РЕШЕНИЕ
№ 260000
гр. Перник, 21.03.2022 год.
ОКРЪЖЕН СЪД
– ПЕРНИК, Гражданска колегия, Втори състав, в открито съдебно заседание,
проведено на тринадесети януари две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ
АТАНАСОВА -АЛЕКСОВА
при участието
на секретаря ЗЛАТКА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 425 / 2019 по описа на ОС - Перник, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба депозирана
ОТ: Я.В.П. с ЕГН:********** от ***,
със съдебен адрес:***
ПРОТИВ: Д.Д.П. с
ЕГН: ********** с адрес: ***
С ИСКАНЕ: на основание чл. 124 от ГПК във
връзка с чл. 23, ал.1 СК да бъде постановено решение, с което да бъде признато
за установено по отношение на Д.Д.П., на осн. чл. 124 ГПК във връзка с чл.23, ал.1 СК, че ищецът Я.В.П.
е изключителен собственик на:
недвижим имот – сграда за търговия с идентификатор
55871.514.6911.5 по КККР на ***, със ЗП 91 кв.м., бр. етажи 2, е изключителна
лична собственост на ищеца на основание пълна трансформация.
В исковата молба се твърди, че ищецът и
ответницата са сключили граждански брак на *** г., който е прекратен с решение
на РС– Перник по гр. д. № 920/2018 г., влязло в сила на 07.06.2018 г. По време
на брака им на *** г. с нотариален акт № *** г. на нотариус № *** ищецът е
закупил правото на строеж, което е реализирано с въвеждането в експлоатация на
процесната сграда за търговия с идентификатор 55871.514.6911.5 през ***г., като
сградата е изградена изцяло с лични средства на ищеца, като част от сумите са
предоставени от майка му Р. П.П., друга част – са
реализирани от печалби в резултат от залагания в „Еврофутбол“ ЕООД, поради
което счита, че сградата е изключителна негова собственост по силата на
трансформацията, като липсва принос от ответницата.
Ответника
в срока по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор, с който по подробно изложени
съображения оспорва иска, като неоснователен. Не се оспорва обстоятелството, че
ищецът е организирал построяването на процесната сграда-както югозападната,
така и югоизточната й част. Оспорва изцяло твърденията на ищеца, че процесният
имот е придобит с негови лични средства, като възразява, че в представените
платежни нареждания от Р. П. до Я.В. не е записано като основание за плащане,
че са средства като целево дарение и следва да се използват за построяване на
процесната сграда. В тази връзка твърди, че Р. П. е плащала за построяването на
собствения си офис в тази сграда, а не и за построяването на цялата югоизточна
част. Освен това през този период Р. П. е извършила основен ремонт на
собствената си вила, като за целта е превеждала пари на сина си - ищеца, а той
се е грижел за закупуването на материали и плащане на работниците. На следващо
място Р. П. е предоставила 50 000 лв. през този период за построяването на
магазин в югозападната част на сградата на внучките си Е. и Д. П., което
построяване е организирал именно ищецът, но той не е плащал сам, нито пък майка
му е плащала за построяването на процесната югоизточна част на сградата.
Оспорва твърденията на ищеца, че е спечелил много печалби от Еврофутбол и
всички средства от тези печалби е вложил именно в строителството на процесната
сграда, като в тази връзка изтъква, че от представените към исковата молба
нареждане-разписки от Юробанк АД е видно, че ищецът е теглил определение суми
от банковата си сметка в посочената банка, но по никакъв начин не доказва, че
изтеглените от личната сметка на ищеца суми са отивали за построяването на
процесната сграда, нито че тези суми са лични печалби на ищеца от Еврофутбол.
Освен това представените към исковата молба нареждане-разписки от Юробанк АД не
са печалби от ищеца от Еврофутбол, тъй като той лично в този момент е бил ***
на Еврофутбол и като такъв не е имал право да залага,
респ. не е могъл и да получава печалби. Собственото на ищеца дружество „Д.
Трейд“ ЕООД е имало подписан договор с „Еврофутбол“ ООД за възлагане на
букмейкърски услуги и тези услуги са били извършвани в собствения на
семейството към онзи момент магазин в ***. Ответницата твърди, че процесната
сграда е построена с общи на семейството труд и средства, поради което тя е в
режим на СИО. Ответницата освен, че е работила и се грижила за децата и
семейството си през целия им съвместен живот. Тя е считала, както процесната
сграда, така и всички останали имоти, придобити по време на брака, за семейна
имуществена общност, поради което е декларирала в годишните си данъчни
декларации приходи от наеми, включително и от обектите в процесната сграда.
В
съдебно заседание на 21.01.2020 г. ищеца, чрез процесуалния си представител адв.
Д. подържа депозираната искова молба, като прави допълнение и уточнение към нея в
следния смисъл: Сделката, оформена в нот.акт № ***,
т.*, д.№ *** г. по описа на Нотариус Р. М. е привидна, тъй като е прикрита
сделка дарение, като моли да се зачетат правните последици на безвъзмездната
сделка дарение. Представя документи по опис – строителна документация за процесната
сграда, данъчни декларации и преводни нареждания, както и нотариален акт за
прехвърляне правото на собственост относно имота в *** и съставеното обратно
писмо във връзка с привидността на сделката, оформена в нот.акт
№ ***, т.*, д.№ *** г. по описа на Нотариус Р. М.. Твърди, че на *** г. между
доверителят й и неговата майка – Р. П. е сключен договор за заем, който е в
размер на 50 000 лв., преведен по личната банкова сметка на доверителя й. Прави
възражение относно представения от ответницата с писмения отговор нотариален
акт № *** г. в който е отразено, че срещу получената заемна сума в размер на
50 000 лв. Я.В. се задължава да изгради обектите посочени в този
нотариален акт, като с построяването и получаването на разрешение за ползване
задължението към Р. П. се погасява тъй като са различни от процесните. Всички
останали суми, които били преведени от Р. П. имали дарствен характер и били
вложени в процесния обект.
Ищеца с молбата си от 28.01.2020г, е оспорил датата
и съдържанието на представеното по т. 15 от описа обратно писмо от ***г.
Възразява, че сделката, обективирана в нотариален акт № ***, т.** рег.№***, н.д.
143/2014 г. по описа на нотариус Р. М. е дарение, а не покупко- продажба,
представят приходни квитанции за платени данък сграда и такса смет от ответника
Д.Д. за процесния имот за
периода 2015-2019 г., както и удостоверение от Община Перник за декларирани
данни от ответницата Д.П..
В
съдебно заседание на 29.05.2020г. ищеца,
чрез процесуалния си представител адв. Д. е направи уточнение и относно размера
и основанието, за получаване на суми, както следва: букмейкарско възнаграждение
на фирма „Д. трейд“ ЕООД, изплатено чрез фактури в брой, в размер на 27 847.54 лв.,
бонуси на фирма „Д. трейд“ ЕООД преведени по банков път в размер на 35 308.56 лв.
и печалби от залагания на физическото лице Я.В. в пункт *** в размер на 39
636.75 лв. или общата сума възлиза на 102 792.85 лв.
В съдебно заседание от 29.05.2020г. съдът на осн
чл.212 от ГПК е допуснал за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск
за нищожност / привидно прикриващ дарение / на сделка покупко – продажба с
нотариален акт за покупко – продажба на право на строеж върху недвижим имот № ***,
том. *, дело № ***г. на нотариус Р. М. № *** от регистъра на Нотариалната
Камера.
В съдебно заседание от 29.06.2020г. съдът е отменил
протоколно определение от 29.05.2020г., с което е прието за съвместно
разглеждане инцидентен установителен иск за нищожност / привидно прикриващ
дарение / на сделка покупко – продажба с нотариален акт за покупко – продажба
на право на строеж върху недвижим имот № ***, том. *, дело № 142/14г. на
нотариус Р. М. № *** от регистъра на Нотариалната Камера., като го е отделил в
самостоятелно производство по което е образувано гр.д. № 340/ 2020г. по описана
ОС Перник.
В съдебно заседание на 13.01.2022 г. процесуалните
представители на ищеца молят да бъде постановено решене по предявения иск по
реда на чл.124 ГПК вр. чл. 23, ал.1 СК, с което да се признае за установено, че
ищецът Я.В.П. е изключителен собственик на процесния имот.
Претендира
се прииждане на направените в хода на производството разноски по приложения
списък на разноски по чл. 80 ГПК.
Ответницата по делото, чрез своя процесуален представител
адв.П. моли да бъде отхвърлен изцяло предявения иск,
представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
Претендира се присъждане
на направените в хода на производството разноски по приложения списък на
разноски по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като прецени поотделно
и в тяхната съвкупност наведените в исковата молбата твърдения и събраните по
делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа, и правна страна следното:
С оглед изнежените в исковата молба
твърденият, според които придобитата по време на брака между страните сграда за
търговия с идентификатор 55871.514.6911.5 по КККР на ***, със ЗП 91 кв.м., на 2
етажа е изградена изцяло с лични средства на ищеца, като част от сумите са
предоставени от майка му Р. П.П., друга част – са
реализирани от печалби в резултат от залагания в „Еврофутбол“ ЕООД, поради
което счита, че сградата е изключителна негова собственост по силата на
трансформацията, като липсва принос от ответницата, съдът приема, че предявената
искова претенция е с правно основание чл.124,ал.1 ГПК, вр. чл.23, ал. 1 СК – за
установяване със силата на присъдено нещо, че ищеца Я.В. е станал изключителен
собственик, на основание пълна трансформация на лично имущество, на придобития
на *** г., по време на брака му с ответницата Д.П., недвижим имот
представляваща – сграда за търговия с идентификатор 55871.514.6911.5 по КККР на
***, със ЗП 91 кв.м., бр. етажи 2.
По делото не се спори, че ищеца Я.В. и ответница Д.Д.
са сключили граждански брак на *** г., който е прекратен с Решение №
444/20.04.2018г. по гр. д. № 920/2018 г. по описа на РС – Перник, влязло в сила
на 20.04.2018 г., п сграда за
търговия с идентификатор 55871.514.6911.5 по КККР на ***, със ЗП 91 кв.м., на 2
етажа поради сериозно и непоколебимо съгласие, както и че процесния недвижим
имот е придобит по време на брака.
С оглед даденото тълкувателно разрешение в ТР № 3/2015 от 29 ноември
2018 год. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2015 г. на ОС на ГК на ВКС предявеният
иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
С тълкувателно разрешение в ТР № 5 / от 29.12.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2013 г., ОСГТК на ВКС се прие,
че през време на брака при законов режим на общност по СК, съпрузите могат да
придобиват вещи и права върху вещи като лични - чл. 22 СК и в съпружеска
имуществена общност - чл. 21 СК. СК е нов и специален закон по отношение на ЗС
и ЗЗД. Искът по чл. 23 от СК е коректив на съпружеската общност, като режим на
имуществени отношения по СК и на съвместният принос, като нейно основание и
обяснение. Съпружеска имуществена общност възниква върху вещите и вещните
права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос,
независимо от това на чие име са придобити - чл. 21, ал. 1 СК. И пак независимо
от това на чие име е придобита вещта /имотът/, може да се установява
трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество. Съвместният принос на
съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е
договорът за покупко - продажба на недвижим имот - чл. 21, ал. 3 СК. Критерият
за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е
изцяло обективен - изследва се характерът на вложените в придобиването
средства. Съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко
време на брака и след неговото прекратяване да предяви положителния
установителен иск за признаване личния характер на придобитото имущество, с
което да го отграничи и изключи от съпружеската имуществена общност. Това е
правна възможност, предоставена на всеки от съпрузите. Затова, ако намерението
им е било да придобият общо, воля на съпруга е да не релевира личния си принос
в придобиването. Размяната на документални изявления /пълномощно, обратно писмо
и други документи, които доказват воля да се придобие на лично основание/
трудно може да се предположи и реализира през време на брака. Плащането на
цената в брой при сключване на договора сочи, че съпрузите са разполагали с
паричните средства в момента на придобиването, както и че трансформацията е
възможна при доказване произхода на средствата. Облигационни отношения между
съпрузите възникват при плащане на цената със заемни средства, когато
задължението за връщането им е поето солидарно от двамата за нуждите на
семейството - чл. 32, ал. 2 СК/ чл. 25, ал. 2 СК, отм./. Само в този случай
изплащането на заема с лични на единия съпруг средства, не променя възникналото
в съпружеска общност вещно право.
С предявяването на иска за трансформация на лично имущество в
придобития по време на брака имот се иска установяване със силата на присъдено
нещо, че имотът е изцяло или отчасти личен на претендиращия я съпруг и не се
притежава в съпружеска имуществена общност. Придобитото през време на брака,
независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако
те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в
придобиването - изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната
сделка. Бракът не е средство за неоснователно обогатяване. Съществен е приносът
в придобиването, а не това на чие име е придобит имотът
Съгласно трайната съдебна практика в тежест на съпруга, който заявява
лични права върху вещта, придобита по време на брака и третирана изцяло като
обект на съпружеска имуществена общност, е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
правни последици, а именно: придобивната стойност на имота съобразно вида на
възмездната сделка с вещноправен ефект; размера на вложените средства, които
имат личен произход по смисъла на чл.22 СК и са еквивалентни на придобивната
стойност на спорния имот – изцяло или отчасти; влагането им за придобиването на
процесния имот, както и да обори презумпцията за съвместен принос по чл.21,
ал.3 СК /в цитирания
смисъл са решение № 218/01.12.2016 г. по гр. д. № 1872/2016 г. и решение №
69/13.05.2019 г. по гр. д. № 3436/2018 г. на ВКС, първо г. о./. Като следва да се съобрази и приетото в т.2 от
ППВС 5/1972г., че наличието на пълна или частична трансформация се преценява
съм датата на придобиване правото на собственост. Ако едно имущество е
придобито със заемни средства през време на брака и впоследствие кредиторът с
дарствено намерение опрости задължението спрямо единия от съпрузите, то това
няма за последица пълна или частична трансформация. Фактът на опрощаването,
като настъпил след сключване на сделката, не може да бъде взет предвид при
преценката относно произхода на средствата, с които е заплатена продажната
цена. Както и т. 3 от ППВС 5/1972г. - Придобитите през време на брака недвижими
и движими вещи и права върху вещи не принадлежат общо на двамата съпрузи, ако
са придобити със средства, получени срещу вещи, индивидуална собственост на
единия съпруг, които той е притежавал преди брака или е получил след
сключването му по наследство или дарение и т. 4 от ППВС 5/1972г. – Включва се в
съпружеската имуществена общност сградата, построена през време на брака върху
земя, индивидуална собственост на единия съпруг, макар да не е било учредено
право на строеж в полза на другия съпруг.
Касателно настоящия случай, съдът преди да се произнесе по предявената
искова претенция, с оглед и дадени указания въззивната инстанция с Определение
№ 2931/08.11.2021г. по ч.гр.д. 3266/2021г. по описа САС, следва да се произнесе
по искането с правно основание чл. 17 ал.1 ЗЗД за прилагане на прикритата
сделка дарение на право на строеж върху недвижим имот, представляващ обект № *
на 2 етажа със застроена площ от 70 кв.м. и с РЗП от 140 кв.м + надвишено право
на строеж върху площта от 42 кв.м. – с общо РЗП 182 кв.м. находящ
се в ***. Съгласно правната теория и съдебната практика когато страните по
сключен договор се съгласяват, че си дължат не уговорените в него престации, а
други, различни от тях, този договор е привиден. За пълно доказване на
привидността му и действителното прикрито съглашение, страните изготвят обратно
писмо. Като нарочно съставено, обратното писмо трябва да съдържа всички
действителни уговорки, всички клаузи от съдържанието на прикрития договор.
В решение № 464 от 16.06.2010 г. по гр. дело № 1069/2009 г. на ВКС,
състав на ГК, І о., както и в решение № 763 от 04.02.2011 г. по гр. дело №
356/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Решение №247/19.12.2014 по дело №1864/2014 на
ВКС, ГК, III г.о. са изложени правни разрешения, съгласно които обратният
документ е нарочно съставен за разкриване привидността на сделката диспозитивен
писмен документ, съдържащ писмени изявления на страните, обективиращи симулативността
на явната сделка и действителната им воля чрез отразяване на всички елементи от
съдържанието на прикрития договор. В цитираните касационни решения тълкуването
на чл. 17 ЗЗД в хипотезата, при която страна по възмезден договор за
придобиване на недвижим имот е само единия съпруг е съвпадащо по съдържание
относно противопоставимостта на обратния документ по отношение на съпруга,
който не го е подписал, а именно, че неподписалия обратното писмо съпруг срещу
когото е насочена сделката /прикрития договор/ не е обвързан от него. В
съдебния акт по гр. дело № 356/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. е изложено по – нататък
правно разрешение за начина, по който неучаствалия във възмездния договор за
придобиване на недвижим имот съпруг, неподписал обратния документ може да реализира
правозащитните си възражения за разкриване на симулацията, хипотеза която не е
третирана в другото касационно решение, цитирано по-горе, в което е изследван
общия въпрос за разликата между доказването на симулацията, когато обратния
документ съдържа волеизявлението на една от страните по прикритата сделка и
служи, като начало на писмено доказателство и когато съдържа волеизявлението на
всички страни по прикритата сделка. В решението по гр. дело № 356/2010 г. на
ВКС, ІІІ г.о. е обосновано и правно разрешение, съгласно което, ако сделката
/прикрития договор/ е насочена срещу неподписалия го и неучаствал в договора за
придобиване на недвижим имот съпруг, като намалява имуществото му, макар
обратният документ да отразява привидността на явната сделка и съдържанието на
прикритата сделка, същият документ не лишава съпруга, който не е участвал в
договора за придобиване на недвижимия имот от възможността да използва всички
доказателства при доказването, респективно оспорването от негова страна на
симулацията. Прието е още, че без значение е кога е съставен обратния документ
– преди, след или заедно с явния договор. Тези съображения определят и
положението на неподписалия обратния документ съпруг на страна, която може да
доказва с всички доказателства оспорването на симулацията.
Настоящия съдебен състав споделя изложените по –
горе правни разрешения и с оглед на така извършеното тълкуване на чл. 17 ЗЗД
приема следните съображения по съществото на предявения и приет за съвместно
разглеждане в настоящото производство инцидентен установителен иск:
Ищецът Я.В. е
сключил на *** г. с „Д. –Трейд“ ЕООД на който е бил едноличен собственик по
време на брака на Я.В. с другия ответницата Д.Д.
договор за покупко – продажба на право на строеж
върху недвижим имот, представляващ обект № * на 2 етажа със застроена площ от
70 кв.м. и с РЗП от 140 кв.м + надвишено право на строеж върху площта от 42
кв.м. – с общо РЗП 182 кв.м. находящ се в ***,
предмет на нотариален акт № ***, т. *, рег. № ***, дело № 143/2014г., подробно
описан в същия акт на нотариус Р. М. с рег. № *** на НК и район на действие Районен
съд – гр. П.. Съгласно условията на договора „Д.трейд“ ЕООД чрез управителя на
дружеството Я.В., продал на ответника Я.В. процесния
имот за сумата 6 328.60 лв., като е декларирал, че сумата е изплатена
изцяло на дружеството – продавач. По делото е представен документ, двустранно
подписан от страните по договора за продажба от същата дата, озаглавен „ОБРАТНО
ПИСМО – КОНТРА ЛЕТЪР”, в който сочат, че договорът за покупко – продажба,
предмет на цитирания нотариален акт е привиден и прикрива договор за дарение,
излагат че сумата 38 6 328.60 лв., посочена като продажна в нотариалния акт, а
Я. К. не е платена както и заявяват, че действителна воля на страните е била да
сключат договор за дарение, поради което и на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД в
отношенията между тях следва да се прилагат правилата относно прикритото
съглашение, а именно договор за дарение. Обстоятелството, че към момента на
подаване на исковата молба брака между страните по делото е бил прекратен не е
било спорно.
При тези
данни настоящия съдебен състав приема, че обратният документ, съдържащ
изявленията на страните с цитираното по - горе съдържание е насочен срещу
неучаствалия в процесния договор за покупко – продажба и неподписал обратния
документ съпруг – ответницата Д.Д., поради което
последната е имала възможността да оспори симулацията с всички доказателства. В
случая по делото не се събраха никакви доказателства, че договорът за продажба
е действителен, като цената е била заплатена съгласно официално удостовереното
в него изявление на страните, тъй като официалната удостоверителна сила на
нотариалния акт не се разпростира върху частта, в която са отразени изявленията
за плащане на цената, като в тази му част нотариалният акт представлява частен
свидетелстващ документ, поради което и съдът приема, че доказателствената му
стойност е оборена с представеното обратно писмо и плащане на продажната цена
не е осъществявано. С оглед изложеното следва да се приеме, че процесният
договор за продажба, предмет на посочения нотариален акт е нищожен, като
привиден, прикриващ договор за дарение. В
конкретния случай, съдът намира, че представеното „обратно писмо“ представлява
пълен обратен документ. В него се съдържат всички елементи от съдържанието на
договора, като е съставен нарочно за разкриване привидността на сделката,
поради което и възраженията ответница, че е съставен за целите на делото се
явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
С оглед
изложеното следва да бъде признато по отношение на ответницата, че право на
строеж върху недвижим имот, представляващ обект № * на 2 етажа със застроена
площ от 70 кв.м. и с РЗП от 140 кв.м + надвишено право на строеж върху площта
от 42 кв.м. – с общо РЗП 182 кв.м. находящ се в ***, е
придобито от ищеца Я.В. по време на брака им по дарение и е била негова
индивидуална собственост.
Съгласно
законова уредба на чл. 21 ал.1 СК извън обхвата на СИО остават следните
имущества: тези придобити преди брака, както и тези получени по наследство,
дарение по време на брака / чл. 22 ал.1 СК/, имуществата, които служат за
обикновено лично ползване или за упражняване на професия или занаят/ чл. 22
ал.2 СК/, имуществото на съпруга - ЕТ / чл. 22 ал.3 СК/, но съгласно т.4 ПП № 5
от 31.10.1972г. по гр.д. № 4/1972 на Пленума на ВС, в СИО се включва и сградата
построена по времена брака върху земя индивидуална собственост на единия съпруг
макар да не е уредно правото на строеж в полза на другия съпруг. Предявения в
настоящото производство иск с правно осн. чл. 124 от ГПК вр. с чл. 23, ал. 1 от СК има за предмет признаване за
установено между страните, че процесната сграда изградена въз основан на
придобито право на строеж е построена изцяло с лични средства на ищеца Я.В.
т.е. оборване на презумпцията за съвместен принос при реализиране на
придобитото от единия съпруг право на строеж.
Както бе посочено по – горе в тежест на съпруга, който
заявява лични права върху вещта, придобита по време на брака и третирана изцяло
като обект на съпружеска имуществена общност, е да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си правни последици, а именно: придобивната стойност на имота съобразно вида на
възмездната сделка с вещноправен ефект; размера на вложените средства, които
имат личен произход по смисъла на чл.22 СК и са еквивалентни на придобивната
стойност на спорния имот – изцяло или отчасти; влагането им за придобиването на
процесния имот, както и да обори презумпцията за съвместен принос по чл.21,
ал.3 СК.
Ищеца твърди и сочи, че размера и основанието,
за получаване на сумите, с които е платил за изграждането на имота, са както
следва: букмейкарско възнаграждение на фирма „Де. трейд“ ЕООД, изплатено чрез
фактури в брой, в размер на 27 847.54 лв., бонуси на фирма „Д. трейд“ ЕООД
преведени по банков път в размер на 35 308.56 лв. и печалби от залагания на
физическото лице Я.В. в пункт *** в размер на 39 636.75 лв. или общата сума
възлиза на 102 792.85 лв., както и заем получен от майка му Р. П. в размер на
сумата от 50 000.00 лв., който бил опростен и по своята същност дарение.
Между
страните не се спори, а и от събраните доказателства по делото се установява,
че по време на брака между ищеца Я.В. и ответница Д.Д. на ***
г. с нотариален акт № *** г. ищецът е закупил правото на строеж, което е
реализирано с въвеждането в експлоатация на сграда за търговия с идентификатор
55871.514.6911.5 по ККР на *** през *** г.
От
заключението на съдебно икономко-техническа експертиза с вх. № 173/13.01.2020г.
се установява, че придобивната стойност на процесния имот към датата на
построяване и с незначителна инфлация /нищожна/ по настоящем е: 2 х 91 m2 = 182
m2 х 340 лв. / м2 = 61 880 лв. без ДДС и 74 880 с вкл. ДДС или 2 х 91 m2 = 182
m2 х 440 лв. / м2 = 80 080 лв. без ДДС и 96 096 лв. с вкл. ДДС. От
представените по делото документи експертизата не може да даде заключение за
произхода и стойността на вложените лични средства като разходи за постояването
и завършването на сградата до груб строеж. Могат да се установят единствено
постъпления в банковата сметка във връзка с представени банкови нареждания за
преводи от Р. П.П. към Я.В.П. с предназначение
(основание за плащане), както следва:53 000,00 лева 29 000,00 лева 14 000,00
лева 5 000,00 лева авоар и прехвърляне на средства; за строителство и СМР; за
офис; за ремонтна дейност.
От допълнително заключение на съдебно
икономко-техническа експертиза с вх. № 260708 / 24.08.2020г. се установява, че придобивната
стойност на процесния имот към датата на построяване и с незначителна инфлация
/нищожна/ по настоящем е: 287 483,82 лв. с включен ДДС Постъпленията по
банковата сметка на ищеца Я.В.П. от Р. П.П., извън
декларираните в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с различни основания са: 29 000,00 лева - за строителство и СМР; - 14
000,00 лева - за офис; 5 000,00 лева - за ремонтна дейност; 3 000.00 лева
прехвърляне на средства: Общо: 51 000,00 лева. Документално обосновани по
произход доходи на ищеца Я.В.П. по ГДД по чл., 50 от ЗДДФЛ са: - 50 000,00 лева
- предоставен заем от Р. П.П.; 2 114,71 лева - нетен
размер на доход от полагане на личен труд; 344,25 лева нетен размер на доход от
наем. Общо: 52 458,93 лева.
От
допълнително заключението на съдебно икономко-техническа експертиза с вх. №
260367/04.03.2021г. се установява, че придобивката стойност на процесния имот
към датата на построяване и с незначителна инфлация /нищожна/ по настоящем,
ведно с допълнително остойностените количествено-стойностни сметки по преместване
на съществуващо енергийно съоръжение, находящо се под процесния имот- сграда,
изградения нов тротоар, простиращ се по дължината на процесната сграда ,
демонтажа на стара спирка, изграждането и монтирането на нова спирка, на база
стопански начин при изпълнение е: 151 564,88 лв., с включен ДДС на вложените
материали в обекта. Документално могат да се установят – единствено постъпления
в банковата сметка във връзка с представени банкови нареждания за преводи от Р.
П.П. към Я.В.П. с предназначение (основание за
плащане), и доходи, декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ на ищеца до 2015г. По
преводни нареждания: 50 000,00 лева - авоар 29 000,00 лева - за строителство и
СМР; 14 000,00 лева - за офис; 5 000,00 лева 3 000,00 лева за ремонтна дейност;
прехвърляне на средства. По ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ 50 000,00 лева 2 114,71 лева
344,25 лева предоставен заем от Р. П.П.; нетен размер
на доход от полагане на личен труд; нетен размер на доход от наем. От тях
документално обосновани по произход доходи на ищеца Я.В.П. по ГДД по чл., 50 от
ЗДДФЛ за периода от 2011 до 2015 г. включително са: 50 000,00 лева 2 114,71
лева предоставен заем от Р. П.П.; нетен размер на
доход от полагане на личен труд; 344,25 лева - нетен размер на доход от наем. Общо:
52 458,93 лева
От
повторно заключение на съдебно икономическа експертиза с вх. №261455/28.04.2021г.
се установява, че документално обосновани по произход доходи на Я.В.П.
декларирани и в подадените по чл.50 от ЗДДФЛ годишни декларации
в общ размер на 52 501. 46 лв. / петдесет и две хиляди петстотин и един лв., и
46 ст./ лева, в т ч. - доход в размер на 50 000,00лв., от предоставен от Р. П.П. заем, деклариран от заемодателя в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ
за 2010 г. и от заемателя в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2011 г.; нетен доход от
трудови правоотношения и наем получени през 2014 г. и 2015 г. в общ размер на 2
501.46 лв., декларирани от Я.В.П. в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
В
Решение № 86 от 14.07.2016г. по гр.д. № 914/2016г. на ІІ г.о., Решение № 168 от
30.11.2016г. по гр.д. № 2411/2016г. на ІІ г.о. и Решение № 264 от 21.03.2017г.
по гр.д. № 2060/2016г. на ІV г.о. се приема, че придобитото по време на брака
чрез договор за покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е статута
на паричните средства, вложени в придобиването; когато плащането е извършено от
влог на единия съпруг при действието на Семейния кодекс от 1985 г./отм./, по
който съгласно чл.19, ал.1 паричните влогове се включват в обхвата на
съпружеската имуществена общност, за да се обори презумпцията за съвместен
принос по чл.19, ал.3 е необходимо да се установи произхода на средствата по
влога и да се докаже техния личен характер. По сега действащия Семеен кодекс от
2009г. паричните влогове са изключени от режима на съпружеска имуществена
общност / не са посочени в нормата на чл.21, ал.1 СК/ и представляват лично
имущество на съпруга - титуляр, независимо от това дали придобиването им е
резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. Затова, когато новопридобито
имущество е заплатено със средства от влог на единия съпруг при действието на
СК от 2009г., то презумпцията на чл.21, ал.3 СК е опровергана и е налице
трансформация на лично имущество. В случай, че съпругът, който не е титуляр на
влога е допринесъл за набирането на наличните по него средства, той разполага с
възможността да защити правата си по реда на чл. 30 СК.
Според
актуалната съдебна практика на касационната инстанция обективиран в Решение №126/
31.01.2020г. по гр. д.№ 352 /2019 г. на II г.о. и Решение №60148/02.02.2022
по дело №2208/2021г. на II
г.о., споделяна и от настоящия съдебен състав, така създадената практика не
съответства на волята на законодателя, вложена при уреждане на режима на съпружеската
имуществена общност. Режимът на
съпружеска имуществена общност е най-често приложим на практика в имуществените
отношения между съпрузите, защото съгласно чл. 18, ал.2 СК се прилага, ако не е
избран друг режим. При разглеждането на имуществените спорове между съпрузите,
следва да се изхожда от прогласените от Семейния кодекс принципи на семейните
отношения /чл.2/ и от социалните функции на брака и семейството /чл.17. В този
смисъл са указанията в т.1 на ППВС № 5/1972г. При сравнително правен анализ на
уредбата на имуществените отношения досега в трите семейни кодекса - от 1968г.,
от 1985г. и сега действащия от 2009г. е видно, че в тях са заложени едни и
същи, непроменени принципи на семейните отношения - принципите на равенство на
мъжа и жената, зачитане на личността в семейството, уважение, грижа и подкрепа
между на членовете на семейството / чл. 1 СК от 1968г., чл. 3 СК от 1985г. и
чл. 2 СК от 2009г./. Досежно уредбата на имуществените отношения - и в трите
кодекса е прогласено, че съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство,
уважение, общи усилия, съобразени с възможностите, имуществото и доходите на
всеки от тях, да осигуряват благополучието на семейството и грижата за децата -
/ чл. 12 СК от 1968г., чл.15 СК от 1985г. и чл. 19 от СК от 2009г./. Именно на
тези принципи е основана идеята за съпружеската имуществена общност /СИО/,
уредена за първи път в кодекса от 1968г. Според чл.13 от този кодекс общността
обхваща вещите и правата върху вещи, придобити по време на брака; следващият
кодекс от 1985г. разширява обхвата на СИО и включва в нея не само вещите, но и
паричните влогове - чл. 19, като поставя изискването да са придобити със
съвместен принос, за съществуването на който е създадена законова презумпция.
Сега действащият кодекс, вероятно отчитайки несъвършенството на предходната
уредба, доколкото съсобственост може да съществува върху вещи, но не и върху
вземания и пари, прогласява за СИО само вещните права, придобити по време на
брака, като отново урежда презумпцията за съвместен принос при придобиването -
чл.21, ал.3 СК. Следователно, настоящата уредба съответства на тази от първия
Семеен кодекс. От съществено значение е, че и при двата предходни режима
трансформация на имущество, заплатено с паричен влог, натрупан по време на
брака, не е била признавана. А след като принципите на правната уредба до днес
са непроменени, то очевидно и волята на законодателя остава непроменена, макар
да е несъвършено изразена. Въз основа на изложеното се налага извод, че при
действащата уредба паричните влогове се отнасят към личното имущество на всеки
от съпрузите, тъй като не са изрично посочени в чл.21 СК. Не представляват
лична собственост вещните права, придобити със средства от паричен влог
/банкова сметка/ на единия съпруг, набрани по време на брака. Трансформацията
на лично имущество по чл.23 СК е приложима за личното имущество, посочено в чл.
22 СК - придобито преди брака, по дарение, по наследство и при останалите
хипотези, посочени в нормата. Не настъпва преобразуване на лично имущество
когато с паричен влог на единия съпруг, формиран по време на брака, се
придобиват вещни права. В този случай намира приложение презумпцията на чл.21,
ал.3 СК за съвместен принос. Именно на придобитите по време на брака вещни
права законодателят създава статут на СИО, считайки презумптивно, че са
резултат на съвместен принос. В същия смисъл е практиката по приложението на СК
от 1968г., изразена в ППВС№ 5/1972г., ППВС № 8/1980г. и др. - паричните влогове
набрани по време на брака са лични на съпрузите, но купеното с тях е СИО. Да се
приеме, че всяка вещ, заплатена със средства от банкова сметка на единия
съпруг, е негова лична собственост, без оглед произхода на средствата по
сметката, означава игнориране на презумпцията за съвместен принос и води до
изпразване от съдържание на съпружеската имуществена общност. Твърде малко биха
били възможните хипотези, при които да се придобие вещно право по време на
брака чрез покупко-продажба и то да има статут на съпружеска имуществена
общност, понеже при действието на Закона за ограничаване на плащанията в брой
придобиването на вещни права обикновено се плаща по банков път. Ето защо,
прилагането на трансформацията спрямо придобивания със суми от влог
/спестявания/ на съпрузите, натрупани по време на брака, е правно и житейски
неприемливо. Такова тълкуване на закона подменя волята на законодателя относно
съпружеската имуществена общност и не може да бъде подкрепено. Ако съпругът
твърди, че е осъществена трансформация на лично имущество при придобиване на
вещно право, заплатено с негов влог, трябва да установи или че влогът е негово
лично имущество по чл.22 СК, или че средствата по влога имат друг извънсемеен
произход и презумпцията за съвместен принос е опровергана.
Уредените
с чл. 23 СК положителни установителни искове за трансформация са коректив на
режима на придобиване като общи имущества на съпрузите, когато в придобиването
на конкретна вещ, по време на брака, са вложени изцяло или отчасти причини
средства, или друго лично имущество, от страна само на единия съпруг. Разпоредбите,
уреждащ режима на общност на съпрузите , включват само придобиването на вещи и
вещни права. Паричните влогове на всеки един от съпрузите, макар и да не е
изрично посочени като лично имущество по см. на чл. 22 СК, не попадат под
действието на разпоредите на чл. 21 СК за разлика от разпоредбите на отменения
СК/86 год. и не са посочени като общо имущество-елемент на съпружеската
имуществена общност. При заявен положителен установителен иск по чл. 23, ал.1 СК, респ. възражение за трансформация на лични средства, основано на чл. 23,
ал.1 СК за придобиване на недвижим имот изцяло или отчасти с парични средства
от личен влог на съпруга титуляр, фактът на участие на бившия съпруг с личен
труд за постъпленията по банковата сметка на съпруга –титуляр, не могат да
обосноват извод, че придобит недвижимия имот или друго вещно право, попада под
правилата на съпружеска имуществена общност.
Извън
обхвата на съпружеската имуществена общност, уредена от чл.21 ал.1 СК, според
законодателят са изрично посочените – наследство, дарение, имущество преди
брака / чл. 22 ал.1 СК, както и имуществото на ЕТ – чл. 22 ал.3 СК (като в тази
насока важат разясненията на ТР № 2/2001 год. на ОСГК на ВКС ), парични
влогове; права върху ценни книжа , вземания от авторски и други сродни права,
права върху обекти на интелектуалната собственост/ търговски марки, промишлени
образци/, права от дялове и акции от търговски дружества и участие в граждански
дружества, правата върху съвкупността от права и задължения като търговско
предприятие по чл. 15 ТЗ. С изричната регламентация на чл. 22 ал.3 СК
законодателят приема , че „лични са вещните права, придобити от съпруг
едноличен търговец по време на брака за упражняване на търговска дейност и
включени в неговото предприятие / по см. на чл. 15 ТЗ/. Препращащата към ТЗ
норма сочи, че под търговско предприятие следва да се разбира съвкупност от
права и задължения и фактически отношения, обособени в самостоятелен имуществен
комплекс, чиито титуляр е само съпруга-търговец. С искът по чл. 30 СК,
законодателят е установил правната възможност от страна на съпруга не титуляр
на влога на другия съпруг да се претендира и получи дял в стойност от лично
имущество на ответника -бивш съпруг именно, затова визираното право почива на
принципа, недопускащ неоснователно обогатяване.
С
оглед дадените заключения първоначално и две допълнителни, които съдът
кредитира като обективно и достоверно и основа фактическите си изводи относно стойността
на придобиване на имота въз основа на него и приема, че стойността на придобиване на имота е в размер
на сумата от 151 564.88 лв.
Касателно
настоящия случай по делото не се спори, а и от събраните доказателства се
установява, че част от средствата за построяване на процесният имот до груб
строеж са платени с парични средства от личния влог на съпруга титуляр Я.В.,
част от който са депозирани по влога от неговата майка Р. П. с основание,
авоар, строеж офис, ремонтни дейности строителство и СМР; прехвърляне на
средства. Няма спор, а и от свидетелските показния на св. Б. Б. и А.Л., че ищецът е заплащат за
извършване на СМР във връзка с построяването на процесния имот. Страните спорят, че другата част от средствата
за построяване на процесният имот до
груб строеж са платени с парични
средства от печалбите които е реализирал ищеца
Я.В..
От
заключение на повторна съдебно – икономическа експертиза вх. № 261455 /
28.04.2021г., която съдът кредитира като обективно и достоверно изготвено и
основава фактическите си изводи въз основа на него за периода: 03.12.2010г - до 17. 06. 2014г.
личната сметка на съпруга – титуляр е захранена както следва 2010г - 50 000. 00
/ петдесет хиляди лева / лева; 2012г - 13 000. 00 /тринадесет хиляди лева /
лева. 2013г - 14 000. 00 / четиринадесет хиляди лева / лева. 2014г - 24 000. 00
/двадесет и четири хиляди лева/ лева. Наредител на сумите е Р. П.П.. Получател : Я.В.П.. Основание на преводите: авоар;
строеж офис; ремонтна дейност; строителство и СМР; прехвърляне на средства. Обща
сума на преводите за периода 03.12.2010 г. до 12.09.2014 г. 101 000. 00 /сто и
една хиляди лева/ лева. На 03.12.2010 г между Р. П.П., заемодател и Я.В.П., заемател
е сключен договор за заем в размер на 50 000.00 /петдесет хиляди лева/ лева,
платим на 03.12.2010 г. - 20 000. 00 лв. и на 06.12.2010 г. - 30 000. 00 лева.
Заемът е изплатен по банков път на два транша, както следва : • 03.12.2010г -
20 000. 00 /двадесет хиляди лева / лева • 10.12.2010г - 30 000. 00 /тридесет
хиляди лева / лева. Заемодателят Р. П.П., съгласно
чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ декларира сумата в ГДД за 2010 г., Приложение №11.
Сумата не е погасена до 31.12.2015 г. Заемателят Я.В.П.,
съгласно чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ декларира сумата в ГДД за 2011 г.,
Приложение № 11. Сумата не е погасена до 31.12.2015г. ¦Разписки за теглене на
парични суми - 39 6р. За периода: 09.12.2013г - 22.03.2016г вкл. По години
изтеглените суми са: 2013г - 1 950.00
/хиляда, деветстотин и петдесет/ лева. •2014г - 29 292.00 /двадесет и девет
хиляди, двеста деветдесет и два / лева. •2015г - 4 208.00 / четири хиляди,
двеста и осем / лева. • 2016 г.- 630,00 /шестостин и тридесет/ лева. Сумите в общ размер изтеглени съпруга титуляр Я.В.П., са в размер на 29 452.00 лв. доходи
декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ от Я.В.П. В Приложение №1 на ГДД по чл.50
от ЗДДФЛ, вх.№*** г. деклариран облагаем доход от трудови правоотношения 3 447.
21 лв., нетен доход-2 114. 71 /две хиляди сто и четиринадесет лв., и 71 ст./
лева. В Приложение 11 на декларацията деклариран непогасен остатък от получен
от Р. П.П. заем в размер на 50 000. 00 лв. В
Приложение №4 на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2015 г., вх. №*** г. деклариран
получен облагаем доход от наеми 425,00 лв., нетен доход-386. 75 лв./ триста
осемдесет и шест лв., и 75 ст. / лева. Или общо доход от трудови правоотношения
наем получен през 2014 и 2015 е в общ размер на 2 501.46 лв. По
делото са приложени 749 бр. квитанции за реализирана печалба от различни
хазартни игри на обща стойност 28 465. 32 / двадесет и осем хиляди,
четиристотин шестдесет, и пет лева, и 32 ст./ лева. По същите квитанции,
размерът на направените залози е 7 406.10 /седем хиляди, четиристотин и шест
лева и 10 ст./ лева. Нетният размер на печалбата е 21 059.22 / двадесет и една
хиляди, петдесет и девет лева и 22 ст. / лева.
Съвкупната
преценка на така събраните косвени доказателства еднозначно води до извода, че
ищецът е влагал всичките си налични средства в изграждането довършването на
сградата до груб строеж, като майка му Р. П. в периода 03.12.2010г. –
12.09.2014г. му е превела сумата в общ размер от 101 000.00 лв., с
оглед събраните по делото доказателства и въпреки сключения договор за заем
може да се направи единственият обоснован и житейско логичен извод, че сумата е
била дарена от майката на син за довършване и изграждане на сградата до груб
строеж, доказателства в противен смисъл по делото не се събраха. Този извод не
се оборва и от свидетелските показания на св. Д.С. – баща на ответницата, който
свидетелства „обектите които имаше Р., тя си ги финансираше – нейното помещение
и помещението на нейните внучки.“ Следователно тази сума като дарена на
ответника е станала лична негова собственост, а са излишни разсъжденията, какво
е било точното основание – авоар, строеж офис, ремонтни дейности; строителство
и СМР; прехвърляне на сраства; за
извършване на преводите от страна на майката на сина, тъй като отношенията са
изключително лични и житейски необосновано би било да доказва всяко едно
отношение между толкова близки родственици. Няма спор, че и сумата – нетен
доход от трудови правоотношения и наем
получени през 2014 и 2015г. в общ в размер на 2 501.46 лв. също са лична собственост.
По отношение
на твърдението от страна на ищеца, че е реализирал печалба от различни хазартни
игри, следва да се има предвид, че приложени те по делото 749 бр. квитанции за
реализирана печалба от различни хазартни игри на обща стойност 28 465. 32 /
двадесет и осем хиляди, четиристотин шестдесет, и пет лева, и 32 ст./ лева, по
своята същност с оглед разпоредбата на чл. 47, ал.1 от ЗХ „организаторът
на хазартни игри е длъжен в определения срок и по реда, вписан в утвърдените му
игрални условия и правила, да изплати печалбата и/или да даде предметната
печалба на физическото лице, представило му жетони, отрязъци от фишове, талони
или други удостоверителни знаци за потвърждаване на печалбата, които те
материализират“ – са ценна книга на приносител. С оглед
правната теория най-важната характеристика на ценната книга е връзката между
материалния носител (документа) и материализираното в него право. Тази връзка е
от такъв характер, че упражняването/прехвърлянето на правото не може да стане
без предявяването на ценната книга. Правата, които ценната книга материализира
могат да бъдат следните: вещни права – така напр. коносаментът материализира
товара, който се вози на кораб и онова лице, което го представи, то ще може да освободи
товара; облигационни права – напр. записът на заповед материализира едно
вземане; членствени права – акцията, материализираща част от капитала на едно
АД, материализира членственото правоотношение на съответния притежател на
акцията. При ценна книга на приносител – носител на правото е всеки правомерен
притежател на ценната книга, т.е. притежаването на субективното право се
основава на притежаването на документа. Като характерно е, че разпореждането с
тези ценни книги става с простото традиране, с което се прехвърля и
собствеността върху правото, инкорпорирано в тях. В частност организаторът на хазартни игри е длъжен да изплати на
всеки, който е приносител на ценната книга – жетони, отрязъци от фишове, талони
или други удостоверителни знаци за потвърждаване на печалбата, които те
материализират, да изплати печалбата, която те материализират, без да изисква
приносителят да удостовери, че е същото
лице извършил залога, т.е. лицето което е държателят на тези удостоверителни
знаци е и собственик на инкорпорираната в тях печалба до доказване на
противното. Касателно настоящият случай по делото не се събраха никакви
доказателства, които да оборват извода, че държателя на удостоверителните
значи, в случая ищеца Я.В. не е получил печалбата в размер на сумата от 21 059.22 / двадесет и една хиляди, петдесет
и девет лева и 22 ст. / лева., която и по смисъла на чл. 22 от СК.
Съвкупната
преценка на така събраните косвени доказателства еднозначно води до извода, че
цената която ищеца е заплатил за изграждането на процесния имот до груб строеж
от 151 564. 88 лв. е платена с негови лични средства получени по дарени и
реализиран личен доход и печалба от хазартни игри, следователно същия е негова
лична собственост. Разликата от
установеното до пълния размер е незначителна по смисъла на чл. 23 СК, поради
което е налице пълна трансформация на личното имущество на ищеца. Това са
мотивите, при които предявения иск се
явява основателен и следва да бъде уважен.
По исканията за присъждане на разноски сторени в настоящото производството, съдът за да се произнесе взе
предвид следното:
С оглед
изхода на делото на чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат, направените в хода
на настоящото производство разноски. Същия претендира и доказва
разноски в размер на сумата от 1338.40 – заплатена държавна такса с платежно
нареждане от ***г.; сумата 2350.00.00 лв. – внесен депозит за вещи лица и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв., поради което и на
осн. чл. 78, ал.1 от ГПК с оглед изхода на спора
и уважаване на исковата претенция в пълен размер следва да му бъдат присъдени в
общ размер на сумата от 4 288.40 лв.
Водим
от изложеното СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Я.В.П. с ЕГН:********** от *** против Д.Д.П. с ЕГН: ********** с адрес: *** иск с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК, че Я.В.П. с
ЕГН:********** от *** е
изключителен собственик на: недвижим имот – сграда за търговия с идентификатор
55871.514.6911.5 по КККР на ***, със ЗП 91 кв.м., бр. етажи 2
ОСЪЖДА Д.Д.П. с ЕГН: ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
Я.В.П. с
ЕГН:********** от *** сумата в общ размер на сумата от 4
288.40 лв. / четири хиляди двеста осемдесет и осем лева и 40 ст. / представляваща сторени по делото разноски
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: