи договор за поръчителство с кредитодателя. Видно от приложения по делото погасителен план, възнаграждението за предоставяне на поръчителство се заплаща разсрочено заедно с останалите задължения по договора за потребителски кредит на падежа на плащане на погасителните вноски по кредита. Освен това, съгласно чл. 2, ал. 3 от договора за предоставяне на поръчителство кредитодателят по договора за кредит е овластен директно да получи плащане на възнаграждението, като същото се изплаща с приоритет пред основното задължение по кредита при недостатъчност на внесената сума. Според съда, макар и това възнаграждение да се дължи на лице, различно от кредитодателя, същото е пряко свързано с  договора за кредит и съобразно  разпоредбите  на  чл. 19, ал. 1 ЗПК  и  § 1, т. 1 от ДР на ЗПК следва да бъде включено при изчисляване на ГПР. В случая това не е сторено, като по този начин е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща  максималния  размер на ГПР по кредита. Според настоящия съдебен състав това възнаграждение в действителност съставлява  допълнително  възнаграждение за кредитора за предоставянето на заетата сума /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, и е уговорено в противоречие  с  принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения. Изложеното се подкрепя и от факта, че кредитодателят и поръчителят са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, предвид това, че „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е едноличен собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Това разминаване между посочения в договора и действителния ГПР представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което от своя страна на основание чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което заповед за изпълнение следва да бъде издадена единствено за претендираната със заявлението главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното ѝ изплащане.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта, в която е отказано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата от 200 лв. – главница по договор за паричен заем № 3600115 от 08.08.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането. Тъй като крайните изводи на въззивната инстанция по отношение на останалите претенции на заявителя съвпадат с тези на първоинстанционния съд, в тези му части обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № 59855 от 31.08.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 10657/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, поправено с Определение № 9217 от 27.11.2020 г., постановено по същото дело, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д.Н.Г., ЕГН: **********, за сумата от 200 лв. – главница по договор за паричен заем № 3600115 от 08.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, като

ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия и издаване на исканата заповед за посочената сума, както и за направените от заявителя разноски пред първата  инстанция, съразмерно на уважената част от претенциите.

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 59855 от 31.08.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 10657/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, поправено с Определение № 9217 от 27.11.2020 г., постановено по същото дело, в останалата му част.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: