Присъда по дело №22/2024 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта:	26
Дата:	23 юли 2024 г. (в сила от 8 август 2024 г.)
Съдия:	Стефка Томова Пашова

Дело:	20245310200022
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 януари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 26
гр. Асеновград, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Пашова
СъдебниЛЮБКА АТ. А.А

заседатели:Ана Ал. Скерлетова
при участието на секретаря Юрия Ив. Петрова
и прокурора А. Ц. М.
като разгледа докладваното от Стефка Т. Пашова Наказателно дело от общ
характер № 20245310200022 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. К. Я., ЕГН **********, роден на 27.01.1996
г. в гр. Асеновград, живущ в гр. Асеновград, ул. „Г.Л.“ № 13, ап. 33, българин,
българско гражданство, основно образование, неженен, безработен, осъждан,
понастоящем намиращ се в Затвора-гр. Пловдив, за ВИНОВЕН в това, че на
30.10.2023 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив при условията на опасен рецидив
– извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година,
изпълнението, на което не е отложено по чл. 66 от НК и е извършил
престъплението след като е бил осъждан два и повече пъти на „лишаване от
свобода“ за умишлени престъпления от общ характер като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди
движими вещи – сумата от 650 лв. от владението на Т. И. П. от гр. Асеновград,
с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.
196 ал. 1 т. 1, вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б „а“ и „б“ от НК и чл. 54 ал. 1
вр. чл. 58а ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 , б. „б“ от Закона за изпълнение на
наказанията и задържане под стража ПОСТАНОВЯВА така наложеното
наказание лишаване от свобода подсъдимият да изтърпи при първоначален
1

СТРОГ режим.

На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК ПРИСПАДА от размера на
така наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което
подсъдимият Д. К. Я. е бил задържан по реда на ЗМВР, за срок до 24 ч., от
13:00 ч. на 30.10.2023 г. до 16:00 ч. на 30.10.2023 г., с постановление от
31.10.2023 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив, на основание чл. 62 ал. 2 от
НПК за срок от 72 часа, считано от 13:20 ч. на 31.10.2023 г., както и с взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 03.11.2023 г. до
влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Д. К. Я. да
заплати по сметка на ОД на МВР - гр. Пловдив сумата от 108.00 лв.,
представляваща направени разноски по водене на делото за изготвяне на
експертиза.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Д. К. Я. да
заплати направените по делото разноски, в размер на 294.06 лева по сметка
на РС - Асеновград.

ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – оптичен диск намиращ
се в кориците на делото, ДА СЕ УНИЩОЖИ като вещи без стойност, след
влизане на присъдата в сила.

ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство, мобилен телефон,
находящ се при домакина на РУ – Асеновград, ДА СЕ ВЪРНАТ на Д. К. Я.,
след влизане на присъдата в сила.

Присъдата подлежи на протест и обжалване в петнадесетдневен срок от
днес пред Окръжен съд - гр. Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
По нохд № 22.2024г. по описа на Районен съд – Асеновград, четвърти
наказателен състав

Съдът е сезиран с обвинителен акт срещу подсъдимия Д.К. Я. ЕГН
**********, роден на 27.01.1996г. в гр.Асеновград, обл.Пловдив, българин,
български гражданин, неженен, осъждан, живее в гр.Асеновград, ул.”Г.Л.”
№13, с основно образование, безработен, по обвинение в извършване на
престъпление чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и „б” НК
, за това, че на 30.10.2023г. в гр.Асеновград, обл.Пловдив, при условията на
опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една
година, изпълнението, на което не е отложено по чл.66 НК и е извършил
престъплението след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК, е отнел чужди
движими вещи – сумата от 650 лева, от владението на Т.И.П. от
гр.Асеновград, с намерение противозаконно да ги присвои.

Ред за разглеждане на делото – чл.371, т.2 от НПК.
Конституирани страни – няма.

По същество:
Представителят на РП – Пловдив, ТО – Асеновград, пледира за
признаване на подсъдимия Я. за виновен в извършване на престъпление по
чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и „б” НК , при
фактическа обстановка, визирана в обстоятелствената част на обв.акт,
налагане на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 г.3 месеца – две
години и три месеца, което на основание чл. 58а, ал.1 от НК, да бъде
редуцирано на ЛС от 1 г. 6месеца- една година и шест месеца, което да бъде
постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, като бъде
осъден да заплати и разноските по делото на ОДМВР - Пловдив и РС -
Асеновград.
Относно веществените доказателства, оптичният диск се пледира да
остане по кориците на делото, а мобилният телефон, да се върне на
подсъдимия.
Адвокат Д., защитник на подс. Я., пледира за признаване на подсъдимия
Я., на наказание ЛС в размер на 2 години, което на основание чл.58а, ал.1 от
НК, да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, като се приспаднат
задържанията му.
По отношение на веществените доказателства – СД диск да остане в
кориците на делото, а мобилният телефон да се върне на подсъдимия Я., като
същият бъде осъден и да заплати направените по делото разноски в полза на
ОДМВР – Пловдив и РС – Асеновгрд.
1

Подсъдимият Д.К. Я. призна фактите, визирани в обстоятелствената част
на обв. акт и се съгласи, съдът при постановяване на присъдата, да се позове
на направеното от подсъдимия признание на фактите, визирани в обст.част на
обв. акт, без да събира доказателства за тях.
Съдът с определение обяви така признатите по делото факти, за
подкрепени от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и
че постановяване на присъдата, ще се позове на така направеното признание и
на фактите, визирани в обст.част на обв. акт, без да събира доказателства за
тях.
Подсъдимият също се признава за виновен, изразява съжаление за
стореното и моли за минимално наказание ЛС.
По въпросите за вменяемостта, предвид наличието на основателно
съмнение у състава на съда, по тези въпроси, бе назначена, извън признатите
от подсъдимия Д.К. Я., факти по обв. акт, съдебно – психиатрична експертиза,
която бе прочетена и бе извършен разпит на вещото лице, по нея.
С оглед на това и съдът намери от фактическа страна, за установени
следните факти:
На 29.10.2023г. около 22.30 часа пострадалият - св.П. отишъл в казино
„К.” в гр.Асеновград и започнал да играе на една от машините. Около
полунощ на 29 срещу 30.10.2023г. към него се приближил подс.Д. Я.. Той
седнал на стол до св.П. и започнал да го наблюдава. Също така споделил на
пострадалия, че е играл и е загубил 5 лева. Подсъдимият казал на
пострадалия, че е гладен, но няма пари за храна. Св.П. изразил съжаление към
него и му дал 20 лева за храна. Подс.Я. се оттеглил за известно време, след
което отново се върнал и седнал на същия стол, на който стоял преди това до
св.П.. Пострадалият продължил да играе, като оставил до монитора на играта
2 банкноти – едната от 10, другата от 20 лева. Тъй като бил спечелил пари от
играта, той ги преброил и оставил в левия си джоб 50-левови банкноти на
обща стойност 650 лева. Всички тези действия на пострадалия били
наблюдавани от подс.Я.. Докато св.П. играел, подсъдимият посегнал към
оставените пари до монитора и взел банкнотата от 20 лева. Пострадалият го
попитал как е възможно да прави това и си взел обратно парите от ръката на
подсъдимия. След това подсъдимият се изправил, застанал до св.П. и се
загледал в монитора му, след което бръкнал в джоба, където били оставени
банкнотите от 50 лева, взел всичките 650 лева и побягнал. Пострадалият
тръгнал след него и се опитал да го хване, но не успял.

С отнетите пари подсъдимият стигнал до моста на река „Чая” до хотел
„А.” и, след като видял, че никой не го гони преброил парите и отишъл в
ромската махала, където нощувал, а сутринта закупил с отнетите пари
мобилен телефон марка „Самсунг” с ИМЕЙ 1 ***************/01 и ИМЕЙ 2:
***************/01 със СИМ карта № 089405****.

2

След като пострадалият подал жалба в РУ – Асеновград, св.Н. А. отишъл
до казино „К.”, където прегледал записите от охранителните камери в
казиното. При преглед на записите той разпознал като извършител на
деянието именно подс.Д. Я.. С протокол за доброволно предаване от
30.10.2023г. подс.Я. е предал на св.А. сумата от 98 лева – част от отнетите от
св.П. пари и мобилния телефон, закупен с част от парите.

На 18.05.2018г. е влязла в сила Присъда № 99/24.11.2017г. на Окръжен съд
– Пловдив, с която подс.Я. е бил осъден по НОХД 1687/2017г. за извършени
престъпления по чл.199 ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”б” и чл.249
ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК. За извършените престъпления му е било наложено
едно общо наказание лишаване от свобода за срок от 5 години.

С Определение на РС – Асеновград за одобрение на споразумение по
НОХД 95/2020г. на РС - Асеновград, в сила от 10.03.2020г. подс.Я. е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.144 ал.3 пр.1 вр. ал..1
вр. с чл.26 ал.1 НК. За това извършено престъпление на подс.Я. е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години при
първоначален строг. Към това наказание е присъединено и наказание
лишаване от свобода в размер на 2 години 1 месец и 14 дни, представляващо
неизтърпяната част от наложеното наказание лишаване от свобода по НОХД
1687/2017г.

Това наказание е било изтърпяно на 24.10.2023г.

Подсъдимият е бил наказван с наказания лишаване от свобода и за други
извършени престъпления от общ характер.
Характеристичните данни на подсъдимия Д.К. Я. сочат на изключително
трудно детство – същият е с неизвестен баща, израстнал е в дом за деца с
психични отклонения в обл.Бургас.
След навършване на 18 години е докаран от служители на дома и оставен
в Асеновград, като е бил приютен от свои близки в жилище в град
Асеновград, ул.»Г.Л.» 13. Посочено е, че същият има конфликтен характер,
поради което и близките му били принудени да напуснат въпросния адрес и
да се преместят в ромската махала на градАсеновград. Подсъдимият Д.К. Я. е
останал да живее в жилището, където изпочупил прозорци в него и същото е
станало негодно за обитаване, поради което и го напуснал.Като характер е
посочен от страна на полицейския служител, като своенравен и на моменти –
заядлив. Той не живее на постоянния си адрес и настоящ такъв в Асеновград,
ул.»Г.Л.»13, няма данни за адреса, където е бил отседнал след излизането си от
затвора – на 24.10.2023г. Подсъдимият Д.К. Я. не работи, няма професия, нито
утвърдени трудови навици, в миналото е водил и скитнически начин на живот.
От изготвената по делото съдебно – психиатрична експертиза се
3

установява, че подсъдимият Д.К. Я., не се води на диспансерно наблюдение в
ЦПЗ – Пловдив, но е получавал консултативна и терапевтична помощ. При
него е установена в хоспитални условия Лека умствена изостаналост.
Подсъдимият е роден в среда с нисък социален статус. Няма данни за
биологичния баща, а майката се е справяла с грижите за него. Няма данни да е
боледувал от особени заболявания в детството, или в средата, в която е
обитавал, да е имало насилие. Отглеждан е също така в интернати за
непълнолетни лица. Обучаван е в помощно училище.Не е приложена
документация за логопатния говор и споменатото заболяване Епилепсия.
През 2014г. е бил приеман по спешност неколкократно, което е
продължило и през 2015г. и 2016 година.
Подсъдимият е млад мъж, при когото е смутено психомоторното
развитие. Принадлежи към малцинствен етнос. Културалните му интереси са
съответни на средата, в която обитава. За него няма достатъчна медицинска
документация относно хронични заболявания, проследяване и лечение в
детска възраст.
Периодичното пребиваване в институции е дало възможност да бъде
организирано регулярно преоценяване на здравословното му състояние при
ТЕЛК. Има определена трайна неработоспособност. В решения на
експертната лекарска комисия присъства диагноза Емоционално нестабилна
личност – Импулсивен тип у дебилна личност. Коментирана е интелектуалната
непълноценност в рамките на лека степен на леката умствена изостаналост.
От архивната медицинска документация има директна информация, че майка
му и баба му имат психични смущения.Той е роден и отглеждан в
малцинствена среда с нисък социален статус. Не е прилагана ефективна
педагогичена активност на родителите.
Полагани са усилия на роднини за устройване в подходяща училищна
среда – интернат. Придобиваните морално – етични прицнципи в
домашнаобстановка, не са способствали за изграждане на стойностна
социално ориентирана ценностна система. Неефективно е било и влиянието на
престоя в детски институции за изграждане на интерес към образованието и
труда.
Налице е информация, че подекспертният е завършил основната степен на
специализирано помощно училище. Не е имал добри постижения, което не се
свързва единствено с интелектуален дефицит, който се преценя като
минимален. Липсвали са насърчение, подкрепа, личен интерес. В млада
възраст, извън пребиваване в детските социални структури, подсъдимият
живее при баба си, в средата на ромски етнос и при нисък социален статус и
подходящ надзор на близки възрастни хора около него. Подсъдимият е воден
неколкократно в ЦПЗ – Пловдив по спешност, във връзка с възбудно агресивно
поведение. Има четири хоспитализации в ОМО на ЦПЗ.По време на
болничните настанявания е провеждано симптоматично лечение за
овладяване на импулсивните действия и агресивните импулси. Постиган е
частичен ефект. На преден план е оставала личностовата специфика,
определяща липса на готовност за вграждане и нежелание да сътрудничи в
4

общуването с болните и персонала. Наблюдавано е неподходящо отношение
спрямо останалите болни. При подексепертният е налице незрялост на
емоциите, които, ведно с ниското ниво на диференцираност на личността,
улесняват предприемане на неприемливо поведение.При него е налице
интелектуален дефицит, който, заедно с особеностите на личността, е
нарушавал значимо социалното функциониране. Във формиращата се
личност, са установени трайно особеностите на Емоционално нестабилната
личност. Причините за това са изоставяне в интелектуалното развитие,
генетична предиспозиция, социална среда и други фактори. Основните
характеристики на емоционално нестабилна личност, които са изявени при
подсъдимия, са нестабилните междуличностни отношения, изразена
импулсивност и нестабилна представа за себе си. При този тип разстройство
има склонност да се изпитват чести, силни и дълготрайни състояния на
напрежение, често предизвикани от чувство за отхвърляне, оставане сам, или
чуство за неуспех. Показват лабилност в емоциите и афекта при незначими
външни дразнители. Емоционално нестабилните личности са прекомерно
чувствителни към начина, по който другите се отнасят към тях, реагират
силно при възприамане на критика или обида. Чувствата им относно другите,
често се изместват от положителни, към отрицателни, обикновено
следразочарование, или при чувство а заплаха от изоставяне или от загуба на
някой. Импулсивното поведение е често. Лечението, което се провежда, е
симптоматично, а в случаите на декомпенсация с хармонизатори и меки
невролептици.При подсъдимият Я. липсва болестно променено мислене, което
качествено да променя поведението.Въпреки интелектуалния си дефицит, той
има нужната компетенция относно обществените правила и ред.
Обсъжданият период от време като дата наинкриминираното деяние, е
наскоро след изтърпяване на ефективна присъда. Бил е в обичайно за него
състояние, поведението му е било адекватно, околните не са забелязали
прояви на психотично мотивирана обърканост. Не е бил хоспитализиран по
спешност в психиатрично заведение, непосредствено веднага, с психотичен
епизод.Вземал е решения в динамика, според преценката му за
целесъобразност. Няма данни да е употребявал и да е бил повлиян от
психоактивни вещества, или алкохол, които да улеснят извършването на
стореното. По това време, той е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и постъпките си и е могъл да ги ръководи. Могъл е да разбира
поведението на околните спрямо него. Липсата на психично заболяване и
изразена интелектуална непълноценност, определя възможността му, ако
желае, да дава достоверни показания, относно фактите, имащи значение за
делото, като се има предвид емоционалната незрялост и ниското ниво на
личностово формиране. Подсъдимият е в състояние да участва в етапите на
наказателното производство.Понастоящем при подсъдимия Я. продължава да
е налице трайната тенденция чрез поведението си да изразява неудоволствие,
протест, претенции с мълчание. То бива преодоляно при промяна на
моментното настроение и нагласи. Не е сързано с психично разстройство,
касаещо качеството на психичните сфери.Понастоящем подсъдимият несе
нуждае от организиране на лечение по принудителен ред, съгласно чл. 89 от
5

НК. Не е необходимо настаняването му в специализирана психиатрична
болница. В условията на Затвора има достъп до медицинска помощ. При
необходимост, има възможност да бъдат провеждани консултации и да получи
евентуално адекватно лечение на място или с превеждане в съответно лечебно
заведение.
Заключението на експерта – психиатър е, че подсъдимия Д.К. Я., не се
води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ – Пловдив, или друго психиатрично
заведение. При него е установена лека умствена изстаналост, Емоционално
нестабилна личност. Качеството на психичните му функции е съхранено. При
подсъдимия Я., в обсъжданото времеи понастоящем, липсва психично
разстройство, представляващо продължително, или кратковременно
разстройство на съзнанието, ситуативни стимули. Могъл е в обсъжданото
време и може понастоящем, да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи. Може да разбира поведението на околните
спрямо него.Подсъдимият има ниво на интелектуална пълноценност, която
определя да разбира правилно фактите и обстоятелствата от обективната
действителност. Може да дава достоверни показания, относно фактите, имащи
значение за делото, като се има предвид емоционалната незрялост и ниското
ниво на личностово формиране.Проявите на недооценъчност и поведенчески
особености не са свързани с психично разстройство, касаещо качеството на
психичните сфери. Подсъдимият не се нуждае понастоящем, от организиране
на провеждане на задължително лечение в срока на изтърпяването евентуално
наказание «Лишаване от свобода» и понастоящем, не е необходимо
провеждането в специализирано психиатрично заведение, с оглед
необходимостта от адекватно лечение. Актуалният психичен статус на подс.Я.
е с качествено съхранени психични функции.

По доказателствата:

Така приетите за установени факти по делото, съдът намери за доказани
от самопризнанията на подс. Д. Я., както и от признатите от него факти, които
съдът намери за подкрепени от събраните в хода на производството
доказателства, а именно:

Протоколите за разпитите на свидетелите Т.И.П., Н. В. А., М.И.К.,
С.З.К., които съдържат логични, последователни, непротиворечиви вътрешно
и помежду си изложени от свидетелите факти.

Като изготвен по реда на НПК, съдът кредитира протокола за
разпознаване на лица и предмети.

Като изготвено от вещо лице, с компетентности в областта на
психиатрията и обосновано – позоваващо се на преглед на подсъдимия Я. и на
6

медицинска в ЦПЗ и по делото документация, както и при използване на
достиженията на науката психиатрия, съдът кредитира заключението на
изготвента по делото, съдебно – психиатрична експертиза.

Като надлежно приобщени по чл.159 от НПК, съдът кредитира и
приложените по делото и намиращи се на съхранение в РУ на МВР –
Асеновград, веществени доказателства.

Като обоснована и законосъобразна, съдът кредитира и изготвената по
делото съдебно – техническа експертиза, от вещо лице, компетентно в
областта на този вид експертизи и обоснована – базираща се на изследване на
надлежно приобщени по НПК, веществено доказателство.

Като надлежно приобщени и достоверни, съдът кредитира и писмените
доказателства по делото, в това число и справка за съдимост и
характеристична справка на подсъдимия и медицински документи относно
неговото здравословно състояние.

Не се констатираха съществени противоречия в доказателствената
съвкупност. Тя напълно подкрепя признатите от подсъдимия Я. факти,
визирани в обстоятелствената част на обв. Акт.

От правна страна:

При така приетите за установени факти по делото, от правна страна,
съдът намери следното:
При така описаната фактическа обстановка с деянието си, от обективна
и субективна страна, подсъдимият Д.К. Я. е осъществил състава на
престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и „б”
НК, затова, че на 30.10.2023г. в гр.Асеновград, обл.Пловдив при условията на
опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението, на което не е отложено по чл.66 НК и е извършил
престъплението след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК, е отнел чужди
движими вещи – сумата от 650 лева, от владението на Т.И.П. от гр.Асеновград
с намерение противозаконно да ги пресвои.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез противоправно отнемане от
владението на пострадалото лице на чужди движими вещи – сумата от 650
лева. Прекъснал е владението върху тях на вещото лице и е установил свое
такова, като след прекъсването на владението върху тази суми, подсъдимият в
7

спокойна обстановка е преброил същата и на следващият ден се е разпоредил
с част от нея, като си е закупил мобилен телефон „Самсунг“, който
впоследствие предал с протокол за доброволно предаване.
По този начин, той се е разпоредил с тях и е демонстрирал трайно
установено владение върху сумата.
Така, по този начин, от обективна страна, е бил осъществен фактическия
състав на престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1
б.”а” и „б” НК.
От субективна страна, деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като
деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Деянието е било осъществено при условията на опасен рецидив по чл.
29, ал.1 б»а» и «б» от НК, тъй като на 18.05.2018г. е влязла в сила Присъда №
99/24.11.2017г. на Окръжен съд – Пловдив, с която подс.Я. е бил осъден по
НОХД 1687/2017г. за извършени престъпления по чл.199 ал.1 т.4 вр. с чл.198
ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”б” и чл.249 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК. За извършените
престъпления му е било наложено едно общо наказание лишаване от свобода
за срок от 5 години.

С Определение на РС – Асеновград за одобрение на споразумение по
НОХД 95/2020г. на РС - Асеновград, в сила от 10.03.2020г. подс.Я. е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.144 ал.3 пр.1 вр. ал..1
вр. с чл.26 ал.1 НК. За това извършено престъпление на подс.Я. е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години при
първоначален строг. Към това наказание е присъединено и наказание
лишаване от свобода в размер на 2 години 1 месец и 14 дни, представляващо
неизтърпяната част от наложеното наказание лишаване от свобода по НОХД
1687/2017г.

Това наказание е било изтърпяно на 24.10.2023г.

За този елемент от фактическия състав на престъплението,
подсъдимият Я. също е действал с пряк умисъл, при съзнавани
общественоопасен характер и последици и тяхното целене, с което се явява
осъществен както от обективна, така и от субективна страна, съставът на
престъплението по чл. чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и
„б” НК, за което съдът призна подсъдимият Д. Я., за виновен.

По наказанието:
Предвид на това, че за престъплението по чл. 196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1
вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и „б” НК, предвиденото наказание е Лишаване от свобода
от две до десет години.
8

Съдът отчете смегчаващите отговорността обстоятелства – психичното
състояние на подс. Я., сочещо на емоционално лабилна личност, тежката
среда, в която е израстнал в семейството и след това - в интернати, тежките
условия на живот, предвид на това, че бидейки с лека форма на умствена
изостаналост, подсъдимият трудно се реализира житейски трудово, семейно и
социално. Получаваната от него пенсия по ТЕЛК в РБ, не е достатъчна за
покриване на минималните житейски нужди и недостигът на финансови
средства и лабилната му личност, както и липсата както в семейната среда,
така и в институциите на РБ, на адекватно формираните модели на поведение
и адекватно формирана нравствена система, при което не е изграден социално
приемлив коректив на поведение, което предразполага към лекота при
нарушаване на елементарните стандарти за законосъобразно такова, сочат на
едни обстоятелства, които се ценят от съда, като смегачаващи.
Същият е признал вината си още в хода на досъдебното производство,
съдействал е за разкриване на престъплението и е предал доброволно
намиращата се в него остатък от сума от 98 лева, която е върната на
пострадалия, както и е изразил съжаление за стореното, съдействал е активно
за осигуряване на възможност да бъде освидетелстван от ТЕЛК, за да му бъде
отпусната пенсия и с нея да възстанови щетите, което поради различни
проблеми, не бе довършено като процедура в хода а досъдебното
производство, но въпреки това, се констатира една промяна към желание и
демонстриране на социално приемливо и очаквано поведение от подсъдимия
Я., с което съдът намери,че поправителният ефект е започнал още в хода на
съдебното заседание.
Отчете се и младата му възраст, затрудненото финансово положение и
психичните му проблеми и лека умствена изостаналост, като смегчаващи
отговорността обстоятелства.
По отношение на леко утежняващо такова, се отчете предходните му
осъждания извън тези, които формират фактическия състав опасен рецидив по
чл. 29, ал.1б“а“ и „б“ от НК.
С оглед на това, съдът определи на подс. Я. наказание „Лишаване от
свобода“ , в размер на 2- две години, при силен и изключителен превес на
смегчаващи отговорността обстоятелства, като отчете и причините и
условията за извършване на престъплението – липса на финанси предвид на
това, че към този момент той не е получавал инвалидна пенсия, тъй като
решението му предходно такова е изтекло, както и житейски трудната
ситуация, в която се намира, като отчете, че тази негова емоционална
лабилност следва да бъде отчетена при определяне размера на наказанието
ЛС, предвид на това, че същата е съществен фактор по отношение на начина,
по който това наказание се понася и какъв ефект то има върху личността на
подсъдимия, на основание чл. 54, ал.1 от НК.
На основание чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали така определеното
наказание ЛС с 1/ 3 и го осъди на 1 г. 4 м.Лишаване от свобода, - една година и
четири месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал.1 т.2 б“б“ от „Закона за изпълнение на
9

наказанията и задържането под стража“, съдът постанови, това наказание да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим, тъй като за умишлени
престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на
предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на
основание чл. 66 от Наказателния кодекс, независимо от реабилитацията.
С този вид и размер наказание съдът намери, че ще бъдат изпълнени целите на
чл. 36 от НК.
На основание чл.59, ал.2 вр.ал.1 от НК, от размера на така наложеното
наказание ЛС, съдът приспадна времето, през което подсъдимият Я. е бил
задържан по реда на ЗМВР, за срок до 24 часа, от 13:00 часа на 30.10.2023г. до
16:00 часа на 30.10.2023г., с постановление от 31.10.2023г. на Окръжна
прокуратура – Пловдив, на основание чл. 62, ал.2 от НПК за срок от 72 часа,
считано от 13:20 часа на 31.10.2023г., както и с взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, считано от 03.11.2023г. до влизане на присъдата в
сила.

По разноските и веществените доказателства:

Предвид на това, че съдът призна подсъдимият Я. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29
ал.1 б.”а” и „б” НК, съдът на основание чл. 189, ал.3 от НПК, ОСЪДИ подс.Я.
да заплати на ОД на МВР – Пловдив, направените от неговия бюджет
разноски, в размер на 108,00 лева, за изготвяне на експертиза.

По същите съображения и на същото правно основание, съдът ОСЪДИ
подсъдимия Я., да заплати сумата от 294,06лева, на Районен съд – Асеновград,
по направени от бюджета на същия, разноски за куриерска услуга на Спиди и
СПЕ-за.

По отношение на вещественото доказателство, приложено по делото –
оптичен диск, намиращ се в криците на делото, съдът постанови то да се
унищожи, след влизането на присъдата в сила.

По отношение на вещественото доказателство – мобилен телефон,
находящ се при домакина на РУ – Асеновград, същото следва да се върне на
подсъдимия Д.К. Я., тъй като е нагова собственост.

По изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.

10

Районен съдия:

11

Съобщи за изтекли лични данни