№ 580
гр. София , 22.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602072 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдия Сантиров въззивно частно
наказателно дело № 2072 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба на Ц.Б.. Ц. срещу определение на
СРС, НО, 135-ти състав, постановено на 10.05.2021г. по НЧД № 5733/21г., с
което е потвърдено постановление на СРП от 29.03.2021г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 236/2020г. по
описа на СО-СГП, пр.пр. № 22840/2020г. по описа на СРП, образувано срещу
(не е посочено лице) за престъпление по чл.286, ал.1 от НК.
Счита определението на СРС за неправилно и незаконосъобразно и
прави искане за връщане на делото на СРП със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона. Излага доводи, че са събрани
достатъчно доказателства, установяващи по безспорен начин извършването
на престъплението, както от обективна, така и от субективна страна.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и доказателствата
по делото приема следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, предвид наличието на правен
интерес от обжалване на определението на СРС, в законоустановения 7-
дневен срок по чл.243, ал.6 от НПК, поради което и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Наказателното производство е образувано срещу (не е посочено лице) за
престъпление по чл.286, ал.1 от НК, като не е повдигано обвинение.
1
Настоящият въззивен състав изцяло се солидаризира с приетата за
установена фактическа обстановка въз основа на приобщените по делото
доказателства от първостепенния съд, която е следната:
Досъдебното производство е било образувано, след като с Разпореждане
от 03.02.2020 г. СРС, НО, 93 състав е прекратил наказателното производство
по НЧХД № 17661/2019 г. и е изпратил материалите по делото по
компетентност на СРП, за преценка наличието на извършено престъпление по
чл.286, ал. 1 от НК.
По досъдебното производство няма лице привлечено в процесуалното
качество на обвиняем.
При проведеното разследване е установена следната фактическа
обстановка:
Със Заповед № 3286з-676/18.02.2019г. на Директора на ГД“НП“ - МВР
било възложено извършване на проверка за изясняване на постъпили данни,
съдържащи се в докладни записки № 229 р-3733/11.02.2019г. и № 229р-
3734/11.02.2019г. по описа на 05 РУ - СДВР и установяване на допуснато
нарушение на служебната дисциплина от младши експерт Ц.Б.. Ц. -
мл.разузнавач в сектор „Издирване“ към отдел „Криминална полиция“ при
ГД“Национална полиция“ - МВР. Извършването на проверката било
възложено на комисия в състав: председател -гл. инспектор Т.И.Т. - началник
сектор „Оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода“ към
отдел „Криминална полиция“ при ГД“НП“ и членове: гл.инспектор И.С.М. -
ВПД началник на сектор „Грабежи“ към отдел „Криминална полиция“ при
ГД“НП“, М.М.Г. - гл.експерт в сектор „Човешки ресурси“ при ГДНП и Х.
В.М.-М. - гл.юрисконсулт в сектор „Правно-нормативно обслужване и
жалби“ при ГД „НП“.
В хода на проверката били снети писмени сведения от А.Г.П. на
05.03.2019г. (л.8-9 от том 2 на ДП) и Л.Г.Б. на 12.03.2019г. (л. 10-11, том.2 на
ДП), деловодно заведени в ГД „НП“ на 14.03.2019г. В сведението си Б.
посочила, че: „от м.декември 2018г. Ц.Ц. започна да звъни по телефона и да
заплашва брат ми, като целта е връщане на пари от съвместен бизнес. На
12.01.2019г. Цветелин се обади по телефона на брат ми и му каза, че е пред
нас. Ние излязохме и той беше с приятелката му Д. и още едно момиче и
тръгна към брат ми и започна да му удря главички и да го блъска и да го
заплашва.“.
Проверката приключила с изготвяне на справка от комисията с per. №
17252/15.04.2019г. до Директор на ГД“НП“ (л.66-73, томЗ от ДП), като видно
от т.1 на справката се предлага да се вземе отношение спрямо служителя, при
спазване на изискванията на чл.206 от ЗМВР.
2
Срещу тази справка постъпило писмено възражение от Ц.Б.. Ц. с per. -
3282 р-10920/09.05.2019г. (л.77-79 от том 3 на ДП).
Впоследствие, с писмено становище до директора на ГД“Гранична
полиция“ (л. 106-110, томЗ от ДП) било прието, че в хода на воденото
дисциплинарно производство са допуснати съществени процедурни
нарушения, като на мл.експерт Ц.Б.. Ц. не следва да бъде наложено
дисциплинарно наказание, поради липса на основание за търсене на
дисциплинарна отговорност.
На 07.11.2019г. Ц.Ц. подал в СРС, НО частна тъжба срещу Л.Г.Б., по
която било образувано горепосоченото наказателно дело от частен характер.
С атакуваното определение СРС е възприел фактическата обстановка,
така както е изложена от СРП и е направил извод от правна страна, че от
събраните по делото доказателства не може да се изведе по безспорен и
категоричен начин, че жалбата или сигнала (в случая сведението снето от Л.
Б.) са подадени пред надлежен орган на власт.
Първоинстанционният съд се е аргументирал, че дисциплинарната
комисия, назначена със Заповед от Директора на ГД“НП“ - главен комисар
Х.Т. не представлява надлежен орган на властта по смисъла на чл.286, ал.1 от
НК, тъй като членовете й не разполагат с правомощия да започнат или да
образуват наказателно преследване, а същите разполагат само с правомощия
за ангажиране на дисциплинарната отговорност на полицейския служител,
изпълнението на чийто служебни задължения проверява комисията, като
колективен орган.
След това прави анализ на „дисциплинарна отговорност“ и прави извода
си, че установеното от доказателствата по делото поведение на Л. Б. не
осъществява съставомерните признаци на това неправомерно посегателство
срещу правосъдието – набедяване в извършването на престъпление и с
подаденото писмено сведение до Дисциплинарната комисия, оправомощена
съгласно Заповед на Директора на ГД“НП“ - МВР да извърши проверка
относно допуснати нарушения на служебната дисциплина от Ц.Ц. - в
качеството му на мл.разузнавач в сектор „Издирване“, Л. Б. обективно не е
предизвикала извършването на съответна проверка от надлежно оторизиран
орган, целяща повдигане на обвинение и ангажиране на наказателната
отговорност жалбоподателя за престъпление против телесната
неприкосновеност. Посочено е и също така, че същевременно обаче в
сведението на Л.Б. липсва и онзи минимум от факти, от които да бъде
направен еднозначен извод, че жалбоподателя е набеден именно в
извършване на престъпление по чл.130 и чл.144, ал.1 от НК. За да е налице
приписване на престъпление другиму в случая, е необходимо да бъдат
изложени съществени елементи от обективна и субективна страна на
престъплението за което се набедява.
3
Въззивният съд не споделя изводите на Районния Съд и съображенията за
това са следните:
Както прокурора от СРП, така и първостепенния съд са направили
изводите си за служебната легитимация на членовете на въпросната комисия
идинствено с оглед участието им в нея, а не и съгласно длъжностната им
характеристика по основното трудово правоотношение което изпълняват.
Следва изрично да се отбележи, че по основно трудово правоотношение
същите не се водят като членове на дисциплинарна комисия, а са на различни
длъжности в системата на МВР и участието им в тази комисия е акцесорно
такова, по изрична заповед на Директора на ГД“НП“ – МВР, за конкретен
случай, а в останалото време си изпълняват задълженията по основното си
трудово правоотношение..
Възприетите фактически констатации от първостепенния съд са
правилно установени, като при оценката им не са допуснати логически
грешки. Според въззивния съд към решаващия състав не могат да се
отправят упреци във връзка с установяване на фактологията на деянията, тъй
като задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени
отговорно и картината на деянията е разкрита в достатъчна степен. Описаните
факти по отношение на събитията се извеждат еднозначно и категорично от
събраните по делото доказателствени материали, като въззивната инстанция
не намира никакви основания да ги променя.
В този смисъл трайно установената съдебна практика е категорична –
РЕШЕНИЕ № 372 от 01.10.2012г. по Н.Д. № 1158/2012г., Н.К., ІІІ Н.О. на
ВКС, че: „Когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста.”.
Основната насока на възраженията на Ц. във въззивната жалба се
основават на правната страна на деянието, извършено според него от Б..
Възраженията могат да се оформят под няколко точки, а именно от
правна страна възражение за съставомерност на деянието по чл.286 НК и
доколкото е прието, че органа до който е подаден сигнала не е надлежен
орган на власт.
Въпреки, че първоинстанционния съдебен състав също много ясно е
посочил в мотивите към определението си какво приема и какво не, то следва
да се посочи правната същност на твърдяното престъпление а именно, че
набедяването представлява сериозно общественоопасно деяние, което
съществено засяга както интересите на правосъдието, така и личните
интереси на неоснователно набедения, които са диалектически свързани, а
4
именно колкото по-тежко са накърнени интересите на определен
гражданин, толкова в по-голяма степен е засегната функцията на
правосъдния апарат и толкова по-висока е обществената опасност на
деянието.
Това именно обяснява наличността на степенуван квалифициран състав
по втората алинея на чл.286 НК.
Набедяването се изразява в изявление пред надлежен орган на властта, с
което се уличава невинно лице в извършване на определено престъпление.
Касае се следователно първо до изявление на определено лице, второ с
указаното съдържание и трето направено пред съответен орган на властта.
Изявлението, с което се набедява, може да бъде направено в различна
форма - устно (донос, насочващ властта към определено лице), писмено - чрез
заявление, жалба на „пострадалия“, частна тъжба - при претендирано
престъпление от частен характер, писмено донесение на „очевидец“ (какъвто
е настоящият случай) и т.н. Възможно е писменият донос да бъде анонимен
или скрепен с подпис на някакво несъществуващо лице; макар подобни
анонимни заявления да не са сами по себе си повод за образуване на
предварително производство, те са достатъчни за осъществяване
престъплението по чл.286 НК, защото са от естество да насочат в погрешна
линия разследващите органи.
По своето съдържание набедяването представлява изявление, с което се
приписва известно престъпление на определено лице, което в действителност
е невинно.
Набедено може да бъде всяко лице. Набеденото лице трябва да бъде
конкретно указано. Няма основание обаче да се отрече, че престъплението е
осъществено и когато от съдържанието на изявлението на дееца и на
евентуално представените или посочени от него неистински доказателства
достатъчно се конкретизира личността на набедения.
При набедяването се уличава невинно лице в извършване на определено
престъпление. Приписва, му се проява, която обективно представлява
углавно наказуемо деяние, а не друго някакво правонарушение.
Престъплението може да бъде указано с неговото обикновено наименование
или чрез описване признаците на неговия състав. Престъплението може да
бъде не само престъпление, от общ характер, но и от частен характер -
преследвано по тъжба на пострадалия; законът не прави никаква разлика в
това отношение.
Набедяването е приписване престъпление на невинно лице пред
надлежен орган на властта.В текста на чл.286 НК липсва уточняването, че
се касае до „орган на съдебната власт или друг, имащ право да възбужда
наказателно преследване“, такова обаче се съдържа в нормата на чл.93, т.2
5
НК. Касае се до престъпление против правосъдието, при което деецът „се
стреми да предизвика по този начин намесата на орган на публичната власт,
за да се подхвърли набеденият на наказателно преследване, а такъв резултат
може да се постигне, когато деецът насочва своето изявление именно към
някой от органите на съдебната власт или, както в настоящия случай по-
конкретно полицията. Възможно е също и изявление към финансовите,
санитарните, техническите и други административни органи - в съответно
предвидените от закона случаи.
Именно поради изложеното следва да се отхвърли и довода на първата
съдебна инстанция, че деянието е несъставомерно, тъй като жалбата била
подадена до дисциплинарна комисия при ГД“НП“, а не до началник на РУ
или разследващ полицай. Следва изрично да се отчете, че органът пред който
е депозирано сведението от Б. е такъв от състава на МВР, както и членовете
му и за отделния гражданин не може да се вмени, че трябва да знае и да е
наясно точно коя служба и служител от системата на МВР точно с какви
дейности се занимава. За отделния гражданин е важно, че се обръща към
орган от системата на МВР, на която по закон й е вменено да упражнява
правоохранителна дейност. Не може да се търси ясно разграничение в
съзнанието на отделния гражданин относно всеки служител на МВР с какво
длъжностна характеристика е, доколкото за него е важно, че се обръща към
институцията МВР. Следва също така изрично да се подчертае, че същите
имат вътрешноведомственото задължение, ако даден материал не е от тяхната
вътрешноведомствена компетентност да го изпратят на съответния
компетентен такъв от тяхната система.
На следващо място следва също така да се подчертае, че донесението е
подаден до дисциплинарна комисия към ГД“НП“, като следва да се посочи
изрично, че всеки един от членовете на тази комисия се явява надлежен орган
на власт, съгласно длъжностната си характеристика, с изключение на главния
юрисконсулт и експерта от отдел „човешки ресурси“ с оглед, че е направено и
такова възражение, че в определението не било подробно обяснено дали тези
органи са такива на власт или не.
Субект на набедяването може да бъде всеки - доколкото не се касае до
лице, което действува при изпълнение на служебните си функции на орган от
указаните звена на правосъдния апарат в ши рок смисъл.
Органи на правоохранителните и правораздавателните такива, които биха
съзнателно насочили наказателната дейност против невинно лице, ще
отговарят на общо основание за престъпление по служба.
Следва също така да се отбележи, че от субективна страна набедяването
е умишлено престъпление. Тъкмо съзнанието че се приписва престъпление
на лице, което е невинно, очертава проявата като тежко посегателство против
правосъдните и личните интереси. Деецът може да съзнава, че изобщо не е
6
извършено престъпление или че то не е извършено от набеденото лице или
даже, че деянието е осъществено в обстановка, която изключва неговия
общественоопасен и престъпен характер - например в положение на
неизбежна отбрана (който факт обаче той прикрива).
Наред с прекия умисъл, характерен за набедяването, по изключение
може да бъде даден и евентуален умисъл - ако деецът прави категорично
изявление, без резерви, при определено съзнание, че нещата може да са се
развили по друг начин.
При подадена частна тъжба - за престъпление, което се преследва по
реда на частното обвинение, умисълът ще се заключава в съзнанието на
дееца, че обвиняемият не е извършил приписваното му с тъжбата
престъпление и въпреки това последната се подава и се започва наказателно
производство.
Липсва умисъл за набедяване, ако деецът е добросъвестен, ако действува
със съзнание, че съобщава на властта нещата така, както те са се развили.
Добросъвестността обаче изисква всяко възможно съмнение, всяка
несигурност, която гражданинът чувства, да бъде определено изразено от
него пред съответния орган. Разбира се, различните резерви и увъртания няма
да изключат престъплението, ако деецът съзнава, че набеденият не е
извършил престъплението, което му приписва, и че с донесението си
подвежда правосъдието.
Не случайно материалите са били изпратени от съда на компетентните
органи, за преценка съставомерността на извършеното като деяние от общ
характер, доколкото са установени такива факти и обстоятелства от състав на
Районен Съд по заведено наказателно дело от частен характер.
Значението на умисъла при набедяването е подчертано от закона с
изискването деецът да знае, че набеденият е невинен, че се касае до
„съзнавано лъжлив донос“.
Престъплението по ал.1 на чл.286 от НК е довършено с депозирането на
устното или писмено уличаващо изявление пред надлежния орган. Не се
изисква да настъпи някаква конкретна вреда и специално - да започне
наказателно преследване, да се образува досъдебно производство, да се
стигне до предаване на съд и пр.
Ако това стане, този наличен вреден резултат (свързан с определено
засягане интересите и на правосъдието, и на гражданина) изменя по начало
квалификацията на извършеното, като отговорността за такова развитие на
нещата е предвидена в разпоредбата на ал.2 на чл.286 от НК, която указва на
по-висока степен на обществена опасност на конкретното набедяване - нещо,
което се отчита при определяне на наказанието.
7
Законодателят неслучайно е степенувал наказателната отговорност с
оглед на липсата или наличността на указания вредоносен резултат, а
именно по ал.1 - лишаване от свобода от една до шест години и обществено
порицание, а по ал.2 - лишаване от свобода от една до десет години.
Набедяването може да бъде дадено в реална съвкупност с
лъжесвидетелствуване или с подбуждане към лъжесвидетелствуване - ако
призован като свидетел на досъдебното производство или пред съда, деецът
потвърди неистина или затаи истина, или подбуди другиго да стори това. Но
следва тук изрично да се подчертае и отнесено към настоящия случай, че тази
преценка се прави само и единствено от прокурора, тъй като той е „dominus
litis“ /господар на досъдебното производство/.
Ако набедителят представи фалшиви писмени доказателства, ще има
съвкупност със съответно документно престъпление.
Много важно е да се отбележи, че набедяването трябва да се отграничава
от клеветата - специално от тези случаи на клевета, при които се касае до
припис ване на престъпление.
Клеветата е насочена непосредствено към засягане честта на
наклеветения, към неговото очерняне, към уронване доброто му име в
обществото, неговия авторитет. Поради това тя се изразява в разгласяване, в
довеждане до знанието на трето лице твърдените от дееца позорни или
престъпни обстоятелства. Този обективен характер на деянието се отразява
и в умисъла на дееца, който действа със съзнание, че засяга именно честта на
наклеветения, като иска или допуска това. При набедяването субектът прави
своето уличаващо изявление непосредствено пред орган на властта с оглед
(без това изрично да е указано като елемент на състава по ал.1 на чл.286 НК)
да предизвика съдебна намеса, да предизвика наказателно преследване
против невинния, като това е предвидено в разпоредбата на ал.2 на същия
член от НК.
Съществува следователно разлика между обектите на двете престъпления,
начина на тяхното извършване, съдържанието на умисъла, както и в целта,
която движи дееца.
Специално в случая, когато престъпни обстоятелства се съобщават на
надлежен орган на власт със съзнание, че са неверни, може да става въпрос
само за набедяване, какъвто е и настоящия случай.
В обобщение следва да се посочи, че настоящия въззивен състав НЕ
споделя извода на първата инстанция, че установеното от доказателствата по
делото поведение на Л. Б. не осъществява съставомерните признаци на това
неправомерно посегателство срещу правосъдието, доколкото с подаденото
писмено сведение до Дисциплинарната комисия, оправомощена съгласно
8
Заповед на Директора на ГД“НП“ - МВР да извърши проверка относно
допуснати нарушения на служебната дисциплина от Ц.Ц. - в качеството му на
мл.разузнавач в сектор „Издирване“, Л. Б. обективно не е предизвикала
извършването на съответна проверка от надлежно оторизиран орган, целяща
повдигане на обвинение и ангажиране на наказателната отговорност
жалбоподателя за престъпление против телесната неприкосновеност.
На следващо място първостепенния съд се е позовал и че същевременно
в сведението на Л.Б. липсва онзи минимум от факти, от които да бъде
направен еднозначен извод, че жалбоподателя е набеден именно в
извършване на престъпление по чл.130 и чл.144, ал.1 от НК.
За да е налице приписване на престъпление другиму действително е
необходимо да бъдат изложени съществени елементи от обективна и
субективна страна на престъплението за което се набедява, но настоящия
съдебен състав приема, че изнесеното „тръгна към брат ми и започна да му
удря главички и да го блъска и да го заплашва“ покрива критерия за
достатъчност, като вече друг е въпроса за доказване на тези факти и
обстоятелства.
Според настоящия съдебен въззивен състав, в случая е налице посочени
обект, субект и изпълнително деяние на такова по НК. Твърдението в тази
насока на първоинстанционния съдебен състав е неоснователно и доколкото,
както бе посочено по-горе престъплението може да бъде указано с неговото
обикновено наименование или чрез описване признаците на неговия състав.
Също така престъплението може да бъде не само престъпление, от общ
характер, но и такова от частен характер - преследвано по тъжба на
пострадалия; законът не прави никаква разлика в това отношение.
При тези съображения, изцяло не се споделят правните изводи на
първата инстанция, което и налага отмяна на определението на СРС, както и
отмяна на постановлението на СРП в атакуваната му част, като делото следва
да бъде върнато с указания да се изследват фактическите действия на Ц.Ц.
във връзка с твърдяното от Б., след което да се прецени наличието на данни за
търсене на наказателна отговорност от последната.
По изложените съображения Софийски Градски Съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение на СРС, НО, 135-ти състав по НЧД №
5733/21г., постановено на 10.05.2021г., както и постановление на СРП от
29.03.2021г., с което е прекратено наказателното производство № 236/2020г.
по описа на СО-СГП, пр.пр. № 22840/2020г. по описа на СРП, образувано
срещу (не е посочено лице) за престъпление по чл.286, ал.1 от НК.
9
ВРЪЩА делото на СРП със задължителни указания по прилагането на
закона съобразно мотивната част на определението.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10