МОТИВИ по НОХД 115/15г.по описа на СпНС,15-ти състав
В Специализирания наказателен съд е внесен обвинителен акт
срещу К.Я.К. и Ю.И.М. за това, че: През месец ноември 2010г. в гр.С.
, в условията на продължавано престъпление, в съучастие помежду си, като съизвършители, превели през границата на страната-ГКПП-гр.С.,
отделни лица: на 04.11.2010г. Н.С.Т. и на 28.11.2010г. Л.Х.В., без разрешение
на надлежните органи на властта, като превеждането е извършено с участие на
длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение- К.Я.К. бил
старши полицай в ГКПП-С. - престъпление по чл.280,ал.2,т.5; вр.ал.1;вр.чл.26,ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК.
В съдебно заседание представителят на специализираната прокуратура
поддържа изцяло повдигнатото спрямо К.К. и Ю.М.
обвинение като счита, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитаните свидетели, изготвените ВДС и от приложените писмени
доказателства. Прокурорът
моли съда да наложи наказание като съобрази, че подсъдимите са с
необременено съдебно минало и имат добри характеристични данни, както и
изтеклия период от извършване на деянията, като пледира да им бъде наложено наказание
“лишаване от свобода” към минимума, определен в чл.280,ал.2 НК, чието
изтърпяване бъде отложено по реда на чл.66,ал.1 НК.
Защитата на подсъдимите К. и М. пледира пред съда за постановяване на оправдателна
присъда, приемайки недоказаност на обвинението срещу тях. На първо място, защитника
на подсъдимите оспорва извода на прокурора, че събраните доказателства
обосновават в достатъчна степен обстоятелствата, описани в обвинителния акт. На
второ място, защитата счита, че описаните в обвинителния акт деяния са несъставомерни по чл.280 НК, тъй като Т. и В. са получили
съответното разрешение от граничния полицай, който им е извършил „минимална
проверка“, съобразно изискванията на европейското право и доколкото двете
свидетелки са били граждани и на ЕС.
Подсъдимият К.К. дава обяснения по
делото като не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. К. твърди,
че относно преминаването на Т. на 04.11.2010г. не си спомня нищо, а относно
преминаването на В. на 28.11.2010г. твърди, че не е знаел за наложената й
забрана и е изпълнил своите задължения на граничен полицай, като е извършил
съответна минимална проверка на документите за самоличност на В. по
съществуващата система за проверка „Анализ на риска“. Отрича да е уговарял с
другия подсъдим- лично или в телефонен разговор, пропускане през границата на
страната на лица с наложена забрана за това.
Подсъдимият
Ю.М. дава обяснения по делото като не се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение. Подсъдимият М. твърди, че контактите му със св.А. били по повод дейността
на последния , свързана с чести пътувания в чужбина, при които свидетелят му
доставял различни стоки, а разговорите между тях били от битово естество.Подсъдимият
М. твърди, че не е осъществял контакт с Н.Т., не познава последната и не е
разговарял със св.А. за нейното преминаване през ГКПП С.. По отношение на
контактите му със свидетелите А. и В., подсъдимия М. изнася твърдения, че единствено
в качеството си на пенсиониран граничен полицай, ги е консултирал относно валидността
на документа за самоличност на В. и за реда, по който последната би могла да
провери дали наложената й забрана за напускане на страната продължава да действа.
Подсъдимият М. отрича да е уговарял другия подсъдим К., при осъществяваните
контакти между тях, последния при изпълнение на службата си да пропуска през
ГКПП С. лица с наложена забрана да напуснат пределите на страната.
При упражняване
на своето право на последна дума и двамата подсъдими молят съда да постанови
оправдателна присъда.
Съдът като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият К.Я.К. е роден на ***г***,българин, български
гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, живущ ***, ЕГН : **********.
Подсъдимият Ю.И.М. е роден на ***г***,българин, български
гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, живущ ***, ЕГН : **********.
В периода от месец януари 1995г. до
01.07.2010г. подсъдимите К. и М. ***, като към месец юни 2010г. и двамата
подсъдими заемали длъжността „старши полицай“ при ГПУ-С. към РДГП-гр.Р. и
изпълнявали служебните си задължения на ГКПП-гр.С.. На 01.07.2010г. подсъдимия М.
бил освободен от заеманата длъжност, поради придобито от него право на пенсия и
напуснал органите на „Гранична полиция“-МВР, докато подсъдимия К. останал на
заеманата длъжност и продължил да изпълнява своите задължения на ГКПП-гр.С.,
които се изразявали в извършване на документални проверки на лица и транспортни
средства,включително и по преценка на риска, чрез въвеждане на данните им в АИС
/автоматизирана информационна система/, като пропуска през границата на страната-ГКПП С.,
тези от тях, чиито документи отговарят на нормативните изисквания за тяхната
валидност и не пропуска тези, чиито документи са в противоречие с нормативната
уредба, регламентираща пропускателната дейност през граничните пунктове и по
този начин да осуетява опити за незаконно преминаване през зоната на граничен
контрол. След приемането на страната ни за член на Европейския съюз и с оглед
изискването на общностното право за минимален граничен
паспортно-визов контрол за граждани на съюза, като по този начин бъде
гарантирано свободното движение на хора, редът и формите за осъществяване на такъв
граничен паспортно-визов контрол и проверка на тези лица, преминаващи
държавната граница на Република България, включително и по метода „анализ на
риска“, бил възложен на служителите на гранична полиция при МВР първоначално със
Заповед № Iз-59/11.01.2007г. на Министъра
на МВР, а по –късно с издадената въз основа на ЗМВР „Инструкция № IЗ-1405/24.07.2009г. за реда за осъществяване на граничния
паспортно-визов контрол на ГКПП“. Въведените с чл.13 от посочения подзаконов
акт ред и изисквания за осъществяване на минимален граничен контрол спрямо
граждани на Европейския съюз, били изпълнявани
от подсъдимия К. и другите гранични полицаи при ГКПП-С. и към месец
ноември 2010г. Съобразно тези изисквания граничния полицай следвало
задължително да провери самоличността на преминаващото лице въз основа на
документите му за самоличност, както и редовността на представените от лицето
документи за самоличност. Проверка на данните на преминаващия в
автоматизираната информационна система „Граничен контрол“ за установяване на
основания за ограничаване на неговото право на свободно движение в държавите на
ЕС, се извършвала задължително единствено при установена нередовност в
документите за самоличност на лицето. Такава проверка можела да бъде извършена
и по преценка на проверяващия граничен полицай, извършена по метода „анализ на
риска“. При този метод , въз основа на определени фактори , свързани с
преминаващото лице, като: поведение на ГКПП, начин на придвижване-самостоятелно
или в група, в МПС или пеш, възраст, пол, етническа и расова принадлежност,
носени вещи, видимото физическо или психическо състояние на лицето и др., които
към определен момент са определяни за рискови,
граничния полицай е следвало да извърши преценка и да вземе
самостоятелно решение дали да извърши проверка в АИС-ГК или не. За определени
времеви периоди, със съответни заповеди, на служителите на ГКПП било разпореждано задължителното извършване на проверка в АИС-ГК
на определена категория лица, обособена по конкретни признаци. До
прекратяване на трудовото правоотношение на подсъдимия М., последния също
осъществявал граничен контрол,много често съвместно с подсъдимия К. и със
свидетеля Г., съобразно тези изисквания
и на установената от служителите на ГКПП-С. практика за обикновено извършване
на „пълна“ проверка на непознати за проверяващия лица, които се движат в група
и с транспортни средства по-големи от лек автомобил или на самостоятелно
придвижващи се лица, които пренасят или возят значителен багаж . След
напускането на подсъдимия М., двамата с подсъдимия К. запазили възникналите
между тях в процеса на съвместната им работа близки лични взаимоотношения и не
прекъснали контактите помежду си. За поддържане на тези контакти способствало и
обстоятелството, че жилищата на двамата подсъдими били в близост едно до друго.
Освен при лични срещи подсъдимите комуникирали помежду си и по ползваните от
тях мобилни телефони. В периода от началото на месец октомври 2010г. до началото
на месец декември 2010г. подсъдимия К. ползвал мобилни телефони с номера *********
и *********, а подсъдимия М. мобилни телефони с номера *********; ********* и *********.
През месец октомври 2010г. св.Н.Т. решила
да пътува до Англия, където се намирал нейния съпруг З.Т.. Спрямо свидетелката Т.,
с постановление на Районна прокуратура-В от 17.03.2006г., на основание чл.153а НПК/отм./, било наложено ограничение да напуска пределите на Република България
по воденото срещу нея наказателно производство № 1936/05г. на РП-В. Наложената
на св.Т. забрана била въведена в АИС „ГК“/ автоматизирана информационна
система- граничен контрол/ на ГД„Гранична полиция“-МВР на 17.03.2006г. под № 86376226
и с правно основание чл.75,т.3 от ЗБЛД/предишно наименование ЗБДС/. Свидетелката
Т. знаела за наложеното й ограничение за напускане пределите на страната, което
действало и в периода м.10.2010г. - м.12.2010г. , но не поискала от компетентния
орган- РП-В, респ. РС-В, необходимото й разрешение да премине през границата на
страната и да напусне Република България. Вместо това , свидетелката Т.
осъществила контакт със свидетеля С.М., който осъществявал дейност по
превозване на хора , от България до Англия и обратно, на когото Т. казала за
наложената й забрана за излизане извън границите на страната и поискала от него
съдействие за преминаване на границата и транспортирането й до Англия, въпреки
съществуващата законова забрана за това. Свидетелят М. се съгласил да помогне
на Т. и за целта, на неустановена дата в периода от 20.10.2010г. до
30.10.2010г., той се свързал със своя родственик- св.Н.А., който също
осъществявал дейност по транспортирането на хора от България за Англия и други
страни от Западна Европа. Св.М. обяснил на св.А. съществуващата за Т. законова пречка за
напускане на България и поискал от А. съдействие за нейното преодоляване. Свидетелят
А. се съгласил да помогне и приел да транспортира Т. до Англия с управлявания
от него микробус. В изпълнение на това, на 30.10.2010г. в гр.С., св.А.
осъществил контакт, първо по мобилния телефон, а в последствие и личен с
подсъдимия М., с когото се познавали от преди във връзка с работата на последния,
като граничен полицай на ГКПП-С. и с множеството преминавания на А. през този
граничен пункт. При тази среща св.А. поискал от подсъдимия М. съдействие,
предвид доскорошната му месторабота и неговите опит и познания в областта на осъществяването
на граничния контрол при преминаване на лица, за да може да осигури
преминаването на св.Т. през държавната граница, въпреки наложената й забрана за
това. Подсъдимият М. приел предложението на св.А., като в последвалата между
тях комуникация по мобилните телефони- за св.А. с телефонен номер ********, а
за подс.М. с номер ********, в периода от
30.10.2010г. до 03.11.2010г., подсъдимия М. разяснил на св.А., че преминаването
на Т. през ГКПП- С., от България в Румъния ще се осъществи на 04.11.2010г. в
периода от 07,30часа до 08,00 часа, като подсъдимия ще напътства Т., чрез А..
При тези разговори А. и М. уточнили, че за тази услуга свидетелят ще заплати на
М. сумата от 350евро, при личната им среща на 04.11.2010г., преди преминаването
на Т.. Свидетелят А., чрез св.М. указал на св.Т. да бъде в гр.С. на
04.11.2010г. рано сутринта, преди 06,30часа. В изпълнение на това св.Т.
пристигнала в гр.С. на 04.11.2010г., около 05,30 часа, където се срещнала със
св.А., в района на бензиностанция „ОМВ“ и му предала сумата от 400евро. След
това св.А. се срещнал с подсъдимия М., на когото предал сумата от 350евро, а
последния му обяснил, че св.Т. трябва да премине през ГКПП-то пеша и без багаж,
по негов сигнал по телефона и че трябва да се придвижва пеша и през румънската
граница и едва в румънския град Кълъраш трябва да се
качи в управлявания от А. микробус. В изпълнение на тези указания на М., св.А.
закарал със своя микробус св.Т. до входа на ГКПП-С., където й разяснил какво
трябва да прави и двамата останали да чакат сигнала на подс.М..
След като на 04.11.2010г., в 07,54часа, св.А. получил уговореното телефонно
обаждане от М., той казал на Т. да слиза от микробуса и да тръгва пеша към
ГКПП-С. за преминаването й в Румъния. В изпълнение на това, св.Т. се отправила
пеша към граничния пункт- С., където на трасе „изход“ била спряна за проверка
от дежурен граничен полицай- неустановен по делото, като на смяна към този
момент били подсъдимия К. и св.Н.Г.. Граничният полицай извършил проверка на
представения му от св.Т. документ за самоличност, издаден в качеството й на
български гражданин и след като се уверил в неговата валидност и в това, че
проверяваното лице отговаря на лицето от снимката в него, пропуснал Н.Т. да
премине през държавната граница на Република България и да навлезе в Република
Румъния, без да въведе личните й данни в „АИС“-ГК и да извърши проверка за
обстоятелства, представляващи законова пречка свидетелката да напусне пределите
на страната. След като преминала през границата на страната, св.Т. ***, където по-късно се качила в управлявания от А.
микробус, който заедно с други пътуващи с него лица също преминал през ГКПП-С.
и отпътувала за Великобритания.
През месец ноември 2010г. св.Л.В. решила
да пътува до Германия, където се надявала да си намери работа. Спрямо
свидетелката В., с разпореждане на съдия-изпълнител при Районен съд-О. от 20.08.2009г.,
било наложено ограничение да напуска пределите на Република България по
воденото срещу нея изпълнително дело № 20073510400186 на РС-О., с предмет дължима и неизплатена
издръжка на низходящ. Наложената на св.В. забрана била въведена в АИС „ГК“/
автоматизирана информационна система- граничен контрол/ на ГД„Гранична
полиция“-МВР на 20.08.2009г. под № 80549499 и с правно основание чл.75,т.4 от ЗБЛД/предишно
наименование ЗБДС/. Свидетелката В. знаела за наложеното й ограничение за
напускане пределите на страната, което действало и в периода м.11.2010г.-
м.12.2010г. , но не поискала от компетентния орган-РС-О., необходимото й
разрешение да премине през границата на страната и да напусне Република
България. Вместо това , свидетелката В. осъществила контакт със свидетеля Р.И.,
който осъществявал дейност по превозване на хора , от България до Германия и
обратно, на когото В. казала за наложената й забрана за излизане извън
границите на страната и поискала от него съдействие за преминаване на границата
и транспортирането й до Германия, въпреки съществуващата законова забрана за
това. Свидетелят И. се съгласил да помогне на В. и за целта, на неустановена
дата в периода от 18.11.2010г. до 23.11.2010г., той се свързал със свой познат-
св.А.А., който преди това му бил споделял, че има
познат „митничар“, който може да помага при необходимост. Св.И. обяснил на св.А. съществуващата за В. законова пречка за
напускане на България и поискал от А. съдействие за нейното преодоляване.
Свидетелят А. се съгласил да помогне и приел да съдейства на В. за нейното
напускане на пределите на страната. В изпълнение на това, на 23.11.2010г. св.А. осъществил контакт, по мобилния телефон
с подсъдимия М., с когото се познавали от преди във връзка с работата на
последния, като граничен полицай на ГКПП-С. и с предходно преминаване на А.
през този граничен пункт и осъществена му от М. проверка. При този разговор св.А.
поискал от подсъдимия М. съдействие, предвид доскорошната му месторабота и
неговите опит и познания в областта на осъществяването на граничния контрол при
преминаване на лица, за да може да осигури преминаването на св.В. през
държавната граница, въпреки наложената й забрана за това. Подсъдимият М. приел
предложението на св.А., като в последвалата между тях комуникация по мобилните
телефони- за св.А. с телефонен номер *********, а за подс.М.
с номер ********, в периода от 26.11.2010г. до 27.11.2010г., подсъдимия М.
разяснил на св.А., че преминаването на В. през ГКПП- С., от България в Румъния
ще се осъществи на 28.11.2010г. в периода от 07,30часа до 08,00 часа, като
подсъдимия ще напътства В.. Свидетелят А., чрез св.И. указал на св.В. да бъде в гр.С. на 28.11.2010г. рано сутринта,
преди 07,00часа. В изпълнение на това св.В. пристигнала в гр.С. на 28.11.2010г.,
около 06,30 часа, където се срещнала със св.А. и св.И., в района на
бензиностанция „ОМВ“ , където предала на А. сумата от 600евро. След това св.А.
се срещнал с подсъдимия М., на когото предал сумата от 350евро. Срещата се
осъществила в управлявания от А. лек автомобил „Ситроен“, който бил спрян на
паркинг в близост до ГКПП-С.. На същото място малко по-късно пристигнали и
свидетелите И. и В. в управлявания от И. микробус. В. се качила в лекия
автомобил „Ситроен“ при подсъдимия М., при което последния обяснил на В. и А., че св.В. трябва да
премине през ГКПП-то пеша и без багаж, по негов сигнал и че трябва да се
придвижва пеша и през румънската граница и едва в румънския град Кълъраш трябва да се
качи в управлявания от св.И. микробус. След това подсъдимия М. и свидетелите А.
и В. отишли с управлявания от А. лек автомобил до ГКПП-С., като спрели пред
входа на граничния пункт. Св.И. ги последвал с микробуса, но не спрял при тях, а
навлязъл в района на ГКПП-то на трасе „изход“, където той и другите пътници в
микробуса били спрени и подложени на проверка от св.Н.Г.- граничен полицай на
смяна заедно с подсъдимия К.. По това време, на 28.11.2010г., около 08,05 часа, подсъдимия М.
казал на В. да слиза от лекия автомобил
и да тръгва пеша към ГКПП-С. за преминаването й в Румъния. В изпълнение на
това, св.В. се отправила пеша към граничния пункт- С., където на трасе „изход“
била спряна за проверка от дежурен граничен полицай- подсъдимия К.. Граничният полицай К. извършил проверка на
представения му от св.В. документ за самоличност, издаден в качеството й на
български гражданин и след като се уверил в неговата валидност и в това, че
проверяваното лице отговаря на лицето от снимката в него, пропуснал Л.В. да
премине през държавната граница на Република България и да навлезе в Република
Румъния, без да въведе личните й данни в „АИС“-ГК и да извърши проверка за
обстоятелства, представляващи законова пречка свидетелката да напусне пределите
на страната. След като преминала през границата на страната, св.В. отишла на
фериботната линия през р.Дунав за румънския град Кълъраш, където по-късно се качила в управлявания от И.
микробус, който заедно с други пътуващи с него лица също преминал през ГКПП-С..
При пристигането на румънска територия св.В., св.И. и другите лица , возещи се
в микробуса били задържани от румънските гранични власти и върнати на
територията на Република България.
Изложената фактическа обстановка се обосновава от свидетелските
показания на С.С., С.М., Я.Я.,
Т.М., Й.Ф., С.С., Н.Г., А.Т., И.Л., Г. А., Д.Ч. и И.Г.,
от свидетелските показания на Н.А., Н.Т., Р.И., А.А. ,
от заключение на техническа експертиза (л.4-11 от т.3 на ДП), заключение на техническа
експертиза (л.17-25 от том 3 на ДП), заключение на графическа експертиза (л.29-38
от том 3 на ДП) и заключението на фоноскопска
експертиза (л.571-579 от т.2 на съд.пр-во по НОХД№ 329/12г.), от писмените доказателства по
делото:справки от мобилни оператори, справки от АИС-ГК, график за дежурства на
ГКПП-С.; от изготвените ВДС в резултат на експлоатираните СРС, от приобщените
веществени доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетеля А. , депозирани
пред разследващ орган на ДП/т.2,л.117-120/, приобщени по реда на чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.1 НПК, както и тези дадени пред друг състав на
съда по НОХД № 329/12г. и приобщени по настоящото съдебно производство по реда
на чл.281,ал.1,т.1 НПК, показанията на свидетелката Н.Т. пред разследващ орган
на ДП/т.2,л.207-209/, приобщени по реда на чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.1
и т.2 НПК, частично показанията на свидетеля С.М. депозирани пред разследващ
орган на ДП/т.2,л.76-77/, приобщени по реда на чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.4
НПК, както и тези дадени пред друг състав на съда по НОХД№ 329/12г. и приобщени
по настоящото производство по реда на чл.281,ал.1,т.4 НПК и в които свидетелят
сочи за съществуващия проблем пред Т. за преминаване през границата и за
обстоятелството, че е предоставил разрешаването му на св.А.. Така депозираните свидетелски показания са
логични, допълващи се и непротиворечиви, като същевременно са и в съответствие
със съдържанието на ВДС, обективиращи предмета на
провежданите и записани, при експлоатирането на СРС, телефонни разговори между С.М.
и А., между Т. и А. и между А. и подсъдимия М.. От съвкупната преценка на така посочените показания
на свидетелите А., Т. и М., както и от протокола за изготвяне на съответните
ВДС/т.6,л.93 от ДП/ безспорно се установява, че за преодоляване на съществуваща
спрямо нея забрана за напускане пределите на страната , Т. е потърсила
съдействието на М., който предоставил разрешаването на този проблем на А..Последният
от своя страна потърсил и получил съдействие от подсъдимия М., който
организирал самото преминаването през границата на Т., като указвал и
разяснявал на А., а чрез него и на Т., времето, мястото и конкретното поведение
на последната при преминаването на границата, така че да не бъде подложена на „пълен“
граничния контрол от съответните служители на гранична полиция. За тази помощ Т.
заплатила на А. сумата от 400 евро, от които свидетелят предал на подсъдимия М.
350 евро, представляващи предварително уговорената между тях цена за услугите
на последния по безпрепятственото преминаване на Т. през ГКПП-С.. Тези обстоятелства,
касаещи организирането на превеждането на Т. през ГКПП-С. в Румъния, а оттам и
в Англия, се подкрепят и допълват и от показанията на свидетелите С.С. и Я.Я., дадени пред разследващ
орган и приобщени към съдебното производство по реда на чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.1,2 и т.4 НПК. Свидетелят С. е знаел за наложеното
на Т. ограничение, като е закарал със своя автомобил последната, заедно със св.Й.С.-
негова съпруга, която също знаела за забраната на Т., в гр.С. на 04.11.2010г.,
където ги е оставил на бензиностанция „ОМВ“, а свидетелят Я. е възприел
обстоятелството, че св.Т. се е качила в управлявания от св.М. микробус в
Румъния, като се е прехвърлила от микробуса, управляван от св.А., както и
мотива за това прехвърляне, а именно за да може Т. да пътува заедно със своята
свекърва- св.С.. Съдът приема другите показания на свидетелите А. и Т.,
депозирани в хода на досъдебното производство, а и хода на съдебните
производства, в които твърдят, че не са знаели за съществуващата забрана за Т.,
че последната е преминала през границата, возейки се в микробус, че А. е
предоставил на подсъдимия М. 350евро в заем, а не за превеждането на Т. , за
недостоверни, от една страна поради тяхната нелогичност, доколкото Т. на
03.11.2010г. не е била пропусната да премине през ГКПП-Р., поради тази забрана.
От друга страна посочените показания на двамата свидетели са в противоречие
помежду си, тъй като Т. твърди, че не е знаела за тази забрана и не е търсила
съдействие за преодоляването й, а св.А. още в първоначалните си показания
изнася информация, че Т. го е информирала за тази забрана още при
първоначалната им среща, като той я посъветвал да опита да премине и ако успее
ще я качи в микробуса в Румъния, като на свой ред отрича да й е помагал по друг
начин. На трето място обсъжданите показания са в противоречие с данните,
събрани чрез използване на СРС, при което са били записани телефонните
разговори между тях, а и между А. и М. и
обективирани в съответния протокол за изготвяне на
ВДС, както и в противоречие с показанията на свидетелите М., Я. и С.. Поради
това съдът не кредитира тези показания на свидетелите А. и Т., като намира, че
същите са били депозирани единствено с цел да защитят себе си , а и подсъдимия М.
от наказателно преследване. Съдът не приема за достоверни и твърденията на
свидетелите А. и Т., че техните показания, ценени от съда, са били депозирани
пред разследващия орган, след упражнен спрямо тях недопустим натиск, тъй като
от една страна липсват доказателства за осъществени спрямо тях действия от
такъв характер, а от друга именно тези техни показания са в съответствие и с
другите доказателства по делото. Съдът
приема за недостоверни и не кредитира показанията на свидетелката Й.С., която
твърди, че нейната снаха Н.Т. не е минавала през ГКПП-С., тъй като е била
върната и не са пътували заедно за Англия на 04.11.2010г.Така депозираните
показания на С. са в противоречие с показанията на свидетелите М., Я. и С.С., а и с показанията на свидетелката Т., от които по
несъмнен начин се установява, че С. и Т. са пристигнали заедно в С., докарани
от С., като С. е преминала ГКПП-С. с микробуса на М. и по-късно в Румъния в
този микробус, при нея се е качила и Т.. Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия М. дадени пред съда, в които същия отрича да е провеждал разговори с
А., касаещи преминаването през ГКПП-С.
на лица с наложени ограничения за напускане на страната и конкретно на
свидетелката Т. на 04.11.2010г. Обясненията на М. са в противоречие с
показанията на св.А. в частта им, приета от съда за достоверна и с данните за
характера и предмета на телефонните разговори между тях, придобити в резултат
на използваните СРС по делото, обективирани в
съответните протоколи за изготвяне на ВДС. Поради това съдът не цени
обясненията на М. в тази им част и като източник на доказателства, а единствено
като проява на упражняваното от него право на защита.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Р.И. ,
депозирани пред разследващ орган на ДП/т.2,л.84-87/, приобщени по реда на
чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.5 НПК, както и тези дадени пред
друг състав на съда по НОХД № 329/12г. и приобщени по настоящото съдебно
производство по реда на чл.281,ал.1,т.5 НПК
и показанията на свидетеля А.А. пред
разследващ орган на ДП/т.2,л.6-9/, приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 НПК. Така депозираните свидетелски показания са
логични, допълващи се и непротиворечиви, като същевременно са и в съответствие
със съдържанието на ВДС, обективиращи предмета на
провежданите и записани, при експлоатирането на СРС, телефонни разговори между А.
и подсъдимия М., както и на действията на лицата, обективирани
в протоколи за изготвяне на ВДС/видеозапис//т.6,л.39-40 и л.41-42/. При съвкупния
анализ на така посочените показания на свидетелите И. и А., както и от протоколите
за изготвяне на съответните ВДС/т.6,л.109, л.39-42 от ДП/ се установява, че за да
отстрани съществуваща спрямо нея забрана за напускане пределите на страната св.Л.В.
е потърсила съдействието на превозвача И., който предоставил разрешаването на
този проблем на А..Последният от своя страна потърсил и получил съдействие от
подсъдимия М., който организирал самото преминаването през границата на В.,
като указвал и разяснявал на А. и лично на В., времето, мястото и конкретното
поведение на последната при преминаването на границата, което лично наблюдавал,
така че да не бъде подложена на „пълен“ граничния контрол от съответните
служители на гранична полиция. За тази помощ В. заплатила на А. сумата от 600
евро, от които свидетелят предал на подсъдимия М. 350 евро, представляващи
предварително уговорената между тях цена за услугите на последния по
безпрепятственото преминаване на В. през ГКПП-С.. Съдът приема за недостоверни
другите показания на свидетелите И. и А., депозирани в хода на досъдебното
производство, а за св.А. и хода на съдебните производства, в които твърдят, че
не са знаели за съществуващата забрана за В., че последната е преминала през
границата сама и едва на ферибота се е качила в управлявания от И. микробус, че
А. не бил наясно с проблема на В. и единствено я е срещнал с М., че не е видял
минаването на В. през ГКПП-С. и че не е провеждал телефонни разговори с М.,
обсъждайки проверката на В. и нейното задържане в Румъния. Това е така, тъй
като обсъжданите показания са в противоречие с данните, събрани чрез използване
на СРС, при което са били наблюдавани действията на И., А., В. и М. и записани
телефонните разговори между А. и М. и обективирани в съответните протоколи за изготвяне на ВДС. Поради това съдът не кредитира тези показания
на свидетелите И. и А., като намира, че същите са били депозирани единствено с
цел да защитят себе си , а и подсъдимия М. от наказателно преследване. Аргумент
в подкрепа на този извод се открива и в показанията на св.И./т.2,л.86-87 от
ДП/, в които същия изнася данни за постигнати преди преминаването на В., а и
след връщането им от Румъния, договорки между него и А. и В.,в случай на провал,
да твърдят, че не се познават и не са се срещали на 28.11.2010г. сутринта.
Съдът не приема за достоверни и твърденията на свидетеля А., че неговите
показания, ценени от съда, са били депозирани пред разследващия орган, след
упражнен спрямо него психологически натиск, тъй като от една страна липсват
доказателства за осъществени спрямо него действия от такъв характер, а от друга
именно тези негови показания са в съответствие и с другите доказателства по
делото. Съдът приема за недостоверни и не кредитира показанията свидетелката Л.В.,
която твърди, че е пристигнала сама в С., че не е осъществявала контакти с
други лица с цел преминаването й през границата на 28.11.2010г., както и че не
ги е запознавала с обстоятелството за наложеното й ограничение да напуска
страната .Така депозираните показания на В. са в противоречие с показанията на
свидетелите И. и А., а и с обясненията на подсъдимия М.,както и фактите, обективирани в протоколи за изготвяне на ВДС-видеозаписи,
от използваните СРС, от които доказателства
по несъмнен начин се установява, че В. още в средата на м.11.2010г. е запознала
И. с наложената й забрана, като е поискала неговото съдействие и на 28.11.2010г.сутринта
е осъществила среща с И., А. и М., като била инструктирана от М. и била
придружена от подсъдимия и А. до входа на ГКПП-С., през който граничен пункт
свидетелката е преминала през границата на страната. Съдът не кредитира
показанията на свидетелката Х., дадени пред разследващ орган на ДП и приобщени
към съдебното производство по реда на чл.281 , ал.5 ; вр.
ал.1 , т.5 НПК, относно твърденията й, че с микробуса, управляван от И. са
пристигнали в С., на 28.11.2010г., около 08,00часа на границата и че за пръв
път е видяла св.В. на ферибота. Тези твърдения на св.Х. се опровергават от
показанията на св.И., св.А., от заключенията на извършените по делото
технически експертизи, от изготвените видеозаписи и съставените протоколи в
резултат на използваните СРС. От изброените доказателства се установява по
непротиворечив начин маршрута на движение на микробуса, в който е пътувала св.Х.,
както и местата и времето на спиране на същия в гр.С., преди преминаването му
през ГКПП С.. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия М. дадени пред съда,
в които същия отрича да е провеждал разговори с А., касаещи преминаването през
ГКПП-С. на лица с наложени ограничения
за напускане на страната и конкретно, че целта на неговата среща със
свидетелката В. и св.А. на 28.11.2010г. е била да подпомогне с указания и
напътствия преминаването на В. през границата на страната , въпреки наложената
й забрана за това. Обясненията на М. в тази им част са в противоречие с
показанията на св.А. в частта им, приета от съда за достоверна, с показанията
на св.И. и с данните за характера и предмета на телефонните разговори между М.
и А., както и с доказателствата за конкретните
действия на М., И., А. и В., придобити в резултат на използваните СРС по делото
и обективирани в съответните протоколи за изготвяне
на ВДС. Поради това съдът не цени обясненията на М. в тази им част и като
източник на доказателства, а единствено като проява на упражняваното от него
право на защита.
Приетите от съда за установени фактически
обстоятелствата, свързани с номерата на мобилните телефони, ползвани през
инкриминирания период от подсъдимите К. и М. и от свидетелите А. и А. , по
които същите са комуникирали помежду си, се обосновават по несъмнен начин от
показанията на свидетелите А., А.,А., Т.М. и Й.Ф.,
както и от заключенията на приетите по делото графична и фоноскопска
експертизи и приобщените по съответния процесуален ред веществени
доказателства- мобилни телефони и СИМ карти.
Установеният ред и въведените практики за
осъществяване на граничния контролно-пропускателен режим на ГКПП-С. към
инкриминирания период, съобразно гражданството на преминаващите лица, както и
други техни характеристики, свързани с поведение, възраст, пол, етническа и
расова принадлежност и начин на придвижване, се доказват по непротиворечив
начин от обясненията на подсъдимия К. и показанията на свидетелите Н.Г., А.Т. и
Д.Ч., както и от приложената, като писмено доказателство заповед рег.№ Iз-59/11.01.2007г. на МВР.
Съдът цени заключенията на извършените по делото технически,
графическа и фоноскопска експертизи, относно отразените
в тях обстоятелства, отчитайки тяхното извършване по процесуалния ред на
чл.144-152 НПК, специалните знания на експертите в съответните области и
обстоятелството, че са отговорили пълно, ясно и обосновано на поставените им въпроси.
По делото в съответствие с разпоредбите на ЗСРС и НПК,
са били използвани специални разузнавателни средства и изготвени веществени доказателствени средства и съответните протоколи за това
процесуално действие, като установената от съда законосъобразност при
използването на този процесуален способ за събиране на доказателства, го
мотивират да приеме, че същите са процесуално валидни и годни да обосноват фактическите
положения, изведени от съда въз основа и на другите доказателства по делото.
Приложените по делото, като писмени доказателства,
официални справки от автоматизираната система на гранична полиция, подписани от
съответното длъжностно лице обосновават по несъмнен начин обстоятелството, че
за Т.-към 04.11.2010г. и В.-към 28.11.2010г., са били налице действащи забрани
за напускане пределите на страната, които не са били окончателно или временно
отменени от съответния компетентен орган.
Установените от съда фактически положения го мотивират
да приеме, че подсъдимият Ю.М. е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл.280, ал.1;вр.чл.26,ал.1 НК - в периода от 04.11.2010г. до
28.11.2010г. в гр.С., в условията на продължавано престъпление, превел през
границата на страната отделни лица, без разрешение на надлежните органи на
властта, както следва: на 04.11.2010г. в гр.С., през ГКПП- гр.С., превел Н.С.Т.
с ЕГН **********, през границата на страната без разрешение на надлежните
органи на властта и на 28.11.2010г. в гр.С., през ГКПП-гр.С., превел Л.Х.В. с
ЕГН **********, през границата на страната без разрешение на надлежните органи
на властта. Това е така, тъй като със
своите действия- даване на съвети, указания, разяснения, съпровождане до ГКПП,
подсъдимия М. обективно е допринесъл всяка от свидетелките Т. и В., на
посочените дати, да осъществят деяние, покриващо признаците на престъпление по
чл.279,ал.1 НК. Т. на 04.11.2010г., а В. на 28.11.2010г., са извършили
престъпление по чл.279,ал.1 НК, като са излезли през границата на
страната-ГКПП-С., без разрешение на надлежните органи на властта- за Т. Районна
прокуратура-В или Районен съд-В, а за В. Районен съд- О.- съдебно изпълнителна
служба. Именно посочените органи се явяват надлежните такива, по смисъла на
чл.279 и чл.280 НК, тъй като РП-В и СИС
при РС-О. са органите, издали акта, послужил за основание за прилагане на
принудителните административни мерки по чл.75 ЗБЛД, а РС-В се явява орган,
компетентен да отмени акта на РП-В или да замести липсващото му разрешение за
временно напускане на страната, като съответните длъжностни лица от състава на
МВР и „Гранична полиция“ , осъществяват дейност по прилагане /изпълнение на
съответните ограничителни мерки, като при тази си дейност са обвързани от волята
на органите, които са ги наложили. Това произтича от разпоредбите на чл.78 и
чл.78а от ЗБЛД. Със своите активни действия подсъдимия М. е създал условия за
преминаването на Т. и В. през границата на страната без съответните разрешения,
тъй като следвайки неговите напътствия за време, място, начин на преминаване и
поведение, същите не са били подложени на „пълна“ гранична проверка, защото на
практика вероятността за такава проверка е била значително намалена. В този
смисъл подсъдимия М. е допринесъл обективно за преминаването на Т. и В. през
държавната граница, като с пресичането на границата от всяка от свидетелките
деянията по чл.280,ал.1 НК са били довършени и е настъпил техния престъпен
резултат. Деятелността на подсъдимия М., посредством която същия е обезпечил
преминаването на Т. и В. през границата на страната и е подпомогнал същите да
осъществят престъпления по чл.279,ал.1 НК, попада в рамките очертани от
чл.20,ал.4 НК, но предвид обстоятелството, че същата е въздигната в
самостоятелен престъпен състав , то в конкретния случай е налице привидно,
„мнимо“, помагачество,
тъй като същото осъществява изпълнителното деяние „превеждане“ по чл.280,ал.1 НК.
От субективна страна подсъдимия М. е извършил деянията по превеждането на Т. и
В. при
форма на вина пряк умисъл
- подсъдимият е съзнавал, че със своите действия реално
подпомага същите да преодолеят граничния контрол и да преминат държавната
граница на страната, без разрешението на съответните надлежни държавни органи, като пряко е целял настъпването
на този престъпен резултат. Освен това, подсъдимия М. е
преследвал и реализирал и друга ,несъставомерна, цел-
получаването на парични суми, като заплащане за оказваното от него съдействие
за безпрепятственото преминаване на превежданите отделни лица.
Със своите действия подсъдимия М.
е осъществил две самостоятелни деяния, които осъществяват поотделно състава на
едно и също престъпление по чл.280,ал.1 НК, като на 04.11.2010г. в гр.С., през
ГКПП- гр.С., превел Н.С.Т.
с ЕГН **********, през границата
на страната без разрешение на надлежните органи
на властта и като на 28.11.2010г. в гр.С., през
ГКПП-гр.С., превел Л.Х.В. с
ЕГН **********, през границата
на страната без разрешение на надлежните органи
на властта. Всяко
едно от обособените деяния е извършено с пряк умисъл , при една и съща
обстановка и изтеклия период между тяхното извършване не е продължителен,
поради което второто се явява от обективна и субективна страна продължение на
първото. Поради това и предвид императивния характер на разпоредбата на
чл.26,ал.1 НК, наказателната отговорност на М. е ангажирана за осъществено от
него едно продължавано престъпление по чл.280,ал.1; вр.чл.26,ал.1 НК. Събраните по делото и анализирани по-горе доказателства обосновават по
несъмнен начин периода на осъществяване на продължаваното престъпление по
чл.280,ал.1;вр.чл.26,ал.1 НК, за което М. е признат
за виновен, а именно за времето от 04.11.2010г. до 28.11.2010г. Това
обстоятелство мотивира извода, че подсъдимия М. не е осъществил продължаваното
престъпление по чл.280,ал.1;вр.чл.26,ал.1 НК и в
периодите от 01.11.2010г. до 03.11.2010г./включително/ и от 29.11.2010г. до
30.11.2010г. /включително/, каквото обвинение му е било повдигнато на
досъдебното производство и се поддържа от прокурора с обвинителния акт и в
неговата заключителна реч, поради което и М. е оправдан в тази част от
обвинението му.
В санкционната част на разпоредбата на чл.280, ал.1 НК
е предвидено наказание "лишаване от свобода” от една до шест години и
„глоба“ от петстотин до хиляда лева. При определяне размера на наказанието
спрямо подсъдимия М., съдът взе предвид като смекчаващи отговорността
обстоятелства фактът, че подсъдимият М. е с необременено съдебно минало, неговите
добри характеристични данни, както и продължителността на наказателното
производство, която не е обусловена от неговото процесуално поведение. Съдът не
намира, че посочените смекчаващи отговорността обстоятелства са многобройни,
както и че , което и да е от тях се явява изключително такова и поради това
приема, че разпоредбите на чл.55,ал.1,т.1 и ал.3 НК са неприложими по отношение
на М.. От друга страна, съдът възприема и наличието на отегчаващи отговорността
на М. обстоятелства като проявената от него упоритост и последователност
при извършване на деянията, проявяваната от М. инициативност в контактите му с А.
и А., насочена към осъществяване на престъпната деятелност, несъставомерната
користна цел, преследвана и постигната от М. при осъществяване на престъпната
му дейност, както и факта, че при извършване на престъплението М. се е
възползвал от своите знания и опит в осъществяване на граничния контрол,
придобити при дългогодишната му дейност, като служител на „Гранична полиция“
МВР, от където е бил пенсиониран четири месеца, преди началото на неговата
престъпна дейност. Горните обстоятелства мотивират приложението на чл.54 НК при
индивидуализиране наказателната отговорност на М., при което съдът намира за
съответно на обществената опасност на деянието и на дееца определянето на
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което са явява под средата
на пределите , посочени в чл.280, ал.1 НК, както и налагането на кумулативно
предвиденото наказание „глоба“ в неговия максимален размер от хиляда лева,
мотивиран и от факта на придобитите от М. от неговата престъпна дейност парични
средства. Съдът намира, че с оглед постигане целите на наказанието, визирани в
чл.36 НК- в техния генерален и специален аспект, не е необходимо наложеното на М.
наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно ефективно. Поради това и на
основание чл.66,ал.1 НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ на подсъдимия М., като определи изпитателен срок от пет
години.
Съдът оправдава подсъдимия Ю.М. по обвинението за
извършване на престъплението в съучастие като съизвършител
с К.К. - по чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, както и по
обвинението престъплението да е извършено с участието на длъжностно лице/К.К./, което се е възползвало от служебното си положение- по
чл.280,ал.2,т.5 НК.
Съдът счита, че липсват безспорни доказателства за участието
и вината на подсъдимия К.К. в извършване на
престъплението, за което е обвинен. При даване на обяснения в хода на съдебното
следствие подсъдимия К. твърди, че не си
спомня дали е извършил проверка на свидетелката Т. и е пропуснал същата, на
04.11.2010г., да премине държавната граница, докато относно преминаването на
св.В., на 28.11.2010г., депозира твърдения, че е осъществил проверка на същата,
ограничаваща се до минималната такава и след като не е установил нередности, я
е пропуснал да премине през границата на страната.Но и в двата случая,
подсъдимия К., твърди, че не е знаел за съществуващите по отношение на
свидетелките забрани за преминаване и затова е ограничил своите действия по
извършване на граничния контрол до минимално изискващата се проверка на
документите им за самоличност, предвид това, че Т. и В. били граждани на ЕС и
не извършил проверка на данните им в АИС-ГК, тъй като действайки по метода
„анализ на риска“ в него не се породило съмнение относно легитимността на
предприетото от Т. и В. преминаване на границата на страната. По делото не са
събрани гласни и писмени доказателства, които да обосновават извод, че именно К.
е извършил проверката на Т. и за наличието на субективни възприятия на подсъдимия
К. относно обстоятелствата, представляващи законови пречки пред Т. и В. за
преминаване и в този смисъл да опровергават дадените от подсъдимия обяснения.
Такива доказателства липсват в показанията на свидетелите А., А. и И., които твърдят,че познават и са контактували
единствено с подс.М. като лице,подпомагащо
преминаването на Т. и В. през границата и нямат възприятия по отношение на подс.К.- както относно пропускането на свидетелките, така и
относно взаимоотношенията между двамата подсъдими. Такива доказателства не се
откриват и в показанията на свидетелките Т. и В., които твърдят, че не са уведомили
граничния полицай, който ги е проверявал за съществуващите спрямо тях
ограничения за преминаване.Т. твърди и това, че не може да разпознае и не
разпознава граничния полицай, който я е проверил и пропуснал, като в хода на
съдебното следствие не сочи, че подсъдимия К. е този служител. Гласни
доказателства, оборващи твърденията на К., че не е знаел за наложените спрямо Т.
и В. ограничения липсват и в обясненията на подсъдимия М., който твърди, че
личните и телефонни контакти между него и К. били мотивирани от близките им
лични и колегиални отношения, но не са били с предмет създаване на условия пред
двете свидетелки, за да могат същите да преодолеят липсата на съответното
надлежно разрешение за преминаване през границата. Показанията на свидетелите Н.Г., А.Т. и Д.Ч.,
както и приложените, като писмени доказателства заповед рег.№ Iз-59/11.01.2007г. на МВР и заверени копия от графиците
за дежурства на ГКПП-С. са в подкрепа на обясненията на подсъдимия К., относно установените
ред и практика за осъществяване на
граничния контролно-пропускателен режим на ГКПП-С. към инкриминирания период,
съобразно гражданството на преминаващите лица, както и други техни
характеристики, свързани с поведение, възраст, пол, етническа и расова
принадлежност и начин на придвижване, както и относно липсата на съответно
основание- заповед или нареждане към инкриминирания период, изискващо от К.
извършването на „пълна“ проверка на Т. и В., предвид определени техни белези,
като същевременно не опровергават твърденията на К., че осъществявайки проверка
на В., а и при евентуалната проверка на Т., същия не е знаел за наличието на
наложени спрямо тях забрани за напускане на страната.От приложения по делото
график за дежурствата на ГКПП-С. се установява, че на 04.11.2010г. подсъдимия К.
е бил дежурен и е осъществявал граничен контрол на пропусквателния
пункт заедно със св.Г., но този факт, предвид
липсата на твърдения относно това в показанията на Г., не обосновават с
необходимата категоричност обстоятелството, че именно К. е осъществил
„минималната“ проверка на Т.. Съдът не цени показанията на свидетеля Т.Ч., като
източник на относими към предмета на делото
доказателства, доколкото същия не изнася твърдения за факти и
обстоятелства,свързани с дейността на граничния полицай К., които да е възприел
лично, а прави собствен анализ на данни, които твърди да е получил в качеството
си на оперативен работник при ГПУ-С.. На първо място изнесените от Ч. данни не
са конкретизирани по време, място и действия на подсъдимите и други лица. На
второ място, като източници на тези данни Ч. сочи неконкретизирана „оперативна
дейност“- непроверима с процесуални способи, и
експлоатираните по делото СРС. Така предвид липсата на конкретика
в показанията на Ч., непроверимостта с процесуални способи на твърдяната от
него „оперативна“ информация и това, че са изготвени и приобщени по делото съответните
ВДС от използваните по делото СРС, които сочи свидетеля, съдът приема, че
показанията на Ч. не могат да бъдат ценени, като годен доказателствен
източник, дори и на производни доказателства по отношение на използваните СРС,
тъй като първичните такива са събрани и приобщени по делото по съответния
процесуален ред. Веществените доказателствени
средства, изготвени в резултат на експлоатираните по делото специални
разузнавателни средства не са в състояние да обосноват наличието на
необходимата субективна страна в действията на К. и то не единствено поради
законовата забрана на чл.177,ал.1 НПК. От съдържанието на обективираните
в тях и в съответните протоколи телефонни разговори между подсъдимите К.- от
телефон с № ********, и М.- от телефон с № ********, не може да бъде обоснован,
с необходимата степен на категоричност, извода, че при тяхното провеждане
подсъдимите са съгласували своите действия по превеждането на Т. и В. през
границата на страната, тъй като липсват конкретни уговорки за това, а
използваните от двамата словесни изрази са общо приложими при осъществяване на
нормални човешки взаимоотношения. Категорично се установява единствено
обстоятелството, че при провеждане на посочените телефонни разговори подсъдимите
са уговаряли лични срещи помежду си, включително и преди инкриминираните дати,
но липсват каквито и да било доказателства, дори и такива събрани с „тайни“
процесуални способи, които да обосновават обстоятелството, че обективно
уговорените срещи са били осъществени и че при тях М. е уведомил К. за
наложените спрямо Т. и В. забрани и двамата са съгласували
действията си, чрез които да създадат необходимите условия пред Т. и В.
за преминаването им през границата на страната без съответното разрешение.
Извод за такива уговорки между подсъдимите не следва и от факта на проведените
между тях кратки телефонни разговори на 04.11.2010г. и 28.11.2010г.,
непосредствено преди преминаването на Т., респ. В. през ГКПП-С., тъй като
тяхното съдържание не разкрива такива. Индиция за
такива договорки между подсъдимите може да бъде изведена единствено от
обстоятелството на непосредственото, след тези разговори, преминаване на Т. и В.
през ГКПП С.. Тази „индиция“ може да бъде ценена
единствено като косвено доказателство, но същото самостоятелно не е в състояние
да изгради и обоснове единствения възможен извод за участие на К. в
осъществената от М. престъпна дейност, тъй като липсват други, макар и косвени,
доказателства, подкрепящи подобен извод. Това е така и предвид обстоятелството, че събраните по делото и анализирани по-горе
други доказателства, не дават възможност на съда да придаде на данните, събрани
в резултат на използваните СРС, друго доказателствено
значение, подкрепящо извод за съответното субективно отношение у К. при
пропускането на В., както и обосноваващо по несъмнен начин обстоятелството, че
именно К. е проверил и пропуснал и свидетелката Т.. Поради това съдът приема,
че събраните по делото доказателства не обосновават по необходимия безспорен и
категоричен начин обективните /по отношение на деянието, касаещо
преминаването на Т./ и субективните /по отношение на деянието с предмет
преминаването на В./ признаци на престъплението, предмет на обвинението срещу К..
От обективна страна престъплението по чл.280,ал.1 НК съставлява допринасяне и
подпомагане друго лице да осъществи деяние по чл.279,ал.1 НК. Доколкото
събраните по делото доказателства не изграждат по съответния категоричен и
несъмнен начин извод, че именно подсъдимия К., а не св.Г., е осъществил
проверка на преминаващата през границата св.Т. и е пропуснал същата да я
премине, въпреки съществуващата за това забрана и без разрешението на надлежния
орган, то не се обосновава по изискуемия се безспорен начин и обстоятелството
за осъществено от К. деяние, с което последния умишлено да е помогнал на Т. да
извърши престъпление по чл.279,ал.1 НК. Престъплението по чл.280,ал.1 НК се
извършва само при пряк умисъл, при който дееца съзнава какви са общественоопасните последици от неговото деяние, че ще
преведе през границата на страната лице или лица, без съответното разрешение на
надлежните органи и в същото време цели тяхното настъпване. Доказателствата по
делото не обосновават по несъмнен начин извода, че пропускайки след „минимална“
проверка, В. да пресече границата на страната, К. е действал със знанието за
наложеното на свидетелката ограничение за напускане пределите на България и в
този смисъл е съзнавал общественоопасния характер на
своето деяние и е целял настъпването на неговите общественоопасни
последици.
Отчитайки характеристиките на „данните“, събрани при използване на СРС и закрепени
в съответните ВДС, както и липсата на други категорични гласни или писмени
доказателства, обосноваващи обективната и субективна съпричастност на К. към инкриминираните
деяния, съдът го признава за невиновен в извършване на престъплението по
чл.280,ал.2,т.5;вр.ал.1;вр.чл.26,ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК ,за което му е предявено обвинение.
Съобразявайки обстоятелството, че приобщените към
материалите по делото веществени доказателства- мобилни телефони, СИМ карти и парична
сума, не попадат в хипотезите на чл.53 НК, тъй като не са предмет или средство
на престъплението, не са придобити от него и тяхното притежаване не е забранено,
съдът с присъдата си постанови тяхното връщане във владение на правоимащите лица, от които са били иззети.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъжда
подсъдимия Ю.И.М. да заплати по сметка на съда направените по делото разноски в
размер на 2359,31 лева (две хиляди триста петдесет и девет лева и тридесет и
една стотинки) и държавна такса в размер на 10/десет/ лева за служебно издаване
на два броя изпълнителни листа.
Поради тези фактически и правни съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ
: